СПОМЕНИ

на

ДАМЯНЪ ГРУЕВЪ.

(Споменитѣ сѫ фотокопирани отъ освободителното движение въ Македония и Одринско публикувани отъ Македнския наученъ институтъ 1927 година)

ПРЕДГОВОРЪ.

· На 23 декемврий 1926 година се изпълниха двайсетъ години отъ смъртьта на Дамянъ Груевъ, юнашки загиналъ въ борба съ турска потера надъ село Русиново въ Малешевско. Изтеклитѣ две десетолетия стигатъ, за да можемъ вече съ по-голѣма обективность да преценимъ Груева като човѣкъ и като деецъ по македонското освободително движение, на което той тури основнитѣ начала. Безспорно е, че Груевъ си остава въ историята на македонската освободителна борба неинъ първъ вдъхновитель и генияленъ организаторъ. Откъмъ тая страна той ще заеме видно мѣсто наредъ съ великитѣ организатори на освободителните въстания на жаждущи за свобода потиснати народи. Величината на такива народни водители не се мѣри по постигнатитѣ реални успехи, а по силата на духа имъ и способностьта имъ да вдъхнатъ до толкова силна вѣра на народнитѣ маси въ правотата на тѣхнитѣ най-съкровени въжделения, че да станатъ способни за героически подвизи. Тъкмо това постигна твърде скромниятъ Дамянъ Груевъ съ нагледъ още по-скромни срѣдства, съ които си е служилъ полагайки основитѣ на Вътрешната македонска революционна организация. Нѣма съмнение, че между необходимитѣ качества у единъ истински апостолъ на велика народна идея първото и най-главно е, не само той да е отъ все сърдце и душа предаденъ на идеята, но да е и всѣки часъ готовъ да даде живота си за нея. А такъвъ истински апостолъ на македонската революционна идея бѣше Дамянъ Груевъ. Той най-добре самъ се е характеризувалъ, когато на още непосветения Иванъ Гарвановъ,

— както последниятъ разказва въ своитѣ спомени,¹ —

· преди да му обясни въ подробности, въ що състои задачата на Вътрешната рев. организация, първомъ му е

· задалъ въпроса: „Готовъ ли си да мрешъ за Македония?'

· В ъ дълбоката, чиста вѣра на Груева въ святостьта

· на освободителната идея, за която македонскитѣ българи масово се дигнаха противъ турцитѣ и жертвуваха мило и драго безъ да постигнатъ цельта, се дължи на гледъ странниятъ фактъ, че сжщитѣ въстанали селяни и подиръ постигналия ги страшенъ погромъ презъ есеньта въ 1903 год. продължаватъ сръдъ опожарените си жилища, покрусени и гладни, да приематъ Груева, да го криятъ отъ турскитѣ власти съ явенъ рискъ на живота

· си и дори още да слушатъ съветигѣ му и да ги изпълняватъ.

· Така Груевъ, и следъ нещастния край на Илинденското въстание останалъ въ очитѣ на населението почитанъ неговъ апостолъ, прекарва зимата следъ въстанието

· сръдъ народа въ Битолско, дори и въ самата Битоля.

· Въ реформеното дѣло, за което тогава се заговори отъ

· европейската дипломация, Груевъ съ право е виждалъ

· резултатъ на моралния успѣхъ на македонското въстаническо движение и се е старалъ, сочейки на народа по-щастливи бждещи перспективи, до негде да гокрепи, да го утешава. Останалъ оптимистъ въпреки

· несполуките, Груевъ прескочи презъ есеньта 1904 година за кратко време въ София. Тогава азъ се възползувахъ оть случая та го придумахъ да се съгласи да запиша споменитѣ му касателно дотогавашната му революционна дейность въ Македония. Познавайки неговата скромность отъ една страна, а отъ друга не особено

· (* Виждъ по-долу въ Спомени на Ив. Гарвановъ.)

· благоприятното му за такава работа настроение следъ

· печалния свършекъ на въстанието и още твърде смѫтното бѫдеще, допускахъ, че той ще ми откаже, както това направи Пере Тошевъ, който наистина обеща да ми

· разкаже за своята дейность, но не изпълни обещанието и си замина безъ да ми се обади. За щастие, Груевъ все

· пакъ, следъ като бѣше боледувалъ и готвейки се да се върне пакъ въ Македония, намѣри време и замене. На 18 януарий 1905 год. (старъ стилъ) вечерьта у дома ми дълго — до глухо доба — преседѣхме та

· записахъ първата половина отъ споменитѣ му, които

· тукъ печатамъ. Втората среща се състоя вечерьта на 19 януарий, както е отбелѣзано въ моитѣ записки.

· Успѣхме да стигнемъ до края на Илинденското въстание. Трѣбваше да се срещнемъ поне още единъ пѫть,

· за което Груевъ бѣше съгласенъ. но тепърва следъ една длъжка отстрочка поради нѣкаква неотложна негова

· работа. Сетне пъкъ азъ нѣщо заболѣхъ, и докато още бѣхъ на легло, ненадейно дойде Груевъ да ми каже, че за жалость той трѣбвало веднага да замине та дошелъ

· да се простимъ. Даде ми за споменъ портрета си съ своя подписъ и дата 4. IV 1905 г. Стана ми мѫчно, че

· така неочаквано се раздѣляме. Пожелахъ му щастие и скоро виждане пакъ въ София. Не го видѣхъ вече, —

· на 23.Х11. 1906 година се разнесе злокобната весть за неговата смърть.

· И така разказътъ на Груева остана недовършенъ

· относително дейностьта му въ Македония следъ Илинденското въстание. Освенъ това той е и твърде кратъкъ. Груевъ избѣгваше подробности като казваше, че ако би се впусналъ въ тѣхъ, работата ни много би се проточила, па и не помнѣлъ всичко, което би заслужавало въ отдѣлности да се отбележи, — толкова много преживѣлъ презъ това, ако и сравнително

§ 6

· кѫсо време, откакъ датува дейностьта му въ Македония ! Той слабо помнеше дати, — мѫчно се сещаше да установи по нѣкога дори и годината, — споненитѣ му бѣха се преплели, особено за първитЬ години,

· Язъ не смѣехъ твърде да настоявамъ, като считахъ,

· че и това, което ако и на кѫсо, но въ свързанъ редъ

· ще имаме отъ него, ще бѫде цененъ материялъ при липса на по-пълни данни. Разбира се, допускахъ, че съ него, както и съ всички видни революционери, всѣки часъ може да се случи нѣкое нещастие. Така и стана,

· та записанитѣ отъ мене кратки данни за живота и дейностьта му сега представляватъ единствената, ако и незавършена автобиография на тоя великъ македонецъ

· Недоизказаното отъ него ще може да се допълни,а така сѫщо ще могатъ се прибави и важни подробности по спомени на други дейци, съ които Груевъ е ималъ обща работа и лично се е срѣщалъ съ тѣхъ.

· -София, 1. 1927.

· Л. М.

· Кратки биографични данни.Първата идея у Груева да

· работи за Македония. Дрестуването му следъ убийството

· на министъръ Бѣлчевъ. — Груевъ въ Битоля подйема революционна агитация. — Какъвъ социалистъ е билъ Груевъ.

· ' — Груевъ въ Солунъ основава революционната

· организация.

§ 18 януарий1905г.

· Роденъ съмъ въ 1871 год. въ село Смилево (Битолско). Баща ми се казваше 1ованъ а дѣдо ми—Груйо.

· Баща ми 6ѣше дюлгеръ. Най напредъ се учихъ въ селото си, гдето имаше първоначално българско училище.

· Учитель ни 6ѣше Дтанасъ Башевъ отъ Ресенъ. После

· свършихъ 1 до IV класъ въ Битоля, а V и VI класъ въ Солунъ, отъ гдето заминахъ за Бѣлградъ и тамъ продължихъ учението си като стояхъ една година и нѣколко

· месеца. Огъ Бѣлградъ дойдохъ въ София и се записахъ студентъ по история въ висшето училище. Това

· 6ѣше въ 1889 година. На четвъртото си полугодие напуснахъ висшето училище поради известната училищнa афера съ Рачо Косевъ и заминахъ за Македония — въ Битоля, гдето следъ малко получихъ назначение за екзархийски учитель въ родното си село Смилено. Следъ

· една година учителствуване тукъ премѣстихъ се за учитель въ Прилепъ, гдето преподавахъ въ четвърто отд-ѣление на първоначалното училище и въ трикласното училище. На следната година отидохъ въ Солунъ и станахъ

· коректоръ въ печатницата на Семерджиева. И това трая една година, следъ което пакъ станахъ учитель-въ Щипъ.

· И тукъ престояхъ само една година и ме назначиха училищенъ инспекторъ въ Солунъ. Тази служба вършихь две години, а после една година прекарахъ въ Солунъ безъ служба, следъ което цѣла година и половина бѣхъ интерниранъ въ Битоля. Отново станахъ учитель въ Битоля, а подиръ една година попаднахъ въ турски затворъ,въ който излежахъ първомъ въ битолския затворъ две години и сетне въ Подрумъ-кале десеть месеца. Излѣзохъ отъ затвора презъ мартъ 1903 година. Дойдохъ си

· презъ Солунъ въ Смилево, гдето ме свари и Илинденското въстание.

· Следъ убийството на министъръ Бѣлчевъ въ София се яви у мене първата идея да работя за македонското дѣло. Преди това 3—4 месеца се завзехме студентитѣ македонци въ висшато училище да се организираме въ името на идеята за самообразование и взаимно влияние. Цельта бѣше: следъ свършването на учението си да се приберемъ свички вѫтре въ Македония, гдето имаше голяма нужда отъ интелигентни сили. Въ този нашъ тѣсенъ, интименъ крѫгъ вече 6ѣше се породила идеята да се подйеме революционна организация въ Македония. Понеж