НАЧАЛО - MACEDONIAN TRIBUNE

Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 142 - 2015 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 142 - Year 2015

Паметникът на Дамян Груев в село Смилево

Г.Младеновъ 24.06.2015г.
Празнувайки Илинденско-Преображенското въстание отъ 1903 година, ни кара да се върнемъ малко назадъ и се замислимъ, за какво се вдигнаха на въстание нашитѣ български възрожденци отъ този периодъ, на нашето българско  минало? Днесь ние българитѣ отъ поробена Македония и България ще се поклонимъ предъ незнайнитѣ гробове на нашитѣ български комити и войводи и съсъ това мислуимъ, че си смѣ свършили нашето блгарското задължение! Ние като българи не смѣ направили нищо, съ което трябва да се гордеемъ! Ние оставихме, на няколкото сръбски даскалечета въ градъ Скопие да пишътъ нашето българско минало и да се гаврятъ ежедневно съ насъ Българите въ Македония и България. Какво българско безобразие, сърбо-македонцитѣ ни плюетъ, а ние ще имъ помагаме да запазятъ сърбо-македонизма въвъ Вардаска Македония! Сърбо-македонцитѣ ще подновявътъ кѫщата на Др.Татарчевъ и ще я правятъ на сърбо-македонски музей, че тамъ сѫ се събирали някакви си “македонци“ които сѫ били за някаква си сръбско-македонска държава! Ще се опитъмъ да разкажа на нашиятъ читателъ, какво ми се случи презъ май 1972 година въ общината на градъ Ресенъ!
Обръщачисе къмъ прокурора на града Гнъ. Асен Татарчевъ, искъмъ да ме запознаешъ съ кмета на града, понеже братъ му ме помоли да отидем на село и питаме бащата на кмета къкъвъ е? Понеже кмета няма да ми каже! Прокурорътъ  и кмета е като насъ, лошитѣ сърбомани сѫ въ Скопие! Гнъ.Младеновъ ще ве отведа въ кѫщата на Др.Татарчевъ. Ето ти и до насъ дойде Г-жа Ляпчева, жена която бе женена за брата на Андей Ляпчевъ. Ние тукъ всички смѣ българи ми отговори тя и си предложи услугитѣ, да ме поразходи изъ гробищата на градъ Реснъ, кѫдето сѫ погребани най-интереснитѣ българи отъ града!
Тя побърза ми каже, че когато сѫ слагали табелата на кѫщата, че тамъ сѫ се сѫбирали да баратъ Македонското Прашане тя имъ отказала да се снима! Ще оставимъ на сръбскитѣ даскалчета отъ сръбското МАНУ да нинапишътъ защо гжа Ляпчева е отказала да се снима предъ тъбелата на Татарчевата кѫща?
Сърбо-македонитѣ сега спекулирътъ и съ Никола Каревъ, но нямътъ доблестта да напишътъ, че брата на Никола Каревъ (Георги Каревъ) бѣ въ затвора въ Идризово, като българинъ и работои въ вилата на Лазаръ Колишевски (Лазаръ Колишевъ).
Ще продължавътъ да фалшифицирътъ нашето българско минаало до тогава до когато ние имъ позволяваме. Тѣ сърбо-македонцитѣ, никога няма да се отъкажътъ отъ комунисатическата измислица, че тѣ сѫ “македони“ и сѫ потомци на гръцкиятъ Александросъ Мегалосъ. Това ще продължва до тогава, докато тази геогреафска теретория, не бѫде поделена, между Албания и България!
Вѣче всички го казаха и  написъха, само Груевски и Заевъ не го прочетоха!

„БРЕГАЛНИШКАТА БИТКА” – ОСВОБОДИТЕЛИ И ОСВОБОДЕНИ

д-р Георги Н. Георгиев
юли 3, 2015
Тези дни неуморните радетели на сръбско-македонското „заедништво” онагледиха отново разбирането си за историята на Балканските войни по модела, демонстриран от подбрани официални и „неправителствени” лица на двете държави при общите чествания през 2012 г. на 100-годишнината от Кумановската битка. Дойде ред и на годишнината от Втората балканска война, чието централно събитие, което трябваше да се отбележи, разбира се, беше т.нар. Брегалнишка битка (1913), когато сръбските и черногорските „освободители”, вече сломили петвековния отомански поробител, изгонват от Вардарска Македония и „бугарските окупатори”. Във връзка с това скоро се разчу, че в Община Македонска Каменица е започнало възстановяването на костницата при с. Цера, с останките на загиналите сръбски и черногорски войници в борбите срещу българите. Сега, по инициатива на Сдружението за защита и съхраняване на сръбските паметници в Македония, и в Щип, града на Тодор Александров и Иван Михайлов, беше поставена паметна плоча в чест на падналите сръбски войници. Събитието, легитимирано месец по-рано с решение на Общинския съвет – Щип (забележителен пример за управленска експедитивност), беше приветствано с подходящи за случая речи от щипския градоначалник г-н Илчо Захариев и министъра на труда и социалната политика в правителството на Р Сърбия г-н Александър Вулин. Последният между другото подчерта: „Сръбският народ повече от всичко цени свободата и винаги е готов да разговоря за всичко… нашата история е честна, но кървава и тежка”. „Свака част!” – както би се казало на звучен сръбски.
Почитта към мъртвите, особено падналите на бойното поле, безусловно е белег за хуманност и цивилизованост. Проявите от Зебърняк, Кумановско, до Щип обаче неизменно съдържат и още един белег, за който веднага и отрезвяващо ни напомня надписът на плочата (естествено, на сръбски и „македонски”), че на това място през 1928 г. е бил изграден паметник-костница, разрушен през 1941 г. от „българските фашисти”. И така всичко си идва на мястото в сръбско-македонистката парадигма: едните (сърбите) – освободители, другите (българите) – окупатори и фашисти. По средата – македонците, съответно „освободени” през 1912–1913 г. и „окупирани” през 1941–1944 г. Дотук нищо ново. Само че къде са паметните знаци, ако не на загиналите български войници като цяло, то поне на хилядите македонски българи, които се биеха за свободата на родния край срещу турци, сърби, гърци и срещу черногорци? Такива паметни знаци няма да открием нито при Щип, нито при с. Цера, където на вр. Говедар (Македонската Шипка) през лятото на 1913 г. героично се сражават доброволческите дружини на Македоно-одринското опълчение. Впрочем длъжни сме и да припомним, че току зад Криволак и Ежево поле – местата на българо-сръбския военен сблъсък в близост до Щип, се простира Тиквешията, където българското население масово въстава в тила на сръбската армия, за да подпомогне освободителното настъпление на сънародниците от изток.
Е, тогава „неосвестените” с македонистката доктрина местни хора са имали „неблагоразумието” да мислят точно обратното на днешните пропагандатори: че българските войници са освободители, а сръбските – неканени окупатори и потисници. Тъкмо защото ІV-а българска армия по ред причини не успя да стигне до огнището на Тиквешкия бунт, то бе загасено от сръбската с кръвта на „неблагоразумните”, която тогава течеше на потоци и багреше в наситено червено мътните води на Вардар и Брегалница. И този факт не може да бъде скрит, въпреки йезуитските увъртания, че видите ли, „македонците” всъщност били мобилизирани и от едната, и от другата страна, та нямало голяма разлика – празнодумие, което всуе се опитва да замъгли очевидното – а то е, че своите са превърнати в „чужди”, а чуждите – в „свои”. „Свака част!”, бихме повторили ние.

Въпроси и отговори отъ нашето българско минало!

Матъ 1968г. Гошо ела вътре имамъ нещо да Ви кажа?
ВМРО не се сѫздаде да прави две Българий а една България отъnЧѣрно Море до Охридъ и отъ Дунъвъ до Бѣлото Мореъ! Не зависимо какво става по Сѣверна Амнерика, азъ Иванъ Михайловъ си оставъмъ съ десеттѣ милиона българи!
Гошо ти знаешъ кѫде живея (ИванъМихайловъ), другия пѫть нема нужда да телефоритъшъ!
Михаилъ Симеоновъ къмъ Георги Младеновъ, улекна ли ти сѣга? Георги Младеновъ отъ сѣга нататъкъ, вѣче може всичко! Въ Гостната стая, бѣха Гнъ. Петъръ Ацевъ, Отецъ Михайловъ, Миле Симеоновъ, Вида Попова и Георги Младеновъ.
12.9.1992г. Георги Младеновъ къмъ Киро Глигоровъ, “ГнъГлигоровъ забравихъ да Ви кажа, че ние ще правимъ една България отъ Охридъ до Чѣрно Море! Вие съ насъ българитѣ ли стѣ или съсъ сърбитѣ? Той не отгори!

Арсим Зеколи: Македонският елит не иска да премахне старата система, има блокада към България

Промяната на съществуващата система в Македония не е въпрос на избор, а е от съществен интерес за нейното бъдеще. Блокадата към България все още съществува, особено на културното и медийното поле. Това заяви за БГНЕС известният македонски политически анализатор и дипломат Арсим Зеколи.
Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто:
БГНЕС: Не е ли време Република Македония да се отърси от тази система, създадена още по време на Титовата диктатура през 1945?
Арсим Зеколи: В последния доклад на Държавния департамент на САЩ за човешките права фигурира един пасаж, който може да послужи като най-точна дефиниция за това какво представлява "системата" в Македония. Дава се следното определение "фаворизиране на утвърдени личности в обществото". Това означава, че системата гарантира, че всеки появил се на политическата сцена ще изпълнява утвърдените правила на игра и няма никаква вероятност от появата на нови възгледи, които да застрашат установения политически, икономически, културен или медиен елит.
Ако с вашите възгледи или мисли не се вписвате в рамките на тази затворена елитарна система, вие ще бъдете или елиминиран още в самото начало, или ще бъдете подложен на координирана, систематична и безпощадна кампания за сатанизиране, осмиване, изолиране и заклеймяване като антидържавен елемент. Това разбиране на политиката е наследство от предишната система, в която под обвивката на идейно-политическата допустимост се осигуряваше предвидимо послушание към партията, братство-единство, социализма. Но същият подход се наследи и в новата система, но този път послушанието беше към четирите големи партии и техните взаимнопротиворечащи си програми, които все пак се спазват, когато на хоризонта се появи някой фактор, който може да застраши техните интереси. Отдавна трябваше да се сложи край на тази система. Въпросът е дали политическият елит има желание да се раздели с тази систематична манипулация на гражданите и да се установи истинска демокрация, в която различното да се уважава, а не да се сатанизира. Гражданите са готови и желаят промяната на тази система, но не съм убеден, че политическият, икономически и медиен елит в Македония е готов за това. Точно обратното. Ако по-внимателно се вгледате в настоящия процес на евроинтеграция, ще установите, че дори тези уж проевропейски реформи се манипулират в посока на оцеляването и господството на същата тази система, но този път под една фалшива европейска обвивка. По тази причина тази криза и сблъсък между открадната държава и заробеното общество ще продължи и няма да утихне, докато обществото не се отърве от ограниченията на посткомунистическата система и менталния код, който управлява с него.
БГНЕС: Не се ли нуждае Република Македония от нови основи, особено след като имахме две кризи – първата през лятото на 2001, а втората днес, а също така да не забравяме, че референдумът, с който през 1991 г. беше обявена независимостта на страната не беше признат от всички?
Арсим Зеколи: Исторически най-важната криза, която определя съдбата на Македония и разпределението на силите в обществото не беше нито тази от 1991 г., нито тази от 2001 г., а кризата от Гражданската война в Гърция от 1946-1949 г. и въвличането на Югославия в подкрепа на тамошната комунистическа партия. Желанието на Тито да помогне на комунистите в Гърция беше първият конфликт със Сталин, както и с Албания и България. В този малък нюанс се съдържа зародишът на отношението към Македония като сфера на интерес и коридор между Белград и Атина, в който влиянието на Югославия /днес Сърбия/ и Гърция е добре дошло, за разлика от това на България и Албания, които и до ден днешен се смятат за лошите момчета, които мислят лошото на Македония. Войните в бивша Югославия и ангажимента на САЩ и Европейския съюз само продължиха този въпрос в името на осигуряването на мира и стабилността, но в същото време продължиха агонията на една система, която в дългосрочен план не е от полза нито на стабилността, нито на мира, нито на хората от този регион.
Отношенията със Сърбия и Гърция се развиват във всички направления – на държавно ниво, политическо, икономическо и социално, а тези с Албания и България са само на държавно, при това те са строго контролирани, политически ограничени и икономически внимателно дозирани с цел да не се навреди на неписаната сфера на интереси. За обществени връзки не може да става и дума и трябва да призная, че тази херметична затвореност към България особено се набива на очи. Албанците, благодарение на своята численост, успяха да пробият дупка в стената и да разбият тази блокада към Албания. Блокадата към България все още съществува, особено на културното и медийното поле. Македонското общество познава само някакви фолк певици от България и изказванията на някои политици от периферията /чиито провокативни изявления не помагат за заздравяване на връзките/, които широко се отразяват. Мисля, че рядко може да се срещне някой македонски интелектуалец, който да изброи поне две имена от съвременната литературна и културна сцена, да посочи заглавие на филм или да има представа от София. Трябва да сме честни, същото важи и за представите ни за Гърция заради спора за името. Само привидно изглежда добро състоянието на връзките със Сърбия, защото и от там ни заливат с турбо фолк звезди, кич и простотия.
Защо това е важно? Херметичната затвореност доказва колапса на политическия елит и политическата мисъл в Македония, която е неспособна и безсилна де се справи с промените около нас. Затова настоява за още по-голяма затвореност, проектирана угроза и недоверие към съседите, не заради техните въображаеми мотиви, а заради гърчещата се борба системата да остане недокосната от промените. И с това този елит не влиза само в сблъсък със съседите, ЕС и НАТО, но и със собствените си граждани.
И най-вече с младите, които имат самочувствието да влязат в пряко състезание с останалите народи по света, включително и в областта на политиката, икономиката и най-вече в културата, където има голяма традиция. Тази своя готовност младите демонстрират чрез напускане на родината, където не получават шанс. Затова промяната на сегашната система не е въпрос на избор, а е от съществен интерес за по-доброто бъдеще на Македония.
БГНЕС: Никола Груевски и неговият коалиционен партньор Али Ахмети не са ли също част от тази стара система, която трябва да се смени?
Арсим Зеколи: Мисля, че очертах политическата природа на Груевски в първия отговор по отношение на тукашния начин на подбор и налагане на лицата в политиката. Неговият възход в политиката не се дължеше на неговите познания, способности и сръчност. Точно обратното – на неговите способности под средното ниво, които умело се замаскираха от страна на системата, която го величаеше поради това, че с него се гарантираше нейното оцеляване. Това е причината, поради която Груевски никога не предприе – или не му беше позволено – да влезе в директна медийна полемика и дебат с неговите политически опоненти. Неговият отстъпнически страх пред Бранко Цървенковски, Радмила Шекеринска беше веднъж отбелязан, но сега мисля, че страхът от Зоран Заев е още по-голям. Както поради информациите на лидера на опозицията, така и поради неговата популярност сред средните и по-ниски слоеве на обществото, включително и сред албанците. Поради което мисля, че странното при Груевски е, че дори той самият не е съвсем наясно с невидимите конци около него, които му действат като на марионетка. Той като че ли имаше възможност да донесе истинска, качествена промяна на системата и мисловната матрица на страната, но със своята неграмотна арогантност и обкръжението му от спекуланти и страхливци се определи за демонстрацията на гола сила, за прикриването на собствената му отстъпчива духовна природа чрез налагане на странно материалистическо превъзходство. Най-тъжното от всичко е, че не само не успяха да разрушат системата, наследена от комунизма, но вместо това окарикатуриха македонската национална идентичност, която неговите предци са изграждали векове.
Ахмети пък е съвсем друга приказка, бъдейки по начина на своите политически действия той е типичен приспособчия, който се сближава с тази текуща сила, която му гарантира подем, оцеляване или спасение в политиката. При Ахмети няма идеология, няма духовна ориентация, няма национализъм, нито пък има замислена или поискана друга цел освен тази да бъде на власт на всяка цена. Той беше марксист-ленинист, когато това беше популярно през 80-те години, по време на престоя си в емиграция и войните в Косово и Македония, се опитваше да стане по-голям косовар от косоварите, заради Сали Бериша и Хашим Тачи се приписваше към десницата /но сега това не му се отдава с Еди Рама като социалист по убеждение/. Докато ислямистите му носеха гласове, имаше симпатии към тях, но когато това стана опасно за пред Запада – стана по-православен от охридския митрополит, а когато Цървенковски беше премиер за малко да го приеме за идол, но за по-кратък период на адаптация се ориентира по същото време към Груевски. Впрочем, за неговата приспособима същност достатъчно говори фактът, че определи идеологически своята партия ДСИ като тематична. Преведено на нормален език, това би могло да се интерпретира като "зависи кой е на власт при македонците и кой от тях предлага повече".
БГНЕС: Каква е гаранцията, че ако системата, създадена през 1945 г., не бъде ликвидирана един път завинаги няма да имаме повторение на ситуацията с това, което правеше Груевски през всичките тези години, когато е на власт?
Арсим Зеколи: Не трябва да чакаме бъдещето, за да видим последиците от завоеванията на тази система. Достатъчно е да прекараме ден-два на граничните пунктове и да видим как най-добрите, най-способните, най-борбените ни деца заминават, бягат от страната, която все пак обичат. Когато една система остарее, става неработеща и нанася повече щети, отколкото ползи, гражданите или я разрушават чрез демократични избори или гласуват за нея с краката си, така както гражданите на социалистическа Германия го направиха в края на 80-те години. Поради това имам резерви по отношение на всичките тези преговори и разговори за следващите избори. От всичко казано досега мисля, че очевидно само по себе си е заключението, че Груевски и Ахмети са гаранти на недемократичността, несправедливостта и заробването в който и да било изборен цикъл, в който те имат решаваща роля. Мисля, че партньорите ни от САЩ са съвсем наясно с това, но остава и ЕС най-накрая да види реалността такава, каквато е и да вземе твърда и категорична позиция към ВМРО-ДПМНЕ и ДСИ. Всичко останало е само мимикрия на сътрудничество и добронамереност от страна на Брюксел към Македония, която в очите на тукашните граждани неизбежно ще доведе до капитулация на европейските политики пред насилието на една шепа небрежни политици.
Но също така смятам, че и опозицията трябва да надмине себе си и да напусне предвидимата междупартийна борба и най-накрая да се изправи, справи и призове за прекратяване на системата, скроена според нуждите на елита. Имам чувството, че хората припознават в Заев образ и воля, която е готова за такъв исторически поврат, за ново начало и шанс, при който всеки може да намери възможност за себе си. Тъкмо поради факта, че Заев и лично, и обществено не е част от политическия елит и матрицата на културата на столицата, която от десетилетия изцежда страната поради частни и тесногръди интереси. Но мисля, че е време да се отправи ясно и публично предупреждение до партньорите от САЩ и ЕС, че възможностите на Заев и обществената опозиция за реализиране на истински положителен поврат в страната са пряко зависими от тяхната готовност политически, дипломатически и материално да подкрепят усилията за смяна не само на ВМРО-ДПМНЕ, ДСИ и ДПА, но и на съвкупната обществено-политическа система на страната. Затова, от решаващо значение е да разберем, че това, което се случва сега в Македония, не е криза, а шанс и възможност за истински промени. Истинската криза ще настъпи, ако ЕС и САЩ не разберат и пропуснат този исторически – и страхувам се - неповторим шанс за разрушаване на тази износена, остаряла и злокобна система.

БЪЛГАРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ В МАКЕДОНИЯ
Митове, митологии, митологеми...

Текстът е публикуван в македонският вестник Дневник номер 5777 от 30-31 май 2015г. с известни съкращения от редакцията.
На читателите на "Македонска трибуна" го предлагаме изцяло.
От редакцията

Владимир Перев
Българското разузнаване в Македония се споменава рядко. Ако не се броят няколко студии във Факултета по сигурност на Македония през последно време не е проучвано сериозно от политически и социален аспект. Но Бога ми, при тази ситуация дори и това е нещо, даже много.
Българските разузнавачи никога не са били особено помитани в Македония. Хората не са контактували с тях. Онези от старото ВМРО, които имаха влечение към „Майка България” след лошият опит с тях през последните 70 години направо ги презират и избягват по всякакъв възможен начин. От време на време македонските медии провъзгласяват Красимир Каракачанов като някакъв „антимакедонец” и някакъв бивш или настоящ разузнавач. За неговият „антимакедонизъм” ако изобщо има такъв, е предмет на по-специален анализ. Но това не пречи да говорим за разузнаваческото му. За македонските служби това бе смешен епизод от неговото минало, а Бога ми и от настоящето.
Българските служби добре знаят историята. Следят съвременните събития от медиите и разумните в тях правят определени изводи. Знаят че на тази територия винаги са се борели няколко големи служби, а българските само са вършели обслужващата работа на една единствена служба.
Всичко щеше да си е наред и всички, и ние, и те бихме ставали нашите провали, ако неотдавна сайтът „Македонска трибуна – Торонто” не показа едно видео с продължителност от 23 минути. В него участваха двама индивиди. Единият бе евроизбраникът Ангел Джамбазки, който иначе минава за покровител на македонските българи пред европейските институции. Другият Георги Коритаров – журналист и водещ в няколко телевизии, бе персона абсолютно неизвестна за македонската публика, включително и за македонските българи. До своята 18-та минута тяхното интервю пред българската Нова телевизия вървеше нормално. След което Коритаров взе думата и избълва сериозни глупости, като например, че „българските разузнавателни служби са формирали ВМРО – ДПМНЕ” и че „ВМРО – ДПМНЕ” е българска организация”, както и че македонците „никога няма да подпишат договор за добросъседство, защото това не е договор между македонци и българи, ами договор между българи и българи и затова нямало да се подпише”.
Слушайки тези измишльотини, човек очаква да чуе и че СДСМ е била формирана от Българската комунистическа партия БКП. Засега толкова за Коритаров, но не само за него, а и за други като него.
Исторически погледаното българското разузнаване за и в Македония започва с формирането на Екзархията през 1870 г. Множеството македонци в Цариград не искат да се гърчеят и да са фанариоти – патриаршисти и веднага се включват в акцията за формирането на Екзархията, която я чувствали за своя. Затова започват да служат на екзархсите, първа на Иларион Макариополски, после на Антим I и накрая на най-значимият екзарх Йосиф. Тези градинари, колари, коняри и соколари в султанския дворец, цариградските бюрекчии, касапи и представителите от всички останали професии и занаяти, носят безценни информации до Екзархийското седалище. Така екзархсите винаги са имали нужната им информация и безценни козове в преговорите със султана, гръцката патриаршия и руското посолство начело с граф Игнатиев. Информации се подават също отвсякъде, от всички краища на Екзархията, но от Македония ги изпращат само онези които се самоопределят и чувстват като македонски българи. Останалите от населението не са смятали Македония за важна, не са я припознавали и не са възприемали себе си в нея, като нещо различно. Трябва да се помни, че само българите са се занимавали с оперативно разузнаване на терен, а информацията аналитично е обработвана от велемощния екзархийски секретар, прилепчанинът Методий Кусевич, по-късно Старозагорски митрополит.
През 1878 година се създава васалното Княжество България, а Македония остава под турска власт. Като васална страна България няма право на дипломатически представителства на турска територия, но разузнавателната работа се извършва от т.н. „търговски агенти”. Те най-вече се изявяват като резиденти на българската агентура. Търговските агенти са установени в Скопие, Битоля и Солун, а при възможност и активно пътуват из тези вилаети. Техните писмени донесения са ясни и конкретни за всяка тема по която пишат. Отделен въпрос е, как са били тълкувани и възприемани от тези до които са били изпратени и които са ги чели. Ако съдим от историческите резултати, започваме да разбираме вицовете за интелигентността на разузнавачите.

Пълен текст

Антибългаризмът на Скопие – път за никъде, а Русия да стои далеч от Балканите

17/05/15 | Александър Йорданов
Македонизмът е антибългаризъм в постоянно действие. Причината Република Македония да закъса толкова много като държава, да изостане по пътя към Европейския съюз и да бъде изправена отново пред сериозен вътрешен конфликт, е само една – обърна гръб на България, обърна гръб на истината за себе си и започна да търси идентичност и път там, където те не съществуват. Няма път за Македония в елинската античност. Няма път за Македония и в коминтерновската идентичност. Без перспектива е и югославската политическа мантра. Македония е в трудна ситуация и тя сама си я е създала. И няма как да е по-друг начин, след като в периода на националното възраждане през 19 век всички просветени дейци родом от територията на днешна Република Македония са се самоопределяли като българи или македонски българи. Те са знаели, че един баща не може да направи два народа. Македонизмът се опита да опровергае именно нашите възрожденци. А това е невъзможно. Защото съществуват архивите, писмата, книгите,надписите в църкви и манастири. Колкото и да ги унищожават, те съществуват. Друг е въпросът, че днешните граждани на Македония си искат своята Македония, не искат тя да е нито българска, нито сръбска, нито албанска.
И тук именно е ядката на проблема. Македония ще бъде на македонците само когато те постигнат съгласие със своите възрожденци. И осъзнаят себе си като част от народа български. Това ще бъде дълъг процес, но той ще се развие много по-бързо, ако Република Македония ускори своя път към Европейскиясъюз и към НАТО. Защото членството в НАТО ще внесе сигурност, а европейската интеграция задължава страните да нямат проблеми помежду си. Така и въпросът за „бащинството” на българи и македонци ще получи отговор.
През последните години обаче правителството на Никола Груевски продължи коминтерновската политика на кражба и спекулация с общата ни история. А е обща тази история, защото сме общ народ. Крадат се исторически личности, преиначават се техните дела, измисли се дори теория за „двудомни” писатели, според която всеки български писател родом от Егейския, Вардарския или Пиринския край се приема за „македонски”. И ако Вапцаров и Смирненски са отдавна „откраднати”, то в момента се краде дори Атанас Далчев, само защото е родом от Солун,а родителите му са от Кукуш и Прилеп. И ако ние сме безразлични към това преиначаване и кражба на история, събития, личности, ще дойде ден, в който самите ние ще трябва да обясняваме на света кои сме и какви сме.
Известно е, че македонизмът се ползва с официалната подкрепа на руската държава. Защото той е оръжие на разделението, защото сам по себе си е антиевропейски. А Русия винаги е следвала една политика – политика на разделението, на конфронтацията между и сред народите. Така след Втората световна война тя отдели огромна част от германския народ и му монтира отделна държава. Плановете й най-често се подкрепят и реализират на Балканите от Сърбия – също един от главните фактори за дестабилизация на региона.
Разветите македонски и албански знамена на протестния митинг в Скопие днес показват, че не е вярна тезата за македонско и албанско противопоставяне. Гажданите искат да бъдат заедно и да живеят в държава, която върви по пътя на България – европейския път. Друго обаче замислят и в Москва, и в Белград. Затова и не трябва да допуснем сценарий подобен на този, който Русия реализира в Украйна. И трябва ясно да заявим - Русия да стои далеч от Балканите. Тук тя няма работа. Стига ни, че подкрепя и до днес македонизма. А това е и доказателството, че е наш открит неприятел.

The macedonian question.

Gosho Mladenoff LLB
Up until the turn of the 19th century there was no macedonian question, in fact there were no Macedonians, just Bulgarians in turkish territories and Bulgarians in liberated Bulgaria. It wasn't until Bulgaria was on the losing side of the wars to partition conquered turkish territories that the word Macedonian came into play. For over 80 years Bulgarians in the serbian occupied province of Macedonia were given a choice: call themselves Macedonians or call themselves Bulgarians and face extermination or prison. Furthermore all the demographic documents were destroyed by the serbs to hide the fact that there were bulgarians in macedonia Not surprisingly, and for political reasons, the serbians were able to say that there are no bulgarians in macedonia.
Shortly after the collapse of yugoslavia, Bulgaria embassy officials were giving bulgarian passports, recognized by the europian union, to any macedonian who said they were bulgarian., the bulgarian embassy officials set a very low threshold of proof as there were no documents left. Over 100,000 bulgarian passports have been issued to Macedonians to date, with an additional 1/4 million on the waiting list. Not bad for a province, turned country with officially no bulgarians in it. This is still the official position of the “macedonian” government: there are no Bulgarians in Macedonia.

 
C/ Weihnachtsgeschichten und mehr
Назад към съдържанието | Назад към главното меню