Историкът Георги Мавродиев: Няма нищо спорно в личността на Гоце Делчев

04 май 2008 | 13:17 | Радио "Фокус" - Пирин

105 години от смъртта на революционера Гоце Делчев се навършват днес. За непознатите страни в неговата личност и за всичко свързано с днешната годишнина, радио “Фокус” – Пирин разговаря с Георги Мавродиев – историк и дългогодишен преподавател по история в учебните заведения в град Гоце Делчев.

Фокус: Днес отбелязваме 105 години от смъртта на Гоце Делчев. Като човек, който цял живот се е занимавал с история, смятате ли, че тя се познава достатъчно от хората в страната и конкретно в града, носещ името на Гоце?
Георги Мавродиев: Историята не се познава въобще. И основната причина е, че в училищата тя се учи надве-натри – най-краткото, което може да се изучи, просто за да се познават нещата. В дълбочина обаче не се изучава историята. Знаят за Гоце Делчев например само учителите и хората, които имат историческа подготовка. Повечето хора изобщо не знаят нищо за него, освен че е революционер. Преди една година по повод на годишнината от смъртта му написах една статия в местната преса, която озаглавих “Мъката на Гоце Делчев”. И основната причина да я напиша беше, че много се ядосвам на това, че има доста хора, които казват “неврокопчани”, Неврокопския край и така нататък. От 1951 г. тогавашен Неврокоп има вече друго име – Гоце Делчев и е крайно време хората да се научат да използват него. За мен, независимо от мнението на други хора от града, е щастие, че този град носи името на Гоце Делчев. Защото като го честваме и като се връщаме към неговата дейност, ние правим едно възпитание на българщината.
Фокус: Кои от качествата на Гоце са най-ценни в днешно време и могат да послужат за пример на съвременните хора и политиците най-вече?
Георги Мавродиев: Той е бил умерен политик и е търпял различните мнения. Никога не е обвинявал хората в престъпления и не е изпадал в крайности. Винаги е търсел път към разбирателството, за да се решава главният въпрос всъщност – да бъде единна организацията им и да се постигне крайната цел на освободителната борба на българите в Македония. Това е правел той. Тогава още не се е стигало до такова голямо разцепление в организацията, но е имало много такива хора и по това време. Например Сарафов, който е отишъл да вдигне въстание в Мелник, водачът не го е одобрил това нещо. Защото това създава условия на турската власт да разкрие някои отговорни лица на организацията и по този начин да нанесе вреда на освободителното движение.
Фокус: И понеже днес отбелязваме годишнина от смъртта на Гоце, да разкажете обстоятелствата около неговото убийство?
Георги Мавродиев: Доколкото има сведения, те са били отседнали четата в Мардовия род в Каракьой, в тяхната къща. След това Гоце е тръгнал за Солун да се срещне с Даме Груев, който е бил освободен от заточение. Искал е с него да сподели идеята за това, дали може да се отложи решението за прибързано въстание. Защото в Солун Гарванов и други свикват конгрес, на който не присъстват видните дейци на освободителното движение и взели решение през пролетта да се вдигне въстание – това е бъдещото Илинденско въстание. И Гоце е бързал да се срещне по този повод с Даме Груев. Срещата се е състояла, но точно какви разговори са водени, не е ясно. Знае се само, че са говорили по този въпрос. И Гоце вероятно се е съгласил да има въстание там, където българите са подготвени, а там където не са подготвени, да има четници извън селищата. След това Гоце Делчев тръгва обратно, като имали решение да се проведе конгрес на Серския революционен окръг, някъде тук, към “Али Ботуш” /по-известното в района название на планината Славянка/. И по пътя обратно той отсяда и спи в село Баница, Серско. Там вече вероятно има предателство. Турската жандармерия се е раздвижила и е обкръжила селото. Гоце е знаел решението на турската власт – там, където се намери чета, да се опожари селището. Той разбрал, че селото е обкръжено от една баба, която отишла да храни добитъка. Навремето плевните са били извън селата, за да не се запалят къщите, ако стане пожар. Отива тази баба да вземе фураж за животните, връща се и казва на Гоце, че селото е обградено от жандармерия. И тогава той казва на четата, че трябва да направят всичко възможно да се измъкнат извън селото, за да не го опожарят турците. И на път да напуснат село Баница започва сражението и в началото още пада Гоце. Най-много е описано това, което е станало от Димо Хаджидимов, който също е бил по това време в четата на Гоце Делчев. След това, доколкото знам, там е погребан и някъде към 1912 г., като отиват нашите надолу, решават да му пренесат костите в България. Тъй като тялото не е било още разложено напълно, вземат една част от костите, а другата са я оставили там. За тези кости има най-различни теории после, че са били в Пловдив и на други места, но най-накрая отиват в София. Там стоят до 1946 година. Тогава по решение на ЦК на БКП и най-вече на Тодор Павлов тогава решават да дадат костите на Гоце Делчев в Скопие. И не е правилно да се казва това място “гробът на Гоце Делчев”. Това не е гроб. Това е саркофагчето в което се намират костите в черквата “Свети Спас” в Скопие. Това не е гроб. Гробът, в който е изгнил той, е в Баница. Там му е истинският гроб. След това вече костите могат да се носят по цял свят.
Фокус: Правени ли са постъпки да се върнат костите му тук?
Георги Мавродиев: Не. Не са правени. Никой не се е обадил. Това беше най-голямата грешка тогава, когато стана. Аз бях ученик в гимназията тук и много се ядосвах. И не ми се вярва това нещо да се случи в днешно време и да се върнат костите на Гоце тук. Защото в Македония се държат като удавник за сламка. Сега не съм чул техният химн какъв е, но навремето химнът им беше – Яне Сандански, Гоце Делчев и Даме Груев се пееше. Как така ще стане да си дадат Гоце. Това значи да се разлюлее цялата им история. Това е една изкуствена държава, която е по политически причини създадена и продължава да съществува.
Фокус: Има ли някакви неизвестни или недостатъчно известни факти, свързани с личността на Гоце Делчев?
Георги Мавродиев: Има нещо интересно, за което аз от години търся български вариант. Попаднах на една книжка преди много години, където намерих един много интересен текст. Трябва да се има предвид, че архивът на Македонския исторически институт е даден в Скопие през 1946 г. Затова не знам дали има български текст на това, за което ви говоря. Защото аз съм проверил всичко, което е публикувано за Гоце Делчев, всякакви писма и не мога да намеря такъв текст. Ето за какво става дума. Цитира го Иван Кантарджиев, който учеше в Скопие едно време и там остана. В тази книга “Отпори и прогони 1946 – 1951 г.” на Глигор Кръстевски е поместена вътре статия на Иван Кантарджиев. Името на статията е “Оживуване на идеята, името и дейността на ВМРО в Република Македония”. И в неговата статия, която е публикувана в тази книжка според Кантарджиев пише, че е била разработена Македонска доктрина на македонското освободително движение. Точно там има цитат на Гоце Делчев: “Македония има свои интереси и своя политика, таа им припага на сите македонци. Оной що копнее, що работи да я присоедини кон Бугария, или кон Грцията, той не може да се мисли за добар бугарин, или за добар грк, но не и за добар македонец.” Сега за какво става дума тук. Става дума, че Македония Великите сили не позволяват на Берлинския конгрес да бъде присъединена към България – откъсват я. Балканските държави, съседите ни не искат тя да дойде към България по редица причини. При това положение, за нашите българи в Македония не остава нищо друго освен да започнат да се борят за автономия. А подобен текст има в Берлинския договор, че Турция е длъжна да даде автономия на Македония и Одринско. И на тази основа нашите борци за освобождението нямат друг изход, освен да се борят за автономия. Следователно идеята за автономия е българска идея, не е сръбска, не е гръцка. При това положение, както е казано тук в цитата, те не искат да обидят България, защото те се чувстват едновременно, както синове на Македония - провинция, населена с българи, така и на самата българска държава. И затова гледат така да поведат борбата, че да не дадат повод на гърци и сърби да се бъркат във вътрешните работи. Сега във връзка с този цитат, ето как е фалшифициран той по-нататък. Ето ОМО Илинден какво разпространява: “Македония има своите интереси и своя политика. Тиа им припагат на сите македонци. Оной що сака да работи на присоединуване на Македония кон Бугария, Грцията, или Србия, той може да се смета за добар бугарин, грк или србин, но не и за добар македонец.” Значи в оригиналния текст никъде не се говори за Сърбия. И последното изречение също е променено и носи вече друг смисъл. Ето къде е фалшификацията. Това нещо е изопачено в техен интерес и не цитират правилно думите, които е казал Гоце Делчев. Същото нещо го има и във вестник “Народна воля”, който е орган на ОМО, както и в македонското списание “Сонце”. Те всъщност от ОМО Илинден са го взели от тук. По този начин съвсем друго съдържание дават на мислите на Гоце Делчев и на неговото отношение към България. Той си е истински българин и винаги го е твърдял, а не като някои други. Но поради тежкото положение в което е изпаднала вече България и връщането на тази област към Турция, ги карат да се борят за автономия. Най-правилният път бил тогава да се стигне до някъде – автономия. А те са казвали, ако позволят условията някога, ще се присъедзиним към България. Ако не, ще си бъде отделна държава, но с български характер. Аз много отдавна търся този текст на български да го видя, на оригиналния цитат, но досега не съм го намерил.
Фокус: Дали това изопачаване не е породило коментарите относно личността на Гоце и според Вас има ли нещо спорно в неговата личност?
Георги Мавродиев: Нищо не е спорно. Това не е мислене само на Гоце, а на всички които са се борили за автономия. Те се борят за нея не защото не са българи, а защото условията не го позволяват. След като Великите сили разпокъсват България, те просто нямат друг избор. Между другото, доколкото знам, до към 1901 – 1903 година е имало сърби в Македония около 700 души, не повече. И всичките са били така да се каже мисионери на сръбската държава, изпратени там да проповядват македонизма сред населението. Изобщо не е спорна личност Гоце. По-скоро има хора, които тълкуват нещата по начин, по който на тях им е удобно. По същия начин и Яне не е спорна личност, що се отнася затова дали се бори за България или не, каквито приказки съм чувал напоследък. Той влиза в противоречие с останалите във ВМОРО, тъй като така наречения върховизъм иска направо България да играе главна роля като държава за освобождението на Македония. А те са държали да се разчита на вътрешните сили и сами да се справят, за да не дават повод за намеса нито на съседни държави, нито на Великите сили. И на тази основа Яне Сандански влиза в противоречие. Дори не е позволявал преди това на чети от България, които идват под командването на офицери да влизат вътре в Македония, без да искат разрешение, защото така объркват работата на вътрешните революционери. Понеже Яне Сандански е откъснал така да се каже Серския район от останалите окръзи, затова и ОМО Илинден, а и в Скопие се хващат най-напред за него, а не за някой друг, като коментират, че той не е успял, едва ли не той не е българин и така нататък. А където се е изказвал Яне Сандански винаги е казвал: “Ние, българите”. Що се отнася до името македонец, това е събирателно понятие. И когато се е издигал лозунг “Македония на македонците” това означава, че тази територия да бъде както на българите, така и на останалите, които живеят там. Т.е. под името македонец се разбира всички народности, които живеят на тази територия. На какво основание в резултат на 60 – 70 години една народност ще стане друга народност. Къде го има това в историята? Това е политическа дейност. Политика на сърбоманите и македонизма. Нашата държавна политика не можа да намери място извън България, за да пропагандира какво е това население. И нашите политици като че ли ги е страх и сега да кажат ясно що за народност е това. Македонците във Вардарска Македония – това са българите.