Органъ на МПО Любенъ Димитровъ отъ Торонто Канада

Гъ-нъ Борисъ Чанджиевъ говори  презъ периода когато въ българския парламентъ немаше българи

ДОКУМЕНТИ ЗА ДЕНАЦИОНАЛИЗАТОРСКАТА ПОЛИТИКА НА БРП(к) В ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ (1946г.-1948г.)

Веселин Ангелов
В българската историография вече са факт редица изследвания, и конто се прави сериозен опит да се осветлят комплексно, въз основа на обилен извор на материал редица аспекти на политиката на ВРГЦк) по македонския въпрос в периода след Втората световна война'. Факт са и значителен брой научно-публицистични творби в периодичния печат, запознаващи българската общественост с денационализаторската практика на българската компартия в Пиринска Македония през 1944-1948г, Разсекретяването на архивните материали, свързани с българската политика по македонския въпрос, позволи да бъдат публикувани и първите документи, засягащи тази проблематика.
В изследванията си българските автори излагат множество неизвестни за антибългарската политика на БРП(к) факти, на основата на които се опитват да характеризират нейната същност, да оценят ролята и вината за провеждането й от водещите политически личности в компартията. Сред оценките за македонската политика се открояват тези за нейния предателски или пораженски характер, като безпринципен и непочиващ на никакви основания компромис, акт, целящ да деформира българското национално съзнание на населението в Македония, нечуван насилствен денационализаторски експеримент, действие, несъобразено с българските национални интереси и т.н.'
Няма съмнение, че съобщаването на нови факти за тази политика ще продължи,на основата на тях ще се градят нови заключения и оценки. Каквито и обаче да са те,съществува реалната опасност историците да бъдат винени в националистически или политически пристрастия с оглед принадлежността на разглежданите и оценявани от тях събития към най-новото ни време Освен това е много трудно подобни изследвания да не носят и подчертан емоционален оттенък, като се има предвид, че се касае затвърде деликатен и болезнен за българската душевност проблем.
Истината изисква да се признае. че историците не са първите, които правят опити да характеризират тази българска политика. Вече е известно, че по това време гя има и своите противници. Факт е, че редица български интелектуалци и политически дейци са издигнали глас срещу нейното провеждане, призовали са ръководството на компартията да преустанови денационализаторските изстъпления в Пиринска Македония, за възприеме.съобразно с българските национални интереси поведение по македонския въпрос. Като съвременници на тази политика нейните противници са и първйте, които писмено и публично са я оценили и осъдили. Ето защо се надяваме,че би представлявало интерес публикуването на няколко протести и изложения, в които ;антибългарското поведение на комунистическото ръководство се подлага на унищожителни критики, оценява се като нечуван и непознат и световната история.
Родоотстъпничен и предателски акт несъобразен с българските национални интереси, и се сочи каква трябва да бъде политиката на компартията по македонския въпрос. В подкрепата на горното предлагаме малко известни или неизвестни протести срещу денационалистичорската политика на БРП(к) в Пиринска Македония през 1946-1948 г..
Някои от предлаганите документи вече са били обект на научна интерпретация, нопълният им текст се предава за първи път.
Освен оценките си за политиката на БРП(к) предлаганите документи са интересни и с това. че съдържат ценни сведения за положението в Пиринска Македония след въвеждането на таканаречената културно-национална автономия през ноември 1947- юни 1948 г , поведението на македонските учители и реакцията на населението срещу тяхната денационализаторска инвазия и др. Документите съдържат достатъчно информация за своя произход, датировка, проблеми и за събитията, които засягатзатова не се дават допълнителни пояснения, освен за някои от техните автори.Поради ограничение в обема на настоящата публикация в два от документите са съкратени части, засягащи незначителни или неотнасящи се към темата моменти.Текстовете се предават без редакторска и стилна намеса. Направени са само някои несъществени поправки с цел осъвременяване на правописа. Пристъпваме към публикуването на настоящите документи, защото сме убедени, че те са своеобразни безпристрастни носители на истината, защото са от живи свидетели, принадлежащи към различни, включително и комунистическото, движения, партии и организации.
Документите се съхраняват в ЦПА - София, и бившия партиен архив - Благоевград.

ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
№ 6480/13.12.1946 г.
София
До господина Министьр-председателя
Тук. Приложен, тук изпращам Ви, господин Министър-председателю, препис от ЗАПИТВАНЕТО, вх. № 16088/11.12.1946 г., отправено към Вас от народния представител БОРИС ИЛИЕВ ЧАНДЖИЕВ с молба да отговорите по него, когато Народното събрание определи ден за това.
Председател: (п) Васил Коларов
Главен секретар: (п) не се чете
Служебен препис
Получено на 11 12 1946 г., вх. № 16088

До господина ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
ЗАПИТВАНЕ
От народния представител Борис Ил. Чанджиев
Господин Министьр-председателю,
В белградския печат се появиха статии, в които се критикува проектоконституцията на ОФ правителство и с които се изявяват претенции за откъсване на Горноджумайската област от територията на България, за да се присъедини към Македонската народна република в състава на Федеративната народна република Югославия.Това направи твърде тягостно впечатление на челия български народ, толкова повече че произхожда от братската нам Югославия, с която България желае да живее в най-тясно сътрудничество и пълно разбирателство. Част от българския печат защити интересите на българския народ и целостта
на българската територия. За голяма изненада обаче в. Работническо дело", Органът на управляващата Работническа партия, в уводната си статия от 16 ноември т. г. поддържа същото становище, както това на белградския печат, като признава, че населението от Горноджумайска област било някакво македонско малцинство'.

Борис Чанджиев е народен представител във ВНС през 1946-1947 г. от БЗНС Н.Петков", председател на околийската земеделска дружба на БЗНС Н. "Петков" в гр Неврокоп, председател на УС на Неврокопската популярна банка. След изгонването на депутатите от опозицията от ВНС е изселен в Елена. (Бележка на М.Т. Г-ън Чанджиевъ е испратенъ въ лагер и после изселен). Един от най-ревностните противници на денационализаторската македонистка политика на БРП(к). през 1946-1947 г. Обявява се категорично срещу насилственото преброяване на населението п Пиринска Македония катомакедонско".

ЦПА, ф. 146, он. 4, а. е. 770. л. 4.което има правото на отделна нация със свой отделен език, и че след създаването на македонската народна република обединението на останалите части от македонския народ могло да стане само на базата на тая република, намираща се в рамките на оперативната народна република Югославия.
Изразено това становище така категорично от официоза на ОФ правителство, основателно смути българския народ и хвърли в тревога най-вече пряко засегнатите населението от Горноджумайска област. Същото вижда в това, че то е застрашенода бъде отделено от своето отечество, с което е неразривно свързано географически, културно и стопански, за да бъде присъединено към новосъздадената Македонска народна република.

Господин Министър-председателю,
За да се разсее всякакво безпокойство, създадено вследствие повдигнатия от чуждата и наша преса въпрос за Пиринска Македония", не намирате ли за необходимо да осветлите общественото мнение, особено населението от същата област да осведомите ВНС за станоиището на правителството, възглавявано от Вас, по следующите въпроси:
1. Правителството на Отечсствения фронт не смята ли, че югославският печат прави опит за вмешателстио във вътрешните работи на Българската република с намерението да бъдат откъснати части от територията на България и присъединени към Македонската народна република в границите на ФНРЮ - факт, далеко не отговарящ на създадените добросъседски и братски отношения между двете славянски страни в последно време.
2. Намира ли правителството, че това отговаря на интересите на българскиянарод, допущайки безпрепятствено пропаганда от страна на представители на македонската народна република между населението на Горноджумайска област чрез разпространяване на портрети, посещения на театрални трупи и други и без да спазват правилата на гостоприемството, произнасят се речи, като недвусмислено се подканя последното да се присъедини към Македонската република, която пропаганда намира пълно съдействие и подкрепа на някои членове от РП (к), заемащи отговорни места в партийната йерархия.
3. Изразява ли правителственото мнение в. Работническо дело", което твърди македонската емиграция и населението в Горноджумайска област представляват македонско малцинство", че същите нямат български произход и не са българи и четяхното обединение могло да стане само на базата на Македонската народна република в границите на Федеративната народна република Югославия?
4. Ако правителството намира, че въпросът за Пиринска Македония", повдигнат от някои среди вътре и вън от страната, е против интересите на българския народ и помрачава добрите отношения между двете съседни страни, какво възнамерява да предприеме, за да се тури край на това и да не се затруднява повече все посилното укрепване на братските чувства и взаимното доверие между народите на България и Югославия, началото на което бе така щастливо поставено от Александър Стамболийски с цената на собствения си живот.
София,11.ХП.1946г.
(к) Б. Чанджиев
Вярно с оригинала при канцеларията на Народното събрание
Секретар: В. Върбанов

До Председателството на Великото народно събрание
Моля да се отложи разглеждането на запитването на народния представител г-н Борис Чанджиев за неопределено време.
Министьр-председател: Г. Димитров
ФЛКБ
ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН
Федерация на анархистите комунисти в България
бр. 9, декември 1946
МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС
През течение на десетки години той е бил и продължава и днес да бъде костеливият орех на балканското съперничество и ахилесовата пета на българската национална политика. С него си служеха еднакво и белградската, и софийската дворцови клики и големите капиталистически държави, за да разделят братските балкански народи. С него искат да спекулират днес и новите крале на тоталитаризма.
Забравят се героичните борби на беззаветните борци за национално освобождение на македонските българи и непосредствената цел на тези борби и се правят усилия да се замъгли и заличи това славно минало, като се даде на македонския въпрос един нов облик, какъвто той никога не е имал.Забравя се, че нито Гоце Делчев, нито Дамян Груев, нито Михаил Герджиков. нито кой и да е от най-изтъкнатите дейци на македонското национал-революционно не са третирали македонците като отделна нация и че голяма част от тях като прогресивни българи са присъединявали усилията си и са жертвали живота си не за създаването на една македонска държава и още по-малко за едно просто заменяне насръбската династия с един диктатор, който в своите шовинистически поглъщателни аспирации по нищо не се различава от крал Александър.
Напоследък се изобрети един нов географски термин - Пиринска Македония, и се прояви небивала щедрост, на която кураж нямаха даже и предателите Филовци и компания, да се поднесе тази скъпа за страната ни част от тялото на България на Титова Югославия, без да се питат жителите на тази част на България дали предпочитат българските джандари пред сръбските пандури; без да се държи сметка за големите богатства, от които се лишава малка България, от ценните тютюневи райони, от скъпата и струваща толкова материални средства и толкова робски български труд новопостроена жп линия.Не бихме се ласкали никога от мисълта ние - анархистите - да имаме незавидната чест да защитаваме националните въжделения, защото ние се борим за социално освобождение на трудещите се. което единствено ще разреши пълно националния въпрос. Но никога не бихме си позволили също тъй глупостта да останем безразлични пред едно подло и абсурдно предателство на националните интереси на българския народ и да не защитим тия нещастни наши братя, които имат да играят ролята напазменна монета на една късогледа политика.
Впрочсм товя, което върши прапитслството на ОФ по отношение на тъй наречената Пиринска Македония, не може да се нарече и политика. Това е едно пълно недомислие, от каквато и гледна точка да се погледне на нея. Защото ако приемемче то се прави от съображенията да се подготви Балканска федерация, която от времето на Ботев е още неугасимо въжделение на братските балкански народи,съвсем не е нужно да се присъединяват към Югославия части от България днес,когато утре, при благоприятни условия, може да бъде присъединена цяла България, или по-точно когато ще стане едно обединение, а не присъединяване на пълноправни членове на новата общност.
Населението от Пиринския край е много добре осведомено за новите прелести" в Титова Македония и съвсем не са склонни да играят ролята на заложници,защото те добре разбират, от друга страна, че много от ходовете на ОФ стратегията ще бъдат халосни патрони и че е рано още да се пранят операции с риск за живото тяло на българския народ.
К. Д./6.11.1947 (п)

До ЦК на РП (к)
Копие до другарите Георги Димитров и Васил Коларов
от Ангел Томов - бивш партиец (бивш редактор на в. Народна воля - Солун,и секретар на македонската емигрантска организация при партията, член на Македонския научен институт - София
Многоуважаеми другари,
Намирам за необходимо да обърна вниманието Ви върху следното:
РП (к) недостатъчно и със закъснение реагира по отношение на македонската небългарска нация, ръководено от Югославската легация; това настъпление отбелязва все по-големи успехи; македонските организации, благодарение съдействието наО)Ф власт и на РП (к) са вече здраво в ръцете на поменатата легация; сега е на дневен ред да се тури ръка и на Македонския научен институт; в-к Македонско знаме" е напълно в услуга на това движение, а сп. Македонска мисъл", което се стреми да си запази една минимална свобода, е силно атакувано и вероятно скоро ще стане също така един сигурен инструмент за целите на това движение.
Всичко това става в ущърб на онова влияние, което има партията сред македонското население в България и сред народните маси изобщо. Идеята за македонска небългарска нация е непопулярна сред македонците в България и особено сред широките български среди, а най-вече между патриотичната интелигенция. Ако обаче тази идея се издига като знаме на македонската политика от страна на Скопие и Югославската легация в София, а не идеята за македонско държавно единство и югославянска федерация, то е, защото в тая македонска политика оказва много силно влияние още шовинистичният великосърбизъм. оказват влияние чувствата и разбиранията на полу-посърбената интелигенция на Вардарска Македония вследствие на 30-годишннта денационализаторска сръбска политика; не е имало никогаж. а и сега няма по-ефикасно средство за нанасяне съкрушителен удар не толкова на шовистичния великобългаризъм, който и така е сразен, а на прогресивния. федералистичния. комунистическия българизъм, отколкото движението в полза на небългарската македонска нация, което намира най-фанатизирани и слепи превърженици сред македонската интелигенция в България, и то главно поради това, че неговият антибългарски денационализаторски характер може да бъде забулван чрез демократическа, прогресивна и марксическа идеология и фразеология. Народът обаче със своя здрав инстинкт и своя развит политически усет не може да бъде лесноизмамен; той догажда същината на работата и затова не се поддава на противобългарските агитации.
Най-непосредственото и голямо зло, което поражда поменатото настъпление, то е, че за неговото успешно провеждане най-широко се използна престижът и влиянието на РП (к) сред масите, като се представя, че това настъпление не само се води с пълното одобрение на партията, но и представлява партийна политика, за която всеки партиец трябва да съдейства.
Ако партията не отпочне една организирана, методична и целесъобразна отбрана срещу казаното настъпление, тя в скоро време ще се види пред сериозни затруднения в провеждането на оная политика, която отговаря на партийните и националните български интереси по отношение разрешението на македонския националния български въпрос и на първо място ще почувства, че нейното влияние сред маситевместо да порасне е намалено и неразумно пропилявано.
За изяснение на горното представям Ви тук приложения доклад. Той трябваше да бъде прочетен от мене в качеството ми на кореферентчик по разискванията, които станаха напоследък в Македонския научен институт по реферата на Хр. Калайджиев на тема: Постановка и метод за разглеждане въпроса за македонската нация" (в. Сп Македонска мисъл", г. II, кн. 1-2). Макар и кореферентчик. на мене не бе дадено възможност да отговоря на критиките срещу моята теза и да прочета представения тук доклад. С удоволствие бих дал и подробни устни изяснения.Също така бих улеснил една евентуална организирана съпротива на партията чрез написването на една обстойна брошура в качеството ми на странично лице неангажиращо с нищо партията, при условие обаче да ми се гарантира известна сигурност, че не ще бъде възпрепятствано отпечатването и пласирането на брошурата, разбира се, след нейното одобрение от партията.
С отлично почитание и другарски поздрави: А. Томов, ул. Сан Стефано" 15,
телеф. №4-34-89.
София, 27.1.1947 г.10
Пак там. ф. 272, оп. 1, а. е. 40. л. 1

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА НАРОДНАТА
РЕПУБЛИКА
София, 21 май 1947 г.
Драги Владо.
Пращам ти по нареждане на др. В. Коларов мнението на Анг. Томов, член на МНИ, по въпроса за ликвидирането на Мак. науч. институт, за да се заинтересувашпо-подробно по тоя въпрос.
Привет Хр. Воев, и-к канцеларията
За др. Поптомов/Г. Д.
Защо не трябва да бъде ликвидиран Македонският научен институт
(Мнение на Анг. Томов, член на МНИ, за четене пред Общото год. събрание
на МНИ)
Саморазтурянето на МНИ, което ни предстои, е един акт от голямо обществено значение. Той е свързан с голяма отговорност - материална и обществена. При това не трябва да си правим никаква илюзия, че ще заблудим някого относно отговорностите във връзка с ликвидирането на института. Те ще бъдат справедливо разпределени от будната обществена съвест у нас. Защото въпросът не може да не интересува живо нашето общество и защото истината по ликвидирането на института не може да не добие най-широка известност. Всеки от нея ще поеме пред своята сьвест, пред обществото и пред историята своя дял от отговорност. Никой от виновниците на предстоящото ликвидиране на МНИ няма да може да прехвърли своята отговорност върху други лича. Защото е нужно да си дадем добра сметка за това, което има да извършим.
По македонския въпрос Югославската комунистическа партия е наследница на великосръбската политика. Разбиранията на тая партия за македонските славяни, за тяхната история и култура са тия на великосръбската школа и великосръбските учени. Задачата, която тая партия преследва по македонския въпрос, не се различава по същество от тая, която преследваха великосръбските правителства; тя е да се приобщят здраво македонските славяни към сръбско-хърватския стопански,политически, културен и национален живот, като се откъснат веднъж завинаги от общобългарската културна и общонационална общност. Разликата е главно в средствата и методите, чрез които се постига тая цел. Сега противобългарската пропаганда може да се провежда под формата на някакво естествено национално самоопределиние и да бъде маскирана със съблазнителна марксическа и демократическа фразеология. Тя може да бъде провеждана не вече от органи на великосръбскотираническа власт, а от добре обработени и спечелени за сръбско-хърватската национална кауза македонски интелектуалци; тя има по този начин шансовете да бъде твърде успешна и да постигне със своите нови методи и средства онова, което великосърбизмът не можа да постигне.
Явно е от казаното, че новата македонска нация е плод не на един естествен процес на самоопределяне, спъван по-рано. а сега добил възможност да се разгърне а е нещо изкуствено, създадено в резултат на една денационализаторска политика. при това един резултат, чисто локален, незасегнал ни най-малко широката маса на македонските славяни извън границите на Вардарска Македония. Ето защо докато политиката, провеждана от Скопие и Белград по македонската нация намира подръжка у обработваната дълго време левичарска и кариеристична едновременно интелигенция на Вардарска Македония, среща силен отпор, макар и още пасивен,македонското население извън Вардарска Македония. Особено силен е той сред Пиринска Македония, а още по-силен е той сред македонската емиграция въ България и особено сред нейната интелигенция.
Новите политици в Скопие и Белград, пожънали големи успехи в изграждането на държавното единство на нова Югославия и разрешаването на големия социален. въпрос, както и в приобщаването на македонците от Вардарска Македония към Югославската федерация, поискаха да разширят колкото се може повече свои завоевания по отношение българската културна и национална общност. Те прогласиха Вардарска Македония за македонски Пиемонт и си присвоиха пълния монопол и (се) разпореждат със съдбините на македонците и да разрешават общомакедонският въпрос. Те поискаха да наложат това свое разбиране и тая своя политика на всички македонски сдружения, а също така и на самата Българска държава и нейни политически ръководители, и то в името на трудовата демокрация, самоопределени ето на нациите и българо-югославското братство, поискаха от българските обществени деятели и политически ръководители не само да им признаят монопола по уреждането на македонския въпрос, но и да им станат сътрудници в превръщан.на македонските българи в небългарско меншество в България.
Тая политика на Скопие и Белград намери фанатични привърженици в лицето на отделни личности сред македонската интелигенция в България; тя намери известна поддръжка и сред политическите фактори на ОФ България и особено сред РП (к).Но политиката на Скопие и Белград във връзка с македонския въпрос и македонцката нация, отклонявайки се все повече от посочената по-горе генерална линия .В крайната левица на македонското революцонно движение в миналото, не можеше да не се очертава все по-ярко не само като противобългарска, но и като пакостна на общомакедонските и общобалканските интереси и на първо място за общобалканското сближение.
За всички ни е ясно, че ликвидирането на МНИ е една нова и важна стъпка провеждането на противобългарската македонска политика. Това е и едно ново указание за рязко подчертания противобългарски характер на тая политика. Тия. които има да решават въпроса да съществува ли, или не МНИ, трябва във връзка с отговорностите по това, трябва да бъдат съвършено наясно по някои много важни въпроси и на първо място по въпроса за отраженията, които може да има ликиидацията на института върху нашата общественост.
За да отговорим правилно на тоя въпрос, трябва да вземем предвид, че македонският въпрос продължава да е незараснала жива рана в българската душа и явно у македонската емиграция и нейната интелигенция; че тоя въпрос запълняше нова българска история и коства на българския народ потоци от кърви и неизмерими жертви и страдания; че българският народ има развит политически усет и не така лесно да бъде мамен и подвеждан; че той е способен да реагира срещу всяка неправда. че по македонския и общонационационалния български въпрос българският народ има съзнанието, че ние сме направили максималната отстъпка, като сме се отказали доброволно, в името на българо-югославското сближение и балканското братство от пълното наше национално обединение и сме се примирили напълно с политическата необходимост да бъде създадена отделна Македонска държава, осигуряваща обаче свободен живот на всички националности в нейните граници, както и възможност за тях да бъдат в културно и духовно общуване с техните сънародници в съседните балкански държави, свързани всички в една федерация или конфедерация. При тая огромно доброволно жертва всяка денационализаторска противобългарска политика по македонския въпрос от страна на нашите съседи не може да не буди у българския народ най-болезнена реакция, не може да не предизвиква разочарование възмущение, противодействия. Още по-болезнено негодувание ще предизвикат срещу себе си ония личности и фактори из средата на нашия обществен жиот, които по една или друга причина толерират, подпомагат или провеждат такава политика, вместо да отстояват с енергия и достойнство позициите на прогресивния, федералистичния български национализъм. Явно е от казаното, че леквидаиията на МНИ като нов голям успех на противобългарската скопска политика и като нова отстъпка на нашата ОФ власт по националния въпрос не може да не засегне силно престижа на тая власт и особено престижа на РП (к) в съзнанието на народните маси и на прогресивната бъргарска интелигенция; тая ликвидация ще се отрази зле върху тъй желаното единство на ОФ партии; тя ще представлява едно зло крайно благоприятно за враждебните нам реакционни сили. Нашата опозиция немо ще намери в това дело силен аргумент да атакува новата власт и РП(к), но и е добие възможност да изпъква в съзнанието на масите като действителен защитник на българските национални интереси. Колкото е естествено, че тия обстоятелства не се вземат предвид в Скопие и Белград, толкова е необяснимо, когато те се подценяват от нашите общественици и политици.
Друг един много важен въпрос, по който трябва да бъдат наясно ликвидаторите на МНИ, е и тоя: новата отстъпка, която се прави на противобългарската скопска политика, не открива ли пътя на други, още по-големи отстъпки? Докъде ще стигнем на наклонената площ на отстъпките и не насърчаваме ли с тях още повече ония, които водят настъпление срещу нашите национални позиции? Известно е, че апетита иде на ядене.
Ликвидаторите, които се позовават тъй много на българо-югославското и българо-сръбското сближение, трябва да са наясно и по това именно сближение.Безспорно е, че последното е от огромно значение Но значението му е в това. че то води и трябва да води към укрепване и възрастване на националните сили на сближаващите се. То е безсмислено и вредно, ако чрез него ние вървим не към национално възмогване, а към разхищаване на нашите национални сили.
Новата демокрация. социализмът и комунизмът идат в света не да рушат националната култура и националния живот, а да им осигурят по-голяма възможност за процъфтяване, отколкото им осигуряваше и осигурява капитализмът. Балканското и южнославянското сближение не може да става чрез несправедливо облагодетелстване на една страна във вреда на друга, а трябва да почива' върху взаимно зачитане на правата, върху равноправието и истинското братство. Не работи за сближението онзи, който не се съобразява с всичко това. Не самоцел е сближението за нас. а път към национално преуспяване. Сближението еднакво трябва да ползва както нашите съседи, така и самите нас. Иначе то за нас губи всякаква цена.
Ние по необходимост свързваме цялостното разрешение на македонския въпрос, както и по-специално въпроса за Пиринска Македония, с осъществяването на южнославянска и балканска федерация. Във федерацията се дири оправданието ченашата пораженска политика по македонския въпрос, а и сега разтурянето на МНИ се иска в името на федерацията. Но въпросът за федерацията остава съвършено неизяснен. Ще приемем ли ние една федерация, при която сръбството в лицето нa големия сръбско-хърватски блок от няколко държани ще си осигури пълна хегемония в стопанско, политическо, военно и културно отношение и ще отреди на България такова едно място в Титова Югославия, каквото е дадено на Вардарска Македония? С нашите постоянни и леки отстъпки не насърчаваме ли ние нашите западни съседи да мислят, че ние лесно ще се примирим с подобно решение на въпроса по простата причина, че за нас няма друг изход? Не е ли по-добре да усвоим едно по-енергично отстояване на националните български интереси и да дадем да се почувства, а и самите ние да разберем, че когато се яви необходимост да влезем в една федерация, ние сме напълно свободни да избираме между западната и голямата източна федерация и имаме много силни основания да предпочетем последната?
Трябва да не забравяме и историческата истина, че българските революционери в миналото, българските партии и правителства винаги са били надхитрявани от, страна на нашите западни съседи, и то най-вече в името на сближението и федерацията.
Предвид на всичко гореизложено, като българин и като македонски деец в миналото считам за свой дълг не само да гласувам против ликвидирането на МНИ но и да издигна глас за неговото консолидиране и поставяне на подобаващата му се висота като институт научен, автономен, общомакедонски и общонационален, имам право и възможност да проучва всички въпроси във връзка с македонската и общо национална политика и да давам компетентно и авторитетно мнение по тях.
17 май 1947
А. Томов
За орг. бюро (проверка по писмото на югос. партия (п)

До Оргбюро при ЦК на БРП (к)
ТУК
Другари,
В Министерството се получиха някои неблагоприятни сведения относно изучаването на македонски език и дейността на учителите македонци по македонски език и македонска история н нашите училища в Пиринска Македония. Тоя, въпрос е от съществено значение за правителството, така също и за партията, затова е необходимо да бъде изяснен. Считам, че проверката трябва да се извърши по възможност без разгласа, затова Ви моля да обсъдите следното мнение: проверката да се извърши по партийна линия, строго поверително, като се поставят за изясняване въпроси в приложението към настоящото ми писмо.
За резултати моля да бъда уведомен.
София, 13 март 1948 г.
С другарски поздрав: Д-р К. Драмалиев"
Препис

До Г-на Министъра на народната просвета
Г-н Министре.
Изненадан е българският народ от Горноджумайска област от съобщенията за въвеждане на македонски език. Не може с нищо да се обясни, защо му се отнема говоримият език и му се натрапва напълно стъкмен, който е по-скоро Сръбски, но не и Македонски. Защо се позволява да се въвежда в училищата и ни се мъчат децата на този бабински език. Защо се заробява народът ни духовно. Малко ли бе под турско и гръцко, та сега и под сръбско. С въвеждането на този език се туря кръст на българския език в този край. С небивал темпо се разпространява тук македонският език от най-различни хора и по различен начин, от официални и неофициални хора.
Учениците се заплашват с изключване, а учителите с уволнение, ако не възприемат този език. Българските учители се задължават да посещават Македонските курсове за възприемане на езика, след което да започнат да го преподават на децата този език.да станат предатели към род и родина. Целта е ясна, нанасяне смъртен удар на българщината. Страшен шовинизъм се шири от новодошлите неуки македонски учители против българите. Забранява се отпразнуването на празниците на видните български дейци.
С отвращение слушаме да се говори, че българите са окупатори и мъчители на македонския народ. Не помнят дедите ни, па и ние да е имало отделна македонска държава и отделен език. Историята ни е все една и съща. Ние бяхме бити, гонени от турците и гърците, защото сме българи. Носим името македонци, както го носят тракийците, добруджанците. но сме българи. Ние сме поставени при много по-тежко положение, отколкото малцинствата - турци. евреи. цигани и власи. Те си имат училища, в които си учат своя език, а на нас, на нашите деца, се забранява. Наси ни заставят да се отричаме от нацията си и да възприемаме друга.
Какво падение!
Господин министре,
Ние желаем този въпрос да се проучи. Ако сте решили да ни предадете друга държава, то поне ни отворете малцинствени училища, в които да можем пращаме децата си и си изучават българския език. както го правят другите народности.
Господни Министре.
Вие знаете ли, че и новата македонска държана съществуват всички мидове училища, само не и български, и не се позволява да се четат никакви български вестници и книги. Какво показва всичко това? Демокрация ли? Така се прави и тук и то още сега, когато сме под българско управление. По всичко личи, че тази област продадена. но историята ще съди виновниците за това, както ще съди и ониякоито продадоха Западна Тракия.
Искаме да проверите тези факти, за да се уверите. Издайте окръжни, с което да се уяснят някой неясни работи, които ги вършат тукашните Ваши подведомни училищни инспектори. Това оплакване го правим няколко родители, които можем да търпим произволите, които се вършат с децата ни.
С почит: Стоянов
Пак там, а. е. 493. л. 6.

До др. Вл. Поптомов
Др. Поптомов,
Приложено изпращаме Ви изложението на др. Драмалиев по състояние]
Пиринския край със съответна резолюция на др. В. Червенков, за сведение и мнение.
София, 9.У.1948 год. Изх. №
От секретариата: (п) А. Колчев
Пак там л. 10. Подписалият протеста Стоянов е околийският училищенъ инспектор Петрич Д. Стоянов (1946-1948 г.). Член на БРП(к). Открит противник на денационализаторската политика на скопските учители. Обявява се против преподаването на македонски език и история, против ограмотителната кампания за изучаване на македонския литеретурен език," през зимата па 1948 г. Сигнализира многократно в ОК па БРП(к) и на париината конференции, че провежданата македонска линия е неправилна, иска нейното преустановяване. За тази си дейност е обвинен, че е великобългарски шовинист", изключен от партията.
Изтъкнат деец на БКП. След 9.1Х. 1944 г. е член на ПБ на ЦК на БРП(к). Отговорен пред ПБ за провеждането на политиката по македонския въпрос до януари 1947 г. Многократно изразява различна от партийната позиция по македонския въпрос и съветва Г. Димитров и ,ръководството на БРП(к) да изостави македописткия курс. Във връзка с това и поради изразено недоверие към него от ЮКП и МКП е отстранен от отговорностите по провееждането на тази политика до април 1948 г.
ЦПА, ф. 214, оп. 1. а. е. 493. л. 5.

Др. Червенков,
Изпращам настоящото писмо на др. Драмалиев за сведение.
Мисля, че трябва да се даде на др. Вл. Поптомов.
Много черногледо притеснение. Да се покаже на др. Вл. Поптомов (п) В Червенков
Подчертаното от др. Г. Димитров ;
ЗА ДГУГАРЯ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
На 28 и 29 мярт.г.(1848) присътвах на годишната отчетно-изборна партийна околийска конференция в Неврокоп. Този случяй ми даде известна възможност да се запозная със създаденото положение н Пиринския край.Моето впечатление е, че работите в този край не вървят добре. Така нареченото "македонизиране" тук се върши по такъв нескопосан начин, че резултатите са орде печални и може да се каже, твърде вредни от гледна точка на големите ереси на нашата държава. Тук македонската пропаганда" се върши по такъв начин че просто сее дух на сепаратизъм, на разединение от българския народ, от българската държава.
Във всяка реч, във всеки доклад, в каквато и да било публична акция и с повод, и без повод - най-често без всякакъв повод - се набива от неините партийни ръководители на населението, че то е македонско, че държавата на македонците е Македонската република в Югославия, към която то ще се присъни в недалечно бъдеще, че езикът, на който то говори, не е македонски, а български, и че то трябва да промени езика си, като изучи македонски език по учебниците и книжките, които се продават в македонската книжарница и пр., и пр.
Населението тук е изпаднало в едно голямо недоумение. То е като втрещено от страна, то вижда, че тук се върши нещо нередно, нещо изкуствено, че се насажда от отгоре, което едва ли ще хване корени, а от друга страна то вижда, че това се прави от ръководителите на комунистическата партия, следователно от най-влиятелната и авторитетна за него партия, зад която стои народната власт, държавата. Населението се мъчи да слуша и да изпълнява това, което му се заповядва, макар и без съдържание . без сърце, защото вътре в душата си то не разбира ясно защо става това.
Едно е обаче безспорно. Това е, че съзнанието на населението в този край е вече одвоено, в душата му съществува междуцарствие, разброд - то не знае на кой Бог трябва да служи. Хиляди невидими нишки, създадени обективно, исторически,вързват с българския народ, с българската държава. В същото време обаче вътре, от неговите ръководители всекидневно му се набива в главата, че пътят, покоито е вървяло досега, е погрешен, че трябва да тръгне по друг път, че трябва да ходи не на север към Бъ.лгария, а на запад към Македонската държава.
Според мене това раздвоение в съзнанието на населението в Пиринския край, сепаратистически дух. който ежедневно тук се насажда у него, е нещо пакостно от гледище на големите интереси на нашата страна във връзка с преживявания международен момент. Това е толкова по-вредно и по-опасно, като се има предвид че населението тук е гранично, че то живее покрай нашата южна граница, която си остава огнището на всяка възможна империалистическа опасност и изненада за нас.
Аз мисля, че няма по-важен лозунг, по-революционен и следователно поправилен, който да доминира над всички други днес, от този за политическото и морално единство на всички демократически, на всички народни сили. на целия народ с цел да се даде максимален отпор против агресивния империализъм. Това важи с най-голяма сила за нашата малка България, която граничи на южната си граница с две държави, превърнали се напълно вън военностратегически бази че бъдещите агресивни планове на американския империализъм. Но той важи днес и за всички страни от демократическия лагер, както и за демократическите движения и целия свят. Това бе и генералната линия. която бе прокарана и в решенията на деветте партии в Полша Същото нещо виждаме да се подчертава в ежедневната ,реч на маршал Тито по повод на маневрата на империалистите в Триест. в които той буквално казва: Говоря Ви това. защото днешното положение е такова, че всички демократически сили във всяка страна трябва да бъдат обединение и трябва да се противопоставят на подпалвачите на нова война, на всяка пропаганда на разпалване на шовинизма всред народите."
Макар това нещо да е абсолютно вярно за България, нашите партийни ръководители в Пиринския край не само не се грижат днес за поддържане на това демократическо единство между населението в този край и българския народ, но вършат тъкмо обратното - правят всичко, за да разединяват, за да теглят черта, за да отдалечат това население от българския народ. В името на какви демократически цели, в името на какви принципи се върши това - никой не може да разбере.В този край днес думата българин, думата българско започва да се слуша все по-рядко и дори се дохожда дотам, че това се счита за ерес, за непозволено нещо. За великобългарски шовинизъм, за враждебно на нашата партия, на комунизма Когато един от делегатите на конференцията, говорейки за помашкото население в околията, по стар навик го нарече българо-мохамеданско, председателят веднага го прекъсна и поправи - не, трябва да каже македоно-мохамеданско. Вместо да се подчертава всичко онова, което обединява населението в този край с българския народ, тук под булото на будене на македонското съзнание се прави всичко, за да се отчужди това население от българския народ и от България.По моему при днешния международен момент, който преживява България и Балканите, това от гледище на интересите на демокрацията и социализма е истинско безумие.Може би да греша, но аз мисля, че днес македонският въпрос не е главния въпрос на Балканите и най-малко в този вид. в който той изкуствено се създава в Пиринския край. Пред балканските демокрации има много по-голям и по-жизнен въпрос днес за разрешение - това е обединението на силите, на демократическите в прогресивни сили, на всички народни сили против империалистическата агресия.
Победата над империализма и реакцията в Гърция е. която ще разчисти почвата за едно правилно решение на македонския въпрос. Дотогава обаче македонският въпрос трябва да се развива в такива рамки в такова направление, че той да служи за обединение на демократическите сили вътре във всяка една балканска страна и между самите балкански страни.
Тук ще приведа само няколко факти, за да се види в какво направление се води днес македонската пропаганда" в Пиринския край за будене националното съзнание всред населението и какво отражение тя дава всред населението.
Качвайки се н клуба на околийския комитет на нашата партия в Неврокоп,очите на посетителя се спират най-първо на трите снимки, окачени на стената във вестибюла на Маршал Тито. Лазар Кулишевски и Гоце Делчев. Портретът на министър председателя и водача на нашата партия др. Георги Димитров тук на най-видното място в клуба отсъствува. Такъв портрет видях само вътре в стаята на секретаря.
Един другар ми разказа, че на партийната околийска конференция в Разлог някои делегати изнесли факти за спорове, които се водели всред учителите селата. Тези спорове се породили по повод настояването на учителите, дошли в този край от македонската република да преподават македонски език, да се остави в училищните помещения само портретът на маршал Тито. а този на др.Георги Димитров да се премахне от училищата.Газказаха ми и за един друг факт, който е известен и на М-вото на просветата, а именно за едно окръжно, изпратено в този край, с което се нарежда септемврийчетата тук да дават клетва не пред др. Георги Димитров, а пред маршал Тито.
Септемврийчетата в този край се задължават да се абонират и четат в. Пионерче", излизащ в Македонската република.Партийците от този край пък се задължават да се абонират за в. Нова Македония", излизащ в Скопие, който те не четат, тъй като трудно разбират езика.
Един пример: В помашкото селище Вабяк, Разложко, са абонирана 25 души помаци за този вестник, макар да е известно на партийните ръководители, че всички-тези помаци са неграмотни.
Такива и други подобни факти на едно такова неправилно, пресилено, за да не изглежа чудовищно македонизиране" на населението тук има в изобилие. Всччко това създава, както вече казах, едно раздвоение в съзнанието на населението, подхранва паратистичен дух в него, създава нездраво настроение.Аз мисля, че това нездраво настроение, създадено по този начин тук, представлява една благоприятна почва за широко виреене на интригите и машинациите на вьтрешната и външна реакция. Не е случайно това, че в Горноджумайска и Светиврачка околии напоследък нелегалните, бродещи по селата, са достигнали 45 човека, огромното число от които са прости селяни. При това главната база на тези нелегални групи е родното село на Сандански - Влахи - едно революционно село в миналото.
Не е без връзка със създаденото положение тук също така и фактът, че преди десет дни четири ученика от горните класове на неврокопската гимназия се дигнали нелегално избягали в Гърция, макар че не са били преследвани от никого.
В заключение ще трябва да кажа, че създаденото положение в Пиринския край е много ненормално, нездраво и крие в себе си опасности. Според мене това положение и нещата не бива да се остави по-нататък. Трябва да се знае кой отговаря за този край за неговото население? Ако отговаря нашата партия и нашата държава, тогава те трябва да изпълнят своя дълг. Ако ли не - тогава другите, които отговарят, нека те пълнят своя дълг. Раздвоението-и междуцарствието, което съществува тук. Трябва обаче да се ликвидира, защото то е вредно и крие в себе си опасности.
С другарски поздрав: (подпис)
Вл. Поптомов
София. 5 април 1948 г .