Органъ на МПО Любенъ Димитровъ отъ Торонто Канада

Месечно издание - Monthly publication

 

Брой 119 - 2013 г.

Issue 119 - Year 2013

 

 

 
 

110 години Илинденско-Преображенско въстание

Навършиха се 110 години отъ Илинденско-Преображенското въстание, на българитѣ отъ Македония и Одринска Тракия. Сѫщо така се навършиха и сто години отъ втората балканска война. Презъ врѣме на Илинденско-Преображенското въстание, българина и българката отъ горе споменатитѣ територии показаха, че тѣ иматъ право на животъ и свобода за която тѣ дадоха живота си. Тогава България още бѣ васална държава и бѣ предупредена да не се намества въвъ въстанието директно. Въпреки това предупреждение, хиляди българи отъ царство България участваха въ нашета борба съ Отоманската Империя. Ние българитѣ не получихме Автономия, нито право за присѫединяване къмъ Майка България. Великитѣ сили които бяха за запазване на Отомаската Империя, която имъ дължала пари и то много, не би могла да имъ ги върне ако тя би била парцелирана. За този периодъ отъ нашето българско минало, днесь се спекулира, отъ сръбско-македонскитѣ управници, че това въстание ми ти било въстание на някакъвъ си македонски народъ . Никѫде въ архивнитѣ материали, не се говори и пише за македонски народъ а само за български народъ.
Сърбо-македонцитѣ на сърбина Стоянъ Новаковикъ, ще празнуватъ тѣзи сѫбитие, като въстание на измислената отъ КОМИНТЕРНА презъ 1934 година нация, и прилагана на практика отъ сърбитѣ, следъ втората окупация на Вардарска Македония!
Сърбо-македонцитѣ няма да ходятъ да се поклонятъ въ манастира Прохоръ Пчински, кѫдето, презъ Августъ 1944 година сръбскитѣ партизани отъ Вардарска Македония, се бяха събрали и облекли въ сръбски шайкаджииски униформи да прокламиратъ, че вѣче не сѫ българи а нова нация македонска. Измислената отъ Коминтерновската лаборатория въ Москва нация, почва своятъ сръбски животъ.
Много отъ онези, които се бяха облекли въ сръбски шайкаджииски униформи и се снимаха като борци срещу Бугарскиятъ окопаторъ, свършиха по затворитѣ на бивша Югославия.
Тамъ бѣ Методи Андоновъ, които бѣ два пѫти презъ своятъ животъ по сръбскитѣ затвори и то като българинъ. Тамъ бѣ и българскиятъ учителъ отъ Велесъ, на име Панко Брашнаровъ, които презъ 1941 година бѣ въ централниятъ комитетъ, на Българскиятъ Конституционенъ Клубъ, за канене на Майка България да дойде въ Македония, и убедени българитѣ отъ Македония и Тракия въ една българска държава.
Всички онези българи, които врѣменно забравиха, че сѫ българи си намериха мѣстото по затворитѣ. Комунизма въ България направи, отъ свойтѣ вѣрни синове сръбски чѣнгета!
Пишейки тази страница на Македонска Трибуна, ми бѣ изпратена информация, отъ единъ български журналистъ отъ Вардарска Македония (Владимиръ Переревъ), че въ моето родно сѣло, мойтѣ полуграмотни сѣлски, щяли да празнуватъ Илинденското въстание, като някакво си въстание на македонскиятъ народъ.
Чудя се, отъ кѫде толкова много знаятъ тѣзи сръбски нещастници, които не сѫ прочели на нито единъ български войвода споменитѣ, които сѫ били публикувани отъ Македонскиятъ Наученъ Институтъ презъ 1927 година.
Презъ Януари 1992 година някой отъ тѣзи нещастници ми признаха, че тѣ сѫ приятели на сръбското военно аташе въ Р.България, понеже той имъ давалъ пари! Отъ менъ сѫщо така искаха пари и понеже не имъ дадохъ, азъ не съмъ тяхенъ приятелъ!
Пишейки почвамъ да се запитвамъ, има ли разлика между тѣзи мой нещастни селски, и онези който управляватъ Бившата Югославска република Македония?
Тѣзи който управляватъ Вардарска Македония за сърбитѣ, днесь ще приговарятъ за някакъвъ си договоръ за добро сѫсетство съ Р. България, че преди да се стигне до този договоръ Р.България, ще трябвало да даде право на мойтѣ неграмотни селски отъ село Мосомище Неврокопско?
Какви ли не глупости се изписаха по сръбскитѣ вестницитѣ въвъ Вардарска Македония.Оказа се ,че най-яркитѣ македонисти, всички били сръбски кодоши! Намеси се и сръбското Ману въ градъ Скопие и предупреди вестникаритѣ македонци отъ Югословенски произходъ, да не чувъркатъ много дълго, изъ архивитѣ и доказватъ, че за да станешъ членъ на сръбското МАНУ, трябвало да си билъ сръбски УДБАШ?
Какви ли не глупости се явиха по сръбскитѣ вестници въ градъ Скопие, за Букоршкиятъ договоръ отъ втората Балканска война презъ 1913 година.
Някой едва ли не написаха по страницитѣ на тѣзи вестници ,че Карнегивиятъ Институтъ отъ Сѣверно Американскитѣ Щати, едва ли не билъ подкупенъ отъ България и написълъ причинитѣ за Балканскитѣ войни!
Само на 20 Юли 2013 година по екрана на телевизионното предавание единъ отъ редакторитѣ на Вестника Югослваска Македония, изплю камачето, като каза, че той челъ Букоршкиятъ договоръ и тамъ, не намерилъ да пише за македонски народъ и македонски езикъ!
Иманентниятъ редакторъ не каза на свойтѣ слушатели, че този договъ разпокъсва българскиятъ народъ, а не някъкъвъ си измисленъ народъ отъ Коминтерновската лаборатория въ Москва!
Въ заключение ние мислиме, че няма да сѣ стигне до никѫде съ сърбо-македонцитѣ, понеже приближаване на Вардарска Македония къмъ България не е въ интересъ на гърцитѣ, а най-малко въ интересъ на сърбитѣ!
Г.Младеновъ 30.07.2013г.

Моралътъ на сърбо-македонизма днесь!

Почнахъ този день, (14.08.2013г) като всякога, четейки електронната поща до вестника Македонска трибуна, попаднахъ на една информация, която ми бѣ изпратена отъ приятелъ, живеещъ въ градъ София. Този ми приятелъ ме върна назадъ, въ нашето далечно минало, понеже ми изпрати материали за македонскиятъ кралъ Александъръ отъ 1930 години. Преди да му отговоря по SKYPE, ми се обади моятъ професоръ историчаръ отъ Демиръ Капия на име Илчьо Симитчийски (не Симитчиевъ като какъвто го знаехъ). Съ него бяхъ решилъ да не говоря и си губя врѣмето. Той е античенъ и е потомъкъ на Александрос Мегалос но не знае още езика на своятъ пълководецъ. Така ми казва другиятъ братобвчедъ които отъ насъ за сѣга е най-стариятъ. Този ми братовчедъ ПАНДО КАЗВА ЗА Илчьо, че преди да стане пра-внукъ на Александрос Магелос, трябва да научи гръцки, понеже езика на този македонецъ билъ гръцки! Тѣзи неща сѫ отъ моето семейство Младенови, защото дядото на тѣзи едни и сѫщи хора е българинъ убитъ отъ турцитѣ, чието гробъ никой не знае!
А сѣга да се върнемъ къмъ това което почна да ме учи моятъ иманентенъ братовчедъ Илчьо (електрически техникъ)!
Както писахъ по-горе нямахъ намерение да говоря съ Илчьо, поради това, че той като всеки чистъ македонецъ, почва да предава лекции по история, за която история не е прочелъ нищо, освенъ отъ онова, което се пише по сръбскитѣ вестници въ градъ Скопие.
Питахъ моятъ ученъ братовчедъ дали е слушалъ някѫде за единъ българинъ на име Коце Ципушевъ, които е лежалъ по сръбски затвори повече отъ 19 години. Казахъ му, че Коце Ципушевъ е зетъ на Г-нъ Тодоръ Александровъ. Казахъ му сѫщо така, че Коце Ципушевъ съ жена му, го е запозналъ единъ учителъ на име Гоце Делчевъ. Казахъ му сѫщо така, че кума на Коце Ципушевъ е Гоце Делчевъ. Питахъ моятъ братовчедъ дали е чулъ за Тодоръ Александровъ и за Иванъ Михайловъ? Той се направи, че не чулъ за тѣзи имена на българскитѣ възрожденци! Питахъ го дали е челъ онова което пишеше въ вестникъ Нова Македония съ дата 25.09.2009г?
Казахъ му, че въ този документъ Зоранъ Тодоровки които е архиваръ на републиката пише, че 50.000 българи сѫ си загубили живота за Свободна и Независима Македония! Казахъ му сѫщо така, че до 1980 година 700 души българи въ Македония сѫ били сѫдени като българи Михайловсти!
При приключване той ме обвини, че съмъ полимизиралъ безъ да съмъ му далъ право да ме учи история! Казахъ му, че азъ не му се обадихъ а той самъ ме потърси! Питаме дали съмъ челъ www.dnevnik.com.mk and www.utrinski.com.mk . Казахъ му, че всяка вечеръ чета горе споменатитѣ вестници. Питаме дали съмъ челъ статията кѫдето гърцитѣ сѫжелаявали, че оставили България да сѫществува. Припомнихъ му, че цялата борба на гърцитѣ (Византия) и сърбитѣ е срещу България! Разправихъ му и за симпозиумътъ въ Торонтовскиятъ Университетъ и схватката която имахъ съ внука на Никола Пашичъ. Казахъ му онова което казахъ на адвоката Никола Пашичъ отъ Торонто, ето и онова което му казахъ. Дойдохтѣ въвъ Вардарска Македония презъ 1913 година, затворихтѣ всички училища и черкви и казахтѣ Вие стѣ южни сърби! Дойдохтѣ пакъ презъ есента (1944г) и видяхте, че Южни сърби не върви, казахтѣ Вие стѣ македоци, безъ да питатѣ насъ?
Обръщайки се къмъ гръцкиятъ професоръ Пигадис, почнахъ Вие професоре да ми кажетѣ какви сѫ хората въвъ Вардарска Македония? Той ми отговори, че хората въвъ Вардарска Македония сѫ българи и тяхната история е българска! Но по-бърза да ми каже, че въ Гърция тѣ нямътъ българи, а иматъ СЛАВОЕЛИНИ! Запитахъ го, защо тогава когато СЛАВО-ЕЛИНИТѢ ги бутатѣ по затворитѣ, имъ викатѣ гамото ВОУРГАРОС ( Майка Ви българска). Професорътъ, които ръководеше тази частъ на симпозиума, поиска името на човѣка, които зададе тѣзи въпроси! Щели да напишътъ книга за този симпозиумъ, но не написаха нито дума и то по инструкциитѣ на Никола Пашичъ, внука на фамозниятъ Никола Пашичъ.
Моятъ братовчедъ почна да ме провокира, че съмъ полимизирълъ, но не съмъ му далъ право да говори и той! Зспитахъ го, да ми каже защо ми се е обадилъ и да почне! Почна съ неговитѣ приказки да съмъ челъ нещо което е написълъ някой си професоръ отъ Ню Юоркъ на име Нестор Онигон? Не ми предложи да чета нещо отъ професоръ Фридманъ отъ Университета на Чикаго, понеже професоръ Фридманъ бѣ Югословенски степендиятъ въ Бѣлградъ преди много години!
Моятъ братовчедъ, почна да ме учи, че въ Пиринскиятъ край на Бъглгария дошли македонски учители да ни учатъ македонски презъ 1947-1948 година. Казахъ му, че учителитѣ бяха отъ Куманово и бяха сърби и сръбкини! Може да сѫ говорили сръбски диалектъ ми каза моятъ братоведъ историчаротъ. Почна да ме учи защо смѣ били изселили и защо съмъ билъ въ затвора, като каза, че азъ не съмъ билъ въ затвора. Казахъ му, че братъ ми Пандо въ градъ Торонто бѣ усѫденъ на смъртъ, понеже искалъ Македония да е съ България а не съ Сърбия, за която плачеха македонскитѣ и български комунисти!
Почна да ме учи и за Панко Брашнаровъ! Казахъ му, че Панко Брашнаровъ презъ Априлъ 1941 година посрещаше българскитѣ войски въ градъ Велесъ!
Питаме дали знамъ какво е казалъ Панко Брашнаровъ на Темпо на 2 августъ 1944 година? Казахъ му, че предъ менъ сѫ четиритѣ тома на материялитѣ на Темпо македонски които бѣ лидера на македонскитѣ партизани!
И на края стигнахме до братята Миладинови. Казахъ му на Илчьо, че питахъ Блаже Ристовски, предъ Гане Тородовски, другарката Антич и предъ Ванчьо Георгиевъ дали той знае какъ се казватъ (Бѫлгарскитѣ народни пѣсни) на братята Миладинови? Фамозниятъ фалшификаторъ каза, че за братя Миладинови всичко се знае! Но професора не отговори какъ се казватъ песнитѣ на братя Миладинови? Питахъ Илчьо, дали той знае какъ се казватъ? Както преди така и днесь той нема доблестта да ми каже, че пѣснитѣ на братя Миладинови се казватъ Бѫлгарски Народни Пѣсни
Запитвамъ се следъ като моятъ братовчедъ няма доблестта да признае, че ние смѣ българи, какво искаме отъ онези сърбо-македонци които сѫ си изкарвали хляба като фалшификатори!
Г.Младеновъ 14.08.2013г.

Според Европа от 1903 г: Илинденското въстание е чисто българско
Дипломати и журналисти не споменават за македонци в документи и публикации

02.08.2013 | Константин Събчев | СТАНДАРТ
И тази поредна кръгла годишнина от Илинденското въстание бе отбелязана по схемата "едно в две" - ние отделно, край Вардар отделно. Не че у нас имаше някакви сериозни чествания поради днешната кризисна ситуация. Но въпросът не е в това, а че в Скопие упорито отричат българския характер на въстанието. И твърдят, че то си е "македонско" дело.
Но когато фактите говорят, и боговете мълчат. А фактите са преизобилни, защото въстанието намира широк отзвук в европейските медии, и в дипломатическите рапорти, анализи и предложения. И нито на едно място в тях не се споменава думата македонец.
Ето какво се казва например в една от многобройните дописки на Джеймс Баучер до "Таймс" с дата 13 август 1903 г. е: "Между македонските българи има, без съмнение, и една част, която е против въстанието. Все пак обаче въстанието, може да се каже, е народно, що се отнася до македонските българи. От богатите български търговци, които малко има да спечелят, а всичко могат да изгубят и до нещастния селянин, който носи по ходилата си белезите от "търсенето на оръжие", всички са замесени във въстанието."
Посланикът на Италия в Цариград съобщава, че главни огнища на въстанието са: в Битолския вилает всички села около седалището на вилаета, включително и самият гр. Битоля, каазите на Прилеп, Крушево, Кичево, Костур и областта на Преспа; засилени четнически действия: в Солунския вилает, Воденска и Ениджевардарска каази; в Скопския вилает, каазите на Крива Паланка, Кочани, Кратово и Пехчево.
Същевременно той подчертава обстоятелството, че "въстанаха най-отдалечените от България македонски краища, което доказваше пълната несъстоятелност на клеветите, че уж въстанието било инспирирано от официална България, че се касаело само до нахлуването отвън на "български банди".
Дори в Русия, която винаги е отчитала внимателно сръбските интереси, не се оспорва българският характер на Македония. Кореспондентът на "Сан-Петербургски ведомости" М. Юркевич пишеше: "Ние трябва да съзнаем като живи руски люде, че православните славяни, българите в Македония и сърбите в Стара Сърбия (както и в Босна и Херцеговина) не могат никога да разберат нашите искания да покажат покорство и примирение при сегашното тяхно положение. Ние трябва високо да заявим на кабинетните, създатели на подобни инструкции, че тези инструкции не отговарят на исканията на македонските роби, а следователно не отговарят и на руските интереси ... Българите в Македония, цялото население сега, когато всичко се руши - и черкви, и училища, и семейства, ще помислят, че ние вървим заедно с Австрия и Турция ..."
Не по-различни са и констатациите на печата и на главния съперник на Русия на Балканите - Австро-Унгария. Най-меродавните тогава виенски вестници, като "Ное Фрае Пресе", "Ди Цайт" и други всеки ден в специална рубрика предават подробни сведения за събитията в Македония и Одринско. Особено съчувствени отзиви се явяват в хърватските и словенски вестници. На 11 август 1903 г. в. "Ное Фрае Пресе" отбелязва, че "към българските въстаници се присъединяват и представители от другите народности", а вестник "Ди Цайт" от 6 август 1903 г. пишеше: "Турците очакват добрия случай да използуват органите, за да се нахвърлят върху омразните им българи. Но и македонските българи са добре въоръжени и са готови за подвизи." Същият вестник на 20 август пишеше: "Когато един ден ще се пише история на българското въстание в Македония, тогава на Австрия ще се хвърли големия укор, че тя е позволила на Турция да унищожава едно цяло население."
Още по-важно свидетелство за българския характер на Македония се съдържа в многобройните дипломатически доклади. Само два дена след обявяването на въстанието австрийският консул в Битоля Август Крал съобщава на 4 август 1903 г. до граф Голуховски - министър на външните работи: "Настана това, което от няколко дена насам ставаше все по-вероятно: българското въстание започна. Сега става ясно колко погрешно е било мнението на ония, които вярваха, че македонската опасност от въстание е преминала, че реформите са укротили населението и т. н., докато всъщност революционните приготовления никога не са били прекъснати и винаги показват значителни успехи."
Същият консул пише на 27 август 1903 г. до граф Голуховски: "Това не е дело на отделни агитатори и престъпници, както си позволяват много вестници да твърдят. Това е изблик от недоволството на един цял народ... В тия области живеят над 250 000 българи, по-голямата част от които се отнасят със симпатия към революцията и я подкрепят открито или тайно."
Други дипломатически доклади установяваха, че Хилми паша е искал да използва въстанието за унищожаването на колкото е възможно по-голяма част от българското население. На 3 септември 1903 г. австрийският консул в Битоля пише до граф Голуховски: "Унищожаването на българските жилища в някои области е систематическо и може да се мисли, че се цели изтребването на българския елемент... Между другото генералният инспектор (Хилми паша) изглежда смята обезимотените българи да ги заселва в други дялове на отоманското царство. Аз и руският вицеконсул потърсихме великодушие, в смисъл на всички българи, които се предават, да се улеснява завръщането им."
В доклад от 1 септември 1903 г. австрийският консул в Битоля отново употребява думата българи: "Много е чудно, че въпреки всички неволи на българите те с нищо не се обезсърчават дори са пълни с надежди и гордо заявяват, че могат да издържат до настъпването на зимата." Всички други отзиви по тоя случай са в същия смисъл. Така, Елена Ф. Гроган, която е посетила Македония непосредствено след въстанието, пише: "През зимата след въстанието бях между българите в Македония...."
Може да продължим списъка с подобни свидетелства за българският характер на Македония в онази епоха до безкрайност. Но има ли смисъл - в Скопие все едно ще продължат да твърдят, че Илинденското въстание е "македонско".


Премиера на Р.България Г-нъ Орешарски и премиера на днешната сръбска Република Македония Г-нъ Груевски, говориха на четири очи и публично казаха нещо което е неразбираемо. Ще помагаме на днешната сръбска република, да бѫде приета въ НАТО и въ Европейскиятъ сѫюзъ, но тѣ сърбо-македонцитѣ не искътъ да подписватъ договоръ за добросѫсетство! Ще говоримъ за всичко, но няма да споменаваме, че до вчера всички бяхме българи (1945)! Отношенията на България съ тази република сѫздадена, отъ сърбитѣ за да обслужва сръбскитѣ национални интереси, ще се влошаватъ, а няма да се подобряватъ.
Интересно е изказванието на Н.Груевски предъ Югослваската диаспора отъ Македония. Той бръщолеви за Букорешкиятъ договоръ отъ 1913 година, но не каза предъ нещасницитѣ на неговата диаспора, какво пише въ горе споментиаятъ договоръ. Говорятъ за разпокъсване на някакъвъ си македонски народъ, които никѫде въ този договоръ не е споменатъ.
Никой не е училъ история само тѣзи които сѫ УДБАШИ и сърбомани сѫ били на училище!
Направи впечатление, че момчетата отъ Пиротска 5 пострешнаха Г-нъ Орешарски Г-нъ Груевски съ плакатитѣ Македония е българска!
Между историчаритѣ Удбаши и българскитѣ историци може да има някакъвъ си моабетъ, но до сериозенъ разговоръ за нашето българско минало, и нашето българско бѫдеще няма да се стигне!
Г.Младеновъ 30.07.2013г.

Бойко Борисов: Всяка ревизия на позицията за Македония е вредна и опасна

29.07.2013
Предупреждавам, че всяка ревизия на българската позиция за членството на Македония в Европейския съюз е вредна и опасна за националните интереси, заяви лидерът на ПП ГЕРБ Бойко Борисов.
По думите му връщането към политиката на компромиси и отстъпки няма да допринесе нито за даване на права на определящите се като българи граждани на Македония, нито до спиране езика на омразата, нито до отказ от национални, етнически и последващи териториални претенции.
Преди ден българският и македонският премиер Пламен Орешарски и Никола Груевски се срещнаха в Кюстендил. Орешарски подкрепи евроатлантическата перспектива на Скопие, но заяви че София настоява за подписването на договор за добросъседство, за което настояваше и кабинетът на ГЕРБ.
"България безусловно трябва да подкрепя евроинтеграцията на Македония и нейния път към европейските ценности. Тази позиция не трябва в никакъв случай да бъде за сметка на националните интереси на България и в компромис с нашето историческо и културно наследство", заяви Бойко Борисов.
"Орешарски трябва ясно да заяви първо договор, после подкрепа, каза Бойко Борисов пред агенция "Фокус".
По думите му първото необходимо условие за подкрепата на България трябва да бъде именно договор за добросъседство, в който ясно да бъдат определени както правата, така и задълженията на бившата югорепублика.
Външният министър Кристиан Вигенин на няколко пъти уточняваше през последните дни, че няма промяна в политиката на България към Македония. Действията на новото правителство обаче бяха разпознати от македонските медии като по-умерени.
След като в първите три години от мандата си правителството на Бойко Борисов поддържаше евроинтеграцията на Македония, в решителния за нея момент отказа подкрепа за начало на преговорите за членство в ЕС. Официално на Македония бяха поставени три условия: подписването на споразумение за добросъседски отношения и сътрудничество, изграждане на съвместни работни групи за укрепване на отношенията в ключови области и създаване на Съвет на високо равнище под формата на годишни междуправителствени заседания. Идеята на България е договорът за добросъседство да стъпи на съвместната декларация от 1999 година, подписана от тогавашните премиери Иван Костов и Любчо Георгиевски.

Скандално: Македонски научен институт удари наш министър - Кой е г-н Вигенин, за да дели българската история?

5 август 2013 | STRUMA.com
Илинденско-Преображенското въстание няма как да се раздели заяви днес на нарочна пресконференция в Благоевград професор Трендафил Митев, който е член на МНИ, по повод изявленията на българския външен министър Кристиян Вигенин. В интервю за национален всекидневник от преди една седмица, министърът заяви, че двете страни ще трябва направят някои компромиси по отношение на разбирането за история което включва и подялба на Илинденско-Преображенското въстание.
Професор Митев риторично постави въпроса Кой е г-н Вигенин за да дели българската история. Той обяви категоричната позиция на МНИ по въпроса за присъединяването на Р. Македония към ЕС, като само след подписването на договор за добросъседство с ясно формулирани текстове, България трябва да се обяви За. Това включва и официалното признаване на Илинденско-Преображенското въстание за българско, след като е безспорен исторически факт, че е организирано именно от хора с идеология и българско самосъзнание. Според представителя на МНИ, никой няма право да се отказва или прави компромиси с безспорна историческа истина, още по-малко един външен министър.
Димитър Христов

Горенето на Букорещкиятъ договоръ отъ 1913 г.

Врява се вдигна по всички сръбски вестници въ градъ Скопие, че вѣче Букорещкиятъ договръ отъ 1913 година е изгорянъ. Прочети www.Novamakedonija.com.mk , www.Dnevnik.com.mk , www.Utrinski.com.mk  Dated 10.082013.Този договръ е билъ изгорянъ, понеже съ този договръ била парцелирана днешната сръбска република Македония! Каква сръбска ирония, какво сръбско безобразие! Изгоряха договора, безъ нито единъ да го е прочелъ! Въ договора не било споменато македонскиятъ народъ и македонскиятъ езикъ! За съжаление сѫ всички сръбски даскалчета, отъ днешното сръбско МАНУ, понеже нито единъ отъ тѣзи сръбски даскалчета, нѣма смелостта да напише два реда, че презъ това ВРѢМЕ въ географската областъ Македония, на Отоманската Империя няма македонци а има българи. Веднага следъ подписването на Букурещкиятъ договоръ (10 авг.1913г) всички черкви и училища сѫ затворени, а владицитѣ и учителитѣ сѫ изгонени въ България! Какво сръбско и гръцко безобразие, да пишешъ, че въвъ Вардарска и Егейска Македония имало македонци които говорели македонски! Македонска нация бѣ сѫздадена въ Московската лаборатория презъ Януари 1934 година, а днешниятъ македонски езикъ е една сръбско-българска какофония, която какофония обслужва сръбскитѣ и гръцкитѣ интереси.
Да не знаешъ, че езикъ които искътъ да запазятъ сърбо-македонцитѣ въвъ Вардарска Македония, е езикъ продиктуванъ отъ сръбскитѣ професори, като Професоръ Белич и много други.
Тежко на онези млади студенти въ Македония, които се обучаватъ отъ писанията на сръбскитѣ даскалчета отъ сръбското МАНУ!
Толкова за днесь!
Г.Младеновъ 10.08.2013г.

СТАТИИ

Социален консерватизъм или недовършената архитектура на българския политически живот

Skopje's Strange Quest to Rewrite Its History ... Through Public Sculpture

ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ КИРИЛИЦАТА - ТЯ Е БЪЛГАРСКА, НЕ СЛАВЯНСКА!

Мнение за прикачване на Вардарска Македония къмъ Р.България

Позицията ни към Скопие: Един народ в две държави"

Позиция на асоциацията РАДКО от 15 януари 2013г.

БУРНА ЕПОХА 1941-1950г.
Спомени отъ Никола Шайковъ

Истината за Македония от първо лице - от жив свидетел

Отровното сeме на Коминтерна

България все още е под съветска ментална окупация, а Македония под югославска

СПОМЕНИ ОТ ЗАТВОРИТЕ И НЕЗАВИСИМОТО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА - Григор Симов Божилов

Спомени Пандо Младеновъ

ВЕЛИКАТА ИЛЮЗИЯ НА БЪЛГАРИЯ
Балканските войни (1912-1913 г.)

ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА НА НАРОДА НИ ОТ 1913г. ЗАПОЧНА ДА СЕ ПОДГОТВЯ ОЩЕ ПРЕЗ 1901г.

Quo Vadis, Bulgaria?

Връзки

РЕДАКЦИЯ
Отговоренъ редакторъ Георги Младеновъ E-Mail за контакти: makedonskatribuna@gmail.com
Заместникъ редакторъ Д-ръ Георги Геновъ E-Mail за контакти: historicalarchives@gmail.com
Webmaster Владимиръ Панковъ E-Mail за контакти: radkomk@gmail.com
Помощникъ редакторъ Пандо Младеновъ  
Legal REPRESANTATION Gosho Mladenov B.A.S.M.Eng.L.L.B.
English proof reader A. Aleknevicius B.A.

 

 
 

Hosted in Toronto by Macedonian Tribune