|
Непосрѣдствено следъ промоцията на книгата
Българската политика спрямо Република Македония въ началото
на Априлъ 2008 г. сърбо-македонцитѣ излѣзоха отъ окопитѣ. Не е
изненада, че това, което се написа срещу този наученъ трудъ,
бѣ написано отъ двама изтѫкнати български родоостѫпници, които
работятъ за сърбо-македонцитѣ. Димитъръ Влаховъ (какво хубаво
македонско име) и Иванъ Катаржиевъ сѫ двамата, на които сърбо-македонцитѣ
възложиха да бранятъ сърбо-македонизма на Стоянъ Новаковичъ,
идеолога на сърбо-македонзима днесъ.
Димитъръ Влаховъ написа своитѣ глупости за това, че имало
нѣкаква си македонска нация по страницитѣ на вестникъ WWW.Vreme.com.mk.
Днесъ сѫщо така има подобна статия въ гореспоменатия вестникъ
съ дата 09.04.2008 г.
Интервюто на Иванъ Катаржиевъ въ списание Глобусъ № 51 е взето
отъ дежурния сръбски УДБАШ на име Викторъ Цветановски.
Редакцията на Македонска Трибуна ще коментира онова, което е
казалъ Иванъ Катажиевъ на фамозния Цветановски.
Иванъ Катаржиевъ казва, че както преди сто години, така и
сега, се вижда осьта между Атина и София. Ние се питаме дали
това сръбско даскалче знае, че преди сто години (1913 г.) въ
Букурещъ се рѣжеше българско тѣло. Въ Букурещъ бѣ заговорътъ
срещу България, кѫдѣто България загуби Македония, Тракия и
Северна Добруджа. Даскалчето отъ сръбско-македонското МАНУ
бърка и двата случая.
Иванъ Катаржиевъ казва на Викторъ Цветановски, че и двѣтѣ
страни не признаватъ македонската идентичность,
македонското име и македонската самобитность. Тѣ, България
и Гърция, искатъ да третиратъ Македония като географско
понятие.
Ние припомняме на фамозното сръбско даскалче Катаржиевъ да
прочете какво каза зетя на сърбина Стоянъ Мишичъ отъ Щипъ
(Киро Глигоровъ) въ Вашингтонъ презъ Февруарий 1992 година.
Той, фамозниятъ Киро Глигоровъ, каза следното предъ
журналиститѣ на Америка: Ние сме дошли на Балканския
полуостровъ презъ 6-тия векъ и нѣмаме нищо общо съ Филипъ и
Александеръ Македонски. Ние населяваме часть отъ географската
область Македония. Ние сме, що сме.
Единъ отъ колегитѣ на Иванъ Катаржиевъ на име ОРДЕ Ивановски
---- каза на Г. Младеновъ (Септемврий 1996 г.), че той не
знаелъ какво е казалъ Киро Глигоровъ въ Вашингтонъ. Това,
което Киро Глигоровъ каза въ Вашингтон, бѣ публикувано въ WWW.TORONTOSTAR.com
отъ 28.02.1992. Значи това сърбско даскалче на Име Катаржиевъ
се прави на абдалъ, че не знае какво е казалъ зетя на сърбина
Стоянъ Мишичъ, но това не му пречи да се гордѣе, че е нѣкакъвъ
си академик!
Това нищожно даскалче говори, че както преди сто години така и
днесъ Македония нѣмала своята възможность да защитава своитѣ
интереси! Кои сѫ били интереситѣ, които Македония трѣбвало да
защитава презъ 1913 г., даскалчето не ни казва.
По въпроса какъ гледа на ветото на Гърция въ Букурещъ,
Катаржиевъ изпюва камъчето като признава, че по времето на
Митсотакисъ и Милошевичъ сърбитѣ и гърцитѣ сѫ искали да си
раздѣлятъ Македония, като онази часть, която не е взета отъ
Гърция, да бѫде прикачена къмъ Сърбия. Наистина даскалчето ги
знае нѣщата, но не му изнася да ги доразкаже. Въ този заговоръ
между сърбитѣ и гърцитѣ България я нѣма. Когато гърцитѣ и
сърбитѣ, осъзнавайки че трѣбва да дадатъ нѣщо и на България, й
отправятъ предложение. Но вмѣсто България да се съгласи съ
заговора на своитѣ съседи, тя признава Македония като
независима държава. Ако България не бѣше признала Македония (Февруарий
1992 г.), даскалчето Иванъ Катаржиевъ щѣше да казва, че е
сърбинъ. Той е образованъ на сръбски и не трѣбва много да
бръщолеви!
Иванъ Катаржиевъ казва, че сега (03.04.2008) въ Букурещъ
гърцитѣ сѫ преработили старата идея за дѣлене на Македония, но
въ много по-фина форма. Катаржиевъ казва още, че за гърцитѣ е
по-важно какво ще бѫде отношението на албанцитѣ въ Македония
къмъ името Македония.
Следъ експозето на Иванъ Катаржиевъ за гърцитѣ и тѣхната
политика спрямо Македония той се спира и на въпроса на
българската политика спрямо Република Македония.
На Иванъ Катаржиевъ не му харесва това, което пише въ книгата
Българската политика спрямо Република Македония. Той казва,
че въ книгата е застѫпена тезата за македонската нация като
резултатъ отъ сръбската политика по идея на сръбския дипломатъ
Стоян Новаковичъ отъ 1889 г. Тази идея на Новаковичъ е
принесена въ резолюцията на Коминтерна презъ 1934 г. и
реализирана отъ политиката на Тито отъ 1944 г. до 1991 г.
Самиятъ Катаржиевъ признава, че Коминтернътъ въ периода около
1934 г. е разчиталъ на помощьта на ВМРО обединена за създаване
на македонска нация. На тази тема е писалъ Костантинъ
Палашутски въ своя трудъ Югославската комунистическа партия и
Македонския въпросъ. Въ този трудъ има много въпроси, на
които Катаржиевъ не е отговорилъ.
Въ своето фамозно интервю Иванъ Катаржиевъ казва, че съ този
трудъ на българскитѣ общественици се цели да се пренебрегне
периода отъ НОВ и българската окупация отъ 1941 г. до
Септемврий 1944 г. Тукъ трѣбва да отворимъ скоба и да зададемъ
въпросъ на сръбското даскалче! Знае ли това даскалче ,че
голяма часть отъ офицеритѣ на тази българска окупация, бѣха
родени въ Македония?
Въ това интервю на Катаржиевъ проличава неговиятъ югославизъмъ
като самиятъ той казва, че България отрича включването на
македонския народъ въ антифашиския фронтъ. Препорѫчваме му
на това даскалче да прочете споменитѣ на ТЕМПО и види колко сѫ
били партизанитѣ въ Вардарска Македония които сѫ се борили
срещу българската власть въ периода отъ 1941 г. до сеп 1944 г.
Нека дескалчето ни каже колко сѫ били делегатитѣ въ ЯИЦЕ презъ
Ноев. 1943 година, когато сърбитѣ сѫ решили да вкаратъ
Македония въ сръбския кюпъ наричанъ Югославия?
Проблемътъ на Иванъ Катаржиевъ и всички други сърбски
даскалчета е, че утрешна България ще иска въ конституцията на
тази република да има графа Българи и че може да се стигне до
искане да се отворятъ българскитѣ училища, които сърбитѣ
затвориха следъ 1913 г. Дали сърбо-македонцитѣ на Иванъ
Катаржиевъ искатъ или не искатъ, тѣ ще трѣбва да се
съобразяватъ и съ мнението на поробенитѣ българи които сѫ
болшинството въвъ Вардарска Македония.
Ние предлагаме на сръбското даскалче Иванъ Каратжиевъ да
прочете какво пише въ документа на Congressional Record
proceedings and debates of the 98th congress, first session
Vol.129 Washington,Tuesday,June 7.1983.: It should be
remembered that Macedonias population contains Bulgarians and
Albanians as well as many other ethnic groups. (Трѣбва да се
помни, че населението на Македония се състои отъ българи и
албанци, както и много други етнически групи.)
Уважаеми господине Катарджиевъ, въ документа отъ 1983 г. не се
споменаватъ македонци като етнически елементъ. |
