|
София
Бившият
посланик на България в Македония Александър Йорданов коментира
днес пред Агенция “Фокус” въпросите, свързани с предстоящото
членство на Македония в НАТО. Йорданов коментира проблема със
спора за името Македония между Гърция и Бившата югославска
република Македония: "В диалога или спора за името с Република
Гърция политиците в Скопие трябва да намерят решение обърнато
към бъдещето. Убедително звучи едно от направените предложения
– Република Нова Македония. За да остане старата в учебниците
по история, да остане за историческата наука, а новата да
поеме своя път в НАТО и Европейския съюз", казва Йорданов.
Публикуваме пълния текст на изявлението на Александър
Йорданов, без съкращения:
Не е далеч денят, в който Република Македония ще заеме своето
място в НАТО. А това ще отвори още по-широко вратите и към
бъдещото членство в Европейския съюз. През последните години,
въпреки вътрешните конфликти и противоречия, македонските
политици показаха, че могат да преследват една обща цел. И
това е добра стартова позиция. Като член на НАТО Република
Македония ще допринесе за засилване на сътрудничеството между
държавите от Югоизточна Европа при това не само в плана на
сигурността и отбраната. Различните етноси в Македония имат
исторически шанс да докажат още веднъж възможностите на
мултикултурното общуване. Пред Македония има добра перспектива
и за успешно икономическо развитие. Близкото сътрудничество с
двете държави членки на ЕС, с които граничи Македония – Гърция
и България, е силен аргумент в полза на тази теза.
Разбира се, пътят към пълноправното членство на Скопие в НАТО
и след това в Европейския съюз няма да е по-различен от този,
който измина България – на сериозни и дълбоки реформи
практически във всички сфери на живота. И на изграждане на
мостове на приятелство и разбирателство с всички съседи. А път
за това е и прощаването с някои изфабрикувани по времето на
комунизма исторически заблуди.
Гърция отдавна посочва първата такава – а именно, че
историческата географска област Македония е едно, а
възникналата след разпада на Югославската федерация държава
със столица Скопие – нещо друго. Справедливо се напомня и че
славяноезичното или албаноезичното население на Република
Македония нямат нищо общо с античната държава на Александър
Велики. Тази антична, стара Македония, е оставила своя блясък
в историята на много народи. И е изчезнала във времето така,
както са изчезнали митичните Траки и древната Римска империя.
Живели векове в българската държава прадедите на днешните
жители на Република Македония многократно са се самоопределяли
и като българи. Особено в периода на националното Възраждане,
когато бележити личности родом от Прилеп, Битоля, Банско,
Струга, Охрид , Тетово или Щип собственоръчно са определяли
своята родова, народностна и езикова принадлежност. И дори са
я възпяли в прекрасни слова, част от общата ни
културно-историческа съкровищница. Защото когато братята
Миладинови от Струга издават своите „Български народни песни”
те сигурно са знаели и родовата си и народностна
принадлежност. Защото хора, които не знаят своя род и език не
събират фолклорно богатство, не пишат поезия, не издават
книги. Или Кирил Пейчинович от Теарце, Тетовско, който ни е
оставил своето „Огледало” написано, както сам отбелязва на
български език говорим в Долна Мизия /днешна Република
Македония/.
В периода на Коминтерна и сталинско-титовския комунизъм
историята бе преобърната с краката нагоре и поставена върху
покрустовото ложе на „инженерите на човешките души”. Тогава се
фабрикуваха „нови нации”, „нови истории”, „нови герои”.
Обикновени партийни функционери придобиваха статут на
исторически личности. Отричаха се книги, зачеркваха се
исторически периоди. Фабрикуваха се нови. И всичко това само,
за да се обслужи властовия интерес на една партийна
номенклатура. И нищо повече. Защото ако имаше „повече” то и
днес милиони хора биха вървяли след „идеята” на комунизма.
На прага на членство в НАТО и пред прекрасната перспектива за
членство в Европейския съюз, на Република Македония и предстои
да се раздели с много от лъжите на комунистическото си минало,
да прочете отново своята история без напластяванията на
титовската пропаганда.
Македония е една нова република на Балканите. Обременена от
исторически спомени и алюзии. И с поглед към бъдещето. В
диалога или спора за името с Република Гърция политиците в
Скопие трябва да намерят решение обърнато към бъдещето.
Убедително звучи едно от направените предложения – Република
Нова Македония. За да остане старата в учебниците по история,
да остане за историческата наука, а новата да поеме своя път в
НАТО и Европейския съюз. За да се изтръска и забрави веднъж и
завинаги това нелепо „бивша югославска”, с което днес наричат
държавата на нашите приятели край Вардар. Република Нова
Македония – едно ново начало и една съкровищница – на много
история. |