|
Постраницитѣ на списание
www.globusmagazin.com.mk No 153 Гнъ. В. Глигоровъ казва¸че
баща му е искалъ да се разбере съ атентаторитѣ, които сѫ
посегнали върху живота му презъ Окт. 1995г.
Тукъ даваме цитата отъ горе споменатото списание “ТАТКО МИ
САКАШЕ ДА СЕ НАГОДИ СО АТЕНТАТОРИТЕ”.
Статията е написана отъ сърбина Синиша Станковиќ, както
всякога, така и днесь политиката на днешната сръбска
република Македония, се пише отъ демократичнитѣ сърби, които
живеятъ въ поробена отъ тяхъ Македония!
Синътъ на Киро Глигоровъ се оплаква, че властитѣ на днешната
сръбска република Македония, не сѫ направили достатаъчно, за
да намерятъ онези, които сѫ искали смъртта на баща му.
Младиятъ Глигоровъ не ни обеснява, въ това полу-интервю,
защо някой хора сѫ посегнали върху живота на бащаму. Никой
до сѣга въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония не
обесни, защо се е посегнало върху живота на първиятъ
председателъ, на поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония!
Само день преди да бѫде посегнато върху живота на Киро
Глигоровъ, той е ималъ среща съ Слободанъ Милошевик въ градъ
Охридъ. Тайната за посягане върху живота на Киро Глигоровъ
се крие, въ разговора между двамата Юугослевени! Допускаме,
че Киро Глигоровъ е казалъ на своятъ работодателъ, че едва
ли може да върне Вардарска Македония въ пазвитѣ на Сърбия!
Останалото е приказки за които ние нямаме врѣме да пишемъ!
Младиятъ Глигоровъ сравнява убииството на дядо му, съ това
което е станало съ бащаму презъ Окт. 1995г. Тукъ даваме
цитата отъ списанието, за да може нашиятъ читателъ самъ да
си направи заключение, за онова което е ставало и което е въ
съзнанието на Владимиръ Глигоровъ. Ето и цитата: "Дедо ми не
тежнееше кон договор со оние кои подоцна ќе го убијат. Татко
ми тежнееше, ама имаше среќа“.
Дядото на Глигоровъ нямалъ договоръ съ ВМРО които после сѫ
го убили! Бащаму на Владимиръ Глигоровъ ималъ договоръ съ
Юугославия, за която още плаче, но тѣ сѫ посегнали върху
живота му сѫщо.
Прикъски така добре написани, че обекновиниятъ читателъ,
неможе да разбере, за какво става дума въ цялата статия на
сърбина Станковиќ.
Владимиръ Глигоровъ сравнява убииството на дядо му, съ онова
което стана съ баща му. Той ни дава за примеръ, онова което
е станало презъ дек. 1924 година. Ние намираме за нужно да
цитираме всичко онова което е казалъ младиятъ югословенинъ
Владимиръ Глигорович. Така пишеше на апартамента му въ
Бѣлградъ:
„Мојот дедо по мајка е убиен во политички атентат во 1924.
Атентаторот е фатен и српските власти го казниле.
Налогодавачите се фалеа со тоа политичко убиство, а убиецот
е прогласен за херој и маченик“, пишува Глигоров за настанот
од 30 декември 1924 година, кога бил убиен таткото на мајка
му Нада, војводата Стојан Мишев, по наредба на неговиот
соселанец и сосед од Ново Село, Ванчо Михајлов. Атентатот
врз Мишев е прв во серијата атентати, во кои жртви биле и
Петар Чаулев и Тодор Паница. Според спомените на самиот
Михајлов, за кои „Глобус“ порано пишуваше, тие биле „најголемите
непријатели на македонското дело“, и биле само дел од
списокот на Михајлов, зашто, во вардарскиот дел од
Македонија, во деветте години терор, биле извршени дури 85
атентати.
Младиятъ юугословенинъ Владимиръ Глигорович е направилъ
най-голямата грешка като не се е информиралъ за много неща.
Той плаче за Тодоръ Паница но не знае, че Тодоръ Паница е
герой на югославската и българската комунистическа партия.
Младеиятъ юугословенинъ не знае, че Тодоръ Паница не е отъ
Македония, а е отъ градъ Севлиево България. Въвъ Вардарска
Македония искатъ да доказватъ, че въвъ ВМРО сѫ били само
“македонци” отъ Македония, нещо което няма нищо общо съ
историческитѣ факти, отъ онзи периодъ на българското
възраждане!
За Стоянъ Мишевъ за които пише СТАНКОВИК, ние имаме смѣлоста
да напишемъ, че ВМРО не е убила Стоянъ Мишевъ, а е убила
Сърбина Стоянъ Мишич. Онзи които не вярва въ това което пише
ме, ние му предлагаме да се поразходи по улицитѣ на градъ
Щипъ и запита хората, за сръбскиятъ шайкаджия, които отъ
български войвода, изъ единъ пѫть става сръбски шайкаджия!
За останалитѣ избити отъ ВМРО по това врѣме, има доста
писано следъ 1989г.
На читателитѣ обръщаме внимание, да се запознаятъ съ онова
което е написано по тази тѣма. МНИ въ София е попликувалъ
доста материали, и сѫ достъпни до обикновениятъ читателъ.
Младиятъ юугословенинъ Глигорович ни казва, въ статията, че
на баща му е посегнато на улица Македония близо до хотела
БРИСТОЛ. Каква лъжа, по това врѣме улицата се казваше
Маршалъ Тито! Веднага следъ атентата днешниятъ юугословенски
полсланникъ на БЮР Македония въ Сърбия писа, че той не вярва
да сѫ посегнали върху живота на Киро Глигоровъ на улица
Македония, тъй като въ Скопие нямало улица която се е
казвала Македония!
Младиятъ юугословенинъ Владимиръ Глигорович ни казва, че
неговата майка е видяла убийството на дядо му въ кѫщата му
въ Щипъ. Какъ така билъ войвода въ поробена отъ сърбитѣ
Вардарска Македония пъкъ го убили въ кѫщи!
Тукъ въ това убийство е и мѫката на младиятъ югословенинъ.
Никѫде той не споменава дали неговата майка НАДА има майка и
отъ кѫде е майката на майка му! Следъ като никѫде въ
Вардарска Македония не се споменава майката на Нада, ние
намираме за нужно да споменемъ бегло, че майката на Нада
Мишичъ е българка отъ България и че бтратовчедитѣ на
юуголсовенина Владимиръ Глигоровичъ сѫ българи.
Всичко се прикрива да не би някой да запита, защо никѫде не
пише нещо за майката на Нада Глигорова! При своето посещение
въ България, Нада Глигорова каза, че тя говорела български!
Никой въ България не е запита, кѫде го е учила българскиятъ
езикъ, следъ като презъ цялото свое врѣме, тя живее като
приливерована сръбкиня. Това го писа преди години САШО
ОРДАНОВСКИ по страницитѣ на www.Forum.com.mk .
И така безъ да искатъ поясняватъ, че наистина славянитѣ въ
Македония сѫ българи.
Още презъ 1983 г . въ Congressional Record Vol 129 of
Tuesday, june 7 1983 states that it “SHOULD BE REMEMBERED
THAT MACEDONIA’S POPULATION CONTAINS BULGARIANS AND
ALBANIANS AS WELL AS MANY OTHER ETHNIC GROUPS”.
MAMA MIA THERE ARE NO MACEDONIANS IN MACEDONIA ACCORDING TO
THE US CONGRESS.
Г.Младеновъ 27.03.2010. |