НАЧАЛО - MACEDONIAN TRIBUNE

М а к е д о н с к а   Т р и б у н а
Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 155 - 2016 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 155 - Year 2016

113 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ

Дойранската епопея - 100 години от най-голямата българска военна победа

Публикувано на август 19, 2016 | Йордан Съев
Българска телефонна станция, откъдето с перископ се наблюдават позициите на врага при Дойран
През 1916 г. България влиза в Първата световна война. За няколко месеца разгромява сръбската войска и само заповедта на германското командване спасява сръбските части от пълно унищожение. Това решение е продиктувано от необходимостта да се запази Южният (Балканския) фронт, където да се привлекат значителни сили на Антантата за сметка на Западния фронт. Затова на победоносната Българска армия е заповядано да прекрати настъплението и да не навлиза на гръцка територия, на която се намират разгромените сръбски войници.
На няколко български военни части е поставена задачата да установят позиции в района на Дойранското езеро, вследствие на което се образува фронт срещу англо-френските сили. Поради краткото време и недостатъчните материали за изграждането на силно укрепени позиции, нашите части успяват да изкопаят само окопи по възвишенията на планината Беласица (главните траншеи са при Дуб и Копа тепе), но те обхващат и равнинната част по брега на Дойранското езеро. Именно там англо-френците решават да атакуват и да пробият българския фронт.
Началото на големите сражения
Сраженията започват на 10 август 1916 г. Три френски и една британска дивизия с обща численост 45 хил. души и 400 оръдия нападат българските позиции, които се отбраняват от 7500  войници, офицери и други чинове. След много силен и продължителен артилерийски обстрел французите и англичаните тръгват в атака. Българите ги посрещат с огъня на 40-те си оръдия и 14-те картечници, което силно оредява атакуващите вериги. Въпреки това към 32 хил. войници от съюзническите сили стигат до българските окопи. Тогава войниците от 27 Чепински и 9 Пловдивски полк под командването на полк. Христо Чаръкчиев излизат от окопите и с атака „На нож!“ отхвърлят нападателите, като им причиняват големи загуби.
Въпреки този неуспех командващият съюзническите сили френски генерал Морис Сарай провежда нови атаки на 15, 16 и 18 август, но те също са отбити от българите. В тези боеве англо-френците дават 7200 убити, а близо 60% от състава им са ранени. Българските загуби възлизат на 1356 убити. За съжаление повечето от падналите в кървавите сражения са забравени. Само в полковите дневници е можело да се прочетат имената на загиналите и то преди всичко на офицерите. Сред тях са подполковниците Иван Мутафчиев и Михаил Българенски, майор Христо Иванов, капитан Методи Стоянов, поручик Димитър Веселинов, подпоручик Петър Сотиров, но е имало и още много други.
Сенегалска трагикомедия
При една от атаките са пленени 34 сенегалски войници от 2 френска дивизия. Българите им дават храна и те благодарят с „мерси“. Понеже тази дума се употребява и от българите (макар мнозина да не знаят, че тя е френска), те се учудват, че за толкова кратко време сенегалците са успели да се научат да говорят на български. След това строяват пленените сенегалски войници, за да ги отведат и затворят, при което те падат на колене и със сълзи на очите молят да бъдат пощадени.
Неразбирайки какво става, българските офицери, които знаят френски език, ги разпитват и те отговарят, че се молят за живота си. Когато са ги изпратили на фронта, са им казали, че ще воюват с българи, които са канибали и особено предпочитат месото на чернокожите, затова в никакъв случай да не попадат в плен. Обясняват им, че това не е вярно и едва тогава те се успокояват. Българите даже пускат трима души да се върнат при своите и да им разкажат, че българите не са канибали.
Смъртта на Димчо Дебелянов
Въпреки че не подлежи на мобилизация, при включването на България в Първата световна война запасният поручик Димчо Дебелянов по свое желание постъпва в армията. Назначен е за командир на 5 рота от Чепинския полк, която води успешни отбранителни боеве при Дойран. След 18 август боевете затихват, но все още продължават отделни сражения. При едно от тях поручик Дебелянов вдига ротата си в атака за отбиване на вражеско нападение и предвожда своите войници. Противникът е отблъснат и преследван. Когато ротата на Дебелянов стига до вражеските позиции от окопите им започва ожесточена пушечна стрелба. Един куршум покосява нежния поет. Това става на 20 октомври 1916 г. край Горно Караджово. На другата сутрин поручик Димчо Дебелянов е погребан в двора на черквата в Демир Хисар. През 1931 г. тленните му останки са пренесени в Копривщица, където отново са погребани.
Следващите етапи
Сраженията се възобновяват през 1917 г., като отново са ожесточени и кръвопролитни. Най-силни и яростни са обаче през 1918 г. Тогава българските позиции се отбраняват от Плевенската дивизия под командването на генерал Владимир Вазов. По негова идея и под негово непосредствено ръководство са построени солидни железобетонни укрепления, някои от които са вкопани на 17-18 м под земята. Затова, когато артилерията на съюзниците направо засипва със снаряди нашите позиции (за 3 дни по тях са изстреляни 100 хил. снаряда!) българите почти не понасят загуби…
Британският генерал Джордж Милн (по-късно той е произведен в чин фелдмаршал и става лорд), който командва англо-френските войски, обаче смята, че там почти не е останал жив човек и затова атакуващите тръгват, без да очакват някаква съпротива. Но когато стигат до нашите позиции, като из под земята излизат българските войници и отблъскват нападенията, а впоследствие преминават и в контранастъпление. Така съюзническите сили дават огромни загуби (над 60 хил. убити заедно с предишните жертви) и се стига  дори дотам, че остават почти без жива сила.
Този изумителен успех дава основание на генерал Вазов да изпрати съобщение в Главната квартира на българското командване, в което казва, че срещу него вече няма боеспособна вражеска войска и той е в състояние да напредне и да превземе Солун! Но не получава разрешение за това…
Когато през 1936 г. в Лондон се чества 20-годишнината от боевете при Дойран и на тях е поканен да присъства генерал Владимир Вазов, при неговото появяване противникът му от 1918 г., вече фелдмаршал Милн, заповядва: „Сведете знамената, минава победителят при Дойран!“
Съдбата на дойранци
Дойранци наричат участниците в сраженията през 1916-1918 г. Благодарение на изградените под ръководството на генерал Владимир Вазов укрития, българите дават минимални жертви в решаващите битки през 1918 г. – по-малко от 500 убити.
Години след това майките на сражавалите се при Дойран войници носят баници на генерал Вазов, че е опазил синовете им.
Другите дойранци са жителите на град Дойран. През 1915 г. градчето Дойран е наброявало около 3000 души, от които 2600 българи. По време на сраженията то е напълно унищожено. Българите, живеещи в него, се преселват в България. Бежанците, които пристигат в София, основават днешния квартал „Света Троица“.

Македонските власти въведоха извънредно положение
Ден на траур в Македония след наводнението
Ден на траур в страната в памет на жертвите на стихията
Стихията нанесе сериозни щети на инфраструктурата
Невижданото бедствие в Македония взе над 20 жертви
Катастрофата в Македония беше дело на природата
Борисов изрази съболезнования за жертвите в Македония, предлага помощ

Агенция Монитор - неделя, 07-08-2016
Премиерът Бойко Борисов изрази дълбоките си съболезнования по повод наводненията в Македония, отнели живота на десетки хора, съобщиха от Министерския съвет. „От името на правителството и лично от мое име изразявам нашата болка за загубените човешки животи и съпричастността ни към македонския народ в тази тежка ситуация”, каза Борисов.
Премиерът разпореди на компетентните български институции незабавно да започнат разговори с администрацията на Македония, за да бъде уточнено с какво българското правителство може да окаже помощ за по-бързото овладяване на ситуацията в страната и подпомагане на пострадалите. Координацията е възложена на началника на политическия кабинет на министър-председателя.

Андрей Новаков и Георг Георгиев се включват като доброволци в отстраняването на щетите след водния ад в Скопие

Съпричастни сме със скръбта на всички жители на Македония, заяви евродепутатът
Публикувано: 7 авг. 2016 | София, България
Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков и народният представител и председател на Младежи ГЕРБ Георг Георгиев заминават за Скопие, за да се включат в отстраняването на щетите, които бяха причинени от бурята и наводнението в македонската столица. Те ще бъдат част от доброволческа инициатива, която цели да подпомогне оперативната дейност на службите за борба с бедствията и авариите в Македония.„Свързах се с българи, които живеят в Скопие, заедно с които ще помогнем за разчистването на пътищата и на жилищните сгради. Ще помогнем на местното население в отстраняването на щетите. Разполагаме с отводнителни помпи и друга техника. Съпричастни сме към трагедията, която сполетя жителите на Скопие и със скръбта на всички жители на Македония“, заяви Андрей Новаков.

1100 години от смъртта на Климент Охридски
Култът към личността

113 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ

20 юли 2016 г.
Днес отбелязваме 113-aта годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. То избухва на 20 юли (стар стил) 1903 година и обхваща Македония и Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Потушаването на въстанието води само в Източна Тракия до 30 000 български бежанци, заселени предимно в днешна Бургаска област.
След организираното от Върховния македоно-одрински комитет Горноджумайско въстание напрежението в Македония нараства чувствително. Правителството на Османската империя засилва репресивните мерки, съсредоточава военни и полицейски части, които извършват масови беззакония. Увеличават се стълкновенията между турските въоръжени сили и чети на комитета.
В тази обстановка през януари 1903 г. част от членовете на ЦК ВМОРО начело с Иван Гарванов свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одрнско. На него не присъстват задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров.  Все пак задграничното представителство на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение. Гоце Делчев е против прибързани въоръжени действия, защото познава обстановката и смята, че без българска подкрепа може да се стигне до поражение, но след идването си в Македония се среща със завърналия се от заточение Даме Груев. Двамата смятат, че след като решението е взето и разпратено по окръзите, връщане назад не може да има и Делчев се подчинява на общото решение. В навечерието на въстанието, обаче той е убит край село Баница на път за конгреса на Серския революционен окръг.
Гоце Делчев дълго време настоява борбата да се води чрез партизанска война. Групата около Гьорче Петров настоява за провеждането на т. нар. перманентна революция, за да не се допусне пълно изтощаване на силите на организацията. Те предлагат действията да се разпрострат във времето и пространството, за да се постигне по-голям териториален и времеви обхват. Членът на ЦК Христо Татарчев се изказва за провеждането на масово и внезапно въстание, като се използват всички сили на организацията и на населението, за да може или да се постигне евентуален успех, или, ако акцията се провали, европейската дипломация да бъде принудена да проведе реформи в Турция.
В края на април 1903 година серия от атентати в Солун ускорява избухването на въстанието. Взривени са сградата на Отоман банк, френския кораб „Гвадалкивир“, прекъснато е осветлението на града. Повечето атентатори загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града.
Въстанието води в Македония и Тракия до 289 сражения на 26 000 въстаници срещу 350 хилядна турска войска, на 994 загинали въстаници, 201 опожарени села, 12 440 опепелени къщи, 4 694 избити, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното население. 3 122 жени и моми са изнасилени от османските чети, а 176- пленени. 70 835 души са загубили домовете си, а 30 000 бягат в България. Жертвите от турска страна са 5325 войници.

Честването на Илинден в Македония

02 август 2016 г. | Владимир Перев
Както всяка година в изминалото полувековие Илинден в Македония се чества с установен ред и ритъм, определени още от времето на Югославската федерация. Се празнуват два Илиндена - първият от 1903г. за въстанието, а вторият Илинден от 1944г., когато в манастира Св Прохор Пчински е направено антифашисткото събрание на Македония и е създадена македонската държава.
И тази година, както обикновено, в навечерието на празника, на телевизията показаха филм с антибългарско съдържание, нещо от предполагаемата фашистка окупация на страницата и героичната борба на “македонския народ“ срещу предполагаемите български окупатори и фашисти.
Днес, на самия ден, празнуването беше с установения ритъм: първо в Скопие, преди паметник
а на първия македонски Президент Методи Андонов - Ченто, говори президента на македонския парламент Трайко Веляновски, за след това на Пелинце, който трябва да замества манастира Св. Прохор Пчински, говори македонския Президент Георги Иванов. Последните десетина години, Сръбската православна църква, в сътрудничество с сръбскато правителство, не позволяват празнуване на Илинден в самия манастир, който сега е на сръбски територия. Затова в близост до манастира, на македонска територия, са направи реплика на манастирския обект и тук се извършва празнуването.
Накрая, основното честване по традиция се случи в Крушево, на местността Мечкин Камен, където говори македонския временен премиер Емил Димитриев.
В телевизионните програми стана дума и за искането за съвместно честване на празника с българските институции и народа на България, но предложението, от участниците в откритата програма, бе отхвърлено като антимакедонско, с ясни заяви, че празникът е само македонски, а Илинден 1944 г. е антибългарски, така, българска страна няма какво да търси в честването.

Ще има избори: “Ванчо ние ще трябва да си поговоримъ“

Г.М. 01/08/2016г.
Тѣзи дни четохъ, че щяло да има президентски избори въ Майка България! Това което четохъ, ме върна доста назадъ и трябва да споделя съ нашиятъ читателъ, единъ разговоръ съ моятъ чичо Радко! Това го пиша за моятъ Красимирчо Каракачановъ, да не си помисли, че съмъ го забравилъ!
Чичо ми Радко преди много години, някѫде къмъ седемдесетте години отъ миналото столетие, се разчуства и почна да ми разказва за една вечеря, която е имълъ въ някоя кѫща въ София съ гнъ. А. Ляпчевъ, следъ вечерята Бай Андрей почналъ “Ванчо ние трябва да се видимъ и поговоримъ“! Моятъ чичо, въ това врѣме вѣче билъ станалъ циникъ и отговорилъ, “Защо Бай Андрей да наняма пакъ избори“? Моятъ чичо Радко се обърна къмъ менъ и каза, още го чакъмъ въ Римъ да си поговоримъ?
Ще трябва да отбележимъ, че въ България се говори за българитѣ въ Македония, само тогава когато има някакви си избори! За примеръ ще Ви дадемъ онова, което бѣ казалъ гнъ. Б.Борисовъ въ Чикаго преди няколко години, той казалъ, че “Македония щялъ да е превземе отъ вътре“? Знаетѣ какво стана на последното посещение съ Никола Груевски въ София? На журналиститѣ не имъ бѣ дадено право, да задъдътъ въпросъ на Колчо “македониста“! Да не забравимъ и това, че презъ 2010 година външниятъ министъръ на България се уплаши да каже, че черквитѣ по северна Америка сѫ строени отъ македонскитѣ българи! Колчо Младеновъ се уплаши отъ сърбитѣ да не го изгонятъ отъ работа?
Въ България интелегенцията има нужда, отъ трезвени лекции по българскиятъ националенъ въпросъ! Някой ще трябва да имъ разкаже, че ВМРО не се сѫздаде за да прави две Българии, а една България отъ Черно Море до Охридъ и отъ Дунавъ до Бѣлото Море! На тѣзи интелектуалци, някой ще трябва да имъ разкаже онова, което е напислъ единъ блгаринъ отъ Вардарска Македония за “Автономията като тактика въ Македонсското Освободително Движение“.
Сѣга при тѣзи избори, ще се разтягътъ локуми пълни съ обещание за македонскитѣ българи, а да не пишемъ, че сръбската БКП ще направи България земенъ рай, ако народа гласува за тяхъ!

ДВА ИЛИНДЕНА СА МНОГО, НО ЕДИН НЕ СТИГА

01 август 2016 г. | Владимир Перев
В Македония честването на Илинден винаги е било съпътствано с многобройни недоумения, мъглявини и неизчистени позиции и мнения. Илинден се представя като “борба на македонския народ за свобода и независимост“. Илинден се представяше и като борба за собствена национална и етническа – народностна изява, потвърдена от саможертвата на героите в самата борба. По-точно казано, идеите, идеалите и залагането на македонското население за собствената свобода и етническа принадлежност, така недвусмислено показани в първия Илинден от 1903 г., оставаха засенчени и замъглено изкривени в пушилката, вдигана относно вторият коминтерновски Илинден от 1944 г.
Няма съмнение, че Илинденско - Преображенското въстание от 1903 г. е акт на самосъбуждане на македонското население, акт на съзнателна саможертва върху олтара на свободата като показно дело на себеопознаване и самодоказване. Дълбоко в себе си, в дълбините на своята националност, въстанието е македонско и българско, македонско на народът който го провежда за собственото си освобождение в Македония и Одринско, но и българско, като ясен израз на своята етническа принадлежност на този “въоръжен народ“, които иска да се присъедини към обществото на своите вече освободени братя в съществуващата но тогава недостижима родина България. Записаните спомени и сведения на оцелелите ясно говорят за “въстаналия въоръжен народ“, за многобройните му жертви, за идеите и идеалите не само на въстаниците, но и на целия разбунтувал се народ.

Пълен текст

Илинденъ и последицитѣ!

Г.М.24/07/2016/
Днесь празнуваме 113 години отъ Илинденско-Преображенското въстание отъ 1903 година. Днесь както и преди сърбитѣ, не позволиха на тяхнитѣ аргати въвъ Вардарска Македония да празнувътъ съ насъ българитѣ нашето общо Илинденско-Преображенско въстание! Сърбитѣ въ градъ Торонто преди години казаха, че тѣ няма да позволятъ връщането на поробена отъ тяхъ Македония, къмъ нейнитѣ български корени. Няма да има и подписване на какъвто и да било договоръ съ България, независимо отъ това, че смѣ единъ и сѫщъ народъ, ограбенъ и анатимосънъ отъ онези които ни управлявътъ!
Въвъ Вардарска Македония ни будалкътъ, че ВМРО е вдигнало въстание на някъквси “македонски“ народъ за някаква си “Слободна и Независна Македония“! Документитѣ отъ този периодъ на нашето българско минало говорятъ, че това въстание е вдигнато да накара великитѣ сили да вземътъ страната на насъ поробенитѣ българи, отъ Македония и Одринска Тракия и ни бѫде дадена Автономия до прикачването ни къмъ Майка България! Ние няма да пишемъ какво стана следъ въстанието, съ нашитѣ български войводи? Сѣга вѣче всичко е ясно! Ние ще трябва да се разберемъ съ албанцитѣ, за последното кантонизиране на Вардрска Македония! Няма да има вѣче надлъгване съсъ сръбското МАНУ въ Скопие, понеже тѣ искътъ нашето българско минало въ Македония, да бѫде провеждано на несѫществувъщъ езикъ! На българско правителство днесь остава, да се продължи даването на българско гражданство, на онези българи чието гражданство бѣ отнето, следъ като Вардарска Македония бѣ ри-окупирана отъ сърбитѣ презъ Окт. 1944г..
Вѣче всичко е ясно, ще трябва да работимъ за една България, между насъ българитѣ въ България и тѣзи въвъ Вардарска Македония! Най ясно го каза и последниятъ лидеръ на ВМРО Гнъ.Иванъ Михайловъ (1968г.) ВМРО не се сѫздаде да прави две Българии, а една България отъ Черно Море до Охридъ и отъ Дунавъ до Бѣлото Море!

Илинден в Смилево


24 юли 2016 г. | Владимир Перев
Македонските българи, както и други граждани на Македония празнуваха деня на Илинденско Преображенското въстание, по традиция, в село Смилево, родното място на Дамян Груев и мястото, където се провежда известният Смилевски конгрес през май 1903 г., което означава и началото на въстанието. Преди многобройния народ събран в памет парка на Дамян Груев и илинденските въстаници говори Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО-БНД, както и членове на македонско българските асоциации, а бяха и прочетени поздравителни писма на евродепутата Андрей Ковачев и от партията на премиера на България - ГЕРБ.
Както и предишни години поканени бяха и представители на актуалната македонска политика, но, както и предишни години, никой не се появи на македонско българското празнуване на Илинденско Преображенското въстание.
Съвместното празнуване на датите от общата македонско българска история остава за някои други, бъдещи години, което означава и по-нататъшно забавяне на подписването на известния договор за добросъседство между двете държави.

Писмо от един приятел от Македония

06.07.2016г.
Здравейте Гошо, стар българине,
В Македония не се случва нищо. Груевски държи властта здраво с двете си ръце и в страната няма сила, която може да го свали от власт. Опозицията е слаба и разединена. Това са потомци на старата номенклатура, те не са се научили да бъдат без власт, но не искат да работят и да останат на власт ... затова се разпадна комунизма в Македония и навсякъде по света. Единствената надежда остава международната общност. На тях омръзнало им е от лъжите и измислиците на Никола и търсят начин да го сметнат от власт, но при другите не могат да намерят правоимащи лица.

Пълен текст

Младен Сърбиновски: Жестоки антибългари са и ВМРО-ДПМНЕ, и СДСМ

08.07.2016 | FrogNews | интервю на Ана Кочева
Крадем гръцка история, фалшифицираме нашата и ваша, общобългарската средновековна история... Добре прикритите зад името ВМРО македонисти ни доведоха до всеобща катастрофа, разказва най-големият съвременен писател от Македония.
- Младене, би ли описал ситуацията в Македония. Изглежда горещо не само в температурно отношение.
- Абе, Ани... В този момент, когато хората колективно се въртят по слънчевите скари и изпитват тежки мъки от това, дали бирените им коремчета са намалели и видим ли е ефектът от скъпите антицелулитни кремове, ние трябва да проявяваме съчувствие към проблемите им.  Не си ли въобразяваме, че искат да четат тъкмо нас? Не, изобщо не си въобразяваме! Само виж колко са четени и препечатвани и по други сайтове, а и коментирани, предишните ни интервюта... Затова веднага ти отговарям. Този хаос в Македония е междумакедонистки сблъсък, междуудбашки сблъсък или, както казва народът, междусърбомански сблъсък. След 2001 година когато станаха и военният конфликт с албанските паравоенни формации, и изгубената война на македонските въоръжени сили, се подписа Охридският рамков договор. И толкова самохвалната АСНОМСКА, Второилинденска, удбашка Македония се превърна в губеща. Сама себе си обезсили и оттогава сме “рамкова“ Македония. Според новата Конституция, след войната ние сме само най-многобройната македонска етническа общност. Всемогъщата свирепа УДБА тогава, губещо, се раздели на два поляризирани табора: властимащата ВМРО-ДПМНЕ, русофили, хард македонисти, чрез Белград за Москва и опозиционерите СДСМ, софт македонисти, проамерикански настроени, чрез Белград за Вашингтон. Разбира се, те - и едните и другите - са жестоки антибългари. За техния антибългарски шовинизъм аз сам най-доброто доказателство.

Пълен текст

 
Hosted in Toronto by Macedonian Tribune
counter.de
Назад към съдържанието | Назад към главното меню