Органъ на МПО Любенъ Димитровъ отъ Торонто Канада

Месечно издание - Monthly publication

 

Брой 93 - 2011 г.

Issue 93 - Year 2011

 

 

 
 

Асоциацията РАДКО - 27 октомври 2000 година

 

 

Важно сѫобщение!
Върховниятъ сѫдъ на Република Македония въ своето заседание на 17.05.2011 година е разгледалъ молбата, на българското Сдружение РАДКО отъ градъ Охридъ за пререгистрация. Сѫдътъ е преразгледалъ молбата и по силата на законъ Nо 47 не е разбралъ, защо това българско Сдружение, неможе да бѫде пререгистрирано? Върховниятъ сѫдъ е отхвърлилъ решението на апелативниятъ сѫдъ отъ 2009 година въ градъ Скопие на БЮРМ. Съ това решение на сѫда, сдружението РАДКО ще бѫде пререгистрирано въ най-близко бѫдеще.. Отъ Редакцията.

Писмо до Владимиръ Панковъ Председателя на асоциация РАДКО

Драги Владо. По въпроса за ЛЮБЕ БОШКОВСКИ още когато беше въ Бразилия му казахъ, че азъ не се интересувамъ отъ онези граждани на Македония които нематъ смелостта да признаятъ, че сѫ българи! Той ми отговори, че е много рано на хората да имъ се каже, че сѫ българи. Азъ му отговорихъ, че когато имъ каже, че сѫ българи да ми се обади, и веднага затворихъ телефона. Когато го откараха въ Холандия да го сѫдятъ ми поискаха пари за неговата защита. Тога писменно имъ отговорихъ, да искатъ пари отъ онези за които е работилъ! Писахъ имъ, че той за менъ не е българинъ, и никъкъ не ме интересува неговата сѫдба. Преди години предъ агенция Фокусъ въ София казахъ и го казвамъ и днесь, че за менъ Любчо Георгиевски е единъ прочетенъ сръбски вестникъ въ Македония! Преди известно врѣме по телавизията СКАТЪ ми искаха да кажа нещо за Доста Димивска. Казахъ имъ, че не е познавамъ и, че за менъ тя не е българка и не искамъ да знамъ нищо за нея. Това го казахъ на Велизаръ Енчевъ. Казахъ на Енчевъ, че тя е виновна за Де-регистрирането на Българското Здружение Радко въ градъ Охридъ. Сѫщото нещо казахъ и на Алекса Стоименовъ, които на края на своятъ животъ ми бращолевеше, че Борисъ Стоименовъ и Доста Димивска сѫ най-добритѣ българи въвъ Вардарска Македония. На Алекса му отговорихъ, че за менъ тѣ и двамата сѫ сръбски агенти, и така и на него затворихъ телефона. Ние българитѣ въвъ Вардарска Македония смѣ болшинството. Американскиятъ Конгресъ още презъ 1983 година на 7 Юни съ документъ Номеръ 79 писа, че Македония е населена съ Българи Албанци и други. Въ най-важниятъ дукоментъ на Американскиятъ Конгресъ нема "македонци". Ето и англиискиятъ текстъ CONGRESSIONAL RECORD Vol.129 Washington, TUESDAY JUNE 7.1983 No 79 It should be remembered that Macedonia's population contains, Bulgarians and Albanians as well as many others ethnic groups.. Ние смѣ болшинството и по този въпросъ не преговаряме. На който му изнася да бѫде съ насъ, добре, на този на които не му изнася нито ни трябва, нито се интересуваме отъ неговото мнение. Човекъ да живее въвъ Вардарска Македония и да не знае, че смѣ българи ИЛИ Е ИДИОТЪ ИЛИ Е ПРОСТАКЪ ИЛИ И ДВЕТѢ.
Г.Младеновъ 12.06.2011г.

Изборитѣ въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония преключиха (5.06.2011)

Сърбоманитѣ на Никола Груевски спечелиха 56 депутата, Югословенитѣ на Шекеринска 43, а албанцитѣ 22. За сѣга Вардарска Македония е разделена, и ще бѫде управлявана отъ албанеца Али Ахмети. Албанцитѣ въ Косово вѣче говорятъ за присѫединяване на Косово къмъ Албания, следъ това идва реда на вѣче разделената Вардарска Македония, да иска Западната и частъ, да се прикачва къмъ сѫщата Албания, за която албанцитѣ мечтаетъ отъ памти вѣка!
За сѣга албанскиятъ езикъ е официаленъ, и онези които не говорятъ развалениятъ български и литературниятъ албански, за тяхъ няма мѣсто въ администрацията на днешната сръбска Бановина.
Тангото въвъ Вардарска Македония става сербезъ танго!
Г.Младеновъ 6.06.2011г.

Пресконференция на Асоциацията РАДКО
Вчерашните предсрочни парламентарни избори в Р. Македония и БЪДЕЩЕТО НА МАКЕДОНСКАТА БЪЛГАРЩИНА чрез позицията на АСОЦИАЦИЯТА РАДКО

06.06.2011 | НАЦИОНАЛЕН ПРЕСКЛУБ СОФИЯ ПРЕС
01. Какво представлява Асоциацията РАДКО, т.е. кои сме ние?
Асоциацията РАДКО се създава за защита и реализация на национално културни и политически права, интереси и убеждения на Българите от Р.Македония. Асоциацията се занимава с афиширане и реализация на идеите на Македонското освободително движение. Основателите на асоциацията я наричат РАДКО това е най-често използваният псевдоним на последния водач на Македонското освободително движение Иван Михайлов.
Основните задачи на РАДКО са:
- Българите от Р.Македония да представляват градивен елемент в Конституцията на държавата;
- Един от официалните езици на държавата да бъде и Българският книжовен език;
- Афиширане на Българската история и култура;
- Възобновяване на необходимите културно-образователни и църковни институции в Р.Македония по подобие на българските културно-образователни и църковни институции, които съществуваха на територията на Р.Македония по времето на Османската империя, разбира се, адаптирани към съвременните условия и потребности;
- Защита от присвояване и фалшифициране на Българската история и култура;
- Защита на Българите в Р.Македония от репресии, полицейско наблюдение и тормоз, преследване, дискриминация и културен геноцид;
- Възобновяване на духовното и културното единство на Българите от Р.Македония и Българите от Р.България. (Пояснение: духовното и културното единство на българите от Р.Македония и българите от Р.България може да се осъществи само тогава, ако са реализират предварително казаните основни задачи на РАДКО, за да можем утре да говорим за единно българско духовно културно пространство, както днес говорим за единно немско духовно културно пространство, както е в Германия, Австрия и Швейцария.)
Това означава, че основните задачи на РАДКО просто казано може да се сведе до две основни изисквания:
- Признаване на правото на държавност на Българите от Р.Македония и
- Признаване на културната автономия на Българите от Р.Македония която имахме от времето на Османската империя.
02. Асоциацията РАДКО направи ДЕКЛАРАЦИЯ с Призив към българите в Р.Македония за ПЪЛЕН БОЙКОТ НА ИЗБОРИТЕ. Причината за това е, че и след 20 години симулиране на преход и демократизация, Юго-носталгичнните политически лидери в Р.Македония отричат не само българския характер на славянското население, но и изобщо съществуването на българи в Р.Македония. Затова членовете на асоциацията РАДКО не могат да гласуват за партии, които подкрепят македонизма, защото това означава продължаване на агонията на държавата, т.е. всички натрупани проблеми там произтичат от липсата на желание на политическия елит да се прекъсне с практиките от тоталитарното комунистическо минало.
03. От друга страна влизането на Р. Македония в ЕС и НАТО е може би и единственият начин да се промени положението там. Така че Р. Македония трябва да е част от ЕС и НАТО, но трябва да изпълни така наречените критерии от Копенхаген, определени през декември 1993 г., а именно:
-стабилни институции, гарантиращи плуралистична демокрация, правова държава, и уважаване на човешките права;
-функционираща пазарна икономика, както и способност да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили, действащи в Съюза;
-способност да поеме задълженията на членството, и по-специално да се придържа към целите на политическия, икономическия и паричния съюз.
Тези правила са общи изисквания на ЕС, а ние защото сме пряко заинтересовани от членството на Р.Македония там, ще помагаме в това, но и ще наблюдаваме как това се прави. Мислим, че това е правилната позиция. Крайно време е също Р. България да си преразгледа политиката към Р.Македония и да защити своите хора там. Да защити българите, но не като открито демонстрира желанието да спре пътя на Р. Македония за ЕС и НАТО, а като изтъргува правилно позицията си, ако можем да се изразим така. Ако Р. Македония иска подкрепа от Р. България, ще я получи, ако се държи към българите, които живеят там по определен начин.
В този смисъл очакваме Резолюция от БЪЛГАРСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ - Заклеймяване на МАКЕДОНИЗМА. Р.България трябва да има ясно становище за истината за "македонизма" и създаде специална държавна политика за ПРЕД СВЕТА И ЕВРОПА, свързвайки го с поведението на посткомунистическите ръководства на Р.Македония и осъждането на "македонизма" като престъпление срещу българския народ и човечеството. Асоциацията РАДКО таково искане направи с ПИСМО от 10.06.2010 до председателя на Народното събрание г-жа ЦЕЦКА ЦАЧЕВА.

Република: Искат българския за официален в Македония

60 % от македонците готови да се обявят в подкрепа
Българският книжовен език да стане официален в Македония. Това поискаха българите от югозападната ни съседка. Те настояват още държавата ни да прокара нова национална политика там, за да защити сънародниците си от репресиите, на които са подложени, и да заклейми пред Европа и света македонизма като престъпление срещу българския народ и човечеството. Това заяви пред Република Владимир Панков, председател на Асоциация Радко, която е главната българска организация в Македония. Техните искания са изложени в официално писмо до председателя на Народното събрание Цецка Цачева.
Репресии
Два пъти съм уволняван от работа заради това, че имам българско самосъзнание, разказва пред вестника Зоран Арнаудов, член на УС на Радко. По думите му тормозът, на който са подложени българите в Македония, не стихва унижения, обиди, полицейско следене, дискриминация, репресии, заплахи. Освен това страната не признава наличието на българско общество и официално то е обявено за македонско по етнически произход.
Конституционният съд в югозападната ни съседка не признава Радко и въпреки че Европейският съд за човешките права в Страсбург санкционира страната, Радко продължава да съществува нелегално.
Позиции
Има реални основания сънародниците ни в Македония да поискат българският да стане официален език там, заяви пред вестника Красимир Каракачанов, председател на ВМРО. По думите му, като се изключат албанци, турци и др., от около 1 300 000 македонци 40 % имат македонско самосъзнание, 30 % - българско, а други 30 % са готови да се подвизават и като македонци и като българи поради страх от репресии, но и те биха подкрепили идеята.
Искането българският език да стане официален биха одобрили около 60 % от македонците. В същото време от Асоциация Радко са категорични, че всяко повдигане на въпроса за българския етнос или език се преследва от службите за сигурност.
7 юни 2011

Македонските българи: София да натисне Скопие

06.06.2011| news.bg
Ива Иванова
Председателят на асоциацията на българите в Македония РАДКО Владимир Панков препоръча на страната ни да изтъргува" правилно позициите си в отношенията със западната си съседка.
Крайно време е България да си преразгледа политиката спрямо Македония като защити българските граждани там", каза Панков. Неговата препоръка е ако Македония иска подкрепа от България, да й бъде поставено условието, че ще я получи, само ако се отнася добре към българите там.
Панков каза, че асоциацията очаква българският парламент да излезе с резолюция, осъждаща македонизма и съобщи, че на 10 юни 2010г. асоциацията е изпратила писмо до председателя на парламента Цецка Цачева с такова искане.
Той каза, че РАДКО е излязла с призив българите в Македония да не участват в изборите там, тъй като и управляващите, и опозицията са македонисти. За нас няма значение кой е на власт", каза Владимир Панков.
По въпроса за името на Македония, той каза че според асоциацията, териториално име, като например Вардарска Македония е приемливо.

МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ София - НАШИ ЮБИЛЕИ - ЕДИН ГОЛЯМ БЪЛГАРСКИ РОДОЛЮБЕЦ В КАНАДА НАВЪРШИ 80 ГОДИНИ

Георги Младенов е роден и израснал в с. Мусомище, Неврокопско (дн. Гоцеделчевско), в подножието на легендарната Пирин планина. Родителите му са бежанци от с. Търлис, Драмско. Закърмен отрано с родолюбивите традиции на българската възрожденска среда, понесъл на детските си плещи трудностите на бежанския живот, будният младеж формира своя характер в един от най-бурните и драматични периоди от новата българска история. Участието на България във Втората световна война и краткият миг на мечтаното дългогодишно обединение на българския народ през 1941 г. оставят дълбоки следи в неговия духовен мир. През втората половина на 40-те години учи и завършва гимназия в Неврокоп, точно когато Титовите пратеници от Скопие - учители, книжари и други емисари, със съдействието на българските комунисти-интернационалисти, правят неуспешни опити за денационализират принудително българското население в Горноджумайска област (Пиринския край). Високомерието на сръбските възпитаници, отношението им към местната интелигенция, въвеждането на един чужд за населението език, наречен "македонски език" - някаква груба смесица от сръбски и местните български говори във Вардарска Македония, предизвикват стихийна и организирана съпротива сред населението в областта. Младият Георги е в редовете на тези, които не одобряват и публично изразяват несъгласието си с насилствената промяна на българската националност. Затова, че от българи, както са се чувствали неговите деди, родителите му и хилядите като тях, принудени да напуснат родните си огнища, за да живеят в свободна България, някой се опитва да ги превърне в някакви "македонци" - антибългари. Новата тоталитарна власт обаче не търпи другомислещите и интернира цялото семейство в с. Черни Вит, Тетевенско. Недоволен от отредената му съдба, Георги Младенов търси пътя на свободата. На 18 април 1951 г., заедно с още няколко младежи - негови съмишленици, той успява да премине границата и през родното село на родителите си Търлич, вече е в Гърция. След кратък престой в южната ни съседка младият човек се отправя за далечна Канада. От този момент нататък тя става втора родина в неговия живот. Там Младенов, "за да не остане сакат", както обича да се шегува, завършва висше образование - специалност фармация, и се отдава на това поприще близо шест десетилетия. В същото време обаче той не се оттегля от активно участие в обществения живот, въпреки нелеката съдба на емигранта - първо поколение. Господин Младенов се свързва с организираната патриотична българска политическа емиграция. Става член на Македонската патриотична организация "Любен Д. Димитров" в гр. Торонто, Канада, пише ярки статии във в. "Македонска трибуна", участва активно в годишните конгреси на организацията. Заедно с брат си г-н Пандо Младенов установяват връзки с Иван Михайлов в Рим и дълги години го подпомагат морално и материално. В този смисъл с перо и с дела г-н Георги Младенов се изявява като един от най-ярките защитници на истината на българщината в Македония през най-тежките години, когато официална София е принудена да мълчи по този проблем. Промените в България през 1989 г. откриват нови хоризонти за родолюбеца Младенов. Още в първите месеци на демокрацията той се свързва със Съюза на македонските дружества, по важни поводи пише меморандуми и открити писма. Той е един от първите, който даде идея и подкрепи практически възстановяване дейността на Македония научен институт в София (МНИ). Както някога проф. Любомир Милетич и проф. Никола Стоянов дадоха собствените си средства за дострояване на Македонския културен дом, така и през 90-те години на ХХ в. г-н Георги Младенов не пожали парични средства, за да се набави първата офис техника за възстановяване и нормалната дейност на Съюза на македонските дружества и особено дейността на МНИ. Той си остава най-щедрият дарител на Македонския научен институт, като предостави сериозни финансови средства за четири компютъра и друга техника. При всяко посещение в България г-н Младенов внасяше своята лепта, като подпомагаше други личности и организации, ангажирани с родолюбивата българска кауза. И в това отношение трудно може да се посочи друг пример за сравнение, как един успял българин в чужбина подкрепи българската наука и духовност през периода на прехода към демокрация. Георги Младенов продължи да се занимава и с издателска дейност. Плод на неговите усилия е списание "Македоно-български преглед "Вардар", което години наред задоволяваше интереса на четящата публика в България и чужбина със статии и документи на родолюбива тема. Със завидна упоритост и последователност Г. Младенов преодолява трудностите и години наред това издание получават български патриотични организации, министерства, посолства и др. За своите заслуги към българската патриотична кауза, г-н Младенов е избран за почетен член на Македонския научен институт в София и участва в някои важни национални и международни научни прояви, като 100 години от Илинденско-Преображенското въстание (Благоевград), годишнина от убийството на Тодор Александров (Мелник) и редица други. Междувременно посещава Скопие, води разговори с президента на новата република Македония г-н Киро Глигоров, среща се със стари познати и близки приятели, които убеждава в необходимостта между Р България и Р Македония да съществуват нормални, добросъседски отношения, като се признаят общите корени на народа в двете съседни държани. Неговите беседи, доклади и съобщения се посрещат с много голям интерес, защото позицията му по македонския въпрос е пределно ясна и справедлива. Никакви обстоятелства не промениха мнението му за вредната роля, която е изиграл сръбския македонизъм, завоювал със сила обществения живот в Р Македония. В чисто човешки план характерът на Г. Младенов се отличава с благородство и толерантност, така характерни за една широко скроена и високо културна личност. Години наред той приема и посреща у дома си в Канада близки, познати и непознати, съмишленици от близо и далеч, оказвайки им всестранна помощ, "за да не затворят ресторантите", както се изразява той шеговито. Надарен с тънко чувство за хумор, и то хумор, който се излива сякаш като тих пирински ветрец, който се понася волно надолу към Драма, Младенов е уникален българин и интересен събеседник. В споровете е емоционален, принципен и непоколебим защитник на националната кауза, на която той е посветил живота си. Тази кауза продължава да се реализира и с последните си проекти - електронното издаване на в-к "Македонска трибуна" в Охрид с Владо Панков. Редакцията на списание "Македонски преглед" пожелава на големия патриот и родолюбец г-н Георги Младенов много здраве, дълъг живот, лично и семейно щастие и нови успехи в името на истината за България и българите, на която той служи вярно и всеотдайно повече от седем десетилетия. Българската интелигенция познава дълбоката диря, оставена през живота на големия патриот г-н Г. Младенов, която доказа, че за здравия български дух - за истинския патриот, нито времето, нито разстоянията могат да бъдат препятствие, за да се защитават справедливи каузи. Неговият пример служи като образец на поколенията и има непреходна стойност. * На Многая лета, скъпи приятелю! * /*Проф. дин д-р Трендафил Митев Доц. д-р Стоян Германов*/ Начало История Издания Библиотека Филиал и научни групи Актуално Дарители Галерия Tyxo

Личностните измерения на национализма

Ако излезем извън сферата на църквата и религията, отново ще установим, че на дехристиянизиция са подложени и личности, които заемат централно място в нашата историческа памет тогава, когато те съчетават модерните политически идеи, в частност, национализма, с тези на християнството. С това те биват обезличавани, превръщани най-често в говорители на една или друга партия историци. Това важи на първо място за Васил Левски.
Главната идея в революционното мислене на Левски според учебниците по история е самостоятелното политическо действие на българския народ. Твърденията са от този род: българите трябва да разчитат единствено на своите собствени сили, те могат сами да извоюват свободата си и т.н. Това е вярно; но как трябва да воюват българите за свободата си, според мисленето на Апостола? И кое е особеното в неговото схващане за свобода? Отговорът е в уникалния политически език на Левски той е хибриден, съчетава религиозни и модерни политически понятия. Доста отдавна Христо Гандев е обяснил идейните влияния на Мацини върху някои български националреволюционери и е показал идейната близост между него и нашия Апостол. Неговите основни тези са: първо и Мацини, и Левски проповядват комбинация от религиозно обоснован национализъм с братство между народите за извоюване на републиканската свобода; и второ тяхното понятие за свобода не е само политическо, но също така религиозно и нравствено. Николай Генчев не коментира тезите на своя предшественик, но акцентира върху есхатологичната перспектива в политическото мислене на Левски, върху ценността на бъдещето. Според логиката на Апостола, отбелязва той, българската национална революция е водеща на Балканите, защото е написала на знамето си свята и чиста република. А когато търси верния път за разгадаване душевността на Васил Левски, той с пълна увереност посочва великото себеотрицание на Апостола.
И двамата големи историци доста отдавна са направили достатъчно, за да се разбира, че личността и мисленето на Апостола на свободата не са разбираеми без тяхната връзка с християнството. Преди всичко за него свободата не е само суверенитет на езиково-обособения народ. Тя не е и продукт на държавната форма. Това са цели на първата борба. Но има и втора борба тази на вътрешния човек срещу всичко, което прави човека роб. В автобиографичното си стихотворение Левски казва, че не искал да бъде турски като веднага добавя много важното и никакъв роб. Именно с тази борба започва правата Свобода. В мисленето на Апостола тя е производна на християнската идея за служене. Нейният оригинален израз в евангелския текст е следният: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях и големците им властвуват над тях. Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките. Защото НАИСТИНА човешкият син не дойде да му служат, но да служи и да даде живота си откуп за мнозина. Много от широко известните мисли на Левски са парафрази на този текст. Аз съм се обещал на отечеството жертва за свобождението му, а не да бъда кой знае какъв; Ние сме жадни да видим Отечеството си свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките; Какво искам повече, като гледам Отечеството си, че ми е свободно, такова нали ми е предначертанието ни днес за него не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко.) Така той като истински апостол показва пътя, по който се постига правата Свобода. Търсещите тази свобода човеци се организират политически в свята и чиста република; и в това се заключава освобождаването на отечествата, възкресяването на историята и постигането на новия век, за които говори Апостолът. Казано с едно просто изречение: Левски винаги е наблягал на вътрешното, субективно-човешкото съзряване на свободната личност, немислима без идеята за християнската себепожертвователност. Защото от способността на индивидите да бъдат независими се ражда колективната независимост; и от достойнството на отделните личности се ражда националното достойнство. Това е и ценностното ядро на вишегласието, без него последното се превръща в стадно единодушие. Не по силата на вишегласие Левски тръгва към Ловеч, за да спасява архива и организацията, а по свое лично решение, по решение на своята свободна съвест. Вижте какво казва той: Щял да дойде някой си по някакво вишегласие, право или криво, да ми вземе онова, което съм заслужил. Да му е просто! Вишегласието, значи, може да бъде и криво! Право е човекът да не изоставя пътя на духовната свобода и тогава, когато се подчинява (временно) на вишегласието. Такъв акцент поставя Н. Генчев в книгата си за Левски.
Без концепцията на Левски за човека пише той още в условията комунистическата цензура без неговия последователен хуманистичен възглед никога не ще получим точна представа за измеренията на тази голяма личност. И в случая трябва пак и отново да се подчертае, че Левски е велик не само защото е последователен революционер, не само защото е безспорно един от най-великите организатори на освободителната революция, не само защото е безумно смел и решителен, а защото създаде идеала за един справедлив бъдещ свят, съобразен с божествената същност на човешката природа.

СТАТИИ

Важно съобщение!

Драги братя и сестри благодарение на Македонскитѣ Патриотически Организации въ САЩ и Канада бѣха публикувани четиритѣ тома (спомени) на Лидера на ВМРО Иванъ Михайловъ. Следва петиятъ томъ да бѫде публикуванъ. Материялитѣ сѫ готови. Първото дарение се получи днесь отъ хиляда Evro за да се купи техниката за набиране на соменитѣ. Това дърение е направено отъ племенника на много заслужилъ деецъ на ВМРО. Нека ПОСЛЕДВАМЕ ПРИМЕРА на този дърителъ.
Антонъ Поповъ и Вида Боева Попова ще приготвятъ публикуването на спомени № 5. Ние се обръщаме къмъ васъ, нашиятъ приятелъ и другаръ въ неравната борба за да дадетѣ своя приносъ при публикуването на Спомени №5. Въ тѣзи спомени ще бѫдътъ изяснени проблемитѣ на ВМРО за разрешаването на бългаскиятъ националенъ въпросъ. Ние ще приемемъ каквато и сума да ни изпратитѣ за това наше и Ваше начинание. Вашето дарение ще бѫде включено въ списъка на дарителитѣ, както е въ списъка на четеритѣ тома.
Вашето дарение можетѣ да направитѣ съ банковъ записъ на име: George Mladenoff in Trust. (George Mladenoff 37 Marcella st. Toronto Ont. M1G1K9 Canada). Ние Ви благодаримъ предварително.

ПАНДО МЛАДЕНОВЪ - ВЪ МАКЕДОНИЯ И ДАЛЕКО ОТЪ НЕЯ

 

Поръчайте си за васъ и приятели новоиздадената книга:

ВЪ МАКЕДОНИЯ И ДАЛЕКО ОТЪ НЕЯ

История на МПО, купите си този трудъ, за да знаете българското присъствие въ Северна Америка.
ПАНДО МЛАДЕНОВЪ, спомени, миналъ презъ много затвори и лагери, автора описва средновековните жестокости на комунистите въ България и Македония. Хванатъ за агентъ, измъква всички набелязани отъ властъта, извънъ граница. Американскиятъ амвасадоръ г-нъ Бърнсъ е изгоненъ отъ България заради участие въ бягството.
Въ Канада участва въ Македонските Патриотични Организации (МПО) и е членъ на централниятъ комитетъ за 10 години.

ЦЕНА (АМЕРИКАНСКИ ДОЛАРА) US$ 15,-
ИЗПРАЩАЙТЕ ПОРЪЧКИТЕ СИ ДО ПАНДО МЛАДЕНОВЪ

E-Mail за контакти: mladenoff@rogers.com
д-р Георги Генов: Американската Православна Църква на българите
Купете тритомника на д-р Георги Генов:
Американската Православна Църква на българите

Авторът д-р Георги Генов задълбочено но сбито разказва историята на македонобългарските черкви зад Океана, около които се развива цялостният живот на нашата емиграция от рождението до самата кончина на личността. Той уместно отбелязва, че тритомникът е абсолютно конвертируема книга, която може да ни представи добре на международния пазар (САЩ, Канада и Австралия), както и в Родината.
Обръща се с апел за спонсорство, поради ограничените възможности на БАН..
Част първа: 1 347
Част втора: 348 587
Част трета: 588 927
Книгите може да бъдат закупени на цена от 44,90 лв (23 Евро) на адрес:
Музей Класика 32, Венелин, София 1132,
България, Европейски съюз
За постоянни справки: Александър Стайков: 0876-44-76-87

Връзки

РЕДАКЦИЯ
Отговоренъ редакторъ Георги Младеновъ E-Mail за контакти: makedonskatribuna@gmail.com
Заместникъ редакторъ Д-ръ Георги Геновъ E-Mail за контакти: historicalarchives@gmail.com
Помощникъ редакторъ Пандо Младеновъ E-Mail за контакти: mladenoff@rogers.com
Webmaster Владимиръ Панковъ E-Mail за контакти: radkomk@gmail.com
Legal REPRESANTATION Gosho Mladenov B.A.S.M.Eng.L.L.B.
English proof reader A. Aleknevicius B.A.

 

 
 

Hosted in Toronto by Macedonian Tribune