НАЧАЛО - MACEDONIAN TRIBUNE

Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 131 - 2014 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 131 - Year 2014

На 13 Юли 2014 година въ Македоно-Българскиятъ храмъ Свѣти Георги Пообедоносецъ въ градъ Торонто, имаше Панахида за падналитѣ български въстаници презъ врѣме на Илинденско-Преображенското въстание отъ 1903 година. Свещеницитѣ Б.Дранговъ и Г.Десподовъ ослужиха горе споненатата панахида. За въстанието говори Отецъ Б.Дранговъ, които прочетѣ имената на многото български въстаници, които дадоха живота си за обединението на Македония и Одринска Тракия въ една българска държава.
Следъ краткото слово на отецъ Б.Дранговъ, бѣ даденъ обедъ въ честъ на българскитѣ комитѣ и войводи! За отбелязване е, че презъ врѣме на панахидата присѫстваше и българскиятъ дипломатически представителъ отъ българското консолство на Р.България въ градъ Торонто.

28 юли 2014 | Георги Младеновъ | New Brunswick
Тази година, както и преди ние българитѣ отъ Македония и България сами си се поклонихме въ градъ Смилево и запалихме свещи за упокоението на душитѣ на нашитѣ български въстаници, които дадоха живота си за обединението на българитѣ въ една българска държава, презъ врѣме на Илиденско-Преображенското въстание  отъ 1903 г..
Днесь това българско въстание, което е прието отъ историцитѣ на цивилизованиятъ святъ, като българско въстание, се оспорва отъ сръбскитѣ цигани наричани даскали въвъ Вардарска Македония. Чета и се хващамъ за главата, какъ може човекъ да е членъ на сръбското МАНУ въ градъ Скопие и да се изказва публично, че България имъ откраднала царъ Самуилъ, http://www.utrinski.mk/ dated 24.07.2014. Тази сърбо-македонска измислица е публикувана въ най-сръбскиятъ вестникъ въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония. На сръбскиятъ циганинъ Тодоръ Чепрегановъ, които спекулира съ  насъ българитѣ, му предлагамъ да публикува, заедно съ другиятъ сръбски циганинъ на име Блаже Ристовски ,какво е написълъ тяхниятъ идеологъ на “македонизма“ (Кръсте Мисирковъ) на първа страница на списанието Вардаръ отъ Одеса, презъ 1901 година. Тамъ на първа страница, този идеологъ и циганинъ  на “македонизма“ пише, че никой няма да  имъ вярва че има “македонска нация“, но съ пари отъ тѣзи хора, може да направитѣ и цигани“. И ето днесь, следъ 113 години отъ излизането на Вардаръ въ Одеса, имаме хора цигани, които лъжатъ поробениятъ българинъ, че той е освободенъ македонецъ отъ българската окупация презъ есента на 1944г..
Чествайки Илиденско-Преображенското въстание, и сто години отъ първата свѣтовна война ни кара да се замислимъ до кога ние българитѣ, ще се лъжемъ, че сърбитѣ ще позволятъ на поробенитѣ българи въ Повардарието да се върнатъ къмъ свойтѣ български корени? До кога българското правителство ще подкрепя сърбитѣ, за да влязътъ въ Европейкиятъ сѫюзъ безъ да иска отъ тяхъ да вдигнътъ рѫцетѣ отъ Македония? На българскиятъ политикъ му предлагаме, да види кой патрулира градъ Охридъ (сръбскитѣ Полицай) и кой пее въ градъ Прилепъ, градътъ на Димитъръ Талевъ и на братята Чкатрови?
България въ тѣзи дни на изпитание, ще трябва да намери сили и се обърне къмъ албанскитѣ политици, за намиране на формула и етническо парцелиране на Македония!
Презъ Априлъ 1941 година албанцитѣ отъ Тетово, щяха да маршируватъ до градъ Скопие за да го присѫединятъ къмъ тяхната Албания. Днесь въ Скопие албанцитѣ какзватъ, че градъ Скопие е тяхенъ и че искътъ да граничътъ съ България близо до градъ Кюстендилъ! Българситѣ политици мълчътъ, както да ги е страхъ отъ сърбитѣ, да не ги изгонятъ отъ работата, която не заслужаватъ! Българскитѣ политици, днесь сѫ въ рѫцетѣ на пристъпницитѣ! Пристъпление има, но пристъпници още няма! Никой не знае, кой е изпратилъ паритѣ отъ една отъ банкитѣ до еврепейситѣ банки?
На ,,македонцитѣ“ които сѫ окупирали Вардарска Македония за сърбитѣ имъ припомямъ, че днесь никой няма да имъ помогне да станътъ сърби! Ако тѣ сърбо-македонцитѣ на сърбина Стоянъ Новаковикъ, не сѫ върнътъ къмъ свойтѣ български корени и не направятъ завой за връщане въ прегръткитѣ на Майка България, тѣ ще бѫдътъ изгонени отъ Македония, следъ десетина години. Следъ десетина години, тѣ сърбо-македонцитѣ които оправлявътъ Македония, ще се молятъ на Сърбия да ги приеме така както приеха и Лазаръ Мойсовъ!
За сега бѫдещето на Вардарска Македомния е подъ съмнение, никой няма намерение да се кара съ Гърция и България, за да се запази сърбо-македонизма на сърбитѣ!
Въпроса се свежда до статистика? Онези, които сѫ окупирали Вардарска Македония за сърбитѣ, имътъ изборъ или да прикачътъ онази частъ на Македония, която е населена съ българи къмъ България, или да оставятъ Вардарска Македония на албанцитѣ? Другъ изборъ няма! Другиятъ изборъ сѫ прикъскитѣ на сръбскитѣ цигъни отъ сръбското МАНУ въ градъ Скопие!

Честваме 111 години от Илинденско - Преображенското въстание
На 2 август (20 юли по стар стил) 1903 година преди 111 години
започва Илинденско - Преображенското въстание


Подготовка и повод за избухване на въстанието
След организираното от Върховния Македоно-одрински комитет Горноджумайско въстание напрежението в Македония нараства чувствително. Правителството на Османската империя засилва репресивните мерки, съсредоточава военни и полицейски части, които извършват масови беззакония. Увеличават се стълкновенията между турските въоръжени сили и четите на организацията. Само през първата половина на 1903 година са отбелязани 86 сражения. В тази обстановка през януари 1903 г. част от членовете на ЦК начело с Иван Гарванов свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На конгреса не присъстват задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров. Все пак задграничното представителство на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение. Гоце Делчев е против прибързани въоръжени действия, защото познава много добре обстановката и смята, че без българска подкрепа може да се стигне до поражение, но след идването си в Македония се среща със завърналия се от заточение Дамян Груев. Двамата решават, че след като решението е взето и разпратено по окръзите, връщане назад не може да има и Делчев се подчинява на общото решение. В навечерието на въстанието обаче той е убит край село Баница на път за конгреса на Серския революционен окръг.
В ръководните среди на организацията няма единно мнение за методите на революционната борба. Самият Гоце Делчев дълго време настоява борбата да се води чрез партизанска война, реализирана через постоянни терористични актове, които да не засягат населените места, а да се съсредоточат върху турски военни и пътни обекти. Групата около Георги Петров настоява за провеждането на т. нар. перманентна революция, за да не се допусне пълно изтощаване на силите на организацията. Те предлагат действията да се разпрострат във времето и пространството, за да се постигне по-голям териториален и времеви обхват. Членът на ЦК д-р Христо Татарчев се изказва за провеждането на масово и внезапно въстание, като се използват всички сили на организацията и на населението, за да може или да се постигне евентуален успех, или, ако акцията се провали, европейската дипломация да бъде принудена да проведе реформи в Турция.
В края на април 1903 година още едно събитие ускорява избухването на революцията. Група младежи, известни в историята като „гемиджиите“, извършват серия от атентати в Солун. Във въздуха е хвърлена сградата на Отоман банк, взривен е френски кораб, прекъснато е осветлението на града. Повечето атентатори загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града. Саможертвата на тези младежи нажежава още повече обстановката. Европейските държави още от януари 1903 г. се опитват да проведат известни реформи, но вековните им противоречия не допускат особен резултат. Съдбата на населението се поема от организацията.
На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август) (Илинден). Началото на бойните действия в Одринско се определя на Конреса на Петрова нива за 6 август (19 август) (Преображение Господне). По-късно Серският окръг решава да се вдигне на 27 септември (Кръстовден). Така на практика се реализира идеята за перманентна революция.
Ход на бойните действия
В определения ден щабът на въстанието в с. Смилево в състав Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев нарежда на въстаническите отряди да започнат бойни действия. Призивът „хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот“ мотивира въстаниците към борба. Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия). В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности - българи, власи и гъркомани.
Боевете в Македония започват на 2 август 1903 г. - Илинден. Постепенно обхваща Битолско, Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско. В град Крушево българските въстаници обявяват Крушевска република и канят гърци и власи на обща борба против Османската империя. Никой не посяга срещу мирното турско население. "Доблестно въстание срещу цяла империя" - възхищава се един австро-унгарски дипломат.
Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно с решениеята на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан конгресът на Петрова нива, който изработва план за действията и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. На 18 август бойните действия започват, обявена е Странджанската република. Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград.
Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия. Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството. Тези бройки са доказателство за непримиримостта на населението в Македония и Одринско със съществуващия национален и социален гнет, за непреклонната му воля да живее свободно, за стремежа му да отхвърли окончателно османското господство. Въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6 септември прави тънък дипломатически ход. Той обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието. Турция прехвърля отговорността върху софийското правителство. Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта. Външните министри на двете империи изработват реформен план. Мюрцщегските реформи (по името на града, където се срещат граф Ламздорф и граф Голуховкин) предвиждат омиротворяване на областта и даване някои права на народностите в империята.
На 17 септември щабът на въстанието изпраща молба до български отговорни фактори да обявят война на Турция. При съществуващата международна обстановка България няма нито сили, нито възможност за реална помощ. Всички обществени слоеве в страната независимо от своите различни схващания съчувстват на въстаниците и оказват морална и материална помощ. Освен възпиращите предупреждения на силите българското правителство много добре разбира, че и съседните държави няма да останат безучастни при евентуална намеса. Главната причина за сдържаното поведение си остава икономическата и военната слабост. Това се осъзнава и от ръководителите на организацията. Неслучайно Гоце Делчев твърди, че „лошо бихме се отплатили на България за многобройните нейни жертви подир нас, ако искаме да я вкараме боса в огъня“. За съжаление, върховният момент в развитието на революционните процеси в Македония не съвпада с готовността на княжеството за решителни действия.
Анализ на ефекта от въстанието
Илинденско-Преображенското въстание избухва преждевременно, преди да бъде завършена всестранната подготовка на населението. Затова масово въстание избухва само в два революционни окръга. През 1903 г. не съществуват реални възможности за победен изход от въоръжена борба. Османската империя все още притежава огромни човешки, военни и икономически ресурси, които не могат да бъдат пречупени от една балканска държава, а още по-малко от населението на една провинция. Международното положение също не позволява благоприятен изход. Великите сили все още не са готови да пристъпят към решаване на сложния Източен въпрос. Русия е заета в Далечния изток, където назрява въоръжен конфликт с Япония. Австро-Унгария, другата държава с решаващ глас в балканските дела, все още не е завършила юридическото присъединяване към империята на окупирените през 1878 г. Босна и Херцеговина, за да допусне ново преразпределение на политическата карта на полуострова. Балканските държави също много внимателно и ревниво следят борбите на българското население за свобода и са решителни противници на реформи без тяхно участие, тъй като това означава застрашаване на интересите им в района, независимо от това колко обосновани са били те. Въпреки поражението, въстанието събужда европейското обществено мнение.
Ето каква равносметка на въстанието дава Христо Силянов, деец на ВМОРО:
"Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие: Безумно дързък боен зов към империята на султаните; Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят... Тъкмо това обстоятелство, че въстанаха най-отдалечените от България и най-съседни до Гърция македонски краища, дойде да подчертае самородния български характер на движението против турската тирания... Въстанието в Битолско и Одринско беше масово. Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си - живот, имот и чест - с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в толкова късо време толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплощение на българското бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода"
След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на дипломацията. Започват контролирани от европейските държави реформи според Мюрцщегската реформена програма. Въпреки реформите, в България всички разбират, че пътят към националното единение минава през война с Турция, подготовката за която започва още през 1904 година.

За петимата струмишки студенти

16 август 2014 | Владимир Перев
На 13 август 1951 г. от разходка из градския парк в Струмица, тогавашната служба за държавна сигурност, позната като УДБ-а, заведе петима младежи, студенти от Струмица в помещенията на службата в града, след нечовешко измъчване, в раните часове другия ден ги заведе на тогавашната югославско гръцка граница и ги застреля, без съд и присада, по обвинение, че са искали да бягат в Гърция и в империалистическата Америка.
Телата на убитите бяха на мерени от селяните на пограничните села и предадени на техните семейства, за да бъдат погребани в общ гроб и да се издигне достоен паметник. Само няколко години след това, паметника бе разорен с динамит, от уж "неизвестни извършители". Години наред, до 1991г. никой не биваше да проговори или да напише нещо за нещастието на младите студенти и техните семейства. След разпадането на системата, още от 1991 г. се отвори техния случай, одържаха се панихиди, обясни се събитието, но всичко остана на това.
Става без значение какъв е политическият мотив на младите хора да се изправят срещу държавата. Се знае, че са били от богати семейства, четирима от тях принадлежали на екзархийски семейства, а единият от тях е бил протестант, нещо което в Струмица е нормално. Знае се, че и по-рано арестувани като анти комунисти и като борци за независима Македония под протекторат на Англия и САЩ.
Днес Македония изпитва лустрацията и накрая осветление на тъмното минало. В Струмица се знае всичко - и за петимата студенти, и за техните семейства, както и за наредбодавачите и извършителите на този страмен акт. В града живеят един до друг и потомците на жертвите и потомците на извършителите, виждат се всеки ден и и остава само Бог да уволни миналото. Остава без значение как се определят жертвите, Българи или империалисти, и ако наистина са това, някой могъл безнаказано да убива, никога след това да не отговаря пред държавните органи.
Имената на Борис Белев (22г.), студент по физика, Стево Топчев (19г.), студент по право, Георги Костуранов (21г.), студент по медицина, Георги Ярмов (22г.), студент по геология и Мирко Пецев (23г .), студент по право, станаха символ на македонските жертви в комунистическата Югославия, а тяхната групова фотография стана символ на македонската патриотическа организация в САЩ и Канада. Названието "Струмишки петица" се превърна в символ на македоно - българската емиграция в Сао Пауло – Бразилия, в Ню Джерзи, в Ню Йорк и тяхната жертва незабравим символ на македонския мартиризъм.
От неизвестни причини, македонската лустрация не се занимава с въпроса, не отваря темата за политическото безумие и полицейското насилие, а семействата на жертвите, за собствената си утеха, казват че всичките получили заслуженото Божие наказание. За държава, която държи до себе си, отварянето на процесите става необходимост, а Божието наказание е работа, която извършва някой друг.

Кой е провокаторътъ?

16 август 2014 | Георги Младеновъ | New Brunswick
Четейки сръбскитѣ вестницитѣ, които се публикуватъ въ градъ Скопие Вардарска Македония, читателътъ стига до убеждението, че “интелигенцията“ въ тази сръбска република Македония всички сѫ провокатори!
Направи ни впечатление ,че следъ изказванието на Професоръ Божидаръ Димитровъ по страницитѣ на www.monitor.bg (13.08.2014g.) че няма “македонска“ нация и, че “македонизма“ го насаждътъ сърбитѣ следъ втората окупация на Вардарска Македония, всички сръбски даскалчета се вдигнаха на крака и почнаха атаката срещу него! Атаката срещу професоръ Димитровъ бѣ публикувана по страницитѣ на най-сръбскиятъ вестникъ Дневникъ 14.08.2014. Въвъ Вардарска Македония, всички вестници сѫ сръбски и анти българската политика се пише, отъ сръбскитѣ кореспонденти, които сѫ вкопани въ редакцийтѣ на вестницитѣ! Сръбскитѣ даскалчета отъ сръбското МАНУ, почнаха да се изказватъ, че тѣ тѣзи сръбски даскалчета няма да говорятъ съ професоръ Б.Димитровъ! Тѣ писаха, че въ България имало историци съ които тѣзи сръбски даскалчета щяли да говорятъ, за нашето минало, но не българско минало ами македонско минало! Сръбскитѣ даскалчета, не информираха читателя на весникъ Дневникъ, кои сѫ българскитѣ професори, съ които тѣ даскалчетата на сърбина Стоянъ Новаковик щяли да си говорятъ.
Единъ отъ тима на българскитѣ професори, отъ който ни бѣ предоставена информацията, че България няма да се откаже отъ българитѣ въвъ Вардарска Македония, които сѫ болшинството тамъ е много добре запознатъ съ  българското минало на Вардарска Македония. Бѣхме информирани, че председателътъ на българската академия на наукитѣ, е извънредно много добре запузнатъ съ българското минало на ВМРО!
Искаме да информираме нашиятъ любимъ читателъ, че не всичко което се пише по сръбскитѣ вестници въвъ Вардарска Македония България го поглъща принудително!
Въ отговора написънъ отъ сръбското МАНУ личи, че тѣ спекулиратъ съ това, че имало професори, които твърдяли, че имало “македонска“ нация преди ре-окупацията на Вардарска Македония следъ есента на 1944г!
Отъ хилядитѣ материали публикувани до днесь, на тази тѣма дали “македнцитѣ“ сѫ българи или не е показателно, отъ онова което е написълъ Игор Илиевски по страницитѣ на http://www.dnevnik.mk/ dated 15.08.2014. Илиевски пише, за клането на едно отъ серскитѣ села презъ 1913 г..Всичкитѣ материали, които сѫ взети отъ Carnegie endowment for the causes of the Balkan wars  сѫ преработени и тамъ кѫдето пише Българи, Илиевски пише “Македонци“, никѫде въвъ Вардарска Македония даскалчетата не даватъ, документа въ оригиналъ, но този документъ е така преработенъ, че да изглежда оригиналенъ. Тукъ ще се върнемъ малко назадъ и споменемъ на нашиятъ читателъ, какво ни се случи преди години когато най-голямиятъ фалшификаторъ на българското минало въ Македония, говори и какво той чистъ “македонецъ“ съ чистъ дядо българинъ на име Димитъръ Мирчевъ каза! На този чистъ “македонецъ“ съ дядо фанатиченъ българинъ и то върховистъ българинъ му бѣ показънъ единъ документъ отъ Американскиятъ сенатъ. Ето и английското име на документа Congressional record N0 129 DATED June 8 1983 (no 79). Въ този документъ пише, че Македония е населена съ българи, албанци, гърци и други! Въ документа няма ни дума за някакви си сърбо-македонци! Този документъ вбеси, ново излюпениятъ сърбо-македенецъ съ дядо българинъ и то вързовистъ българинъ! Даскалчето Димитъръ Мирчевъ, почна да бодалка студентитѣ, че той ново излюпениятъ “македонецъ“ съ даядо българинъ е челъ хиляди документи, въ които документи пишело, че ние славянитѣ въ Македония смѣ българи! Той допълни, че тѣзи хиляди документи, не сѫ писани отъ историци които сѫ компетентни (The historians who have written those documents are misinformed). Врѣме е да зададемъ въпроса на сръбското МАНУ, за които сръбското даскалче Димитъръ Мирчевъ казва, че тѣзи историци които сѫ писали, че ние славянитѣ на Македония смѣ българи сѫ не информирани и тѣзи ли историци сѫ провокатори! И тѣзи ли историци сѫ подкупени отъ България. Ние питаме сръбското даскалче, на име Блаже Ристовски защо когато бѣше въ градъ Торонто и му бѣ подадена корицата на БѪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПѢСНИ  отъ братя Миладиновци, той фамозниятъ ученикъ на фамозниятъ български циганинъ Крьстю Мисирковъ не каза, че песнитѣ на братя Миладинвци сѫ български народни пѣсни, а каза за братя Миладинови вѣче всичко се знае? Момчето (Петър Гиневски) на което дадохме корицата отъ пѣснитѣ на братя Миладиновци каза ,че корицата съ  БѪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПѢСНИ  е бугарски фалшификатъ. Това момче е анализаторътъ на сръбската програма въ Торонто наричана Македонски Корени. Продуцентката на Радио Гласъ на Македония почваше своето предавание съ Драги Македонци отъ Югословенски произходъ!
Питаме още даскалчетата, дали и професоритѣ които сѫ подготвили Материалитѣ за Карнегевията комисия сѫ провокатори?
Питаме още нещо, дали всички консули отъ Битоля презъ 1903 година които сѫ писали до тяхнитѣ правителства, че Илинденско-Преображенското въстание е българско въстание и тѣзи ли консули сѫ провокатори? Нали публикувахтѣ допискитѣ на консулитѣ до тяхнитѣ правителства! Защо не ги обявитѣ и тахъ за провокатори?

Илинденъ по сръбски!

07 август 2014 | Георги Младеновъ | New Brunswick
Само преди два дни, ни бѣ изпратена една публикация въ неделниятъ брой на сръбскиятъ вестникъ http://www.vecer.mk/ dated 05.08.2014.Този вестникъ има за сѫдържателъ сърбинъ и минава за най-сръбскиятъ въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония. Не че другитѣ вестнци не сѫ сръбски! Материала ни бѣ изпратенъ, отъ нашиятъ любимъ кореспондентъ и приятелъ Владимиръ Перевъ. Въ изпратениятъ ни материалъ, читателътъ ще прочетѣ, че даже и днесь за сърбитѣ Вардарска Македония, която тѣ сѫ окупирали чрезъ днешнитѣ сръбски цигани, на Крьсте Мисирковъ си остава Южна Сърбия!
Този материалъ, които ни бѣ изпратенъ го препратихме на няколко фамозни сърбо-македонски журналисти, да видимъ дали тѣ, тѣзи фамозни журналисти и цигани на Крьсте Мисирковъ ще реагирътъ на ИЗКАЗВАНИЕТО НА СРЪБСКАТА  амбасадорка, която за сѣга минава за губернаторка на сръбска Вардарска Бановина! Само единъ ни писа, че той щялъ да напише нещо за това, което е казала губернаторката, сръбкиня на Вардарската Бановина. Името на този жирналистъ е Бранко Героски. Два дни чакахме, дали този журналистъ, които най-често пише противъ насъ българитѣ въ Македония, ще има смелостта, да се озъби на неговата губернаторка!
Ако това което бѣ казала губернаторката на Вардарска Македония, бѣ казано отъ българскиятъ посланикъ въвъ Вардарска Македония, сръбското правителство въ градъ Скопие, щеше да иска веднага връщането на посланика въ България. Въвъ всички сръбски вестници, които се публикуватъ въ градъ Скопие щеше да има статия противъ посланика на България, че той е фалшификаторъ на “македонската“история! Нямаше нищо отъ фамозниятъ Ристо Никовски нищо отъ сръбскиятъ циганинъ на Крьсте Мисирковъ отъ градъ Габрово на име Стефан Влаховъ съ хубавото българско име!
Ето и онова което е казала гувернаторката! На читателя оставяме да си направи заключение за каква “македонска“ нация и за какъвъ “македонски езикъ“, говорятъ и пишатъ сръбскитѣ цигани на Крьсте Мисирковъ! Таа за Вечер изjави, Мислам дека традициjата и културата ни се много слични! Нема jазични бариери, добро се РАЗБИРАМЕ мегусебно, еве jас зборувам србски, а вие македонски и потполно се разбираме! Онолку колко што се разликува манталитетот на лугето на jугот на србиjа од оноj на северот на Србja, малку се разликува и менталитетот на лугето од Македониjа до нашиот во Белград. Живееме на малко географско подраче смета амбасадорката“.
Ние се опитваме да информираме нашиятъ читателъ и искаме да му доразкажемъ какъ сърбитѣ сърбизирътъ поробениятъ българинъ въвъ Вардарска Македония. Всчко  това го пишемъ мислейки, че ние сѫщо така ще бѫдемъ и добри българи, като информираме и българскиятъ политикъ които се е унесълъ въ кражба на българското национално богатство и не го интересува нищо друго!
Допускаме, че следъ изборитѣ въ България презъ Окт.2014 година, ще има и българи въ пърламента въ градъ София, които ще имътъ и българско съмосъзнание!

Президентът обяви служебното правителство

Стриктно ще спазвам буквата на закона

Градъ Щипъ и градъ Неврокопъ (Гоце Делчевъ) празнуваха заедно
Илинденско–Преображенското въстание отъ 1903г.

04 август 2014 | Георги Младеновъ | New Brunswick
Преди да напиша няколко реда, за това празненство, което се сѫстоя на Попови ливади въ Пиринъ планина, чакахъ да прочета нещо въ вестницитѣ, които се публикуватъ въ градъ Скопие! За мое сѫжеление, нито единъ отъ вестницитѣ въвъ Вардарска Македония, не писа нещо което да оповести на своятъ читателъ, че наистина Македония се връща къмъ свойтѣ български корени! Прави честь на кмета на градъ Щипъ Гнъ.Захариевъ, че той си е надвилъ на страха и пожелалъ да дойде въ Пирина, заедно съсъ своятъ музикаленъ ансамбълъ! Какъвъ куражъ и какво хубаво начало на нашето българско възраждане! Музикалната часть на това тържество показва, че ние смѣ имали едно и сѫщо минало и, че днесь, следъ сто и единадисетъ години желаемъ да имаме общо бѫдеще!
За сѣга не е ясно, дали това общо празненство между българитѣ отъ градъ  Щипъ и българитѣ на градъ Гоце Делчевъ е съсъ благословията на правителството въвъ Вардарска Македония?
Ако кмета на градъ Щипъ е ималъ позволението на правителството това показва, че има някакво си топене на леда между насъ българитѣ въ България и българитѣ въвъ Вардарска Македония! Ако има такова позволение, сигурно правителството ще обесни на сърбитѣ, че градоветѣ въвъ Вардарска Македония иматъ някаква си автономия да решаватъ съ кого какво да празнуватъ!
Имайки предвитъ, че тѣзи които сѫ въ правителството на Македония, ежедневно се изказватъ за 2 Августъ 1944г. когато югославскитѣ партизани на Темпо “македонски“ се бяха сѫбрали въ манастира Прохоръ Пчински и прокламирали Македония като държава на “македонцитѣ“ продължаватъ да твърдятъ, че тѣ сѫ “македонци“ по националностъ, а не българи ни кара да се замислимъ!
Днесь въ Лиежъ Белгия (4.08.2014г) се сѫ сѫбрали педестъ държави да празнуватъ началото на първата свѣтовна война, ние българитѣ още обслужваме интереситѣ на комунистическото движение (Коминтерна) и претендираме, че българитѣ въвъ Вардарска Македония сѫ “македонци“, а не българи! Чие интереси защитаватъ онези отъ сръбското МАНУ и правителството, които ежедневно пишатъ и казватъ измишльотини, че хората които сѫ болшинството въ Македония сѫ “македонци“ и нямътъ нищо общо съ българитѣ въ България?
Германцитѣ и всички други които участваха въ първата свѣтовна война отъ 1914г. си подадоха рѫка и си простиха за злосторствата! Днесь ние българитѣ се караме, едни съсъ други за да се радватъ сърбитѣ и гърцитѣ, които иматъ интересъ отъ нашитѣ български кавги дали смѣ българи или “македонци“ отъ Югословенски произходъ. Пиша югослоненски произходъ понеже, фамозната говорителка на Гласъ на Македония отъ градъ Торонто, почваше своето предавание, драги “македонци“ отъ югословенски произходъ! Признаваме, че “македонцитѣ“ сѫ отъ Югословенски произходъ, но не признаваме, че смѣ българи!
Европейцитѣ си простиха, ние българитѣ отъ Македония още се лутаме и търсиме, някой да ни потупа по рамото и ни каже браво, вие стѣ чисти “македонци“ и не само това ами стѣ и потомци на Александъръ “Македонски“, какво безумие каква простащина се предлага на поробениятъ българинъ въвъ Вардарска Македония.

Ангел Джамбазки - Благоевград 2.08.2014

42-то Народно събрание окончателно приключи работа

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

Ръководството на Клуба на приятелите българи и евреи се обръща към българската общественост и власти с призив да подкрепят морално и политически Държавата Израел в борбата й срещу терористичната организация ХАМАС. Днес българското общество е дезинформирано от уж обективни информации за конфликта в Газа. Тези манипулации се извършват от някои български медии, стигащи дори до открита пропаганда на антисемитизъм, завоалирани като криворазбран хуманизъм. Но войната никога не е състезание по хуманизъм. Тази поредна война в Газа не бе разпалена от Еврейската държава. Тя перманентно се води от палестински екстремисти, които категорично не признават правото на съществуване на еврейската държава и ратуват за нейното пълно и окончателно унищожение.

Пълен текст

Консултации за бюджета 01.08.2014

Позицията на Радан Кънев 1.08.2014

Ново сръбско условие!

01 август 2014 | Георги Младеновъ | New Brunswick
Четейки сръбската преса въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония, читателя стига до убеждението, че тѣзи които сѫ управници на тази географска територия, не сѫ нищо друго освенъ сръбски колонизатори. На читателя му предлагаме, да прочете интервюто на председателя на тази сръбска република публикувано въвъ вестникъ www.dnevnik.mk dated 1.08.2014
.
Този не избранъ отъ албанцитѣ президентъ, вѣче публично иска отъ Р. България условие за празнуването на Илинденско-Преображенското въстание отъ 1903 г.. Той казва, че за да празнуваме горе споменатото въстание, ние ще трябва да празнуваме вториятъ Илинденъ за тяхъ, Илинденъ които тѣ празнувътъ е реукопирането на Вардарска Македония отъ сърбитѣ презъ есента на 1944г.. На този сръбски адвокатъ и УДБАШЪ, му предлагаме да прочетѣ мемоаритѣ (споменитѣ) на тяхниятъ “македонскли“ партизанинъ на Име Темпо! Никѫде до сѫга, няма намерено документъ, че партизанитѣ на Темпо “македонски“ сѫ се борили за някаква си Независима “македонска“ държава? Въ тази сръбска държава, която бѣ сѫздадена отъ Коминтерна следъ 1944 година, всички имаха право на сѫмоопределение, само на българитѣ които бяха болшинството, бѣ отнето правото на сѫмоопределение! Сѫздаде се законъ, съ които законъ българитѣ въвъ Вардарска Македония, бяха вкарвани въ затвора, като хора които сѫ обиждали честа, на ново роденитѣ “македонци“.
На този сръбски удбашъ, му предлагаме да прочетѣ онова, което е написълъ фамозниятъ “македонски“ даскалъ на име Зоранъ Тодоровски въвъ вастникъ www.novamakedonija.com.mk dated 29,09.2009. Въ този брой, на първиятъ сръбски вестникъ въвъ Вардарска Македония, даскалчето Тодоровски признава, че идеята за свободна и независима Македония е идея на поробенитѣ българи тамъ! Самиятъ Тодоровски признава, че до 1983 година е имало 700 сѫдебни процеси срещу българи Михайловисти! Което мълчаливо показва, че даже и Методи Андоновъ Ченто е сѫденъ като българинъ а не като “македонецъ“!
Ние се питаме, до кога ние българитѣ ще подкрепяме тази сръбска република, да бѫде приета въ НАТО и Европесйскиятъ сѫюзъ? Българскитѣ политици, ще трябва да кажатъ на тѣзи сръбски даскалчета и УДБАШИ, които управляватъ Вардарска Македония за сърбитѣ, че сѣга ние имаме право, да искаме условието за тяхното влизане въ Европейскиятъ сѫюзъ!
Ние вѣче ще трябва, да се опитаме да се разберемъ съ албанцитѣ въвъ Вардарска Македония, за да не се стигне до война при парцелирането на Вардарска Македония между Албания и България!
Нашета глупава любовна афера съсъ сърбо-македонцитѣ на сърбина Стоянъ Новаковикъ, вѣче приключи! На Р.България не и трябватъ сръбски Удбаши! Такива си имаме по България!

Отново...за Илинден и Смилево...2014 г.

01 август 2014 | Владимир Перев
Минаха 111 години от Илинденското въстание, а Македония все още търси своята национална и политическа идентичност. В тази страна, в който сръбския, а след това и титовистичкият комунистически окупатор заличи почти всичко българско, вече никой тук не знае защо въстанието се нарича Илинденско - Преображенско. Върха на иронията и на духовната окупация е и честването на, както се казва тук, втория Илинден 1944 г., когато на антифашисткото събрание в манастира Св.Прохор Пчински са поставени основите на комунистическата македонска република. Българската кауза с този "връх на Голгота", както е казал поетът и революционер Яворов, не е загубена.
Да се чества четири години последователно Илинден в Македония от страна на онези които се смятат себе си като българи е истинско постижение, направо геройски чин. Четири години те отстояват въпреки натиска на властта, натиск които е в продължение от сто години и които в себе си носи традициите на Сърбохърватското кралство и Титовата Югославия, традиции на обезличаване на българската общност в Македония. И нещата обаче се промениха, малко, но достатъчно да повдигне самочувствието на унижените с стогодишната традиция на гонения. Ако преди четири години бяха малко от хората, днес има няколко стотина, което е изненадваш напредък в числеността на участващите македонски граждани. Ако преди няколко години идеята бе посрещната "на нож" от македонските медии, пълни с анти български коментари, сега вече има само коректно пренасяне на събитието. Истина сега журналистите не пишат както наредил някакава държавна глава, но оправдание на своя анти българизъм намират в "свободните и безпристрастни анкети" на местното население в това малко и запустяло Смилево, където времето е спряло от преди петдесет години и къде полуграмотния селянин не иска да приеме че Тито е умрял.
Политиците и от двете страни не се показаха, точно народа разбра че става дума за хора който не искат да познават новото време, ако от това нямат някакви облаги, пари, корумпирани имоти и други неща ... оставя утехата че те мога да се променят, не е важно как, дали леко дали трудно, дали спокойно или насилствено, но тяхната промяна само още един път потвърди факта че, времето ще донесе нови събитията и само това ще съди за ролята им ... днес Македония празнува Илинден 1903 г. и Илинден 1944 г.. По своята същност първият Илинден е македонски и български, а вторият от 1944 г. е македонистичен, антибългарски и просърбски ... а истинският Илинден завинаги ще остане със своите български традиции.

В България кристализираха две десни общности

1000 г. от Битката при Ключ

За посещението на Метю Нимиц

30 юли 2014 | Владимир Перев
Без много шум, без ново предложените за разрешаването на проблема с името и с няколко нови идеи за който никой нищо не чу, мина и отмина посещението на Метю Нимиц в Скопие. Той замина за Атина и цялата македонско общество с внимание подслушва какво там ще се говори и какво ново ще донесе неговата визита на македонския южен съсед.
Нещата станаха ясни още от преди две седмици когато германската канцеларка Ангела Меркел заяви че, македонско-гръцкия спор трябва да се реши с компромис, за след това да изясни че, думата компромис означава решение с което никой от участниците в спора няма да бъде доволен. Това изявление на Меркел подига кръвното налягане и на македонските и на гръцките националисти и и запали червената светлина за тревога от неизвестен източник.
След двадесет и две години вече става ясно че разрешаването на спора е пред вратите и само въпрос на време е когато ще дойде историческият момент за това. Гърция не губи нищо, никой и нищо не изисква от нея, а всички изисквания на международната общност са насочени към Скопие.
Македония вече плаща дебела сметка за отлагането на приемането и в НАТО и ЕС. Замразени са демократичните процеси в страната, парализирани са медиите, а съдебната система е под контрол на държавата каквато не се помни от периода след 1945 година. Македония получи правителство и лидерство каквото има само в путиновата Русия.
Не е най важното това че, македонските граждани са най бедните в Европа. Този народ никога не е бил богат, поне не от Втората балканска война насам. Научил е да живее в мизерия, но от друга страна влошили са между етническите отношения тук, нещо което влияе не само на стабилността на държавата, ами още повече, на нейното съществуване на политическата карта на света.
Вече никой не внимава какво говори Метю Нимиц, а какво говори Ангела Меркел. Македонците подозират че, някакви тъмни сили държат страната в бедност и квазиантично национално заблуждение, а многобройните паметници на някави антични герои единствено напомнят на народа за загубената му истинска идентичност и за духовното насилие връз него.
Името и идентичността вече отдавна са загубили истински смисъл, така че обикновения македонски човек ще приеме било какво решение, само да се надмине сегашното положение и страната да тръгне към европейските ценности, нещо което е единственият изход за всичките балкански държави.

Новият председател на Македонския научен институт доц. д-р Александър Гребенаров:
ВЕЛИКИТЕ СИЛИ ЗАБРАВИХА БЪЛГАРСКИЯ ХАРАКТЕР НА МАКЕДОНИЯ

Публикувано на 7 юли 2014 | С доц. Ал. Гребенаров разговаря Крум Михайлов
Избраният преди няколко дни председател на Македонския научен институт доц. д-р Александър Гребенаров е потомък на бежанци от Македония и Тракия, верен на амбицията да съхрани харамийския дух на предците си. Член на научния и управителния съвет на Македонския научен институт (МНИ), преподавател в НБУ и ПУ „Паисий Хилендарски”. Съставител и редактор на десетки научно-изследователски трудове и филми. Книгите му „Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918–1947)”, „Македонският научен институт (1923–2008). Документален летопис”, печелят конкурси към Министерството за културата.

Пълен текст

 
C/ Weihnachtsgeschichten und mehr
Назад към съдържанието | Назад към главното меню