|
 От
два дни се намирам в Република Македония. Като бивш посланик
бях поканен от мои македонски приятели, с които не бях се
виждал близо две години. Посетих Охрид и само след няколко
часа ще присъствам на приема, който настоящия български
посланик генерал Михо Михов дава в чест на Националния празник
на България 3 март.
Дойдох в Македония с най-добри чувства, воден от надеждата, че
тази най-близка до нас, българите, нова държава на Балканите,
вече е направила необходимите промени и се е приближила до
общите европейски и атлантически ценности, които ни дават
гаранция, че в недалечно бъдеще ще паднат и границите между
България и Македония.
Г-н Главен Редактор
Огромно бе моето разочарование когато с прелистването на
първите вестници, с преглеждането на първите телевизионни
канали усетих езика на ненавистта и омразата и с нищо
неоправданите антибългарски настроения. Искрено вярвах, че
всичко това е останало в миналото. Когато бях посланик отдавах
тези реакции на непреодоляно югославско влияние, език от
миналото на коминтерновската политика на Балканите. И искрено
вярвах, че всичко това ще си отиде с времето, тъй като зад
гърба ни стои една велика обща история, в която почит и
преклонение от нас, българите и от днешните македонци, очакват
всички исторически личности, които са се борили за свободата
на България и Македония. Но бях изумен от вълната от
антибългаризъм, която залива днешна Македония, умело
дирижирана от централните медии и подкрепяна от политици,
членове на парламента от всички политически партии с
изключение може би единствено на албанските партии, които може
би единствено добре разбират, че подобно отношение към един
съсед е позорно и обидно.
Нещо повече. Политици и видни общественици призовават към
събаряне на паметници на исторически личности като Тодор
Александров, А това е име което трябва да греят в пантеона на
героите и на двете държави. Вместо да се обърнат към решаване
на реалните проблеми на хората в страната – високата
безработица, ниските доходи, липсата на реално маркирана
граница към новата държава Косово, спора с Гърция за името на
новата македонска държава, конфликта със Сръбската православна
църква, ускоряване на възможностите за получаване на покана за
членство в НАТО и Европейския съюз, част от македонския
политически елит, както и известни журналисти, отклоняват
общественото внимание организирайки целенасочена и груба
кампания срещу европейска и натовска България, срещу моята
родина и моя народ.
Радостен съм, че поне приятелите, с които разговарях в
Македония – представители на бизнес среди, хуманитаристи,
културни дейци не споделят тази варварска кампания провеждана
в началото на ХХІ век. Кампания, която ни връща в периода на
жестока идеологизация и конфронтация между европейските
народи, довела не случайно и до две световни войни през ХХ
век.
С настоящето писмо изразявам своята лична позиция и тревога и
мисля, че по време на предстоящите срещи на високо равнище
между президентите на двете държави тези въпроси и преди
всичко въпроса за ежедневният антибългаризъм идващ от
определени среди на македонското общество и за съжаление
подкрепян и от политически функционери, трябва да бъде
поставен остро и отговорно и да бъде прекъснат веднъж и
завинаги.
Уважаеми г-н Главен редактор,
Няма честен и просветен човек в България и Македония, който да
не знае, че нас миналото не ни разделя. Нашата история е обща.
Общи са и нашите герои и велики личности. Ние, днешните
поколения, сме длъжници на тази история и на тези личности. И
трябва да им се поклоним с цялото уважение на което е способно
модерното европейско време и на България и на Македония. И да
не възраждаме призраците на варварството в нашите отношения. |
