|
 Числото
на гласоподавателите на вчерашните президентски избори в
Република Македония все пак прехвърли със съвсем малко 40% (на
местните ги прехвърли с доста повече) и кандидатът на
управляващата ВМРО-ДПМНЕ Георги Иванов вече празнува победата
си.
Тази победа обаче е пирова. Първо, защото остават сериозни
съмнения дали към реалния брой гласували не бяха изкуствено
добавени допълнителни гласове, за да бъдат признати изборите
за легитимни.
В противен случай интеграцията в ЕС и НАТО щеше да бъде
отложена за неопределено време и югозападната ни съседка
можеше да изпадне в хаос.
Освен това, гражданите от албански произход ясно демонстрираха
пренебрежението си към втория кръг на президентските избори,
въпреки че техните лидери декларираха ангажираност към
електоралния процес.
Тоест, Георги Иванов беше избран с гласовете на по-малко от
две трети от благоволилите да се разходят до урните над 40%
имащи право на глас, предимно етнически българи.
В такъв случай той става заложник както на опозиционния СДСМ,
така и на водачите (формални и неформални) на албанското и
другите малцинства както на тези, чиито политически
представители го подкрепиха, така и на тези, които му се
противопоставиха.
Тоест, длъжността му ще бъде формална в много по-голяма
степен, отколкото на тримата му предшественици. Това обаче
едва ли го вълнува много.
По-важното е, че от електоралния процес бяха на практика
изключени двете политически най-активни общности - тези на
албанците и на македонските българи, които се чувстват такива.
С гражданите от албански произход отдавна всичко е ясно. Те не
гледат на сериозно на македонската държава.
А тяхната стара мечта за обединена Албания е на път да се
реализира в близкото, или в по-далечното бъдеще.
И ако демографският бум сред тях продължава, много трудно ще
бъде някой да им попречи. Не само в Република Македония, но
дори и в Косово техните лидери питат българските представители
в различните международни организации: "Кога че я делиме
Македония?". И са убедени, че ще срещнат разбиране.
А македонските българи бяха демотивирани от кръстосания огън,
на който беше подложен техния кандидат Любе Бошковски.
Той в крайна сметка спечели два пъти по-малко гласове,
отколкото беше личният му рейтинг. Лошото е че най-сериозните
атаки срещу него бяха отправени от управляващите, които се
правят на наследници на славното ВМРО от времената на турското
робство и сръбския геноцид.
Въпреки че самият председател на тази партия Никола Груевски
беше издигнат в политиката от нейните стари лидери, той
постепенно се освободи от тях - Любчо Георгиевски беше изваден
от политиката и прие българско гражданство, Доста Димовска
беше изпратена на почетно заточение в София, като шеф на
македонския културен център, а Любе Бошковски беше предаден на
палачите в Хага.
И сега управляващи и опозиция успяха да го извадят от
активната политика, за да ликвидират всяка една възможност за
реално сближение с Република България.
В това отношение много им помогнаха и назначените за българи в
македонските медии както с клеветите срещу него, така и с
интригите помежду си.
На мене лично често ми се е случвало при някое посещение в
Скопие да прекарам приятно с двама, трима, или четирима
македонски българи, да се почерпим добре и да проведем
сериозна дискусия за настоящето и бъдещето на българската
нация и най-вече на тази нейна част, която сега живее в
югозападната ни съседка, а при следващото ми ходене там да чуя
от единия по адрес на другия (или другите), че е "прав србин",
"агент на УДБА", "назначен българин", "македонист" и т. н.
Последното определение прочетохме и от Виктор Канзуров по
адрес на Любе Бошковски, което беше най-малкото недостойно от
негова страна.
В тази връзка съм длъжен да заявя следното: не познавам лично
Виктор Канзуров и няма как да се запозная в близкото бъдеще
поради дълготрайното ми отсъствие от българските земи.
Нито една квалификация, която съм отправил в предния материал
- отговор на неговите нападки, не съм я измислил и съм
подчертал че е хипотеза на македонски българи.
И за "пълзящия македонизъм", и за "назначените българи" съм
слушал достатъчно и в Скопие, и в Охрид, като той обикновено е
бил сред персонифицираните.
Вктор Канзуров би бил още по-неприятно изненадан, ако знаеше
от кого съм слушал тези квалификации по негов адрес и по адрес
на други хора. Обаче смятам да му ги спестя и да закрия този
спор, най-вече поради сериозната ми заангажираност в момента с
проблемите на Средния Изток и Южен Кавказ.
А пък и в Република Македония в близките месеци най-вероятно
няма да се случи нищо интересно, което си струва да се
коментира в нашия сайт и в другите български медии.
В заключение искам да изразя съгласие с една от тезите на
колегата-колумнист Теодор Дечев, който направи героически
усилия да се превърне в арбитър на нашия спор, макар че
предварително беше обречен на неуспех.
Когато се дава българско гражданство на гражданин на Република
Македония, името му трябва да бъдат публикувано в "Държавен
вестник", придружено със снимка как целува българското знаме и
декларация че той винаги се е чувствал българин, че ако досега
не се е изявявал като такъв, е било защото се е страхувал от
репресии и че смята македонистите за заблудени македонски
българи.
Бих допълнил още, че когато някой от тези българи с двойно
гражданство се издигне в скопската йерархия, независимо дали в
бизнеса, политиката или журналистиката, този факт трябва
периодично да се напомня от българските медии.
Така ще отпадне от само себе си корупцията в сферата на
статуса на македонските граждани у нас и няма да има случаи,
когато примерно македонски политик от СДСМ хули България и
българите, а жена му тихичко кандидатства и получава българско
гражданство с посредничеството на назначените българи в
Скопие!
Аз твърдо поддържам борбата с корупцията! |
