Проф.
Георги
Марков е
роден на 17
ноември 1946 г. в Пловдив.
Завършва
история в СУ
"Св. Климент
Охридски". Специализира
в Института
по
европейска история
в Германия.
От 1993 г. е
директор на
Института по
история при
БАН. Доктор
на
историческите
науки,
преподавател
в Нов
български
университет
и автор на 12
книги. Изследователските
му търсения са
съсредоточени
в новата и
съвременната
история.

Снимка:
Димитър
Кьосемарлиев
-
Г-н
Марков, прави
ли са да
протестират
хората от
Варна и други
области
срещу
назначаването
на
управители
от ДПС?
Етнически ли
са тези
протести,
според вас,
или имат друг
характер?
-
Тези
протести
имат и
исторически
корени. Повечето
от
българските
политици или
не са учили
достатъчно
история, или
пък са заети да
правят
история, но
така или иначе
живеят в един
свой
паралелен
свят. И когато
се правят
сделки за
политически
постове и
длъжности, те
сякаш не се
съобразяват
с общественото
мнение и го
пренебрегват.
Организационният
секретар на
БСП Димитър Дъбов
каза: Какво
от това, че са
излезли 50-100
човека във
Варна. Но се
оказа, че там
има недоволство
в самата
партийна
организация
на БСП. Не
бива да се
подценява
общественото
настроение,
да се правим,
че го няма и
да се изпълнява
споразумението
по една
политическа
сделка.
Защото тя е
такава,
според мен.
Лошото е, че
вече 15-16 г. се
препъваме в
един и същи
камък.
Забелязал
съм, че
българските
политици,
когато са в
опозиция,
мислят
по-логично и
по-трезво,
отколкото
когато са на
власт. Сега
ДСБ прави
предложение
да се избират
областните
управители.
Но като
министър-председател
на Иван
Костов му
беше удобно
да си ги
назначава.
Според мен е
най-правилно
областните
управители
да се
избират. В
противен
случай
хората от областите
няма да
виждат в
тяхно лице
свои представители.
Винаги ще има
подозрение и
съмнение.
Премиерът
Станишев
сега казва:
Ние ще ги наложим,
така сме
решили, няма
мърдане.
Добре, ще ги
наложиш. Но
до оня ден
протестираха
50 души, после
станаха 100,
сега са 1000. Ами
ако утре станат
10 000? Пак ли ще
налагаш
областните
управители? С
жандармерията
ли ще ги
налагаш?
- Защо
се стигна
дотук?
-
Високомерието
на това
правителство,
демонстрирано
още от самото
начало, ще му
изиграе
много лоша
шега. Сергей
Станишев е
историк и
трябва да
гледа
по-широко на
проблема, тъй
като него
вече го има. И
да намери
някакво
решение.
Добре е, че в
Пазарджик не
посмяха да
назначат
областен от
ДПС. Спомняте
си, че преди
години зам. областният
управител на
ДПС издигна
призив:
християните
вън от
Родопите. И
от
неудобство
те го махнаха.
- Какви
все пак са
причините за
надигането
на тези
протести?
Върхушката на
ДПС ли ги
предизвиква
с
поведението
си?
- Точно така
се случва. От 15
години се
смениха много
партийни
лидери, но
само Ахмед
Доган е на
власт. Не
знам доколко
той разбира
от либерализъм,
но неговата
партия е авторитарна.
Той поне има
доблестта да
признае още
преди години,
че е милионер
в зелено, а сега
каза, че има
обръч от
фирми. И
другите имат,
но само той
го каза.
Защото има
самочувствието,
че без него
не може.
Доган го
преизбират
на лидерския
пост като
единствена
кандидатура,
с явно
гласуване и
ръкопляскане.
Той е
пожизнен
водач на ДПС
и има самочувствието,
че не само
партията не
може без него
(както без
Тодор Живков
не можеше), но
вече и
България не
може без
него. И
затова казва:
Ще ми
плащате.
Грешка на
Волен
Сидеров е, че
говори срещу
турците. Те
са почтени
граждани,
трудолюбиви
и бедни. За
съжаление
обаче
българските
турци са
много по-заспали
политически,
отколкото
българите. И
затова
гласуват за
Ахмед Доган.
Резултатът е,
че той
богатее, те
мизерстват. И
въпреки това
пак ще го
преизберат.
Върхушката
на ДПС се е
устроила
много добре,
там има роднински
кръгове, има
бивши
партийни
секретари.
Всички те си
живеят и си
богатеят, а електоратът
им обеднява,
но му казват,
че няма
алтернатива.
Защото, освен
за етнос, става
въпрос и за
религия.
Всъщност ДПС
не е толкова
етническа
партия, тя е
по-скоро на религиозна
основа.
- Но
малко от
помаците
гласуват за
ДПС.
- Да, вярно е.
Но това не
променя
нещата. Само
че Ахмед
Доган е
философ и би
трябвало да
разбере, че
той с тази
партия няма
бъдеще в ЕС.
Особено сега,
при сблъсъка
на
цивилизациите.
Особено при тези
съмнения и
подозрения в
Евросъюза по
отношение на
ислямския
фундаментализъм.
У нас се
изповядва
традиционен
ислям. Но част
от този
традиционен
ислям може да
избие в радикален.
Няма никакви
гаранции, че
няма да се
случи.
Върхушката
на ДПС няма
интерес сега
да се изостря
конфликтът.
Българите са
търпеливи.
Ние търпим,
търпим, но
накрая казваме:
Хайде, стига
толкова!
- Дали
гражданите
на България
всъщност вече
не казват на
ДПС точно
това? Те
получиха
най-ресурсните
министерства,
най-апетитните
области.
- Вижте, Доган
наложи
отново за
министър човек,
който нарича
своите
чиновници
гяури. Ама,
това не е
Османската
империя! Къде
другаде
такъв
министър ще
бъде търпян?
Но нашите
чиновници
търпят. Ахмед
Доган твърди,
че партията
му се отваря
към
обществото,
либерална е и
в нея има
много
българи.
Какви българи
има при тях?
Едната част
са там
принудително,
защото с
партийната
книжка на ДПС
оставаш на
общинска
служба или в
областната
управа. А
други,
включително
и някои интелектуалци,
просто се
продават. И
тръбят по медиите,
че Доган е
най-големият
български политик.
Той може да е
умен, хитър,
но на фона на едно
обкръжение,
което съвсем
не блести. Просто
му
позволяват
да ги
разиграва.
Вземете
Сергей
Станишев,
който две
години преди
изборите
отиде на
поклонение
на конференция
на ДПС и каза:
С нетърпение
очакваме да
управляваме
заедно.
Непосредствено
преди
изборите пак
каза: Ние ще
управляваме
с ДПС, без тях
не може. Е,
опитаха се да
управляват
заедно без
царското
движение, обаче
се провалиха.
Оказа се, че
не могат да
минат без
НДСВ.
Въпросът е
защо Ахмед
Доган, който
през 1997 г. обяви
цар Симеон
Втори за национален
капитал, а
през 2001 г. каза,
че това е спасителят
на България,
сега се мрази
така силно
със
Сакскобургготски.
Каква е
причината?
- Вие
как си
обяснявате
тази промяна
в отношенията
между тях?
Може би
апетитите на
ДПС по време
на
съвместното
им
управление
са били
големи?
- Както
знаете,
апетитът
идва с
яденето. И този
апетит ще се
усилва. ДПС е
единствената
партия, която
е на власт
вече втори
мандат. Не е
здравословно
ДПС да
преяжда с
власт, защото
ще има голямо
повръщане
след това,
надявам се да
не е с кръв.
Върхушката
на ДПС трябва
да обуздае
мераците си.
Меракът е
вече страст
към властта.
Но в
политиката
няма морал и
пример за
това са
бившите
първи
седесари
Христо
Бисеров и
Йордан Цонев,
които сега
отидоха да
слугуват на
Доган. Защо
ДПС държи
толкова на
Варна? Защото
там, по
крайбрежието
са големите пари.
И я получи!
Сергей Станишев
не може да
управлява
още от началото
с
високомерие
и с една
тънка
иронична усмивка,
която често
пуска и
казва: Не,
така ще бъде!
Този млад
човек много
бързо се
самозабрави.
Но пак ще
дойдат
избори и
тези, които са
гласували за
БСП, няма да
гласуват за
Станишев,
защото вече
знаят, че той
е ортак с
Доган. Какъв
политик
изобщо е
Станишев, щом
още преди
изборите
обявява, че
ще управлява
с ДПС и вдига
неимоверно
цената му за
сметка на
себе си и БСП.
Но
впоследствие
и БСП, и ДПС
разбраха, че
не могат да управляват
без Симеон. И
тогава той
просто им
разказа
играта. Даде
им един урок.
Навремето и
Жан Виденов
гледаше
високомерно
на нещата.
Станишев
трябва да си
извади поука
от неговото
управление и
да не се прави
на велик
политик и
държавник
още отсега.
- И какъв
беше урокът
на Симеон?
- Станишев не
трябваше да
бъде
предлаган за министър-председател,
след като
веднъж изгърмя.
Това беше
наглост. Той
трябваше да
отстъпи,
както
направи
Симеон. Това
беше урокът
на Симеон - че
в политиката
е възможно да
има и малко
морал. Цялото
му
обкръжение
го натискаше
непременно
той да бъде
премиер, но
Симеон разбра,
че времето
вече не
работи за
него, че времето
му е минало и
той е вече в
историята, и
отстъпи от
кандидатурата
си. Надявайки
се, че и
другарят
Станишев ще
се откаже от
своята. Но не
би - БСП и ДПС
настояха да е
Сергей
Станишев.
Обаче кой
държи вече
ключа на това
правителство?
Не е Ахмед
Доган, а Симеон
- той е
балансьорът.
Без него те
вече не могат
да играя нито
на вътрешна,
нито на международна
сцена.
-
Нарекохте тристранната
коалиция
политическа
сделка. Защо
я оценявате
така?
- Защото
стана ясно,
че се отива
към предсрочни
избори, а от
тях щяха да
спечелят
само ДСБ и
"Атака". Тъй
като мисията
на СДС е
изпълнена и
той вече
слиза от
сцената и
минава в историята.
Това, което
остане от
него, ще
отиде при
Иван Костов.
Той има
програма, има
характер, не
иска власт
сега, гледа
стратегически
напред. А "Атака"
е един
натрупан
гняв и не
бива да я демонизираме,
както правят
някои
политици. След
като
разбраха, че
на
предсрочни избори
БСП, НДСВ и
ДПС ще
загубят още
повече, те
преглътнаха
омразата
една спрямо
друга и
решиха да
направят
коалиционно
правителство
поне до
влизането на
страната ни в
ЕС. Но понеже
има голяма
вероятност
да ни отложат
поне с една
година, значи
кажи-речи кабинетът
ще си изкара
мандата. Това
обаче ще се
дължи на
страха да не
изпуснем
еврочленството.
-
Толкова ли
живот давате
на
правителството?
- Да, до
влизането в
ЕС. Това е
основният
национален
приоритет.
При ново
управление
ще има
сблъсък на
икономически
интереси. При
нас
политиката е
един много
голям бизнес.
Ако се
сблъскат
икономическите
интереси на
партиите, ще
пострадат и
политическите
интереси.
Четири
години БСП
говори за
царските
имоти, а сега
казва, че
този въпрос
не е
актуален.
Същото беше и
с магистрала
"Тракия". Но
сега Асен
Гагаузов
говори за
неустойки, за
процеси и че
построяването
може да се
закучи
задълго, така
че е по-добре
да се строи.
Няма да
преразгледат
и сделките.
Това е
споразумението
между
коалиционните
партньори.Българите
сме търпелив
народ.
Търпим,
търпим, но
накрая
казваме: Хайде,
стига
толкова!Сергей
Станишев
започна от
самото
начало да
управлява с
високомерие.
Този млад
човек много бързо
се
самозабрави.
-
Взето
отъ
Стандартъ 31.08.2005
г Безъ
разрешение.
-
Извиняваме
се на
редакцията
на Стандартъ.