НАЧАЛО - MACEDONIAN TRIBUNE

Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 133 - 2014 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 133 - Year 2014

Моментът, когато полковник Пиоле го реже Черноземски

This issue of the Macedonian Tribune will be dedicated to the 80th year since the assassination of the Serbian King Alexander in Marseille. Vlado Chernozemski, who did the deed, was sent there by the Central Committee of IMRO. In the Central Committee of the Croatian Agrarian Party Known by the name of Selska Stranka. This assassination, in october of 1934, was the beginning of the events leading to the Second World War since Vlado Chernozemski technically tore up the Treaty of Versailles in the streets of Marseille.
With that act, Bulgarian society was divided in two, Pro-Serbs in the governing party of the time and those aligned with Ivan Mihailov. In North America, this division was aggravated by the refusal of the Bulgarian Orthodox Church, known as the Exarchate, to sanction and officiate at the memorial services held by the churches afiliated with MPO. In 1934, Bishop Andrea refused to recognize the memorial services for Vlado Chernozemski since he damaged the propaganda of the Bulgarian Communists by his act in Marseille. History will show that Vlado Chernozemski was instrumental in bringing to an end the dream of a Greater Serbia.
Today, to the Pro-Serbs in the FYRM and to the communists in Bulgaria, Vlado Chernozemski is a murderer who killed the Serbian head of the kingdom of Serbs, Croats and Slovenes. Eighty years have passed and to ordinary Bulgarians in Macedonia and Bulgaria, he is considered a hero.
The Serbs are striving to preserve their hold on Macedonia. After the meeting on October 27, 2000, in Skopje, where the organization called Radko presented its policy of “One People One Bulgarian State”, the Bulgarians were encouraged and were no longer afraid of the Serbian government which had controlled Macedonia for so long. Today, as we are preparing this article, the Bulgarian people, whether in Macedonia or Bulgaria will vote for a new government.  This new government will have the power to end the Serbian propaganda from Skopje. The Bulgarian Government will ask this new government in Skopje to reinstate the Bulgarian flavour in their history such that the Bulgarian revolutionaries, from the 1900's to present times, will no longer be viewed as some Macedonians who were fighting for Yugoslavia. Bulgarian history and its historians will begin to prepare for the new future of the Bulgarian peoples.
Ivan Mihailov, in his last discussion with this author in June 1990, said plainly that there should be no rush to hold a plebiscite for reunifying Macedonia with Bulgaria because the Serbs have been governing Macedonia for a hundred years. All the politicians in Macedonia are present or former Serbian agents.  Discussions between the Bulgarian Academy of Science and the Serbians in Skopje will be difficult.  They want to share the Bulgarian history with us as Macedonians.  The Bulgarian historians have rejected the Serbian propaganda that the Bulgarian revolutionaries were fighting for a free and independent Macedonia. They are wrong. All the struggles in Macedonia were for the unification of the Bulgarian people.  In May of 1968 after the funeral of Assen Avramov, Ivan Mihailov stated that IMRO was not created to make two Bulgarias but rather one larger Bulgaria.
In the present moment, the Bulgarian government has to come to terms with the Albanian parties in Macedonia and should agree to some form of cantonization in the territory, whereby the Albanian Canton would attach to Albania and the Bulgarian Canton would attach to Bulgaria. This would be just the beginning of the possible reunification of the Bulgarian people. It may take longer than originally anticipated.
Recently in an article in Nova Makedonska published September 25, 2009, Zoran Todorovski wrote that 50,000 Bulgarians lost their lives for the idea of a free and independent Macedonia. Also, that of all the people who have been taken to court from 1944 till now, seven hundred of the cases were against Bulgarians who were associated with Ivan Mihailov.
Aldona Mladenoff

Марсилия - Владо Черноземски

9 октомври 2014 | Владимир Перев
Осемдесет години са изминали от саможертвата на Владо Черноземски, когато с атентат в Марсилия, организиран от ВМРО и хърватските националисти, завърши живота на югославския крал Александър Карегеоргевич, сръбски шовинист и първият фашист на Европа.
С убийство на омразния монарх - самодържец, завърши и сръбската хегемония в Македония, а в Югославия се отвориха нови пътища за парламентарна борба и демокрация.
Атентаторът Владо Черноземски, Владо Шофьорът, или всяко друго име от неговите много имена, вече осемдесет години продължава в колективната памет на македонските българи като символ на съпротивата срещу Сръбската кралска солдатеска, той остава като народна гордост и достойнство срещу тиранията, като романтична ангел - отмъстител на поробените и никого покорени македонски българи.
Вече осемдесет години, дядовците в македонските села в студените октомврийски вечери разказват на внуците си легендата за воинът - атентатор и отмъщението срещу поробителите, спечелено с саможертвата на само един човек.
И сега, след осемдесет години вече нищо няма значение, не е важно ни къде е истината и къде започва легендата, не е важно нито някакъв урок за справедливост ... важно е, че е имало борба и саможертва, а най-важното е, че винаги трябва да се търси пътя към свободата, свободата на собствения си народ.

ВМРО - от 1893 година до наши дни

д-р Христо Татарчев
Торино, 20 юни 1933 г.
В. „Македония”, г. VII, бр. 2033, 2 август 1933 г., с. 5.
Четиридесет години се вече изминаха в непрекъсната борба от оня велик момент, когато се създаде ВМРО - години, изпълнени с извънредно трудни премеждия, мъки, страдания и саможертва, както и с несъкрушим, при най-тежки моменти на съдбата, подем на духа и вяра в борбата за свободата на Македония. Появата й беше едно крупно в историята и живота на българското племе дело. ВМРО постави еднакво свободния български народ и оная негова част, останала под чуждо иго, пред тежки по дълг и отговорност съдбоносни задачи и действия. Тя стои същевременно и е важен фактор на Балканите и мимо нея е немислимо там уреждането на мир и спокойствие. Широко свободният й характер и стремеж обаче съдържат повече хуманни предпоставки, отколкото каквито и да са егоистични подбуди, при всичко, че тя излезе от недрата на българския народ, като на народ най-многочислен в тая страна, най-културен и най-силно задушаван в неговото културно-народностно развитие. Това беше най-релефно подчертано с възприемане на автономния принцип като цел на ВМРО, принцип задоволяващ еднакво аспирациите на разните етнически единици, както и ония на съседните държави. Свободата на Македония се представляваше на основателите на ВМРО, които изживяваха най-интензивно грубата действителност, живота на роба и тенденциите на времето, като един вековен копнеж на племето ни и императивен дълг спрямо родната им земя.
Оформянето й въобще се извърши е началото на 1893 година в Солун от следните лица: Дамян Груев, Петър п.Арсов, Христо Батанджиев, Андон Димитров, Ив. Д. Х.Николов и д-р Хр. Татарчев, към които по-после се присъединиха Гоце Делчев, Пере Тошев, Хр. Матов и Гьорче Петров, така че се създаде едно мощно по дух, разбиране и акция идейно течение, което ред години направлява революционната дейност през всичките й успешни и неуспешни фази, догдето по-голямата част сложи костите си за вечни времена в хубавата ни родина. И едвам що бяха са създали революционни комитети в повечето градове стана нужда за среща, конгрес, на по-първите сили за разменяване на мисли по координиране на действие, материални средства и оръжие. За тая цел се използва освещаването на новопостроената черква „Св. Кирил и Методий", което се извърши на 15 август 1894 г. Революционната идея, изобщо, обхвана и двата пола и се разпростре бърже из цялата страна, като в кратко време изникнаха добре организирани комитети в Солунско, Битолско, Скопско, Серско и пр., начело на които застанаха млади, енергични и интелигентни сили. Тоя бърз успех се дължеше на онова магическо въздействие, което упражняваше четата на Гоце Делчев всред широките маси през време на обиколката й в страната. Робът веднага се почувствува свободен и можеше вече без страх да отива на нивата си и да реагира смело под закрилата на организацията срещу бега, спахията и пр.
Така също социално-стопанското му и културно положение беше важен обект за нея, защото от неговото рационално разрешение зависеше собствено мира и съгласието в обществото, условие необходимо за успеха на делото. Всичко това не можеше да не бъде оценено от народа ни, ВМРО беше за него истински култ, комуто поднасяше охотно всички морални и материални жертви за постижения на идеала й. И в тоя именно апотеоз забиваше борецът последния си патрон в черепа си, за да не попадне в ръцете на врага или пък увисваше на бесилката с възгласа: „Да живее Македония". Така само се обяснява липсата на предателства в освободителното дело, при все че голяма част от народа ни мина през какви не изтезания, затвори... без да бъде издадена ни най-малката революционна тайна. Това достойно държание на народа и безпримерната му преданост към революционната кауза помогна за изграждане мощта на ВМРО, за да стане държава в държавата. В последствие й се наложи образуването на чети в революционните райони, на които се вмени за задача организирането на селата, преноса и пазенето на оръжие. По-късно пък стана нужда да се създаде селския милиционерски институт. Македония взе вече характер на военен лагер. При това положение стълкновението на четите с турски войски и политически афери в страната почнаха да се увеличават все повече, така че интервалът между 1896 г. и Илинденското въстание носи с пълно право името предилинденска епопея.
Солунската афера през януари 1901 година засегна най-чувствително ВМРО и я обезглави. Централният комитет: Хр. Матов, Пере Тошев, Ив. Х.Николов и д-р Хр. Татарчев падна в затвора и изпратен на заточение в Подрум кале - Мала Азия. Джумайското въстание през 1902 извършено от върховистите, усложни още повече положението в Македония. Новите заместници на ЦК бяха еднакво увлечени с широките маси от хода на събитията. Към края на ноември 1902 ние се прибрахме от атинския затвор в София. Подир няколко дена дойде Хр. Матов и малко по-късно се прибра и Пере Тошев. Положението в Македония ни занима дълго време; кардиналният въпрос беше да се предприеме ли обща акция или не. Спор имаше главно върху размера й. Всеки от нас беше на мнение, че акцията е неминуема, след като беше се проагитирало измежду населението вътре и вън: „всеки годен за оръжие да се намира в родното си място", и ЦК беше се разпоредилвече за свикване на конгреса на 1 януари 1903 г. в Солун. Най-сетне се реши да се предприемат терористически акции по железниците и на някои уязвими места, без да се ангажирват обаче големи маси, като се наблягаше при туй на факта, че аферите не трябва да ни плашат, понеже чрез тях македонският въпрос узряваше политически и се приближава до разрешението си. Затова Делчев трябваше да замине навътре да се споразумее с ЦК за предстоящите акции. Той успя да завари едвам конгреса и не можа да не се съгласи за въстанието. Оставено бе само да се определи датата му. Това стори Смилевския конгрес на 17 април 1903 год. При това представителството на ВМРО - Хр. Матов и д-р Хр. Татарчев зае, в духа на конгресните решения в Солун и Смилево, да подготви политически и материално предстоящата революционна акция, за която цел намериха пълна братска подкрепа от свободния български народ и от македонската емиграция в България. Геройската смърт на Делчев при Баница и солунските атентати на 28,1 29 и 30 април 1903 побъркаха твърде много на подготовката за въстанието.
Никой от нас не е бил против терористическите акции, нещо повече, още в първите години на революционната дейност беше изпратен Д. Груев в Брюксел от ЦК, за да проучи как се манипулира с взривните вещества; касаеше се само главно за момента и координирането им с общата революционна акция. Атмосферата в Македония обаче натежаваше все повече с прииждането на македонските синове от странство в родните си места, дошли тук да дадат кръвта и живота си за свободата на татковината си; и изригването на оная неукротима жажда и екзалтирано желание на борците, въобще, да влязат в акция, можеше да последва всеки момент при най-малкия повод.
Историческата дата, 20 юли 1903 година дойде най-сетне и въстанието се провъзгласи при общо ликуване, ентусиазъм и радост. Македонският народ застана с рядка енергия и самоотверженост гърди с гърди с вековния владетел на родината му и скоро стана господар на гори, поляни и поселища. Неговото знаме „Свобода или смърт" се развява дълго време в Крушево, борбата се води месеци, догде зимата я прекрати. Турската мощ надделя наистина, но македонецът излезе от тая борба с чест и достойнство, като народ с ясно оформена народностна индивидуалност и съзнание. Реакция от това се яви само в ония ръководни сили, които проявиха най-минимална революционна акция в районитеси. Това беше Яне Сандански с другарите си и те бяха собствено, които доктринерствуваха върху историята на въстанието, като с туй създаваха не малко спънки в подема на революционното дело.
Македонската проблема стана обаче обект на европейската дипломация и се приближаваше постепенно към разрешението й - обстоятелство което спомогна не малко за създаването на младотурския комитет. Последният се опита с провъзгласяването на хуриета-конституцията (Хуриет означава свобода, а не конституция) да осуети тая нейна тенденция. За голямо съжаление, на тая младотурска игра се подаде Яне Сандански, който още преди туй беше водил, без знанието на представителството, resp. ЦК, преговори с някои от младо-турците. Той беше пръв с другарите си, който сложи оръжието си и в последствие трябваше да сторят това и другите революционни райони. Но главните ръководители на ВМРО държаха крепко за идеята, за която бяха дадени толкова жертви, понеже познаваха добре манталитета и интимната мисъл на младотурските дейци и затова заеха наблюдателно положение спрямо развоя на събитията в Македония. Те подкрепваха образуваните там български конституционни клубове, дотолкова доколкото това отговаряше на задачите и целите на ВМРО. Клубовете бяха за тях едно средство, за да се отнеме възможността на европейската дипломация да обвинява българския народ в неприязненост спрямо младотурския режим, както и да се убеди за лишен път, че новият режим не е наклонен ни най-малко да въведе каквито и да са подобрения в политическия живот на страната. И не се мина много време, взеха се най-крути мерки за чуждите народности в духовно-културно и стопанско отношение, с тенденция за създаване на една чисто турска националистическа държава. Тия мерки наложиха на ВМРО да реставрира революционните си сили и да почне още с по-голяма енергия революционната борба.
Младотурската надменност и провокация спрямо България сплашиха правителството Данев-Гешев и последното, за да излезе от младотурския кошмар, се хвърли в обятията на сърбите, като сключи фаталния сръбско-български съюз, за който ВМРО научи след като той беше вече сключен. Независимо от това, през Балканската война четите на организацията оказаха неоценима услуга на настъпващите в Македония съюзнически - български, сръбски и гръцки войски. И когато българските войски обсаждаха Одрин и пазеха дарданелския бряг, водителите на ВМРО не преставаха да напомнюват на българското правителство и на политическите мъже да се държи на автономния принцип. Изобщо македонецът се би в Балканската война, както и Междусъюзническата - рамо до рамо с братския му свободен народ, като издигна с костите си вечно несъкрушими от никакви природни стихии и човешка ръка паметници, над които ще витае вечно духът на безбройните македонски синове, паднали за общата българска кауза. Нещастният край на съюзническата война понесе той с рядък стоически кураж и воля, и тутакси потърси изход от наложеното нему в Букурещ положение в революционната борба срещу новите владетели: гърци и сърби на родната му земя и в тая борба го завари великата война. На ново македонецът воюва със свободния български народ за защита и освобождението на земите на българското племе, ала техните жертви и идеали бяха погребани в Neuilly. И когато свободният български народ беше сломен от безпримерната в историята извършена над него неправда от силите победителки и изпаднал в отчаяние и безверие, търсящ за туй лек във взаимни обвинения и борби, отказващ се даже от народността си и земите за изпросване на милост и снизхождение от алчните ни съседи и френската дипломация, ВМРО погледна на неуспеха и погрома на общите български аспирации и идеали като на временен епизод в битието на народа ни и се залови със същото постоянство и последователност за възстановяване на революционната си мощ.
Олокуста (Уговорката (ит.-исп.), който се поиска от българското правителство и българските политически мъже, тя не можа да даде, без да не измени на завета на безбройните македонски чеда, паднали за свободата на Македония и дълга спрямо родината. Тя, без оглед на тия въздействия и на трактатите на Neuilly, продължи да върви по посочения й от световната история и собственото й минало път.
Това е още едно указание към българската власт и българските политически мъже, че македонският въпрос не може да се разрешава без участието на ВМРО. Македонският народ, както в миналото, така и понастоящем крепко стегнат в ред, дисциплина и вяра около водителите на ВМРО и националните институти, ще следва винаги с безпримерна преданост и себеотрицание в борбата, творящ безсмъртни дела на слава и величие, до постижение на свободата. Да живее Македония, вождът на ВМРО , неустрашимите самоотвержени нелегални борци, както и легалните около националните институти.

1000 ГОДИНИ ОТ СМЪРТА НА ЦАР САМУИЛ

Със заря приключи честването на 1000 години
от смъртта на цар Самуил

Почeтохме паметта на великия
български владетел цар Самуил

За филма Самуил на Митрикески

7 октомври 2014 | Владимир Перев
Докато българската държава спи на славното си минало, а паметник на цар Самуил е все още в подготвителна фаза и има само неустановена паметна плоча, Македония вече има соцреалистичен кич паметник на цар Самуил в центъра на Скопие, и готви игрален филм за живота и делото на царя, който за македонистите е основател на средновековната македонска държава. Филмът ще бъде дело на известния македонски режисьор от полската школа Антонио Митрикески, проектът ще бъде подкрепен от македонската държава, но също така ще бъде и в копродукция между Македония, Сърбия, Англия, Канада и САЩ.
Вече известния сценарий ще обхване живота и творчеството не само на Цар Самуил, ами и семейството му, децата му и Иван Владислав, подчерта за пресата режисьора Митрикески.
Същевременно, кмета на Охрид, Бакрачески подчерта, че величието на Самуил е в образуването на македонското средновековно царство и че, безразлично от тълкуването на някои съседни държави, Охрид е бил център на империята, т.е. това е известната Преспа, а там е и център на македонската патриаршия и на нейния трон е македонски патриарх.
Вече поставя известно, че тезисите за новия македонски филм за цар Самуил, както и планирания проект за новата версия на филма "Мис Стоун", отново ще отворят старите болки и дилеми в тълкуването на историята, открити с филма "Трето полувреме".

"Зимата дойде" преди 1000 години, когато умря цар Самуил
Днес се навършват точно хиляда години от смъртта на цар Самуил - и ако не можем да си вземем поука,
то поне сме длъжни да почетем паметта му

Емил Джасим | 06.10.2014 | webcafe


Когато кажем или дори си помислим, че нещо се е случило преди 1000 години, то винаги стои в мъгла от легенди и тайнственост, която крие или изкривява фактологията. За такъв период всяка история бива доукрасена или пък вдъхновява творците, което добавя още воали към така или иначе замъгления образ.
Но преди точно хиляда години на този ден си отива един български цар, който оставя дълбока драскотина в паметта на българския, а и на други народи.
Началото
При управлението на цар Петър българската държава претърпява поредица от нахлувания на чужди армии, а непосредствено след смъртта му българската съпротива официално започва да бъде ръководена от комит Никола (управител на югозападните български земи) и неговите четирима сина - комитопулите Давид, Моисей, Арон и Самуил. Четиримата братя се опитват до известна степен успешно да консолидират съпротивата срещу византийското нашествие, след като през 971 г. византийският император Йоан Цимисхи превзема столицата на българското царство Преслав и отвежда в Константинопол пленения Петров син цар Борис ІІ.
Измяната и последвалото братоубийство
В рамките на първите няколко години, в които българската съпротива срещу византийските намерения България да стане провинция на константинополската империя са водени от четиримата комитопули, византийската армия претърпява поредица от поражения. В 976 г., обаче, Давид и Моисей загиват в различни битки и така независимите български земи са поделени между Арон и Самуил, които в следващите 10 години ефективно успяват да възпрат византийското нашествие.
Най-големият военен успех на Самуил срещу византийците е съпроводен с вероятно най-тежкото решение, което трябва да вземе като владетел.  През лятото на 986 г. Арон започва преговори с византийците за възможността да му бъд епризнато правото самостоятелно да владее българските земи, като същевременно започва да крои планове да отстрани брат си и да стане едноличен владетел на териториите, принадлежали на членове на неговото семейство.
Арон уговаря брак със сестрата на младия император Василий ІІ, но се оказва, че пратеният от Констатинопол митрополит не води аристократката, а някаква съвсем неизвестна жена. Арон изпраща във византийската столица главата на митрополита, което дава повод на Василий ІІ да тръгне с армията си към Средец. Обсадата е неуспешна, а на връщане Самуил причаква при прохода Траянови врата със своята армия византийците и им нанася толкова тежко поражение, че почти цялата ромейска армия избита, а самият император едва се спасява.
В този ден обаче Самуил научава и за готвеното от брат му предателство. Трудно е човек д аси представи какви емоции и мисли обземат Самуил. В крайна сметка той взима решение да убие брат си и цялото му семейство. Това се случва в един ден, както ни разказват изворите, в местността Разметаница (близо до дн. Кюстендил). Единственият спасен от семейството на Арон е синът му Йоан Владислав, за когото се застъпва братовчед му, самуиловият син Гаврил Радомир.
С това започва и личната семейна трагедия на Самуил, която ще завърши няколко години след смъртта му.
Десетилетието, в което Саумил чакаше връщането на законния български цар
В следващото десетилетие Самуил демонстрира изключително праволинейно и упорито вярност и лоялност към законността на българската царска корона, тъй като, макар и в плен в Константинопол, последният български цар от Крумовата династия Роман все още е жив. Ромеите са го скопили, за да не може да продължи царския род, но и това не е повод за Самуил да предяви претенции към царската титла приживе на Роман.
В началото на този десетгодишен период Саумил дори успява да завладее нови територии и така значително да разшири българската сфера на влияние. Този период се характеризира с размяна на инициативата между двете воюващи страни. Везните се наклоняват в  полза на византийците след битката при р. Сперхей, в която Самуил понася тежко поражение през 996 г. 12 000 български войници са пленени, а повечето от останалите са избити безмилостно.
През 997 г., обаче, до Самуил достига новината, че Роман е починал. Това му дава повод да приеме да бъде коронясан за "цар на българите".
Въпреки опитите да организира коалиция срещу Византия или поне да си осигури мир на другите фронтове чрез династични бракове със сърби и унгарци, Самуил окончателно губи инициативата в борбата с виззантийците в началото на новото десетилетие.
Ослепените войници - когато разумът разбира, но сърцето не издъържа
През годините между 1001 и 1014 г. Василий ІІ все по-често започва да печели важни крепости и да завоюва български територии. В лятото на 1014 г. се стига до директен сблъсък на двете армии, водени от своите владетели.
При днешното с. Ключ, Петричко, Самуил изгражда укрепена стена, чиято цел е да спре ромейската войска. Василий ІІ се опитва неколкократно да премине укрепление чрез щурм, но не успява. И тъкмо когато е на път да се откаже, един от неговите пълководци, наречен Никифор Ксифий намира обходен път и напада българската армия в тил. Поражението е нечувано. Цялата българската войска е или избита, или пленена.
Василий ІІ наредил всички пленени войници да бъдат ослепени, а на всеки 100 да бъде оставен един с едно око, за да заведат останалите при своя цар. След изпълнението на тази заповед византийските историографи дават на императора прозвището "Българоубиец", но наред с това повечето ромейски автори са възмутени от варварския акт на телесно наказание на врага. Мнозина са се опитвали за обяснят този изблик на жестокост у един цивилизован владетел, чийто предшественик Юстиниан І отменя членоувредителните наказания от всякакъв характер близо 5 века по-рано.
Византийският летописец Йоан Скилица разказва, че когато Самуил видял пристигащите ослепени 14 хиляди свои войници и такова жалко положение, той "не бил в състояние да понесе юнашки и спокойно страданието: завил му се свят, причерняло му и той паднал на земята.
Присъствуващите с вода и благоуханни масла му възвърнали дишането и направили малко да се съвземе. Като дошъл на себе си, Самуил поискал да пие студена вода, но щом взел и сръбнал, той бил обхванат от болест в сърцето ( т.е. разрив на сърцето) и след два дена се поминал".
Това се случило на 6 октомври 1014 г., преди точно хиляда години.
Кармата на Самуиловия род
Не е нужно човек да вярва в някаква кармична предопределеност, за да види, че понякога има цели семейства, които са сякаш орисани от дадена злочеста съдба.
След смъртта на Самуил на българския царски трон сяда синът му Гаврил Радомир.  В краткото си управление, траяло само година, царят не успява да се противопостави ефективно на изключително агресивната византийска кампания за пълно подчиняване на българските земи. Пред лятото на 1015 г. е убит по време на лов от... Йоан Владислав, Ароновия син, спасен като от самия Гаврил Радомир 30 години по-рано.
Цар Самуил е погребан на остров Св. Ахил в едноименната базилика, като в другите два саркофага вероятно се намират останките на сина му Гаврил Радомир и племенника му Йоан Владислав.
Йоан Владислав се опитва да води борбата срещу Василий ІІ, но в крайна сметка България пада под византийска власт през 1018 г.
Петър Делян, за когото се твърди, че е син на Гаврил Радомир и съответно внук на Самуил, вдига въстание срещу ромейската власт 1040-1041 г. Въстанието обаче е потушено след предателството на братовчед му Алусиан, който пък е син на Йоан Владислав.
Винаги е трудно да се пише за цар Самуил, тъй като емоцията обикновено заглушава фактологията, дори и без допълнителното украсяване. Защото трагичната семейна и политическа съдба на този български цар няма как да ни остави равнодушни. Днес се навършват точно хиляда години от смъртта му и, ако не можем да си вземем поука, то поне сме длъжни да почетем паметта му.

Плевнелиев се поклони пред тленните останки на цар Самуил

06 окт 2014 | Дневник
Президентът Росен Плевнелиев се поклони пред тленните останки на цар Самуил, които се съхраняват в Музея на византийската култура в Солун, и положи венец пред един от най-забележителните средновековни владетели на България, съобщиха от президентската институция.
За първи път, по молба на българската държава, те бяха изложени за поклонение по повод 1000-годишнината от кончината на цар Самуил. Държавният глава разгледа експозицията на музея, където е изложена златотъканата плащеница на българския цар.
"Трепет, възхищение и огромно уважение" - така президентът Росен Плевнелиев описа усещането си след като се поклони пред тленните останки на българския владетел.
"Днес почитаме цар Самуил, отбелязваме 1000 години от неговата трагична и величествена смърт – истински държавник, който петдесет години властва и който е останал дълбоко в съзнанието на българите. За мен това беше изключително усещане на почит към една от личностите, които са част от историята на България и които са създавали историята на България", заяви пред журналисти държавният глава.
Президентът отбеляза, че днешното събитие в Солун е резултат на усилията на много български политици за надграждането на добрите отношения между България и Гърция.
Държавният глава подчерта, че и днес можем да се поучим от държавническото отношение на цар Самуил, който е посветил живота и управлението си на народа и на интересите на България. "Същото трябва да видим и днес у нас. Отделните политически партии, колкото и да са различни и разделени, трябва да постигнат съгласие и в този труден момент да се обърнат към интересите на българския народ и да работят за повече стабилност, за осъществяване на реформите и за напредъка на България", посочи президентът.
Във водената от президента Росен Плевнелиев делегация в Солун са министърът на културата Мартин Иванов, бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски и председателят на Българската академия на науките академик Стефан Воденичаров.

Близнашки: В Македония издигнаха много паметници на български исторически личности

06.10.2014 | FROGNEWS
Не виждам никаква причина нашата обща история с Македония да ни разделя, а не да ни обединява, защото сме част от европейското семейство, един традиционен контекст за консолидация, равнопоставеност и благородно състезание.
Това каза служебният министър-председател и председател на Националния организационен комитет за отбелязване на 1000 години от смъртта на цар Самуил Български проф. Георги Близнашки на възпоменателна вечер за отбелязване на годишнината от смъртта на цар Самуил, която се състои в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, предаде „Фокус”. „1000-годишнината от смъртта на цар Самуил се отбелязва от всички българи навсякъде по света, включително от тези, които живеят в днешната Република Македония. Тук е мястото да припомня, че една немалка част от тогавашното Първо българско царство е обхващала територията на сегашната ни западна съседка. Този факт е многозначителен”, посочи премиерът.
„Днешната дата ми дава повод да заявя, че няма сила, която да успее да заличи колективната памет на хората в нашите две страни, независимо че опитите за това продължават повече от сто години, защото всички исторически факти сочат, че в началото на 20-ти век огромната част от славянското население в географската област Македония се самоопределят като българи. Ние никога няма да забравим този факт, нито ще забравим паметта на воините, дали живота си за достойнството и обединението на България”, подчерта проф. Близнашки.
„България няма да забрави своите чеда, където и да се намират те. С хората от Вардарската част на Македония ние споделяме една и съща история, една и съща езикова и културна традиция. Фактът, че напоследък там бяха издигнати толкова много паметници на български исторически личности, включително на цар Самуил Български, само потвърждава, че ние сме били една историческа общност в миналото”, заяви министър-председателят проф. Георги Близнашки.
Той допълни, че историята не може да бъде пренаписана. „Делото на великия български цар Самуил е достоен пример за доблест и себеотрицание, от които всеки гражданин и всеки държавник би трябвало да се получи и днес. Поклон и вечна му памет”, заключи проф. Близнашки в словото си по повод 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил Български.

ПРЕДСРОЧНИ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2014

Разпределението на мандатите в 43-ото Народно събрание

Политиците да намерят общ подход за бъдещето на страната

За изборите в България

4 октомври 2014 | Владимир Перев
Изборите в България, нямат никакъв голям отглас в Македония. Македонските медии съзнателно избягват да пишат по тази тема и изобщо по темата българите, ако това не служи на някаква отрицателна реклама за българската държава. Докато изборите в Сърбия и други бивши югославски републики се следят с внимание, въпреки че те нямат почти никакво значение за Македония, изборите в България обикновено се премълчават.
Но не става дума само за македонската страна. Нито една българска партия не се интересува от македонските гласоподаватели и не разкрива никаква кампания в Македония. Как да не са необходими македонските 80.000 гласа, колкото приблизително са хората с български документи, както никой да не иска да има депутат, избран с гласовете на македонските българи. Някои партии си напомнят за Македония на няколко дни преди изборите и търсят гласове, обаче тогава е вече късно. Македонските граждани от източните райони, обикновено минават границата и гласуват в близките гранични места, където им са издадени личните документи. Другите гласуват в консулствата в Скопие и Битоля. Македонските граждани са традиционалисти, обикновено гласуват след телефонните контакти с роднини в България, така цели семейства, от двете страни на границата, гласуват за една партия.
Предишните избори за Европейският парламент показаха че опашки от гласоподаватели окупираха и двете консулства. Тогава първите впечатления за недефинираната македонска избирателна маса не са точни. Македонските граждани фактически тогава са били организирани и ръководени от една националистическа партия от София, която има сестра с същото име в Скопие и за която македонските граждани, заради славните исторически и революционни традиции, най-често гласуват.
Оставя впечатлението, че македонските българи излизат от почти двадесетгодишната летаргия и активно са включват в политическите течения на българската държава. На партиите оставя да моделира кампании, където българите, гласоподаватели от Македония ще бъдат организирани за активно включване в политическият живот на България, която мнозина възприемат като истинско си отечество.

За Димитър Талев

28 септември 2014 | Владимир Перев
Минаха 116 години от раждането на прилепчанина и великия български писател Димитър Талев и още не стихва ехото от неговата поетична проза. Неговият живот носеше със себе си всички кризисни моменти на онези временна които и до сега не са подробно обяснени.
Обаче, животът му е обяснен. Потомък на Прилепското възрожденското и революционно семейство Палисламови, той рано хваща пътя на емиграцията в Югославия и Европа, за след малко време да се върне в София и там, в България да намери своето истинско отечество.
Литературно известен и признат, винаги на вълната на революционното македонско движение, винаги на страната на българската кауза, не само в Македония, ами и в обезличена България, след 9 септември 1944 г. оцелява разгрома на своите идеи и усилия и разгрома на идела на отечеството, където принадлежи. По-късно, в края на 50 години на миналия век, но и към края на живота си, той получава признанието за своите заслуги. С всички противоречия, които следват в живота, той е правилният Железен светилник на македонския мартиризъм.
В Македония, в родния Прилеп, малкомина знаят за живота и делото на славният си съгражданин в миналото столетие. Почти никой не е чувал за работата му, за неговите книги, неговите награди и отличия. Само малък брой от роднините и потомците на неговите приятели и другари от славните времена на борбата за българската идентичност, помнят му името и познават творчеството му. Сръбската окупация, а след това и болшевишката антибългарска македонистична стигма, направи името му да се затрие от колективния памет на един народ.
Днес, нито в Прилеп, нито в Македония, няма нито една улица, нито едно училище или институция да носи неговото име. За забравата му да бъде още по-голяма, няма нито паметна плоча на родната му къща в Прилеп, която е останала почти същата и в същото обстановка от преди сто години. В библиотеката на град Прилеп, няма нито една книга от неговито знаменито творчество.
Но траговете ни не са завеяни. Днес в града съществува църквата Св. Благовещение, описана с цялостната си трагика в делото му. Днес гордо там отиват тези потомци на Лаушевите на Ния и Султана, на Немтура и другите му герои, така ярко описани с великото си дело и трагичният живот. И всеки ден църковните камбани подсещат хората че, никога и никой не е замълчал Преспански камбани, а Талевото дело оставя и нататък Железният светилник на македонското неподчинение и вечната поетика на нашата отдавано загубена Атлантида.

БЪЛГАРСКИТЕ МАСОНИ И СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ:
ЕДНА МАСОНСКА ТАЙНА ИЛИ ТРИ УНИКАЛНИ ФАКТА В ГОДИНИТЕ
НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Спас Ташев
Философията на източните бойни изкуства дълбоко е сраснала с алегоричния разказ за бурята и двете дървета. Едното било твърдо и първоначално не се поддавало на натиска, но със засилването на стихията изведнъж се прекършило. Съвсем друга била съдбата на другото дърво, което било гъвкаво. То се огъвало под напора на бурята, но в крайна сметка оцеляло.
Нещо подобно станало с България по време на най-кървавия конфликт в историята на човечеството – Втората световна война. Резултатът от всичко това са три уникални факта в световната история, които имат пряко отношение и към българското масонство.

Пълен текст

Dear Reader

My name is Aldona Aleknevicus Bsc. I have been the proof reader and editor behind the scenes of all the English Macedono-Bulgarian articles for the past fifty years.  During this time, I have met Assen Avramov and Ivan Mihailov, with whom I shared  opinions on the situation of Bulgarians living under Serbian and Greek occupation in Macedonia. It has been my privilege to participate in the efforts which might lead to the removal of Serbian and Greek domination of the Bulgarians in Macedonia.
Through our efforts over the past twenty-five years, the Macedonian Scientific Institute in Sofia has been resuscitated to continue its valuable work on the situation in Macedonia.
For the present time, most of our articles and opinions will be in English which we will be providing to the European Union through the Bulgarian representatives in Brussels.

A New Month

In the next month, there will be general elections in Bulgaria.  We hope that this will lead to a new voice in the government which will focus on improving the situation of Bulgarians in Macedonia.
The issuance of Bulgarian passports to those residents of Macedonia who identify themselves as ethnic Bulgarians, should be continued, as well as the acceptance of individuals from Macedonia into studies in Sofia.
The opening of rail and road corridors between Skopje and Sofia should also be pursued.  
Negotiations should be started with the European Union to open the border which has divided Bulgarians since 1919.
We encourage the professors of history at the University of Sophia to behave with dignity and reserve during their interactions with those in Skopje, Macedonia.

(dictated by G. M.)

 
C/ Weihnachtsgeschichten und mehr
Назад към съдържанието | Назад към главното меню