Органъ на МПО Любенъ Димитровъ отъ Торонто Канада

Месечно издание - Monthly publication

 

Брой 95 - 2011 г.

Issue 95 - Year 2011

 

 

 
 

Честваме 108 години от Илинденско - Преображенското въстание
На 2 август (20 юли по стар стил) 1903 година преди 108 години
започва Илинденско - Преображенското въстание

Този брой на Македонска Трибуна е посвѣтенъ на българскитѣ рѣволюционери отъ Македония и Одринска Тракия, които презъ врѣме на Илинденско-Преображенското въстание отъ 1903 година дадоха живота си за обединение на българскиятъ народъ. Днесь въвъ Вардарска Македония, която се управлява отъ сърбо-македонцитѣ на сърбина Стоянъ Новаковикъ, всичко се фалшифицира и се представя както въстание на някакви си македонци, които едва лии не сѫ дали живота си за някаква си сърбо-македонщина! Много години минаха отъ 1903 година до днесь. Ние българситѣ отъ Македония пакъ смѣ предъ изпитание. Сърбитѣ и гърцитѣ се гаврятъ съ нашето българско минало, а нашата майка България мълчи и се прави на немощна предъ тѣзи наши сѫседи.
За сѣга ние чакаме, някой български депутатъ да набере сили и иска отварянето на българскитѣ училища и чѣркви, които бѣха затворени отъ сърбитѣ презъ 1913 година, преди да се разглежда присѫединяването на тази сръбска република, къмъ Европейскиятъ сѫюзъ. Ако тѣзи наши искание не бѫдътъ удовлетворени, ние българитѣ ще бѫдемъ излъгани, така както бяхме излъгани отъ комунистическиятъ интернационалъ. За сѣга ние българитѣ пакъ смѣ послушното дете въ обединена Европа, така както бяхме послушното дѣте на Коминтерна.
Отъ Редакцияата Г.Младеновъ

Подготовка и повод за избухване на въстанието
След организираното от Върховния Македоно-одрински комитет Горноджумайско въстание напрежението в Македония нараства чувствително. Правителството на Османската империя засилва репресивните мерки, съсредоточава военни и полицейски части, които извършват масови беззакония. Увеличават се стълкновенията между турските въоръжени сили и четите на организацията. Само през първата половина на 1903 година са отбелязани 86 сражения. В тази обстановка през януари 1903 г. част от членовете на ЦК начело с Иван Гарванов свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На конгреса не присъстват задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров. Все пак задграничното представителство на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение. Гоце Делчев е против прибързани въоръжени действия, защото познава много добре обстановката и смята, че без българска подкрепа може да се стигне до поражение, но след идването си в Македония се среща със завърналия се от заточение Дамян Груев. Двамата решават, че след като решението е взето и разпратено по окръзите, връщане назад не може да има и Делчев се подчинява на общото решение. В навечерието на въстанието обаче той е убит край село Баница на път за конгреса на Серския революционен окръг.
В ръководните среди на организацията няма единно мнение за методите на революционната борба. Самият Гоце Делчев дълго време настоява борбата да се води чрез партизанска война, реализирана через постоянни терористични актове, които да не засягат населените места, а да се съсредоточат върху турски военни и пътни обекти. Групата около Георги Петров настоява за провеждането на т. нар. перманентна революция, за да не се допусне пълно изтощаване на силите на организацията. Те предлагат действията да се разпрострат във времето и пространството, за да се постигне по-голям териториален и времеви обхват. Членът на ЦК д-р Христо Татарчев се изказва за провеждането на масово и внезапно въстание, като се използват всички сили на организацията и на населението, за да може или да се постигне евентуален успех, или, ако акцията се провали, европейската дипломация да бъде принудена да проведе реформи в Турция.
В края на април 1903 година още едно събитие ускорява избухването на революцията. Група младежи, известни в историята като гемиджиите, извършват серия от атентати в Солун. Във въздуха е хвърлена сградата на Отоман банк, взривен е френски кораб, прекъснато е осветлението на града. Повечето атентатори загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града. Саможертвата на тези младежи нажежава още повече обстановката. Европейските държави още от януари 1903 г. се опитват да проведат известни реформи, но вековните им противоречия не допускат особен резултат. Съдбата на населението се поема от организацията.
На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август) (Илинден). Началото на бойните действия в Одринско се определя на Конреса на Петрова нива за 6 август (19 август) (Преображение Господне). По-късно Серският окръг решава да се вдигне на 27 септември (Кръстовден). Така на практика се реализира идеята за перманентна революция.
Ход на бойните действия
В определения ден щабът на въстанието в с. Смилево в състав Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев нарежда на въстаническите отряди да започнат бойни действия. Призивът хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот мотивира въстаниците към борба. Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия). В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности - българи, власи и гъркомани.
Боевете в Македония започват на 2 август 1903 г. - Илинден. Постепенно обхваща Битолско, Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско. В град Крушево българските въстаници обявяват Крушевска република и канят гърци и власи на обща борба против Османската империя. Никой не посяга срещу мирното турско население. "Доблестно въстание срещу цяла империя" - възхищава се един австро-унгарски дипломат.
Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно с решениеята на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан конгресът на Петрова нива, който изработва план за действията и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. На 18 август бойните действия започват, обявена е Странджанската република. Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград.
Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия. Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството. Тези бройки са доказателство за непримиримостта на населението в Македония и Одринско със съществуващия национален и социален гнет, за непреклонната му воля да живее свободно, за стремежа му да отхвърли окончателно османското господство. Въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6 септември прави тънък дипломатически ход. Той обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието. Турция прехвърля отговорността върху софийското правителство. Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта. Външните министри на двете империи изработват реформен план. Мюрцщегските реформи (по името на града, където се срещат граф Ламздорф и граф Голуховкин) предвиждат омиротворяване на областта и даване някои права на народностите в империята.
На 17 септември щабът на въстанието изпраща молба до български отговорни фактори да обявят война на Турция. При съществуващата международна обстановка България няма нито сили, нито възможност за реална помощ. Всички обществени слоеве в страната независимо от своите различни схващания съчувстват на въстаниците и оказват морална и материална помощ. Освен възпиращите предупреждения на силите българското правителство много добре разбира, че и съседните държави няма да останат безучастни при евентуална намеса. Главната причина за сдържаното поведение си остава икономическата и военната слабост. Това се осъзнава и от ръководителите на организацията. Неслучайно Гоце Делчев твърди, че лошо бихме се отплатили на България за многобройните нейни жертви подир нас, ако искаме да я вкараме боса в огъня. За съжаление, върховният момент в развитието на революционните процеси в Македония не съвпада с готовността на княжеството за решителни действия.
Анализ на ефекта от въстанието
Илинденско-Преображенското въстание избухва преждевременно, преди да бъде завършена всестранната подготовка на населението. Затова масово въстание избухва само в два революционни окръга. През 1903 г. не съществуват реални възможности за победен изход от въоръжена борба. Османската империя все още притежава огромни човешки, военни и икономически ресурси, които не могат да бъдат пречупени от една балканска държава, а още по-малко от населението на една провинция. Международното положение също не позволява благоприятен изход. Великите сили все още не са готови да пристъпят към решаване на сложния Източен въпрос. Русия е заета в Далечния изток, където назрява въоръжен конфликт с Япония. Австро-Унгария, другата държава с решаващ глас в балканските дела, все още не е завършила юридическото присъединяване към империята на окупирените през 1878 г. Босна и Херцеговина, за да допусне ново преразпределение на политическата карта на полуострова. Балканските държави също много внимателно и ревниво следят борбите на българското население за свобода и са решителни противници на реформи без тяхно участие, тъй като това означава застрашаване на интересите им в района, независимо от това колко обосновани са били те. Въпреки поражението, въстанието събужда европейското обществено мнение.
Ето каква равносметка на въстанието дава Христо Силянов, деец на ВМОРО:
"Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие: Безумно дързък боен зов към империята на султаните; Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят... Тъкмо това обстоятелство, че въстанаха най-отдалечените от България и най-съседни до Гърция македонски краища, дойде да подчертае самородния български характер на движението против турската тирания... Въстанието в Битолско и Одринско беше масово. Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си - живот, имот и чест - с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в толкова късо време толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплощение на българското бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода"
След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на дипломацията. Започват контролирани от европейските държави реформи според Мюрцщегската реформена програма. Въпреки реформите, в България всички разбират, че пътят към националното единение минава през война с Турция, подготовката за която започва още през 1904 година.

Охридски договоръ или Охридски диктатъ отъ 2001 година

Навършиха се десетъ години отъ подписването на Охридскиятъ договоръ (Авг.10.2001). Обикновено договоритѣ въжатъ само единъ днень, и то докато изсъхнее мъстилото съ което сѫ написани!
По случай десеттѣ години отъ този договоръ, не присѫстваха нито единъ отъ онези, които сѫ го подписали. Това е показателно, че този диктатъ, продиктуванъ отъ Америка и Франция няма каквато и да била стойностъ. Всичко се правело въ интересъ на Гърция, която е сѫюзникъ на Америка и Франция презъ дветѣ свѣтовни войни. Стигна се до тамъ, бивши гръцки дипломати да казватъ, че тѣ сѫ написали документа презъ врѣме на войната отъ 2001 година. Каква ирония на сѫдбата, на насъ поробенитѣ българи отъ Вардарска Македония, гърцитѣ и сърбитѣ да ни пишатъ договоритѣ и конституциитѣ!
По врѣме на войната презъ 2001 година правителството на Любчо Георгиевски излезе съ документъ, Вардарска Македония да се раздели на две. Днешното сръбско МАНУ приготви текста но не призна, че оргиналниятъ текстъ бѣ приготвенъ отъ МПО въ градъ Торонто. Въ този документъ приготвенъ отъ единъ отъ студентитѣ по международно право, се препорѫча на канадското правителство (1995г), че Вардарска Македония трябва да бѫде разделена на български и албански кантонъ. Българскиятъ кантонъ да бѫде прикаченъ къмъ България, а албанскиятъ къмъ Албания!
И днесь следъ десетъ години отъ Охридскиятъ диктатъ, предложението на МПО Любенъ Димитровъ отъ Торонто за разделяне на Вардарска Македония на български и албански кантонъ, си остава въ сила! Очакваме по-благоприятни врѣмена, за да може идеята, за Вѣлика Албания и България отъ Охридското езеро чакъ до брѣговетѣ на Чѣрно Море да бѫдътъ реализирани!
Г.Младеновъ 13.08.2011г. Боктушъ Ню Брънзуикъ

Единъ интересенъ разговоръ въ Монтриалъ, Канада (17.07.2011 г.)

Бяхме се уговорели съ единъ отъ мойтѣ племенници да се видимъ и поговоримъ, при нашето пѫтувание до Ню Брънзуикъ въ източна Канада. Уседнахме въ единъ отъ хотелитѣ въ центъра на градъ Монтриалъ. Това бѣ 17 Юли 2011г. Имахме проблемъ съ намиране на телефона. Но както и да е свързахме се. Съ този мой племенникъ не се бяхме виждали отъ 27.10.2000г., когато той дойде на промоцията на българското сдружениедко РАДКО въ градъ Скопие Вардарска Македония. Много врѣме мина отъ тази дата на нашето запузнаване. Дятото на този мой племенникъ и азъ смѣ първи братовчеди..
Къмъ седемъ часа вѣчерта, се намерихме предъ хотела кѫдето бяхме отседнали. Припознахме се, и се прегърнахме като хора, които се бяха загубили по пространството, и то по силата на войнитѣ, които ни разделяха повѣче отъ единъ вѣкъ.
Зпознахъ моятъ племенникъ съ моята сѫпруга и негова чича. Вѣднага следъ това се запѫтихме къмъ ресторанта кѫдето яденето е кокошка съ къртовки. Заговорихме се за нашето българско минало. Моятъ племенникъ бѣ тукъ близо единъ месецъ, и трябваше да решава, дали да остане тукъ или да се връща! Отъ разговора, които направихме, останахъ съ впечатлението, че и той както братму иска да остане тукъ. Почнахме съ това, което става по Вардарска Македония. Той почна съ това, че въвъ Варварска Македония управницитѣ няматъ намерение да правятъ държава. Безъ да го питамъ, той ни информира, че Варварска Македония въ най-близко врѣме ще бѫде цялата албанска. Албанцитѣ знаятъ, какво искатъ и ще го постигнатъ. Той подчерта, тѣ албанцитѣ вѣче искатъ да направятъ отъ Македония второ Косово, и тогава въ близкото бѣдеще да направятъ една Албания, ОТЪ ВСИЧКИ АЛБАНЦИ КОИТО ГРЪНИЧАТЪ СЪ СЕБЕСИ! Този мой племенникъ бѣ много развълнуванъ, и говори, че въвъ Варварска Македония всички само фалшифициратъ историята. Той спомена за Григоръ Пърличевъ и каза, какъ може да говоришъ за македонци тогава когато всички знаетъ, че македонцитѣ идватъ следъ 1945 година. Интересно бѣ исиказванието на този човѣкъ, че въ Македония има вестници, отъ всички държави и на всички езици, но нѣма на български! Само се пише за Илинденското въстание, но никѫде не се дава оригиналенъ документъ, а само прикъски! Никѫде не написаха, дали онези, които сѫ участвали въ Илинденското въстание сѫ имали смейства и какво сѫ правили членоветѣ на тѣзи семейства! Прикъснахъ го и му споменахъ, дали знае какво стана съ брата на Никола Каревъ, за които чѣсто се пише по страницитѣ на сръбскитѣ вестници въ градъ Скопие! Запитахъ го знае ли, че брата на Никола Каревъ, Георги Каревъ бѣ убитъ въ Идризово край градъ Скопие! Знаеш ли, че Питу Гули имаше семейство, и знаешъ ли че сина на Питу, на име Никола бѫ охраната на Тодоръ Александровъ. Знаеш ли, че другиятъ синъ на Питу Гули на име Стерю Гулевъ рѫководеше контра чета срещу сръбскитѣ четници на сърбина Темпо въвъ Вардарска Македония! Знаеш ли, че презъ окт.1944г., когато утидоха да го арестуватъ ТОЙ каза пакъ ли ще смѣ подъ сръбски ботушъ и извади пистолетта и се самоуби! Моятъ племенникъ, и сѫбеседникъ разбра, че въ Македония всичко върви по Югословенски. Той почна да ни разправя, че като учителъ отвели еденъ класъ ученици, да видятъ Благоевградъ, Сандански и Петричъ. Направило му впечатление, че въ Сандански и Петричъ си говорятъ, като да сѫ въ Струмица! Защо бѣ тази граница между насъ, само да ни разделятъ. Сѣга вѣче всичко е късно. Студентитѣ които утиватъ да учатъ въ България сѫ много добре запознати съ историята на Македония. Тѣ всички знаятъ, че въ Македония се отварятъ въвъ всеко село университетъ, само и само студентитѣ, да не ходятъ да следватъ въ България. Помисли си университетъ въвъ Вуландово! Засмяхъ се и му казахъ, че бяхъ челъ, че въ Кичево има 500 свободни мѣста за студенти, да следватъ право. Казахъ му, че ми дойде на умъ, да пиша писмо до брата на Димитъръ Галевъ, да престанатъ съ тѣзи югословеснки глупости. Вижъ какво, тукъ въ тази провинция, която има близо 8 милиона граждани, за първа година не следватъ повече отъ 500 студентта.
Слушай чичо Гошо, всичко ще си дойде на мѣсто. Младитѣ хора не може вѣчно да ги лъжешъ и да мислишъ, че ти вярватъ. Источна Македония езика, и всичко се приближава къмъ Пиринскиятъ край на България. Западната частъ на Варварска Македония е загубена за винаги. Албанцитѣ искатъ да граничатъ съ България въ Кюстендилъно това едва ли щѣ стане! Младитѣ студентти сѫ съ България. Тѣзи които управляватъ Македония, сѫ съ Бѣлградъ, но немогътъ да върнатъ Македония, къмъ Сърбия. Ако не бѣха изгонени колониститѣ презъ 1941 година, връщането на Македония къмъ Сърбия бѣ вѫзможно. Но за сѣга нещата вървятъ къмъ България, и тамъ е бѫдещето. Разделихме се съ прегръдки, и му казахме, че ще дойдемъ да го вземемъ, и поразходимъ изъ Торонто, и Ниагарскиятъ водопадъ.
Г.Младеновъ 22.07.2011г., Градъ Бактушъ, Ню Брънзуикъ, Канада

ПРЕРЕГИСТРАЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА РАДКО

С появата на асоциацията РАДКО за първи път след обявяване на самостоятелността на Р. Македония се институционализира група от македонски граждани, които не само че открито декларират собствената си българска духовно културна идентичност, но и я анализират и критично се отнасят към официалната македонска историография, с цел да осветлят обективно историческото минало, да разобличат лъжите и да повдигнат отново българския възрожденски дух на Македония.
Асоциацията РАДКО се създава за защита и реализация на национално културни и политически права, интереси и убеждения на Българите от Р. Македония. Асоциацията се занимава с афиширане и реализация на идеите на Македонското освободително движение. Основателите на асоциацията я наричат РАДКО това е най-често използваният псевдоним на последния водач на Македонското освободително движение Иван Михайлов.
Асоциацията РАДКО е създадена с решение на Събранието на основателите на 24.05.2000г..
Асоциацията беше регистрирана в "Регистъра на асоциации" на 19.06.2000г. при № 18/2000 с Решение на Основният съд - Охрид.
Конституционният съд на Р. Македония на 21.03.2001г. обяви за нищожни програмата и устава на асоциацията. Това Решение на Конституционния съд бе публикувано в Сл. Вестник на Р.Македония № 27 от 10.04.2001г ..
Асоциацията недоволна от Решението на Конституционния съд на Р.Македония направи жалба до Европейския съд за човешки права (ЕСЧП) в Страсбург. Жалбата бе регистрирана при № 74651/01 на 04.10.2001г ..
Европейският съд за човешки права (ЕСЧП) на 15.01.2009г. произнесе, че Р.Македония е нарушила Европейската конвенция и правото на сдружаване.
Европейският съд за човешки права (ЕСЧП) с писмо от 05.05.2009г. информира асоциацията РАДКО че решението, взето на 15.01.2009г. влиза в сила, защото Р.Македония не се жалила на горе посочената присъда.
На основа на член 18 и 19 от Закона за асоциации и фондации (Сл.Весник на Р.Македония № 31/98), Събранието на основателите на заседанието проведено на 05.07.2009г. реши да поиска пререгистрация на РАДКО.
Със съдебно решение на Върховния съд на Р.Македония УЖП.бр.940/2010 от 17.05.2011г. РАДКО спечели делото срещу Решението за не регистриране на асоциацията, прието от Централния регистър на Р.Македония на 31.07.2009 година.
Централният регистър на Р.Македония с ИЗВЕСТИЕ брой 08-3513/3 от 25.07.2011 поиска нова цялостна документация за пререгистрация на асоциацията в срок от 30 дни след получаване на писмото.
Въз основа на член 16 от Закона за сдружения и фондации (Сл.Весник на Р. бр.52 от 16.04.2010 г.), а на основание на ИЗВЕСТИЕТО брой 08-3513/3 от Централния регистър на Р.Македония от 25.07.2011, Събранието на основателите на заседанието проведено на 02.08.2011г. реши да поиска пререгистрация на асоциацията.

СТАТИИ

Важно съобщение!

Драги братя и сестри благодарение на Македонскитѣ Патриотически Организации въ САЩ и Канада бѣха публикувани четиритѣ тома (спомени) на Лидера на ВМРО Иванъ Михайловъ. Следва петиятъ томъ да бѫде публикуванъ. Материялитѣ сѫ готови. Първото дарение се получи днесь отъ хиляда Evro за да се купи техниката за набиране на соменитѣ. Това дърение е направено отъ племенника на много заслужилъ деецъ на ВМРО. Нека ПОСЛЕДВАМЕ ПРИМЕРА на този дърителъ.
Антонъ Поповъ и Вида Боева Попова ще приготвятъ публикуването на спомени № 5. Ние се обръщаме къмъ васъ, нашиятъ приятелъ и другаръ въ неравната борба за да дадетѣ своя приносъ при публикуването на Спомени №5. Въ тѣзи спомени ще бѫдътъ изяснени проблемитѣ на ВМРО за разрешаването на бългаскиятъ националенъ въпросъ. Ние ще приемемъ каквато и сума да ни изпратитѣ за това наше и Ваше начинание. Вашето дарение ще бѫде включено въ списъка на дарителитѣ, както е въ списъка на четеритѣ тома.
Вашето дарение можетѣ да направитѣ съ банковъ записъ на име: George Mladenoff in Trust. (George Mladenoff 37 Marcella st. Toronto Ont. M1G1K9 Canada). Ние Ви благодаримъ предварително.

ПАНДО МЛАДЕНОВЪ - ВЪ МАКЕДОНИЯ И ДАЛЕКО ОТЪ НЕЯ

 

Поръчайте си за васъ и приятели новоиздадената книга:

ВЪ МАКЕДОНИЯ И ДАЛЕКО ОТЪ НЕЯ

История на МПО, купите си този трудъ, за да знаете българското присъствие въ Северна Америка.
ПАНДО МЛАДЕНОВЪ, спомени, миналъ презъ много затвори и лагери, автора описва средновековните жестокости на комунистите въ България и Македония. Хванатъ за агентъ, измъква всички набелязани отъ властъта, извънъ граница. Американскиятъ амвасадоръ г-нъ Бърнсъ е изгоненъ отъ България заради участие въ бягството.
Въ Канада участва въ Македонските Патриотични Организации (МПО) и е членъ на централниятъ комитетъ за 10 години.

ЦЕНА (АМЕРИКАНСКИ ДОЛАРА) US$ 15,-
ИЗПРАЩАЙТЕ ПОРЪЧКИТЕ СИ ДО ПАНДО МЛАДЕНОВЪ

E-Mail за контакти: mladenoff@rogers.com
д-р Георги Генов: Американската Православна Църква на българите
Купете тритомника на д-р Георги Генов:
Американската Православна Църква на българите

Авторът д-р Георги Генов задълбочено но сбито разказва историята на македонобългарските черкви зад Океана, около които се развива цялостният живот на нашата емиграция от рождението до самата кончина на личността. Той уместно отбелязва, че тритомникът е абсолютно конвертируема книга, която може да ни представи добре на международния пазар (САЩ, Канада и Австралия), както и в Родината.
Обръща се с апел за спонсорство, поради ограничените възможности на БАН..
Част първа: 1 347
Част втора: 348 587
Част трета: 588 927
Книгите може да бъдат закупени на цена от 44,90 лв (23 Евро) на адрес:
Музей Класика 32, Венелин, София 1132,
България, Европейски съюз
За постоянни справки: Александър Стайков: 0876-44-76-87

Връзки

РЕДАКЦИЯ
Отговоренъ редакторъ Георги Младеновъ E-Mail за контакти: makedonskatribuna@gmail.com
Заместникъ редакторъ Д-ръ Георги Геновъ E-Mail за контакти: historicalarchives@gmail.com
Помощникъ редакторъ Пандо Младеновъ E-Mail за контакти: mladenoff@rogers.com
Webmaster Владимиръ Панковъ E-Mail за контакти: radkomk@gmail.com
Legal REPRESANTATION Gosho Mladenov B.A.S.M.Eng.L.L.B.
English proof reader A. Aleknevicius B.A.

 

 
 

Hosted in Toronto by Macedonian Tribune