|
Сряда, 21 Октомври 2009
 В
началото на м. ноември предстои събор на Македонската
Православна Църква (по-нататък МПЦ), която по време на
заплануваното събитие има намерение не само ДА ОТКРАДНЕ от
българите името Охридска Архиепископия, прикачвайки го към
названието МПЦ, но и да се обяви за АВТОКЕФАЛНА.
Досега в положението на мълчаливо съгласие от страна на Максим
и неговите „синодални старци" МПЦ бе оставена в ареала на
Сръбската Православна Църква (по-нататък СПЦ ) и фактически
беше НЕИН ПРИДАТЪК. Нищо не се бе изменило от времето на
кървавия Титовски режим, що се отнася до нашите сънародници –
македонските българи.
Но поредица от „бунтарски" тежнения на МПС доведе до
поставянето на ДИЛЕМАТА: със София или с Белград занапред? За
да се издигне статутът на МПЦ до АВТОКЕФАЛНОСТ.
Започна дълго лавиране между архиреите на СПЦ и БПЦ, за да се
постигне пълната незанисимост. В последните месеци тези опити
на македонското духовенство доведоха до поредица от преговори
в многострадалния манастир „Св.Прохор Пчински", (преживял така
нар. Основаване на Македонската държава през 1944 г.).
Патриархът на „братята” сърби Павле осъществи поредица от
совалки до манастира и обратно – до Белград, за да се убеди,
че този път наистина Македоският диоцез може да му се изплъзне
безвъзвратно, ако не прояви поне малко благоразумие и не даде
лелеяната АВТОКЕФАЛНОСТ на „македонците”.
Същевремено – ЗАД ГЪРБА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД манастирът бе
посетен и от високопоставени лица на БПЦ. Те също започнаха да
търсят договореност с местния клир, но нито веднъж патриархът
ни Максим не благоволи да информира обществеността или поне
научните среди за подготвяното РОДООТСТЪПНИЧЕСКО ДЕЛО –
ХАРИЗВАНЕТО НА МАКЕДОНИЯ на любимия Православен сръбски народ.
По сведения на разузнаването на РАДКО – партия на българите в
Македония - този подарък е внушен на бившия служител на ДС –
Максим от КГБ, при мълчаливото съгласие на УДБ-а ! До колкото
ни е известно нашият духовен „предводител" не е потърсил
съдействие за отпор срещу сръбските домогвания нито при
Вселенския патриарх, нито при Американската Православна Църква
(АПЦ), нито при която и да било друга ПОМЕСТНА ЦЪРКВА.
Всичко това означава само едно – ПРИЗНАВАЙКИ, че СПЦ става
МАЙКА на МПЦ, ние завинаги губим влиянието си върху тази
ВЕКОВНА (ИЗКОННО ПРИНАДЛЕЖАЩА НИ) ОБЛАСТ. В противен случай
ако София ЧРЕЗ УМЕЛИ ХОДОВЕ НА ЦЪРКОВНАТА СИ ДИПЛОМАЦИЯ
направи така, че именно БПЦ да стане ЦЪРКВА-МАЙКА на
„македонската”, ние ще запазим шансовете си за ДУХОВНО ВЛИЯНИЕ
върху югозападните български области...
Всичко това РАЗТРЕВОЖИ И ВЪЗМУТИ нашата Академична общност,
защото не само се посяга на святото за нас име Охридска
Архиепископия (КОЕТО Е ПОРЕДНАТА ВАНДАЛСКА КРАЖБА НА ИСТОРИЯ),
но се загрозява и бъдещето на Българщината. На нас –
специалистите от БАН и дори на редица АКАДЕМИЦИ - се внушава
да си мълчат, защото „синодалните старци щели да реагират
остро при евентуална намеса от страна на миряните", макари тия
„миряни" да са много по-големи ерудити от изпадналия в
полу-деменция и ступор Св.Синод на БПЦ.
Лично от директора на Института по история към Патриаршията,
г-н Христо Темелски, ни бе казано: „Стойте на страна от тези
въпроси, защото в противен случай синодалните старци ще
побеснеят. Те не допускат никакво вмешателство отвън по този
въпрос. Всички коментари по него са ИЗЛИШНИ, НЕДОПУСТИМИ И
ВРЕДНИ. Има опасност при действия от страна на София да бъдем
осъдени от Вселенската патриаршия, както и от ВСИЧКИ ПОМЕСТНИ
ЦЪРКВИ". Нещо, което е толкова нелепо като позиция, че чак
абсурдно. Защото ние сме учени и не по-малко от лицето Максим
милеем за съдбините на Българската Православна Църква! При
необходимост ще предоставим документи с подписа на Хр.Темелски...
Водени сме от намерението САМО ДА ПОМОГНЕМ НА БЪЛГАРЩИНАТА в
този измъчил се до крайност (от 1912 г. до днес) край на
Отечеството ни.
Ето защо ние заявяваме на г-на Максим (на мен лично той не ми
е никакъв Патриарх и Господ само може да ме съди за изявите
ми): Не си играйте със съдбините на нацията ни в препатила
Македония. Ако Вие не поемете инициативата да направите
Българската църква – МАЙКА на „македонската", ГОРКО ЩЕ
СЪЖАЛЯВАТЕ, защото народът ни там и тук ще Ви прокълне. А Вие
него – цял един народ не можете да отлъчите от Светата
Православна вяра.
Вразумете се и направете всичко възможно, за да запазим своите
шансове за Ново Българско Възраждане в Македония, но не я
харизвайте на сърбите.
Разбира се, предлагаме Ви да направите всичко това при редица
условия, между които могат да бъдат:
1. Името на новата автокефална църква да бъде Скопска
архиепископия;
2. Там, където българите искат това, да могат да създават свои
църковни общини и храмове, както по времето на ръководената
значително по-добре от Вас Света Екзархия;
3. Да приложите всичките си усилия за доказването на
КОНТИНУИТЕТА НА НОВАТА ЦЪРКВА с Екзархията, отнет безцеремонно
и със стотици хиляди невинни жертви от българското население.
Нещо, което на свой ред ще доказва и в бъдеще приемствеността
на църковно-просветната ни история в споменатия край.
4. Да впрегнете цялото си влияние в средите на Православния
свят за постигането на ОБЩО РЕШЕНИЕ по въпроса. Гърция, също
като нас, е толкова огорчена от кражбата на Античната история,
че Вселенската патриаршия и Атинската архиепископия могат да
се явят за Вас един малко очакван, но вездесъщ съюзник, който
да работи ПАРАЛЕЛНО НА БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС;
5. Да се обърнете лично към влиятелни фактори като
Американската Православна Църква (обхващаща около 3 000 000
пасоми) и подобни на нея фактори, незаинтересовани пряко от
плановета на остта Москва - Белград - Скопие ;
6. Да информирате своя народ за това, което вършите по въпроса
и имате намерение тепърва да свършите, за да престанат Вашите
подчинени да ни обиждат с упреци за некомпетентност. Ние – от
Академичната общност - сме готови да си премерим с Вас и
питомците Ви силите си както по историята на нашата църква и
по канонически въпроси, а защо не и по познания относно
БИБЛЕЙСКИТЕ ИСТИНИ. Не подценявайте историците (особено нашего
събрата – посветил се на църковна история), защото може да се
окажете победени в един такъв диспут...
Д-р Георги Ст. Генов – н.с. І ст. в Института по история при
БАН, секция „Български национален въпрос”; главен редактор на
„Исторически архив” – орган на Съюза на учените в България.
Забележка: Това мнение е съгласувано с академик Георги Марков
– директор на Института по история на БАН и 37
неправителствени (автономни като Академията) граждански
сдружения, като Македонските патриотически организации (МПО) и
РАДКО (псевдоним на Иван Михайлов). В скоро време позицията им
ще бъде оповестена пред медиите. |
