Отъ Георги Младеновъ | 19.04.2010г.
Отваряйки компютъра на 18.04.2010 г. видяхъ, че някой ме е търсилъ по Етъра на SKYPE. Изненаденъ останахъ, че виждахъ името на единъ отъ мойтѣ братовчеди отъ село Димиръ Капия. Изненаденъ бяхъ отъ това, че въ името на моятъ братовчедъ нямаше СКИ, а бе написано съ В на края. Знаехъ, че този мой братовчедъ е античенъ, и едва ли би си сменилъ името обратно, така както сѫ имената на моитѣ останали братовчеди въ Демиръ Капия. На страницата на SKYPE имаше и друго име Антонио.
Отъ любопитство решихъ да се обадя до Димиръ Капия, и проверя да не би да е станала революция, и моятъ братовчедъ да се е върналъ къмъ свойтѣ български корени!
Дигнахъ телефона отъ VOIP и отъ другата страна ми се обади моятъ античенъ братовчедъ, които когато говори съ менъ си позволява да ми нарежда да се казвамъ български “Македонецъ”!
Запитахъ го, мога ли да говоря съ Антонио които ми е далъ поръчка да се чуемъ!
Този мой античенъ братовчедъ ми отговори, че Антонио не му е синъ, а е синъ на единъ нашъ племенникъ, които се помина преди няколко години! Запитахъ моятъ античенъ братовчедъ, дали знае отъ кѫде Антонио знае английски! Античниятъ “македонецъ” ми отговори, че въ днешната сръбска република Македония, почти е задължително всички да учатъ английски и то, отъ първо отделение!
Следъ като Антонио не е неговъ синъ казахъ на моятъ античенъ “македонецъ” да стои на линията, за да се опитамъ да вляза въвъ връска съ Антонио по другата линия.
Оказа се, че Антонио не отговаражяше, и азъ трябваше отъ любезностъ да споделя няколко думи съ този античенъ “македонецъ”, които винаги ми става учителъ въпреки, че не е прочелъ нито една страница по история писана, отъ хора извънъ днешната сръбска република Македония!
Античниятъ “макенецъ” ме запита верно ли е, че братъ Любе Бошковски отъ днешната сръбска република Македония е поискалъ помощтъ отъ менъ! Казахъ на моятъ братовчедъ, че когато братъ Любе Бошковски бѣ въ Бразилия говорихъ съ него, и той си направи устата да го поканя да дойде въ Торонто и ми обясни, какво става по Вардарска Македония! Казахъ на моятъ братовчедъ античниятъ “макенецъ”, че отказахъ на братъ Любе да му сѫдействамъ поради това, че той не е българинъ, и азъ нямамъ врѣме за губене съ хора като него! Казахъ на моятъ братовчедъ, че ако братъ Любе има нещо да каже, да го каже въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония! Моятъ античенъ братовчедъ се обиди отъ това, че наричамъ неговата Вардарска Македония една сръбска Бановина.
Въ разговора съ моятъ античенъ братовчедъ му казахъ, че азъ познавамъ всички техни лидери, но съ никой не бихъ се подценилъ да пия кафе, независимо каква служба иматъ тамъ. Казахъ му, че почти всички на четири очи ми казватъ, че сѫ българи а въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония ми говорятъ глупости, че сѫ антични сърбо-македонци!
Моятъ античенъ братовчедъ почна да ми придава уроци по история за Александъръ Македонски и, че царъ Самуилъ билъ първиятъ “Македонски” царъ!
Той както всички антични сърбо-македонци почна да ми придава уроци, че вѣче всички документи отъ Отоманската империя сѫ въ Македония и тамъ пишело на всякѫде, че ние сме били “македонци”. Чудна работа му рекохъ, азъ четохъ отъ това което бе публикувано отъ някой си Георгиевъ които бе публикувалъ материали отъ английските архиви и въ тѣзи материали пишеше, че около градъ Битоля презъ 1870 години имало около седемдесетъ сѣла населени съ българи.
Ахъ това сѫ английски пропаганди, тѣ ке не учатъ насъ!
Този мой античенъ братовчедъ почна пакъ да ме учи какъ да се казвамъ …. Да се казвамъ, че съмъ български “македонецъ”.
Намерихъ сили да откача телефона и приключа съ моятъ античенъ братовчедъ отъ село Демиръ Капия!
Представетѣ си братя българи, какво сѫ направили сърбитѣ отъ насъ българитѣ! Отъ българскитѣ комунисти направиха славяни и после Югославяни!
Така и отъ моятъ античенъ братовчедъ, които бѣ изгоненъ отъ гърцитѣ като българинъ есента на 1944 година въ България, и следъ това бѣ даденъ на сърбитѣ отъ БКП като “македонецъ” днесь имаме античенъ “македонецъ”¸ съ които неможешъ да споделишъ няколко думи, камо ли съ онези, които сѫ яли съ години наредъ отъ сръбската копанка.
Едва ли има човекъ които може да вярва, че управницитѣ на днешната сръбска република Македония, ще подпишатъ документъ за добри сѫсетски отношение съ България. За да сме подписали тъкъвъ документъ, ще е трябвало да сме признаели сѫздадената отъ КОМИНТЕРНА “македонска” нация, и сѫздадениятъ отъ сърбитѣ сърбо-македонски” езикъ.
Нещата въвъ Вардарска Македония ще се оправятъ тогава, когато тази сръбска република бѫде разделена между България и Алвания, и се престане съ тѣзи сръбски глупости ”македонски” идентитетъ и “македонски” езикъ.