|
Въ последно време въ сърбо-македонскитѣ
вестници въ градъ Скопие се публикуватъ доста материали за
Егейцитѣ. За примеръ ще си послужимъ съ онова, което пише въ
сърбо-македонския вестникъ Дневникъ (
www.dnevnik.com.mk )
отъ 27 Юлий 2008 г. Тамъ пише, че дѣдото на днешния премиеръ
на поробена отъ сърбитѣ Македония е загиналъ въвъ войната съ
Италия като гръкъ презъ 1940 година. Гърцитѣ смѣтатъ дѣдото на
Никола Груевски за гръкъ, понеже билъ убитъ като такъвъ.
Интересна история, за която ще напишемъ и нашето мнение.
Следъ първата свѣтовна война и споразумението на победена
България съ Гърция за размѣна на населението се оказа, че
много българи останаха въ Бѣломорска Македония и Тракия.
България едва ли бѣ въ състояние да приеме всички онези
българи, които останаха по тѣзи земи. Тѣзи българи трѣбваше да
се примирятъ съ неизбежното положение, въ което се намериха, и
да продължатъ да си изкарватъ сухия хлѣбъ тамъ, кѫдето е
тѣхниятъ коренъ.
По време на Втората свѣтовна война, когато Гърция каза “ОХИ”
на Мусолини, войната обхвана и Балканския полуостровъ. Въ тази
война гърцитѣ използуваха своята антибългарска политика, като
поселиха на фронта съ Италия всички гръцки граждани, говорещи
български. Това се премълчава както отъ гърцитѣ, така и отъ
сърбо-македонцитѣ на Стоянъ Новаковичъ.
И така сега се стига до проблема на Никола Груевски да си
обясни какъ така, дѣдо му е убитъ като гръкъ, а неговиятъ баща
бѣга отъ Гърция по време на гражданската война (1948-1949 г.)
като българинъ?
Авторътъ на настоящата статия има братовчедъ, който бѣ убитъ
отъ германцитѣ презъ Втората свѣтовна война (Априлъ 1941 г.),
но това не попречи на гърцитѣ да изгонятъ неговото семейство
въ България презъ Октомврий 1944г. Следъ това сѣмейството
споменатия братовчедъ (Г.М.) бѣ предадено на сърбитѣ и
заселено въ Войводина, далечъ отъ Македония, за да не би нѣкой
да посмѣе да каже нѣкѫде, че тѣ сѫ били изселени отъ село
Търлисъ, Гърция, като българи презъ Октоврий 1944 г. Днесъ
братовчедитѣ на автора живеятъ въ едно село не дълечъ отъ
градъ Велесъ. И всеки пѫть, когато авторътъ посети своитѣ
братовчеди, неговата братовчедка му задава единъ и сѫщъ
въпросъ: “…КАТО СМЕ БЪЛГАРИ, ЗАЩО НИ ДАДОХА НА СЪРБИТѣ? Но
къкъ авторътъ би могълъ да обясни родоотстѫпническата политика
на БКП и какъ да обясни предателството, извършено от
българскитѣ болшевики? На този въпросъ ще отговорятъ
нехранимайковцитѣ отъ БКП.
Прекратяването на гражданската война въ Северна Гърция презъ
1948 г. постави Комунистическия интернационалъ предъ голѣмо
изпитание! Децата, които бѣха предадени на Гърцката
комунистическа партия, за защита отъ американскитѣ
бомбардировки, бѣха разселвани навсѣкѫде, но не и въ България!
Тукъ се крие мистерията: Защо не въ България?
Децата, които въ Скопие биватъ наричани бѣгълци, бѣха на по
десетина години и бѣха пратени въ резервати да учатъ гръцки и
“нашенски”? Тѣзи деца трѣбваше да бѫдатъ петата колона на
Кръцката комунистическа партия, на която й бѣха необходими
утрешнитѣ жертви? Всички тѣзи деца, бѣха таксувани отъ гърцитѣ
като българи. Това го пише самиятъ Викторъ Цветановски въ
своитѣ фейлетони за децата Егейски.
Следъ края на 1956 г. много отъ тѣзи деца се завърнаха въ
Гърция, но като гърци. Нѣкои отъ тѣзи деца дойдоха и въ
Канада. Тѣ бѣха запазили българския си езикъ и най-вече онези,
които бѣха пребивавали въ Будапеща. Въ Будапеща децата бѣха
учили “нашенски” отъ българската граматика за втори класъ.
Копие отъ тази граматика се намира въ архива на ВМРО въ градъ
Римъ.
Следъ 50-те години на миналия векъ много граждани на Гърция, и
то отъ Северна Гърция (Егейска Македония), пристигнаха въ
Торонто, Канада. Онези, които бѣха останали живи отъ фронта въ
Албания презъ 1940-1941 година, и онези, които бѣха разпратени
по бившитѣ Съветски републики, даже и онези, които бѣха
разселени по гръцкитѣ острови като комунисти, всички се
наредиха да взематъ КАНАДСКА ВОЕННА ПЕНСИЯ.
Идете и ми кажете, че въ Канада нѣма демокрация! Всички
партизани на ТЕМПО МАКЕДОНСКИ и всички АВЗОНИ на МАРКОСЪ
ВАФИЯДИСЪ изъ единъ пѫть се оказаха ветерани на Канадийскитѣ
национални (Бритаски) интереси и почнаха да получаватъ военна
пенсия до Септемрий 1995 г.
Това е за историцитѣ, които претендиратъ ,че знаятъ какво е
ставало по днешната сръбска република Македония?
Ако дѣдото на Никола Груевски бѣ останалъ живъ и живѣеше въ
градъ Торонто, Канада. Сигурно и той щѣше да взема Канадска
военна пенсия. Другата ирония е, че сърбо-македонскитѣ
партизани на Темпо Македонски и авзонитѣ на Маркосъ Вафиядисъ
всички си вземаха лекарствата отъ българската аптека въ градъ
Торонто.
Онези, които бѣха останали живи отъ гражданската война въ
Северна Гърция и не бѣха свързани съсъ сърбо-македонизма на
Темпо Македонски, когато влизаха въ българската аптека често
пѣеха ИЗГЕЙ ЗОРА НА СВОБОДАТА. Много интересенъ бѣ чичото на
Василъ Зигомановъ отъ сръбската матица въ Скопие. Блаже
Зигомановъ викаше: “И внукъ ми е българинъ бе, Гоше, ама що да
прави? Има деца!”. Когато влезеше гръкъ въ аптеката на автора,
всички авзони на Маркосъ Вафиядисъ замръзваха и преставаха да
говорятъ на български. Разликата между тѣзи, които бѣха съ
комуниститѣ въ Гърция, и тѣзи, които бѣха съ Югослваската
комунистическа партия въ Македония, бѣ много голѣма.
Тѣзи отъ Леринско Костурско не мразеха България, а говореха съ
възхищение за нея като за загубена родина. Онѣзи, които бѣха
отъ западната часть на Македония, кѫдето сѫ албанцитѣ, и бѣха
участвували въ четата на ТЕМПО МАКЕДОНСКИ, бѣха много груби и
никой не можеше да води какъвто и да било разговоръ съ тѣхъ, а
най-малко разговоръ, свързанъ съ история.
Толкова засега. Въ следващия брой на вестника: Какъ Викторъ
Цветановски обявява всички българи отъ Македония за
“македонци”. |
