Органъ на МПО Любенъ Димитровъ отъ Торонто Канада

Месечно издание - Monthly publication

 

Брой 124 - 2014 г.

Issue 124 - Year 2014

 

 

 
 

Merry Christmas to all the Bulgarians in the World!
Честита Коледа на всички българи по свѣта,
включително и на тѣзи които сѫ поробени отъ сърбитѣ и гърцитѣ!

Царево сѣло (Днесь Делчево) - Шапковата къща

Македонобългарската политическа организация "РАДКО" се присъедини
към Реформаторския блок

дата: 15 Януари 2014 г.
Това стана вчера - 14 януари 2014 г. в музей - галерия "Класика" : Венелин 32 / ъгъла с Каравелов, зад турското посолство. Приканваме всеки , който желае да се отбие при нас и да получи копие от Споразумението! Журналисти, вие сте на ход.
СПОРАЗУМЕНИЕТО БЕ ПОДПИСАНО ОТ :
1. РАДАН КЪНЕВ - лидер на ДСБ ;
2. МЕГЛЕНА КУНЕВА - лидер на Движение " България на гражданите" ;
3. ДИМИТЪР БЕЧЕВ - ръководител на външно-политическия съвет на Реформаторския блок ;
4. ГЕОРГИ ГЕНОВ - член на ЦК на РАДКО и пълномощник по воденето на преговорите ;
5. Виолета Панайотова - зам. главен редактор на Исторически преглед.
Така, след близо пет - месечни преговори, този обнадеждаващ договор стана действителност. Реформаторският блок обещава да защитава всички права на македонските българи и най-вече : тяхната КУЛТУРНА ИДЕНТИЧНОСТ.
" РАДКО", вече като член на коалицията, ще помага с всички сили за спечелването от Реформаторите на предстоящите предсрочни избори, както и тези - за Европейския парламент. Оргенизацията ще следва Административно - правните реформи, предвидени от РБ и всички други начинания в сферата на обществено-политическия живот. Ще се бори за подобряване положението на всички българи по света. Ще привлича в Блока представители от: Западните покрайнини, българи в Албания и Косово; Бесарабия и Банат; Северна Америка, Аржентина, Бразилия и прочие...

Реформаторския блок подписва споразумение с РАДКО (Снимка)

Годинитѣ си минаватъ и ние си мечтаемъ за България на нашитѣ деди!

Тази година ще се навършатъ, 100 години отъ започването на първата свѣтовна война! Война въ която се намесихме отъ нема и кѫде! Мислехмѣ, че съ наместването на войната, ще стигнемъ до нашето обединение на Македония и Одринска Тракия въ една БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА. Уви това не стана и вместо това, загубихме Западнитѣ Покрайнини, Беломорска Тракия и Струмишко. Най-добре го е описълъ Winston Churchill in World Crisis 1911-1918, защо смѣ били съ германцитѣ въ първата Свѣтовна война и следъ това въвъ втората свѣтовна.
Краятъ на първата свѣтовна война, ни вкара въ безпѫтица, отъ която и днесь неможемъ да излеземъ. Стигнахмѣ до тамъ, да искаме да се сѫздаде Свободна и Независима Македония съ целъ, да се запазимъ като българи и следъ това да се обеденимъ. Запазването като българи бѣ идеята на Гнъ. Тодоръ Александровъ и Гнъ. Иванъ Михайловъ.
Това съ което спекулиратъ сърбо-македонцитѣ, които оправляватъ Вардарска Македония за сърбитѣ днесь, че ВМРО сѫ е борила за връщането на сърбитѣ въвъ Вардарска Македония по врѣме на втора свѣтповна война, е само една измислица на онези, които сѫ били и си оставатъ сръбскитѣ УДБАШИ. Цялата борба на ВМРО е борба за ЕДИНСТВОТО на Българскиятъ Народъ (Прочети писмото на Гнъ. Иванъ Михайловъ до Пандо Младеновъ 1977г).
Днесь Вардарска Македония е изправяna предъ изпитание, дали да остане като единъ сръбски кафесъ, или да се върне къмъ свойтѣ български корени и следъ, като се кантонизира да се търси формула за обединение съ България, на онази частъ която е населена съ българи!
Презъ началото на Дек.2013 година най-голямата сръбска представителка въвъ Вардарска Македония другарката Шекеринска, най-добре го каза въ градъ Кавадарци. Сиромаситѣ Македонци сѫ българи и искатъ българско гражданство а по-богатитѣ искътъ гръцко гражданство отъ гръцкиятъ островъ Кипъръ.
Другиятъ сръбски мухлю на име Владо Бучковски, иска отъ поробенитѣ българи да глъсуватъ за него въ неговата партия Алиянсъ срещу Македония. Понеже вѣче имахме партия Ситѣ противъ Македония на братъ Любе Бошковски!
Срещата на Никола Поповски съ Кристианъ Вигенинъ презъ началото на Дек.2013 г.въ градъ София България, вбеси всички сърбски загарета, че България искала, отъ сръбската република Македония да промени конституцията си. Съ тази нова конституция ще трябвало, днешната сръбска република да се откаже отъ измислената отъ Коминтерна македонска нация и македонското малцинство въ България.
Въ новата конституция ще трябвало да се напише, че българитѣ сѫ болшинството отъ гражданитѣ въвъ Вардарска Македония и, че за тѣзи граждани България искала училища и българскиятъ езикъ, да бѫде официяленъ въ републикта.
Това което предлага България и го иска, нито сърбитѣ които управляватъ Вардарска Македония, нито гърцитѣ ще го позволятъ днесь или утре.
Ние българитѣ много се заблуждаваме, че като влязли сърбо-македонцитѣ въ Европейскиятъ сѫюъ щяли за се оправятъ. Има една българска поговорка а тя е, че кривото дърво само огъня го опрвя.
Няма да има промяна на сръбската конституция въвъ Вардарска Македония, чието архитектъ е бащата на Колчо Поповски, а най-малко ще има и влакъ, които ще свързва Скопие съсъ София утре!
А за коридоръ номеръ 8, ще чакаме още до тогава докато републиката бѫде разделена между Албания и България.
Г.Младеновъ за редакцията 22.12.2013г.

Unity makes strength

Bulgaria, perhaps one of the poorest nations in the European Union, is perhaps in its strongest position it has ever been in. The European Union passport and Bulgarian education system guarantees a reasonable if not good standard of living in continental Europe. It has the opportunity to bring together all people with at least one parent of Bulgarian heritage under its diaspora. Macedonia, Greece, Turkey, Roumania and Israel all have significant Bulgarian populations and all have good economic and cultural reasons to seek Bulgarian citizenship.
While some might see this as causing an undue burden on an already overstretched social system, these people often bring with them skills and benefits which can only help the nation grow. In a nation of 10 million where over 2 million of the youth have already left the country, diversity of languages skills and abilities is what Bulgaria needs. Reversal of the dreadful and shameful Turkish policy of deportation, while expensive, is vital.
Bulgaria is finally in a position to reclaim its national honour in Northern Greece, Southern Roumania, Eastern Macedonia and Western Turkey, not through annexation, but through recognition of these peoples rightful claims to citizenship and by having an expanded and legally trained foreign office litigate vigorously and seriously press politically for these Bulgarians to have free language, religion and cultural rights in whatever state they live in. All Bulgarians under the sun deserve these rights. Bulgarian should not be cowed by its neighbouring nations. It is time to show these nations that
Bulgaria and Bulgarians stand behind the principles of the European Union of Freedom and Human Rights, and that old excuses against integration belong in the past.
Gosho Mladenov L.L.B.

България е била най-голяма при Самуил

08.01.2014 | ДНЕС
Цар Самуил е относително добре осветен от древните хроники за неговото дългогодишно управление на страната. Това е поради факта, че той води продължителна половинвековна война за отстояване на независимостта на България, преминала през тежки и кръвопролитни сражения и перипетии. Естествено, древните хронисти от различен произход - византийски, български, сръбски, арабски, западноевропейски, са забелязали тези неща и са ги отразили в хрониките си.
Какво ни разказват древните източници? Те са единодушни, че при падането на българската столица Преслав през 971 г. и пленяването на българския цар Борис Втори (969-971 г.), съгласно тогавашните закони е трябвало на византийския император да се подчинят всички области на България, незасегнати от военните действия, каквито били западните и централните райони на страната. Те обаче отказали да се подчинят на византийския император и обявили, че България си остава независима държава. Така византийците заели само една тясна ивица земя покрай Черно море до столицата Преслав и до Силистра.
Всички хронисти пишат изрично, че това е станало под ръководството на Самуил, син на "велемощния комит Никола". Според византийците България имала общо 11 области - една столична и 10 други в провинцията. Комит Никола е бил областен управител на най-важната българска област от геостратегическо значение - Средец, днес София.
Българите започнали контранастъпление срещу завладените области през 976 г. с въстание на бившата столична област, ръководена от болярите Боян и Петър. Самуил веднага им се притекъл на помощ с българската армия и освободил не само завладяната от византийците столична област, но и отвъддунавските български владения. Той продължил, а византийците се опитали да насъскат срещу него по стар свой обичай погранични народи, най-вече сърбите. Но Самуил с безмилостен удар покорил всички сръбски княжества. Предприел и дълбоко настъпление на юг в Гърция.
През 986 г. новият византийски император Василий Втори предприел мощен поход срещу България и бързо стигнал Средец, като предварително отвлякъл с демонстративен десант край Солун малка византийска армия, водена от Ашот Арунит, която Самуил разбил, а самия него пленил. С ужас обаче разбрал, че византийската армия вече е обкръжила Средец от всички страни. Там бил брат му Аарон, който не се предал и оказал яростна съпротива.
Византийската армия била нападана от гарнизоните на крепостите по Стара планина и Витоша, при днешните Бояна, Драгалевци, Кремиковци и т.н. Самуил тръгнал с ускорен марш по долината на Струма към Средец. Византийският император Василий снел обсадата и бързо тръгнал към Пловдив. Някъде към Дупница, носеща тогава много по-красивото име Дубница, свил по пътя към самоковското поле и излязъл пред византийците в района на крепостта Траянови врата, над днешния тунел на магистрала Тракия. Пътят на византийската армия бил преграден, а в тила и идвал Аарон и цар Роман с войските на средецкия гарнизон и на крепостите в планините от Шоплука.
Оттам нататък съдбата на византийската армия била решена. Притисната от две страни,
цялата византийска армия била избита, с изключение на една арменска рота, която по незавардена от българите пътека успяла да измъкне императора. Така след 986 г. Самуил станал пълен господар на полуострова. Неговите войски проникнали дълбоко на юг в континентална Гърция, завзели град Лариса, откъдето Самуил си избрал жена и пренесъл мощите на много известния тогава светец Ахил в построена от него базилика на остров на Преспанското езеро, където бил един от летните му дворци.
Много чуждестранни историци, които се занимават с тази епопея казват, че България именно тогава е била най-голяма по територия, а не при цар Иван Асен II и при Симеон Велики. И това наистина е така. Самуил владеел освен днешните български земи и цяла Северна Гърция до Лариса, също Сърбия и Босна, Черна гора, цяла Албания с главния й град тогава Дуръс. Също земите на днешна Румъния и тези на днешна Молдова и Южна Украйна.
В този период на най-голяма българска мощ. Самуил имал всички основания да вземе властта, но твърдо спазвал закона при жив цар нищо да не се прави. Затова и не свалял цар Роман от власт. Оказало се обаче, че цар Роман не може да има наследници.
През 992 г. цар Роман отново бил пленен от византийците и хвърлен в затвор в Константинопол. Пет години по-късно от българското разузнаване пристигнали сигурни вести, че цар Роман е умрял във византийския затвор. При отсъствието на друг законен претендент за трона, през 997 г. Самуил бил тържествено коронясан за български цар
Тогава получил напълно законно основание да ръководи България, макар да правел това от 981 до 997 г. в качеството си на върховен главнокомандващ българските войски. Арабските летописци точно така го наричат - Гулям (с "у" , а не с "о"), което означава главнокомандващ.
Известно е също, че в една от битките при река Сперхей Самуил е бил тежко ранен - счупена му е била едната ръка, а после зараснала неправилно, та останал полусакат.
През 1001 г. Византия се съвзела и предприела отново атака към бившата столична област на България. Тогава били превзети Плиска и Преслав, но по това време те били само големи градове, защото Самуил преместил столицата си от Средец в Охрид по военностратегически причини. Средец бил на главния военен път между Константинопол и Белград и византийските войски лесно и бързо можели да стигнат дотам.
Самуил оказвал яростна съпротива на византийците, победи и поражения се редували с нечувана скорост. Но през 1014 г. отново бил подмамен с основните войски към Солун, откъдето се очаквало император Василий Българоубиец да нахлуе в България. Византийците обаче нахлули през Рупелския проход, бързо преминали Петришко поле и на входа на Струмишкото поле били пресрещнати от каменно-дървена стена - дема, характерно отбранително средство на българите.
Демата отбранявали запасни войници, които като видели, че са обградени, се предали след кратко сражение.
Василий Втори, който също бил много възрастен като Самуил, изпратил напред елитните части на армията си, ръководени от неговия любовник Никифор Вотаният (Василий Втори е бил гей - б.а.). Но в разгорялото се сражение с елитните български части, ръководени от сина на Самуил - Гавраил Радомир, Никифор Вотаният е бил убит лично от него и изтърбушен с копие.
Василий Втори отново е трябвало да отстъпи, но разгневен от смъртта на любовника си, извършил нечувано дотогава деяние, ослепявайки пленените български войници, преди да се изтегли. Древните хроники говорят, че те са били 15 000 души. Но напоследък историците силно се съмняват в този брой, познавайки склонността на византийските писатели да слагат по една нула на убитите или пленените български войници при една победа. Освен това изглежда невъзможно една дема да бъде отбранявана от толкова много народ. Обикновено се отбранява от 1000- 2000 войници. Затова най-вероятно ослепените са били 1500 човека.
Самуил починал от инфаркт на 6 октомври 1014 г. Тялото му било пренесено в саркофаг в базиликата, която той построил и вграден в една от стените й. Там по-късно погребват и следващите български царе - сина му Гавраил Радомир и племенника му Иван Владислав.
Костите на цар Самуил са намерени от гръцкия археолог Муцопулус през 1969 г. и се пазят в сейф (а не в експозицията) на византийския музей в Солун.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ, директор на НИМ пред "24 часа"

СТАТИИ

Жалба на асоциацията РАДКО до Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 04.01.2014г.

Последни новини от Вардарска Македония

ДОКУМЕНТИ СРЕЩУ ЛЪЖАТА - Спас Ташев

"НАРОДЪТ" - СТЕФАН ПОПОВ

БЕЗСПОРНИ ФАКТИ ЗА ЗЛОВЕЩИЯ ОБРАЗ НА ЙОСИП БРОЗ ТИТО

Какво не знаем за Борис III и неговия план да спаси страната през 1943г.

Стенограма от разговорите на Тодор Живков и Кръсте Цървенковски от май 1967 г.

Социален консерватизъм или недовършената архитектура на българския политически живот

ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ КИРИЛИЦАТА - ТЯ Е БЪЛГАРСКА, НЕ СЛАВЯНСКА!

Мнение за прикачване на Вардарска Македония къмъ Р.България

Позицията ни към Скопие: Един народ в две държави"

Позиция на асоциацията РАДКО от 15 януари 2013г.

БУРНА ЕПОХА 1941-1950г.
Спомени отъ Никола Шайковъ

Истината за Македония от първо лице - от жив свидетел

Отровното сeме на Коминтерна

България все още е под съветска ментална окупация, а Македония под югославска

СПОМЕНИ ОТ ЗАТВОРИТЕ И НЕЗАВИСИМОТО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА - Григор Симов Божилов

Спомени Пандо Младеновъ

ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА НА НАРОДА НИ ОТ 1913г. ЗАПОЧНА ДА СЕ ПОДГОТВЯ ОЩЕ ПРЕЗ 1901г.

Quo Vadis, Bulgaria?

Връзки

РЕДАКЦИЯ
Отговоренъ редакторъ Георги Младеновъ E-Mail за контакти: makedonskatribuna@gmail.com
Заместникъ редакторъ Д-ръ Георги Геновъ E-Mail за контакти: historicalarchives@gmail.com
Webmaster Владимиръ Панковъ E-Mail за контакти: radkomk@gmail.com
Помощникъ редакторъ Пандо Младеновъ  
Legal REPRESANTATION Gosho Mladenov B.A.S.M.Eng.L.L.B.
English proof reader A. Aleknevicius B.A.

 

 
 

Hosted in Toronto by Macedonian Tribune