Няколко думи за Българската Патриаршия.

На 11 май 2003 година въ градъ Торонто Канада се празнуваше 50 годишенъ юбилей отъ възобновяването на българаката патриаршия.

По време на празнинствата въ България председатела на Народното събрание Гнъ. Гержиковъ направи публични изказвания които ще бѪдътъ обектъ на нашия коментаръ.

Гнъ. Гержиковъ се обърна къмъ гоститѣ на това тържество , като припомни на Патриаръ Павле отъ Сърбия, че би било хубаво ако на българитѣ отъ Западнитѣ Покрайнини, имъ се позволи да се молятъ на български съ български свещенници въ тѣхните черкви. Той сѪщо така спомена предъ Цариградскиятъ Патриархъ, че на българитѣ въ Бѣломорска Македония е необходимо да се отвори български параклисъ въ градъ Солунъ.

Гнъ. Гержиковъ нищо не каза за българитѣ въ днежната Югославска република Македония.

Това нѣгово умишлено прималчаване ,че въ Вардарска Македония живеятъ българи и , че тѣхниятъ църковенъ статутъ не е разрешенъ, кара автора да се върне назадъ въ нашета българска история и да запознае слушатела на Българскиятъ гласъ отъ Торонто съ онова което е прималчавано до день днешенъ.

Много малко наши братя знаетъ за миналото на нашета Българска Екзархия.

Още презъ шесдесетѣ години на деветнадисетиятъ вѣкъ на день Великденъ(1860г) владиката Иларионъ Макариополски отказва да спомене името на гръцкиятъ патриархъ познатъ подъ имено на Всѣленски. Това се смѣта отъ някой среди за начало на българското възраждане и за начало при очредяването на българската Екзархия презъ презъ февруари на 1870 година.

Отъ Българкиятъ Великденъ до очредяването на българската Екзархия, българската колония въ градъ Цариградъ се страхува отъ маневритѣ на гърцитѣ, които фактически ставатъ сѪюзникъ на турцитѣ въ ограничаването на исканията на българския народъ.

Следъ намесата на рускиятъ посланикъ въ Цариградъ( Гнъ. Игнатиевъ) отношенията между гърци и българи се влошаватъ и се стига до разцепление въ православаната църква.

Презъ време на преговоритѣ между българската и гръцката църква , гръцката църква се опитва да заобикаля думата Българинъ. Съ това се цели да се предотврати създаване на българска държава отъ ДИОЦЕЗА на българската православна църква.

Следъ дълги преговори които се водятъ отъ Българска и гръцка страна, турското правителство намира за нужно да се намеси въ черковния въпросъ и да учреди българската Екзархия съ сѫответния ФЕРМАНЪ . Това става на 28 фев. 1870 година. Въ този документъ издаденъ отъ турското правителство има неща които заслужаватъ и сѪответния коментаръ.

Въ десета точка на документа се казва , че къмъ ново очредената Българска Екзархия могътъ да се присѪединятъ и други ЕНОРИЙ стига 2/3 отъ еноряшитѣ да гласуватъ за това присѪединение.

Тази десета точка, вбесява Цариградската гръцка Патриаршия която се опитва да измести българската църква отъ географската областъ Македония и да преодврати разширяването на утрешната българска държава.

Къмъ ново очредената Българска Екзархия чрезъ плебисцитъ се присѪединяватъ десетъ Епархий въ областа Македония. Това първо свободно гласуване на българитѣ отъ Македония е описано отъ бившия примиеръ на днешната Югославаска Република Македония по страницитѣ на списание «”Пулс” между 7-14 юний 1995 година.

Следъ Илинденско-Преображенското въстание, българскиятъ елементъ въ Македония и Одринска Тракия е постоянно наблюдаванъ отъ турскитѣ власти които се опитватъ да го изгонятъ отъ неговата родина Македония и Тракия.

Следъ втората Балканска война 1913 година когато се сключва Букорешкиятъ договоръ, Българитѣ губятъ свойтѣ родни мѣста и сѪ принудени да бягатъ въ България. Следъ 1913 година Македония и Одринска Тракия губятъ българската интелегенция и българския клиръ . Българскитѣ черкви и училища сѪ затворени както отъ сърбитѣ така и отъ гърцитѣ.

До първата свѣтовна война въпроса съ Одринска Тракия и Македония не е решенъ.

България губи първата свѣтовна война и това е лишава отъ правото да се интересува отъ свойтѣ сънародници въ Сърбия и Гърция.

НякѪде къмъ 1922 година гърцката Цариградска Патриаршия си е позволила да продаде ДИОЦЕЗА на Българската Екзархия която тогава е подъ сръбска окупация.

Това е проблемъ на гръцката църква която минава за ХРИСТИЯНСКА.

Може ли една чужда черква да продава български ДИОЦЕЗЪ безъ разрешението на БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ?

Следъ вдигането на СХИЗМАТА презъ 1945 година не се знае дали Екзархъ СТЕФАНЪ е Екзархъ и на българитѣ отъ Одринска Тракия и Македония?

Сега въпроса е: следъ като празнуваме 50 години отъ възобновяването на Българската Патриаршия, дали Патриархъ Максимъ е Патриархъ и на българитѣ отъ Одринска Тракия и Македония?

Ако Патрирахъ Максимъ не еПатриархъ на българитѣ отъ Одринска Тракия и Македония защо не е ?

На този въпросъ ще трябва да отговорятъ Македоно-Българскитѣ свещенници и Митрополитъ Йосифъ, който е Митополитъ на Македоно-Българскитѣ черкви въ северна Америка и Австралия.

Г. Младеновъ 21 май 2003 г. Торонто