|
Какъ ви ли не предложение ни се правятъ, за да станемъ
македонски патриоти!
На 7 априлъ тази година (2009) братъ ми Пандо ми се обади, по
телефона, за да ме информира, че единъ нашъ приятелъ на име
Бранко отъ Бразилия му се е обадилъ, да му иска сѫдествието да
помогне на някой си вчерашенъ кандидатъ за президентъ, на
днешната сръбска република Македония, който се намиралъ на
гости при него. Отъ бързане братъ ми (Пандо Младеновъ), не ми
обясни кой е този които е загубилъ изборитѣ за президентъ и
сѣга искалъ някаква си помощтъ отъ МПО. Братъ ми, побързалъ и
казалъ на Бранко (отъ Тетово сега въ Бразилия) да се обади до
Verginia Surso въ канцеларията на МПО, за помощтъ. Вержния
Сурсо е дъщеря на Христо Низамовъ, които е пръвъ братовчедъ на
Симеонъ Радевъ. Христо Низамовъ е написълъ свойтѣ спомени на
английски, които се казватъ STRUGGLE for FREEDOM но дъщеря му
не ги е прочела, понеже на всяко второ изречение пише, че
Христо Низамовъ и неговиятъ братовчедъ Симеонъ Радевъ сѫ
българи.
Но сѣга да се върнемъ на братъ ЛЮБЕ БОШКОВСКИ.
И азъ Георги Младеновъ отъ бързане си помислихъ, че става дума
за Любомиръ Фръчкоски, кандидата за президентъ, на
югославската комунистическа партия въ поробена отъ сърбитѣ
Вардарска Македония.
Почнахъ да си задавамъ въпроса самъ, дали наистина Любомиръ
Фръчкоски е стигналъ до тамъ, да иска помощтъ отъ Бранко,
които веднага следъ втората свѣтовна война бѣ въ българската
чета, която влизаше въ Вардарска Македония отъ Гърция?
И на края решихъ, че трябва да се обадя на Бранко въ Бразилия,
за цялата тази афера на Фръчкоски!
На 9 априлъ набрахъ сили и се обадихъ на Бранко за
допълнителна информация.
Оказа се, че при Бранко е братъ Любе Бошковски. Бранко
помисли, че е братъ ми и все викаше Пандо, Пандо! Казахъ му,
че съмъ Гошо, така ме знаятъ всички по Америка.
Бранко викна братъ Любе и му каза кой съмъ, преди да му подаде
слушалката на телефона.
На братъ Любе се представихъ, че съмъ Гошо Младеновъ и веднага
почнахъ да го питамъ, какво става по Македония.
Братъ Любе не каза ласки работи за двамата последни кандидати,
които искаха да управляватъ поробена отъ сърбитѣ Вардарска
Македония.
Братъ Любе побърза да ми се похвали, че въ неговата канцелария
е ималъ портретите на Тодоръ Александровъ и Иванъ Михайловъ.
Той сѫщо така почна, да ме учи едва ли не, за какво сѫ се
борели Тодоръ Александровъ и Иванъ Михайловъ.
Казахъ му на братъ Любе, че сестрата на Тодороъ Александровъ е
идвала въ кѫщи и, че азъ съмъ последниятъ човекъ, които е
говорилъ съ Иванъ Михайловъ преди неговата кончина!
Казахъ на братъ Любе, онова което ми каза на края на Юни 1990
година Гнъ Михайловъ а това е: ДА НЕ СЕ БЪРЗА съ РЕФЕРЕНДУМУ
въ Македония, тъй като сърбитѣ сѫ въ Вардарска Македония близо
100 години. Казахъ на братъ Любе, че Иванъ Михайловъ ми каза
да оставимъ на хората въвъ Вардарска Македония САМИ ДА СЕ
ПРИСѪЕДИНЯТЪ КЪМЪ БЪЛГАРИЯ!
На братъ Любе изказванието на Гнъ. Михайловъ предъ автора не
му хареса!
Братъ Любе побърза да ми каже, че едва ли може съ телефоненъ
разговоръ да се разберемъ и си направи устата да го поканя да
дойде въ Канада!
Казахъ му, че азъ Гошо Младеновъ съмъ българинъ и не се
занимавамъ съ хора които казватъ , че сѫ “македонци”.
Въ цялиятъ този разговоръ братъ Любе ми казваше, че е
“македонецъ” Като казваше, че е “македонецъ” азъ му казахъ
какво написа по страницитѣ на www.utrinski.com.mk dated
4.03.2009 Vladimir Milcin and on 6.03.2009 the editorh of the
above newspaper. Братъ Любе почна да се смее на глупостите, че
днешните “македонци” сѫ антични.
На братъ Любе му казахъ, че така както каратъ сърбо-македонцитѣ
днесь, Македония е очаква онова което стана съ Косово.
Казахъ на братъ Любе, че албанците, не сѫ за делене на
Македония, тѣ сѫ за нейното инкорпориране въ утрешна Албания.
Той самия призна,че въ днешната Вардарска Македония има нещо
което е афивъ но не го каза онова което е афифъ.
Азъ Георги Младеновъ които написа материалътъ няма нищо
противъ нашитѣ братя българи.
Разказахъ на братъ Любе онова което Гнъ. Иванъ Михайловъ е
казалъ на Георги Лебамовъ а това е да третираме нашитѣ братя
бългри въвъ Вардарска Македония, като българи братя, но да не
имъ вярваме много! |
