Органъ на МПО Любенъ Димитровъ отъ Торонто Канада

Месечно издание - Monthly publication

 

Брой 117 - 2013 г.

Issue 117 - Year 2013

 

 

 
 

Градъ Велесъ

Този брой на Македонска Трибуна е посвѣтенъ, на мойтѣ учители по история отъ градъ Велесъ Вардарска Македония.
Връщайки се назадъ, никога няма да забравя моята кака, Дора Ризова и Бойко Ризовъ. Кака Дора ми бѣ учителка, когато бѣ свободна, по френски езикъ и по история. Тя ме запозна съ неща въвъ Вардарска Македония презъ войната (1941-1944г), за които още не се пише. Когато тя се ужени за Александъръ Моровъ (Ацо) и купи кѫща срещу Университета на градъ Торонто, тя направи кѫщата на български студентски клубъ. Всеки петъкъ, следъ обедъ, тя канеше българскитѣ студенти на вечери и забранени мухабети. Тамъ въ нейната кѫща се разглеждаше онова, което е ставало тамъ край Вардаръ, по врѣме на войната.
Баба Тинка, майката на Кака Дора не престана да ни разказва за онова, което е ставало презъ врѣме на нейното следване въ Българската гимназия Свѣти Свѣти Кирилъ и Методи въ градъ Солунъ.
Тя сѫщо така ни разказваше и за своятъ братовчедъ, Димитъръ Влаховъ, които е спъсилъ Бойко, синъ хи отъ стрелбището въ градъ Скопие презъ 1945 година.
Батъ Бойко, дойде въ Канада следъ смъртта на кака Дора (1964г) година. Още съ своето идване въ Торонто, батъ Бойко бѣ казалъ на единъ българинъ отъ Скопие, дали знае за ученика на сестра му на име Георги. Кака Дора бѣ писала на братъ си, за своятъ ученикъ (Г.М.)
Батъ Бойко ни расправеше следъ като Димитъръ Влаховъ го спасилъ, отъ срелбището на градъ Скопие (1945г) той и баба Тинка утишли на гости при Димитър Влаховъ да му благодърятъ, за дето му спасилъ живота. Въ кухнята въ които е билъ Димитъръ Влаховъ и готвелъ, батъ Бойко запитълъ братовчеда на майка му .....Сѣга какви смѣ? Димитъръ Влаховъ отговорилъ ...Такива каквито ни кажатъ. Батъ Бойко се отплатилъ на семейство Влахови, които отъ българи станали сърбо-македонци, като написълъ книгата на Густавъ Влаховъ, понеже Густавъ Влаховъ знаелъ само български, немски и руски.
Когато батъ Бойко тръгвалъ за България отъ Белградъ, си вземалъ довиждане съсъ своятъ приятелъ и българинъ Кирилъ Григоровъ въ асансьора, на едно здание на улица Никола Тесла. Неговятъ приятелъ и българинъ му казалъ ,,, ти се спаси а ние оставаме!
Презъ 1992 година когато приятела и българинъ на мойятъ батко Бойко Киро Григоровъ, (фев.1992г) бѣ въ Вашингтонъ да лъже свѣта, че ние смѣ шо смѣ, дойде и въ Торонто да лъже македонцитѣ отъ югословенски произходъ. Тогава моятъ батко Бойко ми каза, защо не съмъ му казалъ за Киро Григоровъ, че е тукъ въ Торонто, за да го пита кога отъ българи смѣ станали македонци.
Презъ 1992 година сеп. преди да утида и говоря на приятела на моятъ батко Бойко българинътъ Киро Григоровъ, се отбихъ и видяхъ кѫщата кѫдето сѫ живяли Кака Дора и батъ Бойко.
Батъ Бойко бѣ много пекантенъ по адреза на Венко Марковски и Невена. За Венко той говореше, че вуйчо му на батъ Бойко се майтапелъ съ Венко, че кой простакъ ще му четѣ глупоститѣ на този не сѫществуващтъ езикъ? Тогава БКП го карала да пише на диалектъ и този диалектъ, да го представятъ за някъкъвъ си македонски езикъ. За Невена сѫпругата на Венко батъ Бойко казваше, че тя горката немогла да научи София БКП ги направила български нещастници. Често въ Македоно-Българската черква Свѣти Георги Победоносецъ батъ Бойко говореше съ единъ другъ българинъ отъ Скопие, който българинъ казваше, че по едно врѣме Венко Марковски и Никола Недялковски сѫ живяли въ тяхната кѫща въ градъ София!
Другъ пѫть ще се опитъмъ да допълня този разкаъ за моитѣ български учители отъ градъ Велесъ.
Г.Младеновъ 31.05.2013г

Видни общественици срещу безусловна подкрепа за Македония в ЕС

Петък, 28 Юни 2013 | website
Обръщение по повод българската политика спрямо Македония, подписано от десетки интелектуалци, историци и общественици, бе изпратено и до ръководството на ВМРО Българско национално движение.
ВМРО подкрепя и препраща обръщението до представителите на медиите.
Повод за позицията е, че през последните дни с безпокойство се констатират редица опити и намерения за поредната подмяна и ревизия на българската позиция по повод европейското членство на Република Македония.
Тя е адресирана до президента на Р България Росен Плевнелиев, председателя на Народното събрание Михаил Миков, министър-председателя на Р България Пламен Орешарски и министъра на външните работи Кристиан Вигенин.
Връщането към политиката на компромиси и непрекъснати отстъпки няма да допринесе нито за подобряване на образа на България в очите на най-младата й съседка, нито до даване права на определящите се като българи нейни граждани, нито до спиране на езика на омразата, нито за отказ от национални, етнически и последващи териториални претенции към България, аргументират обръщението си българските интелектуалци.
Пълен текст на обръщението:

Обръщение

През последните дни с безпокойство се констатират редица опити и намерения за поредната подмяна и ревизия на българската позиция по повод европейското членство на Република Македония.
Използването на политическата криза, в която се намира управлението на страната не трябва да се превръща в аргумент за защита на кауза, която няма нищо общо с българските национални интереси и отстояването на авторитета и името на България.
Стремежът към лична самоизява, левичарските уклони, реминисценцията по минали грешки и съчетаването на частни интереси не може и не трябва да бъде за сметка на страната ни.
Връщането към политиката на компромиси и непрекъснати отстъпки няма да допринесе нито за подобряване на образа на България в очите на най-младата й съседка, нито до даване права на определящите се като българи нейни граждани, нито до спиране на езика на омразата, нито от отказ от национални, етнически и последващи териториални претенции към България.
Изминалите 21 години от признаването на независимостта на Р Македония от България недвусмислено доказват, че в двустранните отношения, македонските правителства каквито и да са били те по политическа ориентация са настоявали да имат само права, докато за България са оставали винаги задълженията.
България трябва да подкрепя евроинтеграцията на Р Македония и нейният път към европейските ценности. Тази позиция не трябва в никакъв случай да бъде за сметка на националните интереси на България и в компромис нито с правата на българите в Македония, нито с нашето историческо и културно наследство, с паметта на страната ни.
Правителствата и парламентите ще идват и ще си отиват от политическия живот на страната, но националните интереси и авторитетът на България трябва да бъдат обединяваща и непреходна даденост и задължение за всички държавни мъже и обществени личности в публичният живот на страната.
Македония трябва да извърви своят път към членството в Европейския съюз, да изживее вътрешните си конфликти и отговорно да изпълни всички принципи за добросъседство.
Първото необходимо условие за подкрепа от страна на България трябва да бъде именно договор за добросъседство, в който ясно да бъдат определени както правата, така и задълженията на бившата югорепублика.
Отказът от подобен договор към момента ясно показва двусмислената позиция на днешното македонско държавно ръководство по редица важни проблеми, засягащи както отказа от покровителството на т.нар. македонско малцинство, така и претенциите към българската история и култура.
Не бива да се самозаблуждаваме, че поредният жест на добра воля от страна на България ще бъде оценен положително. Напротив, всички добронамерени жестове на българските правителства досега са били възприемани в Скопие като слабост и незаинтересованост от българска страна. Те винаги са окуражавали управляващите в Скопие да засилват репресивните мерки спрямо хората с българско самосъзнание и още по-нагло да фалшифицират българската история. Мълчанието на българската дипломация досега е получавало в отговор от страна на скопското правителство единствено нови претенции и клевети срещу България на всички международни форуми.
България е длъжна да има здрава, хомогенна и аргументирана позиция спрямо Македония, защото историческата истина, духовната и материална култура през последното хилядолетие са на наша страна.
Половинчатото и коминтерновско отношение, полугласното и материално мотивираното поведение на още компромиси е предателство не само към поколенията, които са живели преди нас и са отстоявали българската кауза, но и към поколенията, които искат да останат в България и тези, които ще дойдат след нас.
То е предателство и към онези българи в Р Македония, които въпреки стогодишната политика на репресии и асимилация на територията на Вардарска Македония (днешна Р Македония) са изстрадали своето българско име и чест. Българи, които гледат към България с надежда, че тя най-после ще защити техните човешки права и достойнство.

Ние, българите от Македония, няма да се откажем да бъдем достойни българи и в бъдеще

Смъртниятъ актъ на БКП ДПС и Атака!
Коалицията на горе споменатитѣ партии срещу Р.България,
не можа да издържи 100 дена!

Това анти-българско правителство, ще остане въ историята на Р.България, като правителство което сложи смъртното наказание, на най-анти българската партия БКП и сѫздадената отъ тази пария, партия на турцитѣ позната подъ името ДПС. Петъръ Младеновъ и Андрей Лукановъ, ще се обръщътъ въ гроба, когато научатъ, че тяхниятъ сѫюзникъ срещу Р.България, сѫщо така приключва своята агония. Партията на Воленъ Сидеровъ, сѫщо така отиде въ кошчето за българиятъ боклукъ.
Президента на Р.България Г-нъ.Р.Плевналиевъ за малко да одите сѫщо така, въ горе споменатото кошче. Той не сложи вето на назначаването, на единъ пристъпникъ за шефъ на държавна сигурностъ, но по-бърза да информира българина и българката, че неговото доверие къмъ правителството на Орешарски е изчерпено!
Пиринскиятъ край на Р.България, нѣма да позволи тази българска територия да бѫде управлявана отъ турчинъ независимо къкъвъ патриотъ е той?
Въ политиката не трябватъ много грешки, за да може едно правителство да падне. Правителството на Орешарски фактически падна, и съ това се туря край на спекулациитѣ на сърбо-македонцитѣ, че БКП ще имъ дава Пирионскиятъ край на Р.България, за да правятъ хората сърбо-македонци!
Днесь имаме 16.06.2013 година, дата която ще бѫде запомнена отъ българинътъ и българката, че на тази дата комуниститѣ и тяхнитѣ формации изчезнаха отъ политическата сцена на Майка България!
Г.Младеновъ 16.06.2013г.

Интелигентните хора свалиха Орешарски

16 Юни 2013 | LiveNews
Вече е ясно, че оставката на това правителство е въпрос на часове.
Правителството на Пламен Орешарски ще падне. Ако не до часове, то до дни...Тези редове се пишат когато над 20 000 българи са окупирали пространството между Министерския съвет и правителството в София. И пеят химна...Без никакви инциденти, без платени лумпени от футболните агитки, които трошат всичко по пътя си...Вместо това на площада са 20 000, повечето млади, възпитани, интелигенти БЪЛГАРИ. Които казаха своето "СТОП" за действията на това правителство. Още десетки хиляди са по площадите в цялата страна...И най-важното е, че сред тях има гласували и за ГЕРБ, и за БСП, и за "Атака"...
Хората показаха, че БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ НЕ Е И НЯМА ДА БЪДЕ СЪЩАТА! Защото в 21-и век социалните мрежи са много по-силни от която и да е медия. И още - там никой не може да управлява чувствата и действията на хората. Това не беше разбрано от Станишев, Местан, Орешарски и техният партньор Волен. Те не вдянаха (както преди това и Дянков), че в тези социални мрежи е интелигентната и мислеща част от България. Хората, които разсъждават и виждат съдбата на своята родина. И които доказаха, че са готови да излязат на улицата и да защитят бъдещето на децата си.
Е да, през февруари не стана...Тогава кукловодите на родната мафия успяха умело да неутрализират енергията на народа. И хората пак станаха апатични и затворени в себе си. Но...дойде БЪЛГАРСКИЯТ ЮНИ! Когато вече нищо не може и не бива да спре желанието за промяна. Интелигентните хора казаха завинаги "Сбогом" на системата, която прояждаше обществото.
И в този момент е изключително важно да се разбере едно - политическата класа няма право на повече грешки! Хората няма да изтърпят още една манипулация на техните чувства, независимо от кого ще бъде направен опит за това. ХОД НАЗАД ВЕЧЕ НЯМА!

Революция на разума

16 юни 2013, неделя
Не обичам тълпите. Дразни ме шумната им безличност. Властта, обаче, обича тълпите контролираният гняв отпуска напрежението, а и дава необходимите предпоставки за извършване на нужните смени на марионетките.
Тези дни властта наистина настръхна. Защото по площадите няма тълпи. Има мислещи хора. И това изненада кукловодите.
Тези хора не крещят, че са гладни... защото всъщност не са гладни. Те успяват някак си да постигат собственото си благо в една държава, която ги третира като маловажен процент гласоподователи. Тези хора не смятат, че най-важното е да им свалят цените на тока те са сред малцината, които си го плащат навреме, каквото им да коства това. Тези хора не крещят да им вдигат заплатите, защото знаят, че това не е автоматично решение, а зависи от множество промени в икономиката. Тези хора не са водени от реваншизъм и не искат да качат на власт определена партия. Нещо повече, тези хора не искат и да влизат в политиката, защото си имат професии, в които се чувстват адекватни. Тези хора имат нещо, което ги отличава от тълпите, които стават за послушна еднократна употреба. Тези хора имат разум.
За пръв път от началото на прехода, властта е истински уплашена. Защото се задава Революция на разума. Революция, която ще говори ясно, директно, възпитано и твърдо. Революция, която трябва да доведе не до смяна, а до промяна. Сега.

Бившиятъ Президентъ на Р.България Г-нъ.Ж.Желевъ (Dnevnik.com.mk 12.06.2013)

Днесь на 12.06.2013 година въвъ всички сръбски вестници въ градъ Скопие въ БЮРМ има статии, които се занимавътъ съ изказванията на Бившиятъ президентъ на Р.България Г-нъ.Ж.Желевъ.
Ние ще се опитаме да хвърлимъ светлина върху онова, което е написано по вестницитѣ въ поробена отъ сърбитѣ Македония.
Г-нъ. Желевъ обвинява правителството на Г-нъ. Бойко Борисовъ, че политиката на Бившиятъ примиеръ е погрешна, понеже едно сѫ спороветѣ между дветѣ държави, друго е Европейскта интеграция на БЮРМ въ Нато и Европейкиятъ сѫюзъ!
Отъ това което е написано по страницитѣ на горе споменатиятъ вестникъ, не се разбира точно въ какво е сгрешилъ бившиятъ премиеръ на Р.България.
Ние ще трябва да напишемъ точно въ какво се сѫстои спора?
Спора се сѫстои въ това, че днешната сръбска република Македония спекулира, съ коминтерновската измислица, че тѣ сѫ най-старата нация на Балканскиятъ полу-островъ и сѫ наследници на Aleksandros Megalos, плюсъ наследници на българската организация на име ВМРО! Тѣ сѫщо така спекулиратъ и съ измислената отъ сърбитѣ македонски езикъ и Македонска черква!
Правителството на Примиера на България Г-нъ.Б.Борисовъ публично сѫобщи на Европа, че до 1945 година ние българитѣ и македонцитѣ бяхме единъ български народъ.
Правителството искаше ние българитѣ отъ Р. България и българитѣ отъ БЮРМ да празнуваме нашето българско минало и бѫдеще заедно!
Тукъ е проблема, сърбо-македонцитѣ претендиратъ, че сѫ потомци на Алексдандъръ Велики, които распрострнявалъ гръцката култура по изтока и въ сѫщото врѣме сѫ наследници на българската организация ВМРО!
Сърбо-македонцитѣ които претендиратъ, че сѫ македонци искътъ да ги поткрепимъ, без-условно за да влезътъ въ Европейскиятъ сѫюзъ! Тѣ искътъ, следъ това да принудятъ Р.България да имъ отстъпи Пиринскиятъ край на Р.България, кѫдето имало македонско малцинство!
Това малцинство за което пишатъ сърбо-македонцитѣ, се дължи на едно насилствено преброяване въ което българитѣ по Р.България които бяха отъ Македония, трябваше да се декларирътъ за македонци. Това бѣ презъ Дек.1946 година. Тази е най-срамната дата отъ историята на сръбската комунистическа партия въ България, позната подъ името БКП. Нито единъ български комунистъ не се декларира, че е българинъ. На тази комунистическа диктовака сѫ базирани, исканията на сърбо-македонцитѣ да се признаело македонско малцинство.
Автора на тѣзи материали, бѣ диклариранъ за македонецъ отъ Околийскиятъ сѫдъ въ градъ Неврокопъ презъ 1956 година, въпреки, че живееше въ градъ Торонто.
Съ тази срамна дата Дек.1946 година БКП, стана най-голямиятъ сръбски агентъ по България!
Г-нъ. Ж.Желевъ не ги е приживялъ тѣзи дати а най-малко знае, че училищата, които той каза презъ Януари 1990 година, че ще отваря, бяха сръбски съ учители отъ Команово които говоряха по сръбски, понеже тогава още нямаше а не, че сѣга има, някакъвъ си македонски езикъ!
Ние отъ Торонто не вярваме, че Р.България ще издържи, на натиска на Европа, да признаеме българитѣ въвъ Вардарска Македония за македонци?
Българскитѣ политици сѫ като Г-нъ.Ж. Желевъ, съ няколко хиляди долари можешъ да ги направишъ и цигани. (прочети Вардаръ на К.Мисирковъ отъ 1905 година публикуванъ въ градъ Одеса).
Г.Младеновъ 13.06.2013г.

Много интересно писмо до редакцията

Уважаеми приятели от Македонска трибуна, С настоящето писмо искам да ви поздравя и пожелая успехи във вашите стремежи за отстояване свещената кауза българската правда. Каузата на македоно-българското единство. Моите родословни корени по бащина линия са от Македония, а по майчина линия от с.Вълковия, пиротска околия, днес под сръбско управление. От тези два еднородни корена е израстнало едно мощно и неогъваемо българско родословно дърво, преживяло всички бури, още от турско време, до наши дни. Моят прапрадядо, отец Петър,свещеник и даскал в село Цапари битолска околия, гонен от турци и фанариоти, поради туй че, вместо гръцкия език в богослужението и училището въвеждал български език и бил принуден да напусне бащина стряха и се озовал, заедно със семейството си, в с.Вълковия. Аз,неговият праправнук, нося неговото име и следвам заветите му, които е завещал на потомците, да воюваме за общобългарските идеали. Голяма част от живота си прекарах в емиграция. Първо в Германия а след туи в Швеция, където съм и сега. Аз съм председател на Междунарония Форум за Македония, като експозитура на ВМРО, със седалище в град Трелеборг - Швеция. В София имам къща, кметростанцияоято съм предоставил в служба на българската диаспора, т.е. на политическите емигранти, когато идват в родината да правят събрания, срещи, съвещания и пр. Тук е парклиса "Св.Петър и Павел" който служи за богослужение на присъстващите. Освен туи, тук се правят срещи учени хора, историци от страната и чужбина, запознати с балканските проблеми и, преди всичко с т.н. Македонски въпрос. Къщата се намира в центъра на града, на две спирки от Централна гара - метростанция "Хан Кубрат". Когато идват ваши хора в София да заповядат. Тук винаги има хора да ги посрешнат. Адреса е: Ул."Дечко Узунов" -13 Квартал" Надежда". Тел.02/836-21-66, e-mail:zaharov.mfm@abv.bg, web: petarzaharov.wordpress.com. Тук се правят събори на Свети Дух -празникът на Македония, 27 Ноември- Денят на Западните покрайнини, 3-ти Март-Освобождението на България, 2-ри Август-Илинденското въстание и пр..
С поздрав: Петър Захаров

МЯСТОТО НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ И РОЛЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА НАУКА В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ

Проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров
От провъзгласяването на Вардарска Македония за федеративна република в Югославия на 2 август 1944 г. до днес българската история е обект на интензивно, целенасочено и планомерно присвояване и фалшифициране от страна на македонската национално-политическа пропаганда. С провъзгласяването на страната за суверенна държава през 1991 г. тази дейност стана още по-агресивна. Перспективата за европейска интеграция не укроти, а напротив само усили македонската пропаганда, камуфлирана като историческа наука. Няма съмнение, че след евентуалното приемане на Македония (независимо под какво име) в Европейския съюз, похищението и преиначаването на българското културно-историческо наследство ще придобие още по-мащабен характер, вече със силите и средствата на европейските институции.
Българската държава и българското общество погрешно смятат, че става въпрос за научни спорове между историци от двете страни за имена, дати или факти от историята. Всъщност вече близо седем десетилетия се води една своеобразна, необявена и неравностойна война срещу българската национална идентичност.
За съжаление е имало периоди, в които България, като държава и общество, или е подценявала и игнорирала тази война, или дори й е съдействала против собствените си национални интереси. Точно така е непосредствено след 9 септември 1944 г., когато българското население в Благоевградски окръг е подложено на насилствено отродяване със съучастието на българските държавни институции; така е в следващите години, когато по конюнктурни политически и идеологически съображения на македонската национално-политическа пропаганда не е бил даван необходимият отпор; така е и в нашето съвремие, когато на покушенията срещу българското културно-историческо наследство и българската национална идентичност се реагира вяло и неадекватно или въобще не се реагира.
Когато в българската историография се третира въпросът за македонизма, т. е. за културно-историческия сепаратизъм и мнимата национална идентичност на македонската нация, винаги се започва със сръбския професор Стоян Новакович и неговия опит от края на ХІХ в. да лансира подобна идея. Винаги в случая е само евфемизъм, защото едва ли по някой друг научен проблем, освен по македонския въпрос, българската историография е била толкова непоследователна и противоречива. Първенството на Новакович всъщност в най-голяма степен се дължи на известната Историческа справка по македонския въпрос на ЦК на БКП от 1968 г., която трябваше да декретира на историците и посветените (разпространяваше се с гриф За служебно ползване!) своето актуално политическо становище по този въпрос. Изворната цел на Справката беше да отклони вниманието на учените по друга следа, за да прикрие истинските подбудители, извършители и съучастници в покушението срещу българската национална идентичност Комунистическия интернационал (Коминтерна) и Българската комунистическа партия (БКП). Така и стана партийната повеля беше облечена в наукообразна форма и наложена на българската историческа наука с институционален авторитет, приеман на вяра за идеологическа и фактологическа непогрешимост. Тогава задължително и неподлежащо на коментар, днес това становище продължава да пребъдва сякаш по инерция и все още се приема като доказан факт от научната колегия и обществото. На основата на моя опит и познание, добити в продължение на над 30-годишна научноизследователска работа тъкмо по различните аспекти на македонския въпрс, позволявам си да твърдя, както вече съм го правил на научни форуми и в публикации, че тази постановка е колкото погрешна спрямо историческите факти, толкова и обидна спрямо българската национална кауза.
Погрешна защото експериментът на Стоян Новакович за използване на македонски диалект като тактическо средство срещу българското културно-национално дело е само кракотраен епизод в развитието на сръбската политика спрямо Македония, а не дълготрайна стратегическа линия. Неговата теория не намира поддръжници в сръбския научен, културен и политически елит. Сам Новакович се отказва от своето мимолетно заиграване с македонизма още в края на 80-те години на ХІХ в. и се връща на традиционното сръбско становище по въпроса. Сръбската политика по отношение на Македония от Берлинския конгрес до Втората световна война се развива върху концепцията, че там живеят сърби, а нейна по-мека псевдоакадемична интерпретация и оправдание е теорията на Йован Цвиич за македонските славяни като флотантна маса, която би възприела национално съзнание според политическия дележ на областта между Сърбия и България. Сръбската пропаганда в Македония с църковно-училищната и въоръжената си форма до Балканската война, и сръбската държава със своите институции до Втората световна война налагат сръбска национална идентичност, а не македонско съзнание.
Обидна защото да се твърди, че едно спорадично академично хрумване на сръбски учен, игнорирано от държавата и общество, може да нанесе толкова големи и трайни щети на българското национално единство, значи да се поставя под съмнение зрелостта и твърдостта на националното самосъзнание на българското население в Македония и да се принизява и отрича историческата мисия на Българската екзархия, Вътрешната македоно-одринска революционна организация и другите национални институции, които в онази епоха го крепят. Ако приемаме, на основата на многобройни и доказани факти, че македонските българи са устояли на сръбската асимилационна политика с нейния богат репертоар от съблазняването до терора, няма никакви сериозни научни основания да допуснем, че те са рухнали пред хрумването на една личност, пък била тя Стоян Новакович, Георги Пулевски или Кръстьо Мисирков. Вярно, днес някои от тях се радват на монументални паметници в Скопие, но измамата не става истина, дори ако се издяла от мрамор или се излее от бронз.
Истината е, че съвременният македонизъм, т. е. политическата доктрина, върху която се изгражда, развива и функционира македонската държавност след Втората световна война, първоначално като федеративна единица на Югославия, днес като суверенна държава, води началото си от политиката на Коминтерна по македонския и националния въпрос изобщо.
Днес за историческата наука не подлежи на съмнение, че Коминтернът се създава и функционира като могъща свръхцентрализирана машина за шпионаж, тероризъм и агресия, която се опитва да пренареди действителността в съответствие с догмите на една утопична идеологическа доктрина и в интерес на амбициите на СССР за световно политическо господство. Малцина историци обаче знаят или искат да признаят, че в коминтерновската теория и практика по националния въпрос са заложени не само догмите на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин, но и теорията и практиката на съветската биосоциална евгеника.
Тази псевдоакадемична наука в Съветския съюз е връстник на Коминтерна. Те се раждат в една и съща година (1919) и се радват на еднаква политическа и институционална подкрепа. През 20-те години в СССР вече съществува цяла плеяда учени-евгеници, която вкарва евгениката в университетските учебни програми и разгръща интензивна популяризаторска дейност сред съветската общественост. В противоположност на евгениката в националсоциалистическа Германия, чиято цел е да охранява чистотата на арийската раса и да осигури господството на германската нация, съветската евгеника си поставя за цел да оглави биологическата еволюция на човека и природата като своеобразна надстройка на преобразуванията в икономическата база в името на построяването на комунистическото общество. Развенчано от статута на официална академична наука през 30-те, евгеничното мислене все пак оставя своя траен отпечатък върху много сфери на обществено-политическия живот в Съветския съюз. В частност усилията на съветската лингвистика и на другите клонове на хуманитарното и общественото познание да създават изкуствени езици и нови нации отразява амбицията на евгеничното мислене да преодолее остатъците на буржоазното наследство в сферата на обществено-политическия живот, да ликвидира старите нации, формирани в епохата на империализма и на тяхно място да създаде нови, безкласови социалистически общества, като въплъщение на идеала за комунистическия строй, съветския човек и пролетарския интернационализъм.
Разбира се, най-голямата жертва на националното инженерство на Съветския съюз е руският народ, подложен в онези години на безпощаден физически и културен геноцид, който трябва да ликвидира цели класи и съсловия и да изтръгне из корен автентичния руски национален светоглед, формиран в епохата на историческа Русия. Дворянството, духовенството, интелигенцията, офицерският корпус цели класи и съсловия са целенасочено и методично унищожавани. Националната политика на сталинизма приема облика на безпощадно Прокрустово ложе, по чиято мяра се калибрират традиционни и иновационни нации, езици и култури. Но и българският народ пострада жестоко от евгеничните основи на съветската политика по националния въпрос. Заради двете си национални катастрофи и обременителните клаузи на Ньойския диктат България е считана за най-слабата брънка на буржазна Европа и като такава удостоена с честта да стане плацдарм за износ на световната революция от Съветския съюз и да бъде експериментална лаборатория за националната политика на Коминтерна. Първото ражда т. нар. Септемврийско въстание през 1923 г. и терористичната акция в храма Св. Неделя през 1925 г., второто - македонизма. Само едно евгенично мислене, което претендира да оглави и направлява биологическата еволюция на човека, може да си позволи да деконструира стари и да конструира нови нации. Постулирането на македонска, тракийска и добруджанска нация през 1934 г. в контекста на създаването на единни фронтове между революционните движения и политическите сили за Коминтерна може да е било само поредния политически експеримент, но за България и българския народ и до днес остава като най-болезнена национална травма.
Македонизмът като идейно-политическа теория и практика не е роден по естествен културно-исторически път, подобно на другите национални доктрини, а е всецяло изкуствено творение, плод на жесток евгеничен експеримент от периода между двете световни войни.
Заченат през 30-те години в Коминтерна, идеологическата епруветка и на други подобни декретирани нации, той е износен от Титова Югославия, неговият уютен политическия инкубатор от втората половина на ХХ в. През 1948 г. Югославската комунистическа партия (ЮКП) въстава срещу Коминформбюро, но не се отказва от коминтерновския македонизъм. Присаждането на великосръбски проект и комунистическа идеология в насила отнет български генетичен материал обаче сериозно уврежда плода и предопределя бъдещите комплекси на новороденото. Българофобията на македонизма е тъжно, но закономерно следствие именно от начина на неговото създаване.
В светлината на това разбиране за евгеничните основи на съвременния македонизъм по-правилно и точно може да се разбере същността на македонската нацонално-политическа пропаганда, която се представя като историческа наука. Историографската школа в Скопие никога не е била и никога няма да бъде наука в строгия смисъл на понятието, което предполага научна обективност, политическа безпристрастност и граждански морал. Нейната цел е не да разкрива, а да подправя историческите факти, да фалшифицира миналото, да присвоява чуждо културно-историческо наследство. Затова на македонската историография трябва да се гледа не като на историческа наука, с която да се води диалог, а като национално-политическа пропаганда, едно мащабно модерно митотворство, издигнато до ранг на държавна политика, на която трябва да се противодейства с адекватни средства.
На първо място българските държавници и политици трябва да проумеят, че мисията на българската академична хуманитаристика, в т. ч. и на българската историческа наука, е да съхранява, утвърждава и обогатява българското културно-исторческо наследство като основа на българската национална идентичност. Българската национална идентичност от своя страна е съставна и неразделна част на българската нацинална сигурност и заслужава отговорно и ангажирано отношение от страна на българската държава. Безотговорно и неангажирано отношение е да се смята, че националната мисия на българската хуманитаристика може да се финансира на пазарен принцип или да разчита на спонсориране от международни проекти. Външното финансиране от страна на бизнеса или от проекти и фондации може да играе само помощна роля, която не освобождава държавата от нейната отговорност към българската академична хуманитаристика.
На второ място българските учени хуманитаристи, в т. ч. и историците, трябва да осъзнаят националните измерения и гражданската отговорност на своята научна мисия. В този смисъл една атестация и ревизия на научния състав от хуманитарното направление на БАН, но не само по количествени показатели, а и по проблемно-тематичната му същност от гледна точка на уставната цел за съхраняване, умножаване и обогатяване на българското културно-историческо наследство, е повече от наложителна. В перспективата на нарастващата агресивност на македонизма (същото, дори в още по-голяма степен се отнася до неоосманизма) създаването на един орган (комисия, съвет) с координиращи и експертни функции за научните звена от хуманитарното направление е повече от наложително. Оценяването на труда на учените хуманитаристи не може и не бива да става само по критерия за публикации в реферирани и индексирани издания или импакт-фактори, а от тяхната рецепция в българското общество и от техния реален принос към приоритетите на българската държава.
На трето място българската държава в лицето на Министерството на външните работи, подпомогната от българските учени хуманитаристи от БАН и от дрги научни организации, трябва да разработи дългосрочна научнообоснована програма за противодействие срещу македонската национално-политическа пропаганда. Декретирането на македонска нация през 30-те години на ХХ в. и нейното насилствено внедряване в съзнанието на българското население в Македония в периода след Втората световна война в същността си е форма на духовен геноцид, сравним с престъпленията на фашизма и националсоциализма.
Затова международното разобличаване и осъждане на македонизма като идеологически продукт на войнстващия комунизъм от периода между двете световни войни и като политическа практика на тоталитарната държава от годините на Студената война може да се превърне в ефективна форма на противодействие от страна на българската външна политика пред европейските институции и водеща във формирането на българо-македонските междудържавни и политически отношения.

Марин Райков: Отказахме да легитимираме доктрини на омраза срещу българския народ и неговата история във Вардарско

31 май 2013 | 12:52 | Агенция "Фокус"
София. Подадохме ръка на всички, но отказахме да легитимираме етнонационалните доктрини на омраза срещу българския народ и срещу неговата история във Вардарско. Това каза Марин Райков, министър-председател и министър на външните работи в служебното правителство (13 март - 29 май 2013 г.), предаде репортер на Агенция Фокус. Ние защитихме националното достойнство на българите в контекста на бъдещото европейско разширение, което продължихме да подкрепяме активно, каза Марин Райков. Бъдещето на Европа не може да се гради зад гърба на европейците. То следва да отчита и интересите и националната чувствителност на българите, на българската нация. Следователно подкрепихме европейската перспектива на всички наши съседи от Западните Балкани, включително на нашите еднокръвни братя от Република Македония, каза Райков.
Същевременно, ясно заявихме, че в нашия общ европейски дом не се влиза с фалшиви, агресивни етнонационални доктрини и с посегателство върху българския национален идентитет. Настояхме общото историческо минало на българите в България и в Република Македония да се чества заедно, защото това, което ни е свързвало преди превратите 1944 1945 г. не може да ни разделя в бъдещето, заяви той.
Златина ДИМИТРОВА

Последната сръбска лекция на Георге Ивановъ

Днесь 31 май 2013 година трябваше да почне, The summit in the city of Oxrid. Оказа се, че сърбитѣ публично почнаха да диктуватъ на тяхната сръбска република наричана Македония. Сръбскиятъ президентъ, имаше дързостта да каже, кой ще присъства и какво може да каже!
На тази сръбска балканска игра, не се хванаха даже и гърцитѣ, който и до днесь сѫ сръбски сѫюзници срещу България. България заради формиране на ново правителство, отказа да се хване на сръбското Коло и публично каза, че тази сръбска република Македония не може да влезе въ Европейскиятъ Сѫюзъ, съсъ своятъ измисленъ отъ сърбитѣ идентитетъ. Идентитетъ, че българитѣ въ Македония сѫ отделна нация отъ българитѣ въ България и по свѣта!
Гнъ. М.Райковъ имъ го каза ясно и разбрано, че България вѣче е нова и не се раководи отъ Коминтерна на Тито и Георги Димитровъ.
Ако сърбо-македонцитѣ на Никола Груевски искътъ признание, че не сѫ българи, ще трябва да утидътъ на гробищата въ Бѣлградъ и питътъ Стоянъ Новаковикъ, какво да правятъ сѣга когато, България отказа да продава своето минало и бѫдѣще!
Сърбо-македонцитѣ на сърбина Стоянъ Новаковикъ, вѣднага побързаха да кажътъ, че новиятъ външенъ министъръ на България, не носи националниятъ багажъ на предишнитѣ външни министри на Р. България. Младиятъ министъръ имъ отвърна, че той ще продължи и иска отъ сръбскитѣ управители на Вардарска Македония, онова което се искаше отъ тяхъ отъ Гнъ. М.Райковъ и останалитѣ.
Г.Младеновъ 31.05.2013г.

СТАТИИ

ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ КИРИЛИЦАТА - ТЯ Е БЪЛГАРСКА, НЕ СЛАВЯНСКА!

ХРИСТИЯН-СОЦИАЛНИЯТ ИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛ - ХСИМ

Кейнс + Гезел

Белград Първата европейска столица Judenfrei /без евреи/

ЕДИН ПОДВИГ, ИЗВЪРШЕН НА ДНЕШНИЯ ДЕН

АВТОНОМИЗЪМ- ВЪРХОВИЗЪМ-МАКЕДОНИЗЪМ /МАКЕДОНСКИ ОБЗОР/

Мнение за прикачване на Вардарска Македония къмъ Р.България

Позицията ни към Скопие: Един народ в две държави"

Позиция на асоциацията РАДКО от 15 януари 2013г.

Открито писмо до г-н Борис Велчев, главен прокурор на Република България от Едвин Сугарев

Македонизирането на двама български нещастници!

Истината за Македония от първо лице - от жив свидетел

Историята отново ще ни осъди

България не носи отговорност за Холокоста в Македония, смята израелският общественик
Самуел Ардити: Хитлер отрови цар Борис заради спасените евреи

Българското масонство в Македония

Отровното сeме на Коминтерна

България все още е под съветска ментална окупация, а Македония под югославска

Израелски политик: Тодор Живков лъжеше, че спасявал евреите през 1943 година

Д-р Тодор Чобанов: Нито филмът "Трето полувреме" изглежда верен откъм фактите, нито Музеят на холокоста в Скопие отговаря на световните музейни стандарти

СПОМЕНИ ОТ ЗАТВОРИТЕ И НЕЗАВИСИМОТО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА - Григор Симов Божилов

Спомени Пандо Младеновъ

ВЕЛИКАТА ИЛЮЗИЯ НА БЪЛГАРИЯ
Балканските войни (1912-1913 г.)

ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА НА НАРОДА НИ ОТ 1913г. ЗАПОЧНА ДА СЕ ПОДГОТВЯ ОЩЕ ПРЕЗ 1901г.

Quo Vadis, Bulgaria?

Връзки

РЕДАКЦИЯ
Отговоренъ редакторъ Георги Младеновъ E-Mail за контакти: makedonskatribuna@gmail.com
Заместникъ редакторъ Д-ръ Георги Геновъ E-Mail за контакти: historicalarchives@gmail.com
Webmaster Владимиръ Панковъ E-Mail за контакти: radkomk@gmail.com
Помощникъ редакторъ Пандо Младеновъ  
Legal REPRESANTATION Gosho Mladenov B.A.S.M.Eng.L.L.B.
English proof reader A. Aleknevicius B.A.

 

 
 

Hosted in Toronto by Macedonian Tribune