|
 Тази
година се навършват 105 години от Илинденско-преображенското
въстание на българския народ в Македония и Одринско.
Това е най-масовото народно въстание, организирано и
ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна
организация, връхна точка в българското
националноосвободително движение на Македония и
Одринско. По своя характер и задачи то е продължение на
българската националнодемократична революция от времето
на Възраждането.
Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903, откъдето
идва и неговото име. Най-напред избухва в Битолския
революционен окръг и няколко дни то обхваща всички
населени пунктове в планинските местности на Битолска,
Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии).
Кулминационна точка на въстанието е превземането на гр.
Крушово и прокламирането на Крушовската република.
На 6 август (Преображение) с. г. избухва въстанието и в
Одринско. Въстаниците освобождават много селища в района
на Странджа планина и крайморските градове Василико и
Ахтопол. В Родопския край на Одринския революционен
окръг въстаническите чети активизирали своите действия и
приковават за известно време значителни неприятелски
сили.
Партизански действия се водят и в другите революционни
окръзи. В Серски революционен окръг въстанието било
определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика
избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се
разразяват в Мелнишко. Сражения между въстаниците и
турските войски има и в Серско, Драмско и
Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки
революционен окръг действията на въстаниците се
изразяват предимно в организиране и извършване на
атентати, в резултат на които са разрушени важни
стратегически пунктове.
Общо в Македония и Одринско се провеждат 239 сражения, в
които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни
войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено
разрушени 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души,
оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 били
принудени да напуснат родните си огнища и да търсят
спасение в свободна България. |
