Най-лошото наследство от робството е ориенталският ни манталитет

Без 3 март нямаше да има България

Александър II не искал да ни освобождава, казва проф. Георги Марков

Проф. Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършил е история в СУ "Свети Климент Охридски". Специализирал е в Института за европейска история в Германия. Научните му интереси са в областта на новата българска история и по-точно на войните за национално обединение през 1912-1918 г. Автор е на десетки студии и на монографиите "България в Балканските войни 1912-1913 г.", "България - ключът към Голямата война 1914-1916 г.", "Камбаните бият сами", "Парола "Сабя" и др.
От 1994 г. е директор на Института по история към БАН. Преподавател в Нов български университет.

Проф. Георги Марков
фото "Cтандарт"

- Проф Марков, какво още не знаем за Санстефанския мирен договор?

- Това, че Санстефанския мирен договор е предварителен. Самата руска дипломация, налагайки на Турция този договор, едва ли е смятала, че той ще бъде запазен. Още повече че е имало предварителни писмени споразумения между Виена и Петербург да не се създава голяма славянска държава на Балканите.

- Защо тогава русите искат тези граници за България в Сан Стефано, знаейки, че те са невъзможни?

- Точно в това е тънкостта на руската политика. Защото с разпокъсването на Санстефанска България Русия пак печели. Тя пуска дълбоки корени в българското обществено съзнание - почти всички българи стават русофили. А западните сили са обвинени, че са врагове на българския народ, защото те разпокъсват Санстефанска България на пет части.

- Толкова ли е била слаба Русия през 1878 г., та не успява да защити плодовете на военната си победа?

- Това също не е съвсем вярно. В Сан Стефано Русия се разширява в Кавказ, където завзема няколко изключително важни стратегически крепости. Тя официално получава право да строи военен флот в Черно море, какъвто й е забранено да притежава съгласно Парижкия мирен договор от 1856 г. Русия си възвръща от Румъния Югозападна Бесарабия - за съжаление компенсирана със Северна Добруджа - и така границата й опира до също така изключително важното стратегическо място, каквото е устието на Дунав. Интересно е, че всички тези придобивки не й се оспорват по време на Берлинския конгрес.

- Да, но нас като българи това не ни грее. Затова ли днес 3 март продължава да се оспорва като национален празник?

- Дискусиите на тази тема не са от вчера. Още Стоян Михайловски говори, че на 3 март в Сан Стефано сме били освободени, но не сме станали свободни. През последните години неведнъж отново се лансираха идеи за смяна на националния празник, като се предлагаха датите 6 септември - Денят на Съединението, или 22 септември - Денят на независимостта, че дори и 24 май.

- Вие обаче сте от най-ревностните защитници на 3 март като национален празник?

- Винаги съм бил против това да се подменя историята. Тя си има своята вътрешна логика. Без 3 март нямаше да има нито Съединението, нито обявяването на независимостта, нито поредната Балканска война.

- Има историци, които оспорват дори самото водене на войната с тезата, че е по-добре да останем поробени, но обеденени, отколкото частично свободни?

- Сега наистина е модно да се цитират думите на Методи Кусевич: "Поробен народ се освобождава, разделен народ не се обединява." Те дори строят някакви конструкции, че ако Русия била изчакала още малко, за да се разкапе съвсем Османската империя е можело наистина да се реализира Санстефанска България. Само че в историята няма "ако". Защото по тази логика кое гарантираше, че просто нямаше да ни сполети съдбата на арменците през 1915 г.? Някои колеги, предимно османисти, отиват още по-далеч. Те едва ли не ронят сълзи за османската епоха. И се мъчат да ни убедят колко добре сме си живели при султаните, че няма всъщност никакво робство и т.н. Но и днес дори от самолет се вижда докъде е стигала Османската империя и откъде е почвала Хабсбургската.

- Значи, не сме случили и на поробители?

- В този афоризъм има една голяма истина. Потисничеството на Виена в никакъв случай не издържа сравнение с това на Истанбул. Народите на старата австрийска империя запазват своя елит, който присъства в политическия живот, в армията, дипломацията и т.н. Да не говорим, че пък изобщо не съществува понятието религиозен гнет - всички там са католици. И най-важното -

тези народи остават в лоното на европейската цивилизация

Докато Османската империя е държава на исляма. И най-богатият и знатен български чорбаджия в крайна сметка си е гяурин. Случаи като Иванчо Хаджи Пенчович или рода Богориди само потвърждават правилото. За мен обаче най-тежкото наследство на османското владичество не са разрушените

църкви или избитият елит. Или дори кръвният данък, а чисто битово-психологическото влияние

което ни оказват поробителите. Което се изразява в прословутия ориенталски явашлък, липсата на обществена дисциплина и вечната ни склонност да философстваме малко повече, отколкото е нужно. Всичко това ни пречи и днес и ще направи връщането ни в европейското семейството особено мъчително и трудно.

- Значи войната все пак наистина е освободителна?

- Това е един друг въпрос, предизвикващ особено ожесточени дискусии. А всъщност и тук има един малко известен абсурд. Целият руски елит, начело с император Александър II, e бил против тази война, знаейки реално състоянието и на руската армия, и на международното положение. Самият Цар Освободител през 1879 г. произнася знаменитите си думи: "Съжалявам, че през 1877 г. бях с народите, а не с владетелите." Защото именно руската общественост буквално налага тази война. Никога една война, водена от царска Русия, не се е ползвала с такава популярност - масово записване на доброволци, събиране на средства и т.н.

- Но все пак не може да отречете завоевателните планове на руския царизъм?

- Разбира се. Александър II не идва да освобождава "единоверни и едноутробни братя славяни". Русия следва завещанието на Петър Велики за излаз на топлите морета. Но същевременно трябва да се отбележи, че стратегията през XIX в. се сменя. Русия продължава да напредва в Азия. Но на Балканите лансира създаването на независими православни държави. Което обективно съвпада с нашите национални интереси.

- Друга популярна теза е, че ако в Сан Стефано граф Игнатиев се е придържал към решенията на Цариградската посланическа конференция, предвиждаща две автономни български области, това би било по-защитимо на Берлинския конгрес?

- Не съм съгласен с тази теза. Англия може би наистина би се съгласила, защото нито едната от тези две области не излиза на Бяло море. Но Австро-Унгария, която сама има претенции към Македония и Солун, нямаше да позволи. Всъщност именно тя е главният противник на Санстефанска България. А не Германия или малко излишно сатанизираният от дядо Вазов лорд Биконсфийлд И въобще ние не бива да оправдаваме националните си катастрофи от 1913 г. и от 1918 г. само с решенията на Берлинския договор. Който и без това не се спазва във военните си клаузи още в началото. А през 1885 г. е изцяло нарушен. А най-важното - да престанем да се делим на всякакви -фили и -фоби в началото на XXI век. Това е не само архаично, но и вредно.

Константин СЪБЧЕВ

Взето отъ Стандартъ 3 Мартъ безъ разрешение.