Органъ на МПО Любенъ Димитровъ отъ Торонто Канада

Брой 19 - Априлъ, 2005 г.

Issue 19 - April, Year 2005

"Продължетѣ освобождението на България" - Таке се е обърналъ къмъ Македонскитѣ българи на края на своя животъ WILLIAM GLADSTONE (1898 г.).

ГЕОРГИ МЛАДЕНОВЪ РЕДАКТОРЪ НА МАКЕДОНСКА ТРИБУНА, ДОКТОРЪ ЗАРА КОСТОВА, ПРОФЕСОРЪ ИВАНЪ ИЛЧЕВЪ ДЕКАНЪ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТЪ ПРИ УНИВЕРСИТЕТА СВЕТИ КЛИМЕНТЪ ОХРИДСКИ И ПРОФЕСОРЪ КОСТАТИНЪ КОЛЕВЪ ПРЕДСЕДАТЕЛЪ НА  БЪЛГАРСКОТО СТУДЕНТСКО ДРУЖЕСТВО ПРИ ТОРОНТОВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ

Въ източно Европейски департаментъ на Университета въ Торонто имаше сказка отъ Професоръ Иванъ Илчевъ на тема: Историята като Политика ( 29.03.2005г)
Гнъ. Илчевъ говори на английски езикъ и то много разбираемъ. Цялата негова сказка публикуваме на английски като смятаме, че голяма частъ отъ нашите читатели сѫ запознати съ този чуждъ за насъ езикъ.
На Гнъ. Илчевъ бѣха зададени доста въпроси свързани съ история и политиката която историцитѣ обслужваха последнитѣ 60 години. Ние ще се спремъ само на единъ отъ зададенитѣ въпроси на професора, отъ единъ, отъ присѫщващитѣ тамъ слушатели. Ето и въпроса: Гнъ. Професоре, Вие говорихтѣ за епохата следъ 1944 година и следъ идването на комунизма въ България. Може ли да ни кажетѣ, какъ така изъ единъ пѫть гражданитѣ на Западна България презъ Дек. 1946 година отъ българи станаха “македонци”!
Професора почна типично КАКЪВЪ Е ВЪПРОСА? Въпроса е кой натискаше България да декларира свойтѣ граждани презъ този периодъ за “македонци”. Вашиятъ колега Гнъ. Костадинъ Палашутски въ единъ отъ Торонтовскитѣ университети каза; че презъ Авг. 1946 година Сталинъ, викналъ Георги Димитровъ, Трайчо Костовъ и Тито, и казал на българитѣ ТОВА ИЛИ!
Гнъ. Илчевъ почна съ мънкане, но призна, че “македонизирането” на западна България е станало подъ натиска на Сталинъ и Тито! Това го каза декана на Софийския университетъ, но доста се колебаеше преди да го каже.
Представетѣ си всеки день на поробенитѣ българи въ Вардарска Македония имъ се бие въ главата, че “македонската” нация и “македонския” езикъ били най-старите на Балканитѣ. Никой отъ сърбо-македонцитѣ отъ Югословенски произходъ, нема смелостта да признае, че “македонска” нация и “македонски” езикъ сѫ създадени отъ Коминтерна съ целъ да се накаже България, че не искала да се бие за руската империя презъ първата и втората свѣтовна война.
Отъ редакцията.

Македонска Трибуна на 17 Априлъ 1941 година излезе съсъ следния надписъ: “МАКЕДОНЦИ, ХРИСТОСЪ ВОЗКРЕСЕ, БЪЛГАРСКИТѢ ВОЙСКИ ВЛЯЗОХА ВЪ МАКЕДОНИЯ“.

Декларация на ЦК на МПО въвъ в. „Македонска Трибуна”, 24 априлъ 1941г.: ЕМИГРАЦИЯТА В АМЕРИКА ПРЕЦЕНЯВА ВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТѢ ВОЙСКИ ВЪВЪ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ КАТО НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОДЪ.

БЪЛГАРСКИТѢ ВОЙСКИ ВЛЕЗЛИ ВЪ СКОПИЕ
Софийската радиостанция съобщи на 18 априлъ, че българската армия е преминала бившата гръцка и югославска граница и навлязла въ Македония. Това стана следъ като германската армия разби сръбските войски, също и англо-гръцките войски. На 19 априлъ вечерта, значи преди Великденъ, българската армия е привършила окупирането на почти цяла Македония.
Една рота български войници е стигнала на 19 априлъ въ гр. Скопие и веднага тамъ е билъ образуванъ български комитетъ за управлението на града и околията. Подобенъ местенъ комитетъ е билъ образуванъ въ Куманово и много други македонски градове.
Единъ български кореспондентъ, който придружавалъ българските войски, е предалъ дописка до своя вестникъ, въ която се казва, че навсякъде местнитѣ македонски българи сѫ посрещнали съ ликуване българскитѣ войници. Той казва, че населението е изявило желание щото Македония да бѫде присъединена къмъ България.
Споредъ друго съобщение отъ Берлинската радиостанция българската армия е навлязла не само въ гръцка и югославска Македония, но сѫщо така и въ Тракия и Моравско. Едно официално комюнике отъ София казва следното: „Български войскови части окупираха някои български области въ Македония, освободени отъ германцитѣ, съ огледъ да запазятъ редъ и спокойствие между населението".
Съобщения съ дата 22 априлъ известяватъ, че скоро между Скопие и София ще се възстанови редовна железопътна, телеграфна и телефонна служба.

В. „Македонска Трибуна, г. XIV, бр. 740, 24 априлъ 1941 г. [на български езикъ].
Следъ като германската армия разгромява Югославия и Гърция презъ априлъ 1941 година българската армия навлиза въвъ Вардарска Македония и Беломорието. Целта на тази акция е да се гарантиратъ животътъ и имотътъ на местното население. Егейска Македония не е поставена подъ българска юрисдикция. Тамъ се настаняватъ италиански и албански окупационни власти.
Българското население въвъ Вардарска Македония започва да формира само т. нар. „акционни комитети" като местни органи на властта още при започването на войната на Германия срещу Югославия. Така че, когато българската армия навлиза въ Повардарието, тя заварва тамъ спонтанно възникнала българска властъ.

Congressional Record Proseedings and the debates of the 98th congress,
first session Vol 129 Washington,Tuesday, June 7, 1983 No 79

The Balkans today: Yugoslavia and the prospects for freeing the Albanian nation. A number of reports have pointed out that Bulgaria has recently stated that one-third of Macedonia belongs to Albania and the other two-thirds belong to Bulgaria. It should be remembered that Macedonia's population contains Bulgarians and Albanians as well as many other ethnic groups.

СЪДЪРЖАНИЕ

РЕДАКЦИЯ
Отговоренъ редакторъ Георги Младеновъ
Помощникъ редакторъ Пандо Младеновъ
Webmaster Владимиръ Панковъ
Редакторъ на Европейските издания Др. Георги Геновъ
Уредникъ на Европейските страници Цветелина Стефанова
Legal REPRESANTATION Gosho Mladenov B.A.S. M.Eng. L.L.B.
English proof reader A. Aleknevicius B.A.

LINKS