Децата бегълци.

Няколко думи за единъ материалъ които ми бе пратенъ по електронната поща отъ Георги Лебамовъ .

Материала е за някаква книга отъ Сотиръ Нинчовъ наименувана “Моето ИМЕ Е СОТИРЪ” Книгата е била представена отъ Risto Stefov на 12 юли въ Торонто .

По начало не се занимавамъ съ пишене на рецензии на книги. Предъ компютъра имам доста книги които сѫ ми пратени отъ автори съ целъ да напиша няколко реда и изкажа мнение по съдържанието на книгата.

Книгата моето име е СОТИРЪ не се намира по библиотеките на градъ Торонто. Това ми спестява нервиране отъ което нямамъ нужда въ момента.Отъ това което е написано на английски читатела ще трябва да направи сѫответната операция на митология и история. На страница 6 отъ изпратения ми материалъ ще преведа онова което ще бѫде отъ интересъ на нашия читател.

Сотиръ е ”

Научилъ гръцки отъ училището а “македонски” е научилъ въ кѫщи отъ родители и роднини въ Америка и Австралия. Отъ друга страна езикъ и култура е дошла въ България отъ Македония. И за това не е мъчно “македнцитѢ”да разбиратъ български и българитѣ да разбиратъ “МАКЕДОНСКИ”

Значи боравиме съ думи да блъскаме въ главата на хората объркани работи . Значи ние българите разбираме”македонски” понеже нашета българска култура е дошла отъ Македония е не защото говоримъ единъ български езикъ имаме една българска култура. Въ единъ отъ параграфите е написано следното; моята етническа националностъ е “МАКЕДОНЕЦЪ”

Книгата е писана отъ Олга Наумова. Петдесетъ години автора Г. Младеновъ се мотка по МПО и за пръвъ пѫть вижда име Олга Наумова¸ която е била превод чишка отъ английски на другъ езикъ. Умишлено Ристо Стефовъ е отказалъ да напише ¸ че Олга е превеждала отъ английски на Български и обратно. Тя сигурно е била като дете въ ротата на Гео Пирински и Смиленъ Войдановъ въ Дитроитъ отъ кѫдето е научила български. Това не е споменато но се разбира.

Другия цитатъ върху които автора се спира е ; че родителите на децата “бегълци” сѫ се доверили на партизанитѣ а не на гърцитѣ и за това тѣзи деца били евакуирани.

Наумова е написали материала за АБДАЛИ. Отъ това което е написано на втора страница читаля на другарската Олга остава съ впечатлението ¸ че партизанитѣ не сѫ гърци. Аманъ бе Олга партизанитѣ въ Гърция да не бѣха Патагонци отъ ПАТАГОНИЯ!

Тукъ автора напуска това което е написала другарката отъ ротата на Гео Пирински и Смиленъ Войдановъ и предлага на читатела информация за онова което е ставало презъ пролетта на 1948 година по БѢЛОМОРСКА МАКЕДОНИЯ” Тази информация е взета отъ единъ отъ тѣзи деца който е дошълъ въ Торонто презъ 1955 година.

Презъ пролетта на 1948 година гражданската война за комунститѣ въ Гърция е загубена. Това се разбира отъ факта ¸ че гръцката комунистическа партия едва ли ще има свой кадри следъ свършването на войната¸ която ще бѫде загубена отъ тяхъ.

Скоба само за малко.

Още преди двадисетъ и няколко години автора(Г.М) се опитва да проучи въпроса за тѣзи деца¸ за които толкова много се спекулира отъ сърбо-македнцитѣ въ Скопие.( днешната сръбска република Македония)

Усилията на автора да се добере до исторически материалъ се оказват невъзможни. Въ външното министерство на Канада на 5 тия етажъ се намиратъ материалитѣ за Балканитѣ. Тамъ автора се натиква на една празна папка въ която пише следното; ALL SЕCRET DOCUMENTS ON THE MACEDONIAN QUESTION HAVE BEEN REMOVED. ----- Всички тайни документи по “македонския” въпросъ сѫ изместени и сложени въ кутия……

Въоръженъ съ номерата на документитѣ автора се обръща къмъ внука на МЕТОДИ КУСЕВЪ отъ ПРИЛЕПЪ които е професоръ въ ЛОНДОНСКИЯ Университетъ за информация по въпроса. Бай Методи безъ ни най-малко да му минава на умъ ¸ че тази информация се пази въ тайна пише писмо на Младеновъ ¸ че този въпросъ веднага ще го уреди и ¸ че нѣма да има проблемъ като отиде въ БАЛКАНСКИЯ ДЕПАРТАМЕНТЪ.

Второто писмо на бай Методи е потресаващо; Господинъ Младеновъ ще трябва да ви уведомя ¸ че документитѣ които търситѣ ги нѣма на лице. Ще оставя на читатела да довърши онова което пишеше въ писмото което е още въ архива на автора. Само следъ няколко дена бай Методи изпрати материали за гражданската война презъ този периодъ. Материалитѣ сѫ въ 12 тома но на бай Методи сѫ позволили да копира само няколко страници . Английската тайна служба която е била прикачена къмъ гръцката войска отъ този периодъ има единъ документъ въ които пише ¸ че въ ВУРГАРИКА ЗОНА на Гърция има много славянофони които гравитиратъ към България.

Въ тези документи е цитиранъ единъ отъ село БУФЪ¸ на човекъ¸ които се казва СЪРБИНИСЪ¸ селянинъ които говорялъ литературно английски и които билъ членъ на българската църква въ Детройт. Сина на Сърбинисъ се изненада отъ това което каза автора за баща му. ( Май 2004 година Торонто)

Материалитѣ които имахме на лице днесъ могатъ да бъдътъ четени въ Македонския Наученъ Институтъ въ градъ София на улица Пиротска Но 5

Сѣга нещо отъ самитѣ деца за онова което е ставало тамъ презъ време на гражданската война презъ 1948 година.

Както писахъ по- горе ¸ че гръцката комунистическа партия е знаела ¸ че войната е загубена за тяхъ. Сталинъ имъ казалъ ¸ че не може да имъ помогне защото по това време ние вече тайна БЯЛАТА ХАРТИЯ на която Уинстънъ ЧЪРЧИЛЪ съ синъ моливъ написълъ на СТАЛИНЪ ТОВА Е НАШЕ ОНОВА Е ВАШЕ( Споразумението въ ЯЛТА)

Гръцката комунистическа партия по сѫщество е шувинистическа както и останалитѣ гръцки партии.

На пулуграмотнитѣ хора по Македония гръцката комустическа партия говорила и ги убеждавала¸ че за да се спасятъ децата на СЛАВО_МАКЕДОНЦИТѢ отъ бомбардировкитѣ на американцкитѣ самолети¸ще трябва да бѫдътъ евакуирани за няколко месеца докато приключи войната. И понеже никой нема информация за това което става нещастните славо_македонци си даватъ доброволно децата за да бѫдътъ спасени отъ Американцитѣ.

Децата сѫ събирани презъ месецъ мартъ 1948 година и за няколко нощи се намиратъ въ село ЛЮБОЙНО не дълечъ отъ градъ Ресенъ. Въ сѣлото на децата за пръвъ пѫть се дава мармаладъ и се разпределятъ кой кѫде ще бъде пратенъ.

Разпределянето го прави гръцката комустическа партия. Една сутринъ децата сѫ качени на влакъ и отъ тамъ се намират въ БУДАПЕЩА Унгария. Но не всички . Някой сѫ изпратени въ ПРАГА ЧехоСловакия други въ РУМЪНИЯ и още други въ Полша.

За България нѣма деца тъй като по силата на КОМИНТЕРНА БРАТСКИЯ СЪВЕТСКИ СЪЮЗЪ НЕ ДАВА ТѢЗИ ДЕЦА ДА СТАНАТЪ БЪЛГАРИ И и после да искътъ Македония да се присъединява къмъ България. По това врѣме въ България нѣмаше българи по Пиринския край ¸ ако някой кажеше ¸ че е българинъ¸ комунистическата партия го обвиняваше въ шувинизъмъ и предателъ.Родителитѣ на автора ¸както и автора бѣха изселени по тази причина презъ Окт.1949 година.

Гръцката комунистическа партия имаше за целъ отъ тѣзи деца да прави пет та гръцка колона и съ това евакуиране направи етническо прочистване на Македония.

Читателю продължаваме съ разказа на едно отъ тѣзи деца като прикачваме и неговата кореспонденция съ автора.

Следъ отиването въ БУДАПЕШТА децата почватъ да ги учатъ на гръцки¸унгарски и “македонски”. Не следъ дълго на децата имъ казватъ ¸ че славянската азбука ще се сменя и че сръбскитѣ букви ще сѫ изхвърлятъ и тѣ ще учатъ съ славянската азбука по наше . Извънредно много се спекулира ¸ че езика на който тѣ учатъ е по наше. На читатела ще оставя да отговори защо е сменната отъ КАРАЖИЦА на Кирилица по НАШЕ”.

По това време някъде къмъ априлъ месецъ 1948 година Югославия я гонятъ отъ КОМИНТЕРНА. И никой не казва на децата какво става тамъ. Въ България изъ единъ пѫть “македнскитѣ” книжарници изчезнаха и престанаха да ни учатъ на Майчиния “македонски” езикъ.Никой нищо не каза и въ България.

Учителитѣ които сѫ предавали по НАШЕ сѫ били партизани които сѫ взели за няколко месеца курсъ пакъ пу НАШЕ.

Въ Унгария на тѣзи деца е била учителката СОФИЯ МИНЧЕВА отъ село ЖЕЛЕВО. Тя е била женена за унгарецъ и презъ шестдесетте години е дошла въ Канада. Автора не можа да я намери въ Торонто въпреки ¸ че направи усилия.

Някѫде къмъ средата на 50те години тѣзи деца почнаха да идватъ въ Канада ¸ но като фанатизирани гърци. Почти всички влязоха въ гръцкитѣ черкви въ Торонто кѫдето сѫщо така имаше богомолци които говореха сѫщо така¸ като тѫхъ по наше.

Не следъ дълго когато сръбската комунистическа партия почна да отваря църкви по северна Америка и Австралия тѣзи бегълци които говореха и пишеха по НАШЕ почнаха да посецаватъ сърбо-македнцкитѣ църкви. Тѣзи бегълци отъ фанатични гърци почнаха да ставатъ фанатични сърбо_македонци. За примеръ на читатела давамъ ХРИСТО ЗАВАЛИЯТА ( ХРИСТОФОРЪ ЗАВЕЛА) които замина отъ ПРАГА за Гърция както фанатиченъ гръкъ¸ после фанатиченъ”македонецъ” и на края български патриотъ.

Източника на авторската информация бе запитанъ какви бяха учебницитѣ съ които ги учеха по наше! Той отговори пи сменно ¸ че тѣ сѫ учили по наше отъ Христоматия ¸която ХРИСТОМАТИЯ презъ 1964 година е далъ на Гнъ. Асенъ Аврамовъ . Сѣга тази Христоматия е въ Архива на ВМРО въ градъ РИМЪ ИТАЛИЯ”

Прикачвамъ писмата на моятъ приятелъ безъ да му слагамъ името.

Децата

Във пролетта 1948г. Комунистическата Партия на Гърция со помоща на така

наречените Партизани собраха повечето од четърнайсе годишна въздрас на доле

деца, и ги изпратиха извън од Гърция.

Пречината беше, казваха тие, да опасат децата от топовите и авионите що

бомбардират нашиот народ.

Тия деца бее от Костурска и Леринска околия, имаше и малко деца "Гърци"

Маджири от Ипирос, и Яс бех един от тъх.

Патувахме ношно време за да незабележат авионите. После неколко дни стигнахме

преко граница во село Любойно. Там не пределиха на групи и не качиха на камиони

и не однесоха на гарата, каде беше тая гара яс не знам,сигорно е била Битоля.

Там не качиха на влаковете и кой за каде беше определен за там заминаваше.

Яс бех за Унгария по одговорност на Комунистическата Партия на Гърция.

И так започна нашата история.

Почнахме училище на три езика,Гърчки,Унгарски и Македонски.Първо почнахме

караджица.а во късо време Кирилица,и остана така до като се изселих от Унгария

за Канада въб 1955г,

Това е за сега.

Много здраве.

Драги Георги

    Ако сакаш да знаеш на какъв език се преподаваше во училището това време во

Унгария,търси книгата  Христоматия за седми и осми клас .

Преди години доидоха при мене дома со Асен Аврамов , Вида Попова на Ноно

жената. Мисла ти познавас нея. Яс му показа книгата и тя миа зема и рече ке миа върни ама не стана така. Сега не знам каде се намира книгата.  Здравей

           знаеш кой.

Канада е най-де мократичната страна но .моятъ приятелъ се оплаши да си пише името ¸ понеже ходи въ сърбо-македнската черква въ АЙЖЕКС Онтарио и понекога го виждамъ въ една отъ Македоно-българскитѣ църкви.

Обръщамъ внимание на читатела да се вгледа въ езика които се казва НАШЕ . Имали разлика между български и НАШЕ!