|
По случай 90
години отъ изпълнението на смъртната присъда на Яни Сандански
(22.04.1915г), въ последно врѣме сръбскитѣ вестници въ Вардарска
Македония, не престанаха да го представятъ като “македонецъ” отъ
Югословенски произходъ.
Въ този брой на Македонска Трибуна ще се спремъ на драсканията въ
WWW.A1.com.MK dated 24/04/2005,
WWW.Utrinskivesnik.com.mk dated 22/04/2005,
www.dnevnik.com.mk dated
23/04/2005 and
www.utrinskivesnik.com.mk dated 23/04/2005
За онези които нѣматъ смѣлоста да прочетатъ материалитѣ писани
преди 1944 година, ще направимъ една малка разходка въ историята
на Македонското освободително движение. Това ще направимъ за онези
сърбо-македонци отъ югословенски произходъ, които претендиратъ, че
пишатъ някаква си “македонска” история. Историята за която се пише
днесь въ сръбската република Македония е история писана въ
Бѣлградската кухня съ сръбска меродия (прочети Утрински весник Но
737)
Борбитѣ следъ Берлинския конгресъ презъ 1878 година сѫ борби на
българитѣ за обединение на Одринска Тракия и Македония съ Майка
България. Това е въ споменитѣ, които сѫ оставили нашитѣ
възрожденци. Тѣзи спомени сѫ публикувани отъ Македонския наученъ
институтъ презъ 1927 година. Читателя може да ги намери въ
библиотеката въ градъ Скопие ако не сѫ ги изгорели. Ако ги нѣма
тамъ въ Скопие, ще трябва да отидатъ въ библиотеката Свѣти Кирилъ
и Методи въ София да ги потърсятъ.
За Яни Сандански има доста писано отъ Сърбо-македонцитѣ въ
днешната сръбска република Македония. Но преди това има и
биография писана отъ Туше Делиивановъ, следъ втората свѣтовна
война. Следъ това има биография писана отъ англичанката Мерсия
Макдермот. Единъ отъ комунистическитѣ драскачи на име Константинъ
Килюмовъ сѫщо е написалъ някой неща.
Яни Сандански е въ БМОРО като четникъ и за дълго време е въ четата
на върховиста Черньо Пеевъ прекръстенъ отъ Гоце Дѣлчевъ на Христо
Чернопеевъ. Христо Чернопеевъ е отъ Сѣло Дерманци Плевенско. Въ
селото днесь има паметникъ на Христо Чернопеевъ, които паметникъ е
осветенъ отъ брата на “македонския” поетъ Никола Вапцаровъ.
Върховиста Христо Чернопеевъ, при които е билъ четникъ Яни
Сандански е доброволецъ въ българската армия презъ първата
свѣтовна война. Офицера Христо Чернопеевъ е загиналъ въ Криволакъ
презъ 1917 година. Този войвода на Яни Сандански презъ първата
свѣтовна война се е биелъ за да присѫедини Македония и Одринска
Тракия къмъ България. Той е единъ отъ войводите които е
присъствалъ на погребението на Яни Сандански въ Черквичката близо
до Роженския Манастиръ. Снимката читателя може да е провери въ
биографията на Яни Сандански отъ Мерсия Макдермот на страница Но
161 .
Следъ Младотурския превратъ презъ 1908 година Яни Сандански и
някой Сярчени организиратъ федеративна Партия - българска секция,
при младо турското управление. Имената на тѣзи които сѫ начело на
българската секция въ Федеративната партия сѫщо могътъ да бъдат
прочетени въ книгата на Мерсия Макдермот. Тамъ читателя може да
намери и имената на представителитѣ на българитѣ въ Турския
парламентъ. Това сѫ; Димитъръ Влаховъ и Тодоръ Павловъ. Тѣзи
българи които сѫ въ федеративната партия на Младо-турския
парламентъ издаватъ и вестникъ “ Народна Воля” списванъ на
български. Редактора на този вестникъ е Александъръ Томовъ които
доживява времето, когато комунистическата партия въ България се
опитва да сменя българския националенъ характер на бежанцитѣ отъ
Македония които живеятъ въ България.
Яни Сандански влиза съ някой четници въ Цариградъ по време на
ХУРИЕТА 1908 година. Турцитѣ сѫ ВИКЛАЛИ БРЕ БРЕ дойде време и
българитѣ да влизат въ Цариградъ.
Турцитѣ сѫ имали Яни Сандански за свой човѣкъ и затова сѫ го
наричали “БЕЗИМ ЯНЕ “ или на български нашъ Яне.
Яни Сандански презъ Дек. 1907 година нарежда убиването на ИВАНЪ
ГАРВАНОВЪ И БОРИСЪ САРАФОВЪ. Въ днешната сръбска република се
спекулира, че Яни Сандански ги е убилъ понеже тѣ сѫ били
върховисти и сѫ искали инкорпорирането на Македония къмъ България!
Викторъ Цветановски пише и плаче за Тодоръ Паница, че билъ убитъ
отъ сѫпругата на Гнъ. Иванъ Михайловъ, и едва ли не прави Тодоръ
Паница “македнски” герой. Съпругата на Тодоръ Паница е отъ Кукушъ
и се казва Измерлиева. Не отдавна дойде на работа въ Торонто
внучката на Измерлиева която побърза да каже на автора (Г.М.), че
е българска.
Викторъ Цветановски като пише за Тодоръ Паница и за неговото
застрелване въ театъра въ Виена, отбягва да ни напише, че Тодоръ
Паница е сръбски агентъ и ималъ въ джоба си сръбски паспортъ съ
следното име “АРНАУДОВИЧ”. Колкото се отнася до това дали Тодоръ
Паница е “македонецъ” или не, ние си позволихме да прикачимъ къмъ
статията и писмото на сина на Тороръ Паница. Въ това писмо писано
до Михайлъ Герджиковъ, Констандинъ Паница декларира, че е
българинъ. Следъ втората свѣтовна война, семейство Паница се връща
въ България. Констандинъ Паница е лекаръ въ сѣло ВЛАДАЯ до София
кѫдето и умира презъ 1947 година. Читателя това може да го намери
публикувано въ СПОМЕНИ ДОКУМЕНТИ МАТЕРИАЛИ на Михайлъ Герджиковъ
страница 326.
Значи Тодоръ Паница е “македонецъ”, а семейството му се връща въ
България, а не въ сръбската република Македония. Читателя самъ
трябва да си даде отговора. Сърбо-македонскитѣ драскачи ще трябва
да напишатъ коментара.
Прави впечатление факта, че никой отъ сърбо-македонцитѣ не е
напсалъ два реда, какъ така следъ първата свѣтовна война Царъ
Борисъ трети праща бащата на “македонския” поетъ Никола Вапцаровъ
да сложи цвѣтя на гроба на Яни Сандански! Да не би Яни Сандански
да е българинъ?
Въ всички материали публикувани въ сръбската преса въ днешната
сръбска република Македония, липсва оригиналенъ документъ, за
нашето минало. Това го пише Антонио Милошоски въ Утрински весникъ
съ дата 23 априлъ 2005 година.
Значи всички сърбо-македнски драскачи, сѫ отъ категорията на
българина отъ сиромашкото българско семейство отъ Ново Сѣло
Щипско, Господинотъ Михайло Апостолски, които преди години писа
фамозната статия “НЕМАМ ДОКАЗ АЛИ ТВЪРДАМ”
Толкова за сѣга отъ редакцията .
24/04.2005. Toronto.
Писмо от Коста Паница, с което моли М.Герджиков да му набави
свидетелства за произхода на родителите му
Виена, 26 юли1
Драги бай Мишел,
Получих отдавна писмото ти и ти благодаря за него и услугите на
Борис за моето кръщелно свидетелство и марките. Съжалявам, че не
ти е възможно сега да дойдеш, но се надявам, че ще ти е възможно
да дойдеш през есента. Питаш какви ми са намеренията за в бъдеще.
— Аз смятам тук да остана и да получа работа в някоя болница във
Виена. Затуй ми трябват свидетелствата (кръщелно) за мама и тате,
за да докажа, че съм от арийско потекло. След туй ще трябва
заявление до Вътрешното министерство в Берлин да правя, за да ми
позволят в Германия да работя.
Но се надявам, че туй ще ми дадат лесно, понеже има голяма липса
на лекари. На края на писмото ще ти дам сведения за мама и тате н
щете помоля, ако ти е възможно, ти да ми набавиш свидетелствата,
ако не, да ги предадеш на Борис на 3. VIII, като се върне от село.
Аз туй лято също във Виена ще прекарам, понеже нямам възможност да
замина. Отивам често на Дунава, както и миналата година. Това е
всичко интересно, което мога да ти пиша оттук, и ще те моля
по-често да се обаждаш, отколкото досега.
Аз не събирам марки, затуй не е нужно да ми изпращаш друга серия
от тях.
Надявам се, че не се сърдиш, че до тебе пращам сведенията за
свидетелствата, но Борис е за жалост на село. а те ми трябват
бързо.
Какво е с нашите паспорти?
Много здраве на всички познати, които срещаш.
Поздрави и целувки
Коста
Катерина Иванова Измирлиева, родена 2 ноември 1884 г. в град
Кукуш.
Родители: Иван Христов Измирлиев и съпруга Рушка Иван Шишкова.
Кръстена на 10 ноември в черквата Св. Атанас от свещ. Н. Музов и
кръстница Катерина хаджи Серкова.
Тодор Николов Паница
Тукъ даваме отговора на внучката на Тодоръ Паница. Останалото ще
трябва да го напишатъ сърбо-македонцитѣ които сѫ отъ югословенски
произходъ.
Nyamam pretencii da znam mnogo po vyprosa.
Doda Tinka Panitza e bila bratovchedka na dyado mi, po bashta
Izmirlieva i, razbira se, bulgarka.
Monografiyata na Mercia Madermot ya prevede vuycho mi Veselin
Izmirliev, a toj beshe chovek izkljuchitelno otgovoren za tova,
koeto ostavya sled sebe si.
Pozdravi,
Nadia 25/04/2005 by e-mail. |
