НАЧАЛО - MACEDONIAN TRIBUNE

Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 144 - 2015 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 144 - Year 2015

Тодор Александров поставен в ковчег след убийството

Г.Младеновъ Авг.31.2015г.
Въ този брой на нашиятъ вестникъ Македонска Трибуна, ще се спремъ на сѫбитията отъ Сеп, 1944 година. Отъ Сеп.1944 година почватъ и болкитѣ на брата българинъ и българка въвъ Вардарска Македония и Майка България.! Поробенитѣ отъ сърбитѣ историци, въвъ Вардарска Македония почватъ да ни бодалкътъ, че сърбитѣ сѫ ни освободили отъ българската окупация, която е траела отъ Априлъ 1941 година до Сеп 1944 година. Ние се питаме публично дали смѣ били свободни отъ 1919 година до 19 Априлъ 1941 година? Какъ така отъ сръбски агенти и офицери се стигна до борци за Македония? Ние питаме публично, какъ така всички които до Априлъ 1941 година  бяха сръбски агенти въвъ Вардарска Македония, сѣга изъ единъ пѫть сѫ борци за днешната Македония? Ние искаме да знаемъ, кой стоеше задъ тѣзи избивание въ България и Вардарска Македония? Днесь това българско минало се премълчава, за да не смѣ ги дразнили! Питаме се защо ние ще премълчаваме нашето българско минало въ България и Македония, а тѣ ще ни будалкътъ, че смѣ сърбо-македонци отъ памти вѣка? Кажетѣ ни братя и сестри историци, кой Ви въ тазъ сръбско-гръцка люлка люлей? Пише се по страницитѣ на  най-сръбскиятъ вестникъ въвъ Вардарска Македония (Нова Македония), да не се подписва договора за добро сѫсетство, понеже съ този договоръ ние българитѣ смѣ щели да превзмемъ Вардарска Маакедония! Въ Торонто Канада ни питътъ, какъ така съ толкова много българи въвъ Вардарска Македония, Македония не е частъ отъ България? Питътъ ни да обеснимъ дали има възможностъ Македония утре да бѫде едно цяло съ България?
Питътъ ни сѫщо така защо въ България това нещо се премълчава?
Казватъ ни, нали ВМРО и нашитѣ български въстания бѣха за пресѫединяване на Македония и Одринска Тракия къмъ България. До края на 1989 година руснацитѣ не ни даваха да говоримъ и пишемъ за това наше българско минало, сѣга кой ни е забранилъ да говоримъ и пишемъ за тѣзи неща?

Убийство на Тодор Александров

Убийството на Тодор Александров е извършено на 31 август 1924 година в Пирин, близо до село Сугарево, когато той е на път за конгреса на Серския революционен окръг. Убийството слага начало на поредния разкол в македонското освободително движение и води до практическо ликвидиране на по-голямата част от дейците на така наречената левица.
На 30 август 1924 година към 22 часа вечерта Тодор Александров и генерал Александър Протогеров потеглят за конгреса на серчани в местността Лопово в Пирин. Той взема двама телохранители – Панзо Зафиров и Христо Балвански. Групата пристига в Горна Джумая към 3 часа през нощта на 31 август и се прехвърля в другата кола, която е изпратена да ги посрещне, но в нея вече има двама куриери, така че остава място само за единия от телохранителите – Панзо Зафиров. Христо Балвански остава в града, което му спасява живота.
Към 6 часа сутринта на 31 август вторият автомобил стоварва Александров и Протогеров на шосето за Мелник при моста на Горносушицката река. Там ги чакат войводите Щерю Влахов и Динчо Вретенаров с още двама души – Динчо Сугарски и Динчо Балкански. Двамата са четници на Алеко Василев и куриери на делегатите на Серския окръжен конгрес.
Групата продължава на коне из Пирин, като спира за кратка почивка в село Горна Сушица. Към 11 часа тръгват отново през планината, към 14 часа спират и обядват, а към 15 часа намират малка долина, наричана Двете реки, тъй като там два потока се събират в Сугарската река, и спират, за да починат и конете им. Докато разговаря с Протогеров, Тодор Александров е застрелян в гръб от Влахов и Вретенаров, а куриерът Динчо Балкански убива и телохранителя му Панзо Зафиров. Генерал Александър Протогеров остава невредим, което по-късно предизвиква подозрения за негово участие в заговора. Труповете са заровени набързо.
Протогеров прави опит да организира погребение и на 3 септември от София са повикани с телеграма секретарят на Александров – Иван Михайлов, зет му – Михаил Монев и още няколко приближени. След като пристигат им казват, че Александров е убит, а виновниците още не са заловени. Така, три дни след убийството им, Александров и телохранителят му са погребани до параклиса „Свети Илия“ в планината, над Сугарево. На погребението присъстват и Алеко Василев и подполковник Георги Атанасов. Макар да ги подозира като организатори на убийството, Михайлов е изключително прикрит. Той веднага планира ответен удар и на 14 септември са ликвидирани както подстрекателите Алеко Василев и подполковник Георги Атанасов, така и редица представители на левицата при така наречените Горноджумайски събития. Ден по-късно са убити и извършителите на убийството Щерьо Влахов и Динчо Вретенаров. Убийствата в областта продължават три месеца.
Версиите за убийството тръгват от лична вражда на Щерю Влахов, през общи политически интереси на генерал Протогеров, Алеко Василев и подполковник Атанасов. Според показанията на Денчо Сугарски, Александър Протогеров, Атанас Джолев и Перо Шанданов, Щерю Влахов убива Тодор Александров заради личната им вражда. Александър Цанков в спомените си заключава, че убийството е резултат от вътрешните борби във ВМРО. Широко потвърждаван факт е, че Тодор Александров е в лична вражда с Алеко Василев и Георги Атанасов, като подготвя процес срещу тях на предстоящия конгрес, на който да бъде официализирано бъдещото им изключване от организацията. Те двамата са запознати с тези му намерения, а също така че мнозинството делегати са на страната на Александров, което вероятно ги е провокирало да го отстранят. Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на Серския конгрес, в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров.

Кой е идеолога на Хърватия?

Г.Младеновъ 31.08.2015г
Въ научното историческо пространство, никѫде не е написано, кои сѫ причинитѣ за сѫздаване на Хърватската държава (1941г)?
Ние намираме за уместно, да напишемъ няколко реда, какъ така отъ кралството на Сърби, Хървати и Словенци се стигна до Хърватската държава? Ще трябва да се върнемъ малко назадъ (Дек.1927г) и проследимъ българскиятъ студентски процесъ, въвъ  Вардарска Македония! На този антибългарски процесъ, срещу студентитѣ има адвукатъ хърватинъ, които защитава тѣзи български студенти (Анте Павелич). Следъ процеса на българскитѣ студенти презъ 1927 година, моятъ чичо Асенъ Аврамовъ, поканва Анте Павеличъ да посети България! Обвионителътъ на българскитѣ студенти въ градъ Скопие, е вѣче разстрелянъ на моста на река Вардаръ (Ян.1928г) отъ Мара Бунева! Името на този обвинителъ е Велимиръ Преличъ. На срещата въ градъ София между Иванъ Михайловъ и Анте Павеличъ, който вѣче е лидеръ на хърватската Партия,
Хърватска странка на правото, се подписва споразумение споредъ което споразумение, Хърватия ще напуска идеята за реформиране на кралството! Въ това споразумение, се крие и краятъ на сръбското влияние на балканитѣ! Безъ хърватитѣ, сръбското кралство няма бѫдеще! Веднага следъ като се оповестява, ЧЕ ХЪРВАТИТѢ СѪ ЗА ОТДЕЛНА ХЪРВАТСКА ДЪРЖАВА ИЗВЪНЪ КРАЛСТВОТО, Анте Павеличъ е усѫденъ на смъртъ отъ сърбитѣ.
Ако сърбитѣ не бяха разкрили организацията на младитѣ български студенти, въвъ Вардарска Македония и ако не ги сѫдеха, днесь можеше да просѫществува и третата Югославия! Димитъръ Гюзелевъ и неговитѣ братя българи, които бяха сѫдени 1927 годинна и убити презъ 1945 година отъ сърбо-македонцитѣ, сѫ фактически гробаритѣ на сърбитѣ въвъ Вардарска Македония!
Нищо не се пише за този пероодъ, въ самата Вардарска Македония, а най-малко и въ България. Комунизма въвъ Вардарска Македдония, е много гузенъ и не може да напусне Коминтерна, за да разкаже на поробениятъ българинъ тамъ, какво е ставало, тамъ ,,Дето Вардаръ се вълнува“  ,,Дето плачетъ и се молятъ все на българскин езикъ“ ( Стихове отъ Иванъ Вазовъ).

За посещението на българския външен министър Даниел Митов на Република Македония

25 август 2015г. | Владимир Перев
Редовната годишна конференция на дипломатическо консулските представители в Македония, която се проведе в Скопие, тази година беше открива и представена с речта на българския външен министър Даниел Митов. На срещата бе обсъдена кризата с емигрантите, сегашното положение на Западните Балкани и усилията те да се присъединят към европейското общество, а министърът Митов повтори още един път, подкрепата, която дава България на Македония за приобщаването към европейското семейство. Това бяха и позициите, които министърът Митов посочи в преговорите със своя македонски колега Поповски, както и с македонския премиер Никола Груевски. При това, като важен сегмент е посочена необходимостта от подписването на Договорът за добросъседство между Македония и България, като необходимо условие за напредъка на Македония към Европейския съюз.
Далеч по-интересно е срещата на министъра Митов с една група македонски българи, приятели на българите, която се проведе в салона на българското посолство в Скопие. Представители на всички обществени слоеве в Македония, македонските българи публично и ясно изразиха неудоволствие от официалната българска политика към Македония оценявайки я като одстапувачка, непродуктивно миролюбива и не критична към македонската политика и реалност.
Те се обявиха за бързо и безрезервно подписване на Договора за добросъседство на основите на декларацията Георгиевски-Костов от 1999 г. и остър курс на българската политика спрямо Македония по отношение на човешките права, зачитане на историческото общо минало, демократизацията на държавата, свободата на медиите и изразяване и други постижения на съвременната европейска реалност, които ги няма в македонската политика, специално по отношение на македонските българи. Срещата в посолството продължи до късните вечерни часове, когато министър Митов се върна за София.

ЦАРСКИ ДИПЛОМАТ СПАСЯВА ИВАН МИХАЙЛОВ ОТ ГЕСТАПО

Христо Христов | В. „Преса”
В началото на 1940 год. Втората световна война е започнала. Полша е окупирана от хитлеристката армия. Вървят интензивни преговори за присъединяването на Кралство Югославия към тристранната ос Рим – Берлин – Токио. От Белград настояват в знак на „добра воля“ Гестапо да им предаде лидера на ВМРО Иван Михайлов, който по това време се е установил със съпругата си Менча Кърничева в околностите на Варшава. Въпрос на дни е двамата да бъдат оковани в белезници и предадени на тайните служби. (През 1964 г. в интервю, дадено за в. „Македонска трибуна“, Иван Михайлов разказва как веднага след окупацията на Полша бил задържан със съпругата си и отведен в затвора „Делжна“, където престояли седмица!)
В София научават за искането на югославяните и докладват в двореца. Лично Борис Трети разпорежда да се направи и невъзможното, но двамата да не попаднат в Белград. Нищо че няколко години по-рано е подписал задочната смъртна присъда на Михайлов. Реализацията е възложена на пълномощния министър Петър Траянов, с прякото изпълнение са натоварени Крум Цоков, търговски представител в Берлин, Будапеща и Варшава, и помощникът му Димитър Икономов. Последният осигурява две легитимации с имената на семейство Димитрови, българи градинари, върху които залепва снимките на Иван и Менча. Чрез свои познати немски офицери в канцеларията на генерал-губернаторството поставя печати и подписи, разрешаващи свободно преминаване на границата с Унгария. С лидера на ВМРО се вижда за пръв и последен път в българската легация. При тази среща му предава и 800 долара, предоставени като „безотчетни“ от Министерството на външните работи. (Общата сума била 1000 долара, но 200 от тях отишли за „почерпка“ на чиновниците от свитата на генерал-губернатора Ханс Франк.)
За изпълнението на царската задача е докладвано устно. Участниците в конспирацията остават неизвестни чак до 1952 г., когато подробности за нея описва в донесение до Държавна сигурност информаторът от Русе „Павловски“. На една страничка секретният сътрудник уточнява, че за операцията по извеждането на Иван Михайлов научил в разговор с Икономов, обект на започналата през 1945 г. с гриф „Строго секретно“ разработка „Котва“ .
Тя трае почти 30 години. В четири пожълтели от времето папки се съхраняват 806 страници. Формалният повод за започването на „Котва“ е изборът на Димитър Икономов за народен представител от политическия кръг „Звено“ в рамките на Отечествения фронт през 1945 г. Последният доклад е от 12 октомври 1972 г.
Да бъде следен на всяка крачка.
Кой е Икономов? И кое е налагало три десетилетия в следенето му да бъде впрегнат целият ресурс на Държавна сигурност? Роден е в Русе на 16 септември 1909 г. След ранната смърт на родителите е осиновен от семейството на леля си Гица Чохаджиева. Възпитаник на Духовната семинария. Докато е на стаж в Рилския манастир, прави впечатление на експремиера проф. Александър Цанков и с личните му протекции е назначен за стенограф в Народното събрание едва 21-годишен. Продължава задочно образованието си по стопански науки в Свободния университет. За да се издържа, преподава бързопис в търговски гимназии. През 1937 г. печели конкурс за стенограф-преводач в тогавашния Експортен институт и е изпратен като секретар по търговското сътрудничество към българската легация във Варшава.
След окупацията на Полша през есента на 1939 г. остава единственият български служител в легацията. Спасението минава през София
. В сътрудничество с двама свои колеги дипломати в Берлин и в Будапеща – Трифон Пухлев и Крум Цоков, Икономов организира канал за извеждане на стотици полски евреи, сред които видни интелектуалци и офицери. Дейността си съгласуват с пълномощния министър на Полша в София Адам Тарновски, чрез него установяват контакти и с установилото се в Лондон задгранично правителство.
Под прикритието на дипломатически пратки внасят за нуждите на полската съпротива и застрашените от изпращане в концлагерите на смъртта 13 500 000 злоти и близо 3000 писма.
Пак чрез дипломатическата поща изнасят стотици снимки, на които са запечатани репресиите от страна на окупаторите срещу местното население. (Част от снимковия материал е послужил за издаването на специална „Бяла книга“, публикувана в Париж.) Дейността на тримата българи продължава до 10 юни 1940 г., когато Икономов е арестуван от Гестапо по донос.
Престоява в затвора „Раковец“ почти девет месеца. Освободен е след застъпничество от страна на главния секретар на МВнР Димитър Шишманов. Веднага след 9 септември 1944 г. става активист на политическия кръг „Звено“. Назначен е за организационен секретар и по препоръка на Кимон Георгиев е включен в листата на ОФ за депутати от XXVI народно събрание.
Прекратява политическата си дейност през 1949 г. До смъртта си работи като преводач от полски. Негово дело са преводите на над 60 заглавия, сред които почти всички книги на Болеслав Прус, включително най-известните му романи „Фараон“ и „Кукла“. Умира на 13 юли 1975 г. в София. В некролога от Съюза на преводачите в България припомнят, че е сред основателите му и че за приноса си по укрепване на дружбата с Полша е удостояван с високи държавни отличия.
По телефона спират мемоарите му, а нелегалната си дейност в Полша Димитър Икономов разказва под заглавието „В окупирана Варшава действаше Група Б“ в четири последователни броя на в. „Поглед“ през 1972 г. Поредицата е прекъсната с „уговорката“, че ще продължи, но това така и не се сбъдва. По спомени на журналисти от онова време „мемоарът“ бил спрян след обаждане по телефона до главния редактор Велчо Чанков от… „високо място“.
Потвърждава го, макар и косвено, доклад на информатора „Владаец“ от 12 октомври 1972 г., в който дословно е записано: „Той (Икономов) помести във вестник „Поглед“ няколко статии, че бил „организирал“ във Варшава през 1939-1940 г. нелегална българска „Група Б“, което е измислица.“ Какво от това, че с писмо до Министерството на външните работи от Полския съюз на бойците за свобода и демокрация още през 1961 г. потвърждават сведенията за антифашистката дейност на Димитър Икономов? Какво от това, че за заслуги към полския народ е удостоен с най-високото отличие „Полония реститута“?
От години грифът „Строго секретно“ е отменен. Томовете на разработката „Котва“ са достъпни за четене. И въпреки всичко върху паметта на Димитър Икономов продължава да тегне сянката на съмнението от една резолюция с червен молив и нечетлив подпис: „Да бъде следен! Щом не са го убили в Гестапо, не е НАШ!…“.

ЙОРДАН И ДИМИТЪР ЧКАТРОВИ

Цанко Серафимов
Чкатрови е заслужила българска фамилия от град Прилеп, дала най-достойни синове на Македония.
Йордан Чкатров е роден 1898 г. в Прилеп по време на Османската империя. Близък сподвижник е на Тодор Александров и Иван Михайлов. Изпратен е от Иван Михайлов в САЩ за работа сред българската емиграция от Македония. От 1924 г. до 1927 г. е един от секретарите на македонските патриотични организации и главен редактор на вестник „Македонска трибуна”.
„Чкатров е явяваше наистина като много подходящ за възложената му мисия”, пише Иван Михайлов в спомените си. Имаше опит в организирането на младежи в София; да говори публично бе вече напълно свикнал; речите му, при това бяха отлични, харесваха на всички. Особено важно е да се заеме човек със задача, която му е присъръце. Да бъде говорител – това бе най-приемливо за Йордана; този принос към обществения актив на нашите организации му бе напълно по вкуса, по-драг от всяка друга негова проява. А тъкмо това бе сякаш най-потребно на емиграцията в Америка, която трябваше да се раздруса малко, да се събуди за по-живо дело, когато Македонският въпрос отново излизаше на сцената след Първата световна война… Когато Тодор Александров ме запита кой от моите другари би бил подходящ да организира нашата американска емиграция, веднага му отговорих, че за тая работа е много пригоден Чкатров.”
Йордан Чкатров оправдава доверието. Той работи неуморно и изпълнява отлично поставената задача – най-ефективно, ползотворно, системно организиране на българската емиграция в Америка. Първият редактор на вестник „Македонска трибуна”, който започва да излиза на 10 февруари 1927 г. е Йордан Чкатров. Вестникът се издава и днес. Години наред той бе единственият печатен орган, излизащ на български език, който издигаше високо истината за Македония и македонските българи.
По времева Втората световна война, когато Македония е върната в границите на България, Йордан Чкатров се установява в Скопие. Но когато след войната Вардарска Македония отново попада под сръбска власт, вместо да се оттегли на Запад, той остава там. Може би не е подозирал, че в очите на УДБА деец на ВМРО от неговия ранг е враг с най-висока степен на опасност. Чкатров е арестуван и незабавно хвърлен в затвора. Обявява гладна стачка и угасва в Скопския зандан през 1946 г.
Братът на Йордан Чкатров, Димитър е роден в Прилеп през 1900 г. Участва дейно срещу сръбския терор над българите в Македония. През 1927 г. в Скопие е организиран шумен процес срещу студенти от различни учебни заведения в Югославия. Те са арестувани след провал в Тайната македонска младежка революционна организация. Следствието продължава 6 месеца и предизвиква огромен интерес в Европа. Това е една от причините да не бъдат издадени смъртни присъди. Двадесетте подсъдими получават дългогодишна каторга при строг режим. Димитър Чкатров е осъден на 20 години затвор. Новите комунистически властници, титовите еничари, се оказват по-кръвожадни от сръбския кралски режим. През 1945 г. Димитър Чкатров отново е арестуван и обвинен в тежки грехове – че е привествал обединението на Македония с България, че е проповядвал сред народа пробългарски дух. В защитата си пред съда той казва, че се е борил за опазване на българите от сръбска асимилация. Пред съда той завършва речта си така: „Ако се обърна към моя изминат път ще видя, че той е изпълнен само със страдания и мъчения. Откакто зная за себе си, аз дадох всичко за Македония.”
Осъден е на смърт чрез разстрел. Висшият военен съд на югославската армия потвърждава смъртната присъда. Той е разстрелян през 1945 г. заедно с Димитър Гюзелов край Зайчев рид, на три километра от Скопие, недалеч от пътя за Тетово.

ВЛАДИМИР КУРТЕВ – БОРЕЦЪТ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО
НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ И БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ

Въпреки, че за члена на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация Владимир Куртев е писано не веднъж искам отново да си припомним най-важните моменти от неговия живот. Едва напоследък той получи, макар и посмъртно, най-високите български държавни отличия, а Израелската държава преди 5 години го провъзгласи за Праведник на света.
Владимир Спиридонов Куртев е роден през 1888 в Плевен в семейството на бесарабски българин. Още като ученик в гимназията в софия става член на ВМОРО. Учи история и география в Софийския университет, като се започва да следва през 1906 г., но успява след прекъсвания да завърши през 1914 г. Участва първоначално в революционните борби в Македония като четник в четите на Добри Даскалов, Симеон Клинчарски и Михаил Чаков.
Вл. Куртев участва във всичките войни за национално освобождение и обединение - Балканската (1912–1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915-1918). За проявена храброст през време на войните е награждаван с ордени и медали. След войните когато за кратко време не е с четите в Македония той учителства в Кюстендил, като е назначен и за директор на Кюстендилската гимназия “Марин Дринов”. Но и след Първата световна война когато организацията е възстановена Вл. Куртев не стои настрана от революционните борби, а след VI общ конгрес на ВМРО е назначен за пунктов началник на организацията в Кюстендил (от 1926 г.). Кюстендил се оказва както и в периода до войните един от най-важните пунктове за ВМРО, а Вл. Куртев е един от най-високо ценените дейци на ВМРО от нейния ръководител Иван Михайлов. По негово предложение на VІІІ общ конгрес на организацията през 1932 г. Вл. Куртев заедно с Георги Настев са избрани за членове на Централния комитет на ВМРО. През Втората световна война Владимир Куртев е един от двигателите и ръководителите на кюстендилското гражданство за спасяването на българските евреи, която акция завършва с успех. Вл. Куртев под ръководството на Иван Михайлов участва в заседанието на ЦК на ВМРО в Скопие в първите дни на септември 1944 г., когато обсъждат германското предложение за обявяването на Македония като самостоятелна държава. Всички са единодушни и отхвърлят германското предложение, което би довело до още кръвопролития за сметка на българския народ.
След смяната на властта на 9 септември 1944 г. до завръщането на Георги Димитров от Москва за съвсем кратко време дейците на ВМРО не са преследвани. Те дори правят опит да възстановят организацията и влизат във връзка с министъра на вътрешните работи Антон Югов. Вл. Куртев също е сред възстановителите на организацията. По същото време в Титова Югославия започват антибългарски процеси срещу бившите членове на ВМРО. Но след известното съвещание в Москва на 5 юни 1946 г. на ръководителите на БКП Георги Димитров, Васил Коларов и Трайчо Костов с Й. В. Сталин, на което присъства и Й. Б. Тито, когато е упражнен безпрецедентен натиск от Сталин върху българските партийни и държавни ръководители ситуацията и в България е напълно променена. Веднага след завръщането на Сталиновите марионетки в България са предприети жестоки репресивни мерки срещу дейците на ВМРО. Държавна сигурност и органите на МВР успяват да се доберат и да арестуват голяма част от бившите членове на ЦК на ВМРО, до задграничните представители и до останалите революционни и легални ръководители в македонското освободително движение. Вл. Куртев е също сред арестуваните. Сформирани са набързо извънредни съдилища които съдят обикновените членове на ВМРО, докато нейните ръководители са избити без съд и присъда, като на огромната част от тях съдбата и до ден днешен не е известна. Вероятно те са избити само в промеждутъка от няколко дни от времето когато комунистическите ръководители се завръщат от Москва до 11 юни 1946 г. На този ден Вълко Червенков най-унизително докладва на един от най-зловещите Титови сатрапи Александър Ранкович, че „органите на Държавна безопасност в последните дни арестуваха в София и провинцията няколко десетки активни терористи, злостни великобългарски шовинисти, врагове на отечественофронтовска България и народна република Югославия от бандата на Ванче Михайлов. В Пиринска Македония са арестувани такива 60 човека, ярки михайловисти.“
По искане на Й. Б. Тито и на скопските му слуги и сатрапи ръководителите на ВМРО са му предадени и избити без съд и присъда, а на някои като братя Чкатрови са организирани набързо шумни процеси и са осъдени на дълги години затвор, а други на смърт и са екзекутирани. Съдбата, която сполетява Вл. Куртев е подобна, макар и обвита в много мъглявини и неясноти. Вероятно след негово арестуване той е предаден на югославските джелати. Аз и преди съм писал каква беше моята голяма изненада когато при една моя командировка в Архив на Македония в Скопие, тогавашният директор на архива Зоран Тодоровски ми предаде копие от разпит на Владо Куртев на сръбски език, оригиналът на който се съхранява в архива на Лазар Колишевски. Както писах и по-преди, че по най-обикновената и елементарна логика всеки би могъл да се досети, че той е предаден на югославските власти, изтезаван и разпитван и след това безследно е изчезнал.
Така завършва живота на този бесарабски българин в първата половина на юни 1946 г. в югославските тюрми, който през целия си живот се бори за освобождението и обединението на народа си, като и за спасяването на българските евреи.
През последните десетилетия посмъртно Владимир Куртев получи най-високите признания както от своя народ, така и от Израелската държава.
През 1997 г. заради участието си в спасяването на българските евреи беше удостоен със званието „Почетен гражданин на Кюстендил“, а на 6 март 1997 г. е удостоен посмъртно и с орден „Стара планина“. На 5 май 2010 г. с Решение на комисията към Държавния израелски институт „Яд Вашем“ е провъзгласен за „Праведник на света“. Преди това имах възможността да разговарям с представители на Яд Вашем, които правеха своите издирвания преди да обявят решението си.
Цочо В. Билярски

 
C/ Weihnachtsgeschichten und mehr
Назад към съдържанието | Назад към главното меню