НАЧАЛО - MACEDONIAN TRIBUNE

Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 132 - 2014 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 132 - Year 2014

Тодор Александров поставен в ковчег след убийството

ИНФОРМАЦИЯ

5 септември 2014
Получихме информация, че отговорният редактор на Македонска трибуна бай Георги Младенов е в болница. Желаем му бързо възстановяване, здраве и дълъг живот!

От редакцията на Македонска Трибуна

Репортажят Сердика

 
 

БЪЛГАРСКИТЕ МАСОНИ И СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ:
ЕДНА МАСОНСКА ТАЙНА ИЛИ ТРИ УНИКАЛНИ ФАКТА В ГОДИНИТЕ
НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Спас Ташев
Философията на източните бойни изкуства дълбоко е сраснала с алегоричния разказ за бурята и двете дървета. Едното било твърдо и първоначално не се поддавало на натиска, но със засилването на стихията изведнъж се прекършило. Съвсем друга била съдбата на другото дърво, което било гъвкаво. То се огъвало под напора на бурята, но в крайна сметка оцеляло.
Нещо подобно станало с България по време на най-кървавия конфликт в историята на човечеството – Втората световна война. Резултатът от всичко това са три уникални факта в световната история, които имат пряко отношение и към българското масонство.

Пълен текст

За общи посолства със Сърбия

16 септември 2014 | Владимир Перев
Някак тихо и мълчаливо мина дводневото посещение на сръбския външен министър Ивица Дачич на Македония. Нямаше я онези обичайна помпа при посещението на сръбските политици на Македония, нещо, което остава като наследство от титовата Югославия, където Македония имаше мизерна и второстепенна роля.
Сръбския министър Дачич и неговият македонски колега Попоски, договориха се за взаимната подкрепа в развитието на туризма, за допълнителна разработка на коридор номер 10 от Белград, за Солун и Атина и за общата борба срещу ислямския фундаментализъм.
Всепак, изненада бе вече от преди предполагаемата инициатива, Македония и Сърбия да имат общи дипломатически представителства в някои държави по света. Това подсети на старите югославски посолства, сега под прикритие под изречението, че ставя дума за спестяване пари и за някакъв скандинавски добросъседски дух в междусебните отношения.
Очевидно бе, че някой умишлено забравя, че скандинавците повече от сто години не са воювали между себе си и нямат неизчистени финансови и идеологически сметки, а за новите страни, които се появиха от бивша Югославия, войната още не е свършила, и все още не е решен проблемът с оставнината на общата държава. Дори се чуха и мнения по отношение на санкциите на ЕС към Русия с намерението да не са спазват.
Експерти смятат че от договореностите нищо няма да стане, само някои политици и в Македония и в Сърбия искат отново да задвижат вече повампирените Титови идеи за обща държава и политика. Това ще представлява нова трагедия за македонските граждани и тяхното спиране пред цивилизационните двери на европейските ценности.

За македонските граждани и българските избори

13 септември 2014 | Владимир Перев
В Македония много малко се говори и пише за следващите избори в България, определени за пети октомври. Това не е случая с изборите в други държави възникнали от разпадането на бивша Югославия, или пък за изборите в Гърция, където положението се следи внимателно и с много коментари и обяснения по медиите.
Ако се следват българския избори, това най-вече за ролята на македонските граждани с двойно гражданство, които като български гласоподаватели ще дадат своя вот. И никой не се интересува от това как те ще гласуват и за коя партия, а само на някакъв полуироничен начин, македонските граждани с двойно гражданство - да бъдат осмивани и дискретно обвинявани в това, че имат отрицателна роля в българския избори. Целта е ясна - да се обвиняват и стигматизират и пред българската общественост, както това се прави пред македонската и да обезкуражи новите млади поколения да не търсят български паспорти и не проявяват собствената, а най-вече на своите предци, българска етническа принадлежност.
Избирателната активност на македонските граждани на последните избори за европарламента и претъпканите български консулства в Скопие и Битоля с македонски гласоподаватели, стреснаха македонските власти и отвориха нова отрицателна кампания към македонските граждани с българска идентичност.

За новия еврокомисар по разширяването

11 септември 2014 | Владимир Перев
Именуването на австриеца Йоханес Хан за новия еврокомисар, за както се казва "политиката на добро съседство и преговори за разширяването" в Македония е прието скептично и студено. Медиите тук имат само добри думи за новия комисар, като за успешен политик, който по професия е философ, но експертите не проявиха никаква надежда, че нещата ще тръгнат на добре и че държавата най-малко ще се приближи към желаната цел - Европейски съюз. Напротив, все повече се говори, че македонският въпрос не е само около недоразуменията с Гърция за името, нито по пък неясната македонска политика около договора за добросъседство с България.
Европейският институции имат сериозни забележки към Македония около владеенето на закона, изпълнението на Охридското споразумение, както и македонската рестриктивна политика в демократизацията на медиите и уреждането на вътрешните междуетнически проблеми. Дори и благосклонността американска политика спрямо Македония вече не е това.
За националния празник 8 септември, деня на независимостта на страната, американския Президент Барак Обама не изпрати картичка до своя македонски колега Иванов. Поздравления изпрати държавния секретар Кери, и не до президента Иванов, ами към македонските граждани. В поздравлението таксативно са изброени областите правосъдие, медиите и човешкия права, които страната е в пасив с европейските ценности. В този и такъв контекст, еврокомисара и философ Йоханес Хан, може само да очаква безуспешност на задачите по отношение на Македония и просто реплициране на старите доклади  за македонските проблеми.

Кристалина Георгиева ще бъде с ресор
“бюджет и човешки ресурси” в ЕК

Плевнелиев: Новата позиция на Кристалина Георгиева в ЕК
е огромен успех за България

Честваме 129 години от Съединението на България

6 септември 2014
Днес се навършват 129 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
След Берлинския конгрес от 1878 година България е разделена на Княжество България и Източна Румелия, която се  е намирала в пределите на Османската Империя. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.
Така през 1880 година е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. През есента на 1885 година двете части на страната се обединяват.
Съединението на Княжество България с Източна Румелия се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат, който е подкрепен от българския княз Александър I Батенберг. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение". През февруари 1885 година начело на революционния комитет застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг.
След разпокъсването на територията на страната от Берлинския договор борбата за пълно национално освобождение и обединение е основен стремеж на българския народ.
Подготовката за обединението на Княжество България и Източна Румелия започва още от есента на 1885 година. Подкрепа и участие към каузата взимат и висши военни.
На 6 септември бунтовници стигат в Пловдив и свалят от власт назначеният от султана генерал-губернатор Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявено Съединението.
То е посрещнато с радост от българския народ. Международната общност обаче не се съгласява с извършеното обединение. Съединението получава своето дипломатическо и международно признание, едва когато е подписана българо-турска спогодба и Топханенския акт на Великите сили, а сливането на Княжество България и Източна Румелия е утвърдено окончателно с признаването на българската независимост през 1908 година.

Отбелязваме 24 години от смъртта на Иван Михайлов

5 септември 2014
На 5 септември се навършват 24 години от кончината на водача на македонските българи. Легендарният български революционер умира през 1990 г. в Рим. Радко, както е нелегалният му псевдоним, десетилетия наред е единствената опора на поробените българи, подложени не безмилостен геноцид от Гръците, Сръбите и комунистите.
Иван Михайлов е роден през 1896 година в град Щип, в махалата Ново село. Учи в Солунската мъжка гимназия. След Първата световна война напуска армията и се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. По това време е поканен от Тодор Александров да му стане секретар в Задграничното представителство на ВМРО в София. Иван Михайлов е продължител на делото на Тодор Александров и негов верен приятел и съратник.

От редакцията на Македонска Трибуна

90 години от убийството на Тодор Александров

Убийството на Тодор Александров е извършено на 31 август 1924 година в Пирин, близо до село Сугарево, когато той е на път за конгреса на Серския революционен окръг. Убийството слага начало на поредния разкол в македонското освободително движение и води до практическо ликвидиране на по-голямата част от дейците на така наречената левица.
На 30 август 1924 година към 22 часа вечерта Тодор Александров и генерал Александър Протогеров потеглят за конгреса на серчани в местността Лопово в Пирин. Той взема двама телохранители – Панзо Зафиров и Христо Балвански. Групата пристига в Горна Джумая към 3 часа през нощта на 31 август и се прехвърля в другата кола, която е изпратена да ги посрещне, но в нея вече има двама куриери, така че остава място само за единия от телохранителите — Панзо Зафиров. Христо Балвански остава в града, което му спасява живота.
Към 6 часа сутринта на 31 август вторият автомобил стоварва Александров и Протогеров на шосето за Мелник при моста на Горносушицката река. Там ги чакат войводите Щерю Влахов и Динчо Вретенаров с още двама души - Динчо Сугарски и Динчо Балкански. Двамата са четници на Алеко Василев и куриери на делегатите на Серския окръжен конгрес.
Групата продължава на коне из Пирин, като спира за кратка почивка в село Горна Сушица. Към 11 часа тръгват отново през планината, към 14 часа спират и обядват, а към 15 часа намират малка долина, наричана Двете реки, тъй като там два потока се събират в Сугарската река, и спират, за да починат и конете им. Докато разговаря с Протогеров, Тодор Александров е застрелян в гръб от Влахов и Вретенаров, а куриерът Динчо Балкански убива и телохранителя му Панзо Зафиров. Генерал Александър Протогеров остава невредим, което по-късно предизвиква подозрения за негово участие в заговора. Труповете са заровени набързо.
Протогеров прави опит да организира погребение и на 3 септември от София са повикани с телеграма секретарят на Александров - Иван Михайлов, зет му - Михаил Монев и още няколко приближени. След като пристигат им казват, че Александров е убит, а виновниците още не са заловени. Така, три дни след убийството им, Александров и телохранителят му са погребани до параклиса „Свети Илия“ в планината, над Сугарево. На погребението присъстват и Алеко Василев и подполковник Георги Атанасов. Макар да ги подозира като организатори на убийството, Михайлов е изключително прикрит. Той веднага планира ответен удар и на 14 септември са ликвидирани както подстрекателите Алеко Василев и подполковник Георги Атанасов, така и редица представители на левицата при така наречените Горноджумайски събития. Ден по-късно са убити и извършителите на убийството Щерьо Влахов и Динчо Вретенаров. Убийствата в областта продължават три месеца.
Версиите за убийството тръгват от лична вражда на Щерю Влахов, през общи политически интереси на генерал Протогеров, Алеко Василев и подполковник Атанасов, до неудобността на Александров за правителството на Александър Цанков след подписването на Майския манифест. Според показанията на Денчо Сугарски, Александър Протогеров, Атанас Джолев и Перо Шанданов, Щерю Влахов убива Тодор Александров заради личната им вражда. Широко потвърждаван факт е, че Тодор Александров е в лична вражда с Алеко Василев и Георги Атанасов, като подготвя процес срещу тях на предстоящия конгрес, на който да бъде официализирано бъдещото им изключване от организацията. Те двамата са запознати с тези му намерения, а също така че мнозинството делегати са на страната на Александров, което вероятно ги е провокирало да го отстранят. Решението Александър Протогеров да не бъде убит е продиктувано от факта, че той самият в този момент е в лоши отношения с Александров. Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на Серския конгрес, в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров.

От редакцията на Македонска Трибуна

ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ – СМЕЛИЯТ ВОЖД НА ВМРО

Цанко Серафимов
Тодор Александров (1881 – 1924 г.) е вожд на ВМРО. Неподражаем революционер по смелост, твърдост, воля, организаторски талант и обаяние. Роден е в град Щип. В революционното дело е заклет от Христо Матов. Налага се като безспорен лидер на Организацията в тежките години след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), както и след войните – Балканската война (1912 –1913 г.), Междусъюзническата война (1913 г.), Първата световна война  (1915 – 1918 г.) – когато ВМРО започва безкомпромисна борба срещу новите поробители на Македония – сърбите и гърците, и срещу инвазията на Коминтерна на Балканите. Новите условия налагат нова революционна тактика – за по-голяма ефективност на борбата, Тодор Александров дава предимство на въоръжените акции и атентатите с участието на ограничен брой бойни сили.
В навечерието на Балканската война дейците на македонското революционно движение забравят противоборствата и разцепленията в името на историческия шанс –  освобождението на Македония и Одринско. За съжаление българските политици тайно се договарят със съюзниците за “дележ на Македония”. ВМРО реагира остро и предупреждава управниците, че ако допуснат този “дележ”, Организацията няма да остави оръжието и ще продължи борбата. Тодор Александров посещава министър-председателя Иван Ев. Гешов във връзка с тайните преговори със съседните страни и иска да узнае лично какви са намеренията на председателството. Гешов го убеждава, че нито една педя българска земя няма да бъде отстъпена. Двамата се договарят как ВМРО може най-удачно да включи своите сили в предстоящите събития. Тодор Александров предлага Организацията да участва и в тактическата, и в психологическата подготовка на войната. Не закъсняват и конкретните действия. Лично Тодор Александров с Александър Протогеров, организират серия атентати – в Щип през октомври 1911 г. и в Кочани през август 1912 г. , след които турската власт извършва масови репресии сред мирното население. Това става повод за обявяване на Балканската война.

Пълен текст

Dear Reader

My name is Aldona Aleknevicus Bsc. I have been the proof reader and editor behind the scenes of all the English Macedono-Bulgarian articles for the past fifty years.  During this time, I have met Assen Avramov and Ivan Mihailov, with whom I shared  opinions on the situation of Bulgarians living under Serbian and Greek occupation in Macedonia. It has been my privilege to participate in the efforts which might lead to the removal of Serbian and Greek domination of the Bulgarians in Macedonia.
Through our efforts over the past twenty-five years, the Macedonian Scientific Institute in Sofia has been resuscitated to continue its valuable work on the situation in Macedonia.
For the present time, most of our articles and opinions will be in English which we will be providing to the European Union through the Bulgarian representatives in Brussels.

A New Month

In the next month, there will be general elections in Bulgaria.  We hope that this will lead to a new voice in the government which will focus on improving the situation of Bulgarians in Macedonia.
The issuance of Bulgarian passports to those residents of Macedonia who identify themselves as ethnic Bulgarians, should be continued, as well as the acceptance of individuals from Macedonia into studies in Sofia.
The opening of rail and road corridors between Skopje and Sofia should also be pursued.  
Negotiations should be started with the European Union to open the border which has divided Bulgarians since 1919.
We encourage the professors of history at the University of Sophia to behave with dignity and reserve during their interactions with those in Skopje, Macedonia.

(dictated by G. M.)

За лустрацията в Македония и тайните архиви в Белград

28 август 2014 | Владимир Перев
Македония задълбочи процеса на лустрация, за онези граждани които са припадали на разузнавателните структури в времето на комунизма. Конкретно, заради спецификата на югославското общество, което бе организирано като федерация, определени сътрудници не са могли да будят валидно лустрирани защото техните досиетата са намират в федералното полицейско управление в Белград. Сега, Македония и Сърбия, едновременно носят закон за отваряне и обмен на досиетата, така и значителен брой македонски граждани ще бъдат отново лустрирани. Това ще бъдат онези сътрудници които са били под прякото ведомство на федералната полиция в Белград, а това са повечето от хората които са работили в военното разузнаване, дипломатическо мисии в чужбина, икономически експерти на работа извън Югославия и някои други специфични услуги. Това означава  ще се отворят много от досиета на македонски граждани които са работили в Белград, или са имали служба на федерално ниво.
Информацията че тяхното лустриране ще започне от 1 януари 2015 г., ще отвори нови страхове между структурите на бившия режим, защото повечето от тях сега работят в македонските правителствени органи, като хора които имат чисто минало. Сега ситуацията коренно се променя. До сега още никой публично не се съпротиви на самия закон за лустрация, но някои от лустрираните не са доволни от работата на комисията и вложили са частни жалби до македонските съдове, но всичките жалби са отхвърлени, а лустрацията потвърдена.

 
C/ Weihnachtsgeschichten und mehr
Назад към съдържанието | Назад към главното меню