Органъ на МПО Любенъ Димитровъ отъ Торонто Канада

Месечно издание - Monthly publication

 

Брой 111 - 2012 г.

Issue 111 - Year 2012

 

 

 
 

Скъпи приятели,
Редакцията Ви пожелава
весела Коледа и щастлива Нова 2013 Година!

Андрей Ковачевъ

Евгени Кириловъ

Този брой на Македонска Трибуна е посвѣтенъ на българската дипломация, която въ послѣдно врѣме се опитва да поесни на Европейскитѣ дипломати, че до вчѣра (Окт1944г) “македонцитѣ“ бяха българи и вѣднага следъ свършването на втората свѣтовна война, сърбитѣ ни декларираха за “македонци“ и почнаха да ни правятъ езикъ!
Следъ толкова много лутания по сръбското пространство въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония, днесь представителитѣ на сърбо-македонизма се събуждатъ. Най-голямиятъ шамаръ на сърбо-македонизма бѣ отдаренъ на 25 Ноемврии 2012 година и то въ центъра на градъ Скопие. Албанскитѣ лидери отъ три държави декларираха , че тѣ ще направятъ всичко възможно за да се обединятъ въ една албанска държава, която ще ръздели република Македония на два не сѫществуващи кантона. Това за което албанцитѣ презъ априлъ 1941 година мечтаха днесь го иматъ. Този пѫть съ половинъ Скопие и цялата Западна Македония. Сѣга вѣче албанцитѣ няматъ нужда отъ преговори или договори и споразумения съ ВМРО. Тяхната Вѣлика Албания е почти при своятъ зъвършекъ. На тяхнитѣ тържества Вардарска Македония бѣ залята отъ Албанскитѣ знамена. Каква ирония нито единъ отъ сръбскитѣ Удбаши не се обиди отъ албанскитѣ знамена. Тѣзи сръбски Удбаши полудяхац когато преди няколко години видяха едно българско знаме да се вее въ една отъ кѫщитѣ на градъ Велесъ.
Само следъ няколко дена когато албанцитѣ празнуваха раждането на тяхната държава Албания отъ 1912 годинац почнаха сърбо-македонцитѣ на сърбина Новаковикъ да се сѫбуждатъ и видятъ че тяхната измислена държава не сѫществува.
Почнаха да приемътъ предложенията на България за намаляване на антибългарскиятъ имъ тонъ. Вчѣрашнитѣ външни министри на днешната сръбска република почнаха да се обаждатъ по сръбскитѣ вестници въвъ Вардарска Македония че нямало нищо лошо въ това да се издигне декларацията отъ Фев.1999г. въ Европейски договоръ между единъ народъ разделенъ отъ победителитѣ на дветѣ свѣтовни войни.
За сѣга е важно тѣзи нехранимайковци да се върнатъ къмъ българскитѣ имъ корени! Ние въ градъ Торонто Канада не смѣ уверени, че тѣзи които отъ 1944 година до днесь сѫ яли отъ сръбската копанка, ще се върнатъ къмъ свойтѣ български корени! Напротивъ, тѣ сѣга ще ни предлагатъ условие, като че ли ние искаме да влизаме въ Европейскиятъ сѫюзъ?
Почнаха вѣче да ни будалкатъ да смѣ оставили на историцитѣ да се занимаватъ съ общата ни история!
Това е другиятъ трикъ на сърбо-македонизма днесь!
Българската дипломация днесь, трябва да иска да се изучава историята на поробена отъ сърбитѣ Македония отъ българскитѣ учебници, а не отъ сърбо-харватскитѣ, които сѫ задръстили шкафоветѣ по универистетскитѣ библиотеки.
Никой въ чужбина не вярва, че сърбо-македонцитѣ ще устъпятъ отъ тяхниятъ наметнатъ сръбски идентитетъ (“македонски“) и отъ тяхниятъ несѫществуващъ “македонски“ езикъ.
Братя българи внимавайтѣ, иматѣ си работа съ най-гаднитѣ сръбски агенти въ поробена Македония... Пакъ Внимавайтѣ!
Ако сърбо-маакедонцитѣ, не в земътъ учебницитѣ отъ България за тяхнитѣ институции, ние ще бѫдѣме излъгани и то не за последенъ пѫть.
Назадъ къмъ идейтѣ за една България отъ Мизия. Тракия и Македония.
За редакцията на Македонска Трибуна Г.Младеновъ 01.12.2012г.

БРАВО НА БЪЛГАРИЯ, ГЪРЦИЯ, СЛОВЕНИЯ, ГЕРМАНИЯ И ШВЕЦИЯ!

дата: 14 Декември 2012 г., автор: Свободна Македония
Споменатите държави "спънаха" безцеремонните опити на Македония и Сърбия да се промъкнат в ЕС на всяка цена...
БРАВО НА БОРИСОВ, ПЛЕВНАЛИЕВ И МЛАДЕНОВ ЗА ПРОЯВЕНОТО МЪЖЕСТВО: СКОПИЕ ДА НЕ СЕ ДОПУСКА ДА ПРЕГОВОРЯ С ЕС.
Електронното издание "Прес 24 МК" /Скопска Македония/ отбелязва с възмущение: Гърция и България, с подкрепата на Словения „СПЪНАХА МАКЕДОНИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ „. Докато Германия, Великобритания и Франция останаха настрана, без да заявят нито подкрепа, нито против. В жестоките дебати "за" и "против" дата за Македония на маратонската среща на външните министри, накрая победиха : БЪЛГАРИТЕ, ГЪРЦИТЕ И СЛОВЕНЦИТЕ!
Шведският анализатор Хенрик Борс казва, че и Швеция ПОДОБНО НА ТРИТЕ СПОМЕНАТИ ДЪРЖАВИ е настоявала - ЕС да изпълни заявлението за интеграция на страните от Западните Балкани в ЕС.
НА СВОЙ РЕД НАЙ-ГОЛЯМАТА ЕВРОПЕЙСКА ДЪРЖАВА - Германия е била ПРОТИВ СЪРБИЯ!
Гърция все още иска - Македония да смени името си, докато германският министър по европейските въпроси Михаел Флинк е против становището на Сърбия за отваряне на ГКПП на границата с Косово.
ТОВА Е ИСТОРИЧЕСКА ПОБЕДА ЗА НАШАТА ДИПЛОМАЦИЯ. ОТ тук – нататък НАДАЛИ МАКЕДОНИЯ И СЪРБИЯ ЩЕ ПОСМЕЯТ ДА ВОДЯТ ПОЛИТИКА ПРОТИВ СЪСЕДИТЕ СИ, ОСОБЕНО СРЕЩУ ИЗСТРАДАЛАТА ОТ СКОПСКИТЕ ХУЛИ НАША ДЪРЖАВА!
РЕДАКЦИЯТА НА „FREE MACEDONIA„

Премиерът Бойко Борисов: Не можем да допуснем да ни се краде историята

13 декември 2012 | Агенция "Фокус"
Брюксел. По отношение присъединяването на Македония към Евросъюза страната ни винаги е подкрепяла Македония изцяло – както за членството й в ЕС, така и за влизането й в НАТО. Това заяви премиерът Бойко Борисов в Брюксел, съобщиха от правителствената информационна служба. По думите му - македонската страна е най-близката ни държава, а македонците – са най-големите ни приятели, но за присъединяването й към „европейското семейство”, Македония първо трябва да покрие всички критерии – особено тези за добросъседство.
„Историята не е нещо, което се пренаписва или преиначава, има исторически факти, които са признати, и ние не можем да допуснем да ни се краде историята”, допълни премиерът и заключи, че „добросъседството и европейската интеграция изискват толерантност и признаване на това, което другите народи векове наред са постигали".

Костадин Филипов: Ако в Македония са простаци и примитиви,
не трябва да сме като тях!

13 Декември, 2012 | frognews.bg
Да не падаме на провинциалното равнище на Македония! Вече сме държава от друго качество в сравнение с Македония, казва за Frognews.bg дългогодишният кореспондент на национални медии в Скопие Костадин Филипов.
интервю на Ана Кочева
- Коста, има ли изненадани от решението на Съвета на външните министри за бъдещето членство на Македония в ЕС?
- Абсолютно никаква изненада. Ако човек е следил внимателно настроенията сред управляващите в Македония, тяхната прогноза се основаваше на предпазлив оптимизъм. Най-компетентният човек в правителството по въпросите на европейската интеграция на Македония, вицепремиерът Теута Арифи, предварително сподели, че очаква тъкмо това, което се случи. Всичко друго - че датата ще бъде дадена сега, в най-лошия случай през юни следващата година - е пропаганда, че решението може да бъде блокирано от „обичайния заподозрян“ Гърция и частично от България, всичко това бе пропаганда, на която някои в Скопие обикновено разчитат повече, отколкото на реалния политически анализ на конкретната ситуация.
- Тиражираше се напоследък, че Македония се е надявала тъкмо на черногорски сценарий за членство. т.е. да има становище за становище. Възможно ли е половингодишното отлагане на решението да даде известни наченки на демократизация и сговорчивост?
- Трезвите гласове в Скопие оцениха, че всъщност решението от вторник не е чак толкова лошо. Първо, Македония все пак получи рамка, в която юни 2013 година е близък срок, в който наистина страната може да получи дата. В този смисъл така нареченият „черногорски сценарий“, тоест, дата плюс дата, е налице. Второ, Македония има възможност да „отлепи“ от статичната позиция, в която беше досега след четири препоръки за посочване на дата, и нито едно позитивно решение.Да се движи напред, макар и в рамка, макар и при определени условия, все пак е по-добре от това да стои на едно място. Въпреки че, по моето дълбоко убеждение, премиерът Никола Груевски и кръжецът около него май нямат нищо против от подобна ситуация - през март следващата година в Македония се провеждат много важни местни избори. Груевски и хората от партията му ВМРО-ДПМНЕ отново ще вкарат в кампанията тезата, че Македония е готова за членство в НАТО и в ЕС, но тази лоша Гърция, а сега и България, й пречат. Този „инструмент“ помогна на Груевски в няколко изборни цикъла от 2006-а година насам, защо да не помага и в бъдеще.
- Често говорим за симулация на желание от страна на управниците в Скопие по отношение на македонското членство в Съюза. Колко дълго може да продължава то?
- Частично вече отговорих. Симулацията е практикуван често в Скопие маниер. Че какво друго освен симулация на готовност за диалог с България е позицията на Скопие, изразена чрез външния им министър Поповски. Дайте да подпишем договора за добросъседство и сътрудничество, да създадем експертни комисии, да почнем да събираме на общи работни срещи двете правителства... Ах, колко бързаха, след като в продължение на повече от четири години бяха завряли българското предложение за въпросния двустранен договор в най-прашното чекмедже. Много съм любопитен дали това желание ще продължи и сега, след като България ясно заяви, че няма да бъде сред страните-членки на ЕС, които ще подкрепят искането за начало на преговори. Симулацията може да проличи още утре, а демонстрацията на желание за бързи резултати да е била просто прах в очите.
- Тези дни стана ясно, че у нас едва 8% одобряват евентуално македонско членство в ЕС. Изненадващи ли са тези цифри, не се ли радикализирахме и ние ответно? Като че ли пропастта, вместо да се намалява, става все по-дълбока, което със сигурност не е белег за добросъседство.
- Този факт за мене е знак, че и ние се подаваме повече на емоции и вярваме на декларациите на две-три личности у нас, които монополизираха и за съжаление комерсализираха темата. Не може от българо-македонските отношения да се прави бизнес. Че оттатък границата продължават с провокациите, това е ясно. Но ние забравяме, че вече сме държава от друго качество в сравнение с Македония - членове сме на НАТО и на ЕС. Следователно, просто е задължително да се държим като европейци, а не да падаме на тяхното провинциално равнище, подвеждани от въпросните гласове, за които вече казах. Болно ми е, че искаме от македонските власти да спазват европейския критерий по отношение прекратявене на „езика на омразата“, а в същото време допускаме публичното пространство да се затлачва от същия „стандарт“ по отношение на Македония. Ако те са простаци и примитиви, защо и ние трябва да сме като тях...
- Да обърнем поглед към методичната политика на Албания в региона. Ще бъде ли превзета крепостта отвътре и ако има такава опасност, къде е причината в Скопие да си заравят главите в пясъка и да не искат да проумеят какво им се готви отзад?
- Албания играе отлично балканската си игра. Вече има втора албанска държава в лицето на Косово, на път, както казва бившият лидер на ВМРО-ДПМНЕ и премиер Любчо Георгиевски, е да се роди трета и това е Македония. Винаги съм казвал, че истинският проблем на Македония и нейните елити не е България, а междуетническото равновесие в страната. Дори, струва ми се, членството в ЕС не е толкова важно колкото това равновесие, колкото и да е деликтно то, да се подържа в добро здраве. Използвайки твоята терминология, ще кажа, че крепостта ВЕЧЕ е превзета отвътре. Зоните на влияние и териториите вече са „опикани“, с извинение за „кучешкия“ термин. Но за разлика от македонците, албанците непрекъснато разширяват тези зони, в които вдигат крак да „пуснат по една вода“. Вардар била етническата граница- да, ама друг път. Тя отдавна е премината. И в решението от вторник в Брюксел отново бе подчертано колко е важно Охридският договор от 2001-а година да бъде изпълнен докрай, документът, както се знае, е под особения мониторинг на международната общност. Договорът „редизайнира“ македонската държава, даде повече права на албанците, техните представители във властта, в това число и министрите, се подчиняват и се отчитат на партийните си лидери, а не на премиера, да речем. Македония вече е федерализирана. Колкото повече Косово укрепва своята държавност, толкова повече Македония става по-нестабилна. Те са като скачени съдове, но енергията прелива само в едната посока-през ГКПП Блаце откъм Скопие към Прищина. Не смятайте, че македонците не виждат това, че елитите не го усещат. Усещат го, и още как. Но ръцете им са вързани, по-точно, те самите си ги вързаха. И за да намалят натиска за бездействието си, се обръщат на изток и търсят врагове там, у нас, в България. По-късогледа политика на Балканите май няма...
- А как гледаш на заявената готовност от Н. Попоски за подписване на договор за добросъседство. Смяташ ли, че в Македония действително приемат предложените им от българския дипломат номер 1 стъпки за нормализиране на отношенията или по-скоро сега ще си намерят повод да откажат поради липса на българска подкрепа за ЕС?
- Как гледам? Като на маневра за „омилостивяване“ на София с цел да не се присъедини към ветото за дата. Как се прави такъв договор за две седмици, как се прави добросъседство за десет дни, нека да е и месец. Ама, готовността да се приемат идеите на България била знак за добра политическа воля, моля ви се. Защо не се сетиха да я прояват през годините, които изминаха. Знаете ли, че първото предложение за такъв договор от страна на София бяха така забутали сред архивите, че когато българска експертна група пристигна в Скопие за преговори по текста, чиновниците в македонското Външно министерство се утрепаха да търсят проекта. Тук го няма, там го няма,къде ли е... Намериха го прашно, забутано най-отдолу, знак, че въобще не са го погледнали. Смях...А ако настина сега, при тези нови обстоятелства решат да дадат ход назад, могат да бъдат сигурни, че никакви сантименти-исторически, културни, фамилни и други аргументи няма да спасят Македония. Нейната перспектива няма да е европейска, а изолация в тъмното балканско блато.
- Как си представяш в крайна сметка развързването на Гордиевия възел на Балканите? Давам си сметка колко пожелателен е този въпрос, но все пак идват светли празници и можем да помечтаем...
- Всички балкански държави в вропейското семейство, когато и да стане това. При едно условие - ако все още това семейство не се е разпаднало.

Божидар Димитров: Първи знак за добросъседски отношения може да е поклон пред жертвите на коминтерновския македонизъм

13 декември 2012 | Агенция "Фокус"
София. След поклон пред жертвите на коминтерновския македонизъм, в много по-спокойна атмосфера, може да започнат разговорите за добросъседските отношения между България и Македония. Това каза пред Агенция „Фокус” историкът Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. По думите на Божидар Димитров, след ветото, което 13 страни наложиха върху определянето на дата, от която Македония да започне преговори за влизане в Европейския съюз, бяха посочени и трите проблема, с които Македония трябва да се справи. Единият от тях засяга България и той гласи – установяване и поддържане на добросъседски отношения с България, а другите два са проблема с Гърция и правосъдието.
„В България – много хора започнаха да се питат какво означава – добросъседски отношения и как те трябва да се формулират. Като начало мисля, че Македония трябва да осъди геноцида над българите в Македония, който беше извършен в първите месеци, след като Югославската Комунистическа партия завзе властта на територията на бивша Кралска Югославия. Както е известно, тогава между септември 1944 година и януари 1945 година бяха избити хиляди българи и то – елитът на българското население в републиката – лекари, учители, юристи, военни и т.н. Според македонски данни, числото на избитите българи е над 30 000. Постепенно бяха установени местата, където без съд и присъда, са извършвани масовите екзекуции. Едно от тези места е скопското кале, където на т.нар. от самите скопияни Кървав Божич са били избити над 1000 войници и фелдфебели. Коледа или Божич на местния български диалект, е само след няколко дни. Един първи знак, че Македония желае да поддържа добросъседски отношения с България може да е - македонският политически елит да осъди това зловещо деяние. Затова предлагам, македонският президент, или министър-председател, или и двамата заедно, на Коледа да се поклонят пред лобното място на избитите българи. Това ще бъде много добре прието в България и оттам-нататък могат в много по-спокойна и добронамерена атмосфера да започнат разговорите, след този поклон пред жертвите на коминтерновския македонизъм”, каза Божидар Димитров.
Агенция „Фокус” припомня:
Кървавата Коледа /Кървавият Божич/

Репресиите срещу цвета на българската интелигенция във Вардарска Македония започват на 26 декември 1944 г. По заповед на Светозар Вукманович – Темпо в Дома на Армията в Скопие са избити 72 български офицери, командири на двата новосформирани македонски батальони, отказали да заминат да се бият за сърбите на Срем. През следващите дни в Скопското кале са избити над 1000 войници и фелдфебели.
На 7 януари 1945 г. – Коледа по стар стил, по пряко нареждане на Тито са избити над 1200 души по предварително подготвени списъци от Севтозар Вукманович – Темпо и Лазар Колишев – Лазо Колишевски. В Скопие са избити 63 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, край Владимирово, Беровско – 330.
Над 700 души са избити в местността Седлото, между Охридското и Преспанското езеро по пътя към Отешево.
В концентрационен лагер е превърнат остров Голям град в Преспанското езеро, в който са избити няколко хиляди членове на ВМРО, включително и войводи на организацията, участвали в освободителните борби..
Кървавата Коледа поставя началото на комунистическите репресии над българското население в Македония, при които по официални данни, са избити над 23 000 души, а повече от 130 000 души са изселени, въдворени за принудително заселване в други части на Югославия или са затваряни в концентрационните лагери – Ясеновац, Ямите, Голи Оток. В скопския затвор Идризово загиват над 4000 души, активни членове на ВМРО. 800 членове на ВМРО са избити в лагера край Добой, Босна.

Македония да спре антибългарската кампания

12.12.2012 | actualno.com | Редактор: Е. Гигова
"Вижданията ни относно членството на Македония в ЕС не са деструктивни. Готови сме да започнем веднага разговори по всички спорни въпроси", каза в сутрешния блок на Нова телевизия министърът на външните работи Николай Младенов.
Като една от най-важните стъпки за подобряване на отношенията между двете държави той посочи спиране на антибългарската кампания в Македония.
"Всичко вече е в техните ръце. Пътят им към ЕС може да бъде отворен, ако страната предприеме съответните стъпки", добави външният министър.
"Македония е един музей на Коминтерна. Там комунизмът е жив и държавната им доктрина, базирана върху фалшива история, продължава да се развива", каза в сутрешния блок на БТВ историкът Божидар Димитров.
"Ако те влязат в ЕС с тази доктрина, потърпевшите ще сме ние. България беше достатъчно великодушна при ембаргото. Когато албанците бяха на 8 км от Скопие, ние им изпратихме танкове", допълни той.
Според лидера на ВМРО Красимир Каракачанов въпросът не е във великодушието, информира КРОС.
"Тук става въпрос за национален интерес. Ако днес им дадем подкрепа за членство в ЕС при провежданата от тях политика, утре ще станат още по-нагли. Толерантността на политиците ни към Македония в Скопие се тълкува като слабост и склонност към отстъпки. Колкото пъти сме погледнали толерантно на техните глупости, репресиите срещу гражданите с българско самосъзнание се увеличават", категоричен е той. Каракачанов иска и следващото правителство да продължи неотстъпчивата политиката към западната ни съседка.

Македония без дата за преговори за ЕС

11.12.2012 | БНТ | ВИДЕО
Македония отново не получи дата за начало на преговорите за присъединяването й към Европейския съюз. На приключилия преди малко съвет на министрите на външните работи от съюза беше взето решение въпросът да бъде разгледан едва през пролетта на следващата година и то при спазването на три условия. По време на съвета българският министър на външните работи е обявил декларация, в която са описани конкретните действия, които София иска Скопие да изпълни, за да получи възможност за продължаване на пътя към Европейския съюз.
Не само България, но и още няколко страни са били против даването на дата за начало на преговори на Македония. В крайна сметка е взето решение през пролетта на следващата година Европейската комисия да обяви доклад за постигнатото от Македония в три области - реформите в Македония, напредъка в развитието на двустранните отношения и постигането на напредък в спора за името с Гърция. След като се запознае с доклада, Европейският съвет ще вземе решение, с което да упълномощи Комисията да започне да изработва рамка за преговори с Македония и да започне предварителния преглед на законодателството в страната приоритетно в областите правосъдие и вътрешни работи, вътрешен ред и сигурност. Министър Николай Младенов подчерта, че решението на Съвета днес означава, че въпросът с добросъседските отношения вече се превръща във въпрос на наблюдение от европейските институции и от страните членки.
Условията са три и Македония ги знае - създаване на добросъседски отношения с подписването на споразумение, създаване на общи работни групи в ключoви области, например икономическо сътрудничество и културно и историческо наследство, както и показването на решителност и добра воля за прилагането на постигнатите споразумения. Днешното решение на външните министри означава, че няма да има развитие по темата и на съвета на лидерите от Европейския съюз в четвъртък и петък.

България е сред страните, които не посочват дата за преговори на Македония
Позицията на България относно определяне на дата за старт на преговори за членство на Македония в ЕС е била обсъдена на среща на президента Росен Плевнелиев с премиера Бойко Борисов

11.12.2012 | VESTI.bg
Темата ще бъде във фокуса на предстоящото заседание на Европейския съвет в Брюксел в четвъртък, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Плевнелиев и Борисов са категорични, че страната ни подкрепя европейската перспектива на Република Македония, но българската подкрепа не е безусловна и зависи от изпълнението на критериите за членство, сред които приоритетно място заемат добросъседските отношения.
Според президента и министър-председателя перспективата за еврочленство ще се отключи не чрез пропаганда и "маркетингови кампании", а чрез реални действия за засилване на добросъседските връзки между България и Македония.
Припомня се, че за да се постигне напредък в тази посока, България предложи на Македония двете страни да подпишат Договор за добросъседски отношения, приятелство и сътрудничество върху принципите на Декларацията от 1999 г., да се постигне договореност за съвместно честване на бележити личности и събития от общата ни история и да се прекрати антибългарската кампания и подмяната на исторически факти.
Очаквам до края на деня да имаме решение, което да посочи пътя, който Македония трябва да извърви, за да премине стъпка напред към присъединяването си към ЕС, заяви пред журналисти в Брюксел министърът на външните работи Николай Младенов преди началото на заседанието на Съвета на ЕС по общи въпроси.
В отговор на въпрос той уточни, че няма промяна в българската позиция. За България е важно това, за което говорихме през последните месеци и за което настояваме от години, да видим като резултат - акцент върху добросъседските отношения с нашата страна, прекратяване на антибългарската кампания и това постоянно заяждане, което нашето общество трябва да търпи от страна на нашите съседи. Заложили сме двустранен процес, за да потвърдим ангажиментите, които тази държава е поела към България в декларацията от 1999 г., с нов договор.
Надявам се преговорите ни по договора да започнат през следващата седмица. За да има Македония българската подкрепа, тя трябва да докаже, че е готова да изпълни всички критерии, включително за добросъседски отношения, заяви Младенов по повод темата за даване на Скопие на дата за начало на преговорите за присъединяване към ЕС.
Нямаме интерес да видим Македония изолирана и отпаднала от процеса на разширяване на ЕС - напротив, имаме интерес тя да се движи винаги напред, но на основата на изискванията, които всички сме спазвали, за да станем част от съюза, уточни министърът.
За мен остава учудващо, как в една страна, която иска да бъде част от европейското семейство, може да е грях, проблем, причина за уволнение, ако човек заяви своите етнически корени, отбеляза министърът в отговор на въпрос, свързан с отношението в Македония към хора с българско самосъзнание. Хората, които живеят на територията на всички наши съседи и имат българско самосъзнание, трябва да получават и ще получават подкрепата на българската държава, заяви Младенов.
В отговор на въпрос той посочи, че чуваемостта на ЕК и на останалите държави в ЕС към българската гледна точка по този въпрос се е повишила чувствително през последните месеци, защото става дума за конкретни данни за нарушаването на правата на хора, които нямат никакъв грях, освен да са заявили публично, че са българи.
Критериите са ясни, еднакви за всички и с тях компромис не може да бъде правен, но предвид специфичната ситуация на Сърбия и на Косово, днес трябва да излъчим много ясен сигнал на политическа подкрепа и към тези две страни, за да покажем, че европейската им перспектива е валидна, заяви министърът.

Президент и премиер се срещнаха за еврочленството на Македония

11 дек 2012 | ДНЕВНИК
България няма да е сред страните, които ще предложат дата за започване на преговори с Македония за членство в Европейския съюз. За тази позиция на България се разбрали на среща днес президентът Росен Плевнелиев и премиерът Бойко Борисов. За необявения предварително разговор съобщи прессекретариатът на държавния глава.
Срещата на Плевнелиев и Борисов е била тази сутрин в сградата на президентската администрация и е ден, след като вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов обяви в телевизионно интервю мнението си, че "президентът е само протоколна длъжност".
Плевнелиев и Борисов са обсъдили позицията на България за определяне на дата за начало на преговори за членство на Македония в ЕС, което ще бъде акцент на предстоящото заседание на Европейския съвет в Брюксел в четвъртък. "България ще бъде сред държавите, които няма да посочат дата за започване на преговори с югозападната ни съседка. Росен Плевнелиев и Бойко Борисов са категорични, че страната ни подкрепя европейската перспектива на Република Македония, но българската подкрепа не е безусловна и зависи от изпълнението на критериите за членство, сред които приоритетно място заемат добросъседските отношения", пише в съобщението.
Според президента и министър-председателя перспективата за еврочленство ще се отключи не чрез пропаганда и "маркетингови кампании", а чрез реални действия за засилване на добросъседските връзки между България и Македония. За да се постигне напредък в тази посока, България предложи на Македония двете страни да подпишат Договор за добросъседски отношения, приятелство и сътрудничество върху принципите на Декларацията от 1999 г., да се постигне договореност за съвместно честване на бележити личности и събития от общата ни история и да се прекрати антибългарската кампания и подмяната на исторически факти, напомнят от прессекретариата на държавния глава.
Премиерът Бойко Борисов е запознал президента Росен Плевнелиев с решението на ГЕРБ да не подкрепи номинацията на Галя Гугушева за член на Конституционния съд. Според министър-председателя прозрачните процедури имат своя ефект и няма да се допусне в Конституционния съд да влезе съдия, който не е с безупречна репутация. Бойко Борисов е информирал държавния глава, че процедура за номиниране на конституционен съдия от парламентарната квота ще започне след Нова година.
По време на срещата президентът Росен Плевнелиев е запознал премиера с мотивите си да наложи вето върху закона за инвестициите, които предстоят да бъдат публикувани до края на тази седмица.

Заседание на външните министри в Брюксел

11.12.2012 | БНТ | ВИДЕО
Македония вероятно няма да получи днес дата за начало на преговорите за членство в Европейския съюз, след като България отново обяви позицията си, че очаква доказателства за промяна в реториката на Скопие.
Съветът по общи въпроси ще разглежда евентуалното определяне на дата за начало на преговорите, но на среща на посланиците миналата седмица България, Гърция, Франция са подчертали, че това ще бъде прибързано.
Позицията, която беше много ясно изразена от външния министър още преди няколко седмици - Скопие ще има пълната подкрепа на София едва след като България получи доказателства, че Македония изпълнява договорките за добросъседски отношения. Очакваше се днес министрите от Европейския съюз да решат, че Македония може да започне преговори през юни, но това решение може да бъде взето единствено с пълно единодушие. Засега България не е доволна от това, което чува от Скопие.
Пак повтарям - за България е важно това, което говорим през последните месеци... не е в духа на европейските ценности, каза министърът на външните работи Николай Младенов.
Даването на дата за начало на преговорите се подкрепя от повечето държави в Европейския съюз, но решението трябва да бъде взето единодушно. Европейската комисия четири пъти дава мнение, че Македония е готова за начало на преговорите, но Съветът не е съгласен с това. Ситуацията е аналогична с приемането на България и Румъния в Шенген.
Що се отнася до Македония не трябва да се забравя и твърдата опозиция на Гърция заради спора за името. Вероятността за постигане на компромис днес е малка, но все пак има теоретична възможност да бъде решено да бъде дадена дата, а различията между Македония и държавите с негативна позиция да бъдат изчиствани в ход. Очаква се резултатът да стане ясен вечерта.

Божидар Димитров: Македония нито "е клекнала", нито "е отстъпила" - вярната и точна позиция е на президента Плевнелиев

06 декември 2012 | Агенция "Фокус"
София. Вярната и точна позиция спрямо Македония е на президента Росен Плевнелиев и всичко друго е от Лукаваго. Това каза пред Агенция „Фокус” историкът Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, на въпрос за коментар на изявлението на българския президент , че България няма да подкрепя безусловно Македония за ЕС.
„Изказването на президента Росен Плевнелиев е абсолютно правилно. Точно така, в този исторически момент от развитието на междудържавните отношения на Балканите, трябва да се постъпва с югозападната ни съседка. Боли ме, когато казвам тези думи. Но, за съжаление, друг път няма, за да постигнем стабилност по границите си и, за да откажем предварително заявените към нас безпочвени претенции”, каза Божидар Димитров.
По думите му - въпреки сигналите от България през последните 23 години, въпреки помощта, която е оказвала на Македония в критични за нея моменти (и икономически, и военни), там продължават своята необявена война спрямо България.
„Те нямат и друга възможност, при заявената си държавна доктрина - базата, върху която са построили държавата си. За съжаление, съм песимист за развитие на отношенията ни, ако Македония не се откаже от тази безумна доктрина на македонизъм, която я тласка към противоборство и с България, и с Гърция. Противоборството произтича от самата доктрина. Това ясно трябва да се разбере. Няма начин - да победят с тази доктрина, почиваща върху една фалшива, напълно измислена, и грабеща миналото на съседите си държавна доктрина. Няма начин, тъй като те не биха могли да намерят в перспектива политически съюзник, който да застане зад тези измислици и да подкрепи Македония. Може би Скопие точно това иска – непрекъснато да й бъде налагано вето в началото на преговорния процес или от Гърция, или от България, или от двете страни взети заедно”, посочи Божидар Димитров.
Според него - македонците би трябвало да се вслушат по-добре в Сали Бериша и натам да обърнат своето внимание. „Той обяви, че иска да види всички албанци на Балканите в една държава. Тази държава, не е Македония, но като се има предвид, че и 40% от населението на Македония е албанско, питам се защо Македония не само продължава, но и разпалва войната с България?”, коментира Божидар Димитров.
Според него - дори изявлението на министър Поповски, че Скопие ще подпише изтеклия договор от 1999 година, не радва. „Защото за македонците всички договори са просто къс хартия, за която забравят на другия ден, а при удобен момент, ги късат. Повече от ясно е, че след като нито веднъж не са изпълнили повелите на договора от 1999 година, и сега няма да ги изпълнят. Затова - нека някои наши политици и журналисти да не се самозаблуждават и да съобщават тържествено по медиите, че Македония „е клекнала”, че Македония „е отстъпила” под натиска ни. Нищо не е отстъпила. Просто - договорът за тях нищо не значи; само ако той може - да премахне очакваното вето от страна на България върху определянето на дата за преговорния процес. Затова, на финала, всички действащи политици, анализатори на събитията, и журналисти, занимаващи се с въпроса, трябва да застанем зад позицията на президента Росен Плевнелиев. Това е вярната и точна позиция”, коментира Божидар Димитров.

Плевнелиев несъгласен с евродоклада за Македония

05.12.2012 | actualno.com
Българският президент Росен Плевнелиев постави под съмнение заключенията на предстоящия доклад на Европейската комисия, който според него трябва да подчертае напредъка на Македония, страна-кандидат за членство в ЕС, в областта на регионалното сътрудничество, предаде БГНСЕ.
Докладът трябва да бъде представен в средата на декември на срещата на върха на ЕС.
Той "не отразява по адекватен начин ролята на Македония в регионалното сътрудничество", заяви президентът, който се е запознал с предварителната версия на документа. Плевнелиев направи изявлението на среща с чуждестранни журналисти.
"Подкрепяме категорично европейската перспектива на Македония, но нашата подкрепа не е безусловна", предупреди Плевнелиев. Българският държавен глава заяви, че в доклада си Брюксел ще подчертае, че отношенията между София и Скопие представляват "пример за добросъседство", с което той не е съгласен.
Плевнелиев изрази съжаление, че в Македония "продължава да се наблюдава по-националистическа реторика, дискриминационно отношение към граждани, които се определят като българи и препятствия пред българските бизнесмени". Президентът поиска "спиране на антибългарската кампания в Македония".
Припомняме, че в края на октомври по време на среща с еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле президентът Плевнелиев заяви, че Македония още не е готова да стане член на ЕС.
"Властите в Скопие ще отключат перспективата за еврочленство не чрез пропаганда и маркетинг кампании, а чрез реални реформи и действия за добросъседство. Не отричаме европейската перспектива на Македония, помагаме им и ги подкрепяме, но те още не са готови", каза тогава той. Държавният глава препоръча на властите в Скопие да започнат да "прилагат европeйския подход към съседите, без провокации, без претенции и без манипулации".
От 2005 г. Македония разполага със статут на кандидат член в ЕС. Тя продължава да очаква дата за започване на преговорите за присъединяване, блокирани заради спора с Гърция за името й. България беше първата страна, която призна Република Македония на 15 януари 1992 г. под това име след разпадането на бивша Югославия през 1991 г, припомня Франс прес.
София счита, че исторически македонците са от български произход, а езикът им е диалект на българския, което Скопие отрича. От 1999 г. Македония спазва декларация за добросъседство с България. Така например страната негласно прекрати подкрепата си за политическото движение "ОМО Илинден". Организацията, която се определя като представител на македонското малцинство в България, е смятана за сепаратистка от София, допълва Франс прес.

ВМРО: За подкрепа на Македония за ЕС трябват условия, не празнословия

Понеделник, 03 Декември 2012
Преговори за членството на Македония в Европейския съюз може да има едва след категорични гаранции за правата на македонските граждани с българско самосъзнание. За това настоява за пореден път ВМРО.
Българската дипломация, в лицето на външния министър Николай Младенов, трябва да постави няколко ясни условия пред скопското правителство, посочват от партията.
Дългогодишната и последователната позиция на ВМРО по отношение на правителството на Р Македония е, че преговори могат да се водят едва след като Р Македония декларира писмено и приложи на практика следните ясни условия:
1. Гарантиране на гражданските и политически права на македонските българи;
2. Спиране езика на омраза от страна на властите и медиите;
3. Промяна на образователната система, която насажда антибългарски идеи;
4. Прекратяване кражбата и фалшификацията на българската история.
При явен или мълчалив отказ от страна на властта в Скопие да се ангажира с посочените условия, България следва да наложи ясно мотивирано „вето“ върху началото на преговорния процес, защитавайки правата на македонските българи и собственото си достойнство и история.
Едно от основните изисквания за присъединяване към ЕС е кандидатстващите страни-членки да нямат нерешени проблеми със своите съседки. В казуса „Македония – България“ проблемите се създават и насаждат от управляващата антибългарска върхушка в Скопие.
Затова ВМРО настоява горните четири изисквания да бъдат императивно и незаобиколимо искане от страна на българското правителство и дипломация, писмено потвърдено от Скопие, за българско „да” за начало на преговорите. Като пълноправен член на ЕС, България трябва да бъде реален фактор, а не наблюдател в присъединителния процес.
ВМРО изразява надеждата си, че настъпва времето, в което България ще покаже отговорност към българите, останали извън пределите на родината.

Акад. Георги Марков: Македония няма място в Евросъюза

01.12.2012 | БГНЕС
България първа призна независимостта на Република Македония през 1992 г. и винаги е подкрепяла европейската й интеграция. Въпреки този факт обаче властите в Скопие толерират силна антибългарска кампания, която включва кражба на история, култура и дискриминация на гражданите в Македония с българско самосъзнание. Точно поради тази причина родните държавни институции – от президента и премиера до Външно министерство, предупредиха Македония, че може да разчита на нашето „да” за ЕС само ако спре езика на омразата. По темата за българо-македонските отношения „Всеки ден” потърси един от най-големите специалисти по балканска история – акад. Георги Марков. Той е дългогодишен директор на Института по история към БАН. Наскоро видният историк издаде новата си книга „България в Балканския съюз срещу Османската империя 1911 – 1913″, в която проследява и сложността на македонския въпрос.
- Акад. Марков, външният министър Николай Младенов изпрати писмо до своя македонски колега Никола Попоски, в което казва, че в Македония зачестяват случаите на дискриминация към българите. Ще има ли ефект от този български протест?
- Радвам се, че Външно министерство постави условия на Македония, защото нейното поведение спрямо България не е европейско. Тази антибългарска пропаганда трябва да престане. В Скопие има една политическа и академична върхушка, която превърна думата „македонец” в професия. Т. нар. академици и историчари в Скопие използват антибългарската пропаганда за добър поменик и изкарват завидни пари от това. Тамошното население е препатило от войни, въстания. Затова съм склонен да прощавам македонизма като щит на населението във Вардарска Македония, което казва: „Не сме българи, но не сме и сърби.” Но не приемам безочливата кражба на българската история и култура. Ами вземете легендарния лидер на ВМРО Тодор Александров, когото в Македония по времето на Тито наричаха български фашист и слуга на Царство България. Сега го обявиха за македонски национален герой. Надявам се все някога властите в Скопие и научните кръгове да се вразумят. Но тук е важно, че Външно министерство не си мълчи и поставя въпросите открито пред институциите в Скопие.
- Македония има ли място в Европейския съюз с това си поведение?
- Категорично не. Докато Скопие не престане с тази пропаганда и с омразата, която всекидневно се сее спрямо съседите, страната няма място в ЕС. Те трябва да разберат, че тяхната история започва след Втората световна война, а не преди 3000 години.
- Идеята за македонска нация е идея на Коминтерна.
- Да. В Белград концепцията на македонизма е, че населението в Македония е съставено от неопределени славяни и те могат да бъдат както българи, така и сърби. През 1913 г. ги обявиха за сърби. Решението на Коминтерна за обявяване на македонската нация е от 1934 г. По тази рецепта Тито успя след Втората световна война да създаде една македонска нация. И досега берем плодовете на това вредно решение на Коминтерна.
- По това време генерален секретар на Коминтерна е Георги Димитров.
- Да, и той, и Васил Коларов, и други дейци носят своята отговорност за това.
- На фона на сегашната антибългарска кампания в западната ни съседка 10 000 македонци годишно искат да се сдобият с наш паспорт. Това не е ли някакво шизофренно поведение?
- Възмутително е, че Македония води с нас война чрез страниците на учебниците. Те пишат, че българите са фашисти и окупатори. Те наричат и ВМРО фашистка организация, която служи на българските правителства. А в същото време, както споменах, тачат лидера на същата тази ВМРО Тодор Александров. С това си поведение македонците отричат себе си и в това е тяхното шизофренно състояние. Има и друг проблем. Когато човек отиде във Вардарска Македония и види как са запазени сръбските, английските, френските гробища от Първата световна война, а нашите са заличени, осквернени, си казва, че това не е европейско поведение.
Затова пак повтарям – Македония може да влезе в ЕС само след като се откаже от старите коминтерновски понятия. Освен това не може да бъдат осквернени гробовете на българските войници. Те допуснаха тук и там да се възстановят няколко гробища, но там има 60 хиляди гроба на български войници и офицери, защото Македония е била бойно поле, но тя е била бойно поле за освобождаване на българите в Македония. Но в желанието на македонците да вземат български паспорт аз виждам едно завръщане на българското национално съзнание. Властите в Скопие повтарят една лъжа не сто, а хиляда пъти. Но тя няма как да стане истина. Историческата правда е на наша страна.
- Трябва ли македонските граждани, които искат да вземат български паспорт, да полагат изпит по българска история?
- Подкрепям подобна идея. Нека полагат изпит ако не по средновековна история, то поне по нова история след Освобождението. Нека македонците, които искат да станат български граждани, бъдат наясно, че това, което са им втълпявали в главите и са им промили мозъците, е един фалшификат.
Македонският президент Георге Иванов откри само три общи празника с България. Трите дати, които Скопие е съгласно да празнува заедно с нас, са Денят на Европа, признаването на Македония от България и установяването на дипломатически отношения. Други празници няма ли?
Тези три дати не са толкова съществени за нашата история. През 2003 г. имаше идея да отбележим заедно 100-годишнината на Илинденско-Преображенското въстание, но в Македония отказаха. Може би е добре да честваме заедно исторически дати, които са доста по-назад в историята. През 2014 г. в България ще отбележим 1000 години от битката на цар Самуил с византийците. Бихме могли да честваме заедно с македонците тази годишнина.
- Но, акад. Марков, според Скопие той е македонски цар.
- (Смее се.) Да, те така смятат. Работата е, че не е македонски цар и те трябва да признаят това и да приемат, че е български цар.
- Трябва ли да подпишем договор за приятелство с Македония, или съвместната декларация от 1999 г. засега е достатъчна?
- Да, с Македония трябва да имаме двустранен договор за приятелство и добросъседство и те да се откажат от териториалните си претенции, от македонско национално малцинство в България, да се откажат от подкрепата си за разни сепаратистки организации като ОМО „Илинден”, да престанат с антибългарската пропаганда както на Балканите, така и по цяла Европа. Ние сме поставили условия на Македония и ако тя ги изпълни, можем да я подкрепим за членство в ЕС. Ако обаче тя не изпълни условията, не бива да сме „за” нейната евроинтеграция. Македония трябва да престане с антиевропейското си поведение, защото една държава, която е в конфликт със съседите си, няма място в Европейския съюз.

Андрей Ковачев, евродепутат от ГЕРБ: Скопие гази правата на българите

в. Труд | Веселин ЖЕЛЕВ | 29.11.2012 |
- Г-н Ковачев, с какви впечатления останахте от срещата на македонския външен министър Никола Попоски с комисията по външни работи на Европарламента?
- Съжалявам, че той не даде конкретни отговори на въпросите ни. Аз питах какво ще е бъдещето на отношенията с България, ще има ли споразумение на базата на декларацията от 1999 г. И ще се прекрати ли практиката от миналото за дискриминация на македонски граждани, които открито заявяват, че са българи. Тази тема е още табу в Република Македония.
Не можем да не признаем правото на тези, които се чувстват македонци, да се наричат македонци. Нашият проблем е, че в Скопие злоупотребяват по най-безобразен начин първо с историята, а тези, които остават българи, биват дискриминирани по най-различен начин. Уволняват ги, скалъпват им съдебни процеси. Така се случи с Мирослав Ризински, който излежа три години с присъда за "корупция". Това бе инсценировка на техните служби.
- Когато става дума за културно-историческите спорове, Скопие казва "да ги оставим на историците". Когато става дума за дискриминация, в Скопие се правят, че такава няма. Очаквате ли Европа да приеме това?
- В Европа историческите аргументи трудно се разбират. Защо сега трябва да се спори за Александър Велики, за цар Самуил, за братя Миладинови, за Вапцаров...? Проблемът е, че тези два аспекта - историята и правата - са свързани. Дискриминацията идва от фалшифицирането на историята, като така се аргументира една идентичност, която не е базирана на обективните исторически факти.
В Скопие, разбира се, са заимствали това от коминтерновската идеология на тоталитарния режим и я продължават без всякакъв свян след обявяването на независимостта на Република Македония през 1991. Даже сега я обогатяват с нови аспекти като антиквизацията и строежите на паметници, фабрикуването на изложби, енциклопедии.
Бях възмутен, че министър Поповски през цялото време говореше: "Да оставим историята на историците." Но точно властта в Скопие използва историята под път и над път, за да аргументира национална идентичност, като я манипулира и злоупотребява.
- Какво правите като евродепутати, за да привлечете вниманието на европейските институции към това? В мониторинговите доклади за БЮРМ Еврокомисията пише, че тя отговаря на политическите критерии за членство в ЕС...
- Ние представяме тези случаи (на дискриминация) пред европейските си колеги. Аз например поканих в Европарламента г-н Ризински и му направих срещи с докладчиците в сянка от политическите групи, ще се опитаме и в комисията да има среща. Те трябва да видят, че текстът срещу дискриминация на граждани, изразяващи българска етническа принадлежност, който прокарахме в резолюцията за Македония, се основава на истински случаи. А не, както Поповски каза, че не се сещал за такива. Тук обаче е деликатният момент. България не иска да спъва македонските граждани по пътя към евроинтеграцията. Ключът за интеграцията на Македония не е в София, в Атина или в Брюксел. Той е в Скопие. В готовността на македонските управляващи да променят тази идеология от миналото и да нормализират отношението към България, в което има комплекс от миналото. Облъчени от пропагандата, новите поколения там си казват - ние нямаме нищо общо с българите, те са искали винаги да ни завладеят, те са пречка и заплаха от изток. Това е говорът на омразата. Не трябва да се допуска младите да бъдат възпитавани в омраза към съседите. ЕС е точно за преодоляване на раните от миналото. Знам, че за тях е трудно...

България с три условия към Македония, за да я подкрепи за ЕС
Да се подпише добросъседско споразумение, общи правителствени заседания и съвместни групи

28.11.2012 | Никола Лалов | mediapool.bg
България официално постави три условия на Македония, за да подкрепи членството й в Европейския съюз. Външният министър Николай Младенов заявява в писмо до македонския си колега Никола Попоски, че София предлага подписването на споразумение за добросъседски отношения и сътрудничество, изграждането на съвместни работни групи за укрепване на отношенията ни в ключови области и създаването на Съвет на високо равнище под формата на годишни междуправителствени заседания.
"Ако се гарантира изпълнението на така предложените споразумения, това ще осигури подкрепата на България за интеграция на Република Македония в ЕС", посочва Николай Младенов, цитиран от пресцентъра на Външно министерство.
Българското правителство втвърди тона към Скопие през последните месеци, като обяви, че е възможно да не подкрепи през декември Македония за получаване на дата за преговори с ЕС. Възможно е решението да бъде оставено в ръцете на депутатите. Те ще трябва да се произнесат по цялостен документ за отношенията със съседите, който според Николай Младенов трябва да определи "червените линии" на взаимоотношенията ни със Скопие.
Младенов предлага споразумението да се базира върху договореното в декларацията, подписана от премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски през 1999 година.
Младенов пише до Попоски, че двустранните отношения през последните пет години не са на ниво, подходящо за две толкова близки и взаимосвързани страни.
Според него налице е последователното засилване на анти-български действия и реторика в Македония, "имащи за цел да подчертаят това, което ни разделя, а не това, което винаги ни е обединявало". Той отбелязва, че расте броят на сигналите за дискриминация срещу граждани, които са запазили българското си самосъзнание, а опитите на българската страна да намери начин за съвместно честване на богатото ни културно-историческо наследство не получават подкрепа в Скопие.
"Подобна политика на разделение отразява една отдавна отминала епоха и принадлежи твърдо към миналото. Наше морално, историческо и политическо задължение е да преобърнем съществуващите негативни тенденции, за да се приближи вашата страна до желаното членство в ЕС,” посочва още Младенов, след което очертава пътя към постигането на тази цел, минаващ през трите български предложения.
Младенов припомня още, че България първа е признала независимостта на Македония, осигурила й е безпрепятствен достъп до морските си пристанища по време на санкциите срещу бивша Югославия и блокадата на Македония, предоставила е помощ за временните бежански лагери по време на кризата в Косово и други.
След като България даде да се разбере, подкрепата й за еврочленството на Македония няма да е безусловна, Скопие идентифицира София като втора пречка пред членството си в ЕС след ветото на Гърция. Преговорите за членството на страната в НАТО и ЕС до момента са блокирани от Атина, която не приема името на Македония, тъй като това е названието на нейна северна провинция.

Македонският външен министър мълчи гузно в Европарламента на въпроси за лъжите в историята
Българските евродепутати недоволни от изслушването му

27 ноем. 2012 | blitz.bg
Два дни преди решаващата среща на Европейския съвет през декември, на която се очаква решение дали на Македония да бъде дата за начало на преговори за еврочленство, външният министър на бившата югорепублика Никола Попоски отиде в Европейския парламент, за да поднесе уверение, че страната му е заслужила европейската перспектива, защото изпълнява всички изкисвания, включително и това да развива добри отношения със съседите си. Наши евродепутати, този път единно и без политически противоречия, се опитаха да представят проблемите, които има България с подмяната на исторически факти и дискриминацията на хора с българско самосъзнание от властите в Скопие. Отговорите на македонския министър бяха в посока – “Дайте да оставим историята на историците и да градим заедно европейското си бъдеще”, съобщава БНР.
Позицията на Никола Попоски се изчерпа с тезата - България има интерес Македония да влезе в Евросъюза. Нека да си решаваме двустранните проблеми на базата на върховенството на закона и да оставим историята на историците, защото на Балканите няма две нации, които да са съгласни с всички исторически въпроси.
На въпроси отсносно фалшификацията на исторически факти, зададени му от български евродепутати, македонският външен министър изобщо не отговори. Той мълча като риба и когато го питаха как Скопие се опитва да оправи отношенията си и дали иска да подпишем двустранно споразумение на базата на декларацията от 1999 година.
Евродепутатът Андрей Ковачев, който му зададе последния въпрос, заяви пред БНР, че е страшно разочарован от изслушването на Попоски. “Наистина в Европа историческите аргументи трудно се разбират - защо трябва да се спори за Александър Велики, за цар Самуил, за братя Миладинови, за Вапцаров. Но проблемът е, че тези два аспекта са свързани. Дискриминацията идва от това, че е избран подходът да се фалшифицира историята и по този начин да се аргументира една идентичност, която не е базирана на обективните исторически факти, а е базирана на това как им се иска на управляващите. Бях възмутен от министър Попоски, който през цялото време за това как трябва да оставим историята на историците. Аз за това в моя въпрос казах: “Вие добре го казвате да оставим историята на историците, но вие използвате историята под път и над път за аргументацията на една национална идентичност, като я манипулирате и злоупотребявате”, обясни той.
Друг активен по темата евродепутат – Евгени Кирилов, съшо заяви: “Не мога да бъда доволен, след като не виждам движение в конструктивна посока. Стандартни отговори, които сме ги чували и по-рано. След като ние дадохме примери как македонските съдилища и власти третират хора, които са се самоопределили като българи. Вижте и отговора за Вапцаров. Защо да го оставим на историците? Това е нашето непосредствено минало. Всичко е ясно. Езикът му е ясен, на какъв е говорил”.
“Това е добре позната тактика на Македония, пред европейската публика да говори така, че тя да й вярва. А иначе да следва линията, която ние до болка познаваме в България. Днес, например, Попоски надмина себе си. Той си позволи да говори за ново мислене, за възприемане на Македония през призмата на една европейска подобрена среда. Т.е., прави се отново опит европейската публика да бъде подведена. Като че ли наистина спорът между България и Македония е исторически. Обаче, ние сме направили вече много решителни крачки. Следващата, мисля, че трябва да бъде едно мащабно изслушване на 5, 6 или 7 българи от Македония, доказани жертви на репресии там. Едни са лежали по затворите, като самият Ризински и Здравко Здравески. Други са пребивани, като Драган Попов. Трети са уволнявани, като великият писател Младен Сърбиновски. Като Спаска Митрова, която може би е единственият случай в Европа, на жена и майка с отнето дете в полза на бащата, при много двусмислени обстоятелства на тяхното бракоразводно дело”, припомни друг български представител в Европарламента – Станимир Илчев.
Роденият в българско семейство в Скопие Мирослав Ризински, осъден на 3 години затвор, при скалъпен процес, с подхвърлени доказателства за подкуп, който също беше в залата, отказва да вярва в привидната добронамереност на призива: „Дайте да оставим историята на историците”. Той припомня, че такъв призив е имало и по времето на Тито. Всички знаем резултата. И добавя, че най-големият историк на днешна Македония е премиерът Никола Груевски. Той задава тона, той е идеолог и вдъхновител на кичозния проект с обутите в гащи статуи, наречен „Скопие 2014”, от него идва и заръката за репресии на всеки, който обявява и защитава българската си идентичност, казва Ризински.

Видеа

СТАТИИ
Купете тритомника на д-р Георги Генов:
”Американската Православна Църква на българите”

Авторът д-р Георги Генов задълбочено но сбито разказва историята на македонобългарските черкви зад Океана, около които се развива цялостният живот на нашата емиграция от рождението до самата кончина на личността. Той уместно отбелязва, че тритомникът е абсолютно конвертируема книга, която може да ни представи добре на международния пазар (САЩ, Канада и Австралия), както и в Родината.
Обръща се с апел за спонсорство, поради ограничените възможности на БАН..
Част първа: 1 – 347
Част втора: 348 – 587
Част трета: 588 – 927
Книгите може да бъдат закупени на цена от 44,90 лв (23 Евро) на адрес:
Музей “Класика” – 32, Венелин, София 1132,
България, Европейски съюз
За постоянни справки: Александър Стайков: 0876-44-76-87

Връзки

РЕДАКЦИЯ
Отговоренъ редакторъ Георги Младеновъ E-Mail за контакти: makedonskatribuna@gmail.com
Заместникъ редакторъ Д-ръ Георги Геновъ E-Mail за контакти: historicalarchives@gmail.com
Помощникъ редакторъ Пандо Младеновъ E-Mail за контакти: mladenoff@rogers.com
Webmaster Владимиръ Панковъ E-Mail за контакти: radkomk@gmail.com
Помощникъ редакторъ проф. Александъръ Бешковъ
Legal REPRESANTATION Gosho Mladenov B.A.S.M.Eng.L.L.B.
English proof reader A. Aleknevicius B.A.

 

 
 

Hosted in Toronto by Macedonian Tribune