Диагноза: Рак с галопиращи метастази 1

Методология и параметри на изследването

Теренното проучване се проведе между 30 март и 6 април 2003 г. в Република Македония с цел да бъде установено постигнатото и етапите в прилагането на Охридското споразумение, както и състоянието на междуетническите отношения; да бъдат установени динамиките и промените в контактните зони, където съжителстват македонци и албанци. Разбира се, обект на проучването бяха политическите, икономическите и обществените перспективи в Македония, както и нагласите на двете етнически общности по отношение на близкото бъдеще на Македония, а също и на балканския регион изобщо.
Теренният материал беше събиран от специализирания по албанските въпроси екип от учени - историк-балканист, балкански лингвист, археолог-антрополог, журналист-балканист и преводач-медиатор2. Учените използваха методите на антропологическата беседа, групови интервюта, адаптирана система от социологически анкети, съчетани с наблюдения.
Проучването се проведе в Тетово, Мала Речица, Скопие, Гостивар, Струга, като бяха интервюирани около 30 респонденти на възраст между 20 и 60 години, мъже и жени. Анкетираните бяха македонци и албанци - представители на политическия елит, интелектуалци, журналисти, произволно подбрани граждани и селяни, мюсюлмански духовници.

Политика, икономика, общество - моментна снимка

Събитията и политиците. През пролетта на 2003 г. бившият премиер на Македония Люпчо Георгиевски обяви, че ще напусне ръководството на ВМРО-ДПМНЕ и публикува поредица от текстове за състоянието на Република Македония. В стил "емоционален анализ", независимо от горчивината, драматичните преувеличения и партизанските пристрастия, бившият лидер на партията всъщност формулира откровено истината за настоящето на отношенията между двете основни етнически общности в страната и за бъдещето на Македония.
Люпчо Георгиевски изрече на глас отчайващи истини, които всички в малката държава знаят, но изговарят само под сурдинка в разговори в тесен кръг; с които са съвсем наясно и международните наблюдатели и умиротворителни мисии, без обаче също да огласяват своите същински анализи и прогнози.
Всъщност може би най-скандално прозвуча предложението на Георгиевски да се сложи край на протекторатите, полупротекторатите, институционално блокираните държави, експериментите от всякакъв вид и на една специална балканска конференция да бъдат преразгледани границите на Балканите, за да се положат новите граници на етнически чисти държави. На Балканите, където неприкосновеността на границите е издигната в култ, където дори мисълта за прекрояването им и за размяната на население и имоти е табу, това прозвуча наистина прекалено силно. Просто защото се е случвало многократно в историята и носи незаличими рани и до днес.
Нещо повече, бившият премиер се възползва от визитата на българския премиер в Скопие през м.април, за да публикува във вестник "Дневник" в постоянната си колонка "Тези за просъществуването на македонската нация и държава", където призова да се погледне по-сериозно на предложенията на македонските академици за размяна на територии и население, за разделянето на македонци и албанци и за етническото спасяване на Куманово, Скопие, Кичево и Струга.
Дискусията около текстовете на Люпчо Георгиевски определи акцентите в политическите дискусии през март и април. Социалистите (СДСМ) характеризираха идеите на бившия премиер като "типичен пример за анахронизъм", а техният партньор Али Ахмети, лидер на Демократичната уния за интеграция (ДУИ), ги нарече "обезпокоителни". От друга страна, опозиционните албански партии частично или напълно подкрепиха бившия премиер. Лидерът на Партията на демократичния просперитет Абдурахман Алити поздрави Георгиевски за "смелостта да изкаже на висок глас това, което съществува в главите на много хора и беше официално оповестено от МАНУ (Македонската академия на науките и изкуствата)".
Лидерите на Демократичната партия на албанците (ДПА) Джафери и Тачи подкрепиха частично проектите на Георгиевски, а пред нас спокойно разгърнаха своите нови радикални възгледи, тъй като се намират също в опозиция: "Ако не бяхме отстъпили властта, можеше да има гражданска война между самите албанци".
Проблемът с паспортите на албанците в Македония, който изостри напрежението в страната при споровете дали да бъдат изписвани на албански език, е подложен на остра критика от опозиционните албански лидери: "СДСМ и ДУИ направиха голям компромис, като приеха решението паспортите да се издават на албански език само при поискване от лицето. Какъв е смисълът, ние сме двунационална държава и бъдещето е на двата официални езика. Законът за амнистията също беше опорочен чрез измененията". Задаваме поредица въпроси, за да изясним кои текстове са опорочили закона. Нашите респонденти от ДПА обясняват: "Всички участници във войната, с изключение на призованите от хагския трибунал, трябваше да бъдат амнистирани. С намесата на македонските тайни служби формулата, записана в Охридското споразумение, беше променена и сега никой не е амнистиран. В затвора имаме млади момчета, осъдени на 15, 10 или на 6 години затвор. Кризата и недоверието се рециклират".
Македонка депутат от СДСМ не е оптимистична за съжителството на двата етноса: "Албанците се изживяват единствено като жертви. Те имат политически и културен проблем с двойния стандарт. Не искат да приемат, че там, където са мнозинство, трябва да спазват същите норми и отношения, каквито искат за себе си в качеството си на малцинство. Дори не става дума само за македонците, а за турците, ромите, торбешите и други етноси. Явната нетолерантност към македонците поражда скептицизъм дали това е край на техните искания. Истината е, че живеем напълно чужди в паралелни светове..."
Разделеното общество. Може би най-ясно отчуждението и несъвместимостта между двете етнически общности се наблюдава в образователната система. По време на нашето теренно проучване се води безкраен и остър спор за сегрегацията в училищата, който се отразява от всички медии. Основните упреци са насочени срещу министъра на образованието и науката Азис Положани от квотата на ДУИ, бивш депутат от ПДП (Партия на демократичния просперитет), когото обвиняват, че се опитва да "гетоизира училищата".
Разговаряме с министъра и той излага своята гледна точка за образователните спорове в Куманово: "Това е типичен постконфликтен процес, където чувствата на хората надделяват над здравия разум и поддържат недоверието между общностите. А има и сили, които експлоатират чувствата на хората недобронамерено. Учениците в Куманово са разделени на групи, които отразяват разделението в обществото: албанците - на една страна, македонците - на друга страна. Медиите ни обвиняват, че се стремим да направим етнически чисти училища, но това не е вярно. Интеграцията в образователната система е възможна само стъпка по стъпка. В настоящия момент имаме абсурдната ситуация, когато албанските и македонските деца учат в едно училище, но са разделени - едните в едното кьоше, другите - в другото. Едните учат сутрин, а другите следобед, като гледат да не се засичат. Нима това са смесени училища, нима това не са по своему сегрегирани училища?"
Албански лидер посочва друг кризисен случай в образованието, за да ни демонстрира разделението в македонското общество: "Вече повече от шест месеца има спор за едно училище в с.Шемшево, близо до Тетово. Там 80% от жителите са албанци и 20% са македонци. Името на училището години наред било "Никола Калев", а сега албанците го преименували на името на албански герой. В резултат на това македонските ученици, подкрепяни от родителите си, отказват да учат в това училище, а албанците настояват, че е тяхно право училището да е кръстено на албанец, след като селището е преобладаващо албанско. Никой не отстъпва, образователният процес е блокиран и има напрежение". В Струга разговаряме с две малки момичета, албанки, съответно в V и III клас, от тях научаваме, че са сестри, имат и по-малък брат. Родителите им държат две книжарници, в които освен канцеларските материали има само албанска литература. По-голямата говори македонски, има планове да научи и английски, защото иска да стане адвокат. В нейния клас са 36 деца - само албанчета. Македонски деца няма. Учат история и география на албански език и имат само един час македонски език.
Много остро стои и въпросът с легализирането на албанския университет в Мала Речица, който работи в нелегалност повече от осем години. Този университет е трупал политически капитал за всички албански политици през годините и като цяло винаги е бил ябълката на раздора, където са се събирали всички противоречия между македонската и албанската общност. През годините университетът е нароил стотици дипломирани студенти, чиито документи не са признати никъде и те не могат да си намерят работа с полученото образование, а още няколко хиляди се обучават в момента в него. На политическо ниво, а и в изпълнителната власт, се водят дълги спорове как точно да бъдат легализирани тези дипломи, защото албанците спешно се нуждаят от висшисти, които да попълнят квотите във всякакви управленски нива според Охридското споразумение. В интерес на истината нашите респонденти от образования елит на Македония, независимо дали са македонци или албанци, са единомишленици в оценката за нивото на образование във въпросния университет: "Нивото на обучение е като в едновремешния рабфак (работнически факултети от периода на ранния социализъм) - излизат полуграмотни, но за сметка на това политизирани до крайност". Въпросът е толкова деликатен, че ОССЕ и холандското правителство са излъчили работна група, която обмисля начина, според който трябва да се легализират дипломите.
Въпрос от нашия екип: "Възможно ли е чрез политически и управленски решения да се смекчи конфронтацията, да се намалят сферите на разделение и маргинализация?" Отговор, който получаваме от албанец, представител на изпълнителната власт: "Нямаме илюзии, че ще накараме хората да живеят в братска любов, но ще трябва да се примирят с прилагането на Охридското споразумение и с правителствените решения, защото съвместният начин на живот, интеграцията нямат алтернатива". Въпрос: "Ние пътуваме и виждаме много села, където хората са напълно разделени. Животът е на практика сепариран, а селата и областите - федерирани, защото очевидно хората така се чувстват по-комфортно. Как ще коментирате това, което е битова реалност, а не теория?" Отговор: "В едно демократично общество, каквото имаме в Македония, има свободен избор на начина на живот. Ние като управляващи нямаме намерение да създаваме концептуално нови хора и нов начин на живот. Нашата цел е да създаваме институционални механизми, които отговарят на обществените реалности. Ако мултиетничността е характеристика на едно общество, ние трябва посредством институциите да избегнем дискриминацията. Освен това, чрез законите и тяхното прилагане, да направим подходяща среда за междуетническо съжителство."
Различен отговор получаваме от албански политик от опозицията: "На Балканите има разпадане на мултиетническите държави, където са нарушени и не се спазват трите условия за функционирането на модерната държава - лоялността на гражданите, силната икономика и либералната демокрация. Тези три фактора отсъстват в част от балканските държави. Босна я смятат за мултиетническа държава. Това просто е смешно - Босна е една зоологическа градина с различни клетки - няма интеграция, всички етнически общности са сврени в своите анклави. Същото е и в Косово - етнически чисти територии и бодлива тел, която да пази ентитетите. На Балканите съществува двуличие - всички на думи са за мултиетническо съжителство, а на практика работят за етнически чисти държави. Най-вероятно е това да бъде и съдбата на Македония".
Македонците и албанците имат своите начини да маркират териториите си чрез демонстрация на идентичността. За македонците етническият маркер са огромните православни кръстове, които се издигат почти из цялата страна, като най-голям е издигнатият край Скопие на Водно през миналото лято огромен кръст от метални конструкции. Албанците отвръщат на удара с реалния демографски етнически маркер. Навсякъде в албанските или в смесените селища кипи живот и е пълно с младежи. Освен това непрекъснато се строи - огромни албански къщи, повечето от които още са неизмазани, но многолюдни. Очевидно тази борба на идентичностите засега е в полза на албанците, защото големите кръстове, които се виждат от километри, изглеждат доста безсмислени и безпомощни пред гледката на големите къщи и многочислените фамилии.
Македонските книжарници също са натоварени с мисията да демонстрират идентичността: витрините са претрупани не толкова с книги, колкото с библии, кръстчета, знамена и карти на Македония. Заглавията на книгите също са от най-патриотичните. Всяко предно стъкло на таксиметрова кола е украсено с по-малък, но по-често с по-голям кръст. Кризата на македонската идентичност е потискаща.
Представител на общинската управа на град Струга, албанец, кратко отговаря на нашите въпроси: "Албанци и македонци могат да живеят един до друг, но не и един с друг". А македонец занаятчия в същия град казва: "Целта на албанците е Велика Албания. Ахмети е един обикновен бандит. Албанците имат пари от емиграцията, от проституция и от дрога. Ние живеем трудно, нищо не ни остана. Всичките лоши работи те ги правят".
Вечерта в албанското кафене в Струга водим свободни разговори: "Какво разделя македонците и албанците ли? Всичко - езикът, културата, начинът на живот, родителите... Македонците и албанците не се познават. А за българите имаме високо мнение, много четат и са културни. В Скопие имах състуденти в медицинския факултет от България - много четяха. Хора, които са ходили в България, казват, че българите четат непрекъснато, дори в автобусите. Освен това българите са гостоприемни. Когато един албанец във Варна попитал откъде да си купи хляб, човекът му подал своя хляб и толкова, пари не поискал... Понякога, за да дразним македонците, им казваме, че българите са много по-умни и културни, а те побесняват..."
Албански интелектуалец респондент допълва размишленията за колебливата идентичност на македонците: "Македония няма държавна традиция, няма интелектуален елит, няма политически елит и оттам са проблемите. Идентитетът им е несигурен - не били българи. Какво толкова, ако сте българи? Били сте някога, вече не сте. Няма нужда нарочно да си сърбизират езика. Аз пиша на четири езика - най-трудно ми е на македонски, който ми е втори роден език. Защото е измислен и фонетично, и лексикално. Не можеш да градиш държава, когато се страхуваш от всички - от гърците, от българите, от сърбите, от албанците. Който се страхува от съседите, не може да построи къща." След един сложен коментар за качеството на политиците в Македония, заключава: "Попитахте защо сме разделени. Защото македонците казват "това е нашата държава", много добре, но това е и моята държава, аз друга нямам. Албания не е моята държава. Ние искаме същото, което и те, но е невъзможно да се разберем. Ако не е тревожно, би било смешно, защото и двата народа се събират в един джоб".
Подобни думи чуваме от най-популярния в момента албански политически лидер, след като му задаваме въпрос "как би се определил: като албанец от Македония, албанец от Югославия, албанец от Западна Македония или изобщо албанец?": "Моята държава е Македония. Тук имам дядо, прадядо... Нито Албания, нито Косово са моята татковина. Има един език - албански. Нямаме проблеми с общуването, но Алма [нашата колежка е от Тирана - б.а.] от вашия екип няма да се разбере с майка ми, защото тя говори на диалект. Има разлики и в традициите, и в културата, но те не са значими. Имаме и три религии - католици, православни, мюсюлмани, но никога не е имало религиозни противоречия при албанците, независимо от коя религия са, защото албанизмът е над всичко. Според мен Албания е като Германия, Косово е като Австрия, а Македония е като Швейцария. Нищо не пречи всеки да си има културата и традициите".
Във всекидневието страстите на несъвместимостта избиват в побоища по автобусите, по улиците, инцидентното подпалване на къщи по селата, особено там, където биха искали да не се завръщат разселените лица и селата да останат етнически чисти3, нападения над полицейските патрули. Главно албанци бият македонци, но се случва и обратното.
Наш респондент журналист македонец разказва потресен, макар да пояснява, че също се е радикализирал: "Обикновено жертвите са невинни хора. В центъра на Скопие македонци забелязали човек с гумени ботуши и понеже такива носят албанците, го пребили от бой. След това се оказа, че битият е мюсюлманин. Срамно е! Срамно е и за онези, които палеха джамии в Битоля. Това е тъмната македонска страна от войната. Но има и тъмна албанска страна от войната". Охридското споразумение - мирният договор, който е повод за нова война. Всички разговори, които провеждаме в Македония с политици, интелектуалци, граждани - албанци и македонци - рано или късно се свеждат до коментари, размишления и спорове върху Охридското споразумение.
Охридското споразумение се състои от десет части. Основните принципи, върху които се крепи крехкият мир между двете големи етнически общности, са няколко:
- отказ от използването на сила за постигане на политически цели;
- изграждането на мултиетническия характер на македонското общество чрез разширяване на правата на албанците;
- запазването на границите и териториалната цялост на Република Македония;
- промяна в Конституцията, която да обяви албанския като втори официален език в общините с повече от 20% население и да разреши използването му в Парламента и на други места.
Охридският договор гарантира на албанското малцинство, което според преброяването през 1994 г. съставлява около 23% от населението, пропорционално представителство в държавната администрация, армията и полицията. По своята същност този договор трябва да послужи като основа за цяла система от институционални промени, които да доведат до създаването на функциониращо мултиетническо общество в Македония.
Навсякъде задаваме въпрос за резултатите от последното преброяване на населението, проведено през 2002 г. Дори на най-високо парламентарно и правителствено ниво ни отговарят, че все още резултатите не са готови, че нямат практиката да правят и предварителна двупроцентна извадка. Очакването на резултатите, които допускаме, че се бавят по стратегически и тактически съображения, предизвиква в обществото доста напрежение и различни митове, например, че албанците са надхвърлили 40%. В зависимост от респондентите, с които разговаряме, този митичен процент се променя драстично в едната или другата посока. Респондент албанец от Струга казва: "Знам резултатите само за Струга, защото преброителите са мои приятели. При предишното преброяване през 1994 г. в Струга и общината албанците са били 40%, а сега при преброяването през 2002 г. албанците надхвърлят 60%. Вероятно подобно нарастване има в цяла Македония".
Би било много по-добре да се изнесат предварителни данни, които да внесат яснота и успокоение сред хората.4
През 2001-2002 г. албанските политически лидери и албанската общност като цяло се радваха на постигнатото чрез военни действия Охридско споразумение, като коментарите варираха от умерени до крайни: "За албанците Охридското споразумение разкрива широка възможност за фактическа федерализация на Македония", "Постигнахме повече, отколкото сме се надявали някога", "Албанците вече ще разполагат с 4000 полицаи, 3500 войници и офицери и над 18 000 души в държавната администрация", "В Охрид се положи началото на решаването на албанския проблем..." През 2002 г. против споразумението се обявяваше единствено АНА (Албанска национална армия), която посочи за своя цел отделянето на Западна Македония и присъединяването й към Косово, което се отхвърляше като краен вариант от легитимните албански фактори.
Като цяло албанците бяха консолидирани, за да осъществят целите си: да изолират крайните екстремистки елементи, да мотивират албанците за обединение около легитимни албански политически субекти. Непосредствено преди изборите албанският блок се разпадна, защото надделяха партизанските страсти, личностните вражди и икономическите интереси. През същия период, с изключение на някои политици и експерти, като цяло македонците приемаха Охридското споразумение като "капитулация, национално предателство, подписано под натиска на великите сили: "В Охрид не се търсеше трайно разрешаване на проблема, а неговото отлагане във времето. Това беше не подписване на мир, а на временно примирие."
Две години по-късно отношението към Охридското споразумение се е променило огледално. Македонците се опитват да го приемат и да се адаптират към неговите решения, колкото и дразнещи да са някои от тях за националната гордост. Обществото е наясно, че решенията и тяхното изпълнение в някакъв смисъл са "лошият мир, който е по-добър от войната". Македонските политици и експерти обясняват бавната реализация на споразумението с обективни причини: "липса на достатъчно финансово осигуряване, малък брой на образовани и квалифицирани кадри сред албанската общност, ескалация на албанските искания в противоречие с договореното".
Сред албанското население обаче съществува вече мнението, че чрез Охридското споразумение са се опитали да ги измамят, че новите управляващи демагогстват, за да могат умишлено да отлагат реализацията на клаузите за равнопоставеност, интеграция и повече права на албанците. Многократно чуваме коментари от албанци, където и да разговаряме с тях: "Търпението ни се изчерпва, ще има нова война и този път тя ще се води не за споразумения, а до разпадането на Македония или докато се постигне кантонизация".
Млади албанци в Гостивар, които са подкрепяли през 90-те Руфи Османи, си спомнят: "Цяла Македония беше за него [имат предвид албанците - б.а.]. Когато го арестуваха и ние изядохме много бой, блокирахме Гостивар в негова подкрепа5. Тогава не бяхме готови за война и лесно ни смазаха". Задаваме въпрос: "Участвахте ли с АНО (Армия за национално освобождение) по време на стълкновенията през 2001? А сега бихте ли воювали отново?" Отговор: "Да. Участвахме и пак сме готови, ако трябва. Не се реализира Охридското споразумение, затова при новата война ще искаме албански кантони и подобно развитие на нещата 90% зависи от нас. Ще търпим още най-много 2-3 години". Въпрос: "Какво ще кажете за обединение на Македония и Косово? Бихте ли дали живота си за обединена Албания?" Отговор: "Би било добре, нормално е да се обединим. От все сърце бих се сражавал за обединена Албания."
Загубата на доверие в Охридското споразумение засилва радикалните настроения сред албанците, което е добре дошло за командирите на АНА или, както са известни сред албанците в настоящия момент - новите отряди на АКШ/АНА (Албанска национална армия), която действа и на територията на Косово, както и трудната за идентифициране освободителна дивизия "Скендербег", чиито следи водят към с.Липково. Част от лидерите на АНА водят пропаганда за продължаване на въоръжената революционна борба, за нови военни офанзиви с център Кичево. Основните политически партии в Македония твърдят, че привържениците на АНА са твърде малко, за да предизвикват безпокойство, и не са в състояние да предприемат мащабна военна кампания.
Нашият екип обаче регистрира нарастващото недоволство сред албанското население, което създава благоприятна психологическа готовност за включване в нова бойна офанзива. Младежите от Гостивар кипяха от възмущение, че "учат едва от две години албанска история, че доскоро не са знаели нищо дори за Скендербег, че в селища, където преобладава албанското население, повечето надписи са все още на македонски, че македонците, дори когато са малцинство в някое селище, не желаят да говорят на албански, макар да знаят езика, от това, че са висшисти, а за тях няма работа". В заключение нашите събеседници в Гостивар казаха: "Ние сме готови за войната - чакаме нареждане!"
Респонденти ни подсказват, че най-сигурният белег дали ще има военна офанзива, или не, е активизирането на събирането на 3% данък за фонд "Родината зове". Медиите твърдят и слуховете разнасят, че събирането на данъка е активизирано: политическото лице на АНА - Фронт за интеграция на албанците, е поело събирането на данъка от диаспората в Италия, всеки албански пътник на въздушния превозвач SWISS AIR преди излитането или след кацането си дава своята 3%-тна лепта за албанската кауза и т.н.
Респонденти разказват, че новият албански политик и бивш командир на АНО Али Ахмети е пътувал в началото на годината в Швейцария, за да убеди старейшините от митичния нелегален стратегически албански национален център да възстановят доверието си в него, че не е правил големи компромиси и не е "съглашенец", както и да не избързват с активизирането на военната офанзива през късната пролет на 2003 г.
Вече е известно, че след натрупания опит през 2001 г. Македония е разделена на 4 оперативни зони с 5 бойни формации, които ще се разположат в с.Порой (централното командване), Сърбино, Папърдище, Белица, Лояне и Шипковица. Имената на новите военни стратези се споменават с респект - Екрем Мустафа и Къдри Весели. Оставаме с впечатлението, че оперативен план за действие вече има, но реализацията му може да се очаква едва когато се появи сериозен повод за това. Албанските политически лидери проявяват висока степен на адаптивност и реагират съобразно актуалната политическа конюнктура.
Един графит в Скопие също подсказва какви са очакванията: "Бранко - Ахмети - Голема Албания".

Клерикализация на албанците или политическа употреба на религията?

Задаваме въпрос на албански политик и философ: "С оглед на войната в Ирак, на която сме свидетели в момента, и на напрежението в Македония, кажете ни нещо за религията и албанците". Отговор на респондента: "Ирак доста обърка нашите албански позиции. Дори Косово остана без своя чар за международната общност и сега хората там трябва да преглътнат факта, че са една обикновена блатна провинция. Що се отнася до религиите, до исляма, при албанците - трябва да сме на ясно, че завършват интензивни процеси на клерикализация и те са свързани с глобализацията. В глобализирания свят на ХХI век няма място за нашите дребнави етнически спорове. Границите ще минават на едро, очертани от големите религии - трябва да избират всички от коя страна ще застанат. Ние, албанците, сме в слаба позиция, защото културно принадлежим към три вероизповедания. След време всичките празни ниши в албанските общества ще се заемат чрез клерикализацията. Това може да ни разедини".
Попадаме на именно такова разделение сред албанците в Тетово, когато отиваме за разговори в бекташийското средище Арабати Баба текке. Преди да разберем какво в действителност става, ние сме приятно развълнувани от оживлението, което цари около и в текето. Коментираме помежду си, че все пак мирът си е мир и неговото благотворно въздействие веднага е увеличило активността на поклонниците. Бързо осъзнаваме, че грешим, защото чуваме гласа на мюеззин, който се извисява от вътрешността на теккето, което по спецификите на мистичния суфизъм нито е джамия, нито има минаре в своята архитектура, нито има повиквания за молитва. Това не пречи на големи групи богомолци да се строяват на дългата тясна тераса на теккето или да изпълват салонът за ритуални съзерцания, готови за молитва. Това правели пет пъти дневно, както ни обяснява един от дервишите.Очевидно сме свидетели на превземането от сунитите на теккето, над чиято порта все още се вее знамето от празника Невруз (празнува се цял месец мухаррем, за да се отбележи настъпването на пролетта) с типичната за бекташийския орден бяла 12-ъгълна звезда със зелена ритуална бекташийска шапка в нея.
Разпитваме Бабата на теккето за проблема със сунитите: "Окупираха светилището преди седем месеца, през м. август. Мюфтийството изпрати своя охрана, примитивни хора, които са въоръжени и подлагат на тормоз както мен и дервишите в манастира, така и поклонниците, които идват от цялата страна. Понякога са пътували ден или два, за да дойдат за беседата с мен, а ги заплашват с оръжие, преграждат им пътя и те не се осмеляват да влязат за нашите ритуали". Според документите и многобройните исторически и културологични изследвания това е една от най-старите и големите религиозни обители на Балканите, построена през османския период, и принадлежи на мистиците суфити от бекташийския орден от векове. Законът за денационализация на имотите в Македония още не е влязъл в сила в случая с теккето, макар адвокатите на ордена да преговарят с властите вече близо четири години. Бабата допуска, че мюсюлманите сунити са окупирали теккето, за да наложат фактическо положение, когато започне да се прилага денационализацията.
Бабата и неговите дервиши, жените, които обслужват теккето - всички са разстроени, особено след като лумпените в двора на теккето са ни заплашили и нас с оръжие: "В Македония не функционира правовата държава, никой не идва, за да прогони тези примитивни люде, институциите бездействат. В момента цари невиждан в нито една земя на Балканите примитивизъм". Разпитваме какви са все пак тези хора, с които дори ние, професионално обучените да разговаряме с всяко човешко същество, не сме в състояние да направим диалог, а сме на границата на това да бъдем линчувани: "Това са остатъци от УЧК (АНО), не от бойците, които воюваха в планината, а от онези, които дойдоха към края, за да плячкосват, да грабят. През 2001 г. те разграбиха имуществото на теккето и опожариха хотела. Сега направиха кафене в теккето. Не пият алкохол, защото се правят на фанатици мюсюлмани, но правят други зулуми. Ислямът остана примитивна вяра. В момента в Македония действат вахабити, има ги и в Албания, и в Косово, но официалната ислямска верска общност не се дистанцира от тях. Мълчаливо ги подкрепя".
Особено разтърсен е Бабата, а и неговите дервиши сподвижници, от подмяната и пренебрежението към философията и значимостта на ритуалите: "Теккето е за бекташийски обреди, а не за джамийски. В мистичните обреди участват само бекташи, само те умеят да участват в молитвата "мета". Това не е джамия, няма михраб и всъщност сунитите нарушават всичките си правила. В нашата философия е важно да се гледаме очи в очи - ние се молим лице срещу лице, а не един зад друг, както правят те".
Бекташи от Гостивар, които са били на поклонение, идват да се сбогуват с Бабата. Целуват му ръката откъм дланта, а той всекиму казва "ейваллах", което би могло да се преведе с "поклон". Веднага го питаме защо целуват ръка на шейха откъм вътрешната страна: "Колко сте наблюдателни - смее се той добродушно - това означава, че поклонниците уважават душата ми, красотата и чистотата вътре в мен, а не външното, видимостта".
От въоръжената блокада, в която попаднахме в теккето, ни освобождава полицейски инспектор, който беше повикан по телефона от Бабата. Дежурният инспектор е албанец, изпраща ни до колата с гаранции, че нищо лошо няма да ни се случи. Ние обаче сме смаяни, че той дори не записва данните на въоръжените лумпени, които обсаждат светата обител, които крещят и заплашват дервишите. За сметка на това записва нашите паспортни данни.
В следващите дни молим всички политици и министри, с които се срещаме, да се погрижат за теккето като паметник на културата и за живота на Бабата, защото разбрахме, че алчността и стремежът да се наложи крайна форма на религиозен екстремизъм подлагат на огромен риск шейха на бекташийския орден и неговите дервиши. Всички обещават с половин уста, някои дори си записват в бележниците, за да вземат мерки.
Приятели интелектуалци албанци и македонци ни казват: "Не се надявайте някой да помогне на Бабата. Това са спорове за значителни имоти и никой няма да се намеси, ще отнемат на бекташийския орден всичко. Освен това и зад този спор са скрити политически интереси и се мери надмощие".
За нас става очевидно, че борбата на дервишите и шейхът е предварително обречена. Вероятно в Македония религиозните храмове на албанците трябва да се охраняват с бронетранспортьори на международните сили, както в Косово охраняват сръбските манастири и църкви. Само че тук трябва да ги пазят от самите себе си, от албанците. Повечето от респондентите ни македонци са безразлични към това, което се случва, голяма част, макар да живеят в Тетово, дори не знаят за този икономическо-религиозен спор: "Това е вътрешноалбанска работа, ние няма какво да се намесваме. Такива са те, нищо свято няма за тях, да видите..."
Албанските политици до един твърдят, че албанците винаги са единни и не са възможни религиозни спорове между тях. Те се опитват усилено да ни внушат, че спорът е "само търговски, а не религиозен". Изводът на нашия екип е ясен: стига това да носи определени ползи - политически или икономически - албанските политици и официалната мюсюлманска общност не биха са поколебали да използват крайни ислямски инструменти за постигането на целите си.
Бекташийското текке в Тетово е истински оазис на духовен мир и спокойствие, на търпимост и доброта, на съзерцание, но най-вече изповядва и излъчва в общественото пространство философията на ненасилието, отрича агресията, уважава всяка личност, чуждата култура и възгледи. В Македония очевидно няма място за подобен мироглед, който утвърждава световни хуманни ценности. Именно поради това в периода на комунистическото управление функционирането му беше полулегално, през 90-те, когато Македония се гордееше с новопридобитата независимост, на територията на теккето действаха ресторанти и кръчми, в които стреляха пияни сватбари. След това дойде 2001 г. и въоръжените вандали го превръщаха ту в щаб на полицията, ту в щаб на АНО, докато накрая го оскверниха и ограбиха. Сега дойде времето да бъде отнето напълно от ръцете на миролюбивия орден, за да не остане следа от един от безценните духовни паметници на разбирателството на Балканите6.

Македонците

Македонците са обхванати от апатия и скептицизъм. В сравнение с миналата година, когато страдаха и недоволстваха срещу Охридското споразумение, или пък се надяваха на реванш, дори и военен, днес надделява безразличието на обречените. Македонците нямат илюзии: те търпеливо понасят изпълнението на договореностите, тъй като това все пак е надежда, че може да бъде преодолян етническият конфликт. Същевременно на всички е ясно, че албанските искания ще ескалират и периодично ще дестабилизират страната. Очевидно е също така, че споразумението може да бъде и добър повод за нова бойна офанзива, когато се вземе решение за това с мотива, че се нарушават договореностите или че умишлено се бавят темповете на реализация.
Македонците не се чувстват комфортно и във външнополитически план - със съседите: с Гърция все още спорят за името на държавата; с България, макар и приглушено, но съществува комплексът на идентичността, за историческото наследство и езика; със Сърбия отношенията са крайно натегнати поради проблема за независимостта на Македонската православна църква; с Косово имат постоянни неприятности, свързани с границата, а също с трудностите по контрола на незаконните трафици на стоки и хора.
Респондент, който е от младшите сътрудници в управляващата политическа партия, споделя: "Животът показва, че македонците и албанците живеят разделено и преди, и след войната. Сега сме свидетели на етническо обособяване и капсулация - има процес на изтласкване на македонците от районите, населени компактно с албанци. Македонците продават къщите си и се преместват на изток. Чиста илюзия е да се смята, че е възможна мултиетническа Македония на практика."
Млад активист респондент от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ излага своята гледна точка: "Голяма вина за кризата с албанците има президентът, който подхождаше като неправителствена организация, а не като глава на държавата. Той не разпореди участието на армията срещу терористите, а полицията беше неподготвена и слаба. Двете основни партии се отдадохме на партизански страсти, вместо да работим заедно за преодоляване на кризата. Трябваше заедно да се съюзим в отпор срещу албанската агресия, но не се получи, защото бившите комунисти мислеха само за нашия провал и дезертираха, подиграваха ни се. А сега вече е невъзможно обединение на СДСМ и ВМРО срещу албанците, които естествено ще искат все повече и повече. Целта им е не да защитават човешките права, а да откъснат Западна Македония, за да живеят по своите правила, които са в нарушение на законите".
По данни на респондент служител на Международната организация по миграциите най-неконтролируем е трафикът и транзитът на жени именно в Западна Македония в районите, населени компактно с албанци. Полицията не е в състояние да провежда своите акции там, за да не предизвиква напрежение сред албанското мнозинство, и поради това присъствието на поробени момичета от България, Молдова, Румъния, Албания и др. не подлежи на контрол и ограничения. Жертвите на трафика, попаднали в тази част на страната, почти нямат шансове да бъдат освободени и прехвърлени в центровете за социална адаптация или върнати в родните места, което се извършва периодически в други части на Македония.

Изводи

По обективни причини теренният дневник за Македония през пролетта на 2003 г. е по-кратък от досегашните. Защото този път екипът, който в продължение на пет години следи събитията в Косово и Македония, не регистрира многопластови възможности, лични и обществени планове, перспективи, върху които би могло да се анализира, дискутира и да се гради конструктивна политика.
За първи път учените, които по принцип са обучени да съзират всички нюанси, имат сетива да дочуват гласовете дори на най-маргиналните слоеве, да анализират проектите за бъдещето на ексцентрични интелектуалци и скандални политици и да не пропускат възможността да изградят реалистични, но и оптимистични теории за бъдещето, този път се сблъскаха с черно-бяла моментна картина на обществото в Македония:
1. Македонците са настроени фаталистично и са обхванати от апатия - отсъства патриотичният плам, както и надеждата за оптимистично бъдеще като нация и държава. Всъщност гражданите вече са се примирили и привикват към федерализираната структура както на пространството, така и на политическия, стопанския, обществения живот.
Сред македонското общество цари демографски, политически, геополитически и икономически песимизъм. Те усещат във всички сфери, че постепенно биват изтласквани в неизвестна посока.
Психологически външният наблюдател остава с чувството, че македонците са се дистанцирали от собствената си държава и от всичко, което се случва в нея и с нея, както и с тях като индивиди и общности. Те като че ли наблюдават отстрани самите себе си в очакване на крайния резултат.
2. Албанците са самоуверени, животът тече нормално, спокойно и оптимистично. За тях няма съмнение, че бъдещето им принадлежи. Те напредват бавно, но сигурно във всички сфери на живота: демографски, политически, икономически и социално.
Албанците вече не се колебаят да заявяват, че Македония е тяхната родина и те нямат друга. Те спокойно очакват определен тип решения от своите лидери, политици и задгранични центрове - готови са за мир, готови са и за война. Готови са за тежък труд, но са готови да участват и в нелегалните трафици. Готови са да живеят в родните си места, разпокъсани регионално, готови са, ако е необходимо, да съдействат за обединението на различни територии, които се населяват от техни сънародници. Албанците са много млади и са в постоянна готовност.
3. Най-неочакваният извод, който се наложи да направим след теренните проучвания в Косово и Македония, беше, че на Балканите в началото на ХХI век наталитетът е не по-малко ефективно оръжие от биологическото.
Нямаше нито един респондент или приятел и колега, с когото при нашите разговори да не ставаше дума за висок коефициент на раждаемост или за отрицателен прираст. Темата за наталитета и за отсъствието на такъв ни преследваше, където и да се намирахме по време на нашето пътуване. Това е факторът, който ще промени Балканите (включително и границите) в следващите 5-10 години, а вероятно това е фактор, който ще промени Европа и САЩ.

Антонина Желязкова


Антонина Желязкова е историк-балканист, ръководител на Международния център за малцинствата и културните взаимодействия.
Македония през април 2003 година


1 Метафората е на Люпчо Георгиевски от статията Агониjата на Балканот от 21 март 2003 г., в."Дневник".

















2 Антонина Желязкова, Донка Димитрова, Валери Григоров, Таня Мангалакова, Алма Чауши.






















































































































































































































































































































































































































































3 В момента (април 2003 г.) в Македония са останали 8000 разселени албанци, които все още не са се завърнали по домовете си, и 3000 разселени македонци. Връщането се провежда в Тетовско, докато в Кумановско-Липковския регион и Арачиново е затруднено поради травмите от войната. Македонците живеят в колективни центрове и се страхуват да се завърнат. Албанците живеят при роднини, докато очакват да бъдат ремонтирани къщите им.


































































4 Наш респондент македонец се позова на "Франкфуртур алгемайне цайтунг", където според репортера преброяването било реално и албанците не надхвърляли 20%. Това число се вижда неубедително дори на най-радикалните македонци, които смятат, че албанците са 23%, колкото са обнародваните данни от преброяването през 1994 г.



































































5 Руфи Османи като градоначалник на Гостивар беше първият албански политик, който издигна албанско знаме и беше арестуван през юли 1997 г. В момента Османи е преподавател в Тетовския университет и се ползва с голям авторитет сред албанската общност.









































































































































































































































































































































6 Арабати Баба текке в Тетово е изградено и достроявано от 1773 до 1854 г. Многобройни пътешественици и учени ориенталисти - френският пътешественик Ами Буе, немският учен Ф. В. Хаслук, турските учени и пътешественици Е. Айверди и Н. Билменоглу, както и много други, са описвали теккето като постижение на архитектурата и духа. Привличало е вниманието с една от най-богатите библиотеки в тази част на Балканите - философия, религия, поезия, музика, проза. От днешна гледна точка теккето в Тетово представлява най-големият запазен архитектурен комплекс от този тип на Балканския полуостров