НАЧАЛО - MACEDONIAN TRIBUNE

Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 154 - 2016 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 154 - Year 2016

Тукъ на тази снимка сѫ Гнъ. И. Михайловъ и Гнъ. Асѣнъ Аврамовъ, съ семейство Младенови.
Снимката е правена въ градъ Фюжи Италия презъ Августъ 1967г.

Г.Младеновъ 27/06/2016г/
Въ този брой на Македонска Трибуна ще се спремъ, на онова за, което става въ самата република Македония! За дълго време имаме цветна революция, безъ ясна представа отъ онова, което се иска отъ днешното сръбско правителство въ Скопие! Поевиха се статии, че Вардарска Македония щяла да бѫде разделена между Албания, България и Гърция! Нямаше някаква реакция отъ страна на сръбското правителство въ градъ Скопие! По сѫщото врѣме, сръбскиятъ вестникъ Политика (13/05/2016) публикува, че улицата Гоце Делчевъ въ Бѣлградъ ще се сменя на маршалъ Тълбухинъ.Това трябвало да стане, понеже Гоце Делчевъ билъ българинъ и се е борилъ противъ сръбското влияние въвъ Вардарска Македония! Представетѣ си, че на сръбскитѣ професори имъ вземало повѣче отъ сто години и чакъ сега, научили, че Гоце Делчевъ ми ти билъ българинъ? Колко много прахъ се хвърля въ очитѣ на сръбската БКП въ България! Днесь 19/06/2916г/ по страницата на Фокусъ въ България чета, че Гнъ.Г.Първановъ се вълнува отъ факта, че Президента на Р.България за петъ години е нямълъ нито единъ разговоръ съ президента на днешната Югославска република Македония? Гнъ. Първановъ казва, че ние смѣ били факторъ на Бълканитѣ, а днесь ни няма никѫде? Отъ това което казва господинотъ Първановъ не се разбира ясно, какво той иска отъ Гнъ. Плевналиевъ? Дали Господинотъ Първановъ иска отъ Президента на България, да изплюе камъчето и каже на сърбо-македонцитѣ Вие стѣ българи и местото Ви е въ прегръткитѣ на утрешна Санъ Стефанска България? За това ли става дума Гнъ. Първановъ? Като знетѣ, че въпроса е за една България отъ Мизия,Тракия и Македония защо, като стѣ големецъ на сръбската БКП! Защо не го казахтѣ до сега кой мислитѣ, че трябва да го каже? Вие искътѣ някой другъ да яде попарата! Ще трябва ли да Ви припомнимъ, че Вие стѣ членове на най-сръбската партия въ България! Защо мълчитѣ и жвакатѣ, кой мислитѣ, че трябва да разрешава неразрешенитѣ български въпроси? Не знаетѣ ли Гнъ Първановъ, че “македонизма“ го раждаше Вашета партия въ София, а го отгледаха въ Скопие! Още ли ще лъжемъ българина, че Тито и сърбитѣ комунисти сѫ правили золумитѣ на насъ българитѣ! Знаетѣ ли Гнъ. Първановъ цитата....Не му вярвайтѣ на Иванъ Михайловъ той Ви лъже, че стѣ българи (30/06/1934г. На кого е прдставителъ сина на този който се е подписълъ на този документъ.

Илинденъ и последицитѣ!

Г.М.24/07/2016/
Днесь празнуваме 113 години отъ Илинденско-Преображенското въстание отъ 1903 година. Днесь както и преди сърбитѣ, не позволиха на тяхнитѣ аргати въвъ Вардарска Македония да празнувътъ съ насъ българитѣ нашето общо Илинденско-Преображенско въстание! Сърбитѣ въ градъ Торонто преди години казаха, че тѣ няма да позволятъ връщането на поробена отъ тяхъ Македония, къмъ нейнитѣ български корени. Няма да има и подписване на какъвто и да било договоръ съ България, независимо отъ това, че смѣ единъ и сѫщъ народъ, ограбенъ и анатимосънъ отъ онези които ни управлявътъ!
Въвъ Вардарска Македония ни будалкътъ, че ВМРО е вдигнало въстание на някъквси “македонски“ народъ за някаква си “Слободна и Независна Македония“! Документитѣ отъ този периодъ на нашето българско минало говорятъ, че това въстание е вдигнато да накара великитѣ сили да вземътъ страната на насъ поробенитѣ българи, отъ Македония и Одринска Тракия и ни бѫде дадена Автономия до прикачването ни къмъ Майка България! Ние няма да пишемъ какво стана следъ въстанието, съ нашитѣ български войводи? Сѣга вѣче всичко е ясно! Ние ще трябва да се разберемъ съ албанцитѣ, за последното кантонизиране на Вардрска Македония! Няма да има вѣче надлъгване съсъ сръбското МАНУ въ Скопие, понеже тѣ искътъ нашето българско минало въ Македония, да бѫде провеждано на несѫществувъщъ езикъ! На българско правителство днесь остава, да се продължи даването на българско гражданство, на онези българи чието гражданство бѣ отнето, следъ като Вардарска Македония бѣ ри-окупирана отъ сърбитѣ презъ Окт. 1944г..
Вѣче всичко е ясно, ще трябва да работимъ за една България, между насъ българитѣ въ България и тѣзи въвъ Вардарска Македония! Най ясно го каза и последниятъ лидеръ на ВМРО Гнъ.Иванъ Михайловъ (1968г.) ВМРО не се сѫздаде да прави две Българии, а една България отъ Черно Море до Охридъ и отъ Дунавъ до Бѣлото Море!

Илинден в Смилево

24 юли 2016 г. | Владимир Перев
Македонските българи, както и други граждани на Македония празнуваха деня на Илинденско Преображенското въстание, по традиция, в село Смилево, родното място на Дамян Груев и мястото, където се провежда известният Смилевски конгрес през май 1903 г., което означава и началото на въстанието. Преди многобройния народ събран в памет парка на Дамян Груев и илинденските въстаници говори Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО-БНД, както и членове на македонско българските асоциации, а бяха и прочетени поздравителни писма на евродепутата Андрей Ковачев и от партията на премиера на България - ГЕРБ.
Както и предишни години поканени бяха и представители на актуалната македонска политика, но, както и предишни години, никой не се появи на македонско българското празнуване на Илинденско Преображенското въстание.
Съвместното празнуване на датите от общата македонско българска история остава за някои други, бъдещи години, което означава и по-нататъшно забавяне на подписването на известния договор за добросъседство между двете държави.

113 години от Илинденско-Преображенското въстание

Днес отбелязваме 113-aта годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. То избухва на 20 юли (стар стил) 1903 година и обхваща Македония и Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Потушаването на въстанието води само в Източна Тракия до 30 000 български бежанци, заселени предимно в днешна Бургаска област.
След организираното от Върховния македоно-одрински комитет Горноджумайско въстание напрежението в Македония нараства чувствително. Правителството на Османската империя засилва репресивните мерки, съсредоточава военни и полицейски части, които извършват масови беззакония. Увеличават се стълкновенията между турските въоръжени сили и чети на комитета.
В тази обстановка през януари 1903 г. част от членовете на ЦК ВМОРО начело с Иван Гарванов свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одрнско. На него не присъстват задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров.  Все пак задграничното представителство на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение. Гоце Делчев е против прибързани въоръжени действия, защото познава обстановката и смята, че без българска подкрепа може да се стигне до поражение, но след идването си в Македония се среща със завърналия се от заточение Даме Груев. Двамата смятат, че след като решението е взето и разпратено по окръзите, връщане назад не може да има и Делчев се подчинява на общото решение. В навечерието на въстанието, обаче той е убит край село Баница на път за конгреса на Серския революционен окръг.
Гоце Делчев дълго време настоява борбата да се води чрез партизанска война. Групата около Гьорче Петров настоява за провеждането на т. нар. перманентна революция, за да не се допусне пълно изтощаване на силите на организацията. Те предлагат действията да се разпрострат във времето и пространството, за да се постигне по-голям териториален и времеви обхват. Членът на ЦК Христо Татарчев се изказва за провеждането на масово и внезапно въстание, като се използват всички сили на организацията и на населението, за да може или да се постигне евентуален успех, или, ако акцията се провали, европейската дипломация да бъде принудена да проведе реформи в Турция.
В края на април 1903 година серия от атентати в Солун ускорява избухването на въстанието. Взривени са сградата на Отоман банк, френския кораб „Гвадалкивир“, прекъснато е осветлението на града. Повечето атентатори загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града.
Въстанието води в Македония и Тракия до 289 сражения на 26 000 въстаници срещу 350 хилядна турска войска, на 994 загинали въстаници, 201 опожарени села, 12 440 опепелени къщи, 4 694 избити, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното население. 3 122 жени и моми са изнасилени от османските чети, а 176- пленени. 70 835 души са загубили домовете си, а 30 000 бягат в България. Жертвите от турска страна са 5325 войници.

Писмо № 2 до Максимъ отъ български хоризонти!

Г.М 21/07/2016/
Драги приятелю отъ Торонто,
Писмото което си ми изпратилъ отъ Георги Черневъ за Яне (Иванъ) Сандански четохъ и намиръмъ за нужно да ти отговоря!
Както въ предишното, така и въ това писмо, намиръмъ за нужно да ти подчертая, че вѣче е врѣме да престанемъ да канонизираме, онова което не може да бѫде канонизирано!
Георги Черневъ обвинява за онова което е станало въ Македония и Одринска Тракия, само царъ Фардинандъ сигурно за Берлинскиятъ конгресъ отъ 1878 година е виновенъ, този проклетъ германецъ! За македонизирането на Яне Санданскми, Вие всички обвиняватѣ сърбо-македониститѣ отъ Македония! Претендиратѣ, че не стѣ чели документта отъ Москва “Защо ние македонцитѣ смѣ отделна нация“ (Юни 1934г).
Ще трябва да си сложимъ рѫката на сърцето и признаемъ, че най- голямиятъ врагъ на насъ българитѣ е Коминтерна и БКП. Кой караше нещастниятъ Венко Марковски, да прави “македонска“азбука? Дали това бяха сръбскитѣ аргати въ Скопие, или сръбскитѣ аргати въ София?  Ще трябва да прочететѣ, онова което е написълъ Гнъ.Поповъ отъ Германия презъ врѣме на втората свѣтовна война за преврата отъ 1934 година! Той пише, че тогава България е капитулирала безусловно предъ сърбитѣ по въпроса за Македония! Сѫщото нещо се случва и следъ сеп.1944 година!
Въ цялиятъ материалъ, липсва обяснението защо бяха убити Борисъ Сарафовъ и Иванъ Гарвановъ? Престанетѣ да спекулиратѣ съ нашето българско минало въ Македония и Одринска Тракия! Отъ текста, които си ми пратилъ оставъмъ съ впечатлението, че Вие искътѣ да канонизиратѣ агентитѣ на Отоманската Империя(Турция).
Поздрави се и добре дошълъ пакъ въ нашета хубава Канада кѣдето и македонскитѣ българи имътъ права и свободи!

Брегзит и Македония

10 юли 2016 г. | Владимир Перев
В Македония никой особено не се разтърси заради британския Брегзит. Медиите говорят за някакво влошаване на икономическото и политическото положение на държавата след Брегзита, но повечето от хората мислят, че не може да бъде по зле, отколкото е в момента.
Македония е единствената европейска държава, която официално иска да се присъедини към ЕС, а който няма проведено и не може да извърши преброяване на населението и имотите в страната. Просто казано, никой не знае колко граждани на държавата живеят по света, колко има в Македония и колко са извън държавата. Неофициално се смята, че във Великобритания има около петнадесет хиляди граждани на държавата, от които незначителна цифра с македонски паспорт, а по-голямата част са с български паспорти. В държавните институции никой не се интересува от съдбата им, нито за бъдещето на техните семейства.
Говори се, че малкото граждани на държавата с македонски паспорти имат по някакъв начин решено проблемите с британската администрация около престоя си там, докато тези с български паспорти са напълно забравени и оставени на грижите на българската държава, като български граждани в Великобритания. Само тихомълком се споменава, че българският паспорт дава огромно предимство пред македонския в Великобритания и че само те са направили правилния избор, за защита на своите права и правата на техните семейства. Въпреки това, най-важното нещо е, че гражданите на държавата с български паспорти в Великобритания са работливи хора, почти всички имат регулиран статут за пребиваване, ги няма в списъците за социални помощи, така че, възможностите да бъдат прогонени от там са минимални.

Писмо от един приятел от Македония

06.07.2016г.
Здравейте Гошо, стар българине,
В Македония не се случва нищо. Груевски държи властта здраво с двете си ръце и в страната няма сила, която може да го свали от власт. Опозицията е слаба и разединена. Това са потомци на старата номенклатура, те не са се научили да бъдат без власт, но не искат да работят и да останат на власт ... затова се разпадна комунизма в Македония и навсякъде по света. Единствената надежда остава международната общност. На тях омръзнало им е от лъжите и измислиците на Никола и търсят начин да го сметнат от власт, но при другите не могат да намерят правоимащи лица.
За Вида и Боевите не ме питай, омръзнало ми е от тях. Вида мисли, че е много умна и че може да манипулира с хората. Тя забравя, че Радко е починал и няма къде да се подкрепи. Слугува на всички, на позиция и опозиция и в България, и в Македония, и в Италия и на всеки, който ще даде малко пари. Може би ти и някои други, които я познавате от преди имате някаква сантименталност към нея, но тя на мен и на тези около мен не ни означава нищо, а младите поколения, нито са чували за нея. Боевите само се оплакват, че им е трудно и говорят час срещу Каракачанов, час срещу Груевски, а де факто всеки ден по телефона са с двамата и винаги търсят някакви привилегии. Иван, син на Стефчо Боев е президент на македонско-българското дружество в Охрид и е фактор в македонско-българските отношения на ниво на ВМРО, а винаги нещо е недоволен от двамата балкански лидери споменати по-горе. И да знаеш, никой в Македония не може да създаде такова сдружение без съгласието на Каракачанов и Груевски. Спомни си само за съдбата на асоциацията РАДКО.
Ти знаеш, че Македония няма бъдеще, но прогнозите за някакво македонско-българска общност не ти са верни. Истина, албанците вероятно ще си отиват с Албания, но и на тях не им цъфтят рози в техните отношения. За Македония с България няма никакви шансове. Не е проблемът в Македония ... македонците са покорен народ и ще приемат всичко. Проблемът е в България. Те не са готови да управляват ни със себе си, камо ли с Македония. Това е психично окупиран, русизиран народ, който няма представа за себе си нито за собственото си величие и историческата роля в европейската общност. С подаръка, които ти ми изпрати за Деня на Освобождението, 3 март тази година, аз чаках да дойдат топли дни и преди две седмици тръгнах на път в България. Бях с колата, сам ... обиколих Русе, Силистра, Балчик, Варна и Бургас. Срещнах се с приятели и познати, в Русе посетих къщата на Елиас Канети, в Балчик двореца на румънската кралица и други неща. Ключови бяха контактите с моите вече позабравени приятели и това е най-хубавото нещо в тази година и за това съм ти благодарен. Но контактите по заведенията, с обикновените хората, с чашка бира, винце и риби, тези контакти бяха истинска катастрофа. Един от Бога забравен народ, манипулиран до безсъзнание и русизиран до безумие ... това е ... няма шанс България да приеме Македония. Те мислят, че сме империалисти и че ще ги отделим от любимата им Матушка Русия. Не помага че им казах, че Груевски е по голяма руска проститутка от актуалната и всяка власт в България ... те просто това не приемат, просто казано, те нас ни обичат само като гости и приятели, те нас не ни обичат като еднокръвни братя. За тях това са руснаците.
За Брегзит не мога да кажа нищо, още нищо не се знае. Само Путин се радва, но си мислим, че ще му преседяло. Англичаните направиха вреда на Европа, но си направиха и на себе си. Великобритания не е това, което беше преди петдесет години, но нито французите, нито германците не са тези от преди петдесет години. Днес британците вече загубиха имперската памет. Германците обаче не са тези, победените от Втората световна война с чувство за вина по отношение на войната и специално по Холокоста. Там като германци вече има много сърби, хървати, българи, румънци, поляци, така и македонци и никой от тях няма спомени за някаква загубена война или пострадали евреи. За тях това е само кино, което никой не го вижда. Меркел знае, че не трябва да дразни англичаните, тя е наясно, че е само една обикновена германка, винаги "виновна" за Втората световна война, "виновна" и защото е растяла в съветска Германия. Но затова пък, Жан-Клод Юнкер е Луксембуржанец от велико антинацистико и антигерманско семейството, което е избягало по време на войната в Англия, а след това в САЩ. Неговият тон и език, с който се обръща към англичаните е пълен с презрение и сарказъм, той на тях им прави това, което Чърчил го е правил на Де Гол по време на войната в Лондон ... историята знае да вземе в милост и някои други народи, не само англичаните. Но, да не бързаме много, нещата тепърва ще се развиват, а отношението на Америка към проблема, ще определи победителя. Въпреки това, ако Америка получи нормален президент, в което се съмнявам, (Клинтън е психично болна и неспособна, а пък този с жълтата коса не може да си управлява ни жената си, камо ли държава, той знае само за пари), този нов президент ще трябва да прецени заплахата от Путинова Русия и да определи мястото на Англия, но и на Европа в графика на светските сили. За това трябва здрав разум и добри съветници, а това нещо днес го няма в Америка.
Но това нещо нас не ни интересува. Нашата болка е Македония, а нейното бъдеще е известно ... Македония няма да я има, а който ще има от нейните останки, който какво ще лапне, за това трябва да видим развитието на събитийната ... Груевски никой нищо не пита, той прави пари и големият въпрос е дали той, Цървенковски и нашия Любчо някой ден ще отговарят ... Не мисля пред историята, това не ме интересува, мисля пред съдебната система. Мисля, че американците са решили, след като ги използват, да ги съдът, нещо като панамскят Нориега ...
Пиши дали си доволен, ако нещо не сам казал и дали нещо трябва да допълним ... писмото е точно за теб.

Младен Сърбиновски: Жестоки антибългари са и ВМРО-ДПМНЕ, и СДСМ

08.07.2016 | FrogNews | интервю на Ана Кочева
Крадем гръцка история, фалшифицираме нашата и ваша, общобългарската средновековна история... Добре прикритите зад името ВМРО македонисти ни доведоха до всеобща катастрофа, разказва най-големият съвременен писател от Македония.
- Младене, би ли описал ситуацията в Македония. Изглежда горещо не само в температурно отношение.
- Абе, Ани... В този момент, когато хората колективно се въртят по слънчевите скари и изпитват тежки мъки от това, дали бирените им коремчета са намалели и видим ли е ефектът от скъпите антицелулитни кремове, ние трябва да проявяваме съчувствие към проблемите им.  Не си ли въобразяваме, че искат да четат тъкмо нас? Не, изобщо не си въобразяваме! Само виж колко са четени и препечатвани и по други сайтове, а и коментирани, предишните ни интервюта... Затова веднага ти отговарям. Този хаос в Македония е междумакедонистки сблъсък, междуудбашки сблъсък или, както казва народът, междусърбомански сблъсък. След 2001 година когато станаха и военният конфликт с албанските паравоенни формации, и изгубената война на македонските въоръжени сили, се подписа Охридският рамков договор. И толкова самохвалната АСНОМСКА, Второилинденска, удбашка Македония се превърна в губеща. Сама себе си обезсили и оттогава сме “рамкова“ Македония. Според новата Конституция, след войната ние сме само най-многобройната македонска етническа общност. Всемогъщата свирепа УДБА тогава, губещо, се раздели на два поляризирани табора: властимащата ВМРО-ДПМНЕ, русофили, хард македонисти, чрез Белград за Москва и опозиционерите СДСМ, софт македонисти, проамерикански настроени, чрез Белград за Вашингтон. Разбира се, те - и едните и другите - са жестоки антибългари. За техния антибългарски шовинизъм аз сам най-доброто доказателство.
- Но македонската криза се задълбочи?
- Да, целта е как отново Македония да се върне от  “рамкова“ в АСНОМСКА държава, от македонска етническа общност - пак на македонски народ и национални малцинства в съседните държави. И всичко това Европа да го възприеме и като македонисти да влезем в НАТО и ЕС! В тази безизходица Груевски донкихотовски се заигра с картата на антиквизацията. Хвърлиха милиарди за пропагандни спотове, книги и филми, че сме най-старият народ на света, че сме антични, довеждаха ни от Хималаите някакви мургави наши крале, създаваха нова идентичност, преименуваха улици и летища, а  връх на всичко е, разбира се, проектът Скопие 2014 за цялостна промяна на образа на Скопие, която още не е завършила, но вече хубаво се вижда и това подмолно безчестие.
- Да не забравим и факта, че съзнателно или не, но Груевски отвори фронт и с Гърция.
- Точно така. И не само с Гърция. С всичките, освен със Сърбия и Русия. Кой от албанците би приел пак да бъде национално малцинство в Македония? Бихте ли позволили вие и гърците при вас да се търсят национални малцинства? Пък дори и Сърбия, която е исторически ментор на македонизма, а самата тя е застрашена пряко от него и не ни признава автокефалността на Македонската православна църква. Това е вътрешният междумакедонистки  стратегически сблъсък между абсолютните губещи. Под закрилата на югославянството и блоково поделената Европа македонизмът от 1944 г. имаше своите Пирови победи срещу България, но с отворения втори фронт срещу Гърция цялата международна общност видя какво се е случвало и се случва в Македония и всички се обърнаха срещу нас. Крадем гръцката история, трябва да си сменим името, фалшифицираме нашата и ваша, общобългарската средновековна история, трябва да подпишем договор с вас за добросъседство... Добре прикритите зад името ВМРО македонисти, ни доведоха до всеобща катастрофа, от която  никой не знае как ще излезем.
- “Бомбите“ на Заев сякаш кацнаха като ягодка върху тази македонска политическа сметана?
- Заев, лидерът на опозицията, миналата година разпространи тайни телефонни разговори за невероятни противозаконни и криминални действия на властта. С това опозицията смяташе, че управляващите са “сготвени”, а те пък очевидно са си мислели че техните мътни деяния никога няма да излязат на светло пред гражданите. Тук и двете страни сбъркаха и сега Македония е институционално обезсилена.Че ни подслушват е ясно, но също е ясно и, че, когато ВМРО-ДПМНЕ е на власт, се вършат най-големите мръсотии. Припомнете си за проекта на Любчо Георгиевски и Македонската академия на изкуствата за построяване на стена между нас и албанците.
- Скопие е залято от протести. Протестиращите искат свобода на медиите и прочистени изборни списъци. Има ли кой да ги чуе, да удовлетвори исканията им?
- Един ден и това ще приключи, но, както и да ни въртиш нас, Македонците, (с голямо М) македонските Славяни, македонските Българи, античните Македонци, Хунзи, Калаши, Ендопи, мнозинството от населението, наричай ни както искаш, ние, сме тотално губещи. Разселени, осиромашали и един господ знае как ще се възстановим, ако след оттеглянето  на Груевски изобщо се възстановим. Опозицията излезе на улицата. Това са тези, които най-жестоко фабрикуваха за мен и за такива като мен всякакви измислици, и ни отвориха политически досиета. Само колко са ми симпатични, когато плачат, че били малтретирани, изхвърляни от работа, че искали правда!... Да, правят някаква Шарена революция и имат боя за боядисване. Но думи нямат! Как да кажат, че общоподписаният договор от Пържино е за нови отстъпки, че албанският език трябва да се говори на цялата територия на държавата, че трябва да се смени името. Как да намерят думи и да опишат нашето македонско дередже, без да бъдат обвинявани за чуждестранни, платени соросоиди? Американското посолство на скопското Кале наистина е силно, но и УДБА, и руските сили в голямата бяла седеметажна барокова сграда в центъра на Скопие под фирмата ВМРО-ДПМНЕ не се предават лесно. Македония отдавна е бременна в деветия месец и вече няма въможности за аборт.  През досегашните 26 години македонска независимост, вместо да защитаваме държавата, двете политически сили драконовски защитаваха македонизма. И сега имаме македонизъм без държава.
- Ще използвам един твой цитат. Казваш че Македония е една болна клонка от българското етническо стебло. Какво лекарство й трябва, за да оздравее?
- Малко ли се правих на умен досега, та още? Това и всичко друго трябваше да ме питаш, когато бях млад. Само младият човек знае всичко и аз тогава също всичко знаех. Сега съм на години, когато все по-малко зная и все повече се учудвам. Посоченото изречение го използвам, но не е мое. От един български учен съм го прочел. Но е точно до болка. Има една страхотна Шекспирова фраза от Тимон Атинянеца от едноименната му драма, “Грехът не е наследен“ и него трябва да го използваме поне толкова колкото и Хамлетовите стихове, “Да бъдеш или не, това е въпросът сега“.
- Ти си роден в Вруток, Гостиварско. Ходиш ли из твоя роден край. Променил ли се е той днес?
- Как не ходя, как да не ходя? Това е моята Шангри-Ла, както казват индийците, раят, откъдето съм дошъл, моят зелен рай. Аз съм тамошна ситна прашинка, капка вода от извора на Вардар. Но, хайде, нека да не е всичко толкова романтично, макар че сега е лято. Аз съм левичар, по-рано левичарите се срещахме по-рядко и най-напред там, вкъщи и на училище, усетих отчетливо първия натиск върху себе си заради това, че по нещо отстъпвам на останалите... Разбира се, и там работите вървят на зле. Много неща за това място съм написал, но колко съм успял да ги издигна до универсалното, това нека кажат читателите. И сега имам гостиварска лична карта и паспорт. Брат ми е лекар там и скоро ходих нататък. Уж да му помагам да насечем дървата за зимата. Забавлявахме се като богове... След Втората световна война на измъченото и гладно население от тоя край му изнасяли политически речи и му казвали, че Господ вече няма, затова гостиварската църква ще бъде превърната в пшеничен склад. Щели да го напълнят до върха, чак до кръста. Хубаво сте намислили, ама не бива чак толкова, па макар и пшеница да е. Оставете малко празен простор под камбаните, светците ще задушите, казала тогава баба ми. Всеки път, за всяко нещо трябва да се оставя по малко простор. Това е просторът на духа. Засега само ходя нататък във Врутошко, но един ден знам, че завинаги ще се върна. Тъкмо за този празен простор над житото в църквата.
- Винаги си бил на мнение, че помирение с македонизма няма да има. Продължаваш ли да смяташ така?
- Нима не виждате, че македонизмът е раково образувание като държавна политика, която, докато уж систематически унищожава българското национално съзнание, унищожи и народа, изгубихме и държавата? Ако искаха помирение, нямаше да настроят толкова паметници и да правят останалите дандании. Завършиха филма “Освобождението на Скопие“, но той очевидно е провал и не отиде на никой от големите международни филмови фестивали. Тази есен ще го пуснат на филмовия фестивал в Битоля, а вече започват следващ, нов филмов проект “Цар Самуил“. На този губещ македонизъм българщината му служи за измиване на ръцете. Тези дни дочакахме даже Шешел да хвали ВМРО-вците Груевски и Иванов в едно телевизионно предаване.
- Младене, това е много тъжно. Наближава Илинден, всеки ред, написан от теб, всеки път е бил за помирение...
- Аз още вярвам в помирението.. Преди двадесет години написах есето “Балканската кошница копнеж“. И не само това. Припомнете си текста за помирението на Мара Бунева и Велимир Прелич, за който разказа тъкмо вашият сайт. И вместо да ме похвалят, едва ли не публично ме линчуваха. Последното нещо, за което биха помислили анахронните македонистки интелектуални и политически сили, е помирението. Не ги бива в това и толкова. За какво им трябваше да строят Офицерският дом в центъра на Скопие? ВМРО да възстановява Офицерския дом в Скопие е като евреите да възобновят Райхстага на Хитлер. Дори да им бяха пошепнали нещо подобно от Белград, тук така и не се намери мъдрец, който да им каже - недейте, не бива да се възстановява тази разрушена от земетресението през 1963 година сграда. Офицерският дом е символ на междувоенното, диктаторското, жандармерийското Скопие, това е негероичният период от историята по тези земи. Тази сграда е компромат на вашите сръбски победи от Първата световна война, с които толкова много се гордеете. Има много сръбски умни хора там, които, убеден съм, ще разберат това. След земетресението, в разрушеното Скопие за пръв път след Втората световна война, насред вихрещата се Студена война между блоковете, едни до други, на едно място, са съветски и американски войници. Заедно разчистват, заедно помагат на скопяни, заедно пият... Но ние тази история изобщо не я ползваме. Вместо да станем център на помирението, на балканското пък и на всеобщото, упорито играем ролята на вечната ябълка на раздора.
- А как гледаш на това, че младите бягат в в чужбина? Това е неизлечима българска болест, но сигурно и македонска?
- И не само българска, и не само македонска... Задаваш ми, Ани, хубави въпроси, а трябва да спрем. Това е тема и болка за отделно интервю. За роман! Предлагам само върху тази тема след време да поговорим. Преди два месеца бях на литературен фестивал в Хасково. Чудесен град и прекрасни хора. Видях много хубави неща, видях как се движите напред. Не видях обаче много магия. Хората идваха да гледат магията над пшеницата, ние, писателите и журналистите, очевидно не им я създаваме. Изтрихме магията от нашите животи. Това е време на изпразнен живот, на книги без катарзис. Триумф на нищото. И заради това също бягат младите...
- Знам, че окончателно си завършил последния си роман “Нюйоркчани“. Ще повдигнеш ли малко завесата за читателите на Фрогнюз, за какво се разказва в него?
- “Нюйоркчани“  започва с градежа на теснолинейката в тила на фронта от времето на Първата световна война - от Скопие до Охрид - от българските военни сили, от местното население и от сръбските военнопленници. Но това е само рамката за обширното действие, което се простира от това “вълчо вървище“, моя роден край, до Ню Йорк, а във времеви план - от памтивека до днес. Искам да водя диалог с времето чрез образите с техните действия, тежнения, любови, омрази и мечти, раздирани от вълчето в самите тях и от глутницата вълци, която ги дебне отвън. И като един калугер без манастир, в пълна самота, ето, след три години събиране на сили, приключих с това ново четиво. Както и останалите мои романи, и “Нюйоркчани“ е писан от онзи свободен простор на препълнената с жито църква. От моята имагинерна църква с образи по стените, които аз създавам, пред които аз се моля, на които аз покорно служа, които защитавам и върху чиято съдба плача и се смея.

Паспоритѣ и няколко думи за тяхъ!

Г.М. 2/07/2016г/
Въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония, почнаха често да пишътъ за българското гражданство на хората тамъ. Какви ли не глупости се написаха, съ който глупости се спекулира, че хората искътъ българско гражданство по- икономически причини! Автора на тази статия не иска българско гражданство за да търси работа въ Европа? Моето гражданство е по-национални причини и нищо друго!
Сега въвъ Македония се иска бълграско гражданство, за утре когато бѫде разделена тази фамозна географска територия, хората да могътъ да сѣ спѫсятъ отъ албанцитѣ! Въвъ Вардарска Македония, всичко е по югославски, понеже така морало да бъде! Така ми каза на 12/09/1992г/ момчето отъ ДПМНЕ на име Неделковски, отъ село Тетово! За сега въпроса е, какво се очаква да стане въ Скопие, следъ като Великобритания излезе отъ Европейскиятъ сѫюзъ? Македония е очаква разделяне, безъ бой и то на два кантона!
Албанцитѣ отивътъ къмъ Албания, а българитѣ къмъ България! Това е, което не имъ харесва на сръпскитѣ управници отъ сегашната република!
За сега, даването на българско гражданство е въ застой въ моята Майка България! Комуниститѣ, които сѫ на властъ въ София правятъ политика на сърбитѣ, за да не би да имъ накърнятъ самочувствието!
Момчетата отъ Пиротска въ София искътъ, гонене отъ работа на сръбскитѣ удбаши, които сѫ окупирали министерството на правосѫдито за сърбитѣ?
Ако Гнъ.Борисовъ не разреши даването на българско гражданство неговото бѫдеще, като политикъ е свършило вече?
Младитѣ хора на Р.България, искътъ една България отъ Черно Море чакъ до Охридъ!
Империйтѣ немогътъ да командвътъ както преди, сега вече имаме и гласа на народитѣ!

Писмо № 1 до Максимъ отъ български хоризонти!

Г.М 28/06/2016/
Драги Максиме мой селски отъ Торонто!
Не знамъ какъ да отговоря на зададенитѣ ти въпроси за Яне Сандански?
Както ти казахъ по телефона, много ме вълнува това, че въ мойта Майка България почватъ да се канонизирътъ онези отъ нашето българско минало, които сѫ работили за сѫседитѣ ни! България е пълна отъ професори съ притенции, че знаетъ много но-добре нашитѣ български борби по Македония и Одринска Тракия? Ще оставя на тяхъ да разтягътъ турскитѣ локуми за онова което е ставало по Македония и Одринска Тракия преди сто години. Ще ти напиша онова което питахъ Андрей Петровъ презъ авг.1983г. Момче имаше ли ВМРО следъ Яне Сандански? Той отговори, че е имало, но тѣ сѫ били националисти! За кого сѫ работили Серскитѣ социялисти ще оставя на професоритѣ да напишътъ нещо!
Поздрави се отъ менъ!

Няма да позволимъ да ни отнематъ Европа!
Това каза въ Берлинъ външниятъ министеръ на Германия!

25/06/2016/ Г.Младеновъ
Той изплю камъчето, за онова, което става днесь по Европа!
Втората свѣтовна война свърши презъ 1945 година, но боеветѣ продължавътъ между Великобритания и нейниетъ опонетъ Германия?Великобритания загуби войната тогава, когато тримата германци отъ Германия, Франция и Италия се сѫбраха да си поговорятъ на немски, какво ще правятъ за въ бѫдеще, за да спѫсятъ германското влияние въ Европа! Оня които иска да знае по-вѣче ще трябва да прочетѣ книгата Struggle for Mastery of Europe by A.G.TAYLOR.
Това което стана на 23/06/2016г/ ще развали разделената Великобритания за вѣкове! Ще излезе Шотландия отъ Великобритания и ще се обедини Ирландия!
Ще се стигне до допитване въвъ Вардарска Македония и това допитване, ще раздели републиката между Албания и България!
Това което се пише по сръбскитѣ вестници въ градъ Скопие сѫ само приказки!

Когато нѣмаше българи въ България… Не, че сега има!

Г.М. 27/06/2016/
Врѣме е на нашия читателъ, да сѫобщимъ нѣщо отъ нашето минало свързано съсъ сѫдбата, на българитѣ въвъ Вардарска Македония! Въ този кѫсъ материалъ, ще разкажемъ онова, за което смѣ говорили съ онези които управляваха България презъ врѣмето на комунизма! Презъ месецъ май 1989 година се празнуваше завършването на випуска отъ 1949 година! Като човекъ които бѣ завършилъ Неврокопска гимназия презъ 1949 година, бяхъ поканенъ да присѫствамъ на  тържеството презъ май 1989 година. Пристигайки на летището презъ Май 1989 година се оказа, че България още бѣше въ тъмна Индия, а не нѣкѫде въ Европа! На летището се оказа, че мемоарната литература на моятъ чичо Радко  не бѣ добре дошла въ моята родина България! Скандалитѣ почнаха, съсъ това, на кого нося тази атомна бомба съ материали за българитѣ въ Македония? На летището братъ ми, бе поканилъ група българи да ме чакатъ. Между онези, които ме чакаха бѣ и Методи Димовъ отъ село Битоля, Вардарска Македония. Следъ близо единъ часъ, скандалъ ме пуснаха съ предупреждение, че следъ нѣколко дена ще трѣбва да напусна България! Братъ ми е искалъ, да ме върнатъ, за да станелъ държавенъ скандалъ по пресата! Методи побърза и ми намери мѣсто да спя въ хотелъ Плиска, близо да ада! Шумътъ въ този хотелъ, ме подлуди! Не, че не съмъ лудъ и безъ шума?
На вечерята въ хотела, бѣха братъ ми, фамозната Мая Вапцарова, Димитъръ Гоцевъ, Янко Бойчевъ, Методи, безъ които не можеше и бай Иванъ Александровъ съсъ сѫпругата! На вечерята до менъ се доближи Д. Гоцевъ и ми каза, че е писалъ писмо до ЦК на БКП и поискалъ разрешение за пререгестриране на МНИ! Казахъ му, че ще се опитамъ да помогна за пререгестрирането на института, търсейки сѫдействието на Христо Малеевъ, когото познавахъ отъ доста врѣме! Тази среща е уреди фамозната Мая отъ село Банско! На другия день, вѣче имахъ възможностьта да говоря съ Ицо(Христо). Ицо ми каза защо Д. Гоцевъ не се обърне къмъ него? Отговорихъ му, че той има копие отъ писмото и ще бѫде добре, той да му се обади! Следъ като Христо отхвърли да се занимава съ пререгистрацията на МНИ, почнахме съсъ моята любима тема! На Ицо му казахъ - имамъ информация, че при парцелирането на Югославия, Хърватитѣ ще излязатъ отъ федерацията и не е ли врѣме, ние да искамѣ Русия да ни помогне да прикачимъ Македония къмъ България?
Христо почна да ме уверява, че Съветскиятъ съюзъ, нѣма да позволи парцелирането на Югославия? Попитахъ го, кога ги питахтѣ? Казахъ му, че това което сѫ имъ казали, ако разбира се, че сѫ ги питали, вѣче не важи!
Тогава Ицо повика единъ неграмотенъ дипломатъ, който сѫ готвили за консулъ въ градъ Торонто. На този нещастникъ, зададохъ въпроса - челъ ли е книгата „Сталинъ и Македонскиятъ Въпросъ“ отъ Македоникусъ? Оказа се, че момчето не бѣ чело много! Питахъ го дали е челъ „Автономията, като тактика въ Македонското Освободително движение“? Оказа се, че момчето е неграмотно! Казахъ на Христо: това момче, какво ще прави въ Торонто? Всички ще си бършатъ задника съ неговата диплома!
На другиятъ день поискахъ сѫдействието на Мария Йорданова, сѫпругата на Георги Йордановъ, който бѣ министъръ на културата тогава! На Мария обещахъ, че сѫпругътъ и ще  го защитавамъ, когато го сѫдятъ за предателсатво срещу българскиятъ народъ, ако разбира се удари печата и позволи пререгистрацията на МНИ !
И така нищо не стана съ моитѣ връзки, които имахъ!

Десетки почетоха паметта на избитите през 1946 г. членове на ВМРО

Михаил Развигоров: В Македония Тито започна масовите убийства по-рано

Погребаха праха на най-близкия съратник на Иван Михайлов - Антон Попов, в Пирин планина

БЛАГОЕВГРАД | 17 Май 2016
Високо в Пирин планина, край църквата "Св. Илия" над санданското село Сугарево, бе погребана урната с праха на най-близкия съратник на Иван Михайлов - Антон Попов.
Стотина души отдадоха последна почест на един от последните доскоро живи герои от историята на ВМРО. За погребението специално бе дошъл заместник-председателят на Народното събрание Красимир Каракачанов.
Прочувствено слово за живота и дейността на Антон Попов произнесе депутатът от Патриотичния фронт Атанас Стоянов.
"Събрали сме се днес, на това свещено място за Организацията, за да изпратим един истински стожер на българщината, един истински предан войник на ВМРО и честен български журналист, който не пожали целия си живот в служба на Отечеството! Днес Антон Попов ще намери покой тук, на тази свята земя в Пирин планина, където почиват Тодор Александров, Симеон Евтимов, Панзо Зафиров и Ване Параспуров", каза Стоянов.
Сред опечалените бяха съпругата Вида Боева-Попова, синът Найден Попов, както и хора от Република Македония и цяла България.
Опелото бе отслужено от свещениците Никола Златийски от Сандански и Веселин Арнаудов от София.

 
Назад към съдържанието | Назад към главното меню