НАЧАЛО - MACEDONIAN TRIBUNE

Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 136 - 2015 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 136 - Year 2015

27 декември 2014 | Г.Младеновъ

Въ този брой на вестника ще напишемъ и за кървавата Коледа въвъ Вардарска Македония, когато сърбитѣ избиха елита на българитѣ живеещи тамъ! Не че, въ България не бѣха вече избити?
Тогава, когато сърбитѣ избиваха българитѣ по повардарието Работническо Дело и Пиринско Дело обвиняваха избититѣ българи въвъ Варховизъмъ. Тѣзи българи въ България бяха усѫждани на смъртъ че, искали Македония да е съ България, а не съсъ Сърбия (случаятъ съ П.Младеновъ). Днесь въвъ Вардарска Македония спряха да пишътъ, за езиковата Санъ Стефанска карта на Б.А.Н. Не имъ хареса рускиятъ акълъ, да се върнатъ къмъ сръбската православна Черква! Имали Македонска православна Черква, но всичко е по сръбски? Рускиятъ Метрополитъ, имъ каза на разбираемъ руски, на братята “македонци“ колко руснацитѣ сѫ за свободна и Независима МАКЕДОНИЯ?
Следъ като Б.А.Н.престави езиковата КАРТА НА БЪЛГАРИЯ, въвъ Вардарска Македония решиха да македонизирътъ най-интереснитѣ българи тамъ! Ще се правело македонски музей, на всички “македонци“ отъ Ново село и Щипъ, между македонизиранитѣ тамъ ще бѫде и Христо Чернопеевъ отъ село Дермаци!
Ние отъ редеакцията на весника намираме за нужно да блгодаримъ на БАН, задето си надвиха на страха и публикува картата на българскиятъ говоръ! Братя и сестри българи отъ БАН добре дошли на стрелбището въвъ Вардарска Македония! Дано това идване е за винаги! Сега когато вече няматѣ страхъ, кажетѣ на българскиятъ клиръ да напише кой има каноническо право да рѫководи бившиятъ български диоцесъ на Българската Екзархия въвъ Вардарска Македония?

ЕДНО СБОГОМЪ
ПОСЛЕДНОТО ЗАВЕЩАТАНИЕ НА ИВАНЪ МИХАЙЛОВЪ
И ОТЪ СЕГЯ НАКѪДЕ?

Гошо Младеновь
На пѫть за София Юний 1990 г. се отбихъ при Иванъ Михайловь. Помоли ме на връщане отново да се видимь и му опишя впечетленията си оть промените станали вь България.
Въ София наблюдаванъ първите свободни избори следъ 50 години комунистическа диктатура. Изненаданъ бянъ какъ така комунистите изъ единъ пѫть станана демократи. Нещо което и днесь, пишйеки тези редове ме озадачява. Какъ е възможно до снощи бе комунистъ, а на сутринта се събуди демократъ.
Беше късно събота когато пристигнанъ въ Римъ. Юнските горещени бяха вече намалили движението на хората. Въ неделя, рано се отзовахъ при Иванъ Минайловъ които не бе далече оть пиятза Капри.
Чакаше ме въ стаичката която изглеждаше повече на Паисивска монашеска килия, отколкото на местожителство на Български лидеръ. На масата имаше архивни материали между които и първите броеве на вестникъ "Зора". Подъ масата стоеше печатницата на IВМ на която трябваше да се приготвятъ последните му спомени томъ 5 ти. Леглото му бе спретнато. Изглеждаше развълнуванъ, сякашъ да имаше някакво предчувствие.
Поздравинме се съ добро утро. Веднага премина къмъ същността на разговора.
Ив.М. Е кажи какви са изгледите за почване на една национално право насочена политика въ България?
Г.М.  Изпълненъ съмъ съсъ оптимизъмъ, началото е сторено.
Ив.М. Развълнувано ме запита? Какво начало е сторено?
Г.М. Нося ти оригинала съ които бе пре-регистреранъ "Македонския Наученъ Институтъ".
Поразгледа текста и каза.
Ив.М. Това, че института ще пише и работи "за духовното единството на Българската народъ“ е най-важното за сега. Ние въвъ ВМРО винаги сме настоявали за това единст по между ни!
Ще трябва да се внимава никакъ и никогашъ да не се влеза въ конфликтъ съ България. Най-важното е да се обесни на Българите въ България и Македония, че става дума за единъ и същъ народъ.
Г.М. Чичо Радко имахъ дълъгъ разговоръ съ Митко Гоцевъ председатела на Македонските братства. Той ме увери, че Македонската емиграция е сѫщо за единството между българите въ България и Македония.
Ив.М. Но все пакъ обещай ми, че пакъ ще имъ напомняшъ оть време на време. България е винаги била лъгана. Да не се отстъпва отъ идеята за обединена България. Ние въ миналото много говорехме и пишехме за Автономна и Независима Македония, но фактически всички мечтаехме за една обединена България.
Г.М. Чичо Радко ти най- добре знаешъ, че всички смѣ за една България, но до сега немахме смелостта и куража да го кажемъ н пишемъ. Ти много добре знаешъ че и съсь Чичо Асенъ Аврамовъ сѫщо смѣ дълго говорили на тази тема. И той винаги беше на сѫщото мнение.
Ив.М. Азъ мисля, че сега му е времето да го кажемъ, че ВМРО винаги се е борила за крайната целъ Обединена България.
Г.М. Чичо Радко мисля ще бъде хубаво ако и Ти му се обадишъ на Митко Гоцевъ и се установи тази нова тактика въ Македонското Освободително Движение. Следъ сто години борба обединението на Българската нация въ блиското бѫдаще вече изглежда реално.
Ив.М. Да да една държава и никакво отстъпване отъ тази позиция.
Г.М. Ще ми позволишъ ли да те снимамъ така както си?
Ив.М. Почакай да сн сложа вратовръзка.
Г.М. Но, но безъ връска като Ганди!
Ив.М. Сега и Ганди ли ще ме правишъ?
Г.М. Чичо Радко, нека нашиятъ народъ те види такъвъ къкъвто си въ своята естестъвена скромностъ. Ти си българскиятъ Махатма Ганди (Българскиятъ Светия).
Ив.М. Щомъ чнслишъ така така нека да е.... Тази бе последната снимка на Иванъ Михайловъ. Като ме спращаше до стълбите нежно ме прегръщаше и целуваше като да предчустваше че това ни бе последното виждане!
Отъ балкона на вториятъ етажъ махаше бавно съ ръката и съ отслабналиятъ си гласъ викаше сбогомъ, Гоше сбогомъ. Съ потънали въ сълзи очи и задавено гърло му отговарихъ. Сбогомъ Чичо Радко сбогомъ.
Така се разделинхъ за последенъ пѫть съ големиятъ бьлгаринъ Иванъ Минайловъ, който много отъ насъ интимните му последователи наричахме Чичо Радко.

За плочите на Мара Бунева

18 януари 2015 г. | Владимир Перев
Двадесет и пет години македонските патриоти с българско народностно самосъзнание, всяка година на 14 януари поставят паметна плоча и цветя на лобното място на Мара Бунева, героинята която на 14 януари 1928 г. застреля сръбския полицейски началник Велимир Прелич, в знак на отмъщение заради изтезанията на македонските студенти на известния Скопски студентски процес. И цели двадесет и пет години, македонските сърбомани още същия ден горят цветята и венците й на лобното място и рушат плочата, за никога и никой да не разбере и осъзнае насилието на сръбския окупатор в Македония и героичната борба на македонските българи и патриоти.
Преди няколко години се стигна до там, че група хулигани физически да атакуват хората, които участваха в панихидата в църквата "Св. Димитрий "и след това отидоха към кея на Вардар, на лобното място на българката от Тетово. Това бяха почти същите македонски хулигани, който под прикритието на някакъв патриотизъм открито се гавреха и обиждаха българският посланик в Македония Иван Петков, на гроба на Гоце Делчев на панихида на 4 май.
Тази година нещата се промениха и получиха друг ход. Според известната рецептура на властта, нещата да бъдат разводнени и релативизирани, не на 14 януари, ами сега на 15 януари, група македонисти, скрити под неизвестна организация с известно име "Асоциация Тодор Александров" от Битоля, сложи паметна плоча на същото място, веднага до паметна плоча на македоно-българските патриоти. И виж чудо ... и двете плочи са вече няколко дни тук, дори и цветята и венците, и няма никаква охрана и всичко е на ред.
Никой не може да разбере, поради което и къде се е променило мнението на властите. Тези, които я познават ситуацията тук твърдят, че Мара Бунева е пореден случай, след Тодор Александров и други знаменити имена на македоно-българската борба за свобода да бъдат македонизирани. Те правят усилия и тя да бъде македонизирана след вече пробутаната рецептура, така че в близо бъдеще трябва да се очаква да има и улица с нейното име в Скопие или друг град в Македония. Такова нещо се очаква и за Иван Михайлов, така се отваря пътя за македонизиране на славните имена от съвременната македоно-българската история и козметична промяна на националното и етническо им самосъзнание.

Срещите на Джон Кери в София

Анализатори за посещението на Джон Кери

За дипломите от България

15 януари 2015 г. | Владимир Перев
В Македония вече никой не знае какво прави и какво иска да направи македонското правителство с реформата на висшето образование. Първо се започна с държавен изпит, който студентите ще полагат на всеки две години, за най-накрая да се полага още един - трети държавен изпит. В студентските протести се присъединиха и преподавателите и ректорите на университетите, за да след това държавата да отговори с искане на нови, много по-високи критерии, за това кой може да бъде преподавател.
В новите протести и заплахи с образователна стачка, правителството на Груевски отговори с една нова мярка който поставя под въпрос здравия разум на македонските министри. Именно македонските студенти, които са завършили обучението си в България, Хърватия, Латвия, Литва, Кипър и още някои други държави, не могат да нострифицират дипломите си и ще трябва да положат държавен изпит пред македонските държавни органи. Същевременно, тези, които са завършили в други държави на ЕС, примерно в Англия, Франция, Германия, но и тези в САЩ, Чили и Мексико, няма да будят подложени на държавен изпит и дипломите ще се нострифицират автоматично. Обяснението е, че автоматично се нострифицират дипломи само на страни, които са в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В Македония никой нормален не може да разбере какво е общото на тази икономическа организация с образователната система, и означава ли това, че и дипломите на престижния Ломоносов от Москва, ще бъдат подложени на проверка от страна на македонската държава.
Ако се знае, че 90 процента от македонските студенти учат в България, тогава ясно са показва намерението на македонското правителство да унижи българската образователна система. Сега хората се питат дали България, като държава-членка на ЕС няма да протестира, за да защити собствения си авторитет и своята широко известна, отлична образователна система. Или и този път българското правителство ще одмолчи и отново и отново ще се лъже себе си и ще унижи собствената държава. Сега вече не става дума само за образованието, тук са смесени и националната гордост, но и ценностите на България, който беше и все още е лидер в образованието, както на Балканите, така и в Европа.
Ако този път българска държава позволи някакви полуграмотни македонски чиновници да се гаврят с българските дипломи и националното образование, тогава проблемите престават да бъдат образователни. Те са повдигат на национално и държавно ниво, но най-вече на психиатрично ниво, така че, ако не днес, то в близко бъдеще българските политици ще бъдат подведени за отговорност.

За годишната среща на президента Иванов с македонските дипломати

26 декември 2014 г. | Владимир Перев
Президентът на Република Македония Георге Иванов, тази седмица имаше среща с македонските дипломати когато даде основните посоки на своята политика през следващата година, посоки, които трябва да са част от усилията на македонската дипломация.. Следващата година, подчерта Иванов, ще бъде насочена към двустранните отношения със съседите и държавите от бившите югославски пространства, а при това, най-важното ще бъде въпросът за правата на така нареченото македонско малцинство в съседните държави, а в тази част, първа ще бъде визитата на София . Същевременно ще се говори и за общите проекти между двете държави, а важна ще бъде и реализацията около македонското категорично искане за запазване на конституционното име на страната, като важна част от проблемите с Гърция.
В Македония никой сериозно не приема изявленията на президента. Напълно скрит под сянката на премиера Никола Груевски, македонският президент дори не е номинално признат като държавна глава. Принципно, всички досегашни македонски президенти са презрени от властта и от народа, защото нито един от тях не е печелил честно изборите, но с манипулации, корупция и насилие, нещо, което се случва от самото начало на самостоятелността на държавата. Освен това, актуалният президент Иванов, професор в Университета в Скопие е презрян и от неговите ученици, както и от медиите, които го наричат "информативно аутистичен".
Как Иванов ще реши проблема със съседите, членове на ЕС с неговия известен македонизъм (престъпни фалшификации), остава голям въпрос. Как македонският президент ще дойде в София и ще говори за правата на някакви измислени "македонци", когато тук нито един път в своите изказвания не споменал македонските българи, които са съхранили собствената културна идентичност и не са приели македонизма, насилствено прокарван тук след Втората световна война, и които горе-доле са около 100 хиляди с българско гражданство, ако се съди по това. Как изобщо един македонски президент може да говори за някакви си в България "македонски права", когато всеки ден тук, безнаказано македонските медии водят антибългарска пропаганда.
Твърдата позиция на Гърция за името е добре известена и е подкрепена от ЕС. Това нещо е добре известно и в Македония. Единственият шанс македонската политика и дипломация да покаже някакви резултати, а и президента Иванов, остава висящата и противоречива българска политика по отношение на Македония. Ако македонската политика в София легализира своя македонизъм, ако в София се премълчи антибългарския шовинизъм, който цари тук повече от сто години, тогава Македония се е преборила с целия свят.
Шансове за това има, поне по мнението на македонистите тук. Те добре познават недостатъчното познание на българските политици по отношение на Македония и досега винаги, под егидата на Югославия, България не печали. Въпросът е дали новото време ще потвърди очакванията на македонистите тук или политиците на новото време в България най-накрая ще вземат курса на защита на македонските българи, независимо от техния официален брой и осъждане на македонизма като творение на Коминтерна, която имаше като основа унищожаване на македонската българщина в името на класовата борба. Затова найтрагичното ще бъде, ако един от всички презрян македонски президент, на главата си тури лавров венец за победа в югославско-българският спор за Македония.

 
C/ Weihnachtsgeschichten und mehr
Назад към съдържанието | Назад към главното меню