Езикови
фалшификации
04
август 2008 | 11:38 | Вима,
Гърция
Георгиос Бабиньотис*
Наистина е
достойно за
учудване (и
изследване) как
една толкова
малка страна
- Скопие**, може
да има такива
големи
амбиции (и
изисквания) и
толкова
слаба връзка
с
действителността.
Защото дори и
през
последните
няколко седмици
(диктуваната
отвън)
политика на Скопие
“се заигра” и с
въпроса за
езика - за лъжливия
“македонски”
език в Скопие
и с (изобретеното)
“малцинство”,
което уж също
говори “македонски”
като в
Скопие,
заслужава си
да наречем
нещата с
“научното” им
название,
както вече
направихме
през 1992 г., с
колективния
труд, издаден
под заглавие
“Езикът на
Македония:
Древният
македонски език
и лъжливия
език на
Скопие” (Нека
бъде отбелязано,
че гръцката
държава
никога не се съгласи
- макар че й
беше
поискано - да
се издаде и
версия на
книгата на
английски език,
за да станат
широко
известни
гръцките научни
позиции по
въпроса.)
Тъй като го
изисква
темата, която
обсъждаме и
за да разбере
читателят за
какво точно става
дума,
обясняваме,
че имаме три
езика, които
било напълно
се различни
един от друг (гръцкият
език в
Македония,
сръбско-българският
език в Скопие
и диалектът с
български
произход, който
е известен
като славомакедонски),
било се
различават
частично (сръбскобългарският
в Скопие от
българския
диалект,
който е говорен
- в
ограничена
степен - в
граничните
райони на
Гърция от
гърци, които,
заедно с гръцкия
език знаеха -
по-възрастните
- и т. нар. славомакедонски).
Гръцкият в
Македония
Това е преди
всичко
македонски -
тоест гръцкият
език, говорен
от гърците в
Македония от
древността и
- след
развитие - до
този момент.
Това е езикът
на Филип, на
Александър
Велики и на
други гърци
от Древна Македония,
а именно един
древен
гръцки диалект
повече с
дорийски
характер,
използван главно
в говорната
реч, тъй като
в писмените
текстове и в
официалната
реч от
по-рано е
възприет, по
политически
причини,
атическият
диалект, на
който са
запазени
хиляди надписи
от Македония.
Сръбскобългарският
в Скопие
Това е
неотдавнашният
- в рамките на 20
век - език на
скопската
държава
(който е
създаден, както
е известно,
по времето на
Тито
през 1944 г.). Това
е български
език
(първоначалното
население в
региона е
българско и
българите
винаги са
имали
претенции
към тези земи,
които смятат
за свои -
наистина
жителите на
региона са се
наричали Bugari
“българи”!).
Този език, по
чисто изкуствен
начин, от
група
лингвисти,
създадена
специално за
това е “сърбизиран”
(!), тоест в него
са вкарани
лексика и
граматични
елементи от
околните
области,
където се
говори
сръбски, така
че да се
намали българският
езиков
елемент и да
придобие
сръбска езикова
форма,
каквото е
изискването
на Обединената
Сърбия на Тито,
а именно на
югославската
република.
Следователно,
езикът в
Скопие е един
сръбско-български
език, един
изкуствено сърбизиран
български
език, наложен
като
официален език
по очевидни
причини и
който
българите
наричали “колишевски”
език (както
проекция и
изпълнение
на скопския
политик Колишевски!).
Самите скопяни
дали на този
език,
сръбско-българския,
подвеждащото
и лъжливо име
“македонски” (!),
за да избегнат
българските
претенции и
заедно с това
да скрият
българския
произход на
езика си.
Освен това,
за да
присвоят по
този начин
едно име
(македонски),
което им дава
престиж и историческа
дълбочина
(чрез
фалшивото им
идентифициране
с величавото
и световно известно
име на
Македония на
Александър
Велики) и
накрая -
защото
дързостта им
няма граници
... (нека си
спомним
летището
“Александър
Велики” в
Скопие (!) и
скопските
войници с
древногръцко
облекло и
дълго копие (!),
които
посрещнаха в
Скопие
водача на
племето хунзи
от Пакистан
като потомък
на
Александър
Велики (!) - за да
предявят
евентуални
претенции в
момента,
когато се
открие възможност
за промяна на
границите на
Балканите.
С
толерантността
и глупостта
на официалната
гръцка
държава (да
не забравяме,
че през '70-те и
'80-те години на
миналия век
се смяташе за
“националистическо”
да се говори
за
фалшификациите
на скопяните,
а по времето
на Тито,
по други
причини,
споменаването
на такива въпроси
беше табу!)
името
“Македония”
за Скопие и
“македонски
език” за сръбскобългарския
в Скопие
станаха широко
разпространени
и почти се
наложиха на
международно
ниво, като по
този начин беше
даден
единственият
аргумент, с
който, с известно
право, скопяните
злоупотребяват.
Славомакедонският
Това е
диалект в
малко
гръцко-български
гранични
райони,
където малък
брой гърци,
заедно с
гръцкия език,
знаеха
(по-възрастните)
и един
диалект с
български
произход,
както се
случва
винаги и по
целия свят с
живеещи край
границите
групи население
в повечето
страни.
Следва да се
отбележи, че
поради
двуезичния
характер на говорещите
този диалект
и заради
различния
български
диалект,
както и
заради това,
че този
(изключително
устен)
диалект не е сърбизиран
както
българския в
Скопие, славомакедонският
не е
идентичен
със сръбскобългарския
в Скопие.
Скопие,
разбира се, с
(американски
вдъхновена?) груевска
машинация
наскоро
започна да
отправя провокации,
твърдейки, че
славомакедонският
език уж е
един и същ с
лъжливия
“македонски” в
Скопие и
следователно
в Гърция,
заради езика,
съществува
скопско
малцинство,
което Гърция
трябва да
признае! ..
Това е параноично
схващане,
което се
предлага
като
театрално
представление
с примерно
заглавие “От Колишевски
към Груевски”!
Трите
езикови
фалшификации
От това
кратко
представяне
на един много
голям по
важност
проблем с
различни
последици (национални,
политически,
исторически,
културни, т.н.)
смятам, че
стават ясни
езиковите фалшификации,
извършени
предимно от
политически
представители
на една малка
страна, която
в
действителност
нищо не я
дели от
Гърция.
Първата
езикова
фалшификация
е с името на
Скопие, което
приехме -
вярно е и
това е нашата
непростима
историческа
отговорност -
да бъде
наречен
Македония
районът, по-рано
наричан
“района на
Вардар” (Vardarska
Banovina).
Втората
езикова
фалшификация
- на българския
или сръбскобългарски
език в Скопие
като
македонски (с
явни
асоциативни
връзки и
умишлено
объркване с
гръцкия език
в Македония).
Третата
езикова
фалшификация
- също
безкрайно
нагла - е
опитът да се
създаде славомакедонско
малцинство в
Гърция на
базата на
предполагаемата
идентичност
на езика на
малка група
гърци с
лъжливия
македонски в
Скопие и с неавтентичната
македонска
държава.
Целият
случай щеше
да бъде
смешен, само
ако навреме
бяхме
показали на
международната
общност
колко смешно
е всичко.
Сега случаят
доби провокативна
форма и стана
обект на
редица
външни
злоупотреби.
----------
*Георгиос
Бабиньотис
е
преподавател
по
лингвистика,
председател
на Гръцката
фондация за
култура, бивш
ректор на
Атинския
университет,
автор на Речник
на гръцкия
език
** Под Скопие
авторът
разбира
днешната
държава
Македония
(бел. “Фокус”)
Навсякъде в
статията е
запазена
пунктуацията
на
оригиналния
текст