Драго Внуче

Днесь ще се опитамъ да отговоря на двете писма съ дата 18 дек. 2003г.

 

Първо за кѫде и какъ е живеелъ Иванъ Михайловъ?

 

Следъ свършването на втората свѣтовна война Иванъ Михайловъ бяга въ Австрия¸ отъ кѫдето следъ малко престой¸ заминава нелегално за Италия. Въ Италия по това време е ПАПАТА РОНКАЛИ които е Кардиналъ. Отъ това което ми е разказалъ Иванъ Михайловъ презъ есента на 1972 година ¸тѣ сигурно съ АНТЕ ПАВЕЛИКЪ сѫ живяли въ единъ манастиръ край градчето ФРАСКАТИ. Тамъ Анте Павеликъ е билъ облеченъ като монахъ. Американската тайна служба сигурно е знаела кѫде сѫ и двамата¸ но не намирала за нужно да си създава проблеми съ ВАТИКАНА. Иванъ Михайловъ не се е криелъ въ Италия¸ така както пишатъ някой хора въ днешната Югославска Република Македония.

За неговата изтръшка има много измислици¸ но  е фактъ ¸ че Иванъ Михайловъ бе издържанъ отъ МПО . Не  е тайна ¸ че имаше едно перо при МПО което се наричаше Македонска Кауза. Организацията имаше ФОНДЪ за издръжката на Михайловъ. Той докато бе живъ получаваше стипендия отъ около 1500 американски долари на на месецъ. По сѫщото време имаше хора¸ които добавяха отъ своя страна сѫответна сума съ която сума се допълваха разноскитѣ по неговата издръжка. Въ архива на ВМРО въ Европа е записано кой колко¸ и кога е далъ дадена сума.

Следъ смъртта на  Иванъ Михайловъ този фондъ отъ 350 хиляди американски които бѣха съхранени въ касата на МПО.Следъ това МПО купи здание¸ кѫдето трябваше да се сѫхраняватъ архивите . Останалото е само приказки... По адреса на братя Младенови има доста версии но ¸ че сѫ от крали пари никой нѣможе да ги обвини.Азъ бѣхъ секретаръ и председателъ на Македоно_българската черква Св. Георги въ Торонто за поне 25 години. Никога не имало злоупотреба отъ пари и никога не се споменава ¸ че сѫ изчезнали пари.

Още презъ августъ 1967 година на гарата въ градъ Римъ Асенъ Аврамовъ¸ Богъ да му прости каза” Гоше да не оставишъ Радко”(Иванъ Михайловъ) да  ни се смеятъ хората. На снимката въ брой 6 на Македонска Трибуна ще видишъ и последната снимка на Иванъ Михайловъ¸ Асенъ Аврамовъ и моето семейство.

Значи паритѣ които останаха и бѣха предназначени за издръжката на Иванъ Михайловъ се вземаха отъ хора които сѫ още въ Ц.К. на М.П.О.  Ние немаме нищо общо съ тѣзи хора. Нашета организация е регистрирана въ Канада и не принадлежи на американската законна система. Толкова за издръжката на Иванъ Михайловъ Брат ми е писалъ доста по този въпросъ и ако имаш нужда отъ повече информации ще трябва да отидеш въ Демиръ Капия и поискаш отъ БАТЕ ПАНДО да ти даде споменитѣ .

По въпpoса защо е уcѫденъ на смъртъ брат ми има доста варианти?

Въ смъртната присѫда отъ 9 Окт. 1948 година пише ¸ че той и останалитѣ 3ма офицери отъ 39 Солунски полкъ сѫ се борили за свободна и независима Македония¸ но сѫ били върхови сри.  По страниците на вестникъ Нова Македония въ градъ Скопие бе писано за този процесъ отъ ВЛАДИМИРЪ ПЕРЕВъ. При свойтѣ писание Владимиръ Перевъ бе извадилъ думата върховистъ . Тукъ въ тази дума върховистъ има нещо което извънредно много се прикрива въ днешната република Македония. Ако си челъ материали по въпроса за Македония много често ще стрешнешъ думата централистъ и върховистъ.Презъ 1902 година секретари на Върховния комитетъ въ София България сѫ: Гоце Дѣлчевъ и Геьорче Петровъ. Тѣ и двамата сѫ авторитѣ на Устава на ВМОРКО  кѫдето въ трета точка пише ¸ че само българи могатъ да членуватъ въ тази организация . Това се избягва въ Скопие¸ предавайки на читатела и гражданина на Република Македония¸ впечатление¸ че ВМРО се борела за сегашната Югославска република Македония.

Сѣга когато трябваше да се празнува 100 години отъ Илинденско_Преображенското въстание ¸ никѫде въ градъ Скопие не дадоха на читатела оригиналенъ документъ да знае какво е ставало по врѣме на въстанието. Въ Македония и днесъ на историята се дава сръбска транскрипция. Само единъ художникъ на име Драголюбъ Анастасовъ каза ¸ че македонската история е писана въ Бѣлградската кухня съ сръбска меродия ( Утрински вестникъ Но 737).

Много отъ споменитѣ на онези които сѫ участвали въ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО въстание сѫ публикувани отъ Македонския Наученъ Институтъ презъ 1927 година. Въ тѣзи спомени на нашитѣ български възрожденци¸ никѫде не пише ¸ че тѣ сѫ “македонци” и ¸ че тѣ говорятъ на някакъв си” македонски” езикъ!

Интересното отъ този  периодъ на българското възраждане въ Македония и Одринска Тракия е че  ¸ сърбо-македонцитѣ въ Скопие искътъ да разделятъ българитѣ отъ Македония отъ тѣзи въ Одринска Тракия като премълчават ¸ че въстанието е и въ Одринско. Тѣ сѫщо така прeмалчаватъ и факта ¸ че българинъ отъ България е раководителъ на въстанието .(Иванъ Гарвановъ).

Следъ Илинденско-Преображенското въстание  почти всички учители и войводи заминаватъ за България . Македония и Одринска Тракия оставят сами¸ безъ свойтѣ войводи и просвѣтители.

Следъ младо турския превратъ(1908г) идва една Юфория въ българското население ¸което мисли ¸че е дошло времето на ново българско възраждане. Въ новия турски парламентъ не се дава на българитѣ да иматъ процентово представителство.  За представители на българитѣ въ Македония сѫ Димитъръ Влаховъ и Тодоръ Павловъ. По сѫщото време се отварятъ и българскитѣ Конститатационни клубове по Македония и Одринска Тракия. Тогава ЯНИ САНДАНСКИ ПРЕДОПРЕЖДАВА МЛАДОТУРЦИТѢ ¸ че тѣзи клубове ще ускорят обединението на Македония и Одринска Тракия съ България. Какъвъ чистъ “македонски” патриотъ!

Отъ Илинденско-Преображенското въстание нещата тръгватъ отъ зле на по-зле. Балканското споразумение за изгонването на турцитѣ отъ Балканския полу-островъ е продиктувано отъ Руската политика на Балканитѣ. Следъ 1912 година и изгонването на турцитѣ отъ Балканския полу-островъ ¸ гърцитѣ сѫ готови да отстъпятъ Егейска Македония безъ Солунъ на България. Сърбитѣ отстъпватъ почти цяла Вардарска Македония безъ Скопие и Куманово. За Скопие и Куманово Руснацитѣ трябвало да посредничатъ. Годината 1913 е много интересна понеже тогава се разкрива ¸ че Сърбитѣ и гърцитѣ сѫ имали таенъ договоръ срещу България. Въ тази сѫдбоносна година ставатъ и Букорешкиятъ договоръ които не е ратифициранъ отъ Англия.

Следъ 1913 година вѣче на чело на ВМРО идва Тодоръ Александровъ които прави всички усилия за пресѫединяване на Македония и Одринска Тракия къмъ България. По време на първата свѣтовна война за пръвъ пѫть Тодоръ Александровъ предлага на българското правителство идеята за СВОБОДНА И НЕЗВИСИМА МАКЕДОНИЯ . Това той казва ¸ че за сѣга е важно да се запазимъ като българи и когато му дойде времето ще работимъ за обединение. Когато Тодоръ Александровъ предлага тази идея за Свободна и Независима Македония ¸ въ самата Македония болшинството на населението е българско.

Гърцитѣ и Сърбитѣ не искътъ да чуятъ за Свободна и Независима Македония¸ която държава ще бѫде само за малко врѣме¸ преди да се присѫедини къмъ България. Та това ¸че някой е казалъ нещо за Свободна и Независима Македония ¸ съвсемъ не значи ¸че българитѣ били за две български държави. Иванъ Михайловъ най-добре го каза на последното заседание на Ц.К” на В.М.Р.О. презъ 1968 година .” ВМРО не се е борела да прави две български държави  а да прави една българска държава”!

Следъ първата свѣтовна война Русия иска отново да дойде на Балканския полуостровъ. ВМРО като национална организация на българитѣ ¸ извънредно много и трябва на Русия която ¸има нужда отъ присѫствие на Балканитѣ. Въ първия комунистически интернационалъ става много интересно нещо¸ което заслужава да бѫде споменато. Това е ¸ че единъ   и сѫщтъ народъ трябва да бѫде въ една и сѫща държава.  Въ този документъ приготвенъ отъ ЗИНОВИЕВЪ пише¸ че Македония и Одринска Тракия сѫ населени предимно съ българи и други националности.Гърцитѣ и Сърбитѣ дали комунисти¸ или не¸ не сѫ за връщане на територии които тѣ сѫ завладѫли съ война. Ако гръцките и сръбските комунисти се съгласятъ съ връщането на територии населени съ Българи на България¸ тѣ ще бѫдътъ обвинени въ предателство. Сърбитѣ независимо въ която и партия да сѫ¸ никога не сѫ се отказали отъ тази идея. Човѣкъ трябва да прочете това което става днесь въ Вардарска Македония¸ за да се увери¸ че сръбската православна църква е единъ националенъ шовинисти чести центъръ. Да се мисли ¸ че Сърбитѣ не знаятъ ¸ че славянитѣ на Македония сѫ българи е единъ абсурдъ. Тѣ Сърбитѣ знаятъ¸ но си мислятъ по начертанията на ИЛИЯ ГАРАШАНИНЪ отъ 1844 година. Тѣ Сърбитѣ все още сѫ замръзнали въ 1844 година и мислятъ¸ че на Балканитѣ ще има единъ славянски езикъ и този езикъ ще ми ти билъ сръбския.

Следъ втората свѣтовна война¸България като победена държава нѣма много възможностъ да маневрира по въпроса съ Македония. Сърбитѣ следъ като виждатъ ¸ че немогътъ да правятъ българитѣ направо сърби се спиратъ на идеята на Стоянъ Новаковикъ ¸който предлага  варианта ¸ че Сърбитѣ иматъ нужда отъ ортак срещу българищината въ Македония. Този вариант е “македонизма” които ще се гради на анти-българска основа.

Русия презъ лятото на 1946 година налага на България да даде някаква си “македонска” автономия на Пиринския край на България. Съ това се целеше на се ускори присѫединяването на този край на България къмъ Югославия.По това врѣме Англия е противъ променянето на границитѣ. Не защото е готова да защитава България а защото е противъ това Гърция да дава територии на Югославия. Англия е на мнението ¸ че ако Югославия е на Бѣло Море¸ Русия сѫщо ще бѫде  тамъ. Германцитѣ презъ мартъ 1941 година даваха и Солунъ на Сърбитѣ. Следъ изгонването на Югославия отъ КОМИНТЕРНА презъ 1948година идеята за балканска Федерация пропадна. Русия бе противъ федерацията понеже Югославия ще бѫде голяма и не може да се управлява отъ тяхъ. Сърбитѣ не беха вѣче за Балканска Федерация съ България ¸ понеже мислеха ¸ че ако България е въ федерацията като равноправенъ членъ ¸ и нѣма граница между България и Македония ¸ дефакто съ време Македония става българска провинция ( чети споразумението въ Бледъ)  Въ материялитѣ които сѫ публикувани до сѣга не се пише много за съпротивата на Българитѣ по този въпросъ . Вярно е ¸ че комуниститѣ като членове на БКП никога не сѫ се възпротивявали на нареждането отъ горе. Тоест на нареждането на Русия.

ВМРО която въ това време не сѫществува като организация има опасно силно влияние въ българското общество.

Образованата младежъ която е извънъ средитѣ на БКП извънредно много реагира къмъ “македонизацията” на българския народъ.

Македонизацията въ България е прави БКП чрезъ своите агенти  комуниститѣ.

Агенти на комунистическата партия сѫ и момчетата отъ “македонския литературенъ кръжок” . Въ този кръжокъ е и бащата на ИЛИНКА МИТРЕВА. Той е изпратен отъ София¸ отъ БКП да “македонизира” българитѣ въ Македония.

Отъ този “ македонски” литературенъ кръжокъ е Михайлъ Сматракалевъ и Кирилъ Николовъ. Сматракалевъ осъжда брат ми Пандо на смъртъ ¸ че сѫ е борилъ за Свободна и независима Македония. Братъ ми е врагъ на Македония а Сматракалевъ е героя на Македония днесъ . Никой не се запитва какъ така никой не писа по Македония какво е работилъ Сматракалевъ следъ 1944 година. Не имъ изнася на онези които управляват Македония да кажатъ ¸ че той бе членъ на БКП и като такъвъ изпълняваше нарежданията на БКП. Другия които участва въ смъртната присѫда на брат ми Пандо е КИРИЛЪ НИКОЛОВЪ отъ градъ КРУШЕВО. Брата на КИРИЛЪ НИКОЛОВЪ е жененъ за сестрата на МАРА БУНЕВА. Сестрата на Мара Бунева е приятелка на Младенови. Когато зетя на Мара Бунева отецъ  Николовъ бе погребан ¸ само Братя Младенови бяха тамъ и отецъ Дранговъ отъ градъ Скопие.

Мисля¸ че до някѫде отговорихъ на зададените ми въпроси. Другъ пѫть повече.

Г.Младеновъ 19.12.2003г.