|
Неговото име е тясно свързано с името на
Димитър Гюзелов както при службата на македонското
освободително дело, така и в жертвоприношението пред олтара на
Македония. Дори е трудно да се каже кой от тях е играл
по-голяма роля в това отношение – толкова рамо до рамо са
вървели те и в съдбоносните за нашата родина дни преди и през
Втората световна война. Затова в техните убийци говорят
едновременно за двамата в своите нелегалнн писания и пред
екзекуторските си сборища, наричани "народни съдилища".
И все пак всеки от тях има свое място в борбата, страданията и
жертвоприношенията за Македония.
Името на Димитър Чкатров е също известно на българската
общественост от времето на Студентския процес, за който
говорихме. Той бе също един от главните обвинями като
организатор на ММТРО. Пренесъл устава на тая организация в
родния си град и оттам го оставил на разположение на другите
организатори.
Роден е в Прилеп през 1902 г. в семейство на бедни каменари.
Учил и родния си град и завършил гимназия на сръбски, след
което следва и техническия факултет на Белградския университет
по строително инженерстно. Още като студент става член на
ММТРО и организира младежта в Прилеп, Битоля, Ресен, Охрид,
Крушево и други. С качествата си на неуморим агитатор и
безкомпромисен български патриот си спечелва голям авторитет
сред студентската младеж и местната интелигенция и става един
от стълбовете на организацията. Тогава се създава трайната му
връзка с Гюзелов.
Разкритията около Студентския процес засягат и него. Той е
могъл да се спаси, като избяга в чужбина при брата си, но
решава да остане докрай на поста си в желанието си да спасява
онова, което е оцеляло в тия разкрития. Арестуван заедно с
голяма група студенти в Белград, бива изправен на съд заедно с
другите подсъдими и осъден на 10 години строг тъмничен затвор.
Пред съда проявявя голяма твърдост и смелост, поради което си
спечелва прозвището "железните гърди". Лежи десет годинн в
Скопйе, Ниш, Пожаревац, Лепоглава. Станал особено омразен на
властта с тия си качества. В затвора е нападнат от подставено
лице и ранен с нож в гърдите. По-сетне, измъчен от жестокия
режим, решава да бяга или да умре. Избягва заедно с един
сърбин. Но някакъв селянин ги забелязал и обадил на полицията.
Сърбинът предлагал да убият предателя с револвера, който
имали, но Димитър отказал. Когато полицията го настига, той
прави опит за самоубийство и се наранява в гърдите. Заловен,
лекуван и излекуван, той бива върнат в затвора, където отново
бил подложен на жестоки изтезания. И все пак е оцелял, излежал
докрай 10-те години и през 1937 г. продължава следването си,
като завършва с успех целия курс и става строителен инженер в
навечерието на войната. Същевременно взема участие заедно с
Гюзелов в легалнати борби против сърбите и дочаква разгрома на
Югославия. Сега вече всецяло се отдава на българското
национално дело в Македония, застава на стража на народните
интереси, като следи да се поправят грешките на българските
власти в управлението на родния край.
За неговата дейност заедно с Гюзелов и плеядата другари
говорихме доста подробно в предшествуващите глави. Тук ще
подчертаем, че верен на борбата си срещу сръбското господство
в Македония, той е почувствувал като първа необходимост след
разгрома на Югославия да бъде премахнато всякакво присъствие
на сърби в Македония. "Сърбите веднага да напуснат Македония"
– е бил според писанията на цитирания Йован Павловски неговият
лозунг. Имал е предвид хилядите сръбски колонисти, доведени от
разни страни на сръбската земи в Македония, за да
денационализират българското население. Смятайки това за голям
грях на Чкатров, Павловски язвително пише: "Чкатров дори ще
допълни пред съда такова решение трябваше да се вземе, защото
целият народ реагираше срещу тяхното присъствие ... Вярно е,
че нападах българското правителство, но поддържах и
пропагандирах българската кауза в Македония срещу сръбската
кауза" – завършва той.
Без да повтаряме вече казаното за него и за Гюзелов, ще
довършим характеристиката на неговата личност чрез
изказванията му пред съда и чрез оценката за неговата дейност.
Защото на всички, които го познаваха, бе известно, че той беше
хуманист по дух и сърце, борец за правда. Неговите противници
и убийци – македонистите, добре знаят, че той не бягаше от
сътрудничество с левите елементи, но изискваше то да бъде
върху базата на българщината. Като страдалец за своя народ той
се ползуваше с авторитет и пред официалната българска власт и
неведнъж си служеше с него за закрила на тия леви елементи,
арестувани за комунистическа пропаганда, но верни на
българската си народност. {В глава 21 разказахме как Чкатров
спасил от разстрел партийния функционер Бане Андреев
благодарение на връзката си с хърватски патриоти при разгрома
на кралска Югославия.}
За мнозина от тях бе ходатайствувал да бъдат назначени за
кметове по селата или за служители по снабдяването на
населението. Застъпвайки се за арестуваните прогресивни
младежи – напълно или дирейки снизхождение за тях, Чкатров не
се страхуваше и да критикува своеволията на властта. По този
въпрос неведнъж говори и Павловски – както видяхме. Нека
повторим някои от изказванията на Чкатров пред съда, както ги
намираме цитирани от Павловски (с. 345 и 358).
"Ние се държахме за становището, което обединяваше
национализма със социалната правда... Народът има и сега нужда
от свои защитници (пред българската власт, б.н.), от хора,
които ще му разберат болката и ще го лекуват в съгласие с
държавната политика на нашата родина България".
Тази му добродетел на българин, патриот и хуманист бе всъщност
смъртният му грях пред македонския съд. Вперил духовен поглед
към извървения свой мъченически живот, той завършва речта си:
"Ако се обърна към моя изминат път, ще видя, че той е изпълнен
само със страдания и мъчения. Откакто зная за себе си, аз
дадох всичко за Македония. Ръководил съм се само от едно:
доброто на македонския народ. Доживях най-тежката съдба на
един син на Македония. Толкова много лежах в сръбските
затвори! Днес съм изправен пред най-тежкия съд за мене..." (Павловски,
с. 361).
В тази затрогваща изповед е изразена цялата трагедия на
македонската родолюбива интелигенция, застанала пред руините
на своя идеал – свобода за македонския българин.
Тази изповед обаче не трогнала жестоките съдии, зад които са
стояли Темпо и Колишевски. Те го осъждат на смърт чрез
разстрел. Висшият военен съд на югославската армия потвърждава
смъртната присъда. Тогава старата му майка, Елена Чкатрова, си
спомня за разказите на сина си Димитър, че е лежал в сръбски
затвор заедно с Тито преди години и се познава с него от
времето на общата неволя. Затова се решава да отправи молба до
него за помилване. Нейната съдба е не по-малко трагична,
защото не само Димитър, но и по-големият й син Йордан – виден
деятел сред македонската емиграция в България и Америка, също
се намира в затвора, осъден на 15 години. Защо? Защото – по
преценка на Димитър Влахов – бил върховист. Влахов дори написа
статия във в. "Македонско знаме": "Върховизмот на
оптуженичката клупа", т.е. преведено на български (понеже
думите са сръбски) означава, че върховизмът е на подсъдимата
скамейка. Агентът на Белград – Димитър Влахов, по тоя начин
обосновава присъдата на Йордан Чкатров – поради българското му
родолюбие. Иначе той с нищо не се е провинил пред
македонистите. Нещо повече, като адвокат е защитавал много
подсъдими комунисти.
Нещастната майка, изправена пред страшната опасност да изгуби
и двамата си синове, т.е. единствените си деца, е апелирала за
милост. И сякаш молбата й била зачетена.
Широкоразпространената мълва сред добре осведомените кръгове в
Белград и Скопйе говорела, че Тито издал заповед за помилване
и на Гюзелов, и на Чкатров. Този слух станал толкова
убедителен, че осъдените наистина повярвали в истинността му.
Гюзелов дори съобщил на жена си, че децата му отново си имат
баща, а Чкатров поръчал да му изпратят туристическите обувки,
за да се готви за изпълнение на каторжната работа. Но
Колишевски узнал за това и преди помилването да пристигне,
побързал да издаде заповед за изпълнение на присъдите. В
тъмната нощ, когато двамата верни другари биват извеждани за
разстрел, Димитър отправил последен зов към брата си Йордана
"Сбогом, бате!" и тъмнината ги погълнала завинаги. Безкръстен
гроб някъде към Зайчев рид, на три километра от Скопйе,
недалеч от пътя за Тетово, поема безжизнените им тела,
неразделени и във влажната земя.
[Братя Йордан и Димитър Чкатрови
(Йордан Чкатров е един от основателите на МПО (Macedonian
Patriotic Organisations). През 1923 г. Чкатров бивa изпратен
от ВМРО и Тодор Александров в Америка, където той в
продължение на три години е секретар на Централния комитет на
МПО)] Братът Йордан протестира срещу
коварната постъпка на Колишевски и бива жестоко наказан в
карцер. Унижаван, оскърбяван от джелатите си, той решава да
умре и започва гладна стачка. Не са помогнали ни молбите на
другарите му, нито на самата нещастна майка. Той упорито
издържал мъката и издъхнал на 27-ия ден, целият изсъхнал, но
гигант по дух.
Трагедията на тримата патриоти е потресла всяко българско
сърце и останала да вълнува и до днес съвременниците. |
