Отиване към съдържанието

Главно меню:

ДОБРЕ ДОШЛИ ВЪ ИНТЕРНЕТЪ СТРАНИЦАТА НА МАКЕДОНСКА ТРИБУНА!

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 181- 2018 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 181 - Year 2018

ВЕСТНИКЪ НА БЪЛГАРСКОТО ЕЖЕДНЕВИЕ ВЪ СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ


ТОДОРЪ АЛЕКСАНДРОВЪ И ИВАНЪ МИХАЙЛОВЪ

Референдумъ и какедонизъмъ заедно въ Европа.
На 30 Сеп.2018 година ще има фъмозенъ референдумъ за влизане на Северна Македония въ НАТО и ЕВРОПА.Независимо отъ резултатѣ на този референдумъ Северна Македония си остава сръбска по-всички международни правила.Зоранъ Заевъ каза ,че съ подписване на договора между Гърция и Северна Македония, измислената отъ Коминтерна “македонска“ нация и какафонизираниятъ б ългарски езикъ си оставътъ,като нещо много важно за сѣга!
Отъ това което сѫ написъли сръскитѣ даскълчета по страницитѣ на всички еръбски вестници въ Северна Мъкедония личи ,че тѣ даскълчетата на сърбина Стоянъ Новаковикъ ще си останътъ съсъ Сърбия !
Северна Мъкедония, ще се отдълечи отъ България и тогава сърбо-македонцитѣ на Зоранъ Заевъ, ще искътъ частъ отъ Пиринскиятъ край на Р.България, да имъ бѫде дадена на тепсия и да превърнатъ тѣзи българи, отъ този край да бѫдътъ фънатични анти българи, каквито сѫ всички упраници на Мъкедония отъ сеп 1944 година до наши дни!
Лошото за сърбо-македонцитѣ е ,че днесь албанцитѣ които населявътъ западната часть на Северна Мъкедония, икътъ Албания на Сали Бериша и останалиотѣ лидери на алабцитѣ, сѫ за една Албания на Бълканския полу-островъ .Тѣзи искъния на албанцитѣ, няма да позвулятъ на сърбо-македонцитѣ да вкарътъСеверна Мъкедония, въ някъква си трета Югославия!
Днесь когато пиша този материалъ, Ангелъ Джембаски писа въ www.vmro.bg, че момчетата отъ Пиротска, ще искътъ отварянето на границата отъ Черно Море до Охридъ и правенето на една България.Това неще ние го казахме на Киро Глигоровъ на сеп.12 1992 и го питахме той съ насъ българитѣ ли е или съсъ сърбитѣ?
Сѣга на дневень редъ, е този моабетъ, а не дали Северна Мъкедония ще влиза въ НАТО или ЕВРОПА?Децата на Тито македонски нямътъ много избуръ?
Отъ 1 Окт.тази година нашета измъчена Мъкедония става двуезична!

Г.Младеновъ 28/09/2018





Моята леля отъ Демиръ Капия, Сѣверна Мъкедония


Преди много години (1972)се бяхъ унесълъ и помолихъ моятъ чичо Радко,да ми позволи да поканя сестрата на чичо Тодоръ Алекснрдовъ, дабѫде гость на конгреса на МПО!Чичо Радко се сѫгласи и азъ тръгнахъ за Цариградъ, но преди това се спряхъ въ сѣло Демиръ Капия, кѫдето бѣ изселена сестрата на моятъ баща, това бѣ леля Муша отъ Сѣло Търлисъ,сѣга часть отъ Бѣломорска Македония.Тя бѣ изгонена като българка 1945 и дадена на сърбитѣ отъ сръбското БКП следъ Бледското спорѫзомение отъ 1946 година!Допускъмъ ,че някѫде е писано за това какъ отъ българинъ се става чичть македонецъ ?Това ще го оставя на сръбскитѣ даскълчета отъ България и Мъкедония да го напишътъ?
На разговора съ моята леля участваше и единъ отъ мойтѣ братовчеди,който вече се бѣ македонизиралъ! Моята леля Муша ме помоли, да потърся нейниятъ братовчедъ и голямъ българинъ на име Теодосий Икономовъ, той е билъ някѫде по Америка! Тя не престана да го фали, колко голямъ българинъ е билъ нейниятъ братовчедъ Теодосий. .Казами тя да го помоля дядо Теодосий да имъ помогне на мойтѣ братовчеди, да се върнътъ въ България и се спѫсятъ отъ сърбитѣ!
Мълчахъ мълчахъ и най-после казахъ лелю дядо Теодосий да не е дядо Теодосий Гологановъ ?Той той Гоше той е ако го видишъ, помоли го да ни помогне да се върнемъ въ България!Моятъ македонизирънъ братовчедъ се намери въ необрано лозе?На другиятъ день тръгнахъ за Цариградъ отъ летището въ Бѣлградъ!

Г.Младеновъ 13/10/2018/г.



Ами сѣга на кѫде?

Прикъскитѣ съ пъспортитѣ на македонскитѣ българи приключвътъ и никой не е виновенъ освенъ, онези момчета ,който сѫ окопирали Пиротска 5 въ градъ София България?Всичко се промени та си остана сѫщото съ много малко промени!Въ Сѣверна Америка българитѣ който сѫ дошли да живеятъ тукъ за всичко сѫ виновни!По българскитѣ вестници тукъ въ новия свѣтъ ние, който смѣ въ редоветѣ на МПО смѣ виновни за всичко и отгоре на това смѣ били простаци и за това смѣ българи!Ако не бѣхме простаци щеше да смѣ югословени по националность и “македонци“по раса!Нашитѣ свѣщенци сѫ били разколници понеже пишели меморандоми до Обществото на Народитѣ ,че славянитѣ по Македония били българи! Какъвъ голямъ гряхъ да пишешъ меморандоми че славянитѣ въ Македония сѫ българи!За какво ли не не смѣ виновни?Виновни смѣ,че смѣ пишели писма и оспорвъли измислената отъ КОМИНТЕРНА “македонска“нация, прочететѣ научната десертация на Христо Костовъ отъ университета въ Отава въ Канада?Сѣга,когато българската тръгедия се разиграва по страницитѣ на балканскитѣ вестници,пакъ ние македонскитѣ българи, смѣ виновни ,ние смѣ взимали подкопитѣ ние,смѣ си ги делели и на края, никой ни лукъ ялъ ни на лукъ мирисълъ!

Въ момента всичко което става по страницитѣ на балканскитѣ вестници е да се пекъсне даването на българско гражданство на българитѣ отъ Македония и даѝ се предотвръти българскиятъ Ашлюсъ между България и Македония!





Какъ ще бѫде приета Северна Македония въ НАТО!
Г.Младеновъ | 29/08/2018
Този брой на „Македонска Трибуна“ ще го посветимъ на нашитѣ български герои, които презъ цѣлиятъ свой животъ посветиха за свободата на българитѣ отъ Македония и Одринска Тракия и направиха всичко, което можеха за тѣхното обединение съ Майка България. Днесь ни пишатъ, че Северна Македония щѣла да бѫде приета въ НАТО и Европейскиятъ съюзъ съ сегашниятъ какафонизиранъ български езикъ и какафонизирана българска история. Какво ще правятъ децата на сръбскиятъ зетъ Георги Димитровъ, още не знаемъ, понеже не сѫ се изказали, и нѣма яснота! Гн.Заевъ съ своето заявление, че Илинденското въстание ми ти било “Македонско“, принуди сръбската комунистическа партия да се разграничи отъ онова, което каза Заевъ и да се върне къмъ своитѣ български корени!
Дветѣ сръбски формации на БКП, едва ли биха имали смѣлостьта да минатъ днесъ къмъ сърбо-македонцитѣ. Нещата почватъ да изглеждатъ все по-български, въпреки че сърбо-македонцитѣ бръщолевятъ глупости, че езика на Блаже Конески (а не Благой Коневъ) щѣлъ да се запази такъвъ, какъвто е сега! Ще има промени и тѣ нѣма да бѫдътъ въ интересъ на сърбитѣ, нито пѫкъ на гърцитѣ! Народътъ въ Северна Македония не иска да има граница съ България, а да бѫде часть отъ самата България.
Европа иска да запази Северна Македония за сърбитѣ и гърцитѣ, но тази Европа не е вѣче Европа на Klemanso и Лоидъ Джордъ отъ 1919 година! Въ днешната Европа и ние българитѣ имаме право на мнение, и то е въ защита на истината!
И най-после, и моитѣ чичовци ще си кажатъ думата, и то отъ гробоветѣ! А тя е една – истината! Такива, каквито винаги сме били ние македонцитѣ, каквито сме сега, и каквито винаги ще бѫдемъ - българи!
ИВАН МИХАЙЛОВ - Вярност, състрадание, мечта...
Владимир Перев | 05.09. 2018
На 5 септември се навършват 28 години от смъртта на вожда на ВМРО Иван Михайлов и повече от 122 години от неговото рождение. Той не е само вожд и легенда на ВМРО и безспорната личност на борбата на македонските Българи за тяхната национална свобода, но и за желанието за тяхна държава, или пък за съединението с майчината държава.
Роден в щипското Ново село през 1896 г., той е предопределен за времето което идва, с предопределена съдба за собствената си роля в борбата за свобода на покореното българско племе в Македония. Баща му и единият чичо Атанас, са членове на ВМОРО, а другият чичо, Спиридон Михайлов е офицер на Българската армия.
Учи екзархийска гимназия, матурира в покроеното от сръбите Скопие отхвърля сръбскота стипендия и се прехвърля в България, страната на неговите мечти и сънища. С нарушено здраве, участва във военните действия през 1913 г., а по време на Първата голяма война е кмет на село Богословец, Щипско ... след войната е студент в Юридическия факултет в София, за след това да стане личен секретар на лидера на възстановената ВМРО, Тодор Александров. След неговото убийство през 1924 г., той е избраният лидер на организацията и неин безспорен вожд до края на живота си.
Неговото име е синоним на вярност към традициите на историческата ВМОРО, той е нейният найдоследен последователно верен на българския национален идеал за организацията и нейната жажда за свобода. Тя вярност никога и с нищо не е разколебана, дори нито по в трагичните моменти от живота му, когато Сръбската полиция в Щип убива баща му Михаил и брат му Христо.
Иван Михайлов е бренд на борбата срещу болшевизма на балканските простори, а многобройните сблъсъци в организацията, са действително решения на ЦК на ВМРО срещу московската агентура в България и предателите на българската кауза в Македония, винаги извършвани над тези, които са встъпили в служба на сръбските разузнавателни служби. Тя безкомпромисност с враговете на македонското дело постановена още в Солун през октомври 1893 г., му прибави уважението на целия демократичен свят, но и омразата при югославските, българските и съветските болшевички структури, винаги готови да предадат националните интереси на народа, в услуга на въображените центрове на Коминтерна по целия свят.
Но животът на този малък на ръст човек, винаги с крехко здраве, не е само борба, конспирацията или отмъщение. Една душа пълна със страст, не може да остане без визия за бъдещето на своя народ, без мечта за бъдещето си в мир и толерантност. Образован, истински ерудит, той е визионер на бъдещето, той образува и щедро подкрепя Македонския научен институт, нещо като нова, паралелна българска академия на науките, която продължава и до ден днешен. Той вижда значението на македоно българската емиграция в Америка, така че по негова заповед, поверителния човек, Йордан Чкатров става организационен секретар на Македонскате патриотически организациии в Америка и Канада, а същевременно и главен редактор на имигрантския вестник "Македонска трибуна".
Зад себе си оставя огромен мемоарско публицистичен опус от повече от 12000 страници, литература, която днес е необходима за да се разбере величието на македонската борба ... това са героизма, нещастията и сълзите на македонските Българи.
Дейността на ВМРО свършва с просъветският преврат през 1934 г. воден от Кимон Георгиев, а Иван Михайлов, съпругата му Менча Кърничева и най-близките сътрудници продължават своя път през имигрантски центрове на Европа, за всичко това да приключи в Рим през 1990 година.
Иван Михайлов не успя да осъществи мечтата си, да създаде македонска държава на народа с българска идентичност, не успя нито в съня на Тодор Александров, да направи обединение на българското племе в една държава. Но посятото семе на пламъка на бунта просъществува в Македония, а черно червените знамена се вееха като в ранните години на независимостта, така и днес. Той беше героя на нашите младежки мечти, ангелът-отмъстител срещу всичките бандити на македонската земя.
Нашите предци, от неговото дело не учеха на вярност и безкомпромисност, а ние, ние ще ги учим следващите поколения за мечтите на един народ в борбата за свобода, за мечтите толкова дълбоко скрити в македонските намъчени души...
Когато кръчмарят потърси своето
Македония трябва да се срещне с историята
Владимир Перев | 24 SEP 2018 | Factor.bg
Владимир Перев:
Червена е кръвта, що кипи в нас;
червена е мълнията, пробиваща облака,
червено е небето, изгрее ли зората,
червено е знамето, що се гордо вее,
червена е омразата в нашите гърди,
червен е и гневът, който ни обзема.
О, тирани, чуйте – няма да крия –
и нашето отмъщение червено ще бъде!
Някъде в моите младежки години, в далечната вече 1963 година, разхождайки се из центъра на Белград заедно с мой много по-стар роднина, на Неманина улица, срещу сегашното министерство на финансите на Сърбия, в малката градинка видях бюста-паметник на младия поет и революционер Коста Абрашевич (Абраш), за когото, честно казано, дотогава не бях чувал. Останах стъписан от поетичната сила на стиховете върху постамента на паметника, от енергията, която извираше от тях. Моят по-стар роднина, по националност хърватин, партизанин, борец за правдини, носител на медала Партизанска споменица 1941 г., полковник по професия, но философ по образование, внимателно следеше моята реакция, направо казано моето възхищение и, гледайки ме „под око”, се обърна към мен със смирен тон и изненадваща реплика: „Виж, Владо”, ми каза той, „колко млад човек, а колко омраза и гняв у него. Хубаво е, че млад е умрял, помисли: ако беше останал жив и ако беше, да речем, на моето място, можеш ли да си представиш на какво щеше да е способен този млад и отровен от омраза човек, какви жестокости би могъл да извърши...”
Замълчах, продължихме да вървим през Теразия все така мълчейки, седнахме на кафе в градината на „Касина” и дълго, дълго мълчахме в този топъл и приятен септемврийски ден. След няколко месеца полковникът се пенсионира, почина през 1974 г., аз живеех почти при него, но никога повече не проговорихме за младия „двудомен” поет, починал твърде рано от естествена смърт. Дори бях позабравил случката...
Някъде към края на 70-те години на миналия век в София се запознах със забележителния интелектуалец Коста Църнушанов. Прилепчанин с постоянен адрес в София, приятел на татко и на Димитър Талев, познат и признат ванчомихайловист, български затворник и лагерист, но и писател, преводач, фолклорист, талантлив новинар, изобщо една забележителна със своята ерудиция личност. Първите ни контакти не бяха успешни. Той, както и останалите по-стари ванчомихайловисти не пушеше, не пиеше, не го интересуваше бохемският живот, беше ужасно затворен и конспиративен, а в своя дом беше ужасно нелюбезен с мен – не ми позволяваше да пуша и не ме черпеше с алкохол. Затова се изненадах, когато чрез моите роднини поръча да го посетя. Веднъж пристъпи към дело и ми показа ръкописа (машинопис) на неговите две книги, които трябвало да излязат от печат при падането на режима на Живков, като твърдеше, че това ще стане скоро. Това бяха книгите „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него” и втората – „Кратка история на ММТРО /Македонската младежка тайна революционна организация”. Показа ми и куп документи и разкази на свидетели за нещастните дни на сръбската окупация на Македония от 1918 до 1941 г., както и по времето на комунистическия режим в Македония от 1944 г. нататък. Търсеше моята помощ за откриване имената на убитите и техните палачи, а за да ме убеди и спечели някак, ми показа няколко фотографии на покойния ми баща в компанията на познати михайловисти, фотографии, които аз никога не бях виждал.
Така се започна... тогава вече знаех за застреляните във Велес, но за първи път чух за убитите петима студенти от Струмица, за убитите в много градове на Македония в първите дни при влизането на партизаните в местата, напуснати от германската армия. Четях старателно подредените страници с все още недостатъчни източници и пред мене се появи споменът за паметника на Коста Абрашевич в Белград, неговите заканителни стихове, думите на моя хърватски роднина – борец за правда; пред мен възкръсна усещането за дългото, мълчаливо и топло есенно пладне в градината на „Касина”... нещата изведнъж ми станаха по-ясни, а нова светлина обагри вече позабравения лик на полковника-философ.
Църнушанов успя, непосредствено преди смъртта си, да оформи и двете си книги по един публицистичен начин, а след него темата, вече научно, дообясни българският историк Веселин Ангелов в своя труд „Македонската кървава Коледа”. С това темата би трябвало да е приключила, но работите не се развиват според нашите желания, миналото винаги се връща като неплатена сметка...
Вашингтон, годината е 1995-та. Група от Македония и България гостуваме на регулярната Конференция на Македонската патриотична организация (МПО) във Вашингтон. Присъства и Владимир Милчин, поканен да приеме Плакета на МПО като признание за неговата борба и борбата на Сорос за демократизацията на Македония. Обкръжен е с внимание и почит. Неколцина от нас – от България и Македония (без Милчин) сме и гости на Държавния департамент, където осъществяваме няколко многочасови срещи. Атмосферата е мирна, стабилна. На Конференцията трябва да говори и Джейн Къркпатрик, предишна посланичка на САЩ в ООН. Преди това има малък коктейл, организиран от председателя на МПО Иван Лебамов в чест на гостите от Македония и България. В залата на коктейла има фотографии и паметни думи, изречени от кажи-речи всички македонски революционери, но на самия вход има фотография на петимата струмишки студенти. Джейн Къркпатрик се спира и се интересува от съдбата на тези „деца”, както ги нарече възрастната дама, а Иван Лебамов с внимателни думи ѝ обясни тяхната съдба и злодеянията на комунистическата власт в Македония, наблягайки на факта, че това е „последното убийство без съд и присъда на невинни граждани на Македония”, като напомни, че сега за това се знае нашироко, но няма никакви политически последици за извършителите и инициаторите. Ситуацията е малко зловеща, защото между нас е Ристо Пецев, внук на брат на един от убитите студенти, Мирко Пецев. Лебамов го представя на Къркпатрик, с няколко думи обяснява кой е този млад (тогава) човек и всички заедно вървим към мястото на коктейла. А Къркпатрик се обръща към Пецев с думите: „ Знам какво мислиш, знам горчивината в душата ти, но така се усвоява свободата... вие там трябва да се срещнете с историята”. Усвояването на свободата, срещата с историята – тази мисъл не ми даваше сън в следващите няколко дни във Вашингтон, а неспокойните нощи бяха последвани от смътното припомняне на стиховете на Абрашевич.
Ах, да, да не забравя, че тогава никой не беше чувал за Кьосето... но дали е така, дали съм прав? Не само във вашингтонските безсънни нощи, но и у дома ме измъчваше един въпрос: дали някога са се срещали Кьосето и Коста Абраш, а ако не са, дали поне са чували един за друг. Кьосето сигурно не е чел поезията на Абраш, а той може би е чул за действията на Кьосето като „народен ликвидатор”... може и да е било така, трябва само малко въображение, за да се разбере кой кого е вдъхновил.
Андон Янев Лазов-Кьосето до преди десетина години бе непозната личност в македонската история. За него бях чувал още в детските си години, той беше някаква митологична персона. Властта на Груевски искаше да представи тоя корав българин като македонист и му направи паметник в Скопие, пред Съдебната палата. Новото правителство, на Заев, веднага срути паметника, още през първата седмица от идването си на власт... Днес името на Кьосето е извор на омраза срещу всичко българско и всичко, което говори за връзката на македонците с традиционното ВМРО на Х. Татарчев, Делчев, Груев и другите основатели на организацията в Солун...
А сега за действителността без въображение.
Жестокостта на новата власт и привилегиите от „усвояването на свободата”  първи са почувствали гражданите на Прилеп. Веднага с влизането на партизанските единици в града, започва арестуването на всички онези, за които се предполагало, че може да са опасни за народната власт, дори и на онези, които били неблагосклонни, но съгласни с новата власт. За няколко дни са убити следните лица: Димче Топличанец-Клайнето, шивач, на 43 години, потомък на един от падналите герои в битката на връх Ножот  в 1907 г.; Ордан Дебеломесо, на 70 години, основател на Комунистическата партия в Прилеп; неговият син Христо Йорданов-Дебеломесо, студент; Трайче електротехникът от с. Селце; Коце Кюрчиев, един от основателите на Комунистическата партия на Югославия в града (той се самоубива при опита да бъде арестуван); Александър Хаджиздравев, юрист, потомък на възрожденското семейство Хаджиздравеви и внук на един от основателите на ВМРО, Андон Димитров; после неговият чичо Панче Хаджиздравев, завършил физика и математика в Лиежкия университет, Белгия (от мъка за внука се самоубива, оставяйки прощално писмо с думите на Даме Груев: „По-добре ужасен край, отколкото ужас без край”); Ицко Иванов Сърчарот, търговец на стъклария; Илия Ристески-Лажо; Дончо Северски от Варош, бивш организационен секретар на ВМРО в турско време; Мамин Колю, шивач; Мирко Симоновски, на 65 години, кмет на село Десово, братовчед на Димитър Талев (той бил обесен лично от Вера Ацева); после Илия Оровчанец-Никодинец; засега непознатият Ицко Радески и Милан Гюрлуков от Кривогащани, стар ВМРО-вски войвода.
Има някаква закономерност в извършените убийства, която няма общо нито с вярата, нито с българската власт, нито с някаква идеология. Александър Хаджиздравев бил прокурор по време на войната, работил с българските полицейски служби на професионално равнище, затова знаел кой от заловените партизани и комунисти как се е държал по време на разпитите. Неговото убийство е решено още докато партизаните са били в гората и е организирано така, че да бъде извършено от негов съсед, някой си фурнаджия, а на делото да му се даде вид, че това е в резултат на комшийско неразбирателство. Някой е искал да прикрие следите за собствените връзки с българските служби за сигурност. Ордан Дебеломесо и Коце Кюрчиев са били вероятно най-старите членове на Комунистическата партия в Югославия още от 1921 г., лежали по затворите в Сремска Митровица и Лепоглава и биха могли много неща да кажат за държанието на някои изявени комунисти пред сръбската кралска власт. Техните връзки с комунистите още от времето на Милан Горкич и Петко Милетич били дебели и стигали както до Белия двор в Белград, така и до хотел „Лукс” в Москва. Те е трябвало да бъдат ликвидирани без съд и присъда, защото само мъртвите не говорят.
Убити са и двадесетина българи от местната администрация, начело с коменданта на гарнизона, някой си подполковник Белчев. Убийства без съд и присъда трябвало да се извършат и на други хора, но Ченто, тогава все още на власт, бил възпрян от планираното по-голямо клане в Прилеп. Интересна е смъртта на Димче Топличанец-Клайнето. Той бил отведен при Темпо на разговор, Темпо уж щял да му прости всички „пробългарски” грехове, но с условието да издаде имената на приятелите и другарите на Методи Шаторов-Шарло от Прилеп. Клайнето отказал и Темпо лично го застрелял на видно място. В Прилеп се е случил и един куриоз. Там „народната власт” организирала тълпи от млади хора, които по цели нощи скитали из улиците, викали „смърт за народните врагове”, а най-интересен е лозунгът „Зора Дембалица на сапун ще я направим”. Каква идея, да я правят на сапун, а казват, че никой не знаел за съдбата на евреите! Думите се отнасят за Зора Геракова Думбалоска, която е убита от нейния съпруг, верен слуга на новата власт... Нормално, това убийство остава ненаказано...
А, бе! Какъв Кьосето, какви глупости, дреболии! Той бил човекът аматьор, най-обикновен дилетант в работата... тези били майстори, които са чели Абрашевич.
В Куманово листата изглежда страшна: д-р Йосиф Андонов, лекар, бивш член на ММТРО; Кръстю Лазаров-Кумановски (Конюшки), 70-годишен, стар войвода на ВМРО и борец както срещу турците, така и срещу сърбите; Богдан Шекерджийски, Трайко Джимрески, Киро Мургашински, Петър Кралевски, Тодор Сопотски, после цяла плеяда хора от 32 до над 70 години, за да завърши с убийството на стария екзархийски учител още от турско време Теодоси Джартов. Вече в напреднала възраст, той бил арестуван и разпитван, вероятно неговите отговори не били по кефа на следователите, та го набедили за болен и бил откаран в болницата. Хвърлили го от втория етаж на болницата, само няколко минути преди да се срещне със семейството си. И той не трябвало да бъде изправен на съд. По време на кралска Югославия като „отявлен бугараш” бил осъден на шест години строг тъмничен затвор и лежал в Митровица и Лепоглава. Там се срещнал с много от комунистите, познавал поведението им в затвора и сработването им с властта, та затова трябвало да му бъде запушена устата, без съд и присъда...
В Куманово има още един куриоз. При влизането на партизаните в града, за комендант бил поставен някой си Кочо Попов, кумановец, книжар по професия и човек с напредничави убеждения. Арестуваните лица начело с д-р Йосиф Андонов, Кръстю Лазаров Кумановски, Мургашински, Джартов и другите му били представени, била издадена заповед за задържане и отведени в затвора. Когато за това разбира Светозар Вукманович-Темпо, нарежда всичките да бъдат убити без съдене. Кочо Попов се възпротивил, твърдял, че съдът трябва да се произнесе за техните дела. Темпо няколко пъти разпитвал и нареждал всички да бъдат екзекутирани, но Кочо Попов не разрешавал. Накрая Темпо му изпратил телеграма, с която го викал на „консултация” в Белград, а „патриотите темповисти и колишевисти” от УДБ-а свършили работата в отсъствието на коменданта Попов.
За избитите във Велес на 14 януари 1945 г. се знае почти всичко. Излишно е да се повтарят общоизвестни факти за насилието над тези хора, но все пак не е излишно да се кажат някои неща, които не са нови, но са по-малко познати. Главната личност на трагедията в тази мрачна януарска нощ е известният велешки лекар д-р Богдан поп Горчев. Той е завършил медицина във Виена, а съпругата му е завършила фармация също във Виена. Той бил един от основателите на ММТРО, а съпругата му основателка на женската секция на ММТРО. Двамата живеели във Велес. Трябва да се знае, че Богдан имал четири полицейски досиета: едно югославско от кралската полиция, което сега е в архивите в Белград, едно от австрийската служба за сигурност и, естествено, едно посмъртно, направено от УДБ-а. Никъде, в нито едно от тях, няма данни да е бил сътрудник на службите, бил е само наблюдавана личност заради своите патриотични (български) чувства. Бил син на македонската земя, тука се родил, когато завършил медицинския факултет тук се завърнал да работи.
В досието му от УДБ-а няма нито дума да е издал някого, да го е наклеветил или да е отказал да помогне на някого. Напротив, има сведения на велешани, които твърдят, че „той знаеше къде скитаме, знаеше откъде е раната от куршум, ама не казваше никому; дори ни даде пари за лекарства”. Е, возел се в колата (или файтона, за удбашите това не е ясно) с германския комендант на града... че с кого искате да се вози германецът, роден виенчанин, няма да тръгне с велешките копуци, които и македонски не знаели, бога ми, на тях и сега езикът не им върви. В цял Велес само той бил висшист, получил образованието си във Виена, както и неговата съпруга, къде другаде, ако не в неговата къща, ще слуша радио германецът и ще пие коняк?!
Велешкият случай, освен по многото жертви, е показателен и с други куриози. Никой не знаел например къде са закопани 53-ма убити велешани. Роднините им търсили телата да ги погребат, но всякъде срещали вдигане на ремене и неопределени отговори. Истината обаче е друга... мнозина знаели, но не смеели да проговорят. Героят на тази история е обичаният човек, патриот от с. Отовица, Велешко, Тодор Гулев. Мой приятел от едно време, през една от богатите вечери в гостолюбния му дом той ми каза, че и със затворени очи, в полунощ, може да намери мястото, където са застреляни велешаните. Журналистът и фоторепортер от „Фокус” Драги Новоселски, добър приятел на Никола Младенов и негово протеже (за съжаление и двамата са вече покойници), който беше с нас на гости, през следващите няколко дни, вече с журналиста Стево Шароски, също от „Фокус”, заедно с Тошо Гулев намериха мястото, наистина в полунощ, както каза Гулев. Излезе голям репортаж във „Фокус” и кълбото започна да се размотава. Потвърди се, че затворниците са били закарани на лобното място вързани и не са били застреляни, а убити с търнокопи, секири и мотики  от няколко италиански пленници. После са били застреляни военнопленниците и всички са били заровени в една или две близки ями. Историята беше публикувана във „Фокус” някъде в средата на 90-те години на ХХ век и предизвика голям интерес, но тогавашната власт на СДСМ и Киро Глигоров не си помръдна и пръста. Отговорът беше, че ставало дума за врагове на народа, че някои от убитите били контрачетници и съденето на виновните не би имало смисъл... (”Контрачетници” са наричани участниците в българската доброволна организация „Охрана”, които били единствените защитници на българското население в Егейска Македония, борили се по-късно и срещу комунистите и партизаните, организирани в чети; оттам и терминът „контрачетници” – бел. ред.)
Сега вече се вижда, че тук се прави ясна разлика. Кьосето не представлява никаква опасност, той е само обикновен извършител, а това са „поетически образовани” последователи на Абраш, които вероятно са изучавали неговата поезия заедно с Маркс-Енгелсовия „Манифест” някъде в гората или в дълбока нелегалност, чакайки своя час на „червено отмъщение”.
За да получи историята своя логичен край, журналистът Стево Шароски ходи в Белград да търси военния комендант, генерал Йефто Шашич, някакъв черногорски селянин, изпратен във Велес да решава „случаите на народни врагове”. Намира го на адреса му на ул. „Пролетарски бригади”, в центъра на града и иска да направи интервю с него. Черногорският генерал му треснал вратата под носа и го изгонил навън. Но не е само Йефто Шашич замесен в екзекуциите. За него се знае, че бил „пияница по професия” и селски насилник, та в новогодишната нощ на Стара Нова година го заливали с обилни количества алкохол. Той само дал нареждането, а главните екзекутори били Ратко Пановски, някой си Никче от Св. Никола, който по-късно станал шеф на милицията, партийният активист от Велес Боро Колобар, а всичко било извършено по заповед на коменданта на Велес Киро Попадиче... Колишевски знаел какво става и бил съгласен.
Има и друга оценка за случващото се в Македония по това време. Старият македонски революционер Пецо Трайков, като изявен антифашист, в това време е комендант на партизанската бригада „Гоце Делчев” и действа в Македония, в рамките на НОВ (Народно-освободителната войска) на Македония. По-късно, в книгата си „Национализмът на скопските ръководители”, той ще напише: „Убийствата в Македония бяха наредени от Александър Ранкович, Светозар Вукманович Темпо и Милован Джилас. Извършителите на зловещата наредба бяха Цветко Узуновски Абаз, Михайло Апостолски и Боро Чушкар, а всичко се осъществяваше под ръководството на Славе Максимович, тогавашен шеф на УДБ-а в Скопие, за което беше възнаграден с поста министър на вътрешните работи на Черна гора.
Дали властта е знаела какво се случва в Македония, дали някой от тях е знаел какво правят наследниците на поета, който искал „червена кръвчица”, дали на някого му е хрумвало, че сега има нови „кьосета”. Вероятно да, знаели са... кажи-речи всичките са били белградски възпитаници, а мнозина носели в себе си както стиховете на младия поет-ликвидатор, така и, в наследство, историята на Кьосето... само че тук някъде са объркали конците.  Всяко убийство, извършено от Кьосето, е по заповед на ЦК на ВМРО или лично на Гоце Делчев, при това в условията на липса на собствена държава; ликвидирането е за конкретни действия, а петдесетина години по-късно партизанските „ликвидатори-кьосета”, при наличието на македонска държава, войска и полиция, убиват ей така, на случаен принцип или в резултат на заговор на някакви неидентифицирани политически групи. Но цялото македонско ръководство знаело какво се случва и всички били съгласни. Съдбите на арестуваните били предрешени, а за бъдещите ликвидации нямало никакво двоумение.
Второто заседание на АСНОМ от 28 до 30 декември 1944 г. потвърждава насилието и беззаконието. Чуват се страховити гласове, а кааното днес може да се прочете в официалните документи на АСНОМ. В своето изказване Люпчо Арсов ясно заявява, че „при изграждането на държавата ще се срещнем с голям брой противници, които грубо са навредили на националните интереси на македонския народ”. Никола Минчев напомня на народа да не забравя, че „за да се изгради мощна Югославия, трябва да се подпомогне сръбският народ, дал жертви за своята и за свободата на македонския народ”, а Киро Мильовски завършва речта си с лозунга: „Смърт за предателите”, последван от аплаузи от целия състав. Най-директни са Лазо Мойсов и Лиляна Чаловска. Мойсов открито иска смъртни присъди за всички престъпници, да се съдят на място и веднага да се екзекутират, а Чаловска запалва залата със своето „отмъщение, отмъщение иска народът”! От всички изказали се единствен Ченто се държи миролюбиво, без закани, но и той е наясно, че нещата са тръгнали в посока, която не може да бъде променена. Сигурно е предчувствал и собствената си съдба.
Нещата стават съвсем отчетливи, когато в. „Нова Македония” в брой 30 от 11 януари 1945 г. в своята уводна статия, онасловена „Да пазим единството в нашите редове”, в един много дълъг текст за това време, ще напише, че трябва „да се убиват убийците, чкатровци, гюзеловци, китинчевци, тома-петровци, кочо-робевци и др.” Текстът излиза само два дни преди велешкото злосторство, сякаш потвърждава, верифицира тяхната смърт, както и всичките предходни злодейства.
Случаят с петимата студенти от Струмица, познат като „Струмишката петорка”, е добре познат на македонската общественост. Петимата струмишки студенти Стево Топчев, Мирко Пецев, Юрмов, Белев и Георги Костуранов са отведени от органите на УДБ-а до границата с Гърция край село Дорломбос и хладнокръвно са убити. За случая режисьорът Горан Тренчовски направи филм, който беше видян от македонската публика и получи добра оценка. Трябва само да се напомни, че физическите убийци на младежите от Струмица не са открити, но се знае, че тогавашният партиен секретар на Струмица – Мара Минанова, е инициатор и автор на заповедта за екзекуцията, а е участвал и някой си струмичанин Фончев. Минанова завърши своя живот в лудницата в Бардовци, а струмичани говорят, че я е застигнал „божият съд” за извършеното. Не вярвам в това, мисля, че жената си е била луда по рождение и само такава е можела да се изкачи толкова високо по македонската болшевишка стълба на йерархията. Фончев съм го виждал в Струмица. Пиеше си кафето мирно и свободно, той с Бога „няма връзка”... никога не е и имал.
Злодеянието в Струмица е последната проява на колективно убийство на невинни хора, убийство без съд и присъда. То е извършено на 13 август 1951 г. и с това се слага край на шизофренната епоха на „военния комунизъм”. Повечето от „усвояващите свободата” са вече ликвидирани, а оцелелите ще трябва да откриват и налагат новите, демократични пътища за достъп до идеалите на свободния свят.
Партизанските „кьосета” стават примерни граждани, образоват се в работническите университети, говорят срещу „българското ВМРО”, но славят и учат Коста Абраш, любителя на „червената кръвчица и червеното отмъщение”... за Кьосето не говорят, той е тяхната мрачна реалност. За Декларацията на Коминтерна, с която се потвърждава създаването на македонска нация, никой не говори, но македонският въпрос от териториален става национален, а Македония от истински мултиетнична и мултиконфесионална става националистическа и македонистична... партизанските кьосета триумфират, това са техните звездни мигове.
След смъртта на Йосип Броз Тито през май 1980 г. започна да се усеща гниенето на разпадащата се югославянска плът, а онези с по-развит политически усет вече долавяха кървавата драма, която ще разчисти сърбоюгославската и сърбокомунистическа мъгла в простора на държавата, за която беше пролята толкова невинна кръв. Ако днес имаме изрази като файтон-партия, султан-партия, за онова време би могло да се каже, че живеехме в държава-султан /Тито/ партия. Такива ни бяха и тържествените песни.
В онези години съюзен секретар (тоест министър) на вътрешните работи на СФРЮ беше генерал Франьо Херлйевич. Партизанин, борец за свобода, командир на дивизия, той беше олицетворение на всичко, което може да постигне в кариерата един комунист. През 1970 г. той на два пъти посети Скопие. Първия път беше тук на път към Гърция за среща с техния „пръв полицай”. В Скопие имаше среща с актива на вътрешните работи и ДБК (Дирекция за безбедност /сигурност/ и контраразузнаване), където тържествено обяви, че отива в Гърция да преговаря „за македонско-гръцките отношения, както и за съдбата и бъдещето на децата-бегълци от Гражданската война”. По-късно се разбра, че безсрамно е лъгал, изобщо не е поставял такива въпроси. Неговата теза е била да се спаси онова, което може да се спаси от СФРЮ...
Второто му посещение беше някъде около 1982 г., пак на среща с удбашката номенклатура, където на старите и заслужили функционери на ДБК подари пистолети „Колт” и револвери „Смит и Уесън”. Всички в ляво на дръжката имаха плочка с гравирано името на наградения за заслуги и подписа на Херлйевич. Тогава държа по-дълга и досадна реч за светлото минало на югославските народи, „сред които и ние сме участвали със своята работа”, а някои от присъстващите, повечето принадлежащи към традициите на комунистическите „кьосета”, се подсмихваха неопределено. При връчването на пистолетите един стар удбаш, партизанин с медал, се обърна към него и му рече: „Друже генерале, всички ние знаем какво е било вчера, кажете ни що ще бъде утре...”
Ех, това, какво ще бъде утре, е част от нашата тема. Е, знае се... ще има референдум, референдумът или ще успее, или няма да успее, но независимо от неговия резултат днешното правителство и парламентът ще внесат за ратифициране договора с Гърция и за влизане в НАТО. Към НАТО ще се тръгне в началото на следващата година, за Европейския съюз малко ще почакаме, а междувременно комисиите за езика, идентичността и историята между Македония и Гърция и между Македония и България ще започнат да работят... ето, това е моят отговор на стария удбаш, а Франьо Херлйевич и на сън не би могъл да помисли нещо такова. Има и още нещо, с голямо значение. Македонското общество е поделено; в опозицията и във ВМРО-ДПМН, поне в началото на създаването си, бяха и все още са наследниците на онези, които са били убити от любителите на „червеното отмъщение”, а в СДСМ са наследниците на убийците, наследниците на „червените кьосета”. Така някак са разпределени силите най-общо, но през последните десетина години ДПМН успя да привлече отпадъка от червените революционери... ще видим какъв ще е резултатът от гласуването...
Без оглед на това, македонско-българската комисия ще започне да работи. Не са гърците проблемът за нашия идентитет; проблемът е Ангел Димитров, шефът на българската комисия и познат дипломат, познат историк. Той ще отвори въпроса за съществуването на „македонците като нация” преди Илинден 1944 година, той ще обяснява каква националност е имал Гоце Делчев, каква националност са имали първите основатели и членове на сега вече историческия ВМРО, той ще ни разкаже историята такава, каквато никога официално не сме чували и... няма да има кой да ни защити. Международната научна общност е с него, а в следствие на това и политическата. Българската страна вече има не само броя, но и имената и презимената на всички убити от страна на комунистите, без съд и присъда, по 9 септември 1944 г., а броят им неколкократно преминава всички жертви, които Македония е дала под българска власт от 20 април 1941 г. до критичния 9 септември 1944 година. Той и неговият екип със специално задоволство ще се обърнат към ВМРО-вците, а особено към СДСМ-овците от „егейски произход” , за да им обяснят коя е и каква е вината на комунистите за отварянето на Гражданската война в Гърция, за ролята на „контрачетите” за запазването на македонския народ върху егейските територии и за това кой носи вината за разгрома. Знае ли някой тук, че на селяните от Дъмбени им е било раздадено оръжие от страна на контрачетниците, за да се пазят от гръцките фашистки експедиционни корпуси. Някой партиен активист убедил селяните да върнат оръжието, защото било българско и фашистко, а те щели да им донесат по-хубаво, съветско. Хората върнали оръжието, дошли онези от ПАОК (гръцка фашистка организация, извършвала погроми върху българското население в Костурско – бел. ред.) и сега всички знаем каква е съдбата на Дъмбени... а оръжието, което било германско – пушки и шмайзери „Маузер” (съществуващи от 1918 г. – бел. ред.) и пистолети „Парабелум” (австрийски пистолет, разработен през 1900 г. – бел. ред.)... ето, това ще бъде обяснено в комплект на „историята” и нейните евтини македонистични интерпретации.
Аз ще гласувам на 30 септември и моят глас ще бъде „ЗА” референдума и за НАТО и ЕС
Мисля, че всички, които носят в себе си поне някаква жилка от традиционното ВМРО, трябва да излязат и да гласуват „ЗА”. Съветвам всички от СДСМ да не гласуват, да бойкотират. Положителният референдум, договорите с Гърция и България и пътят към ЕС ще бъдат отворени от злодействата на техните предци.  ВМРО-вците още от времето на Люпчо (Георгиевски – бел. ред.) бяха принудени „да се срещнат с историята”, бяха принудени да слушат по радиото и телевизията, да четат в „Нова Македония” гнусотиите на пропадналите комунисти за лидерите на ВМРО и тяхното минало. Що се не изприказва за Тодор Александров, за Ванчо Михайлов, какви ли не глупости слушахме и за Люпчо Георгиевски и неговия антураж! Това беше „нашата” среща с историята, сега на ред е срещата с историята на Заев и компания, на кадрите в неговата партия, а, Бога ми, и в ДПМН, на „внуците на червената буржоазия” – за нощните автомобилни произшествия, за функциите на МВР и УБД... че били подготвени кадри, професионалисти... вятър и мъгла!
Успехът на референдума ще е поражение за СДСМ и седемдесетгодишната окупация на земята от тях и от техните московски ментори. Затова онези, които водят кампанията се осланят на Путин, но те не са кадри на Груевски, а на Бранко, Глигоров и компания. Егоцентричният, комплексиран и слабообразован Груевски ги приобщил някога, когато са му се примолили и той ги защитил, а така задоволил безкрайното си его.
Сегашната власт успя да събори само паметника на „Кьосето” и да замаже името на единствения честен между „нашите” и „вашите”... Успешният референдум ще ги юрне, макар фигуративно, паметниците на „червените кьосета”, споменати по-напред.
Все пак кръчмарят ще дойде за своето, сметките трябва да бъдат платени...
Бележка на редакцията:  Владимир Перев е уважаван журналист от Скопие, анализатор и редовен автор на „Македонска трибуна” – Канада.
Русия се бърка в Македония?
27.09.2018 | DW
В навечерието на референдума в Македония, от чийто изход зависи приемът на страната в ЕС и в НАТО, Русия бе обвинена, че се опитва да повлияе на резултата. Какви цели преследва Кремъл в малката балканска държава?
В Скопие никога досега не са се изреждали толкова високопоставени западни политици, колкото през септември 2018. Канцлерите на Германия и на Австрия, Генералният секретар на НАТО, министрите на отбраната на САЩ и Италия - това е само неизчерпателен списък на гостите, които през септември прие министър-председателят Зоран Заев. Всички те се изредиха в македонската столица, за да подкрепят гражданите и ръководството на страната в навечерието на насрочения за 30 септември референдум. Въпросът в този референдум е един: „Подкрепяте ли влизането в ЕС и в НАТО, поддържайки договора между Македония и Гърция?".
Договорът, за който става дума в този сложно формулиран въпрос, е Споразумението от Преспа, според което Македония ще се преименува в Република Северна Македония. За това на 17 юни се договориха премиерите на Македония и Гърция Зоран Заев и Алексис Ципрас. Ако преименуването действително се случи, дългият конфликт между Атина и Скопие ще приключи, което на свой ред ще отвори пред Македония пътя към членство в НАТО и ЕС.
"Нямам никакви съмнения"
По време на посещението си в Скопие шефът на Пентагона Джеймс Матис обвини Русия, че се опитва да въздейства върху изхода на референдума. Той лично не се съмнявал, че Москва е осигурила финансиране и е провела „широка кампания за оказване на влияние" върху гражданите на Македония, заяви Матис.
Москва веднага опроверга тези твърдения. Външният министър Сергей Лавров каза, че във вътрешните работи на Македония се бъркат всъщност САЩ и Европа, чиито представители изобщо „не се притесняват да агитират за гласуване в полза на Преспанското споразумение". „А ние не говорим нищо, което би могло да се изтълкува като агитация за един или друг вот", добави Лавров.
И наистина: в навечерието на македонския референдум не се забелязват следи от руска намеса. Но Лавров премълчава нещо. Тъкмо Русия се оказа през лятото в центъра на един скандал, свързан с балканската държава. Премиерът Заев обвини един „гръцки бизнесмен, симпатизиращ на Русия", че е подкупвал редица политически движения вътре в страната, които да организират насилствени действия и безредици с цел въздействие върху общественото мнение преди референдума. Според документи на македонското МВнР, главен заподозрян в тази афера е руският бизнесмен с гръцки корени Иван Савиди.
Москва беше още веднъж обвинена, че се опитва да торпилира споразумението между Гърция и Македония, като в резултат от това обвинение през юли 2018 Гърция изгони двама руски дипломати. А миналата година Черна гора се оплака от участието на руските тайни служби в опит за преврат с цел да се попречи на влизането на страната в НАТО.
Възможно е липсата на следи за кремълска намеса в Македония да се дължи на обстоятелството, че руското ръководство е удовлетворено от вече постигнатия резултат. Та нали привържениците на македонското членство в ЕС и в НАТО вече изобщо не са толкова уверени, че ще победят. Според допитванията, те все още са около 57%, но за бойкот на референдума вече се обяви президентът на страната Георге Иванов. За същото призовават и опозиционни политици.
Душан Релич от берлинския мозъчен тръст „Наука и политика" обръща внимание на факта, че референдумът може да се окаже невалиден, ако пред урните не се явят достатъчно гласоподаватели. Според условията, гласа си трябва да подадат поне 50% от официално регистрираните избиратели, които са около 900 хиляди души.
„Македония фактически е обезлюдена", констатира Релич. „Може да се предположи, че в страната живеят 1,3-1,4 милиона души, макар че официално броят им е 2 милиона. Ето защо главният проблем на Заев ще бъде да осигури достатъчно гласоподаватели", казва още Релич. Той смята, че мнозинството македонци вероятно са готови да гласуват с „да" на референдума, но изобщо не се знае дали ще се явят пред урните. Според западни дипломати, цитирани от "Ню Йорк Таймс", всеки ден във Фейсбук се появяват по 40 нови профила, които зоват македонците да бойкотират референдума. Зад тези профили дипломатите подозират Кремъл.
"Русия възприема това като нарушаване на равновесието"
В икономически план бъдещото присъединяване на Македония към ЕС не представлява заплаха за Русия, смятат руски експерти. Душан Релич се съгласява с тях и припомня, че повечето нефтопреработвателни и металургични фирми в Македония са собственост на британски и гръцки бизнесмени, а македонски гастарбайтери работят из цяла Европа. В този смисъл и Македония, и целият регион на бившата Югославия де факто отдавна са интегрирани в ЕС, казва Релич.
Генералният директор на московския Институт за регионални проблеми Дмитрий Журавльов казва, че ако за Русия има някакъв проблем, той не е икономическата интеграция на Македония в ЕС, а присъединяването на страната към НАТО. „В днешно време Москва не разполага със „свой" отбранителен съюз, тъй че Русия възприема плановете за разширяване на НАТО като нарушаване на равновесието", твърди руският експерт.
Душан Релич пък смята, че първостепенната цел на западните държави не е свързана толкова със самото приемане на Македония в НАТО и в ЕС. „Македония е етнически разделена държава. Многочисленото албанско малцинство не се идентифицира с македонската държава. Ето защо надеждата е, че перспективата за приемане в НАТО и в ЕС ще стабилизира вътрешно страната", казва Релич. И добавя, че мнозина се опасяват от възникването на голяма общоалбанска държава, което ще дестабилизира не само Македония, но и целия регион. Затова надеждата е, че евентуалното приемане на Македония в НАТО ще прогони веднъж завинаги призрака „Велика Албания", казва експертът.
Велико Търново отбеляза 110-ата годишнина от обявяването на Независимостта
Историята за манифеста, с който България обявява Независимостта си
Джеймс Матис в Скопие: Референдумът за името е най-важният в историята на Македония
Урсула фон дер Лайн: Имате уникален шанс, използвайте го!
Меркел пред Заев: Благодаря за куража на Борисов и България за историческия пробив
Меркел призова македонците да гласуват на референдума на 30 септември
Заев: Германия силно подкрепя Македония за НАТО и ЕС
Курц в Македония: Гласувайте "за" европейската перспектива на страната
Отбелязваме 133 години от Съединението на България
Да стане ли 6 септември национален празник?
Навършват се 74 години от преврата на 9 септември 1944 г.
09.09.2018 | ТВ ЕВРОПА
Днес се навършват 74 години от преврата на 9 септември 1944 година. Датата се възприема противоречиво от обществото. За някои тази дата е свързана с коренна промяна, докато за други тя е свързана с кървав преврат, довел до ликвидирането на демокрацията и частната собственост и почернила живота на стотици хиляди българи.
Днес се навършват 74 години от преврата на 9.ІХ.1944 г.. През следващите 45 години хиляди губят живота си в изградените от комунистите концентрационни лагери. В нощта на 8-ми срещу 9 септември 1944 година, благодарение на съветската армия военни части свалят правителството на Константин Муравиев и на власт идва Отечественият фронт, начело с Кимон Георгиев. Още в първите дни бойни групи на комунистическата партия започват саморазправа със своите политически опоненти и представители на интелигенцията. По неофициални данни без съд и присъда са избити над 20 000 души. Народният съд произнася над 2700 смъртни присъди на министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители. Сред първите разстреляни са тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски, който е брат на покойния цар Борис ІІІ, бившият министър-председател проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. На смърт са осъдени девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници.На практика е унищожена голяма част от политическия, икономическия и културния елит на България. Народният съд произнася още 1226 доживотни присъди. 946 души са осъдени на 15 години затвор. Голям брой от тях обаче умират непосредствено след произнасянето на присъдите от побой и изтезания в затворите.  След деветосептемврийския преврат в България се установява репресивен режим. През следващите 45 години хиляди са загинали в изградените концентрационни лагери.
Столтенберг: Надявам се при следващата ми визита Македония да е член на НАТО
06.09.2018 | ТВ ЕВРОПА
Скоро ще проведете референдум, на който да решите вашето бъдеще – членството ви в ЕС и НАТО. Вие трябва да решите дали ще гласувате и как ще гласувате. НАТО е готово да ви приеме за 30-та страна-членка. Това заяви генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг, който е на посещение в Македония. Неговата визита е част от поредицата на западни лидери с цел да се подкрепи правителството на Зоран Заев в навечерието на ключовия референдум на 30 септември за името.
Столтенберг посочи, че на срещата на върха през юли всички членове на НАТО се съгласиха Македония да стане член и да започне преговори за присъединяване. „Ако приложите договора за името, ще станете държава-членка на НАТО. Надявам се, че следващия път, когато дойда тук, ще посети страна-членка“, заключи генералният секретар.
Той подчерта, че Северноатлантическият алианс ще продължи да оказва помощ, когато това е необходимо. „НАТО е повече от военен съюз, тук помагаме да се обединят хората“.
Столтенберг разговаря с президента и премиера на Р Македония Георге Иванов и Зоран Заев, с които обсъди евроатлантическата перспектива на страната. Държавният глава Иванов е казал на госта, че мястото на Македония е в ЕС и НАТО, но двете организации не трябвало да бъдат оправдание за един лош договор, имайки предвид историческия документ, подписан с Гърция за смяна на името на Р Северна Македония.
Програмата от посещения на чуждестранни лидери в Скопие включва още визити на германския канцлер Ангела Меркел и на австрийския ѝ колега Себастиан Курц.
Добрите българи не са желали Русия да ги освобождава
Памет за възрожденеца, на чийто пресен гроб Стефан Стамболов полага венец с надпис: „Народному труженику и патриоту”

Тодор Икономов
Виолета Радева, специално за Faktor.bg
Тодор Икономов:
„... притесненията на развратеното чиновничество и на омразната полиция и военщина... дъхнали са ми чувства на недоверие и опасения от руските чиновници, полицейски и военни, у които господствува идеята, че не са тези учреждения и съсловия за народа, а руският народ е зарад тях, зарад удовлетворението на техните развалени прищевки и каприции. С таквизи чувства, няма да го скрия, аз не можах да бъда възторжен привърженик на освобождението на България чрез руска само войска и на устройството и управлението на страната от руски чиновници, руска полиция, руски офицери. Аз казвах, че който не е добър за своите, той не може да бъде добър и за чуждите и че мъчителите за руския народ не могат да не бъдат таквизи и за българите...”
Реакцията на изненада у някои читатели, че заклетият русофил Иван Вазов може по време на Междусъюзническата и на Първата световна война да се обърне срещу Руската империя, е свидетелство за това колко едностранчиво и изкривено е познанието ни за действителната, обективна българска история. Тя свидетелства също така какви поражения е нанасяла и продължава да нанася ту завоалираната, ту брутално откровена, натрапчива проруска пропаганда. Тя се лее безпрепятствено от средствата за масова информация –  телевизии, радиа, сайтове, вестници, а подрастващите я попиват чрез училището и чрез висшето образование. Затова ни най-малко не е анахронизъм обективно да погледнем върху изопачено интерпретираното минало, което хвърля своята убийствена сянка върху настоящето.
НАТО предостави условия за приемане, Македония има 18 месеца, за да ги завърши
08/21/2018 | 24 TV
Реформата в съдебната система, изпълнението на вътрешните процедури по отношение на споразумението за решаване на въпроса за името, осигуряване голяма отчетност и подходящ надзор над разузнаването и службите за сигурност, контрол на вътрешните процедури за изпращане на въоръжени сили в чужбина ... са част от инструкциите, които Правителството на Република Македония ги е получило от НАТО, което трябва да бъде изпълнено в рамките на период от 18 месеца.
Министерствата, съгласувано с правителството, ще трябва да изпълнят редица икономически, политически, охранителни и съдебни условия, които трябва да бъдат изпълнени до края на април 2020 г.
В документа, изпратен от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг между политическите условия, които Македония трябва да приеме, са подчертани редица условия в областта на отбраната и армията. Още от самото начало се подчертава необходимостта да се гарантира, че няма конституционни или законови ограничения, които биха могли да попречат на колективни отбранителни операции, за да се гарантира, че всички стратегически насоки за развитие, трансформация и функционирането на националната система за защита и възможностите са в съответствие с бъдещото членство в НАТО.
Как едно от изискванията на НАТО отбелязва, че Министерството на отбраната трябва да започне с изпълнението на плановете за преструктуриране и модернизация на въоръжените сили с цел постигане на планираните военни съоръжения и разработване на по-способни, налични и устойчиви сили, способни да допринесат към мисиите на Алианса. Необходимо е да се поддържа ниво на разходи за отбрана, достатъчно за подпомагане на преструктурирането и модернизацията на въоръжените сили, което ще даде ефективен принос за Алианса.
Преговорите между Македония и НАТО се очаква да започнат следващия месец, а е възможно да продължи до април 2020 г., когато се очаква финализиране чрез ратификация от държавите-членки и Македония.
Ново генетично изследване: Отдалечени сме от траките, но и от тюрките
55 години от пленума за Македонския въпрос
Подписват протокола за членство на Македония в НАТО през януари 2019 г.
Пътят на българския национализъм
Атентатът на 20 век
75 години от спасяването на българските евреи
Македонците да знаят, че енциклопедия Британика е по-стара от тяхната държава
Македонската независимост си е независимост от Белград, а не от София
Александър Йорданов | 16 AUG 2018 | Faktor.bg
Според Енциклопедия Британика от 1911 г. „Берлинският договор със своето изкуствено разделение на българската раса създаде трудния и заплетен македонски въпрос." Т.нар. "македонски въпрос" се отнася за географската територия Македония и няма нищо общо с понятия като "македонски народ" и "македонска нация". Въпросът е дали територията, на която живеят българи християни от Българската екзархия, да премине към държавата България или да бъде разделена и между държави, които нямат нищо общо с българския народ или раса, според енциклопедия Британика. Надделява тезата да бъде разделена. Русия също е за отделянето на Македония от България. За да не се създаде голяма българска държава. Сърбия пък иска излаз на Солунското пристанище, защото няма как да го получи на Адриатика и след съюзнически, и междусъюзнически, войни Сърбия окупира за близо четвърт век т.нар. Вардарска Македония или днешна Северна Македония, както се кани да се нарича "братската" ни държава. След Втората световна война Македония е отново лишена от независимост.
Отново я управляват от Белград в Титовата комунистическа югославска федерация. Всъщност, ако не бе окупирана от Сърбия – и по кралско и по комунистическо време, днешната Република Македония, утрешна Северна Македония, едва ли би искала независимост в началото на 90-те години. Независимост се иска само, ако си зависим, ако си окупиран, ако си част от чужда държава.
Тъй че македонската независимост си е независимост от Белград, а не от София. Македонците спрямо нас няма как да се правят на независими.Те могат да бъдат независими само ако са с нас в Европейския съюз. Във всички останали случаи те са зависими.
Днес вече няма македонски въпрос. Македония е изправена пред албански въпрос. Разделението между македонци и албанци вътре в страната продължава.То е и конституционно регламентирано, то е и териториално, очевидно е. И да припомня отново енциклопедия Британика: "разделението на българската раса създаде трудния и заплетен македонски въпрос". Днес разделението на "албанската раса" създава "трудния и заплетен македонски въпрос".
България трябва да настоява само за едно: днешните македонци да не забравят никога, че енциклопедия Британика е по-стара от тяхната държава.
Дейността на Вапцаров не е антифашистка, а антибългарска
Ако беше останал жив, поетът-комунист щеше да е един от най-жестоките палачи на
народа си след съветската окупация
Faktor.bg | Даниела Горчева
Никола Вапцаров, пропаганден просъветски поет, не само е писал лозунги в подкрепа на режима на Сталин, не само е агитирал за влизането на България в Тристранния пакт по времето, когато Хитлер и Сталин са съюзници, а държавният глава Цар Борис III и българското правителство бранят отчаяно неутралитета на България, но е служил срещу много пари на най-човеконеновистния режим.
И ако не беше справедливо и напълно законно осъден от легитимен български съд, Вапцаров, който винаги послушно изпълнява всички заръки на Кремъл и моментално се отказва от българското си самосъзнание, за да работи за създаването на македонска нация, който без да трепне грам човещина в душата му, е развивал терористична дейност срещу собствената си страна, щеше да е един от най-жестоките палачи на народа си след съветската окупация.
През 1940, когато Сталин и Хитлер са съюзници, комунистите у нас и Вапцаров включително, настояват за присъединяване на България към Тристранния пакт. Един от най-влиятелните български комунисти Върбан Ангелов признава това в спомените си. А Георги Димитров го споменава и в дневника си.
Така че е абсурд да се говори за антифашистка дейност. Дейността на Вапцаров и на фанатизираните военизирани български комунисти не е антифашистка, а антибългарска.
Тя е в служба на тоталитарен СССР.
И когато пиша, че  Съветският съюз е държава на канибали, това е самата страшна истина. В Съветския съюз хората неколкократно са докарани до канибализъм. Първо с глада през 20- те години и после с нарочно предизвиквания от Сталин Голодомор.
Да служиш на подпалвача на Втората световна война, поделил с приятелчето си Хитлер Полша, окупирал балтийските държави и нападнал Финландия, да служиш на чудовището, избило до началото на Втората световна война над 10 милиона, не е антифашизъм, а престъпление!
Проветрете си мозъците от комунистически лъжи и престанете да рецитирате наизустени опорки, а се научете да разсъждавате логично на базата на фактологията, не на пропагандата.
Знаете ли, че:
- Никола Вапцаров се обявява за македонец и за “насаждане на македонско национално съзнание” в изпълнение на заповедите на Коминтерна за “македонска нация”?
- Когато Вапцаров пише: “Терорът долу, съюз със СССР!”, агитирайки за сключване на пакт със СССР, Съветският съюз и нацистка Германия са съюзници?
- Една от опорните точки на тази акция на българските комунисти е, че след сключването на този пакт Съветският съюз ще подкрепи влизането на Бъгария в Тристранния пакт и сам ще влезе в него?
- Вапцаров е заместник на ръководителя на терористичната дейност в полза на Съветския съюз Цвятко Радойнов, пристигнал с подводница от Съветския съюз начело на диверсантска група?
- Така наречената “въоръжена антифашистка борба” на българските комунисти започва на 24 юни 1941, два дни след нападението на нацистка Германия срещу СССР, преди това компартията отхвърля предложението на БЗНС “Пладне” за въоръжена борба, тъй като подкрепя съюза между Сталин и Хитлер?
- Въоръжената борба на комунистите започва през лятото на 1941 с палежа на снопи на селяни в Сливенско, Карнобатско и Новозагорско?
- През есента на 1941 от бойните комунистически групи е хвърлена във въздуха линията Русе-Варна, запалени са бензинови резервоари на българската и германската войска, убити са български и германски войници, които са пазили военни складове, тежко ранени са български ж.п. работници.
- През август 1941 от Съветския съюз са изпратени 4 диверсантски групи с подводници, а през септември – 5 групи парашутисти? По това време СССР е в мирни отношения с България, която макар съюзник на Германия, устоява на натиска на Берлин и не прекъсва дипломатическите си отмношения с Москва. Знаете ли как се нарича изпращането на въоръжени терористи в страна, на която не си обявил война? Нарича се престъпление срещу мира и е едно от най-тежките военни престъпления.
- Задачата на минно-подривната комисия към ЦК на БКП, оглавявана от Цвятко Радойнов, е да създава диверсионни групи, партизански отряди и антидържавни клетки във войската?
- Като заместник на Радойнов Вапцаров отговаря за връзките с диверсионните групи в провинцията, организира приемането на прехвърляните от СССР диверсанти и оръжие, укрива и пренася оръжие и взрив?
- За нелегалната му дейност в началото му е заплащано по 100-200 лв. седмично, а след това по 2000 лв. месечно?
- Укривал, обменял и предавал на бойните групи валута, изпратена от СССР за терористична дейност; през цялата си дейност предал по нареждане на Цвятко Радойнов 180 000 лв. за закупуване на оръжие и приготвяне на скривалища?
- Вапцаров е осъден не просто за терористична дейност, а като организатор на терористична дейност?
Мнозина от днешните му защитници можеше да не бъдат родени никога, ако родителите им бяха станали жертва на съветския терорист Вапцаров. Вапцаров не е бил идеалист, защото е получавал пари за антибългарската си дейност. Не антифашистка, а антибългарска. И е бил фанатик, готов да взривява живи хора за хатъра на Сталин.
PS
Що се отнася до поезията му.
Първо, талантът не може да е оправдание за извършването на престъпления, и то за такива големи престъпления като тероризъм и държавна измяна. То и Хитлер е бил не лош художник. Сега да плачем и за него ли?
Второ, лично аз смятам, че Вапцаров е прехвален. Той има две хубави стихотворения и още едно, талантливо написано, но твърде патетично и пропагандно. Останалите са пропагандна, просташко-плакатно поръчкова поезия, лозунгаджийство. Като искате поезия, четете Вутимски, Смирненски, а не диалектно изкрещяните вапцарови лозунги.
АСОЦИАЦИЯ НА ГРАЖДАНИ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ИДЕНТИЧНОСТТА
НА БЪЛГАРИТЕ В Р. МАКЕДОНИЯ РАДКО - ОХРИД!
Ha 28.06.2018 г. Eвpoпeйcĸият cъд пo пpaвaтa нa чoвeĸa зaличи oт cпиcъĸa cи c дeлa жaлбaтa нa „Гpaждaнcĸo cдpyжeниe зa зaчитaнe идeнтичнocттa нa бългapитe в P. Maĸeдoния PAДKO“, пoдaдeнa пpeз 2014 г. cpeщy Maĸeдoния, пopaди „ypeждaнe нa въпpoca“ – ocнoвaниe пo члeн 37 oт EKЗΠЧOC.
Дeлoтo бeшe пpeĸpaтeнo, пpeдвид фaĸтa, чe нa 5.10.2016 г., cлeд 16-гoдишeн пepиoд и 4 oпитa зa peгиcтpaция, мaĸeдoнcĸитe ĸoмпeтeнтни opгaни нaй-нaĸpaя peгиcтpиpaxa cдpyжeниeтo ĸaтo юpидичecĸo лицe, cпopeд вътpeшнoтo пpaвo нa cтpaнaтa. Cпopeд peшeниeтo зa peгиcтpaция, cдpyжeниeтo e opгaнизaция, изгpaдeнa нa „плypaлиcтĸo-дeмoĸpaтични тpaдиции нa бългapcĸoтo Bъзpaждaнe oт 19 вeĸ“ и нeгoвитe члeнoвe имaт зa цeл „aĸтивнo [дa] yчacтвaт в paзвивaнeтo нa бългapcĸaтa ĸyлтypa и дyxoвнocт“.
Πo тoзи нaчин, мaĸeдoнcĸoтo пpaвитeлcтвo избeгнa „зaлaвянeтo“ мy в пpaвoнapyшeниe и пocтaнoвявaнe нa cъдeбнo peшeниe пo oбщия peд c вcичĸи мeждyнapoднo-пpaвни пocлeдици от тoвa, вĸлючитeлнo, oтчитaнe пpeд Koмитeтa нa Mиниcтpитe нa Cъвета на Европа, зaĸoнoдaтeлни пpoмeни, oбyчeния нa cъдии и дъpжaвни eĸcпepти, плaщaнe нa oбeзщeтeниe и т.н.
Beчe гoдинa и пoлoвинa, в P. Maĸeдoния дeйcтвa oфициaлнo peгиcтpиpaнo cдpyжeниe нa мaĸeдoнcĸи гpaждaни, ĸoитo ce идeнтифициpaт ĸaтo eтничecĸи бългapи.
Охрид, 17.07.2018 г.
Ех, малоумници, няма ли кой да ви наръга в зъбите стоманените юзди на болшевишкия терор
Пишат дисертации и се хранят от “антифашизъм”, но мълчат за по-голямото зло - комунизма
Д-р Любомир Канов | Faktor.bg
Голям грях сториха западните политици когато не разкриха престъпната природа на комунизма. Похарчиха нечувано количество национално богатство за въоръжение срещу заплахата от сталинска атака срещу свободния свят, Чърчил държа речи във Фултън за Желязната Завеса, десетки години се поддържаше и още се поддържа ядрен потенциал срещу кагебейските престъпници и въпреки това-ядец! Никой не иска да говори ясно и откровено срещу комунизма като много по-голямо зло от нацизма, много по-продължително от фашизма на Мусолини и много по-опасно от 12-те години на Хитлер. Че Путя е вече 18 години на власт и го е докарал дотам, че отново издигат паметници на Сталин из пустошта на болшевишката империя! Защо е тази адмирация на комунизма всред образованите леви на Запад? Какво прави сталинизма толкова привлекателен за тях и защо така лесно оправдават неговите чудовищни престъпления и защо толкова лесно ги игнорират и забравят? Междувременно пишат дисертации и се хранят от “антифашизъм” и преследват въображаеми нацистки остатъци в мисленето на хора, които изобщо нямат и идея за такова мислене и преследват все още живият Хитлер в джунглите на Амазония, както впрочем търсят и мощите на споминалият се от преяждане Елвис Пресли. Ех, малоумници, преструващи се на западна интелигенция, няма ли кой да ви наръга в зъбите стоманените юзди на болшевишкия терор, та да престанете със своите антикапиталистически стенания и мазохистичен копнеж по мустакатият, който  уж ви бил освободил от гнета на хитлеризма. Че това ли беше за вас наистина заплахата? Знаете ли колко истински интелигенти уби Сталин? Колко таланти, колко такива очилатковци като Исак Бабел и прочие? Think about it!
Д-Р ВИОЛЕТА РАДЕВА: БЪЛГАРИТЕ В ЛАПИТЕ НА СИБИРСКАТА МЕЧКА
Студия, която беше отпечатана в списание „Известия на Българската Орда” в кн. 1 /73/ от 2010 г. и кн. 1 /74/ от 2011 г.



Всички отвратителни мръсотии и зверства на руския болшевизъм до голяма степен са проява на достоевщината, изстъпления са на болната народна душа
Раковски – с лира и тръба събуди народната свяст срещу мита за „добрия“ Дядо Иван
„Мечом са българите своя свобода изгубили, мечом пак трябва да я добият“, призовава просветителят бунтовник
Виолета Радева
Гeорги Стойков Раковски в изследванията на Михаил Арнаудов
Месец октомври в съзнанието ми от край време емоционално и интелектуално е свързан с няколко значими за мен събития – както лични, така и в известен смисъл едновременно лични и обществено значими. За личните няма да говоря. Онези, имащи обществено значение, но и някакъв личен елемент, са раждането на 5 октомври 1878 г. в Русе на акад. МИХАИЛ АРНАУДОВ и преждевременната смърт на 9 октомври 1867 г. в Букурещ на ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ. Прощъпулникът ми в журналистическата професия беше със статия за Раковски във връзка с кръгла годишнина от неговата смърт. А в библиотеката си пазя като скъпа реликва книга с аавтографа на проф. Михаил Арнаудов.
ЦВЕТА ТРИФОНОВА: ПОМЕН ЗА ДАНАИЛ КРАПЧЕВ
Имам вътрешен дълг към забравените и инкриминираните строители и будители на България. Вълнува ме съдбата на значимите и значещите хора, които с живота, с делото и смъртта си са пренесли през препятствията на времето духът и идеята на българската държавност. Ако не ги е имало тези стожери на българщината, отстоявали с морална доблест и сила ценностите на родолюбието и саможертвеността за Отечеството, то българското племе едва ли щеше да оцелее през толкова войни, катастрофи, братоубийствени кръвопролития и чужди домогвания.
Сега съм в орбитата на Данаил Крапчев и веднага ще отговоря защо - проумях, че това е човек-институция в политическата история на България. Фигура, която запълва със своя интелект и независим дух, с талантливото си журналистическо творчество цял четвърт век от историята на българската журналистика и от живота на българската държава. Той е бащата, създателят, творецът на вестник "Зора", излизал от 1919 до 1944 г. А вестник "Зора" е едно огромно държавническо и културно дело, което е по силите и по плещите единствено на човек с възрожденски нравствени измерения. Всеки би могъл да се увери в това, ако има куража да се зарови в чупливите и прашни страници на 25-те годишнини на всекидневника. Там са отложени протуберациите на отминалата епоха, ден след ден се вихри кървавата история на страната ни, фиксирани са събития, разтърсвали света и Европа. По тези страници тече параноята на всекидневието, с хиляди човешки драми, природни и социални бедствия, с политически и битови престъпления, но също тъй се извисява културният ръст на първенците и са уловени духовните стремежи на епохата между двете световни войни.
Besucherzaehler
Назад към съдържанието | Назад към главното меню