|
В пълна мистерия протече втория в историята
конкурс за поста Директор на БКИЦ Скопие. Без никъде да е
обявен списък на допуснатите кандидати, събеседването се е
провело на 16 юни 2009 г. в сградата на Министерство на
културата. Срокът за уведомяване на кандидатите за
постигнатите резултати е тридневен и изтече на 19 юни. На тази
дата обаче никой от конкуриращите се не е бил уведомен. По
наша неофициална информация, на първо място е класиран Димитър
Христов, главен експерт в Министерство на културата. На второ
място е поставен досегашния директор на БКИЦ Скопие Спас
Ташев. От биографичните бележки за Димитър Христов, поместени
в сайта Словото ( http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=466 ) е
видно, че същият е автор на стихосбирките:
• "Работен ден", 1982 г., изд. "Народна младеж" (отличена с
наградата "Владимир Башев");
• "Ранена свобода", 1989 г., изд. "Народна Младеж";
• "Писма до Ева", 1992 г., изд. "Седан";
• "Български видения", 1997 г. изд. "Захарий Стоянов"
(отличена с наградата на СБП за поезия);
• "Балада за любовта", 2002 г., ИК "Виста"
• "Романтика и пепел", 2004 г., ИК "Мултипринт"
• "Сърдечен ритъм", ИК “Христо Ботев” С. 2006 г.
• „Молитва за България”, 2007 г., изд. Национален музей
„Земята и хората”.
От информация, поместена в личния блог на Спас Ташев
(http://patriotaivan.blogspot.com/) се установява, че същият е
автор на следните книги и научни публикации:
• (Ташев, С., в съавторство с Петровски, Ф), Светлина. Light.
Каталог. Избор на документи од Бугарските масонски архиви со
посебен акцент на македонските деjци и револуционери. Скопjе
2009, с. 16.
• Ташев, С., Агентът и марсианците или една 25-годишна
история. София 2008, с. 78.
• Ташев, С., Имиграционни перспективи пред България в
контекста на предстоящото членство в ЕС. В: Европейското
бъдеще на България и развитието на населението, Център за
изследване на населението при Българската академия на науките,
София 2005, с. 438 – 460
• Ташев, С., Методи Кецкаров и българското културно-просветно
дело във Вардарска Македония 1941 – 1944 г., В: С България в
сърцето, каталог, Национален исторически музей, София 2005, с.
143 – 154
• Ташев, С., Документи за дейността на Службата за държавна
безопасност при МВР на Р Македония през периода 1991 – 1998
г., В: Известия на Националния исторически музей, том XV,
Велико Търново 2005, с. 254 – 272
• Tašev, S., Caractéristiques démographiques spécifiques des
différents groupes ethniques en République de Macédoine,
Études Balkaniques, Sofia, 2004, 2, p. 3 – 18
• Ташев, С., Демографски аспекти на сигурността. В: Население,
София, 2004, кн. 1 – 2, с. 45 - 52
• Ташев, С., Тенденции в демографското развитие на Р
Македония, В: Македонски преглед, София 2004, кн. 1, с. 29 –
54
• Ташев, С., Етническа самоидентификация на българите
мюсюлмани в Албания и Косово, В: Ислямска заплаха или заплаха
за исляма, София 2003, с. 56 – 63.
• Ташев, С., Миграции на българите от Македония към Източна
България преди Освобождението. В: Население, София 2002, Кн. 1
- 2, с. 15 – 33.
• Ташев, С., Българо-унгарски миграционни паралели. В: Българи
и унгарци - 1000 години заедно. Bolgarok es magyarok - 1000
eve edyutt. Будапеща - Budapest 2002, с. 65 – 70.
• Ташев, С., Покаянието на жертвите. ДС и македонския въпрос
през 80-те години на ХХ век, София 2001, с. 24.
• Ташев, С., Репатриране на диаспората в миграционната
политика на някои европейски държави. В: Население, София
2000, кн. 2, с. 15 – 33.
• Ташев, С., Трайно заселване на задгранични българи в
България през 1878 - 1945 г. В: Население, София 2000, Кн. 1,
с. 17 – 31.
• Ташев, С., Процеси на реемиграция сред българите от
Северното Причерноморие (1989 - 1999 г.). В: Българите в
Северното Причерноморие, София 2000, Т. VII, с. 601 – 609.
• Ташев, С., Като сме македонци, не сме ли българи, София 1999
г., с. 80 (книгата е писана на скопската писмена норма и
съдържа авторски статии, публикувани в периодичния печат в Р.
Македония през периода 1992 - 1999 г.).
• (в съавторство), Българска национална доктрина "България
през двадесет и първи век". Втора част: Национални
стратегически програми. Програма № 1. Защита и духовно
обединение на българите по света, София 1998, с. 75.
• Tashev, S., Some Authentic Turkish Documents About
Macedonia, Sofia 1998, p. 19.
• Ташев, С., Пет години независимост. Човешките права в Р.
Македония 1991 - 1996, София 1996, с. 37.
• Ташев, С., Македония в миналото на град Пещера, Пещера 1994,
с. 32.
• Ташев, С., Българите в Албания (1913 - 1993 г.). В:
Етническият проблем и националният въпрос на българите,
Пловдив 1994, с. 141 – 162.
При обявяването на конкурса за Директор на БКИЦ Скопие в
официалния сайт на Министерство на културата
(http://www.mc.government.bg/contestsc.php?c=438&cy=2009&cm=3&cd=27)
е включено едно съмнително и с опасни последици за българската
национална сигурност изискване по отношение на кандидатите:
„да владеят писмено и говоримо езика на страната-домакин”,
т.е. да владеят официалния език на Република Македония.
От блогът на Спас Ташев се установява, че той има публикации в
Република Македония в периода 1992 – 1999 г. и през 2009 на
този език, който той нарича „скопска писмена норма”.
От биографичните бележки в сайта Словото за Димитър Христов се
установява, че „негови стихове са превеждани и публикувани на
различни езици и има издадени книги с поезия в превод на
руски, сръбски, македонски и албански. Превежда поезия от
руски, украински, македонски, сръбски и други славянски
езици.” Употребата на понятието „македонски език” от един
кандидат за поста Директор на БКИЦ Скопие поражда сериозни
тревоги и влиза в остър конфликт с досегашната българска
външна политика. В дипломатическите документи България
използва понятието „официалния език съгласно конституцията на
Република Македония”, а в научните среди се използва термина
„скопска писмена норма”. При представянето на документите от
български книжовен език на скопската писмена норма,
преводаческите фирми използват понятието „адаптиране”, докато
в биографичните бележки за Димитър Христов се говори за
„превод”. В сайта на издателство „Балкани” изрично се
подчертава, че Д. Христов е приет за почетен член на Съюза на
македонските писатели именно като преводач.
(http://www.balkani.eu/index.php?b=news&bb=04022007125206)
Подобно поведение е в рязък противовес на досегашната
българска политика към Македония и демонстрира безхаберие и
пълната липса на приемственост.
Тепърва ще се изясняват факторите, работили за елиминирането
на досегашния директор на БКИЦ Скопие Спас Ташев. Вероятно на
първо място дава отражение предизборната обстановка в България
и конфликтът между ВМРО и БСП, което поставя на карта
българските национални интереси. В най-скоро време ще се
разбере кое ще победи: качествата или партийния билет? Не е за
подценяване обаче и воденото от Спас Ташев съдебно дело срещу
Комисията по досиетата, която със свое решение го обяви за
сътрудник на ДС. От блога на Ташев се установява, че това е
станало чрез оповестяването на един фалшифициран документ,
който след наложена от Административен съд София графологична
експертиза е обявен за неистински. В същото време Комисията по
досиетата се е опитала да скрие регистрационен картон образец
3 и регистрационния дневник на делата за оперативна проверка
от периода 1984-1985 г. От тези документи е видно, че когато
Д. Христов издава първата си стихосбирка, отличена с
комунистическата награда "Владимир Башев", Ташев е бил
непълнолетен ученик. Срещу него е водено дело с псевдоним
„Патриота”, преследван е за „противодържавна агитация и
пропаганда” заради отстояваните от него позиции за българския
характер на част от населението на Македония и поради тази
причина е подлаган на профилактиране от органите на ДС.
Аналитичния екип на ВМРО, изработил настоящият анализ, изчаква
развитието на случая и след неговото приключване ще излезе с
официално становище пред компетентните български и
международни институции, медиите и политическите партии. |
