Органъ на МПО Любенъ Димитровъ отъ Торонто Канада

Месечно издание - Monthly publication

 

Брой 112 - 2013 г.

Issue 112 - Year 2013

 

 

 
 

Смъртната Коледа за поробенитѣ българи въвъ Вардарска Македония
Петнадисетти Януари 1945 година
Поклонъ предъ Васъ, чеда на българското племѣ!

градъ Велесъ

Този брой на Македонска Трибуна е посветенъ на избититѣ българи и българки презъ Коледнитѣ дни, въвъ Вардарска Македония (JAN.15.1945g). Днесь въ тзи сръбска република сѫщо така, няма место нито за единъ българинъ. Хиляди българи бяха избити, около 50.000 хиляди българи загубиха живота си за Македония, www.novamakedonija.com.mk 25.09.2009g. Днесь за децата и внуцитѣ на тѣзи, българи въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония няма мѣстч, освенъ въ затвора въ Идризово, кѫдето ги каратъ да си излежаватъ измисленитѣ имъ присѫди отъ сърбо-македонцитѣ на сърбина Стоянъ Новакович (1893г).
За втори пѫть въ нашето българско пространство се чуватъ гласове ,,Свобода на българитѣ въвъ Вардарска Македония. За пръвъ пѫть презъ Августъ 1978 година въ декларацията на Външното Министерство на Република България, се издигна гласъ на протестъ, срешу окупацията на Вардарска Македония отъ сърбитѣ.
Презъ Ное. 2012 година въ Европа за втори пѫть се чу гласа на българина, че той е живъ и живее въвъ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония. Президента на Р. България Гнъ. Р. Плевналиевъ, Примиера на Р. България Гнъ. Б.Борисовъ и външниятъ ни министеръ Гнъ. Н.Младеновъ единодушно сѫобщиха на Европа и на днешната сръбска република Македония, че България няма да подкрепи влизането на днешната Югославска република въ Европа, докато тѣ сърбо-македонцитѣ не престанатъ да крадътъ и фалшифициратъ българското минало въ Македония!
Измисленитѣ сърбо-македонци на сърбитѣ следъ 1944 година ще трябва да престанатъ да хулятъ Р. България и да престанатъ, да се гаврятъ съ всичко българско тамъ. Тамъ, Дето Вардаръ се въглнува ,Тамъ дето плачатъ и се молятъ все на български езикъ (Па Ща си Ти отъ Иванъ Вазовъ 1913 г.).
Най-голямата обида на насъ Македонскитѣ българи, дойде отъ тримата сърбски глупака които, сѫ за даване на входъ на сърбо-македонцитѣ въ Европа. Българската интелегенция, хвърли въ сръбското кохче за буклукъ Желю Желевъ, Петъръ Стояновъ и Георги Първановъ. Каква ирония, тѣзи сръбски микерета за двадистъ години нищо не казаха и сѣга, когато се намериха трима българи да турятъ край на това сръбско безообразие, тѣ и тримата глупака, обвиниха представителитѣ на Р. България въ предателство!
Представетѣ си братя българи, защо нашета политика до сѣга за Македония не бѣ чута. Нашитѣ глупаци и днесь сѫ петата колона на сърбитѣ въ България.
Ние нѣма да Ви сѫобщимъ, какво щеше да прави Желю Желевъ по Пиринскиятъ край на България ( Ян.1990г).
Близо 70 години Р. България мълчеше и днесь вѣче се чуватъ гласове, Свобода на българитѣ въвъ Вардарска Македония, или нѣма сертификатъ за влизане въ Европейскиятъ сѫюзъ?
Много е рано да се предвижда, какво може да решътъ сръбкитѣ загарета въ Македония?
Въ чужбина никой не вярва, че ще бѫде дадена свобода на българитѣ тамъ, докато тази югославаска република Македония не бѫде разделенша между Албания и България.
Албанцитѣ предевиха свойтѣ искание за една Албания, на всички албанци граничащти съсъ себеси. Ние Българитѣ отъ страхъ, чакаме албанцитѣ да исплюетъ нашето камъче! Че ние сѫщо така смѣ, за една България между Вардарска Македония въ която живеятъ българитѣ и Майка България.
Ще трябва българскитѣ оправници, да го казватъ по-ясно отъ колото до сѣга?
За сѣга България трябва да иска извинението на днешното Югославско правителство което оправлява Вардарска Македония за избититѣ 50.000 хиляди българи и сѫщо така, да иска финансовата компенсация задето испратиха повече отъ 130.000 хиляди българи по затворитѣ въ Голи Отокъ и Идризово.
Това е най-малкото което може да искаме. А може да искаме и исплащне на недвижимитѣ имоти които сърбо-македонцицѣ конфискувха на нашитѣ сѫнародници!
Г.Младеновъ за редакцията. 01.01.2013г.

Позиция на асоциацията РАДКО

15 януари 2013 Охрид
01. Основните задачи на асоциацията РАДКО са:
- Българите от Р.Македония да представляват градивен елемент в Конституцията на държавата;
- Един от официалните езици на държавата да бъде и Българският книжовен език;
- Афиширане на Българската история и култура;
- Възобновяване на необходимите културно-образователни и църковни институции в Р.Македония по подобие на българските културно-образователни и църковни институции, които съществуваха на територията на Р.Македония по времето на Османската империя, разбира се, адаптирани към съвременните условия и потребности;
- Защита от присвояване и фалшифициране на Българската история и култура;
- Защита на Българите в Р.Македония от репресии, полицейско наблюдение и тормоз, преследване, дискриминация и културен геноцид;
- Възобновяване на духовното и културното единство на Българите от Р.Македония и Българите от Р.България. (Пояснение: духовното и културното единство на българите от Р.Македония и българите от Р.България може да се осъществи само тогава, ако са реализират предварително казаните основни задачи на РАДКО, за да можем утре да говорим за единно българско духовно културно пространство, както днес говорим за единно немско духовно културно пространство, както е в Германия, Австрия и Швейцария.)
Това означава, че основните задачи на РАДКО просто казано може да се сведе до две основни изисквания:
- Признаване на правото на държавност на Българите от Р.Македония и
- Признаване на културната автономия на Българите от Р.Македония която имахме от времето на Османската империя.
Много пъти съм казвал и сега ще повторя, позицията на РАДКО е червена черта, всички необходими компромиси са направени! Това означава, че позицията на РАДКО не е идеална и не може да бъде!
За нас от РАДКО е неприемлива позицията на комунистите, Македонска нация да, но не на антибългарска основа. За нас е неприемлива комунистическата идея, затова че, прави българите от Македония да са второ качество българи. Ние българите от Македония няма да се откажeм от това да бъдем достойни българи и в бъдеще!
02. РАДКО не е направено да се харесва на някого, има ясни позиции и тук няма да има никакви компромиси. РАДКО своите цели и задачи поставя на основата на стабилни принципи и ценности и духовна орентация. Ето защо РАДКО не ги сменя собствените убеждения. Това е гаранция за нашата предсказуемост и разпознаваемост като опществен фактор. Македонистичките власти тук не са свикнали на такива позиции на граждани на държавата и това им пречи. Нещо, което говори за техния плуралистично-демократически капацитет, т.е. за тяхната авторитарно-тоталитарна матрица.
Асоциацията РАДКО ще провежда сътрудничество само с такива сходни организации, които приемат нашите цели и задачи. На тези, които искат да помагат по друг начин за утвърждаване на Българщината тук, РАДКО няма да пречи, но няма и да сътрудничи активно. Ние нямаме намерение да правим НИКАКВИ КОМПРОМИСИ С НАШИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ!
От друга страна, колкото мен е известно, тук, в Р.Македония няма друга подобна организация с политическа програма като РАДКО. Всичките други организации са, така да ги наречем "българофилски", а не български.
03. През 1913 г., с установяването на сръбската власт във Вардарска Македония бяха премахнати и забранени 641 българско училище с 1031 български учители; 761 българска църква, 54 български параклиси и 48 български манастири с 6 български митрополити и 855 български свещеници. Македонската освободителна борба, която се води срещу сръбската тирания в периода 1919 -1934г., имаше като своя голяма цел връщането правата на българската народност - нация, относно, това беше борба за културна и политическа свобода на Македонската българщината.
Кралството на сърби, хървати и словенци, по-късно кралство Югославия, беше обвързано с Ньойския договор от 1919г., да отвори тези, предварително посочени български църкви и училища и да не пречи на създаването на нови.
04. Ако болшевичкият режим във Вардарска Македония, след Втората световна война, би искал да премине като освободител на македонските българи, той трябваше преди всичко да я върне училищната и църковната свобода от времето на Османската империя, заедно с свободното изповядване на национално име, вместо да затвори българските училища и църкви, които временно са били върнати между 1941 - 1944г., когато България управляваше тази част на Македония. Така че, болшевичкият режим по отношение на българщината във Вардарска Македония вършеше същото, което правеше сръбския режим в Кралска Югославия.
Болшевичкият режим пое създаване за македонските българи на един нов литературен език от българския диалект, който се говори в северо-западната част на Вардарска Македония. На съответния диалект българския народен будител Кирил Пейчинович, родом от село Теарце, Тетовско, пише книга за "простия български народ" преди около 200 години. Изрично бе изтъкнал, че книгата се пише на "простият български език", с което именно ни показва, че това е говорът на славянското население в Северозападна Македония, посочено и от него за чисто българско. За успешно постигане на определената задача - денационализация на македонските българи, болшевичкият режим пое и редица други мерки. Така например той проповедва че не българи, а "македонци" са всички емигранти, които се намират в България, които по време на десетилетия са напуснали Македония във връзка с революционните борби. Нататък се обявиха за "македонци" и онези българи, които живеят в Пиринска Македония. Никаква българска книга не може да се отпечатва във Вардарска Македония, нито български вестник може да се издава. При това предприето е генерално фалшифициране на цялата вековна история на българската народност - нация в Македония. Използува се и най-малкият случай, за да се насъсква македонското общество срещу българщината, да се отдалечава от нея и да става враг. Останалите националности в Македония бяха признати от болшевичкият режим такива, каквито си бяха и преди - турци, албанци, власи и др. Трудно само на онзи, който иска да се нарече българин.
Територията пък на Вардарска Македония се организира в Република Македония и се обяви за неразделна част от югославската федерация. Процесът на ,,македонизиране'' на българското население във Вардарска Мкедонија след 1945г. добива характер на класически геноцид. Данните говорят, според много източници, че приблизително от един милион християнско население заради защита на собствения си български език и идентичност са убити без съд и присъда около 23.000 души, около 130.000 са осъдени между 10 и 15 години затвор, около 200.000 се изселени от родните си места и около 300.000 души са постоянно наблюдавани и малтретирани от службите за сигурност.
05. Държавата Република Македония е създадена след разпадането на Югославия през 1991г.. Съгласно Конституцията на държавата цялото българско население (според доктрината ,,македонизъм'') е обявено за ,,македонско''. Политиката на държавата си поставя за цел, под маската за запазване на конституционното име (известно е несъгласието на Гърция по този въпрос) да се легализира извършения културен геноцид след Втората световна война. Всички граждани на държавата, които се опитват да говорят открито за историческата идентичност на така наречения ,,Македонски народ'' и днес се наблюдават от държавните служби за сигурност. Смисълът на тази държавна стратегия е да се защити позицията пред европейската и световната общност, че процеса на дебългаризация във Вардарска Македония е завършен и че българското население тук е приело новата, по насилствен начин, изкуствено наложена идентичност. Поради тази причина всички партии в страната са създадени и се контролират от службите за сигурност, а процесът на демократизация на държавата и обществото е тотална имитация.
От друга страна, държавният апарат вдига истинска "Берлинска стена" между Р. Македония и Р. България. Всичко това показва, че в Р. Македония нищо не се е променило в отношението към българите от Вардарска Македония, че дебългаризацията на страната продължава, а крайната цел на тази политика е тя международно да бъде узаконена.
06. Много често се случва, както е случая с Македонската Българщина в Вардарска Македония за периода след Втората световна война до днес, когато една общност, вместо да гарантира духовна храна, общността започва да яде душите на хората (Сръбокомунистическия относно Македонистическия сатанизъм). В този случай става дума за социална болест и затова първо сме длъжни да осигуриме лечение, но ако не може по друг начин тогава се налага и хирургия. Македонизма (Сърбокомунизма) за Македонската Българщина и цялостната Българщина представлява раково образование (паразитна мутация). Както е известно раковото образование се формира от същите клетки от които е съставен организма, но тези паразитни клетки ядат организма до момента на неговата смърт. Разбира се с смъртта на организма умира и раковото образование. Единственият начин да се предотврати действието на раковото образование е своевременна хирушка интервенция с цел неговото физическо отстраняване, въпреки че, това съвсем е ясно, е болезнена процедура. Хирургията означава забрана на подражателите на македонизма (Сърбокомунизма) да присвояват и да крадат нашата Българска история от Македония, и по този начин да крадат нашето бъдеще, относно да ни отнемат нашето право на бъдеще. Македонистите (Сърбокомунистите) не са и не могат да бъдат наследници и продължители на духовно културната идентичност на българите от Македония. Те са наследници иклучиво само на политическата доктрина на Македонизма (Сърбокомунизма), затова нека си спазват собствените идеолози като кръволоците Сталин и Тито, след това сърбинът Стоян Новакович, но и българските родоотстъпници чиито имена не заслужават да бъдат посочени. Ясно е, че много неинформирани граждани на държавата болезнено ще приемат такова съзнание, но тук не може нищо да се направи, това е истината. Неинформираните граждани на държавата не трябва да се сърдят на асоциацията РАДКО, за такова нещо РАДКО няма никаква вина. Нека се сърдят на тези, които с тях манипулирали и манипулират. РАДКО има разбиране за тези граждани на държавата, спазва тяхното човешко достойнство и право на самоопределение, но РАДКО е необходимо да каже, че всички онези граждани, които ще изберат пътя на македонизма, трябва да знаят, че тяхната история започва след Втората световна война. Т. нар. по конституцията на държавата, македонски народ'' е сръбска измислица и коминтерновско творение. Тъй като продукт на македонизма (Сърбокомунизма), той исторически никога не съществувал. Македонските комунисти, чиято родина бе болшевичка Русия и Белград, за да могат след Втората световна война да бъдат на власт, трябваше на кръволоците Сталин и Тито да платят с кръвта и страданията, съответно с културниа геноцид над собствения си народ, Българите от Македония. Той немилосърден акт е достоен на делото което е извършил византийския император Василий II Българоубиец.
07. "Македонизма" е идеология, създадена от болшевишката съветска линия на БКП от началото на 30-те години на 20-ти век. Българските комунисти от БКП начело с Георги Димитров създават македонизма, под въздействие на новата теория на КПСС и Сталин от началото на 30-те години "за нациите и етносите". Коминтерна поверява изготвянето на резолюция по македонския въпрос на поляка Валецки, които "няма и понятие по македонския проблем". Димитър Влахов (рядко срещан в световната история предател) му помага с изготвянето на резолюцията, която е утвърдена на 11 януари 1934г. на заседание на Политсекратариарта на Комунистическия Интернационал с протокол 207.
Държавата България във вид на "официална национална политика" да заклейми пред Европа и Света "македонизма" като извънредно престъпно създание на БКП и КПСС, водещо до денационализация, унищожение на държавата, геноцид, опасност от териториално разделение, аспирации към чужди земи, дори военни конфликти - което е абсолютно забранено по международното право и 60 годишната практика в Европа след ВС Война до сега.
Да се осъдят всички управления на Р.България след 1989 г., които не са създали противодействаща на "македонизма", НОВА официална политика на Р.България за отричане на "македонизма", в поддръжка на българщината и спиране денационализацията на Българската народност (нация) в Македония.
Това е необходимо важно, за да не могат повече тук в Р.Македония ТИТОВИСТИТЕ от СДСМ и СТАЛИНИСТИТЕ от ВМРО-ДПМНЕ да се представляват като "ПАТРИОТИ" и окончателно да си отидат на БУНИЩЕТО на ИСТОРИЯТА, и те да не могат повече да дискриминират българите тук върху основата на тази идеология.

Позиция на асоциацията РАДКО от 15 януари 2013г. (pdf)

Позицията ни към Скопие: Един народ в две държави"

Натискаме ЕС да отреже парите на Скопие
Македония може да увисне с парите от предприсъединителните фондове

вторник, 15 яну 2013 г. | BNews.bg
Заради кражбите на национални личности и история и безпрецедентно лошото държане на Македония като съсед, българските националисти поискаха спиране на европарите за Македония.
Още утре евродепутатът Димитър Стоянов ще внесе искане в европарламента да бъдат спрени предприсъединителните фондове за Македония, поради недобросъседските отношения който има с България. Това обяви лидерката на Национал-демократическата партия Капка Георгиева в студиото на TV7. По нейните думи с Македония трябва да се действа твърдо, защото, ако се допусне тя да влезе в ЕС трябва да се научи да се държи по европейски.
Проблемът на Македония се казва Спаска Митрова, която дръзна да се нарече българка и затова беше малтретирана, а детето й бе отнето, но това заплашва и другите 150 хиляди, дръзнали да се обявят за българи.
"Любимецът" на македонците, проф. Божидар Димитров пък коментира поредния скандал с паметника на българската ареволюционерка Мара Бунева.
Проблемът с разрушаването на паметната плоча на Мара Бунева не е единствен в Македония, в момента там ще се строят 10 нови паметника, осем от които на личности, взети от нас, единия от тях е Павел Шатев а другият Шатаров.
Кражбите продължават, очаквам скоро да посегнат и на Левски, защото името му завършва на ски., предупреди още шефът на Националния исторически музей.

Македонската полиция обира БГ паспорти
Властите в южната ни съседка пречат на българите да получават медицински грижи

10 януари 2013 | reporterbg.com
Полицията в Македония масово конфискува български паспорти, научи РЕПОРТЕР. Властите в южната ни съседка държат документите уж за обстойна проверка, но всъщност така пречат на хората с българско гражданско да си намират работа, да получават медицински грижи и да имат достъп до образователната система.
Да си българин в Македония в престъпление, заявява пред РЕПОРТЕР Владимир Панков, политик с българско самосъзнание, който живее в Охрид. Той е и председател на Сдружение Радко организация, осъдила Македония в съда по правата на човека в Страсбург. Неговият паспорт също бил взет. Панков обаче обявил гладна стачка и така му го върнали. Комунистите искат да се легализира дебългаризацията. Службите са изцяло впрегнати да репресират и ползват всички възможности за това, обобщава Панков пред РЕПОРТЕР.
Божидар Димитров: В Скопие се страхуват от българизация
Преследванията на българите в Македония са масови поради големия страх на скопските власти от процеса на ребългаризация, заяви шефът на НИМ проф. Божидар Димитров. Според него до 2-3 години българи могат да управляват южната ни съседка.

Македонската полиция обира БГ паспорти (pdf)

Академик Георги Марков: Няма българска окупация на Македония поради това,
че не е имало съпротива

10 януари 2013 | Агенция "Фокус"
Академик Георги Марков от Института по история на Българската академия на науките пред Агенция Фокус.
Фокус: Академик Марков, какъв е Вашият коментар във връзка с учебниците по история, с които самият македонски премиер признава, че е израснал?
Георги Марков: Самият Груевски си признава, че е израснал с тази история. Те са го възпитавали с тази фалшива история и той няма вина, че е бил предмет на промиване на мозъци. Но той трябва да разбере, че тази история е била фалшифицирана и ние оспорваме точно това. Ние не смятаме Гоце Делчев и Яне Сандански, че са български революционери. Те самите са се изявили, те самите са се самоопределили като българи и като български революционери. Има достатъчно издадени писма и други писмени свидетелства както от Гоце Делчев, така и от Яне Сандански, където се самоопределят приживе като българи. Не е морално посмъртно някой, десетилетия след тяхната гибел, да ги прави от българи - македонци. Така че това не е само спор между двете историографии. Това просто е спор между истината и лъжата.
Фокус: Може ли да припомните как се стига до предаването на костите на Гоце Делчев на тогавашна Югославия?
Георги Марков: Те са предадени със закриването на Македонския научен институт през 1947 година. Заветът на Гоце Делчев е да бъде погребан някога в свободна Македония. Известно е, че след пленума на БКП от август 1946 година се приема курс към македонизация на българите от Македония, на бежанците от Македония, както и на българите от Горноджумайска област. Предава се националната кауза като Георги Димитров отстъпва представяне пред Сталин и пред Тито и решава, че може да стане съучастник на правенето на тази изкуствена македонска нация. Тогава от Скопие са поискали костите на Гоце Делчев и те са били дадени, заедно с архива и библиотеката на Македонския научен институт като знак на добросъседство между двете братски държави, в името на общата комунистическа идея, и т.н. Така че - костите са предадени от тогавашното ръководство на Българската комунистическа партия, а не - от българския народ. Стигнахме дотам, че те ги сложиха в църквата Свети Спас и знаете за този скандал през пролетта на 2012 г., когато не позволиха на българския посланик да положи венец пред Гоце Делчев този наистина голям български революционер. Неговите писма са издадени отдавна, отпреди поне 55 години, и там той се самоопределя като българин. Той е и български учител, и български революционер. Така че - Груевски може да е бил възпитаван така, той наистина е една жертва на фалшификацията на тази македонска историография, но е време да прогледне и да разбере, че по-силно от истината няма и в историята, и в днешната действителност.
Фокус: В България казано ли е всичко за процеса на македонизация? Бил осъден и на политическо ниво в края на 70-те години, но изчерпана ли е темата?
Георги Марков: Още на мартенския пленум през 1963 година, който заседава по македонския въпрос при закрити врати, Тодор Живков признава, че партията е извършила груба грешка по македонския въпрос, като е карала, и то в проценти по отделните области районните комитети, околийски комитети на БКП, да пишат за македонци местното население по спуснат отгоре план. Но той казва: Ние сме сторили огромна грешка, но не можем да я признаем, защото тя е свързана с вожда и учителя Георги Димитров. Така се променя политиката по македонския въпрос от 1963 година, когато за Живков вече няма македонско национално малцинство в Народна република България. Но той заявява: Югославия все пак е една социалистическа държава и ние не бива да й се намесваме в днешните вътрешни работи. Нека те си правят македонска нация Вардарска Македония. И така това е от 1963 година насам.
Фокус: Вие и други Ваши колеги сте казвали, че когато се е създавала македонска нация, се изгражда на антибългарска основа. Можете ли да посочите някои примери, непосредствено след Втората световна война?
Георги Марков: Достатъчно е, че се изпълнява една директива на Сталин, разбира се - по настояване на Тито. При срещата през юни 1946 година в Кремъл Кимон Георгиев, който все пак е офицер от Българската армия, и е воювал и в трите войни за национално освобождение, пита (това е отразено в дневника на Георги Димитров) Сталин: Как е възможно в средата на 20-ти век да направим македонска нация?. И Сталин, като известен баща на народите, му отговаря: Имаше ли белоруска нация? Нямаше, аз я направих. Имаше ли молдовска нация? Нямаше. Аз я направих. И вие ще направите македонска нация. Всъщност това е по директива на Сталин, по една коминтерновска рецепта, че може да се правят всякакви нации, съобразно политическите обстоятелства. За съжаление, през август 1946 година БКП решава да прави това правене на нация и са участвали в него. Издадени са сборници с документи от Централния партиен архив, където се вижда как те се състезават. Примерно - Горноджумайска околия трябва да запише 80% македонци, Петричка 85%, Разложка 90% и т.н. И хората са ги писали насилствено македонци.
Фокус: В този период, и в следващите, по какъв начин е използвана историята за политическа пропаганда и свидетели ли сме на фалшифициране на историята както сега?
Георги Марков: Още веднага след Втората световна война започва фалшифицирането на историята, която да бъде съобразена със създаването на т.нар. македонска нация, защото е естествено, че една нация трябва да има история. Първоначално те посягат на новата българска история (като казвам новата, това са революционните борби и освободителните войни на българите в Македония и Одринска Тракия, след Освобождението до Балканските войни). Тогава обявяват и Гоце Делчев, и Яне Сандански, и Даме Груев за техни национални герои. Но, забележете, те стигат до войните, след това - те осъждат Тодор Александров и Иван Михайлов, които били слуги на българския монархофашизъм и прочее глупости, а сега вече те посягат и на Тодор Александров.
Фокус: Как гледате на това припознаване на Тодор Александров, който беше враг?
Георги Марков: Вече изгубват мярката. Аз няма да се учудя ако дори посегнат на самия Иван Михайлов. В Скопие управляващи кръгове откровено са полудели. Аз се чудя как стига дотам този нов исторически абсурд. Просто - те избиват този комплекс, поради това, че те нямат устойчива национална идентичност. Като говоря за фалшифицирането, после прескочиха във Възраждането, посегнаха на братя Миладинови, на Григор Пърличев, посегнаха и на Райко Жинзифов и на други известни българи възрожденци. А после се увлякоха и отидоха в средновековната българска история, посегнаха и на цар Самуил. И, разбира се, намирайки се под контрола на Белград, който държеше на добри отношения с Атина, тогава те спряха до Средновековието. Но след като обявиха независима македонска държава, се втурнаха чак към Античността и посегнаха на Александър Велики, откъдето се породи конфликтът с Гърция. Ето как те се увличат, самозабравят се. И беше крайно време ние да прокараме тази червена линия, защото няма просто накъде да се отстъпва. Когато ние отстъпваме, те си въобразяват, че ние се съгласяваме с техните груби фалшификации. Ние не можем да ги приемем, защото те вече посягат не само на нашето минало, но и на нашата историческа памет.
Фокус: Искам да Ви върна към процеса на създаване на македонска нация. Какво е било отношението на местното население в България и във Вардарска Македония към този процес на създаване на македонска нация? И какво е било отношението на македонската емиграция, ако има такива проучвания?
Георги Марков: Ще започна от македонската емиграция. Не само Иван Михайлов, но и МПО и други организации, не приемат фалшифицирането на българската история, за да стане тя македонска. Вестник Македонска трибуна, който се издава в САЩ, има статии против това фалшифициране, против правенето на македонска нация по коминтернова рецепта. В самата Вардарска Македония са изтребени български първенци по лагери, по затвори. Цялата тази българска съпротива е смазана. За разлика от крал Александър (крал Александър обявява македонските българи за прави сърби и естествено среща силна съпротива), подходът на Тито е по-коварен. Той им заявява: Не сте и сърби, но не сте и българи. Вие сте македонци. Тогава македонизмът се възприема от населението, което е изоставено от българската държава. Аз разбирам населението във Вардарска Македония - то приема македонизма като щит, за да оцелее от тези жестоки репресии. Но македонизмът вече се превръща в политика на тази македонска вихрушка, която е в Скопие. Този антибългаризъм се превръща в едно състезание. Те просто се състезават кой е по-голям антибългарин. Говоря за след Втората световна война. Както се шегувам, това се превръща в една доходна професия да бъдеш македонец.
А населението в България естествено, че то не приема, говоря не само за Горноджумайска област. Просто - тогава е силно онова поколение от войните, от освободителните борби. Не е могло с магическа пръчка, макар и на Сталин, на Тито или на Георги Димитров, от българи веднага да правиш македонци. Известни са речите на Никола Петков, който се обявява срещу това национално предателство, на дейци на Демократическата партия, на Социалдемократическата партия от тогавашната опозиция. Но през 1947 година тази опозиция, както е известно, е унищожена. Добре е, че поне Груевски си признава, че е възпитан от тази история, но той трябва да знае, че историята е фалшифицирана преднамерено. Трябва да си признае, че са учили по фалшифицирана история.
Преди 4 години бях в Охрид, на 3 януари, и когато влязох в църквата Свети Наум, където като влезете, вляво е образът на Свети княз Борис Покръстител. Там младият човек, историк, от Историческия факултет на Скопския университет, който водеше нашата група, просто подмина самия княз Борис Покръстител. Видях, че са му избодени очите. Попитах го защо, той каза, че това при тях е един обичай да се избождат очите за здраве и други такива подобни глупости.
Фокус: За случая Ваташа, сега се казва, че България трябва да се извини за него, трябва ли действително? Както и за българската окупация.
Георги Марков: Наскоро издадохме спомените на ген. Васил Бойдев, който е командващ Пета армия, с щаб в Скопие, от лятото на 1941 до май 1944 година. Там той описва срещата си с цар Борис III, който го изпраща в Скопие и му казва: Там ще пипате с кадифени ръкавици. Трябва много внимателно, защото това население е изстрадало и няма да позволите да се стига до междуособици. Защото още като отива ген. Бойдев в Скопие, се явяват старите войводи и му казват: Г-н генерал, сега вече трябва да си отмъстим на тези сръбски мекерета и т.н.. Той им отговаря: Царят казва, че трябва да спрат дотук, никакви братоубийства повече, те са забранени. Ген. Бойдев описва, и то със съответните доказателства, че 70% от Пета армия, която е дислоцирана, във Вардарска Македония, е от местни младежи. Така че - не може местните младежи сами да се окупират. Освен това, част от офицерския корпус също е произхождал от Македония, поне 1/3 са от Македония от тези офицери, които са служили в дивизиите и щаба на Пета армия във Вардарска Македония. Няма окупация, поради това, че не е имало съпротива. И самият Методи Шаторов с неговия покраински комитет иска да премине към БКП, защото той заявява: Разберете, аз не мога да допусна българи да стрелят срещу Българската армия. Знаете, каква е съдбата на Шаторов. След като се намесва Сталин, в полза на Тито, Шаторов е прогонен, осъден на смърт от Тито, убит преди 9 септември, при неизяснени обстоятелства. Така че - няма такава окупация. Тогава Тито изпраща черногорци, начело с Темпо, за да убиват български войници, чиновници и полицаи, за да предизвикат репресии от страна на българската власт. Защото естествено, когато се нападат полицейски участъци или околийски управления, това е във военновременни условия, и ще бъдат преследвани тези шумкари, както са ги наричали. Все пак - те нападат българската войска. Това са тези нещастни инциденти. Това тяхно партизанско движение се внася отвън. И ако сравните жертвите, примерно - убити партизани в Скопска област и в Старозагорска област, те не са в полза на Скопска област.
Какво да се извиняваме на тези скопски управници? Те трябва да видят едни филмови кадри. В 1991 година, вече след промените, имахме възможност да направим един документален филм от хрониките за посрещането на българските войски в Македония. Нека видят - как населението посреща войските и цар Борис III и тогава да приказват тези измишльотини за някаква си българска окупация.
За жалост, дълги години и българската историография след 9 септември 1944 година страдаше от този комплекс окупацията. И всъщност българската историография ставаше съучастник на тази фалшификация на югославската историография. Но - няма окупация на Македония или на Беломорието.
Що се отнася до Българската армия, когато обръща оръжието срещу Германия, просто е смешно да се твърди, че някакви техни партизански народоосвободителни дивизии са превземали Скопие или Ниш. Просто - те са нямали нито тежко въоръжение, не са били обучени, не са били добре подготвени. Но Тито, още в една спогодба в Крайова от 5 октомври 1944 година, настоява, че когато Българската армия превзема един град, трябва да изчака партизаните с една филмова камера и те да го превземат. Тази спогодба позволява на Българската армия да настъпва на югославска територия, но веднага е трябвало да се изтегли. След като освободи тези земи от германците, тя е трябвало да се изтегли. Така че - какви са тези партизански дивизии - те изобщо нямат боеспособност да воюват срещу германската армия. И знаете ли те какво направиха? Събраха костите на загиналите български войници във войната срещу Германия и ги захвърлиха на едно нишко гробище,за да не напомнят за Българската армия.
Фокус: Какви средства отделя България в периода 1941 1944 година от държавния бюджет за тези територии?
Георги Марков: Въпреки че България е във война, тя отделя средства и за водоснабдяване, и за електрификация, и за образование. В Скопие се е открил университет на името на цар Борис III Обединител, учителски курсове. Откриват се отново български училища, които са били закрити от сръбските окупатори. Черквата също си възвръща епархиите. Дават се милиарди. Не мога в момента точно да назова, но за благоустройството на Вардарска Македония се отделят милиарди и то - в едни много трудни условия на война. Когато съм обикалял по Вардарска Македония, в едно струмишко село - Банско дори ми казаха, че водопроводът е още от времето на Царство България. Тогава българското правителство не е гледало на тези земи като на окупирани територии. Те са използвали термина новоосвободени земи. И затова там са се влагали средства, защото се е мислело за бъдещето на тези новоосвободени земи като част от територията на обединена България.
Фокус: В същото интервю премиерът Груевски коментира тази тема като не използва термина окупация, а казва администрираните от България територии на Македония.
Георги Марков: Администрираните от България земи или земи под българско управление е терминът, който се дава от Рибентроп, германския външен министър, при срещата с италианския министър Чано, защото тогава става спор. Италианците завземат Охрид и те, освен Северозападна Македония (по това време Албания е италиански протекторат) искат да дадат и Охрид на Албания. Тогава председателят на Народното събрание Логофетов подава оставка, настават политически страсти... Цар Борис III се среща с Хитлер и му заявява, че Охрид е българският Йерусалим, по определението на акад. Иван Снегаров, който е един голям български историк. Той е първият директор основател на нашия Институт за исторически изследвания, и е родом от Охрид. Цар Борис III казва, че това е свещен град за българите. Тогава Хитлер се налага над Мусолини - да се изтеглят италианските войски от Охрид. Стига се до една среща между Рибентроп и Чано и те определят тази линия. И тогава Рибентроп употребява термина земи под българска администрация и на германските карти тези земи са отбелязани с пунктири, за разлика от Южна Добруджа, която е включена в българската територия. Тези земи са определени за земи под българска администрация - такъв е терминът - и това е трябвало да продължи до сключването на договорите за мир, след края на войната.

Борисов: БАН да тълкува "добросъседството с Македония"

09.01.2013 | Редактор: Е. Гигова | actualno.com
БАН ще анализира отношенията на България с Македония. Това стана ясно от думите на премиера Бойко Борисов в началото на днешното заседание на кабинета, съобщи БГНЕС.
Борисов обясни, че БАН ще трябва да подготви материал за това как точно да се тълкува "добросъседството с Македония". Освен това председателят на БАН отсега нататък ще присъства на всички заседание на Министерски съвет.
Преди заседанието на кабинета премиерът проведе работна среща с ректорите на някои от водещите университети в страната и с председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров. Всички те останаха и в началото на днешното заседание на кабинета, за да се убедят с очите си, че министрите ще приемат решение, според което от 2014 година ще има оперативната програма за наука и образование за интелигентен растеж.
"Всички обявяваме образованието, науката и иновациите за приоритет, но парите по европейските програми не са в тази сфера", заяви премиерът Бойко Борисов минути преди Министерски съвет да приеме решението за новата оперативна програма. От своя страна председателят на БАН академик Стефан Воденичаров подчерта, че "българската наука през последните 20 години не е получавала такава подкрепа, каквато получава днес".
"Повярвайте, че българските учени в скоро време ще ви зарадват с добри резултати", обърна се той към министрите и премиера. Ректорът на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Иван Илчев пък изрази надежда, че след приемането на това решение, през 2020 година вече ще имаме български университет сред първите 500 в света.
Водещо ведомство по нея ще бъде Министерството на образованието, младежта и науката. Основната цел на новата оперативна програма е постигането на интелигентен растеж чрез повишаване качеството на научните изследвания и образованието. С реализирането й конкретни резултати се очакват в рамките на пет приоритета на научните изследвания и технологичното развитие, на връзката между образованието, бизнеса и трудовата заетост, образованието като фактор за социално приобщаване, образованието и ученето през целия живот, подобряване на образователната инфраструктура.

Георги Младенов: Защо България мълчи за българите,
избити след 1945 г. във Вардарска Македония?

08 януари 2013 | Агенция "Фокус"
Георги Младенов, един от ръководителите на Македонска патриотична организация (МПО) Любен Димитров в Торонто, Канада, издател на вестник Македонска трибуна" и списание Вардар, пред Агенция Фокус за годишнината от Кървавата Коледа през януари 1945 г..
Фокус: Г-н Младенов, какъв е споменът за Кървавата Коледа сред българската емиграция в Канада?
Георги Младенов: В Канада до преди няколко години се правеха панихиди за избитите българи във Вардарска Македония и също така в България. Когато сърбите избиха много от българите във Вардарска Македония през януари 1945 година, Българската комунистическа партия бе избила цвета на българския народ. Почти всички български комити, които бяха останали живи от Илинденско-Преображенското въстание, бяха избити веднага след 9 септември 1944 година.
Фокус: Разговаряли ли сте с потомци на пострадали от тези репресии? Какво Ви казват те?
Георги Младенов: Ние сме разговаряли с потомците на избитите българи във Вардарска Македония. Те, нашите поробени братя българи там, са възмутени от мълчанието на българската държава, и се запитват - защо България още мълчи и се прави, че не знае за около 30 000 българи, избити там, www.novamakedonija.com.mk Sep.25. 2009.
Фокус: Как бихте определили тези събития от днешна гледна точка?
Георги Младенов: За събитията от януари 1945 година много малко се пишеше до сега. Единственият вестник в чужбина, който пишеше за избиването на българите във Вардарска Македония, бе вестник Македонска трибуна. Всички други вестници, както в България, така и в Северна Америка, обслужваха и обслужват сърбо-македонските интереси.
Фокус: Защо днес това събитие е забравено и нито в България, нито в Бившата Югославска Република Македония, си припомнят за него?
Георги Младенов: В България, както и в днешната Югославска република Македония, се премълчава фактът, че близо 50 000 българи си загубиха живота за Свободна и Независима Македония (Целокупна България) понеже, когато българите бяха избивани, комунистическа България служеше на идеята на Коминтерна,че ние македонските българи, сме били освободени от българския окупатор като македонци.
Проблемът на онази България през 1945 година и тази днес е голям, тъй като тогава бащите на Георги Пирински и на Сергей Станишев, с нищо не се различаваха от това което става днес там около Вардара. Ние трябва да обясним на поробения българин, както и на онзи българин, който мисли, че е свободен, защо преди някой да бе чул за Тито, нехранимайковците на БКП пишеха по Северна Америка,че те не са българи. Брошурата е подписана от бащата на Георги Пирински (юни 1934 г). Как ще се защитават Сергей Станишев и Георги Пирински, чието родители с нищо не се различават от Бранко Цървенковски и Никола Груевски?
Проблемът на комунистическа България е, че тя, нашата Майка България, не е обяснила как така из един път от поробени българи, станахме освободени ,,македонци (септември 1944 г.).
Фокус: В България се заговори, че трябва да бъде направен филм за жертвите в комунистическа Югославия в периода след 1945 година. Според Вас има ли основание за това?
Георги Младенов: Идеята да се прави филм за избитите българи във Вардарска Македония е много интересна. Това трябва да го искаме! Дали сърбите, пък и гърците ще го позволят, е отделен въпрос. Ние говорим и пишем за избити българи във Вардарска Македония, а премълчаваме да споменем за избити българи от комунистическа България? Ние никъде не сме споменали - защо през октомври 1949 година много от българите по Пиринския край на България бяха разселени по Тетевенско и Троянско?
Българската историография мълчи, защото БКП е много гузна по въпроса - как така от българи по Пиринския край на България, станахме 350 хиляди ,,македонци (декември 1946 г.). България не е обяснила нищо, защото гузните синове и дъщери на БКП и днес са в парламента.
Фокус: В миналото Македонска трибуна публикувала ли е материали по темата за Кървавата Коледа и какви? Познавате ли някои от изследователите на темата?
Георги Младенов: Вестник Македонска трибуна не е престанал да пише за събитията след 1944 година. Журналистите, които пишеха на тази тема, са почти всички починали, с изключение на двамата братя Младенови.
Фокус: Как гледате на тезата за общата история на България и Македония? Каква е историята обща или съща, както казват някои?
Георги Младенов: Празнуване на общата ни история с поробените българи е прекрасна. Но ние от чужбина наблюдаваме онова, което се публикува в пресата във Вардарска Македония. Ние не вярваме, че сърбите ще позволят подобно нещо, а най-малко и гърците. Всички управници на днешната Югославска република Македония говорят и се изказват публично, че те няма да се откажат от техния ,,идентитет от техния ,,македонски език. Какво показва това? Това показва, че те хем не са комунисти, хем са се хванали за Коминтерновската измислица, че те са ,,антични ,,македонци с антични и сръбски символи.
Ние не вярваме, че ще има място на една маса за пиене на кафе между Бойко Борисов и Никола Груевски.
Албанците вече публично казаха какво искат да правят с Македония. А ние, българите, мълчим, защото нямаме смелостта да кажем публично онова, което искаме. Ние от Торонто искаме, когато албанците разделят Македония, да прикачим към България онази част на републиката, която е населена с българи.

Проф. Светлозар Елдъров: Интервюто на Никола Груевски е ярко свидетелство за дълбоките увреждания от антибългарската пропаганда във Вардарска Македония

02 януари 2013 | Агенция "Фокус"
Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров от Института по балканистика с Център по тракология на Българската академия на науките пред Агенция Фокус
Фокус: Проф. Елдъров, известни ли са в професионалните среди някои от тезите на македонската историография, които се отнасят до България, и които в последните години добиха публичност, като например за окупацията по време на Втората световна война или за това какви са Гоце Делчев и Яне Сандански? Реагирала ли е българската историческа наука в миналото на някои от фалшификациите и по какъв начин?
Проф. Светлозар Елдъров: Ако приемаме, както трябва и да бъде, че историографията е научно осмисляне и пресъздаване на миналото, тогава словосъчетанието македонска историография ще изглежда като нонсенс, безсмислица, алогично съчетание на противоречиви и несъвместими качества. Защото целта на тази историография, както я разбират отвъд Девебаир, е не да разкрива, а да подправя историческите факти, да фалшифицира миналото, да присвоява чуждо културно-историческо наследство. Затова на македонската историография трябва да се гледа не като на историческа наука, а като на национално-политическа пропаганда, едно мащабно модерно митотворство, издигнато до ранг на държавна политика. Нашият сънародник от Македония, известният публицист и есеист Младен Сърбиновски, навремето беше оприличил македонската историография на Шехерезада, която подобно на багдадската си посестрима забавлява своя господар с красиви измислици. Така се родил академичният корпус 1001 лъжи или История на македонскиот народ. Тази метафора само отчасти разкрива същността на скопската историография. Шехерезада беше вкарана против волята си в ложето на халифа и с приказките спасяваше живота си. Скопските историографи сами се напъхаха под юргана на властта и с лъжите пълнеха, пълнят и днес, собствените си джобове.
Иначе отговорът на вашия въпрос е еднозначен. Да, на българската историческа наука винаги са били известни фалшификациите на македонската историография по отношение на нашето минало. Само че не винаги е била в състояние да реагира адекватно и подобаващо. Да не говорим, че непосредствено след 9 септември 1944 г. беше направен опит и в България да се наложи коминтерновското схващане по Македонския въпрос. Впоследствие българската историография беше поставена в принудителна пасивност до степен на пълна слепота и глухота по националните проблеми. Едва през 70-те години, когато идеологическата упойка започна да отслабва, отделни историци добиха куража да заемат по-ясна позиция по тези въпроси. През 80-те, когато поколението, на което и аз принадлежа, се оформяше като научна генерация, вече се приемаше за нормално всяка научна публикация по темата Македония да започва с критичен историографски преглед и оборване и опровергаване на фалшификациите на скопските историци. През 90-те, когато Югославия се разпадна и Македония пое по самостоятелен политически път, у нас се породи известен оптимизъм, че улеснените взаимни контакти и свободният достъп до архивни документи и научна литература ще отворят очите на македонските ни колеги. Уви, излъгахме се. Днес нещата изглеждат дори по-лошо, отколкото преди. Получи се нещо парадоксално българската историография е на път да загърби научните проблеми, свързани с Македония, у нас вече не се смята за престижно и перспективно да се изследва историята на Вътрешната македоно-одринска организация и другите организации, комитета и дружества на националноосвободителното поприще, личностите и събитията на тази част от националната ни история добиват публичност само в дни на юбилейни чествания. Обратно в Македония национално-политическата пропаганда, която се представя за историческа наука, стана още по-настъпателна и нагла. Спорът вече е съвсем неравностоен от наша страна сме шепа учени, групирани главно около Македонския научен институт в София, който е неправителствена организация, а зад опонентите ни в Скопие стои цяла една държава със своите институции.
Фокус: В предишни разговори сте коментирали темата за участието на България в заключителната фаза на Втората световна война и отношението към българските военни гробища там. Споделяла ли е българската историография в миналото тезата за освобождението на Югославия благодарение на партизанскте отряди например?
Проф. Светлозар Елдъров: Много бих искал на този въпрос да можеше да се отговори лаконично и категорично. Това обаче няма как да стане, ако не искаме да изпаднем до положението на скопските историци и да подправяме собственото си минало. Защото не бива да забравяме и като историци, и като граждани че в продължение на 45 години не само българската историческа наука, а вездесъщата Партия Държава твърдеше, че България била освободена от партизански отряди. Българският национален празник тогава официално се наричаше Ден на свободата и се празнуваше всенародно на 9 септември. А от какво, според Партията Държава, се беше освободила България? От българския монархо-фашизъм! С легендата за монархо-фашизма БКП искаше да оправдае своята терористично-подривна и по същество антибългарска дейност, ръководена от Коминтерна, и да легализира тоталитарната си диктатура след като заграби властта с помощта на съветските танкове. С това обаче беше дамгосана цялата националноосвободителна и националнообединителна политика на българската държава в периода до 9 септември 1944 г., включително македоно-одринската борба, Балканската и Първата световна война, та чак до българската администрация в Македония през 1941 1944 г. През настоящата година Македонският научен институт в София издаде сборник със студии, посветени именно на този период. С неопровержимата сила на документите се показва държавническото отношение на България към сънародниците ни във Вардарска Македония и интензивната стопанска, просветна и културна дейност, развита там с цената на големи инвестиции, заделени въпреки военновременните ограничения и недоимък. Този сборник обаче няма да бъде цитиран от скопските историци. Те ще продължат да се позовават на старите издания от 50-те и 60-те години, които клеймяха несъществуващия български монархо-фашизъм.
И все пак, дори в условията на всеподчиняващата тоталитарна диктатура и безапелационния идеологически догматизъм българската историография намери сили и кураж да заеме научно-обективна позиция по редица въпроси от близкото минало. Един от тях беше именно въпросът за освобождението на Вардарска Македония в заключителната фаза на Втората световна война, или т. нар. Отечествена война на България, както тогава се наричаше. Това беше основна научна задача на Института за военна история при ГЩ на БНА, създаден през 1974 г., която през втората половина на 70-те и първата половина на 80-те намери материален израз в четиритомно монографично издание в комплект с четиритомен документален корпус, както и много статии и студии по страниците на Военноисторически сборник и други научни списания. В тях по безспорен начин, със силата на фактите и документите, се разкриваше решаващият принос на БНА в освобождението на Вардарска Македония от немските части, които тогава се изтегляха през югославска територия към границите на Райха. Друг е въпросът кой плати цената за това освобождение македонските българи, хвърлени в жертва на Кървавата коледа през 1945 г. и подложени на денационализация в следващите години и десетилетия.
За съжаление, днес и тази тема не е вече атрактивна за българската историография. Една от последните публикации у нас за съдействието на българската армия и македонското партизанско движение през 1944 1945 г. е моята статия в новия брой на сп. Македонски преглед, посветена на т. нар. Македонска народоосвободителна бригада Гоце Делчев. Това военно формирование с численост от 12 500 души е създадено с постановление на Министерския съвет в София от наборници от българската армия, родом от Македония. Когато пристига там, бригадата е преименувана на 3-ти Брегалнишко-Струмишки корпус на Македонската народоосвободителна войска, който взаимодейства с частите на 4-та българска армия при освобождаването на Вардарска Македония. Основният ми извод е, че когато се говори или пише за взаимодействието на БНА с партизанските отряди в Македония, трябва много добре да се знае и помни, че тя на практика взаимодейства със самата себе си. Защото по същия начин мнозинството от личния състав на Македонската народоосвободителна войска е съставено от бойци, служили в периода 1941 1944 г. в българската армия, учили в български училища, членували в български дружества, посещавали български църкви и живели със същите надежди и тревоги, каквито са споделяли техните сънародници от другите предели на страната. Затова на взаимодействието между частите на БНА и македонските партизански отряди трябва да се гледа като на споделена или обща история на България и Македония. Всичко преди това е само и единствено История на България и българска история.
Фокус: В свое интервю премиерът на Македония Никола Груевски казва има спорове между българската и македонската историография от 1945 година. За какво са тези спорове?
Проф. Светлозар Елдъров: Интервюто на Никола Груевски е ярко свидетелство за дълбоките, а според мен и необратими вече увреждания, причинени от антибългарската пропаганда във Вардарска Македония. Премиерът на държавата, която няма нито официално име, нито собствена национална история, нито ясно политическо бъдеще, се удивлява, че в България имало градове, именувани на Гоце Делчев и Яне Сандански. Това противоречало на македонските читанки, издадени след 1945 г., от които той знаел, че те не били български, а македонски герои! И това ако не е обратна оптика, която преобръща местата на причината и следствието, на оригинала и копието, на собственика и крадеца. Ако беше прочел собственоръчните писма на Гоце и Яне или написаното преди 1945 г., щеше да е наясно с тяхната национална принадлежност и защо български градове носят техните имена. Тогава със сигурност щеше да знае, че Вътрешната македонска революционна организация, с чиито инициали ръководената от него партия се е самонакичила, беше обвинявана в краен български национализъм дори в България.
Тези спорове обаче изобщо не са за имена, дати и факти от историята. Те са за нещо много по-важно, бих казал стратегическо. Това са спорове за идентичност. Трябва да осъзнаем, че идентичността е важна колкото икономиката. Първата се крепи на историческото минало, втората на природните ресурси. И от двете зависи сигурността, стабилността и бъдещето на страната. Разликата обаче е, че ако природните ресурси могат да се купят, историята трябва да си я създал сам. Да оставим безнаказано да ни ограбват историята, е все едно да ни крадат природните ресурси. Същото се отнася и за споделената история. Историята на България е наше духовно богатство. Златният резерв на БНБ е наше материално богатство. Често политици, пък и колеги историци, лековато говорят за споделената история между България и Македония. Слава Богу, досега не съм чул някой да предложи да споделим и златния си резерв с Македонската национална банка.
Фокус: В тази връзка как гледате на политиците, които казват да оставим историята на историците, в случая с България и Македония?
Проф. Светлозар Елдъров: Това на пръв поглед е едно много симпатично, дипломатично и политически коректно послание. То идеално пасва за озвучаване на двустранни срещи на високо равнище, стои добре в контекста на някое интервю, върви за международни изяви. В същността и конкретиката си обаче е несъстоятелно до глупост. Вече споменах, че с проблемите на българската история в Македония сега активно се занимават само учените, групирани около Македонския научен институт в София, който е неправителствена организация и до голяма степен действа на обществени начала. У нас беше разрушено и малкото, което беше създадено в научните звена през 80-те години за академично и длъжностно израстване на учените, занимаващи се с националния въпрос. С национална тематика няма никакъв шанс да спечелиш международен проект. Тя не е атрактивна и у дома. На малцината останали верни на тази проблематика в самата колегия се гледа отвисоко, лепят им се етикети като националисти, позитивисти и пр. Затова и мнозина колеги предпочитат да обработват по-плодовити ниви. Някои отиват и по-далеч, но не ми се ще да превръщам Агенция Фокус в простор за непраните гащи на българския исторически дискурс. Накратко, мантрата да оставим историята на историците, подразбира се от България и Македония, в реалния живот означава да изправим шепа опълченци срещу редовна армия и да очакваме победа. Вярно, в българската история и това се е случвало преди 135 години. Обаче чудесата стават само веднъж.
Не ми се щеше така песимистично да завърша това интервю, още повече, че го правя между два щастливи, жизнерадостни и оптимистични празника Коледа и Нова година. Като историк, който от началото на 1981 г. професионално се занимава с националните проблеми, в частност с борбите на македонските и тракийските българи за национално освобождение и обединение, не мога да не споделя личната си загриженост за състоянието на българската историческа наука. Историческото ни минало е основа на националната ни идентичност. Загубим ли го, ще се загубим и ние.

Андрей Ковачев: Никола Груевски признава, че това, което са учили след 1945 г., не е задължително да бъде историческата истина

29 декември 2012 | Агенция Фокус
Премиерът на Македония Никола Груевски коментира в интервю пред телевизия Сител 3 отношенията с България. За някои от акцентите в интервюто, Агенция Фокус разговаря с евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев.
Фокус: Г-н Ковачев, прочетохте ли интервюто на премиера на Македония Никола Груевски? Какъв е Вашият коментар?
Андрей Ковачев: Аз се радвам, че г-н Груевски признава, че това, което са учили след 1945 г., и това, с което са пораснали, не е задължително да бъде историческата истина. Защото в комунистическата тоталитарна система както в България, така и в комунистическа Югославия, учебниците по история са идеологизирани (и в България бяха такива), и не отразяват историческите факти и истини. Това, което аз очаквам от една дясна партия, каквато е ВМРО ДПМНЕ, която е асоциирана към Европейската народна партия и по принцип би трябвало да бъде антикомунистическа, е да желае промяната на учебниците по история, съобразно научните факти и доказателства, а не - да поддържа комунистическата история. За съжаление, това не се случва. Виждаме, че през 2012 г. по време на г-н Груевски и правителството на ВМРО ДПМНЕ, продължава комунистическата традиция на фалшифициране на тази история.
Г-н Груевски пита: Защо сега българите се сетили, че ние от 1945 г. фалшифицираме тази история, а българите сега са се сетили да протестират. Ние бяхме толерантни, дълго време чакахме, десетилетия чакахме да има промяна, но тя не се случва. Сега една, да кажем, дясна партия, каквато би трябвало да бъде ВМРО ДПМНЕ, не скъсва с комунистическата традиция. Ние очакваме поне някакви сигнали в тази посока. Няма такова нещо, има -Скопие 2014, т.нар. според г-н Груевски, любовна история във филма Трето полувреме, изложбите, които се правеха в Брюксел, и на други места по света за представянето на средновековната книжовна македонска традиция такава, каквато световната наука не познава или пък македонската енциклопедия...
Разбира се, г-н Груевски ще каже: Това си е академичен труд, ние не сме виновни за него. Но не получаваме никакви сигнали, независимо дали от правителството, от академичната общност, от медиите, че искат да се обърнат към историческите факти и да направят своите изводи. Аз знам, че е много трудно и не е от един ден за друг ден, наистина, както казва Груевски: Ние пораснахме с тази история. Да, така е, и ние в България растяхме тогава с една идеологизирана и фалшифицирана история в комунистическите учебници. Но ние, след 1989 г. лека-полека започнахме да я променяме и да я базираме на общочовешките знания, на науката и на историческата истина. Затова и преосмислихме много събития от нашата история. Вярно е, че и в България имаме различен прочит на историята. Имаме една партия, която все още празнува 9-ти септември като някаква голяма дата за България. Аз се радвам, че на национално ниво това вече не се случва. Всяка партия сама по себе си може да празнува каквото си иска, но ние като национална политика сме променили това и сме направили нов прочит на историята и сме казали тази дата доведе до една комунистическа диктатура в България. Комунистическият прочит на историята в Македония се задълбочава. Хубавото е, че г-н Груевски казва, че от 1945 г. насам имаме различна интерпретация на историята. Какво се е случвало преди това? ВМРО не е партия от 1945 г., тя е организация, създадена в края на 19 век. Така че - ние имаме много обща история, която би трябвало по един съвсем европейски начин да седнем и стъпка по стъпка да се опитаме да намерим общ език от двете страни на сегашната българо-македонска граница по всички теми историческите теми и много по-важните икономика и права на хората, които открито заявяват своята българска етническа принадлежност. Следващото, което ми направи впечатление в коментара на г-н Груевски, е, че той казва, че никога той, членове на неговото правителство или от неговата партия не са говорили нищо срещу България. Проблемът тук е, че самият фундамент, върху който стъпва изграждането на тяхната концепция за национална идентичност, е антибългарски. Той обяснява, че ние сме македонци, защото нямаме нищо общо с българите. Това е основата и аз не знам дали се правят на наивни, не мога да си представя, че са наивни, че не могат да го разберат и трябва да им бъде казано едно към едно, както сега го казвам.
Самият фундамент на концепцията за македонската идентичност, език, култура, история е по същество базиран на македонизма или на антибългарската теория, че те са такива, защото не са българи.
Нека да припомня, че през 2009 г., мисля, в Австралия г-н Груевски каза пред емиграцията от Македония няма вардарски, егейски и пирински македонци, а само македонци. Това звучи заплашително за нас. Какво означава това че имат претенции към други части от географската област Македония? Или, когато г-н Никола Попоски, техният външен министър, съвсем наскоро говори за симетрия в преговорите за подписване на едно споразумение за добросъседство. Какво означава симетрия, според г-н Груевски? Че има претенция към България или, че македонските българи, които сигурно са над два милиона, които живеят на територията на Република България, една част бежанци или техните прародители баби и дядовци-бежанци от географската област Македония, не са минали през този курс на обучение на комунистическата югославска държава и не са направили такъв фалшифициран прочит на историята? Важно е да се каже, че понятията македонец, македонски българин и българин са синоними. Македонските българи на българска територия не са минали през образователния курс на югославските комунистически учебници, по които е учил г-н Груевски и няколко други поколения граждани на сегашната Република Македония. Те знаят какви са истинските исторически факти и аз се надявам, че в XXI век ние ще започнем да се обръщаме към истината и повече да не робуваме на тези идеологически учебници и теории и да не ги обогатяваме с теории от рода на античния произход на сегашните македонски граждани. Тази теория е базирана на фантазиите или на политическата калкулация на някои политици в Република Македония, за съжаление и от правителството на г-н Груевски, ако не и той като основен историчар на Република Македония.
Примерите са и много други говорителят на ВМРО- ДПМНЕ, Илия Димовски, който казва в една негова статия, че в страни-членки на ЕС, съседни на Македония, има дискриминация на македонци и те трябва да бъдат защитени по един или друг начин от Република Македония. Това не е ли също претенция към нас? Разбира се, че всеки е свободен да се самоопределя като такъв, какъвто иска. Ние трябва ясно да заявим аз нямам нищо против, когато някой се счете за македонец да уважавам неговото право да се счита за македонец, също и на територията на Република България. На последното преброяване имаше някъде около 1600 български граждани, които се самоопределят като македонци, и това е абсолютно тяхно право да го направят. Но има и сигурно над два милиона македонски българи, които са от географската област Македония и са си българи, както са и тракийците, добруджанците, шопите, мизийците и от всички други географски области на България. Опитвам се в това изказване на г-н Груевски да намеря една първа стъпка на осъзнаване, казвайки, че това е историята, с която ние израснахме. Според мен това е много ключово. Той казва, че това е историята, с която ние израснахме, а не казва, че това е истината. Би трябвало да се каже и следващата дума тази история не е задължително базирана на каквито и да било исторически факти. Сега вече, отричайки комунистическия режим, надявам се ВМРО-ДПМНЕ като дясна партия да го отричат, да направят и втората стъпка и лека-полека да отворят своите сърца и души за историческата истина.
Фокус: Откъде идва националистическата реторика спрямо България?
Андрей Ковачев: Националистическата реторика в този смисъл е македонизмът, концепцията на македонизма, която ако искате, може да кажете, че идва от Коминтерна или от сръбската доминация преди това, от сръбската окупация, въпреки че сръбската окупация преди 1941 г. е искала да направи от тогавашното население на тази територия сърби. Не са успели и тогава една част от сръбските управляващи или академичен елит, се е опитвала, като не са успели да ги направят сърби, да не си останат и българи, да ги направят нещо друго и са представили тази теория за македонски, отделен произход на македонците. Разбира се, после е подкрепена и от Коминтерна. По този начин от България като казваме: Има националистическа реторика и правителството на г-н Груевски базира своята политика върху една антибългарска теза, е точно заради това. Когато строиш паметник на Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански, даже и Кирил и Методий, ако искаш, цар Самуил, и обясняваш: това, което аз строя тук, е паметник на един македонец или на няколко македонци, които винаги са били македонци и никога не са били българи и не допускаме никаква друга интерпретация за тях, какво означава това нещо? Те, разбира се, не го казват по този начин, но интерпретацията е точно такава. Защо го правят? Аз нямам нищо напротив да има паметник на цар Самуил, на Гоце Делчев, на Даме Груев в Скопие, колкото искат важната е интерпретацията обаче. Защо те правят това? За да кажат, че ето, те са се борели за независима Македония, за македонците и са били едва ли не, срещу българите.
Фокус: Незначителни ли са случаи като този на Спаска Митрова? Така представен от премиера Груевски изглежда като битовизъм.
Андрей Ковачев: Не е само случаят със Спаска Митрова. В Македония е все още опасно открито да заявиш: Аз съм българин. Репресиите вече не са, както са били навремето 1944 - 1945 г. и по-нататък със Закона за защита на македонската чест, да те хвърлят в затвора или да те закарат на концентрационен лагер, а да те изгонят от работа, да ти кажат, както на жената на г-н Лазар Младенов, председателя на Българския културен клуб в Скопие, че няма място за българи в държавните предприятия в Македония, да бъдеш по някакъв начин представен като втора ръка човек, който се е отрекъл от неговата македонска същност, като предател на македонската идентичност. Това е големият проблем, че българите, тези, които знаят истината, в огромната част от македонските граждани в семействата си са говорили на тази тема, но младите хора вече ги е страх да казват това, защото пропагандата (няколко поколения са минали от 1945 г.) е точно в обратната посока. Ти излизаш предател, ако кажеш вкъщи моят дядо ми каза, че се чувствал българин и че ние сме били българи. Те ще кажат, че твоето семейство са предатели, колаборационисти с българските фашистки окупатори. Ще ти се лепне този етикет. Аз знам, че ще бъде много труден и дълъг процесът на нормализиране на тази ситуация, но трябва да има желание от управляващите, медиите и академичния елит. Политически, медиен и академичен елит това са професори в най-различни области, хора, които се занимават с анализи и изследвания, които пишат и учебниците. Те също трябва да поемат своята отговорност, за да не се възпитават младите поколения, както г-н Груевски е учил и както той казва: аз израснах с тази история. Новите поколения в Република Македония не би трябвало да израснат със същата тази история и да не се счита за предателство спрямо Македония, ако се стъпи на истината.
Фокус: Институциите в Скопие отделиха доста държавни средства за филма Трето полувреме и за кампанията за популяризирането му, включително и за Оскар, където продукцията отпадна още при съставянето на шортлистата за чуждестранни филми. От интервюто става ясно, че премиерът Груевски продължава да го поддържа, какъв е Вашият коментар?
Андрей Ковачев: С моя колега Илчев имахме веднъж миналата година възможност лично с г-н Груевски да говорим по този въпрос. Той поддържа тази своя теория, че това е любовна история между двама души, което се е случило на фона на тогавашната българска администрация на тогавашната югославска част от Македония и, че не е основното антибългарското, че той нямал желание да финансира нещо, което е срещу България. Аз съм чувал от други македонски дипломатически източници, че едва ли не - те са подведени от Дарко Митревски, който е вкарал толкова много антибългарски елементи в своята продукция. Министър-председателят Груевски тогава каза: Ние не можем да отказваме на македонски режисьори, които искат да правят исторически филми, защото на нас ни трябва ново македонско кино, което да бъде хубаво и да се гледа по света. Тогава ние с моя колега Илчев предложихме защо не направите един хубав исторически филм, заедно с България, примерно за Кървавия Божик 1944 - 1945 г., когато около 20 000 - 30 000 българи са били ликвидирани от тогавашната комунистическа власт, или за убийствата на българските момчета в село Гарван от сръбската власт преди това, по времето на сръбската окупация. Би било прекрасно, ако книгата на Младен Сърбиновски Шашма, също се екранизира и се направи като копродукция между България и Македония. От г-н Груевски нямаше отговор, но отговорът от дипломатическите източници беше, че още не му е дошло времето за това.
Фокус: По отношение на общите исторически събития какво препоръчва ЕС в случаи, както той го описва нашите революционери те ги представят за техни?
Андрей Ковачев: Европейският парламент от няколко години насам приема в своите резолюции за напредъка на Македония формулировката, в която казва, че призовава за общо честване на общата история, събития и герои на Република Македония и Република България. Трябва да се казва точно Република Македония и Република България, както са официално, защото иначе едва ли не са отделни народи или имат отделна история. Те имат обща история, затова е важно да се подчертае общото честване на общата история на двете сега съществуващи държави Република Македония и Република България. Както виждате, няма желание от македонска страна. Даже има несериозно отношение и нелогично отношение с предложенията на техния президент за това да честваме Деня на Европа или да честваме признаването на независимостта на Република Македония като възможни общи дати за историческо честване. Това въобще не е смисълът на общото честване на нашата обща история. Денят на Европа не е обща история между Република България и Република Македония. Той е общ за целия Европейски съюз и ние ще го честваме с германци, французи, както го правят с всички 27 страни-членки на ЕС, а не само с Република Македония.
Фокус: ЕС ясно показа, че на Балканите в преговорния процес ще държи на добросъседство. България има ли ясна позиция по този въпрос?
Андрей Ковачев: Тази позиция на Европейския съюз е базирана и на българската позиция. Това е хубаво, че решението на Европейския съвет от декември по повод по-нататъшните стъпки за преговорите на Република Македония, е взето с единодушие. Тук също има една спекулация, в която се казва България е наложила вето. Няма такова нещо. Ако говорим с тези думи - България е наложила вето, не тогава 27 страни-членки наложиха вето, защото решението на Европейския съвет е взето с единодушие. В това решение са отчетени позициите и на България, и това, че добросъседските отношения са един основен елемент при приемането на всяка нова страна-членка. Не може да се влезе в Европейския съюз с едни сериозни нерешени проблеми между две страни, които ще са пълноправни членове на ЕС. Тези сериозни проблеми, които те имат, трябва да бъдат решени преди започването на преговорите или поне да има сигнал за желание да се решат тези проблеми преди това, защото самите преговори са технически. Отварянето и затварянето на главите са технически преговори, които се водят от администрацията и политиката се прави преди това. Виждаме, че всяка страна си има своите изисквания и тези двустранни проблеми винаги се поставят от всички страни-членки, както е примерно от Словения към Хърватска, Франция към Исландия или Холандия към Исландия. Могат да се намерят много други примери, когато страна-членка поставя своите проблеми с друга страна, която ще стане после потенциален пълноправен член на ЕС. Да не говорим, че според мен проблемите примерно с Люблянска банка са много по-лесно разрешими между Словения и Хърватска, но те се поставят. А ние имаме един основополагащ проблем в случая с Македония и би било странно, ако ние не го поставим на масата на преговорите пред Европейската комисия, съвет и парламент, както сме го и направили. И да кажем ние искаме Република Македония да стане колкото се може по-скоро част от ЕС, защото смятаме, че единственият инструмент за преодоляване на раните и несправедливостите от миналото, може да бъде европейската интеграция, както се случи между Германия и Франция и между такива вековни противници, които са били в Западна Европа. Но за да се случи това, трябва да има желание от другата страна, да не се провокира България по този безобразен начин чрез продължаването на комунистическата политика на македонизма, аргументирането на национална идентичност, език и култура, базирано на антитезата такива сме, защото не сме и нямаме нищо общо с българите, с тях не искаме да празнуваме общата ни история, не искаме да празнуваме общи герои, нямаме общо писмо и четмо и сме съвсем отделни, даже по генетичен код някои се опитват да търсят разликите между нас.
Яница ТАНЕВА

Видеа

СТАТИИ

Българо-македонски смущения
С Огнян Минчев разговаря Георги Папакочев

Д-р Тодор Чобанов: Нито филмът "Трето полувреме" изглежда верен откъм фактите, нито Музеят на холокоста в Скопие отговаря на световните музейни стандарти

Купете тритомника на д-р Георги Генов:
Американската Православна Църква на българите

Авторът д-р Георги Генов задълбочено но сбито разказва историята на македонобългарските черкви зад Океана, около които се развива цялостният живот на нашата емиграция от рождението до самата кончина на личността. Той уместно отбелязва, че тритомникът е абсолютно конвертируема книга, която може да ни представи добре на международния пазар (САЩ, Канада и Австралия), както и в Родината.
Обръща се с апел за спонсорство, поради ограничените възможности на БАН..
Част първа: 1 347
Част втора: 348 587
Част трета: 588 927
Книгите може да бъдат закупени на цена от 44,90 лв (23 Евро) на адрес:
Музей Класика 32, Венелин, София 1132,
България, Европейски съюз
За постоянни справки: Александър Стайков: 0876-44-76-87

Връзки

РЕДАКЦИЯ
Отговоренъ редакторъ Георги Младеновъ E-Mail за контакти: makedonskatribuna@gmail.com
Заместникъ редакторъ Д-ръ Георги Геновъ E-Mail за контакти: historicalarchives@gmail.com
Помощникъ редакторъ Пандо Младеновъ  
Webmaster Владимиръ Панковъ E-Mail за контакти: radkomk@gmail.com
Помощникъ редакторъ проф. Александъръ Бешковъ
Legal REPRESANTATION Gosho Mladenov B.A.S.M.Eng.L.L.B.
English proof reader A. Aleknevicius B.A.

 

 
 

Hosted in Toronto by Macedonian Tribune