НАЧАЛО - MACEDONIAN TRIBUNE

Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 138 - 2015 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 138 - Year 2015

Санъ Стефанска България

1 март 2015 | Г.Младеновъ
Въ този брой на Македонска  Трибуна ще се спремъ на  Санъ Стефанския договоръ и последствията отъ неговото не реализиране! Ако този договоръ останеше така, както бѣ подписанъ, днесь Отоманската империя и Аустро Унгарската империя щяxа, още да сѫществуватъ (The book is called Stuggle for Mastery of Europe by A.G.Tailor To-day there is “macedonian” nation. How ever let it be known “macedonian” is a bulgarian  who remain under Turkish rule after the Berlin Congress of 1878). Въ България ще има тържества за горе споменатиятъ миренъ договоръ! По-сѫщото време, делегация отъ България и делегация отъ Вчерашната Югославска Република Македония, ще делятъ българското минало съсъ сръбскитѣ агенти, които управлявътъ тази сръбска република за сърбитѣ! Някой трябва да информира тази сръбска република, да видятъ какво стана съ руската “Македония (Украйна). Албанцитѣ пишътъ и говорятъ, за една Албания на Балканскиятъ полуостровъ а ние българитѣ продължаваме, да се будалкаме на българи и “македонци“. Македонци“ сѫздадени отъ Коминтерна и сръбската комунистическа партия!
Нещата чакътъ?  Въ България историцитѣ казаха публично, че тѣ няма съ кого да седнътъ да пиетъ едно турско кафе въ градъ Скопие! Сърбо-македонциѣ, още мислятъ и реагирътъ по сръбски? Тѣзи сръбски даскълчета, още мислятъ, че сѫ въ Югославия и може да диктувътъ на България?
Българскитѣ историци се опитаха да пояснятъ сърбо-македонизма на  българскиятъ народъ, безъ да обиждатъ БКП и нейнитѣ функционери! Братътъ българинъ и сестрата българка, ще трябва да знаетъ, че БКП е партията която македонизираше Пиринскиятъ край на Майка България. Днесь още не знаемъ, какво мисли тази руска шпионска партия?
Нещата се променятъ и то много бързо. Идеята за Свободна и Независима Македония  е импотентна българска идея съ която смѣ щели да присѫединимъ Македония къмъ  България!
Най-добре го е дефинирълъ моятъ чичо Радко! За  Свободна и Независима Македония пишемъ и говоримъ, но фактически искаме реализирането на Санъ Стефанскиятъ миренъ договоръ!
Този договоръ днесь, изглежда да има повече шансъ отъ колкото преди!

За Сан Стефано

2 март 2015 | Владимир Перев
На трети март българите по света празнуват великия национален празник - международното потвърждение на освобождението на страната от петстотин годишното османски владичество, образуването на Третото Българско царство и възкресението на българската държавност. Заедно с всички българи, чествуват и македонските българи.
Ако за България това е празник на свободата и възкръсналата идентичност на европейски и световен план, дотогава в Македония, това е денят на краткосрочната радост, само за няколко месеца, а след това да стане ден на изгубените илюзии, на отново изгубената още не придобита свобода и тъговен път към нови исторически голготи.
Македонските българи участваха във всички битки за свободата на България, от четите на Караджата и Христо Ботев, боевете на Шипка, чак до победния път към Сан Стефано. България е тяхното отечество и те никога не се почувстваха разделени от Родината си.
Един нещастен и несправедлив мир в Берлин, остави македонските българи извън цивилизацията, остави ги като роби на една насилствена империя, която беше вече отдавна умряла.
Днес, за македонските уши болезнено звучат изявленията на българските общественици за Трети март като национален празник на свободата. В Македония, македонските българи говорят не за трети март, ами за Сан Стефано, като символ на не досегнатата свобода в този далечен момент, свобода, която и до днес остава недостижима и неизвестна.

ЗА „ЧИСТИТЕ“ БЪЛГАРИ, ЗА „МРЪСНИТЕ“ МАКЕДОНЦИ-БЪЛГАРИ И ЗА ПОДЛИТЕ ЮГОСЛАВЯНИ

Публикувано на март 2, 2015 | ГЛАС НА БЪЛГАРИТЕ ОТ МАКЕДОНИЯ
Владимир Перев
Повод: Колонката на Стоян Андов „Македонци-българи са извършвали най-мръсни работи за идеята на голяма България“, „Фокус“ бр. 1008,  30 януари 2015 г.
В текста на Стоян Андов, публикуван във „Фокус“ брой 1008, авторът, основавайки се на историческите събития на Балканите и около Македония, в периода на Балканските и Първата световна война, си е позволил определени неточности, което само по себе не е нищо лошо, но си e позволил и някои произволия, които могат да доведат младото поколение до погрешни заключения.
Неговото тълкувание на Сръбско-българския договор от 1912 година за разпределение на сферите на влияние на двете държави, не отразява точно духът на договора, нито фактите за т. нар. демаркационна  линия за разграничаване на така наречената „неутрална зона“. Разширявайки „неутралната зона“ от Албанските планини до десния бряг на р. Струма, той анулира нарушаването на договора от страна на Сърбия и признава сръбската окупация на по-голямата част от Вардарска Македония. За реализирането и спазването на нормите на този важен договор, върховен контрол упражнявал руският император, но в това време той най-вероятно бил зает с разпадането на империята, което скоро щяло да ги отнесе в небитието.

Пълен текст

За мартеницата

1 март 2015 | Владимир Перев
Мартеницата, този символ на пролетта, на новото, по-хубаво време, символ на младостта, в Македония винаги е била символ и на македонските българи, символ на определена етническа принадлежност. В Македония мартеница не носели македонските албанци, не носели ни сърбите като пришълци на македонската страна, дори нито македонските власи не са я искали мартеницата като символ на българщината. Но мартеници се носеха, най-често, почти единствено децата, до някъде далечните 1955-56 г., когато мартеницата веднага, на някакъв необясним начин изчезна. В училищата вече никой не ги учи децата как се прави мартеница, а на родителите тихомълком им беше казано да не дават на децата да носят мартеници. Тогава властта си каза своето, а всички бяхме на пътя на югословенизацията и затриване на националните идентичности, специално българската.
Някъде към края на осемдесетите години отново започна да се възстановява славенето на март и мартеницата, така че децата по училищата отново да започнат да се занимават с мартеници, да плетат и да ги носят, но обичаят никога повече не възкръсна между възрастните хора.
Затова напълно странна е идеята на Управлението за защита на културното наследство на Македония и на Института за фолклор на Македония, македонската държава, заедно с България, Румъния и Молдова, да кандидатства пред ЮНЕСКО за опазване на мартеницата като част от македонското културно нематериално богатство. Петдесет и повече години Македония затриваше мартеницата, в страницата вече няма никаква традиция за носене и изработка на мартеница, за да изведнъж някой да се сети, че в някакви селища в Пиянечкия край, още няколко души носят мартеници.
Ще трябва да минат няколко години и мартовски чествана, за да се види кой и какво е мислил с възкресението на мартенските обичаи. Става ли дума само за политика, или за истинско връщане към корените и забравената ни идентичност ...

 
C/ Weihnachtsgeschichten und mehr
Назад към съдържанието | Назад към главното меню