Здравейте г-н Младенов,
Наскоро открих вашия интернет сайт и реших да ви пиша за да поздравя вас и вашите колеги от МПО, затова, че сте едни от малкото останали хора, на които не им е безразлично каква е съдбата на българите от Македония в наши дни. Също така се надявам ако имате време да отговорите на някои мои въпроси. Първият ми въпрос е следният: Каква трябва да бъде политиката на България по отношение на българските обшности зад граница и смятате ли че самите българи живеещи в Македония, Албания, Сърбия, Гърция,... имат най-голямо право да изкажат своето мнение по този въпрос? Според мен българските политици биха се вслушали в мнението на нашите сънародници ако бъде намерен подчодящ начин то да бъде огласено. В тази връзка бих искал да ви попитам какво мислите за идеята да се организира среща, в която да участват представители на всички дружества и организации на българските обшности по света, отделни видни личности ползващи се с обществен авторитет, както и представители на oрганизации, които
в настоящия момент развиват своята дейност предимно в България?(например ВМРО, МНИ и др.) Една от главните цели, които биха могли да си поставят участниците в тази среща е да бъдат обсъдени промените, които трябва да настъпят в българската политика спрямо етническите българи живеещи в съседните страни, за да може България да оказва по-ефективна, реална и бърза помощ в решаването на проблемите и отстояването на правата на тези хора. Може би аз лично не бих могъл да предполагам какъв ще бъде ефектът от една подобна инициатива но съм сигурен, че ако тя бъде направена както трябва и всички заинтересовани страни излязат с единно послание до българските политици, наистина би могла да се очаква положителна промяна в сегашното положение на българите извън България.
С уважение,
Стефан Милчев

Уважаеми Гнъ. Милчевъ
Първо ще трябва да Ви благодаря за писмото което сте писали до насъ. Радва ни факта ¸ че въ България все още има българи¸ които се интересуватъ отъ съдбата на българите граничести съ Майка България.
Ще трябва да се извиня ¸ че писмото Ви го публикувахме преди да имаме вашето мнение¸ дали имаме това право или не! Също така трябва да се извиня ¸ че вашето писмо го изпратихме дипломатически до агенцията за българите въ чужбина за разглеждане. Това е техенъ дългъ¸ да знаятъ¸ онова което иска българския народъ. Досега онези които управляват България се криятъ задъ завесата ¸ че ако сме се интересували отъ съдбата на Българитѣ въ Македония нямало да ни приематъ въ Европа. До 1989 година българската дипломация се извиняваше съ това ¸ че Русия не имъ давала да правятъ скандали заради българитѣ въ Вардарска Македония. Това са само извинение на победените български политици ¸ които по същество са и шкартовани личности.
Сега ще се опитамъ да отговоря на въпросите които сте задали:
01. Българитѣ въ Вардарска Македония нематъ никакво право на самоопределение¸ и най-малко на човешки права като българи. Само на 15 Мартъ 2005 година членове на градското сдружение РАДКО отъ Охридъ отново бяха на съдъ . Това ще го намерите по страниците на Македонска Трибуна Но 18.
02. Въ Гърция днесъ никой няма право да каже ¸ че е българинъ. Въ Гърция ще толериратъ всеки го¸ но не и българинъ. Тамъ можешъ да бъдешъ българинъ подъ каквото и да е име но не БЪЛГАРИНЪ. Гръцката конституция не признава малцинства на нейната територия. Това е за Гърция.
03. Въ Албания нещата са по-различни¸ но не и много по-различни. Тамъ правителството играе на две хора ¸ на българското и на сърбо-македонското. България не може да разчита ¸ че някой другъ ще трябва да разрешава българския националенъ проблемъ¸ останалъ следъ Берлинския конгресъ отъ 1878 година.Това е за Албания.
04. За Западните Покрайнини нещата можеха да бъдътъ разрешени по иначе ¸ но тогава следъ 1990 година политиците на България бяха въ сръбската пазва отъ която не знаеха какъ да излезътъ. Тогава ние предложихме да се попитатъ ХЪРВАТИТЕ И СЛОВЕНЦИТЕ¸ дали са готови да ни помогнат съ връщането на Западните Покрайнини на България! Това можеше да стане по дипломатически начинъ¸ тъй като Западните Покрайнини бяха дадени по технически съображение на Франция съсъ сления аргументъ; ¸ че пътя отъ Белградъ до Атина минава много близо до българската граница. Западните Покрайнини бяха дадени на КРАЛСТВО ; СЪРБО-ХАРВАТА СЛОВЕНА. Следъ разпадането на Югославия¸ това кралство нямаше наследникъ и ЮРИДИЧЕСКИ можеше да се иска връщането на тази територия къмъ България. Тогава ни се отговори ; Е сега ще се караме съ сърбите за тези ЧУКАРИ! Това бе тогава.
05. На въпроса¸ дали ние можемъ да уредимъ едно събиране отъ институции които се интересуватъ отъ българския проблемъ! Това може да стане¸ но това не значи ¸ че тези които лъжатъ ¸ че управляват България ще дойдат да чуятъ¸ мнението на интелектуалците!
06. Ние сме направили доста събори на тази тема и за съжаление ¸ тези които управляват България ¸ бягатъ за да не си загубили работата която те мислятъ ¸ че не заслужаватъ. За примеръ ще пиша какво каза единъ българинъ отъ село ЯКОРУДА на края на Сеп. 2004 година въ Мелникъ; Ние си се събираме ние си се слушаме. За примеръ ще Ви дамъ случая съ АСАНЪ АГА( Асенъ Аговъ) Преди години той бе поканенъ да говори за 3 мартъ въ Торонто. Единъ циникъ отъ Торонто дига телефона и какзва на журналистъ отъ София да каже на АСАНЪ АГА ¸ че той ще бъде питанъ следното; Какво ще прави България съ онази частъ на Македония която е населена съ българи когато албанците разделятъ тази географската областъ? На другия денъ¸ АСАНЪ АГА прати медицинско ¸ че е боленъ ¸ а следъ два дена бе въ ВАШИНГТОНЪ. Този АСАНЪ АГА го препоръча ПЕТЪРЪ СТОЯНОВЪ.
07. Ние ще предложимъ за разглеждане вашите въпроси¸ които са много интересни за сега. Но ще трябва да знаешъ ¸ че ВМРО въ България се бори за властъ а не да приобщава българите отъ Повардарието къмъ Майка България!
08. Онази партия която се бори за властъ е партия¸ отъ която можешъ да направишъ и проститутка.
09. Азъ мисля ¸ че хвърлихъ светлина по някой отъ зададените Ви въпроси! На останалите другъ пъть.
10. За сега Ви предлагамъ да напишете още някой статия ¸ която бихме публикували съ удоволствие. Искрено Вашъ за една България отъ Черно Море чакъ до ГОЛО БЪРДО и отъ Бело море до мътните води на ДУНАВЪ.
С уважение,
Г. Младеновъ 23.03.2005 г.

Уважаеми г-н Младенов,
Получих вашето писмо и искам да ви благодаря, че в него сте отговорили на повечето от въпросите, които ви бях задал. В действителност аз бих искал да ви попитам за много повече неща свързани с българите в Македония и затова ще си позволя да отправя към вас още няколко въпроса.
01. В писмото си до мен по отношение на българските политици вие пишете следното: "На въпросаё дали ние можемъ да уредимъ едно събиране отъ институции които се интересуватъ отъ българския проблемъ! Това може да станеё но това не значи ё че тези които лъжатъ ё че управляват България ще дойдат да чуятъё мнението на интелектуалците!
Ние сме направили доста събори на тази тема и за съжаление ё тези които управляват България ё бягатъ за да не си загубили работата която те мислятъ ё че не заслужаватъ." и още "Досега онези които управляват България се криятъ задъ завесата ё че ако сме се интересували отъ съдбата на Българитѣ въ Македония нямало да ни приематъ въ Европа." Въпросът ми е, какво може да се направи за да се промени сегашното отношение на политиците към съдбата на българите в Македония?
Лично аз не мога да повярвам, че не съществува начин да бъдат убедени тези, които управляват България, че сегашната им политика(или по точно отсъствието на такава) е голяма грешка и в никакъв случай не защитава интересите на България. Какъв всъщност е проблема и защо българските политици се страхуват толкова много да поставят българският национален въпрос на дневен ред?
Толкова ли е маловажно и без значение какво ще стане с Македония?
Крайно време е да престанем да се оправдаваме с това какви биха могли да бъдат реакциите на Европа, на управляващите в Македония, на Сърбия, Гърция, Албания, ако започнем да се интересуваме по сериозно от съдбата на българите в Македония. Тези реакции могат да се предвидят и да защитим достойно нашата позиция независимо какви несправедливи обвинения и клевети се отправят по наш адрес.
И най-важното, истината е на наша страна и не ние сме тези, които трябва да се страхуват. В същото време никoй не би трябвало да очаква или да смята, че политиците сами трябва да се заемат с нерешения вече 127 години български национален проблем. Преди да се вземат такива важни решения, трябва да бъде проведена сериозна дискусия с участието на всички хора и институции, които проявяват интерес и желаят да дадат своите предложения и идеи. Трябва да бъде взето под внимание мнението на българския народ и най-вече на българите в Македония и в останалите съседни страни.
02. Вторият ми въпрос е свързан с ролята , която биха могли да изиграят българските и чуждестранни медии, за по бързото решаване на проблема с българите в Македония. Какви са възможностите на медиите в тази насока и защо българското общество не е достатъчно добре запознато с това, което става в Македония в наши дни?
03. Докога Сърбия ще има интерес да продължава досегашната си политика спрямо Македония и ако може да ми отговорите по-подробно, какви са ползите, които Сърбия извлича от сегашното положение в Македония?
04. При какви обстоятелства Албания или Гърция биха признали за съществуването на български малцинства на тяхна територия?
За сега това са някои от въпросите на които бих се радвал да ми отговорите.
С уважение,
Стефан Милчев