|
04 декември 2009 | Агенция „Фокус”
 Народният
представител от „Ред, законност, справедливост” Яне Янев
постави питане към министър-председателя Бойко Борисов на
днешния парламентарен контрол за подкрепата, която българското
правителство оказва на Македония за започване на преговори за
присъединяване към ЕС и НАТО. Агенция "Фокус" публикува пълния
текст на въпроса и отговора на депутата и
министър-председателя.
Яне Янев (РЗС): На 16 ноември 2009 г. на срещата Ви с премиера
на Р Македония Никола Груевски Вие заявихте официална подкрепа
на Р България за членството на Македония в НАТО и ЕС. След
кратката визита на премиера Груевски, вие съобщихте, че сте
обсъждали с Вашия македонски колега „двете страни да се
въздържат да коментират и да влизат в детайли по историята,
която ни разделя, а да търсят онези детайли и събития, които
ни обединяват, да ги честваме заедно”. Както заявихте -
българската страна стъпва на декларацията, подписана през 1999
година, като очакванията са, ако тя бъде подкрепена от
македонската страна, да се оформи съответно договор или
меморандум.
Декларацията обаче от 22 февруари 1999 г. наред с всички
въпроси, взема отношение и по т.нар. езиков спор. Документът е
разписан на официалните езици на двете държави - на български
език, съгласно българската Конституция, и на македонски,
съгласно тяхната Конституция. По този начин се дава възможност
за частично преодоляване на различията. Несъмнено обаче
езиковият спор има много повече исторически и политически
отколкото лингвистични основания и не му е мястото тук да
излагаме тези аргументи и тази полемика, защото този спор се
води от Освобождението до днес. Голямото мнозинство от
българските езиковеди имат ясна позиция по чисто
лингвистичната страна на този въпрос и тя е следната -
кодифицираната норма на македонските диалекти, т.нар.
македонски литературен език, трябва да се разглежда като трета
книжовна норма на българския език, успоредна на българския
литературен език и на банатската писмена норма. Като отчитам
особеностите на отношенията между България и Македония и
заявеното желание на македонската страна за започване на
преговори за членство в ЕС, логично е да се повдигне въпрос –
дали е възможно да се търси трайно решаване на временно
разрешения проблем с декларацията от 22 февруари 1999 година.
ЕС е обединение, което е основано на принципа за свободно
движение на стоки, услуги, капитали и хора, както и от
принципа за културно и езиково разнообразие. Това повдига
въпроса - дали Р Македония ще допринесе с приемането си в ЕС
за езиковото разнообразие на общността, след като през 2007 г.
българският език е признат за един от 23-те официални езика на
съюза.
Задавам следните въпроси:
В какво конкретно се изразява подкрепата на правителството за
членство на Р Македония в НАТО и ЕС?
Декларираната подкрепа за членство на Р Македония в ЕС
свързана ли е с мълчаливо официално признаване на македонския
език като един от езиците на ЕС?
Бойко Борисов: Националният интерес на България е съседните ни
държави, включително Република Македония, да бъдат стабилни,
демократични и отворени за контакти и сътрудничество. Затова
европейската и евроатлантическата интеграция на страните от
Западните Балкани е най-прекият път за реализиране на тези
цели. Солунският дневен ред на ЕС от 2003 г. дава ясна
европейска перспектива на балканските държави, в т.ч. и на
нашите македонски съседи и ние го подкрепяме категорично.
България е заявила своята последователна подкрепа за
интегриране на Р Македония в ЕС и НАТО. Ние бяхме първата
държава, която официално призна Р Македония. Страната ни
успешно разреши и проблемите на двустрнните ни отношения чрез
подписване на декларация на премиерите на двете страни на 22
февруари 1999 г.
Като държава – членка на ЕС подкрепихме премахване на визовия
режим за граждани на Р Македония. Нашето правителство е
наясно, че процесът на присъединяване е свързан с условия и
критерии, които страните кандидати следва да изпълнят. По този
път е минала и страната ни в хода на присъединителния процес.
Затова подкрепата ни за евроинтеграционните стремежи на Р
Македония е насочена към помощ за преодоляване на факторите,
които създават пречки пред извършването на необходимите
реформи. Ние съзнаваме, че форсираното приемане на Европейския
съюз на държави, които не са убедили изцяло институциите на
съюза и държавите – членки в действителната си политическа
воля за решаване на нерешените държавни въпроси крие
опасността те да бъдат привнесени във вътрешния дневен ред на
ЕС. Ето защо при започване на преговори за членство на Р
Македония в ЕС и НАТО България ще продължи да се поддържа към
европейските стандарти и ще подкрепя интеграционните й усилия
като същевременно настоява за изпълнение на политическите
критерии за членство в двете организации. Ние ще настояваме за
защита правата на човека и основните свободи на всички
граждани на Р Македония на недискриминационна основа и без
оглед на националното им самосъзнание. Ще очакваме и стриктно
спазване от македонската държава на поетите в двустранен план
ангажименти, произтичащи от съвместната декларация на
премиерите от февруари 1999 година.
Ще се стремим тези въпроси да са предмет на дискусиите в ЕС и
НАТО за напредъка на Р Македония за постигането на
задължителните условия и стандарти, включително за придържане
към политиката на добросъседство.
Българското правителство очаква волята на македонското
правителство за провеждане на добросъседска политика да намери
израз в следните конкретни действия:
Трето: Снемане на всякакви малцинствени претенции към страната
ни в съответствие с декларацията от 1999 година, както и
преустановяване на подстрекателствата спрямо съответните групи
наши граждани;
Четвърто: Прекратяване на антибългарската кампания в
международни организации и форуми;
Пето: Демонстриране на стремеж за преодоляване на спорове,
свързани с общата ни история и култура чрез преминаване към
съвместни чествания на исторически личности и събития, които
ни обединяват;
Шесто: Подписване в най-кратък срок на връчения проект за
договор за приятелство и добросъседство, на базата на
декларацията от февруари 1999 година, която е основа на
добросъседските ни отношения.
Нашата принципна подкрепа за членство на Македония в
Европейския съюз и НАТО е валидна при наличие на ясна воля на
ръководството й да направи необходимото, за да отговори на
очакванията ни за добросъседско поведение от европейски тип.
Тази позиция беше разработена и подкрепена на заседание на
Съвета за сигурност към Министерски съвет под моето лично
председателство.
На въпроса Ви за мълчаливата подкрепа на възможността за
включване на официалния език на Р Македония сред официалните
езици на ЕС при присъединяването на страната към съюза, искам
да заявя следното: България има договореност с македонска
страна по въпроса за езика, отразена в декларацията от 1999
година. В съответствие с нея ние разглеждаме като официален за
Р Македония езика, определен от нейната Конституция. Тази наша
позиция няма да претърпи промяна и при приемането й в ЕС.
Уверявам ви, че ще намерим най-подходящия начин заявеното ни
становище по въпроса да намери надлежно място и в официалните
документи на ЕС. Изразявам своята и на правителството
убеденост, че реализирането на посочените предпоставки за
успешно започване на преговори за членство в ЕС от страна на
Македония ще позволи на българската външна политика да бъде
максимално ефективна в подкрепата си за интеграцията на тази
близка съседна страна в европейските и евроатлантическите
структури.
С риск да ви подразня, но съответното мое питане е съгласувано
с президентската институция, те застават също зад тази
декларация или зад моя отговор.
Яне Янев: По Конституция, г-н министър-председател, има
Президент на Републиката. Президентска институция няма – това
са някакви чиновници, които днес ги има, утре ги няма. Така
както има министър и няма министерства... няма чиновници,
прощавайте, грешка на езика. Но нашето безпокойство идва от
това, че Македония получи статут на кандидат за член в ЕС през
декември 2005 г., но приближаването й засега е блокирано от
Гърция във връзка със спора за името на бившата югославска
република. Тъй като решението за стартиране на преговорите,
изисква единодушието на 27-те страни членки на ЕС, въпросът
към вас е – каква е позицията на българското правителство и
предвид други обстоятелства, които се виждат всеки ден от
българските и македонските медии. Да речем – наскоро вие си
спомняте лозунга „умрете бугари” който беше на два пъти
изписан на стената срещу българския културен център в Скопие.
И въпреки многократните доброжелателни отношения от страна на
българската държава, всички тези процеси не спират. Моя
допълнителен въпрос към вас е – във връзка с политиката на
голяма част от македонските парламентарни партии, която се
базира на траен антибългарски шовинизъм, в т.ч. и на редица
изтъкнати македонски изследователи, учени, доктори на науките,
които също са направили докторати на антибългарска основа, как
българското правителство в хода на преговорите ще преодолее
тези значими пречки? Вторият въпрос е – ако няма
разбирателство сега, след влизането на Лисабонския договор
нито една държава не може да наложи вето. Какви мерки ще
предприеме българското правителство, за да парира такива
недоразумения?
Бойко Борисов: Приемам забележката – съгласувано е с
Президента. Що се касае за възможността за вето и влизането на
Лисабонския договор, мисля, че много ясно казах: ние много
стриктно ще спазваме изпълнението на критериите за
присъединяване към ЕС. Една държава, която е изпълнила
критериите, не намирам основание да считам, че би могла да
подвежда преднамерено, целенасочено ЕС и да очакваме след това
подобно поведение. Защото поне от моите впечатления за
работата в Европейския съвет или в европейските институции –
много рязко, много нетърпимо се отнасят към всяко едно подобно
поведение. Истински се надявам, а и предполагам, че вашето
питане в парламента много обстойно ще бъде предадено и от
нашите медии и съответно от македонските такива. И за всички в
Република Македония ще стане ясно, че изпълнението на
критериите, влизане в ЕС и НАТО не е само привилегия. Това са
поети отговорности, включително и към държавата – членка
България. Истински се надявам на това. Какви инструменти има
ЕС да отговори – включително и ние, при влизането на
Лисабонския договор, ако се тръгне в тази посока – не бих
искал дори да предполагам, че това ще се случи. Затова има
критерии, а изпълнението на критериите предполага, че това не
би трябвало да се случи.
Яне Янев: Уважаеми г-н министър-председател, благодаря ви за
отговора, благодаря и за усилията, които правителството
полага, правителството, ръководено от вас. Но само дотук. В
онази съгласувателна част с президента не мога да благодаря по
обясними причини. Бих искал да се върна към нещо много важно,
което ме боли като народен представител втори мандат от
Благоевградски избирателен район. Там са моите корени, там е
моят род и аз не мога да приема, че ние с моите братовчеди от
Струмица, Радовиш или Скопие говорим на различни езици. Ние
говорим на български език. И моите братовчеди, ако станат
евродепутати, когато Македония стане член на ЕС, ще говорят
пак на български език. Затова по никакъв повод не мога да
приема, че трябва в рамките на Европейския съюз да има
македонски език. Това е един парадокс. Това е едно
недоразумение. Това е нещо, което нашите деди и прадеди са
отстоявали векове наред и аз докато съм политик, народен
представител и се занимавам с държавни дела, ще отстоявам тази
позиция. |
