|
На 30 март те били събрани в казармите и
облечени в нови войнишки дрехи. От 1 до 5 април при тях всеки
ден дохождали офицери и учители да ги обучават във военен дух
и агитират, че досега те са били заблуждавани от българите.
Към 10 април дадена им била за разучаване войнишката клетва.
На 14 вечерта били предупредени от командирите, че на другия
ден ще се заклеват. На 15 април заранта всички новобранци били
построени в казармення двор. В присъствието на граждани от
Крагуевац и цялото духовенство начело с митрополита, с музика
и знамето на полка дадена била заповед войниците да оставят
пушките и да се построят в кръг. Свещеникът между войниците е
готов да почне клетвата и когато офицери и граждани - всички
със затаен дъх, чакат новобранците да повтарят клетвата, която
той произнася, отвсякъде се чуват гласове: "Ние сме се клели
вече, втори път не се кълнем!" Всред настъпилото между
офицерите и присъстващите недоумение из гърлата на
новобранците се изтръгва продължително "Ура!"... Свещеникът
едва изговаря името на крал Петър, а новобранците го
заглушават с непрекъснато ура" и "да живее България!" Тогава
обезумелите от яд офицери се залавят за голите си шашки,
втурват се срещу новобранците и започват да удрят кой къде
завърне. Но и новобранците изкарват ножовете от пушките си и
са готови за самоотбрана. Посред настъпилата паника... посред
звънтенето на изпотрошени шашки и капеща кръв, по заповед на
полковия командир Данаило Калафатович туря се край на тая
кървава саморазправа. В тоя момент майор Божидар Загорич тича
от един новобранец на друг и с треперящ от яд и злоба глас
пита всекиго: "Ти приемаш ли?", на което всеки отговаря: "Не!"
- Последва отделянето на селяните новобранци от гражданите.
Селяните, запитани кой им е внушил да не дават исканата
клетва, отговорили, че те се считат вече обвързани, като са
дали еднаж клетва като българи, затова не могат да дадат втори
път. По-будните от тях тикват в затвора, а останалите - в
казармата. Гражданите са били разпитванн поотделно. Търсили
агитаторите между тях, за да бъдат изпратени в България.
Десетдневен нечовешки арест не е установил никакви агитатори.
Тогава сърбите изкарали арестуваните граждани от Радовиш на
отделно място и им предложили: "Който иска да иде в България,
да излезе 5 крачки напред". Пръв излиза Христо Кошевец, който,
козирувайки, казал: "Аз съм българнн и искам да ида в
България". След него същото направили и Ангел Андреев, Мильо
Спиров, Коце Клисаров, Кирил Сарамандов, Иван Темкин.
Останалите воички извикали задружно, че са българи.. Първите
шестима били отделени, след което веднага изпратени на военен
съд в Ниш, а всички други били подложени на казармени
наказания. Така постъпили сърбите и с новобранците от другите
места: гражданите и по-будните селяни - в тежък арест, а
останалите - на казармени изтезания. Патилата на затворниците
били грозни. Всеки затворник бил поставен в отделна килия, в
която не е било възможно нито да се лежи, нито да се седи. За
храна им се давало на 2 дни по малко хляб и вода, Ежедневно е
идвал в затвора офицер, който е запитвал всеки затворник: "Ще
се кълнеш ли?" И ежедневно е бил даван все краткият отговор:
"Не!" Това е продължило 18 дена. Една вечер - това е било през
една тъмна нощ - всички затворници са били изкарани вън от
града и заставени да изкопаят един дълъг ров. Когато ровът е
бил приготвен, един взвод войници с натъкнати на пушките
ножове застанал срещу изправените мъченици, а един офицер,
командуващ взвода, отправил за последен път заплашително
въпроса: "Ще се кълнете ли?" Изправените пред гроба ои
новобранци и тоя път произнесли непоколебимо: "Не! Убийте ни,
има кой да ни жали и кой да търси сметка за нас!" Но офицерът
нямал заповед да убие непреклонните ... |
