|
 Този
брой на Македонска Трибуна е посветенъ на Графъ Н.П.Игнатиевъ,
архитекта на Санъ Стефанска България отъ 1878 година. Въ
тази България, която днесъ празнуваме бѣ включена
географската областъ, Македония и Одринска Тракия. Ако
тази България отъ Санъ Стефано, бѣ запазена, така както
бѣ проектирана отъ Цариградската Посланическа
Конференция отъ 1876 година, днесь Австро-Унгария и
Отоманската империя щяха да сѫществуватъ още! Таке пише
въ книгата на A.J.Taylor Struggle for mastery of Europe
published in 1951. Въ книгата има цитатъ които заслужава
да бѫде цитиранъ. Казватъ, че сѣга имало
“македонска”нация? Мекедонецъ е българинъ които е
останалъ подъ турско робство следъ Берлинскиятъ конгресъ
отъ 1878 година. Този българинъ днесь е подъ сръбска
окупация въвъ Вардарска Македония, подъ гръцка въ
Бѣломорска Македония и Бѣломорска Тракия, както и подъ
турска окупация на Одринска Тракия. Редакцията на
Македонска Трибуна се покланя предъ незнайниятъ
български войнъ, далъ живота си за обединение на
българскиятъ народъ отъ горе споменатитѣ територии.
131 години 3 март
На 3 март 1878 година около 17.00 часа в градчето Сан
Стефано (днес Йешилкьой, намиращо се на 12 км от
Цариград) представителите на Русия и Турция подписват
мирен договор, който слага край на Руско-турската
освободителна война (1877-1878 г.). Според договора се
създава автономно, трибутарно българско княжество с
християнско правителство и народна милиция. Пълномощници
на договора от руска страна са граф. Н.П.Игнатиев и А.И.Нелидов,
а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей.
Членове 6-11 от договора се отнасят до България, която е
създадена като автономно трибунално княжество с
християнско правителство и своя войска. Границите на
княжеството обхващат Северна България (без Северна
Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и
Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в).
По договора България е населена от 4 800 000 човека.
Член 7 от договора урежда устройството и управлението.
Държавата се управлява от княз, избран от населението с
одобрението на великите сили и Високата порта.
Парламентът е трябвало да изработи Органически устав
(Конституция). Предвижда се и временно руско управление
за срок от две години, което се осъществява от специален
императорски комисар. Член 8 предвижда да се плаща
специален данък на Високата порта. Англия и
Австро-Унгария се обявяват против договора. По тяхна
инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския
договор от юли 1878 г. Окончателните граници на
Княжеството трябва да се определят от смесена
руско-турска комисия, но предварително се уточнява, че
територията на България ще обхваща земите от река Дунав
по новоустроената сръбска граница и оттам по западната
граница на казите Враня и Куманово, по Кораб планина до
Черни Дрин, откъдето границата се спуска на юг,
включвайки Качаник, Тетово, Гостивар, Галичник, Дебър,
Струга, Охрид, Охридското езеро, Корча, достигайки до
пл. Грамос. След което върви на изток до устието на р.
Вардар и оттам до Орфанския залив, като Костур и Воден
остават в България, а Солун и Халкидическия п-в - в
Турция. Оттук границата минава по брега на Егейско море
до Булугьол, като Кавала остава в България, след което
извива на север до Родопите и на изток до Мидия и Черно
море, като Ксанти, Смолян, Кърджали, Лозенград,
Люлебургаз и Малко Търново остават в България. Според
договора начело на държавата трябва да застане княз,
който да бъде избран от народа, утвърден от Високата
порта и одобрен от Великите сили. Събрание от избрани
български първенци трябва да обсъди и приеме основния
закон на страната. С цел подпомагане на българския народ
в началните стъпки на неговото държавно управление се
предвижда в страната за срок от две години да остане
временно руско управление. Османската империя няма право
да държи турски войски в Княжеството. Уточняват се
въпросите, свързани с наличието на османски държавни,
обществени и лични имоти в България. Третира се
плащането на годишен данък.
На базата на Санстефанския мирен договор Румъния, Сърбия
и Черна гора узаконяват своята независимост. Румъния
получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна
Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област.
Също на база на мирния договор в о. Крит трябва да влезе
в сила Органическият устав от 1868 г. Босна и
Херцеговина получават административна автономия. Урежда
се корабоплаването през Босфора и Дарданелите. През тях
свободно могат да преминават в мирно и военно време
търговски кораби на неутралните държави.
За първи път датата 3 март се чества на 19 февруари 1880
г. (3 март по нов стил) като „Ден на възшествието на
престола на император Александър Втори и заключение на
Санстефанския мирен договор”. От 1888 г. се празнува
като Ден на освобождението на България от турско
робство. Под това име се утвърждава със Закона за
празничните дни на Княжество България от 1900 г., както
и със заменилия го Закон за празниците и неделната
почивка от 1911 г. (в сила до октомври 1951 г, когато е
отменен с Кодекса на труда). За първи път празникът се
чества по нов стил на 3 март 1917 г. Еднократно като
официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по
повод 100-годишнината от Освобождението.
На 5 март 1990 г. на първото заседание на 15-ата сесия
на 9-то Народно събрание денят е утвърден за национален
празник. |
