Органъ на МПО Любенъ Димитровъ отъ Торонто Канада

Месечно издание - Monthly publication

 

Брой 110 - 2012 г.

Issue 110 - Year 2012

 

 

 
 

Карта на Санстефанска България

Този брой на Македонска Трибуна е посвѢтенъ на българскитѣ войници и офицери, които дадоха живота си за обединението на българитѣ въ една българска държава преди 100 години.
Сто години вѣче минаха, отъ първата бълканска война, и днесь все още войната не е зъвършена, нито и българитѣ сѫ въ една БЪЛГАРСКА Държава. Македония и Тракия, сѫ подъ чужда окупация. Сърбитѣ и сърбо-македонцитѣ, които управляватъ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония празнуваха изгонването на Отоманската Империя отъ Куманово. А по сѫщото врѣме, днешнитѣ сръбски загарета празнуватъ началото на сръбската окупация заедно съсъ сърбитѣ отъ преди 100 години. Каква ирония и какво сръбско безобразие! Ако не била битката на сърбитѣ при Куманово отъ преди 100 години, Македония днесь нямало да бѫде държава и то държава съ всички сръбски символи!.
Битката при Куманово свърши преди сто години, но войната за душата на българина не е приключила даже и днесь!
България се чуди, какъ да се стигне до договоръ за поделба на Вардарска Македония между Албания и България?
Сърбите разбраха, че има нещо между България и Албания и веднага почнаха да хвърлят конски мухи по задницитѣ на сръбскитѣ загарета, които управляватъ Вардарска Македония за тяхъ, че тѣ щяли да уредятъ въпроса съ Автокефалността, на измислената отъ Югославската комунистическа партия фамозната Македонска православна Чѣрква!
Приказкитѣ на сърбскиятъ президентъ на мегдана въ градъ Скопие засегна, самочувствието на тяхнитѣ сѫюзници срещу България. Гърцитѣ веднага възразиха, че президента на Сърбия неможе да се меши въ спора на Македонската Православна Чѣрква както и въпроса, какъ да се казва Днешната Югославска Република?
За гърцитѣ, няма никакво значение, какъ да се казва поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония! За гърцитѣ и сърбитѣ, проблема е въ това, че миналото на Вардарска Македония е българско, а бѫдещето на тази република зависи, дали България ще иска да е дели съ Албания, или ще я остави, следъ няколко години да бѫде другото албанско Косово?
Не отдавнашното изказване, на античниятъ сърбо-македонецъ Никола Груевски, че Наталитетотъ на Македонцитѣ ( раждаемостта) е проблемъ, съ които трябва да се справятъ е много важенъ показалецъ, че сърбо-македонцитѣ знаетъ какво ги чака утре.
Вчерашниятъ сърбо-македенецъ Владо Бучковски, изглежда да е изтрезнялъ малко, понеже писа поредици отъ статии по страницитѣ на www.dnevnik.com.mk , че днешната Югославска република Македония, ще трябва да се вгледа и види, кой може да и бѫде сѫюзникъ въ бѫдещето! Той сѫщо така писа, че нашето общо минало не трябва да се злоупотребява. Всички сърбо-македонци ни давътъ акъли, да забравимъ нашето българско минало!
Сръбските загарета на Вардарска Македония, не искатъ съ насъ да празнуватъ нашето българско минало, но това не имъ пречи да празнуватъ заедно съсъ сърбитѣ окупацията на Вардарска Македония отъ самитѣ сърби следъ 1912 година?
Както бѣ писалъ презъ тридесет години на миналиятъ вѣкъ Хенри Пози, Войната се Връща, но този пѫть сѫюзницитѣ срещу България сѫ разделени. Сърбитѣ мислятъ, че съсъ Сърбо-Македонизма, ще слезътъ на Бѣло Морѣ, а гърцитѣ съ будалканията на България мислятъ, че Бѣломорска Македония, смѣ я забравили. Сѣлата между Сересъ и Драма сѫ празни и чакатъ някой да купи тѣзи кѫщи и ги напълни съ работещи хора!
Гръцката трагедия съ Вардарска Македония ще продължава за дълго! Сърбо-македонцитѣ, немогътъ да се откажатъ отъ сърбо-македонизма и измислениетъ имъ отъ сърбитѣ идентитетъ.
На насъ българитѣ не ни остава нищо друго, освенъ да искаме да се отворятъ българскитѣ училища и Чѣркви, които сърбитѣ затвориха следъ окупацията на Вардарска Македония 1913 година.
За сѣга Балканското танго става много сербезъ!
За Редакцията Г.Младеновъ 30.10.2012г.

България с три условия към Македония, за да я подкрепи за ЕС
Да се подпише добросъседско споразумение, общи правителствени заседания и съвместни групи

28.11.2012 | Никола Лалов | mediapool.bg
България официално постави три условия на Македония, за да подкрепи членството й в Европейския съюз. Външният министър Николай Младенов заявява в писмо до македонския си колега Никола Попоски, че София предлага подписването на споразумение за добросъседски отношения и сътрудничество, изграждането на съвместни работни групи за укрепване на отношенията ни в ключови области и създаването на Съвет на високо равнище под формата на годишни междуправителствени заседания.
"Ако се гарантира изпълнението на така предложените споразумения, това ще осигури подкрепата на България за интеграция на Република Македония в ЕС", посочва Николай Младенов, цитиран от пресцентъра на Външно министерство.
Българското правителство втвърди тона към Скопие през последните месеци, като обяви, че е възможно да не подкрепи през декември Македония за получаване на дата за преговори с ЕС. Възможно е решението да бъде оставено в ръцете на депутатите. Те ще трябва да се произнесат по цялостен документ за отношенията със съседите, който според Николай Младенов трябва да определи "червените линии" на взаимоотношенията ни със Скопие.
Младенов предлага споразумението да се базира върху договореното в декларацията, подписана от премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски през 1999 година.
Младенов пише до Попоски, че двустранните отношения през последните пет години не са на ниво, подходящо за две толкова близки и взаимосвързани страни.
Според него налице е последователното засилване на анти-български действия и реторика в Македония, "имащи за цел да подчертаят това, което ни разделя, а не това, което винаги ни е обединявало". Той отбелязва, че расте броят на сигналите за дискриминация срещу граждани, които са запазили българското си самосъзнание, а опитите на българската страна да намери начин за съвместно честване на богатото ни културно-историческо наследство не получават подкрепа в Скопие.
"Подобна политика на разделение отразява една отдавна отминала епоха и принадлежи твърдо към миналото. Наше морално, историческо и политическо задължение е да преобърнем съществуващите негативни тенденции, за да се приближи вашата страна до желаното членство в ЕС, посочва още Младенов, след което очертава пътя към постигането на тази цел, минаващ през трите български предложения.
Младенов припомня още, че България първа е признала независимостта на Македония, осигурила й е безпрепятствен достъп до морските си пристанища по време на санкциите срещу бивша Югославия и блокадата на Македония, предоставила е помощ за временните бежански лагери по време на кризата в Косово и други.
След като България даде да се разбере, подкрепата й за еврочленството на Македония няма да е безусловна, Скопие идентифицира София като втора пречка пред членството си в ЕС след ветото на Гърция. Преговорите за членството на страната в НАТО и ЕС до момента са блокирани от Атина, която не приема името на Македония, тъй като това е названието на нейна северна провинция.

Македонският външен министър мълчи гузно в Европарламента на въпроси за лъжите в историята
Българските евродепутати недоволни от изслушването му

27 ноем. 2012 | blitz.bg
Два дни преди решаващата среща на Европейския съвет през декември, на която се очаква решение дали на Македония да бъде дата за начало на преговори за еврочленство, външният министър на бившата югорепублика Никола Попоски отиде в Европейския парламент, за да поднесе уверение, че страната му е заслужила европейската перспектива, защото изпълнява всички изкисвания, включително и това да развива добри отношения със съседите си. Наши евродепутати, този път единно и без политически противоречия, се опитаха да представят проблемите, които има България с подмяната на исторически факти и дискриминацията на хора с българско самосъзнание от властите в Скопие. Отговорите на македонския министър бяха в посока Дайте да оставим историята на историците и да градим заедно европейското си бъдеще, съобщава БНР.
Позицията на Никола Попоски се изчерпа с тезата - България има интерес Македония да влезе в Евросъюза. Нека да си решаваме двустранните проблеми на базата на върховенството на закона и да оставим историята на историците, защото на Балканите няма две нации, които да са съгласни с всички исторически въпроси.
На въпроси отсносно фалшификацията на исторически факти, зададени му от български евродепутати, македонският външен министър изобщо не отговори. Той мълча като риба и когато го питаха как Скопие се опитва да оправи отношенията си и дали иска да подпишем двустранно споразумение на базата на декларацията от 1999 година.
Евродепутатът Андрей Ковачев, който му зададе последния въпрос, заяви пред БНР, че е страшно разочарован от изслушването на Попоски. Наистина в Европа историческите аргументи трудно се разбират - защо трябва да се спори за Александър Велики, за цар Самуил, за братя Миладинови, за Вапцаров. Но проблемът е, че тези два аспекта са свързани. Дискриминацията идва от това, че е избран подходът да се фалшифицира историята и по този начин да се аргументира една идентичност, която не е базирана на обективните исторически факти, а е базирана на това как им се иска на управляващите. Бях възмутен от министър Попоски, който през цялото време за това как трябва да оставим историята на историците. Аз за това в моя въпрос казах: Вие добре го казвате да оставим историята на историците, но вие използвате историята под път и над път за аргументацията на една национална идентичност, като я манипулирате и злоупотребявате, обясни той.
Друг активен по темата евродепутат Евгени Кирилов, съшо заяви: Не мога да бъда доволен, след като не виждам движение в конструктивна посока. Стандартни отговори, които сме ги чували и по-рано. След като ние дадохме примери как македонските съдилища и власти третират хора, които са се самоопределили като българи. Вижте и отговора за Вапцаров. Защо да го оставим на историците? Това е нашето непосредствено минало. Всичко е ясно. Езикът му е ясен, на какъв е говорил.
Това е добре позната тактика на Македония, пред европейската публика да говори така, че тя да й вярва. А иначе да следва линията, която ние до болка познаваме в България. Днес, например, Попоски надмина себе си. Той си позволи да говори за ново мислене, за възприемане на Македония през призмата на една европейска подобрена среда. Т.е., прави се отново опит европейската публика да бъде подведена. Като че ли наистина спорът между България и Македония е исторически. Обаче, ние сме направили вече много решителни крачки. Следващата, мисля, че трябва да бъде едно мащабно изслушване на 5, 6 или 7 българи от Македония, доказани жертви на репресии там. Едни са лежали по затворите, като самият Ризински и Здравко Здравески. Други са пребивани, като Драган Попов. Трети са уволнявани, като великият писател Младен Сърбиновски. Като Спаска Митрова, която може би е единственият случай в Европа, на жена и майка с отнето дете в полза на бащата, при много двусмислени обстоятелства на тяхното бракоразводно дело, припомни друг български представител в Европарламента Станимир Илчев.
Роденият в българско семейство в Скопие Мирослав Ризински, осъден на 3 години затвор, при скалъпен процес, с подхвърлени доказателства за подкуп, който също беше в залата, отказва да вярва в привидната добронамереност на призива: Дайте да оставим историята на историците. Той припомня, че такъв призив е имало и по времето на Тито. Всички знаем резултата. И добавя, че най-големият историк на днешна Македония е премиерът Никола Груевски. Той задава тона, той е идеолог и вдъхновител на кичозния проект с обутите в гащи статуи, наречен Скопие 2014, от него идва и заръката за репресии на всеки, който обявява и защитава българската си идентичност, казва Ризински.

Историкът академик Георги Марков от Българската академия на науките:
Антибългарската пропаганда в Скопие е много добър поминък

16 ноември 2012 | Агенция "Фокус"
Фокус: Академик Марков, в последните дни е много коментирано изказването на българския евродепутат Кристиан Вигенин по повод позиция на Съвета по външна политика на партията. Цитирани са изказванията му, включително и в македонски медии, че България не трябва да поставя условия пред Македония за преговорите за членство в Европейския съюз. Как ще коментирате тази теза?
Георги Марков: Този евродепутат не беше ли на кръглата маса, организирана през май от евродепутата Евгени Кирилов? Защото през месец май се обединихме, че трябва да се поставят условия на Република Македония. Не може безусловно ние да се застъпваме за нея, а те да засилват антибългарската си пропаганда.
Фокус: Всички медии в Македония например определиха конференцията за Никола Вапцаров, организирана в Брюксел, като провокация от страна на България, провокация ли е твърдението, че Вапцаров е български поет?
Георги Марков: Каква провокация? Те са толкова нагли. Вапцаров го превеждат на майчин език, а баба Елена Вапцарова, още през 60-те години, заявява, че е родила син българин. Да не говорим за баща му - той е голям български войвода и националист. Те се гаврят с нашата история. Не само че я крадат, но се и гаврят. Как Вигенин ще твърди, че това можем да го преглътнем? Това просто не бива. Аз не го познавам, но тогава, когато се събрахме през месец май, от различни партийни цветове, в хотел Радисън на кръгла маса, общо взето - те се обединиха, че не бива безусловно да подкрепяме Република Македония, заради нейната антибългарска пропаганда. Аз не знам от какво течение на БСП е, но би трябвало и БСП да си изясни политиката спрямо Република Македония. Все пак това е евродепутат. Тогава бяха единодушни представителите на различните партии. На Вигенин трябва да му се поиска някакво обяснение. Не може Евгени Кирилов и Ивайло Калфин да поддържат здрава българска позиция, а някой си Вигенин, също евродепутат, да говори неща, които, според мен, не са в съгласие с политиката на БСП.
Фокус: Може ли да се очертае политиката на комунистическата и социалистическата партия спрямо Македония в миналото?
Георги Марков: Аз ще започна още от тесните социалисти, тъй като единствени те се обявяват против Балканската война. В Народното събрание по тяхна инициатива се приема една декларация в навечерието на войната. Те си държат на интернационалната политика и после Балканска федерация, да не се воюва с Османската империя... Има една обремененост при тесните социалисти с този криворазбран интернационализъм. Той стига до едни грозни измерения, когато тесните социалисти правят Българската комунистическа партия като сектор на Коминтерна.
Фокус: По какъв начин се стига до Майския манифест? Това е нещо, за което Тодор Александров е доста критикуван навремето.
Георги Марков: Тодор Александров не е подписал Майския манифест. Затова и го убиват, т.нар. левица във ВМРО. Всъщност тогава Коминтерна решава да открие революционен фронт на Балканите срещу империализма, като разцепи и овладее революционните организации, особено ВМРО. Тодор Александров наистина е бил на преговорите в Прага с дейци на Коминтерна и посредничеството на Димитър Влахов, този печално известен изменник. Но той не е подписал Майския манифест. Други са подписали, от негово име. Той заминава за Лондон, и като се завръща, той отхвърля Майския манифест, където за първи път се говори за македонски народ. Той го отхвърля и поради това, Димитър Влахов обнародва Майския манифест, въпреки че той е таен протокол. Той го обнародва, като по този начин цели да злепостави ВМРО, начело с Тодор Александров, пред правителството на Александър Цанков. Той това е целял да го злепостави, а пък т.нар. левица и Алеко Паша, известният петрички войвода, организира неговото убийство. Така че - Александров е жертва на левицата. Известно е решението на Коминтерна от 1934 г. за създаване на три нации добруджанска, тракийска и македонска. По тази рецепта Тито успя след Втората световна война да създаде една македонска нация с промити мозъци и с върхушка, която превърна името Македония не в националност, а в професия.
Аз не се правя на голям патриот на жълтите павета в София, тъй като наистина Македония е бойно поле. Ние губим въстание, войни, настават кланета - отначало при крал Александър, след това - маршал Тито. Македонизмът се превръща в щит за населението след Втората световна война, тъй като Тито им казва: Добре де, аз не ви карам като крал Александър да бъдете прави сърби, истински сърби. Вие няма да бъдете сърби, но няма да бъдете и българи. Македонизмът се превръща в щит. Но една върхушка има там от т.нар. академици, историчари, които използват тази антибългарска пропаганда за един добър поминък.
Фокус: Платена ли е тази антибългарска пропаганда?
Георги Марков: Много добре платена. Аз се сърдя на българските политици, защото те не отделят средства за пропаганда по македонския въпрос, както се правеше преди 1989 година. През 1978 година издадохме сборника Македония на четири езика в София Прес. За съжаление, не се прави такава пропаганда. Казват: Ние сме прави, няма да даваме пари. А там за този антибългарски филм Трето полувреме - три милиона евро се отделиха, като половината са европейски пари, а другата половина са от скопското правителство. Издават енциклопедия, издават какви ли не подбрани документи, фалшифицирани, и на английски език ги разпространяват в Брюксел, правят различни изложби. А тази държава едва диша, тя е изкуствена. Безработицата е 30%, 25% е албанското население. Македонската нация е създадена на антибългарска основа, да се откъсне част от българския народ и да се настрои с омраза срещу другата част от същия народ. Те не могат да живеят без тази антибългарска пропаганда.
Когато бяха в Югославия, Скопие бяха в положение на вързано куче (така казваше дядо ми). Ту го вържат, ту го отвържат. Когато безусловно ги призна Желю Желев и правителството на Филип Димитров, те наистина вече са отвързано куче, не признават никакъв контрол и вече тяхната антибългарска пропаганда се изразява в огромни паметници, в центъра на Скопие. Ще ни избодат очите. 100 милиона евро струва новият исторически център, барабар с триумфална арка. Не може повече. Никакъв Вигенин. Той може да си усуква като тесен социалист, но не бива да се слуша този Вигенин. Защото ножът вече е опрял до кокала. Ако утре влязат в Европейския съюз, ОМО Илинден ще искат да се обявят за легална организация. В Благоевград издават антибългарски вестник Народна воля. Те ще искат да вкарат учители и книжари, както Тито още при БКП ги вкара 1946 година. Нещата ще бъдат много по-сериозни и ще има да ни съдят в Страсбург през месец. Те обявяват в своите учебници и официални документи, че Благоевградска област е под временна българска окупация. Това е в днешните учебници - отдавна говорим за тези учебници. Не само крадат и фалшифицират история, а отбелязват в географски и исторически карти, че там живее някакво македонско национално малцинство, че са лишени от права, от самоопределение и, че е временно окупирана тази територия Благоевградска област. ОМО Илинден разпространява такива карти в Благоевградска област. Това е антибългарска пропаганда, която не бива да бъде търпяна.
Фокус: Защо се пренебрегва българското участие в заключителната фаза на Втората световна война, и винаги се стига дотам, че България е фашистки окупатор, а се изключват събитията в края на 1944 и 1945 година, свързани с освобождението на Югославия тогава?
Георги Марков: Защото, след 1944 година, когато и в България, и в Югославия са викали: Сталин, Тито, Димитров, тогава са говорили само за разни партизански чети, армии, дивизии, едни измислици. Ние участваме в първия период на войната в Македония и Сърбия с 4 армии. А те, разни дивизии, само с пуши и с тояги, без тежка артилерия, без танкове и самолети. И тогава Тито е настоявал, когато нашата армия примерно преди да влезе в Скопие, да изчака там някаква партизанска чета и тя да влезе. И да се издаде бюлетин, че градът е бил освободен съвместно от някакви македонски партизани и от Първа българска армия, която действа там. За съжаление, има такива бюлетини, но те са фалшиви и се отрича приносът на Българската армия в тази война. Събраха им костите в едно гробище край Ниш и според тях така се реши въпросът.

Балкански шах за Скопие

Webcafe.bg 12.11.2012
Външният ни министър иска отношенията с Македония да са отново такива, каквито бяха по времето на Любчо Георгиевски
Македония няма да влезе в Европейския съюз, ако не докаже добросъседските си намерения. Това е общата позицията на външните министри на България, Румъния и Гърция, които се срещнаха в София. Медиапул" коментира, че от думите им е станало ясно, че европейското бъдеще на Скопие зависи от решаването на спора за името с Атина и прекратяването на националистическите нападки към София.
Николай Младенов беше категоричен, че България няма проблем с Македония, ние имаме проблем с националистическото говорене на някои политически лидери в Македония". Страната ни първа призна независимостта на бившата югославска република, но в последно време зачестиха провокациите от страна на властите в Скопие. След очакваното втвърдяване на тона на София, македонските политици сега смятат своя източен съсед за пречка пред влизането на страната в ЕС.
София официално вече обяви, че е възможно да не подкрепи даването на дата за преговори на Македония за членство в ЕС на срещата на върха през декември. Нашето желание е да се върнем към принципите, които 99-а година бяха заложени от министър-председателите тогава на България и Македония, които затварят в голяма степен всички възможни двустранни въпроси между двете страни. Нека да вземем тези принципи, но този път да ги препотвърдим и с действия", заяви Николай Младенов, цитиран от БНР.
Още от появата си на картата, Македония е в конфликт с Гърция, която претендира, че нейна северна провинция се казва по същия начин и не може да има самостоятелна държава с такова име. Непреклонната позиция на Атина блокира членството на Скопие в ЕС и НАТО.

Гръцкият външен министър Димитрис Аврамопулос коментира, че "името е важно" и прокарва пътя към ЕС.Той добави, че Гърция е предложила меморандум за разбирателство на Македония. "Те ни изпратиха писмо. Ние отворихме писмото, но реално още нямаме отговор", уточни Аврамопулос.
Румънският външен министър Тит Корлатеан най-ясно намекна каква ще бъде позицията на трите балкански страни, ако Македония продължи с конфликтната си политика: Контекстът не е много добър за продължаване процеса на разширяване. Затова приветстваме предложението на гръцкото правителство и се надяваме на добър отговор от македонските ни колеги".

Президентът Росен Плевнелиев: Не отричаме европейската перспектива на Македония, но още не са готови

31 октомври 2012 | Агенция "Фокус"
София. Президентът Росен Плевнелиев се срещна с комисаря на ЕС по разширяване и европейска политика на съседство Щефан Фюле по повод разширяването на ЕС и присъединяването на страните от Западните Балкани.
За съжаление, в Република Македония се наблюдава тенденция на националистическа реторика, дискриминационно отношение към гражданите с българско самосъзнание и поставяне на административни пречки пред българския бизнес. Това каза президентът Росен Плевнелиев на среща с комисаря на ЕС по разширяване и европейска политика на съседство Щефан Фюле. Благодаря ви за възможността да обсъдим въпроса за разширяването на ЕС и на страните от Западните Балкани и тяхното присъединяване. България винаги е подкрепяла присъединяването на страните от Западните Балкан към ЕС, каза президентът.
Европейската интеграция е гарант за сигурността, стабилността и просперитета на региона и тя няма друга алтернатива. Тази подкрепа обаче не е безусловна, тя се основава на цялостното изпълнение на критериите за членство, а един от най-важните от тях е добри добросъседски отношения, каза Плевнелиев.
Запознах се внимателно с предоставения от ЕК пакет по разширяването, съдържащ стратегически напредък и доклад за напредъка на Република Македония, и не можем да се съгласим с някои формулировки в него. Според нас докладът на ЕК за напредъка не отразява адекватно ролята на Македония в регионалното сътрудничество и състоянието на двустранните отношения между България и Македония, каза още президентът.
В основата на тенденцията, която се наблюдава в Република Македония, е едностранната интерпретация на историята в силно националистически дух, каза президентът Росен Плевнелиев на среща с комисаря на ЕС по разширяване и европейска политика на съседство Щефан Фюле.
Ние споделяме открито съществуващите проблеми с нашите европейски партньори. Считаме, че нашите аргументи ще бъдат възприети правилно, както от ЕС, така и от страна на Република Македония, защото се базират на факти и доказателства, каза президентът.
Властите в Скопие ще отключат перспективата за еврочленство не чрез пропаганда и маркетинг кампании, а чрез реални реформи и действия на добросъседство. Не можем да дадем евросертификат на действията на управляващите в Скопие, които системно налагат идеология на омразата към България, каза Плевнелиев.
Не отричаме европейската перспектива на Македония, помагаме им и ги подкрепяме, но те още не са готови, каза още президентът.
Стратегически важно за дългосрочната стабилност на Балканите е в Скопие да започнат да прилагат на практика европейския подход към съседите без провокации, без претенции, без манипулации, каза президентът Росен Плевнелиев на среща с комисаря на ЕС по разширяване и европейска политика на съседство Щефан Фюле. Крайно време е управляващите в Скопие да приключат с антибългарската си кампания, с подмяната и манипулирането на историческите факти. Отговорният европейски подход към съседите и към следващото поколение е да запазим и съхраним историята такава, каквато е, каза президентът.
България е много толерантна и търпелива. Ние ще продължаваме да работим активно за европейската перспектива на Македония. Г-н комисар, ние днес знаем колко е важно правилата в ЕС да се спазват, каза президентът.
Между нас и Гърция имаше желязна завеса преди 20 години, днес ние сме истински приятели. България и Турция имаха страхотни териториални проблеми те се решиха. Нашите проблеми с Македония са много по-малки и с лесно решение, каза Плевнелиев.
На пипъл то пипъл контакт нямаме проблеми, очакваме политиците в Скопие да си свършат тяхната работа, да спазват декларацията за добросъседство, да спрат кампанията срещу България. Необходими са инициативи и резултати за добросъседство. Готви сме, разполагаме с цялото време, денонощно да ги подкрепяме, да помагаме и да работим заедно с тях, каза още президентът.
Всички знаем, че Бившата Югославска Република Македония трябваше да чака дълго време пред една затворена врата, очаквайки членство в НАТО и ЕС. Аз съм от онези хора, които твърдо вярват, че не е добре да оставяме на партньорите дълго да чакат пред вратата. Вярвам, че интеграцията е най-доброто средство, за да се справим с национализма. Убеден съм, че изолацията подхранва национализма. Това каза комисарят на ЕС по разширяване и европейска политика на съседство Щефан Фюле на среща с президента Росен Плевнелиев. Няма никакво съмнение нито у мен, нито у ЕК, за значението на България по въпросите на разширяването. Тук съм, за да се опитам по-добре да разбера интересите и опасенията на България.
Тук съм, за да установя как комисията би могла да подпомогне България, за да разгърне своя потенциал в областта на политиката на съседство. Бих искал да обсъдим и добрите междусъседски отношения по отношение на това да ги изпълним със съдържание за страните от Западните Балкани, така че всички съседи тук да се чувстват комфортно на мястото си, каза Фюле.
Г-н президент, набелязал съм конкретни идеи и съм готов да ги споделя с вас и да видим как комисията и България могат да работят по тях като партньори, каза още комисар Фюле.
Красимира ГЕОРГИЕВА

Еврокомисар Щефан Фюле: Убедени сме, че България и Бивша Югославска Република Македония могат да решат отворените въпроси

31 октомври 2012 | Агенция "Фокус"
София. България играе ключова роля в разширяването на Европейския съюз. Това еврокомисарят по разширяването на ЕС Щефан Фюле след среща с министъра на външните работи Николай Младенов, предаде репортер на Агенция Фокус. Благодарение на своя опит, успешния си преход и уникалното си географско положение, България може да спечели много от процеса на разширяване, и също може много да предложи, особено що се отнася до нейните съседи Бивша югославска Република Македония, Сърбия и Турция. България направи много големи крачни напред, каза Фюле.
Дойдох, за да обсъдим как може да се използва потенциалът на България за разширяването в региона, и как ЕК може да помогне на България, за да играе още по-позитивна роля. България е държава-членка, тя дава важен пример за страните в региона, които искат да се присъединят към ЕС, посочи Фюле.
Дойдох в София, за да разбера - как политиката на България по отношение на Македония съвпада с нейната визия за разширяване на ЕС. Разбираме, че България има притеснения в тази посока, но България и Бившата югославска Република Македония стоят много близо, и ние сме убедени, че двете страни могат да решат отворените въпроси в духа на добросъседство и в духа на ценностите на ЕС. Аз винаги изтъквам това в контактите си с македонските власти, посочи Фюле.
Разбрах, че президентът е обменил писма със своя македонски колега за подобряване на диалога между двете страни. Трябва да бъде постигнат конструктивен диалог, за да се откъснем от миналото, защото преговорите за членство укрепват междуетническите отношенията, очаквам да продължим да работим все така с България, каза още комисар Фюле.
Дискусията днес беше много откровена, открита и конструктивна. Имах много ползотворна дискусия с президента и с министър-председателя. ЕС още трябва да се справя с последствията от икономическата криза. Ние засилваме интеграцията, ЕС трябва да продължи в тази посока и разширяването винаги е било част от решаването на проблемите, а не част от проблемите. То е най-силният инструмент за стимулиране на стабилността и растежа, това е изключително важно за ЕС и трябва да продължим с тези усилия, каза още Щефан Фюле.
Красимира ГЕОРГИЕВА

ОЩЕ ПО ТЕМАТА!

ХОЛОКОСТЪТ ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ И БЕЛОМОРИЕТО ПРЕЗ 1943 Г. И НЕГОВОТО СЪВРЕМЕННО ИЗМЕРЕНИЕ

Това изследване в съкратен вариант на български език се публикува в Кн. 1/2012 на списание Македонски преглед, издание на Македонския научен институт в София. За чуждоезичния свят е подготвено това разширено издание. Който желае да подкрепи превеждането на английски и испански език на този материал и неговото отпечатване, нека да се свърже с автора (Спас Ташев) на следния email: lihnida@abv.bg .

Видеа

СТАТИИ
Купете тритомника на д-р Георги Генов:
Американската Православна Църква на българите

Авторът д-р Георги Генов задълбочено но сбито разказва историята на македонобългарските черкви зад Океана, около които се развива цялостният живот на нашата емиграция от рождението до самата кончина на личността. Той уместно отбелязва, че тритомникът е абсолютно конвертируема книга, която може да ни представи добре на международния пазар (САЩ, Канада и Австралия), както и в Родината.
Обръща се с апел за спонсорство, поради ограничените възможности на БАН..
Част първа: 1 347
Част втора: 348 587
Част трета: 588 927
Книгите може да бъдат закупени на цена от 44,90 лв (23 Евро) на адрес:
Музей Класика 32, Венелин, София 1132,
България, Европейски съюз
За постоянни справки: Александър Стайков: 0876-44-76-87

Връзки

РЕДАКЦИЯ
Отговоренъ редакторъ Георги Младеновъ E-Mail за контакти: makedonskatribuna@gmail.com
Заместникъ редакторъ Д-ръ Георги Геновъ E-Mail за контакти: historicalarchives@gmail.com
Помощникъ редакторъ Пандо Младеновъ E-Mail за контакти: mladenoff@rogers.com
Webmaster Владимиръ Панковъ E-Mail за контакти: radkomk@gmail.com
Помощникъ редакторъ проф. Александъръ Бешковъ
Legal REPRESANTATION Gosho Mladenov B.A.S.M.Eng.L.L.B.
English proof reader A. Aleknevicius B.A.

 

 
 

Hosted in Toronto by Macedonian Tribune