|
Решението на Съда за човешки права в
Страсбург не е изненада поне за тези, които са в течение на
случая "Радко". Със 6 гласа "за" и 1 "против"/ на съдия от
Скопие -б.р./ съдът реши, че Р Македония е нарушила
Европейската конвенция и правото на сдружаване. Според
решението на сдружението "Радко" трябва да бъдат изплатени
5000 евро за понесени щети.
Решението на Съда за човешки права в Страсбург не е изненада
поне за тези, които са в течение на случая "Радко". Със 6
гласа "за" и 1 "против"/ на съдия от Скопие -б.р./ съдът реши,
че Р Македония е нарушила Европейската конвенция и правото на
сдружаване. Според решението на сдружението "Радко" трябва да
бъдат изплатени 5000 евро за понесени щети.
Погледнато повърхностно, това е едно от стотиците дела на
граждани от европейски държави, търсещи справедливост.
По-внимателното вникване в анатомията на случая "Радко" обаче
разкрива, че тук не става дума за някакво престъпление или
битова свада. Начинът, по който македонската държава,
институциите, блюстителите на ценностите на тази държава
реагираха при създаването на Сдружението показа, че в случая
нещата имат много по-различна първооснова. Ако погледнем
по-широко на решението, дошло от Страсбург, ще стигнем до
извода, че то всъщност е осъждане на югокомунизма в Македония.
И тук трябва да търсим онези болезнени реакции в пресата,
излизаща в Скопие, и отразяваща настроенията на политическата
върхушка преди и след деня на представяне на Сдружението на 27
октомври 2000 г. Два дни преди тази дата адвокатите Ягнула
Куновска, Душко Апостолски и Лефко Таневски, известни със
сърбокомунистическите си убеждения, поискаха от
Конституционния съд на страната Сдружението да бъде закрито.
Техните аргументи бяха: "Статутот и актите на Здружението на
граѓани "Радко" регистрирано од Основниот суд во Охрид, на 19
jуни 2000 година се спротивни на Уставот на Република
Македониja, на чл. 20, алинеjа 3. Здружението пропагира
деjствуванье со сите можни средства Ванчовата идеологиjа за
промена на националната свест на македонскиот народ во полза
на туѓа национална свест, што значи уриване на македонското
национално ткиво..." /"Утрински весник", 25.Х. 2000 г./.
Това е реакция на страха. На страха от истината. Все пак да не
забравяме, че в Р Македония подменената истина е превърната в
основополагащ постулат за възпитание и превъзпитание. Именно
поради това тези, същите адвокати, подкрепяни от дресираните в
същия дух журналисти и магистрати, постигнаха и своя
"победоносен" реванш. На 21 март 2001 г. Конституционният съд
в Скопие закрива Сдружението със следния аргумент: "... од
промовираниот говор од 27 октомври минатата година произлегува
дека тоа Здружение ги насочува граѓаните кон насилно уриване
уставниот поредок во Република Македониja ... тврдеjки дека
македонците се бугари..."
От приведените два цитата може да заключим, че адресатът на
решението от Страсбург е не толкова сдружението "Радко",
колкото гражданската съвест на днешната интелигенция в Р
Македония. Македонизмът е последната крепост на югокомунизма в
тази изстрадала земя. Днешната интелигенция там е длъжна да
надигне глас срещу тази крепост, издигната върху кръв, кости и
сълзи... Владимир Панков, председателят на сдружение "Радко",
даде нагледен урок, как може да се воюва за истината в
съвременни условия.
А съдиите в Страсбург може би са чели последното интервю на
големия английски историк Стивън Рънсиман пред БиБиСи два дни
след представянето на "Радко" през 2000 г. и малко преди той
да почине: "Аз лично не мисля, че съществува македонска нация
- казва Рънсиман.- Мисля, че славянското население в Македония
е много по-близко до България, отколкото до нещо друго... Общо
казано, хората, които се смятат за македонци, са
провинциалисти, искащи да си имат хубава държава, която да
управляват. Не съм убеден, че Македония е наистина страна на
базата на нов народ. Мисля, че българинът има право да знае
това, макар да е леко неудобно за международната политика...".
Решението от Страсбург е бумерангът, който беше хвърлен от
заслепените македонисти срщу тези, които не се поколебаха да
понесат кръста на святата истина. Сега той се връща, за да
порази в сърцевината югокомунистическата пилатовщина, която
все още осигурява висок жизнен стандарт на много "учени" люде
тук. |
