Органъ на МПО Любенъ Димитровъ отъ Торонто Канада

Месечно издание - Monthly publication

 

Брой 118 - 2013 г.

Issue 118 - Year 2013

 

 

 
 

110 години Илинденско-Преображенско въстание

Този брой на Македонска трибуна е посветенъ, на полковникъ Константинъ Каварналиевъ и хилядитѣ български офицери и войници, който дадоха живота си за обединение на Македония и Одринска Тракия съ Майка България. Навършиха се сто години отъ края на втората балканска война, въ която война сѫседитѣ на България окупираха и почнаха да избиватъ българитѣ живеещи тамъ. Отъ тогава до наши дни, сърбо-македонцитѣ на сърбина Стоянъ Новаковикъ не сѫ престанали да ни будалкатъ, че следъ Букорешкиятъ диктатъ Македонцитѣ били разпокѫсани по сѫседнитѣ държави. Прочететѣ вестникъ www.novamakedonija.com.mk dated 27.10.2013 and www.vecer.com.mk of the same date.
Четейки тѣзи глупости на сръбскитѣ даскалчета, които сѫ окупирали Вардарска Македония ще се уверитѣ, че иматѣ работа съ болни хора. Съ тѣзи ли даскалчета, ние българитѣ ще говориме или съ хилядитѣ българи, чието дядовци бяха избити следъ вората окупация на Вардарска Македония презъ есента на 1944г. Ние предлагаме на нашиятъ читателъ, да прочетѣ онова което е написано по страницитѣ на най-сръбскиятъ вестникъ въвъ Вардарска Македония наричанъ Нова Македония, понеже старата Македония, бѣше българска а новата е сръбска съсъ сръбски даскалчета които я управляватъ!
Ние българитѣ, които смѣ отъ Македония, не смѣ готови да забравимъ нашето българско минало, а най-малко ще позволимъ на сърбо-македонцитѣ, да се гаврятъ съ насъ така както сѫ се гаврили до днесь!
Нашето българско бѫдеще, още не е стигнало до тамъ, да бѫде разглеждано отъ хилядитѣ Македонски българи които живеятъ въ Майка България.
За сѣга нашитѣ братя който живеятъ въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония, сѫ се скрили, и се плашътъ да не би отново да бѫдътъ вкарвани по Идризово, кѫдето бяха вкарвани тяхнитѣ дядовци и баби, веднага следъ есента на 1944г..
На редакцията на вестникъ Македонска Трибуна отъ градъ Торонто, ни се шушука, да смѣ внимателни и да не предлагаме на сърбо- македонцитѣ документи, понеже както каза даскалчето Блаже Ристовски, на тяхъ и единъ вагонъ документи да имъ предоставишъ не важътъ, понеже тѣ сѫ си сърбо-македонци.
Днесь пишейки четемъ, че въ Майка България ще има нови избори, и нещата може да бѫдътъ изяснени и то по-специялно, отнасяйки се до полужението въвъ Вардарска Македония. Тамъ албанцитѣ вѣче говорятъ за една албанска държава. Албанцитѣ няма да позволятъ, на сърбо-македонцитѣ, да се прикачватъ къмъ тяхната Майка Сърбия!
Кантонизирането на Вардарска Македония, почна съ Охридскиятъ договоръ писанъ на Английски езикъ презъ 2001 година. Западната частъ на Вардарска Македония е вѣче извънъ Македония, и има само албански знамена, които знамена нито единъ сърбо-македонецъ не е видялъ! Сърбо-македонцитѣ видяха едно българско знаме въ Велесъ, и всички като сръбски шайкаджии полудяха!
И сѣга преди да приключа ние отъ редакцията на Македонска Трибуна ще почнемъ да публикуваме, борбитѣ на Македонскитѣ българи така като ги е написълъ последниятъ лидеръ на ВМРО Г-нъ.Иванъ Михайловъ.
На снимката отгоре виждатѣ частъ отъ поклоницитѣ предъ разрушениятъ паметникъ на Г-нъ К. Каварналиевъ, съ частъ отъ българитѣ на българскиятъ колтуренъ клубъ въ градъ Скопие плюсъ, представители отъ министерството на отбраната отъ Майка България и отъ министерството на поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония. Снимката ни бѣ предоставена Г-нъ.В.Перевъ, за което му крайно много благодаримъ.
За Редакцията Г.Младеновъ 30.06.2013г.

МОЯТ ПРОЧИТ НА СЪВМЕСТНОТО ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПОСЛАНИЦИТЕ НА ГЕРМАНИЯ И ФРАНЦИЯ

Филип Отие говори от името на лявото правителство на Франция с президент Франсоа Оландт.
Матиас Хьопфнер говори от името на коалиционното правителство на Германия , начело с лидера на ХДС. Ангела Меркел.
Това са водещите държави в ЕС и НАТО. И твърде вероятно са сондирали мнение с лидерите и правителствата на тези два съюза , както беше процедирано когато се обсъждаше приемането на република България в Шенгенското пространство.
Категорично е становището , че у нас, не от днес е налице отсъствие на реална демокрация, което категорично опровергава твърденията на някои политолози, социолози и политици за завършения преход . У нас има олигархичен модел на обществено устройство , който не е в интерес както на всички българи, така и на всички европейци.
Анализирайки този абзац от изявлението на посланиците на Германия и Франция, в контекста на Европейската стратегия за сигурност , стигам до извода че Република България се разглежда като рисков фактор за сигурността на ЕС и НАТО .
Немотивираните и по конспиративен начин предложени и приети от Народното събрание законови промени за преминаването на полицейската структура ГДБОП в системата на ДАНС бяха остро и мотивирано осъдени от евродепутатите от Германия г-н Вебер и от Великобритания г-н Мартинес, като противоречащи на демократичните принципи и политика на взаимен контрол, по време на обсъждането на ситуацията в България преди около седмица в ЕП.
Опитите за кадруване по немотивиран и непрозрачен начин датират от времето когато Бриго Аспарухов бе предложен за координатор на спецслужби от правителството на НДСВ /разбирай г-н Симеон Сакскобурготски/, което бе парирано от НАТО. По-късно по същия начин за гл.секретар на МВР беше назначен един абсолютен непрофесионалист и известен с връзките си в ъндърграунда човек, както бяха направени и скандалните предложения за Ив.Иванов за зам. м-р на В.Р., Венета Марковска за член на КС на република България, Н.Кокинов градски прокурор на София, Делян Пеевски за шеф на ДАНС и десетки други в системата на В.С.С. и изпълнителната власт на централно и местно ниво. Всичките тези назначения по безспорен начин илюстрираха , че основен принцип на кадрова политика е да се издигат хора, които се намират в различна зависимост от определени деструктивни фактори, поради което могат да бъдат ползвани по целесъобразност . Или както е видно от следващия абзац на съвместното изявление :Ясно е вече, че българското общество изисква настойчиво неговия политически, административен , съдебен и икономически елит да изповядва принципите на обществения интерес. Очевидно е , че то се притеснява от проникването на частни интереси в публичната сфера.Необходимостта да се назначават на публични длъжности безспорни личности .. по прозрачни и обмислени процедури.
Повече от ясно е че става въпрос за периода на целия преход от 10.11.1989 г. до днес, но апогея на тази разюздана политико-олигархична вакханлия е достигнат по време на управление на тройната коалиция, ГЕРБ и сегашното правителство.
Тук искам да маркирам, че когато разглеждаме и анализираме поведението на политическата власт е необходимо да обърнем сериозно внимание на отсъствието на политически реализъм на опозиционните и най-вече на десните парламентарно и извън парламентарно представени политически партии.
В обстановката на подмяна на политическите средства и методи на политическо противопоставяне и поведение с конспиративни , тяхното реализиране се характеризираше с неадекватност, или меко казано с политически аристократизъм, присъщ за политическия живот в държави с дългогодишни и утвърдени демократични традиции. Затова поради тяхната непоследователна и наивна , граничеща на моменти с ренегатство политика, те загубиха търсения и очакван от избирателите предвидим модел на политическо представителство, което ги извади от Народното събрание . Нещо повече , тяхното конформистко поведение помогна за легитимирането и включването на ГЕРБ в ЕНП.
Политическата подкрепа , която оказва ППАтака на БСП, ще има , а може би вече това е факт, негативни последици не толкова за партията, колкото за нейния лидер и председател на ПЕС С. Станишев.
Трезво мислещите и морални политици от ППГерб може би ще се дистанцират и отделят от компрометираните си лидери, което може да се превърне в своеобразен тактически ход , с оглед пред или следизборно коалиране.
За пръв път дипломати от държави членки на ЕС и НАТО, официално легитимират и критикуват в прав текст амбивалентността на българската политика, в контекста на нейния цивилизационен избор.
Акцентът е повече от ясен:
В резултат на което вътрешното , а и външното политическо поведение на днешното, а и следващите български правителства ще бъдат обект на постоянно наблюдение и анализи в контекста на разработената система за стратегическа култура в Европейската стратегия за сигурност.
Повече от ясно и категорично можем да направим заключението ,че ЕС и НАТО имат политическата воля да наложат изграждането на своето родасанитарен кордон срещу зле прикритите опити на външни и вътрешни фактори да манипулират стереотипите на суверенната демокрация в българския обществен живот, които опити , както беше предварително режисирано и планирано , започнаха с изграждането на П.П.Герб и идването и на власт през 2009 година. Това трябваше да бъде логистично подпомогнато и от сключването на договора и осигуряване финансирането на проекта АЕЦБелене.
В последният момент динамичното равновесие на зависимостите на един марионетен лидер беше нарушено и сключването на този договор бе осуетено!!
След това бе поставено началото на дискредитирането на лидерите на партията и падането им от власт , което в голяма степен беше естествен резултат от некомпетентната и арогантна политика на правителството на п.п. Герб.
По всяка вероятност лидерите на БСП предварително са прогнозирали /което не представлява проблем с повишена трудност/ подкрепата на ЕС и НАТО за решимостта на президента да запази неразривната връзка на . с европейските ценности за прозрачност, морал и етика, поради което не направиха искане за импийчмънт срещу него.
Изказаното мнение срещу концентрацията на собственост в медийната сфера , не е нещо ново и едва ли се нуждае от коментар. Това е едни от атрибутите на олигархичната държава и т.н. суверенна демокрация.
Арогантното поведение на Волен Сидеров и др. представители на П.П.Атака и липсата на каквато и да е реакция от страна на прокуратурата са повод за основателна критика за неизпълнени служебни задължения относно упражняване на надзор за спазване на законността в република България. /Н.К., Раздел І Престъпления против националното и расовото равенство, чл. 162 ,ал.1 и 3 ; Раздел ІІ Престъпления против изповеданията, чл.164. /.Защото екстремизма, нетърпимостта и ксенофобията , призивите към расова, етническа или религиозна омраза и към насилие , провокациите и нарушенията на обществения ред са недопустими , особено в рамките на ЕС и трябва да бъдат санкционирани от момента в който са в разрез със закона!!
По този повод ще цитирам мнението на полк. Юлий Георгиев бивш директор на НСС/сега ДАНС/, изказано на стр. 155 в книгата му Българските специални служби с поглед към обединена Европа/изд.Прива консулт ЕООД- 2000 г./, според който: Подценяването на вероятните последици от изострянето на сблъсъка на САЩ и Русия в региона е неоправдано от каквато и да е гледна точка. Защото отчитането на историческите закономерности и новите реалности изисква да се да се очаква засилването на панславистките елементи в балканската политика на Русия, което е нейна национална черта в най-тежките времена от историята на тази велика държава. Затова е много вероятно тя да се стреми с всички възможни средства да запази и разшири влиянието си в региона, в православните страни - Македония, България, Румъния, Югославия, Гърция и Кипър.Та нали това, че Руся сега не е в състояние да лавира с военни и икономически средства, би я насочило към задвижване на други скрити механизми, които да засилят още повече политическата и стопанската нестабилност и междуетническите конфликти в балканските страни
А делото срещу имамите в Пазарджик? Или случаят в Катуница? Или този в Рибново?
Император Наполеон Бонапарт е казал: Във войната, както и в политиката, пропуснатия момент не се връща.
А за да не бъде пропуснат момента, системата за национална сигурност трябва да функционира ако не оптимално, то поне нормално.
Ген.Славчо Босилков
Бивш гл.секретар на МВР

РЕЧТА НА ПЛЕВНЕЛИЕВ ОТ ПЕТЪК 05.07.2013 г. Е ПОБЕДА ЗА ПРОТЕСТА

Матиматическите измервания показват, че депутатите на БСП, ДПС и Атака са представители на 19.4 % от народните маси, имащи право на глас. АВТЕНТИЧНАТА ДЕСНИЦА въобще не е представена в парламента и народното събрание работи на кукрак. Протестиращите срещу правителството на Орешарски са тези, които нямат реално участие в управлението на своята държава. Ето защо, след 23 дена на демонстрации срещу узурпаторите, загърбили 1 милион гласоподаватели на ПЪРВАТА парламентарна сила тази на ГЕРБ, както и вече споменатата ДЕСНИЦА, многоуважаваният президент на Републиката: Г-н Росен Плевнелиев, открито заговори за нови избори.
От 15:00 ч. днес страната е в нова политическа ситуация - президентът твърдо застана зад исканията на протеста и по същество обяви управляващите за лишени от легитимност. Така вече не само хората от улиците са против сегашното НС, но и техният избраник - президента. ДПС и БСП вече по никакъв начин не могат да се правят на слепи за исканията на хората и ако не приемат посланието на президента, ще трябва да отворят война между властите, последиците от която са нпредвидими. Сега те трябва да мислят, ако още им е оставал малко политически разум, единствено за това как да спасят поне частица от престижа, влиянието и репутацията си.
д-р Георги Генов - БАН

Драги Г-нъ ЙОСИФОВЪ,
Получихме Вашето писмо което стѣ написали и изпратили до президента на Р.България.
Безъ каквато и да било болка, имаме смелостта да Ви информираме, че ние няма да публикуваме вашето писмо по- следнитѣ причини: Вие искатѣ безъ условно да помогнемъ на днешната сръбска република Македония, да бѫде приета въ Европейскиятъ съюзъ!
Знаетѣ ли защо тѣ не искътъ да подпишатъ какъвто и да било договоръ съ Р.България?
Всички техни бивши външни министри, публично казаха въ градъ Торонто, че тѣ ще ни оправятъ и искътъ свобода на македонцитѣ въ България, които сѫ на брой 750.00 хиляди, когато тѣ станатъ членове на Европейскиятъ съюзъ!
Вие стѣ живяли въ единъ коминтерновски затворъ, и още не знаетѣ следнитѣ истини: Защо БКП създаде ВМРО обединена, Защо БКП създаде Маакедонски народенъ съюзъ въ Детройтъ (Америка), Защо БКП създаде Македонскиятъ литературенъ кръжокъ презъ 1938 година и на края ще Ви питамъ защо БКП създаде партията ДПС?
Кой Ви продиктува писмото и защо ми пращатѣ да чета онова което знамъ за Георги Спасовъ и Самарасъ! Вие още не сте прочели две книги на чуждъ езикъ за Македония и почватѣ да ме учитѣ като да стѣ били въ някакво Скопско училище въ което учебницитѣ сѫ отъ 1950 година и то на Сърбо-Хърватски?
Проблема на сърбитѣ и гърцитѣ е, че тѣ искътъ отъ насъ Македонскитѣ българи да правятъ сърбо-македонци и после сърби?
Проблема на сърбитѣ и гърцитѣ е единъ и сѫщтъ. Проблема имъ е, че всички знаятъ, че славянитѣ които населяватъ географската областъ Македония сѫ българи. А пакъ това дали ние ще ги поткрепимъ да влязътъ въ Европа няма никакво значение? Сърбо-македонцитѣ ежедненвно пишътъ противъ всичко българско, ела въ градъ Торонто да чуешъ какво говорятъ по телевизора и тогава ще ми кажетѣ защо трябва да имъ помагаме.
Толкова за сега отъ редактора на Македонска Трибуна.
Г.Младеновъ 30.06.2013г.

Видни общественици срещу безусловна подкрепа за Македония в ЕС

Петък, 28 Юни 2013 | website
Обръщение по повод българската политика спрямо Македония, подписано от десетки интелектуалци, историци и общественици, бе изпратено и до ръководството на ВМРО Българско национално движение.
ВМРО подкрепя и препраща обръщението до представителите на медиите.
Повод за позицията е, че през последните дни с безпокойство се констатират редица опити и намерения за поредната подмяна и ревизия на българската позиция по повод европейското членство на Република Македония.
Тя е адресирана до президента на Р България Росен Плевнелиев, председателя на Народното събрание Михаил Миков, министър-председателя на Р България Пламен Орешарски и министъра на външните работи Кристиан Вигенин.
Връщането към политиката на компромиси и непрекъснати отстъпки няма да допринесе нито за подобряване на образа на България в очите на най-младата й съседка, нито до даване права на определящите се като българи нейни граждани, нито до спиране на езика на омразата, нито за отказ от национални, етнически и последващи териториални претенции към България, аргументират обръщението си българските интелектуалци.
Пълен текст на обръщението:

Обръщение

През последните дни с безпокойство се констатират редица опити и намерения за поредната подмяна и ревизия на българската позиция по повод европейското членство на Република Македония.
Използването на политическата криза, в която се намира управлението на страната не трябва да се превръща в аргумент за защита на кауза, която няма нищо общо с българските национални интереси и отстояването на авторитета и името на България.
Стремежът към лична самоизява, левичарските уклони, реминисценцията по минали грешки и съчетаването на частни интереси не може и не трябва да бъде за сметка на страната ни.
Връщането към политиката на компромиси и непрекъснати отстъпки няма да допринесе нито за подобряване на образа на България в очите на най-младата й съседка, нито до даване права на определящите се като българи нейни граждани, нито до спиране на езика на омразата, нито от отказ от национални, етнически и последващи териториални претенции към България.
Изминалите 21 години от признаването на независимостта на Р Македония от България недвусмислено доказват, че в двустранните отношения, македонските правителства каквито и да са били те по политическа ориентация са настоявали да имат само права, докато за България са оставали винаги задълженията.
България трябва да подкрепя евроинтеграцията на Р Македония и нейният път към европейските ценности. Тази позиция не трябва в никакъв случай да бъде за сметка на националните интереси на България и в компромис нито с правата на българите в Македония, нито с нашето историческо и културно наследство, с паметта на страната ни.
Правителствата и парламентите ще идват и ще си отиват от политическия живот на страната, но националните интереси и авторитетът на България трябва да бъдат обединяваща и непреходна даденост и задължение за всички държавни мъже и обществени личности в публичният живот на страната.
Македония трябва да извърви своят път към членството в Европейския съюз, да изживее вътрешните си конфликти и отговорно да изпълни всички принципи за добросъседство.
Първото необходимо условие за подкрепа от страна на България трябва да бъде именно договор за добросъседство, в който ясно да бъдат определени както правата, така и задълженията на бившата югорепублика.
Отказът от подобен договор към момента ясно показва двусмислената позиция на днешното македонско държавно ръководство по редица важни проблеми, засягащи както отказа от покровителството на т.нар. македонско малцинство, така и претенциите към българската история и култура.
Не бива да се самозаблуждаваме, че поредният жест на добра воля от страна на България ще бъде оценен положително. Напротив, всички добронамерени жестове на българските правителства досега са били възприемани в Скопие като слабост и незаинтересованост от българска страна. Те винаги са окуражавали управляващите в Скопие да засилват репресивните мерки спрямо хората с българско самосъзнание и още по-нагло да фалшифицират българската история. Мълчанието на българската дипломация досега е получавало в отговор от страна на скопското правителство единствено нови претенции и клевети срещу България на всички международни форуми.
България е длъжна да има здрава, хомогенна и аргументирана позиция спрямо Македония, защото историческата истина, духовната и материална култура през последното хилядолетие са на наша страна.
Половинчатото и коминтерновско отношение, полугласното и материално мотивираното поведение на още компромиси е предателство не само към поколенията, които са живели преди нас и са отстоявали българската кауза, но и към поколенията, които искат да останат в България и тези, които ще дойдат след нас.
То е предателство и към онези българи в Р Македония, които въпреки стогодишната политика на репресии и асимилация на територията на Вардарска Македония (днешна Р Македония) са изстрадали своето българско име и чест. Българи, които гледат към България с надежда, че тя най-после ще защити техните човешки права и достойнство.

Ние, българите от Македония, няма да се откажем да бъдем достойни българи и в бъдеще

Професоръ Андрей Пантевъ и Христофоръ Завела, Бяло знаме вдигътъ!

По много отъ сръбскитѣ вестници въвъ Вардарска Македония има статии, че ние българитѣ се караме едни съ други за членството на днешната сръбска република Македония и нейното членство на Европейскиятъ съюзъ (Първи Юли 2013г).
Нашъ дългъ е да разкажемъ нещо за двамата българи, които искътъ безословно да даваме на сърбитѣ Пиринскиятъ край на Майка България! Това е отъ което се подразбира, отъ писаното по сръбскитѣ вестници въ градъ Скопие, въ днешната сръбска република Македония!
Врѣме е малко да запознаемъ нашиятъ читателъ, съ онова което ни казваше въ кѫщи Проф. А.Пантевъ презъ 1997г..
Въ присѫствието на проф.Г.Фотевъ, А.Каражовъ и дипломатическиятъ представителъ на Р.България въ Канада Г-нъ. Д.Филиповъ, Г-нъ.Пантевъ каза на Г.М. (автора) да не се караме съ сърбитѣ за тези чукари Западнитѣ Покрайнини!
Автора му отговори, че цената на проститутката е голяма първиятъ пѫть!
И сега подробноститѣ, какъ Г.М. покани А.Пантевъ да говори за България въ Торонтовскиятъ Университетъ?
Презъ сеп 1996 година бехъ поканетъ да кажа нещо за Г-нъ. Ив.Михайловъ по случай сто години отъ неговиятъ рожденъ день.
Минавайки презъ Университета Св. Климентъ Охридски въ София преди срещата, се отбихъ при единъ Професоръ които ме запозна съ декана на Университета Професоръ Миленъ Семковъ. Този професоръ почна да ме будалка и ми се извинява, че не могълъ да присѫства на симпозиума за Македония презъ месецъ Авг.1995г.. Побърза да ми подъри и книга за България, която бе написълъ. Погледнахъ книгата и му казахъ, че снимкитѣ които е сложилъ въ книгата, не сѫ толкова хубави каквито сѫ въ печатната кѫща въ Милано на компанията на Раконти.
Отивайки на обедъ въ ресторанта на Университета Професоръ Милчо Лалковъ почна да ми говори, че това което пишемъ за Македония, ще е добре да бѫде написано на английски. Направихъ забележка на професора, че това го знамъ, но няма на кого да го кажа!
Седнахме на една маса съ Проф. Д.Гоцевъ, Проф. Д.Мичевъ, Проф.Ст.Германовъ и братъ ми Никола Младеновъ.
Въ това врѣме ме вижда А.Пантевъ и дойде да ме пригръща едва ли не ме и целуна. Следъ като се отдели и си седна самъ да се храни, дойде и Константинъ Гърдевъ. Проф. Д.Мичевъ побърза да каже на този му дадохъ дипломата, а сега не иска да ми каже добъръ день! Става дума за Професоръ А. Пантевъ. Братми каза на Андрей Пантевъ му трябва само братъ ми и никой отъ Васъ тукъ!
Вѣчерта се сѫбрахме въ ресторанта Червена Звезда на улица Витоша Но 18.
Заведуциятъ външното министерство на Р.България за Балканитѣ Г-нъ.Страхилъ Червенковъ сега покойникъ, почна Гошо, Шиваровъ не бѣ подходящъ да го канишъ за Канада! Ние се опитахме да канимъ Георги Пирински, да канимъ Иванчо Видиновъ, но ни казаха, че хвърляме серкмето за много голями риби.
Покоиниятъ мой приятелъ почна да ни разправя, че когато отишли при своятъ работодателъ Слободанъ Милошевичъ ,Слободанъ казалъ...Кой е Шиваровъ и почналъ да го прегръща едва ли не го целуна! Обърнахъ се къмъ покоиниятъ Стръхилъ Червенковъ и му казахъ, сега сигорно разбра защо смѣ поканили Г-Нъ.Шиваровъ да дойдѣ, той самиятъ Шиваровъ е отъ петата сръбска колона въ Р.България.
Страхиле му казахъ ти знаешъ какво значи на английски Reasonable doubt.
Ние го поканихме за да не му вярватъ сърбитѣ! Само затова му сложихме снимката въ Списание Вардаръ! Проф.М.Лалковъ, Пр.Д.Мичевъ и Проф. С.Германовъ се изсмяха и разбраха защо е ставало това по Торонто.
Андрей Пантевъ сѫщо тъка съ Проф. Г.Фотевъ го поканихме презъ 1997 година да дойде въ Торонтовскиятъ Университетъ за да го злепоставимъ предъ сърбитѣ, а не да ни дава акъли!
За нещастниятъ Хрсистофоръ Завела трябва да признаемъ ,че не го познаваме добре. Знамъ, че когато си е тръгвалъ отъ Прага за неговата Патрида Гърция плачелъ, че вѣче си отива въ родината. Следъ врѣме го виядахъ въ едно списание на македонцитѣ отъ Югословенски произходъ. Мисля, че списанието се наричеше КОРЕНИ.Тамъ въ списанието го виждахъ какъ държи кандилката на първиятъ Удбащки попъ въ Торонто. Следъ това научихъ, че го изпратели въ Скопие да научи и езикотъ (македонски) и следва въ сколото на УДБА.
По едно врѣме някой старци ме помолиха да напиша опровергание понеже въ списание Славяни пишеше, че Христофоръ Зевела писълъ на английски и тѣ въ София, писанията му ги превеждали на български! Пишеше, че следвалъ и въ Университета на градъ Торонто.
На края единъ приятелъ ми донесе вестникъ Стандартъ въ които Зевела лъжеше, че братовчедъ му билъ зъболекъръ въ Торонто. Този фамозенъ братовчедъ на Зевела бѣ погребанъ въ първата сърбо-македонска черква а погребението му бѣ платено отъ единъ чистъ македонецъ!
Тѣзи сѫ частъ отъ българскитѣ интелектуалци, които искатъ безусловно да помагаме на сръбската република Македония. Искатъ да не се караме съсъ сърбитѣ за Западнитѣ Покрайнини. Да не се караме за единъ милионъ българи въвъ Вардарска Македония. А утре може да ни каратъ да имъ дадемъ и Пиринскиятъ край на България. Пакъ за да не се караме.
Съ такива интелектуалци които сѫ написали писмо до Президента на Р.България, човекъ не трябва и на кафе да сяда съ тяхъ.
Г.Младеновъ 1.07.2013г.

МЯСТОТО НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ И РОЛЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА НАУКА В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ

Проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров
От провъзгласяването на Вардарска Македония за федеративна република в Югославия на 2 август 1944 г. до днес българската история е обект на интензивно, целенасочено и планомерно присвояване и фалшифициране от страна на македонската национално-политическа пропаганда. С провъзгласяването на страната за суверенна държава през 1991 г. тази дейност стана още по-агресивна. Перспективата за европейска интеграция не укроти, а напротив само усили македонската пропаганда, камуфлирана като историческа наука. Няма съмнение, че след евентуалното приемане на Македония (независимо под какво име) в Европейския съюз, похищението и преиначаването на българското културно-историческо наследство ще придобие още по-мащабен характер, вече със силите и средствата на европейските институции.
Българската държава и българското общество погрешно смятат, че става въпрос за научни спорове между историци от двете страни за имена, дати или факти от историята. Всъщност вече близо седем десетилетия се води една своеобразна, необявена и неравностойна война срещу българската национална идентичност.
За съжаление е имало периоди, в които България, като държава и общество, или е подценявала и игнорирала тази война, или дори й е съдействала против собствените си национални интереси. Точно така е непосредствено след 9 септември 1944 г., когато българското население в Благоевградски окръг е подложено на насилствено отродяване със съучастието на българските държавни институции; така е в следващите години, когато по конюнктурни политически и идеологически съображения на македонската национално-политическа пропаганда не е бил даван необходимият отпор; така е и в нашето съвремие, когато на покушенията срещу българското културно-историческо наследство и българската национална идентичност се реагира вяло и неадекватно или въобще не се реагира.
Когато в българската историография се третира въпросът за македонизма, т. е. за културно-историческия сепаратизъм и мнимата национална идентичност на македонската нация, винаги се започва със сръбския професор Стоян Новакович и неговия опит от края на ХІХ в. да лансира подобна идея. Винаги в случая е само евфемизъм, защото едва ли по някой друг научен проблем, освен по македонския въпрос, българската историография е била толкова непоследователна и противоречива. Първенството на Новакович всъщност в най-голяма степен се дължи на известната Историческа справка по македонския въпрос на ЦК на БКП от 1968 г., която трябваше да декретира на историците и посветените (разпространяваше се с гриф За служебно ползване!) своето актуално политическо становище по този въпрос. Изворната цел на Справката беше да отклони вниманието на учените по друга следа, за да прикрие истинските подбудители, извършители и съучастници в покушението срещу българската национална идентичност Комунистическия интернационал (Коминтерна) и Българската комунистическа партия (БКП). Така и стана партийната повеля беше облечена в наукообразна форма и наложена на българската историческа наука с институционален авторитет, приеман на вяра за идеологическа и фактологическа непогрешимост. Тогава задължително и неподлежащо на коментар, днес това становище продължава да пребъдва сякаш по инерция и все още се приема като доказан факт от научната колегия и обществото. На основата на моя опит и познание, добити в продължение на над 30-годишна научноизследователска работа тъкмо по различните аспекти на македонския въпрс, позволявам си да твърдя, както вече съм го правил на научни форуми и в публикации, че тази постановка е колкото погрешна спрямо историческите факти, толкова и обидна спрямо българската национална кауза.
Погрешна защото експериментът на Стоян Новакович за използване на македонски диалект като тактическо средство срещу българското културно-национално дело е само кракотраен епизод в развитието на сръбската политика спрямо Македония, а не дълготрайна стратегическа линия. Неговата теория не намира поддръжници в сръбския научен, културен и политически елит. Сам Новакович се отказва от своето мимолетно заиграване с македонизма още в края на 80-те години на ХІХ в. и се връща на традиционното сръбско становище по въпроса. Сръбската политика по отношение на Македония от Берлинския конгрес до Втората световна война се развива върху концепцията, че там живеят сърби, а нейна по-мека псевдоакадемична интерпретация и оправдание е теорията на Йован Цвиич за македонските славяни като флотантна маса, която би възприела национално съзнание според политическия дележ на областта между Сърбия и България. Сръбската пропаганда в Македония с църковно-училищната и въоръжената си форма до Балканската война, и сръбската държава със своите институции до Втората световна война налагат сръбска национална идентичност, а не македонско съзнание.
Обидна защото да се твърди, че едно спорадично академично хрумване на сръбски учен, игнорирано от държавата и общество, може да нанесе толкова големи и трайни щети на българското национално единство, значи да се поставя под съмнение зрелостта и твърдостта на националното самосъзнание на българското население в Македония и да се принизява и отрича историческата мисия на Българската екзархия, Вътрешната македоно-одринска революционна организация и другите национални институции, които в онази епоха го крепят. Ако приемаме, на основата на многобройни и доказани факти, че македонските българи са устояли на сръбската асимилационна политика с нейния богат репертоар от съблазняването до терора, няма никакви сериозни научни основания да допуснем, че те са рухнали пред хрумването на една личност, пък била тя Стоян Новакович, Георги Пулевски или Кръстьо Мисирков. Вярно, днес някои от тях се радват на монументални паметници в Скопие, но измамата не става истина, дори ако се издяла от мрамор или се излее от бронз.
Истината е, че съвременният македонизъм, т. е. политическата доктрина, върху която се изгражда, развива и функционира македонската държавност след Втората световна война, първоначално като федеративна единица на Югославия, днес като суверенна държава, води началото си от политиката на Коминтерна по македонския и националния въпрос изобщо.
Днес за историческата наука не подлежи на съмнение, че Коминтернът се създава и функционира като могъща свръхцентрализирана машина за шпионаж, тероризъм и агресия, която се опитва да пренареди действителността в съответствие с догмите на една утопична идеологическа доктрина и в интерес на амбициите на СССР за световно политическо господство. Малцина историци обаче знаят или искат да признаят, че в коминтерновската теория и практика по националния въпрос са заложени не само догмите на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин, но и теорията и практиката на съветската биосоциална евгеника.
Тази псевдоакадемична наука в Съветския съюз е връстник на Коминтерна. Те се раждат в една и съща година (1919) и се радват на еднаква политическа и институционална подкрепа. През 20-те години в СССР вече съществува цяла плеяда учени-евгеници, която вкарва евгениката в университетските учебни програми и разгръща интензивна популяризаторска дейност сред съветската общественост. В противоположност на евгениката в националсоциалистическа Германия, чиято цел е да охранява чистотата на арийската раса и да осигури господството на германската нация, съветската евгеника си поставя за цел да оглави биологическата еволюция на човека и природата като своеобразна надстройка на преобразуванията в икономическата база в името на построяването на комунистическото общество. Развенчано от статута на официална академична наука през 30-те, евгеничното мислене все пак оставя своя траен отпечатък върху много сфери на обществено-политическия живот в Съветския съюз. В частност усилията на съветската лингвистика и на другите клонове на хуманитарното и общественото познание да създават изкуствени езици и нови нации отразява амбицията на евгеничното мислене да преодолее остатъците на буржоазното наследство в сферата на обществено-политическия живот, да ликвидира старите нации, формирани в епохата на империализма и на тяхно място да създаде нови, безкласови социалистически общества, като въплъщение на идеала за комунистическия строй, съветския човек и пролетарския интернационализъм.
Разбира се, най-голямата жертва на националното инженерство на Съветския съюз е руският народ, подложен в онези години на безпощаден физически и културен геноцид, който трябва да ликвидира цели класи и съсловия и да изтръгне из корен автентичния руски национален светоглед, формиран в епохата на историческа Русия. Дворянството, духовенството, интелигенцията, офицерският корпус цели класи и съсловия са целенасочено и методично унищожавани. Националната политика на сталинизма приема облика на безпощадно Прокрустово ложе, по чиято мяра се калибрират традиционни и иновационни нации, езици и култури. Но и българският народ пострада жестоко от евгеничните основи на съветската политика по националния въпрос. Заради двете си национални катастрофи и обременителните клаузи на Ньойския диктат България е считана за най-слабата брънка на буржазна Европа и като такава удостоена с честта да стане плацдарм за износ на световната революция от Съветския съюз и да бъде експериментална лаборатория за националната политика на Коминтерна. Първото ражда т. нар. Септемврийско въстание през 1923 г. и терористичната акция в храма Св. Неделя през 1925 г., второто - македонизма. Само едно евгенично мислене, което претендира да оглави и направлява биологическата еволюция на човека, може да си позволи да деконструира стари и да конструира нови нации. Постулирането на македонска, тракийска и добруджанска нация през 1934 г. в контекста на създаването на единни фронтове между революционните движения и политическите сили за Коминтерна може да е било само поредния политически експеримент, но за България и българския народ и до днес остава като най-болезнена национална травма.
Македонизмът като идейно-политическа теория и практика не е роден по естествен културно-исторически път, подобно на другите национални доктрини, а е всецяло изкуствено творение, плод на жесток евгеничен експеримент от периода между двете световни войни.
Заченат през 30-те години в Коминтерна, идеологическата епруветка и на други подобни декретирани нации, той е износен от Титова Югославия, неговият уютен политическия инкубатор от втората половина на ХХ в. През 1948 г. Югославската комунистическа партия (ЮКП) въстава срещу Коминформбюро, но не се отказва от коминтерновския македонизъм. Присаждането на великосръбски проект и комунистическа идеология в насила отнет български генетичен материал обаче сериозно уврежда плода и предопределя бъдещите комплекси на новороденото. Българофобията на македонизма е тъжно, но закономерно следствие именно от начина на неговото създаване.
В светлината на това разбиране за евгеничните основи на съвременния македонизъм по-правилно и точно може да се разбере същността на македонската нацонално-политическа пропаганда, която се представя като историческа наука. Историографската школа в Скопие никога не е била и никога няма да бъде наука в строгия смисъл на понятието, което предполага научна обективност, политическа безпристрастност и граждански морал. Нейната цел е не да разкрива, а да подправя историческите факти, да фалшифицира миналото, да присвоява чуждо културно-историческо наследство. Затова на македонската историография трябва да се гледа не като на историческа наука, с която да се води диалог, а като национално-политическа пропаганда, едно мащабно модерно митотворство, издигнато до ранг на държавна политика, на която трябва да се противодейства с адекватни средства.
На първо място българските държавници и политици трябва да проумеят, че мисията на българската академична хуманитаристика, в т. ч. и на българската историческа наука, е да съхранява, утвърждава и обогатява българското културно-исторческо наследство като основа на българската национална идентичност. Българската национална идентичност от своя страна е съставна и неразделна част на българската нацинална сигурност и заслужава отговорно и ангажирано отношение от страна на българската държава. Безотговорно и неангажирано отношение е да се смята, че националната мисия на българската хуманитаристика може да се финансира на пазарен принцип или да разчита на спонсориране от международни проекти. Външното финансиране от страна на бизнеса или от проекти и фондации може да играе само помощна роля, която не освобождава държавата от нейната отговорност към българската академична хуманитаристика.
На второ място българските учени хуманитаристи, в т. ч. и историците, трябва да осъзнаят националните измерения и гражданската отговорност на своята научна мисия. В този смисъл една атестация и ревизия на научния състав от хуманитарното направление на БАН, но не само по количествени показатели, а и по проблемно-тематичната му същност от гледна точка на уставната цел за съхраняване, умножаване и обогатяване на българското културно-историческо наследство, е повече от наложителна. В перспективата на нарастващата агресивност на македонизма (същото, дори в още по-голяма степен се отнася до неоосманизма) създаването на един орган (комисия, съвет) с координиращи и експертни функции за научните звена от хуманитарното направление е повече от наложително. Оценяването на труда на учените хуманитаристи не може и не бива да става само по критерия за публикации в реферирани и индексирани издания или импакт-фактори, а от тяхната рецепция в българското общество и от техния реален принос към приоритетите на българската държава.
На трето място българската държава в лицето на Министерството на външните работи, подпомогната от българските учени хуманитаристи от БАН и от дрги научни организации, трябва да разработи дългосрочна научнообоснована програма за противодействие срещу македонската национално-политическа пропаганда. Декретирането на македонска нация през 30-те години на ХХ в. и нейното насилствено внедряване в съзнанието на българското население в Македония в периода след Втората световна война в същността си е форма на духовен геноцид, сравним с престъпленията на фашизма и националсоциализма.
Затова международното разобличаване и осъждане на македонизма като идеологически продукт на войнстващия комунизъм от периода между двете световни войни и като политическа практика на тоталитарната държава от годините на Студената война може да се превърне в ефективна форма на противодействие от страна на българската външна политика пред европейските институции и водеща във формирането на българо-македонските междудържавни и политически отношения.

СТАТИИ

ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ КИРИЛИЦАТА - ТЯ Е БЪЛГАРСКА, НЕ СЛАВЯНСКА!

Мнение за прикачване на Вардарска Македония къмъ Р.България

Позицията ни към Скопие: Един народ в две държави"

Позиция на асоциацията РАДКО от 15 януари 2013г.

Македонизирането на двама български нещастници!

Истината за Македония от първо лице - от жив свидетел

Отровното сeме на Коминтерна

България все още е под съветска ментална окупация, а Македония под югославска

СПОМЕНИ ОТ ЗАТВОРИТЕ И НЕЗАВИСИМОТО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА - Григор Симов Божилов

Спомени Пандо Младеновъ

ВЕЛИКАТА ИЛЮЗИЯ НА БЪЛГАРИЯ
Балканските войни (1912-1913 г.)

ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА НА НАРОДА НИ ОТ 1913г. ЗАПОЧНА ДА СЕ ПОДГОТВЯ ОЩЕ ПРЕЗ 1901г.

Quo Vadis, Bulgaria?

Връзки

РЕДАКЦИЯ
Отговоренъ редакторъ Георги Младеновъ E-Mail за контакти: makedonskatribuna@gmail.com
Заместникъ редакторъ Д-ръ Георги Геновъ E-Mail за контакти: historicalarchives@gmail.com
Webmaster Владимиръ Панковъ E-Mail за контакти: radkomk@gmail.com
Помощникъ редакторъ Пандо Младеновъ  
Legal REPRESANTATION Gosho Mladenov B.A.S.M.Eng.L.L.B.
English proof reader A. Aleknevicius B.A.

 

 
 

Hosted in Toronto by Macedonian Tribune