Органъ на МПО Любенъ Димитровъ отъ Торонто Канада

Месечно издание - Monthley publication

 

Брой 85 - 2010 г.

Issue 85 - Year 2010

 

 

 
 

Този брой на Македонска Трибуна е посветенъ на стогодишнината отъ основаването на първата Македоно-Българска Православна Черква въ Канада (1910г).Тогава Канада бѣ частъ отъ Британската Империя, а сега Доминионъ отъ горе споменатата империя!
Много години минаха отъ днитѣ, когато първитѣ българи отъ територията на Македония и България се бяха преселили въ Северно Американскитѣ територия на ВеликоБритания!
Прави честъ на тѣзи наши братя българи отъ Македония и България, които тогава сѫ виждали бѫдещето на българитѣ отъ Мизия, Тракия и Македония, че било застрашено и сѫ търсили формули за обединение макаръ и далеч отъ Балканскиятъ полу-островъ!
Често човекъ се запитва, защо тази българска черква си е избрала името да се нарича Македоно-Българска православна черква Свѣти Свѣти Кирилъ и Методи?
Отговора е въ това, че еноряшитѣ на тази първа Македоно-Българска Черква сѫ били отъ Македония и България. Въ устава на тази първа черква пише, че еноряшитѣ сѫ българи и, че езикътъ на който ще се молятъ е тяхниятъ бащинъ езикъ (Българскиятъ).
На 25 и 26 сеп. 2010 година се празнуваше годишнината на черквата Свѣти Свети Кирилъ и Методи.
На 25 сеп. (2010г) празнуването бѣ въ единъ отъ хотелитѣ на градъ Торонто, а въ неделя (26.09.2010г) бѣ чествано съсъ Свѣта литургия въ самата катедрала.
За празненствата имаше и делегация отъ България. Делегацията бѣ предводена отъ Външниятъ министъръ на България Гнъ. Никола Младеновъ.
Тукъ даваме и снимки отъ това тържество кѫдето Гнъ. Н.Младеновъ говори.
Редакцията на www.makedonskatribuna.com си позволи да поиска няколко минути интервю съ Гнъ. Младеновъ. Веднага ни се обеща, че той ще се зарадва отъ подобно желание да го интервюираме. До насъ се доближи Гнъ. Посланика на Р.България отъ Отава и ни шушукаше да не го натискаме. Посланика не ни каза за какво да не натискаме министара на външнитѣ работи на Р.България!
Преди да разберемъ Гнъ. Младеновъ си бѣ заминалъ и ние останахме съ убеждението, че представителитѣ на Майка България се страхуватъ, да не ги запитаме: Какво ще правимъ съ онази частъ на Македония, която е населена съ българи, когато албанцитѣ се обединятъ въ една Албания?
За наша честъ Негово Високо Преосвещенство Епископъ Йосифъ ни удостои съ кратко интервю, което ще предоставимъ на нашиятъ читателъ, да чуе за какво си говоримъ по Канада и Сѣверна Америка!
При предварително четене на въпроситѣ на Негово Преосвещенство Епископъ Йосифъ, той ни направи комплименти, че никой въ България не задава такива въпроси!
Нашитѣ въпроси сѫ свързани съ мълчанието на Българскиятъ Синодъ за така измислената сърбо-македонска черква, следъ втората свѣтовна война (1945г).
Ние питахме дядо Йосифъ, какъ така само онези български черкви, които бяха свързани съ МПО по Америка, протестираха противъ сръбската и гръцката асимилация на поробенитѣ българи въ територията Македония, която имъ бѣ дадена отъ победителитѣ на първата и втората свѣтовна война!
Какъ така, само онези Владици и попове, които бяха свързани съ МПО пишеха Меморандуми до Обществото на Народитѣ, а не онези, които бяха свързани съсъ Светиятъ Синодъ въ България?
Много отъ тези въпроси нашиятъ читателъ ще чуе отъ самиятъ Дядо Йосифъ. (Като натисне копчето на компютъра кѫдето пише НАТИСНИ).
Както писахме по горе Гнъ. Н.Младеновъ не получи повече отъ двойка, като дипломатъ! Не е Гнъ.Н. Младеновъ, първиятъ, който получи двойка. Почти всички български дипломати отъ 1934 година насамъ, не сѫ получили повече отъ двойка.
Българската дипломация по въпроса за Македония е на АВТОПИЛОТЪ, на пѫть за никѫде.
Никѫде нашето българско външно министерство, не написа какви сѫ условията за помагане на днешната Югославска Република Македония, преди да й помогнемъ, да се присѫедини къмъ Европейското семейство?
Независимо отъ държанието на българската дипломация, МПО отъ Торонто ще продължава да информира обществото въ Европа и по Сѣверна Америка, че местото на поробенитѣ българи въвъ Вардарска Македония е запазено въ братскитѣ прегръдки на Майка България следъ като албанцитѣ се обединятъ въ една албанска държава!
За българскитѣ издание на Македонскитѣ Българи Г.Младеновъ отъ градъ Торонто 28.09.2010г..

Сѫобщение отъ Македоно-Българската православна черква Свѣти Георги Победоносецъ отъ градъ Торонто Канада

Председателя на настоятелството на Македоно-Българската православна черква Професоръ С.Симеоновъ обеснява на членоветѣ защо ние трябва да се върнемъ къмъ майката черква

На 24 окт 2010 година членоветѣ на черквата Свѣти Георги имаха извънредно членско сѫбрание и вземаха решение за връщането на самата черква къмъ Българската Епархия на Свѣтия Български Синодъ въ Сѣверна Америка.
Повече отъ 90 процента отъ членовѣтѣ на Свѣти Георги гласуваха за връщането на черквата която отъ 1963 година до сега бе частъ отъ Американската Православна черква. Съ Това гласувание се торя край на лутанията на черквата по черковното пространство на Сѣеверна Америка.
За сегавсички Македоно-Български Православни черкви въ Канада сѫ съ Българскиятъ Свѣти Синодъ . Какво ще става съ онези Македоно-Български Православни Черкви въ САЩ за сѣга не се знае.
За сѣга е важно че черквата Свѣти Георги се върна къмъ майката черква отъ която по политически причини се отдели.
Отъ дописника при Македоно_Бъларската православна черква Свѣти Георги победоносецъ.

След намеса на АТАКА Спаска спечели правата над детето си

Събота, 16 Октомври 2010г. | вестник Атака
Съдът в Гевгели реши да присъди родителските права на Спаска Митрова. Така тя ще може да отглежда дъщеря си Сузана, за която досега се грижеше бившият й съпруг. Заседанието се проведе вчера късно следобед. АТАКА осигури правна защита на българката в дългия процес, като и вчера Спаска бе придружена от експерти на националистите и журналист от вестник "Атака". По пътя за Гевгели Митрова сподели, че отива на последното заседание на районния съд спокойна и с надежда, че най-сетне ще приключи едно трудно за нея дело. "Направено е всичко, което е било необходимо, за да вземе съдът справедливо решение", убедена бе нашенката, която вече е сътрудник в Европарламента на депутата от АТАКА Димитър Стоянов.
Спаска не крие, че делото е било трудно за нея, поради усложненията, които са възникнали в процеса на воденето му. Бащата може да обжалва решението, като следващата инстанция е Апелативният съд. Българката обаче е готова за евентуалното обжалване от страна на бащата Воислав, като отново разчита на подкрепата на АТАКА.

Владо Черноземски (1897-1934)
Най-известната акция, с която се свързва името му е атентата срещу сръбския крал Александър извършен по заръка на ВМРО в Марсилия на 9 октомври 1934 г.

Владо Черноземски или както още е известен Владо Шофьора е една от легендарните личности в историята на ВМРО. Известен е още с имената Владо Димитров Черноземски, Владимир Георгиев Черноземски и др. Дълго време никой не знае истинското му име, мястото и годината на раждането му. Всъщност не всички, истината знаят водачите на ВМРО в онова време Тодор Александров и Иван Михайлов. Официалната версия, която дълго време се разпространява е, че той е от с. Патрик, Щипско. Полицейските архиви в Царство България обаче разкриват друго. Зад псевдонима Владо Черноземски всъщност се крие Величко Димитров Керин, роден на 19 октомври 1897 г. в с. Каменица (днес гр. Велинград), Пазарджишко. Истинското му име обаче остава известно само на неговите родители и на ръководителите на ВМРО. За бойните си другари и за историята той остава Владо Черноземски.
Основното си образование Владо получава в родното си село Каменица. Майка му Риса Балтаджиева умира, когато той е на 14 години и младежът е принуден с тежки земеделски труд да помага на баща си в изхранването на семейството и по-по малките си брат и две сестри.
Участва в Първата световна война като служи в инженерните войски. Явно там усвоява някои технически умения и се научава да кара автомобил, защото когато се уволнява от казармата си намира работа като шофьор на камион, което е добра за времето си работа. Оттогава е познат също и като Владо шофьора. Друга професия, която упражнява след това е часовникар.
Става член на ВМРО през 1922 г. Първоначално е в четата на щипския войвода Иван Янев Бърльо, а по-късно (през 1923-1924) е в четата на Траян Кръстев. Като четник действа в Щипско, Кочанско, Радовишко. Участва в над 20 сражения със сръбската войска и жандармерия. Едно от най-тежките сражения става през 1923 г. при с. Люботен, Щипско, в което сърбите дават 30 души убити и още толкова ранени. Като четник Владо Черноземски се отличава като изключително смел борец и превъзходен стрелец. Много често влизал съвсем спокойно в гр. Щип, преоблечен в селски дрехи, за да изпълни някоя поставена му задача.
През 1924 г. Тодор Александров го вика в София и оттогава Владо Черноземски е на разположение на ЦК на ВМРО за изпълнение на особено важни задачи. Става особено много близък с Иван Михайлов.
Готовността за саможертва в името на каузата при Владо Черноземски граничи с фанатизъм. През 1927 г. той предлага на ЦК на ВМРО да се опаше с бомби и да се взриви в сградата на Обществото на народите в Женева в знак на протест за това, че международните институции не предприемат нищо в защита на българското население в Македония, подложено на геноцид от Сърбия и Гърция, въпреки че светът вече разполага с хиляди неоспорими доказателства за това.
След 1928 г. ВМРО и хърватските борци за независимост обединяват усилията си в общата борба срещу великосръбския хегемонизъм на Балканите. На 20 април 1929 г. на официално посещение в България на гости на ВМРО са водачите на хърватската съпротива д-р Антге Павелич и Густав Перчец. При това посещение се сключва споразумение между двете организации за съвместна борба за извоюването на независимост за Македония и Хърватия. След започването на въоръжената борба от страна на хърватите ВМРО изпраща някои от най-добрите си бойни инструктори да обучават хърватските революционери в лагера им в Янка пуста в Унгария.
На 15 юли 1932 г. като инструктор на хърватите заминава Владо Черноземски. От това време запазени са няколко негови снимки с Евгени Кватерник и други хърватски военни ръководители. Най-голямата обща акция между ВМРО и хърватските революционери е атентата срещу сръбския крал Александър извършен в гр. Марсилия на 9 октомври 1934 г. Според първоначалния замисъл Владо Черноземски е само ръководител на бойната група, съставена от хървати, която трябва да извърши атентата. Но след като вижда, че хърватите се колебаят Владо Черноземски извършва саможертва, с която ще остане в историята.
При пристигането си в Марсилия крал Александър е охраняван от 1500 полицаи и агенти, които са разпръснати сред тълпата. Отделно ескадрон кавалеристи, командвани от полк. Пиоле охраняват движещия се автомобил. Часът е 16,20. По-нататък ето какво разказват очевидци на събитието. Шофьорът на кралския автомобил си спомня: Тълпата викаше и аплодираше. Изведнъж едно лице със силно телосложение и среден ръст се завтече към нас. Той викаше Да живее краля!. В началото помислих, че се отнасяше до някой ентусиазиран гражданин, желаейки да манифестира своята симпатия. Но в тоя момент се появи една ръка, въоръжена с револвер. Генерал Жорж, който стои на седалката до краля довършва разказа: С револвера манипулираше с такава прецизност и мълниеносна бързина, които ми останаха в паметта, въпреки че моментът беше трагичен. Куршумите, предназначени за крал Александър са смъртоносни. Полк. Пиоле успява да нанесе два удара със сабята си върху Владо Черноземски, но въпреки че пада на земята, той продължава да стреля. Хванат от полицията той е отведен в полицейския участък, където не му е оказана медицинска помощ, а е подложен на разпит и побой. Малко по-късно Владо Черноземски умира от нанесените му рани и загуба на кръв.
Светът посреща вестта за смъртта на сръбския крал с раздвоени чувства. Властите Белград са попарени. Съюзниците на Сърбия настръхват и осъждат атентата. Всички подтиснати народи в Югославия българи, хървати, словенци, албанци и немци, ликуват. Хърватският вестник Независима Хърватска държава в броя си от 13 октомври 1934 г. по повод смъртта на крал Александър пише: Падна, защото трябваше да падне. Падна, защото беше злодей, какъвто земята ни по-рано не е познавала... В. Хърватски лист излиза с уводна статия Хървати, тиранинът е мъртъв. Свободната европейска е американска преса, без да оправдава убийството на краля, много точно обяснява причините, които са довели до това. Американският писател Луис Адамик, който в продължение на 10 месеца е обикалял Югославия и познава лично сръбския крал пише: За да се отговори напълно на причините, които предизвикаха убийството на крал Александър, трябва да се напише цяла книга... Срещах хървати, чиито мишници бяха обгорени от нажежени въглища в кралските стаи за мъчение. В маларичните села на Македония аз наброих много политически изгнаници, които умираха бавно, осъдени от кралските съдилища... Нямаше свобода на печата и събранията. Книгите се конфискуваха. Писатели и журналисти, които дръзваха да пишат истината относно режима в Белград, биваха затваряни в маларичните села на Македония. И когато пиша това аз не знам кой е убиецът. Обаче аз вярвам, че той счита себе си за патриот и неговият акт е акт на патриотизъм. В. Ню Йорк Поуст от 10 октомври 1934 г. в уводната си статия пише: Убийството на крал Александър не е за учудване. Убийството отвори пътя му към трона, убийството го премахна от него... Той не можеше да се държи на трона с кървавите му методи срещу бунтуващите се македонци, недоволните хървати, републиканците и прочие. Американският журналист А. Мърси в обширна статия, поместена във в. Индианаполис стар, след като описва много точно и подробно тежкото положение на българския народ в Македония: Там те затвориха всички български училища и черкви, затваряха македонски интелектуалци, някои прогониха, а други убиха без съд., посочва истинските виновници за проблемите на Балканите: Отговорността за убийството на крал Александър не лежи върху самите конспиратори. Окончателната отговорност лежи върху държавниците в Европа, които последователно отказаха да чуят апелите на подтиснатите малцинства на Балканите и други места в Европа.
Френските власти не предават тялото на Владо Черноземски на неговите роднини в България, а го погребват в безименен гроб в Марсилските гробища. Може би са се страхували, че той може да стане място за поклонение н всички, които се борят за свободата на Македония. Напразни опасения. Нищо не може да изтрие от историята един велик подвиг и никой не може да възпре нашето преклонение пред духа на Владо Черноземски.
Всъщност Владо Черноземски умира така, както той самият е пожелал в едно стихотворение Копнежът на революционера, което той написва и посвещава на Иван Михайлов през януари 1924 г. Последният куплет завършва така:

Живот, о, дай ми ти на мълния крилата,
И порива свещен на ястреб устремен,
Да срещна аз в набег врагът-тиранин,
Да смажа неговата мощ!

Сѫобщение на Македонска Трибуна за българското сдружение РАДКО
отъ БЮР Македония 23.09.2010г.

Днесь (22.09.2010) представители отъ изпълнителният комитетъ на българското сдружение РАДКО въ Б.Ю.Р. Македония, на чело съ председателя на това сдружение Гнъ. Владимиръ Панковъ, имаха среща съ представители на Р. България.
Представителитѣ на Българското сдружение Радко, на представителитѣ на Р. България дадоха две писменни копиета, отъ документацията на горе споменатото сдружение!
Документитѣ сѫ следнитѣ:
- Жалба до върховниятъ сѫдъ на БЮР Македония отъ 23.08.2010 г.
- Искането на РЕЗОЛЮЦИЯ отъ парламента на Р .България, Заклеймване на македонизма и водене на нова национална политика (Писмо до Г-жа Цецка Цачева-Председателка на Народното Сѫбрание отъ 10.06.2010г.) заедно съ приложенията къмъ това искане (Бѫдещето на Македонската Българщина, Предателството на БКП и Европейскитѣ резолюции за заклеймването на комунизма).
Представителитѣ на българското сдружение РАДКО подчертаха, че сдружението РАДКО, няма намерение да прави допълнителни компромиси, отъ това което е написано както Програма и Уставъ на сдружението, затова, че целитѣ и задачитѣ, които сѫ посочени въ Устава и Програмата на сдружението сѫ въ рамкитѣ на Европейскитѣ стандарти, отъ една страна, и отъ друга страна съ тези цели и задачи, всички нужни компромиси сѫ направени. Отъ тази гледна точка, допълнителнитѣ компромиси би означавало, че Македонската Българищина въ БЮР Македония няма бѫдеще!
Целитѣ и задачитѣ на българското сдружение РАДКО, кратко казано и написано, се свеждатъ до две основни политически искания къмъ БЮР Македония и това сѫ:
- Културна Автономия на Българитѣ въ Македония (такава културна Автономия, която Българитѣ отъ Македония имаха презъ врѣмето на Отоманската Империя) и
- Признаването на двудържавността на Българитѣ въ Република Македония.
Българскитѣ представители (за пръвъ пѫть така категорично) казаха, че тѣ изцяло поддържатъ тези цели и задачи на РАДКО и сѫ подготвени да помогнатъ за всичко. Казаха още, че за всичко сѫ добре информирани, и че, внимателно наблюдаватъ положението тукъ, въ Вардарска Македония и че, подкрепата на Република Македония къмъ Евроатлантическото приобщаване не е безусловно!
Отъ нашиятъ кореспондентъ Гнъ. Ванчо Стояновъ.
Скопие 22.09.2010г.
Редакацията на нашитѣ електронно издание благодари на Гнъ. Стояновъ, за дето ни информира отъ врѣме на време.

СТАТИИ

Важно съобщение!

Драги братя и сестри благодарение на Македонскитѣ Патриотически Организации въ САЩ и Канада бѣха публикувани четиритѣ тома (спомени) на Лидера на ВМРО Иванъ Михайловъ. Следва петиятъ томъ да бѫде публикуванъ. Материялитѣ сѫ готови. Първото дарение се получи днесь отъ хиляда Evro за да се купи техниката за набиране на соменитѣ. Това дърение е направено отъ племенника на много заслужилъ деецъ на ВМРО. Нека ПОСЛЕДВАМЕ ПРИМЕРА на този дърителъ.
Антонъ Поповъ и Вида Боева Попова ще приготвятъ публикуването на спомени № 5. Ние се обръщаме къмъ васъ, нашиятъ приятелъ и другаръ въ неравната борба за да дадетѣ своя приносъ при публикуването на Спомени №5. Въ тѣзи спомени ще бѫдътъ изяснени проблемитѣ на ВМРО за разрешаването на бългаскиятъ националенъ въпросъ. Ние ще приемемъ каквато и сума да ни изпратитѣ за това наше и Ваше начинание. Вашето дарение ще бѫде включено въ списъка на дарителитѣ, както е въ списъка на четеритѣ тома.
Вашето дарение можетѣ да направитѣ съ банковъ записъ на име: George Mladenoff in Trust. (George Mladenoff 37 Marcella st. Toronto Ont. M1G1K9 Canada). Ние Ви благодаримъ предварително.

ПАНДО МЛАДЕНОВЪ - ВЪ МАКЕДОНИЯ И ДАЛЕКО ОТЪ НЕЯ

 

Поръчайте си за васъ и приятели новоиздадената книга:

ВЪ МАКЕДОНИЯ И ДАЛЕКО ОТЪ НЕЯ

История на МПО, купите си този трудъ, за да знаете българското присъствие въ Северна Америка.
ПАНДО МЛАДЕНОВЪ, спомени, миналъ презъ много затвори и лагери, автора описва средновековните жестокости на комунистите въ България и Македония. Хванатъ за агентъ, измъква всички набелязани отъ властъта, извънъ граница. Американскиятъ амвасадоръ г-нъ Бърнсъ е изгоненъ отъ България заради участие въ бягството.
Въ Канада участва въ Македонските Патриотични Организации (МПО) и е членъ на централниятъ комитетъ за 10 години.

ЦЕНА (АМЕРИКАНСКИ ДОЛАРА) US$ 15,-
ИЗПРАЩАЙТЕ ПОРЪЧКИТЕ СИ ДО ПАНДО МЛАДЕНОВЪ

E-Mail за контакти: PandoMladenov@rogers.com

Връзки

 

 
 

Hosted in Toronto by Macedonian Tribune