|
На 19 юни 2008 година, въ центъра на Европа
бе разглеждано делото на гражданското сдружение Радко, срещи
сърбо-македонското правителство на днешната югославска
република Македония.
Днешната сръбска република Македония бе защитавана отъ
адвокатката Radica Lazareska Gerovska, Agent,
а гражданското сдружение на българитѣ отъ градъ Охридъ отъ
Йонко Грозевъ.
Аргоментитѣ бяха изслушани отъ 10 сѫдии при Европейскиятъ
хуманитаренъ сѫдъ за човешкитѣ права.
Първо бе изслушана представителката на днешната Югославска
република Македония, която представи своятъ аргументъ защо
било забранено българското гражданско сдружение Радко презъ
2001 година.
Аргумента на адвокатката на тази югословенска Македония бе,
че сдружението РАДКО няма право да кара на сѫдъ днешната
югославска република, преди тѣ да сѫ обжалвали делото предъ
конституционниятъ сѫдъ на републиката.
Тази другарка отъ югословенската република Македония, каза
предъ Европа да я чие, че тѣ сърбо-македонцитѣ не позволяватъ
на сдружението Радко да сѫществува, понеже неговиятъ Идеологъ
Иванъ Михайловъ билъ фашистъ и сѫюзникъ на Хитлеръ, презъ
време на втората свѣтовна война! Сѫщо така тя, адвокатката на
БЮР Македония подчерта, че ако това гражданско сдружение
сѫществувало, щяло да се дойде до гражданска размирица понеже
Иванъ Михайловъ билъ контравезна личностъ въ днешната
югославска република.
Ще трябва да пояснимъ, някой неща отъ това което ставаше следъ
1944 година по Вардарска Македония, следъ като тя бе
ре-окупирана отъ сърбитѣ !
На заседанието на 2 августъ 1944 година въ манастира Прохоръ
Пчински се взима решение, да се сѫздаде “македонски” езикъ. До
тогава “македонски” езикъ се сѫздаваше отъ българскитѣ
родоотстъпници наричани комунисти.
Сърбитѣ измислятъ трика за вкарване въ затвора на всеки който
каже, че е българинъ. Това става подъ претекстъ, че българина въвъ Вардарска Македония обижда “македонската” честъ.
За обида на “македонската” честъ бяха сѫдени и избити хиляди
българи въвъ Вардарска Македония.
Следъ референдума отъ сеп. 1991 година, когато гражданитѣ на
Вардарска Македония беха принудени да гласуватъ, за Свободна и Ннезависима държава въ тяхната любима Югославия, нещата
трябваше да се променятъ.
Промяната стана по сърбо-македонски. Всичко се промени та си
остана като преди 1991 година. Въ конституцията на тази сръбска
държава, параграфа за ЗАЩИТА НА МАКЕДОНСКАТА честъ бе изваденъ,
но за сметка на това въ конституцията бе включено, че
републиката е република на “Македонцитѣ”. Въ тази република на
македонцитѣ, има всички националности но не и българи които до
1945 година беха болшинството.
Републиката и нейната конституция защитаватъ тѣзата, че
славянитѣ въ Македония сѫ “македонци”.
Назадъ въ сѫда на Европа ( Страсбург).
Адвокатката на днешната сръбска република Македония
аргументира затварянето на българското сдружение РАДКО подъ
претекстта, че сдружението има за идеологъ Иванъ Михайловъ,
който негиралъ сѫществуването на “македонска” нация. Аргумента
на днешната сръбска република се свежда до това, че Иванъ
Михайловъ презъ цялото време на своятъ животъ пишелъ, че
“македонската” нация е творение на КОМИНТЕРНА и че теорията на
коментарна се прилага отъ сърбитѣ въвъ Вардарска Македония
която бе ре-окупирана отъ тяхъ презъ есента на 1944 година.
Адвокатката на горе споменатата сръбска република каза предъ
Европа, че въ Македония има демокрация но никой нема право да
отрича сѫществуването на “македонска” нация и езикъ.
Значи има демокрация, но никой няма право да критикува тази
демокрация на сърбо-македонцитѣ!
Другарката която говори на английски, презъ цялото време се
изглеждаше победена, понеже защитаваше една комунистическа
тѣза, че тѣ сѫ “македонци” и не приемаше аргумента на
българското сдружение РАДКО, че славянитѣ на Македония сѫ
българи отъ панти вѣка. Тя каза публично, че аргументитѣ на
Българското сдружение РАДКО, че славянитѣ въ Македония сѫ
българи, се дължи на QUASI HISTORICAL FACTS (на недоказани
исторически факти).
Аргументитѣ на адвоката на сдружението РАДКО, бѣха повече
исторически отъ колкото трябва! Гнъ. Грозевъ каза на английски
предъ цяла ЕВРОПА, че въ днешната югославска република, няма
никаква демокрация, която демокрация бе защитавана отъ
адвокатката на републиката.
Гнъ.Грозевъ представи за аргументъ на сдружението, изказването
на президента на днешната югославска република Македония
покойниятъ Борисъ Трайковски, които веднага следъ промоцията
на Българското сдружение РАДКО въ Скопие (27.10.2000) излезе
предъ публиката на градъ Щипъ и каза??
Който казва ,че “македонцитѣ” сѫ българи за него няма место въ
Македония.
Колкото се отнася до Иванъ Михайловъ Гнъ. Грозевъ, адвоката на
българското сдружение РАДКО каза, че Иванъ Михайловъ цялъ
животъ се е борилъ срещу комуниститѣ и сърбитѣ. Гнъ. Грозевъ
припомни на уважаемитѣ Европейски сѫдии, че Македоскитѣ
Патриотически Организации по Северна Америка сѫ легални
организации, и сѫ организации на българитѣ отъ Македония.
За отбелязване е факта, че отъ 1913 година до наши дни
проклетата Европа, слушаше само сърбитѣ и гърцитѣ, за това
което ставаше по Балканитѣ.
Прави честъ на българското сдружение Радко, че има смелостта
да заведе дело срещу югославската република Македония, че
правата на българитѣ тамъ въ тази република не се зачитатъ.
Прави честъ на Господинъ Владимиръ Пауковски (Владимиръ
Панковъ), че той взема идеята на Иванъ Михайловъ, за
разясняване на Македонското освободително движение, и то по
специално, че това движение е българско и, че идеята на това
Македонско движение е било винаги за обединение на Македония
съ Майка България.
Въ утрешната история на България, сигурно ще има много мѣсто и
за Охридскитѣ българи. Допускаме, че ще се намерятъ историци,
които ще напишатъ няколко хубави думи и за Владимиръ Панковъ,
които принуди България да бѫде до него въ STRASBURG на
19.06.2008г.
Прави честъ на днешното правителство на република България, че
тѣ не се уплашиха да защитаватъ българитѣ отъ Вардарска
Македония предъ Европейскиятъ сѫдъ.
Европейскиятъ сѫдъ сигурно ще си заслужи омразата на сърбо-македонцитѣ,
че не сѫ защитили сърбо-македонизма на днешната югославска
република Македония.
Г.Младеновъ 26.06.2008г
The application was lodged with the European Court of Human
Rights on 30 July 2001.
Composition of the Court
The case will be heard by a Chamber composed as follows:
Peer Lorenzen (Danish), President,
Karel Jungwiert (Czech),
Volodymyr Butkevych (Ukrainian),
Renate Jaeger (German),
Mark Villiger (Swiss)1,
Isabelle Berro-Lefèvre (Monegasque),
Mirjana Lazarova Trajkovska (citizen of “the former Yugoslav
Republic of Macedonia”), judges,
Zdravka Kalaydjieva (Bulgarian),
Rait Maruste (Estonian), substitute judges,
and also Claudia Westerdiek, Section Registrar.
Representatives of the parties
Government of “the former Yugoslav Republic of Macedonia”:
Radica Lazareska Gerovska, Agent;
Government of Bulgaria:
Svetla Atanasova, co-Agent;
Applicants: Yonko Grozev, Counsel,
Natasha Dobreva, |
