НАЧАЛО - MACEDONIAN TRIBUNE

Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 132 - 2014 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 132 - Year 2014

Тодор Александров поставен в ковчег след убийството

90 години от убийството на Тодор Александров

Убийството на Тодор Александров е извършено на 31 август 1924 година в Пирин, близо до село Сугарево, когато той е на път за конгреса на Серския революционен окръг. Убийството слага начало на поредния разкол в македонското освободително движение и води до практическо ликвидиране на по-голямата част от дейците на така наречената левица.
На 30 август 1924 година към 22 часа вечерта Тодор Александров и генерал Александър Протогеров потеглят за конгреса на серчани в местността Лопово в Пирин. Той взема двама телохранители – Панзо Зафиров и Христо Балвански. Групата пристига в Горна Джумая към 3 часа през нощта на 31 август и се прехвърля в другата кола, която е изпратена да ги посрещне, но в нея вече има двама куриери, така че остава място само за единия от телохранителите — Панзо Зафиров. Христо Балвански остава в града, което му спасява живота.
Към 6 часа сутринта на 31 август вторият автомобил стоварва Александров и Протогеров на шосето за Мелник при моста на Горносушицката река. Там ги чакат войводите Щерю Влахов и Динчо Вретенаров с още двама души - Динчо Сугарски и Динчо Балкански. Двамата са четници на Алеко Василев и куриери на делегатите на Серския окръжен конгрес.
Групата продължава на коне из Пирин, като спира за кратка почивка в село Горна Сушица. Към 11 часа тръгват отново през планината, към 14 часа спират и обядват, а към 15 часа намират малка долина, наричана Двете реки, тъй като там два потока се събират в Сугарската река, и спират, за да починат и конете им. Докато разговаря с Протогеров, Тодор Александров е застрелян в гръб от Влахов и Вретенаров, а куриерът Динчо Балкански убива и телохранителя му Панзо Зафиров. Генерал Александър Протогеров остава невредим, което по-късно предизвиква подозрения за негово участие в заговора. Труповете са заровени набързо.
Протогеров прави опит да организира погребение и на 3 септември от София са повикани с телеграма секретарят на Александров - Иван Михайлов, зет му - Михаил Монев и още няколко приближени. След като пристигат им казват, че Александров е убит, а виновниците още не са заловени. Така, три дни след убийството им, Александров и телохранителят му са погребани до параклиса „Свети Илия“ в планината, над Сугарево. На погребението присъстват и Алеко Василев и подполковник Георги Атанасов. Макар да ги подозира като организатори на убийството, Михайлов е изключително прикрит. Той веднага планира ответен удар и на 14 септември са ликвидирани както подстрекателите Алеко Василев и подполковник Георги Атанасов, така и редица представители на левицата при така наречените Горноджумайски събития. Ден по-късно са убити и извършителите на убийството Щерьо Влахов и Динчо Вретенаров. Убийствата в областта продължават три месеца.
Версиите за убийството тръгват от лична вражда на Щерю Влахов, през общи политически интереси на генерал Протогеров, Алеко Василев и подполковник Атанасов, до неудобността на Александров за правителството на Александър Цанков след подписването на Майския манифест. Според показанията на Денчо Сугарски, Александър Протогеров, Атанас Джолев и Перо Шанданов, Щерю Влахов убива Тодор Александров заради личната им вражда. Широко потвърждаван факт е, че Тодор Александров е в лична вражда с Алеко Василев и Георги Атанасов, като подготвя процес срещу тях на предстоящия конгрес, на който да бъде официализирано бъдещото им изключване от организацията. Те двамата са запознати с тези му намерения, а също така че мнозинството делегати са на страната на Александров, което вероятно ги е провокирало да го отстранят. Решението Александър Протогеров да не бъде убит е продиктувано от факта, че той самият в този момент е в лоши отношения с Александров. Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на Серския конгрес, в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров.

ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ – СМЕЛИЯТ ВОЖД НА ВМРО

Цанко Серафимов
Тодор Александров (1881 – 1924 г.) е вожд на ВМРО. Неподражаем революционер по смелост, твърдост, воля, организаторски талант и обаяние. Роден е в град Щип. В революционното дело е заклет от Христо Матов. Налага се като безспорен лидер на Организацията в тежките години след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), както и след войните – Балканската война (1912 –1913 г.), Междусъюзническата война (1913 г.), Първата световна война  (1915 – 1918 г.) – когато ВМРО започва безкомпромисна борба срещу новите поробители на Македония – сърбите и гърците, и срещу инвазията на Коминтерна на Балканите. Новите условия налагат нова революционна тактика – за по-голяма ефективност на борбата, Тодор Александров дава предимство на въоръжените акции и атентатите с участието на ограничен брой бойни сили.
В навечерието на Балканската война дейците на македонското революционно движение забравят противоборствата и разцепленията в името на историческия шанс –  освобождението на Македония и Одринско. За съжаление българските политици тайно се договарят със съюзниците за “дележ на Македония”. ВМРО реагира остро и предупреждава управниците, че ако допуснат този “дележ”, Организацията няма да остави оръжието и ще продължи борбата. Тодор Александров посещава министър-председателя Иван Ев. Гешов във връзка с тайните преговори със съседните страни и иска да узнае лично какви са намеренията на председателството. Гешов го убеждава, че нито една педя българска земя няма да бъде отстъпена. Двамата се договарят как ВМРО може най-удачно да включи своите сили в предстоящите събития. Тодор Александров предлага Организацията да участва и в тактическата, и в психологическата подготовка на войната. Не закъсняват и конкретните действия. Лично Тодор Александров с Александър Протогеров, организират серия атентати – в Щип през октомври 1911 г. и в Кочани през август 1912 г. , след които турската власт извършва масови репресии сред мирното население. Това става повод за обявяване на Балканската война.

Пълен текст

Dear Reader

My name is Aldona Aleknevicus Bsc. I have been the proof reader and editor behind the scenes of all the English Macedono-Bulgarian articles for the past fifty years.  During this time, I have met Assen Avramov and Ivan Mihailov, with whom I shared  opinions on the situation of Bulgarians living under Serbian and Greek occupation in Macedonia. It has been my privilege to participate in the efforts which might lead to the removal of Serbian and Greek domination of the Bulgarians in Macedonia.
Through our efforts over the past twenty-five years, the Macedonian Scientific Institute in Sofia has been resuscitated to continue its valuable work on the situation in Macedonia.
For the present time, most of our articles and opinions will be in English which we will be providing to the European Union through the Bulgarian representatives in Brussels.

A New Month

In the next month, there will be general elections in Bulgaria.  We hope that this will lead to a new voice in the government which will focus on improving the situation of Bulgarians in Macedonia.
The issuance of Bulgarian passports to those residents of Macedonia who identify themselves as ethnic Bulgarians, should be continued, as well as the acceptance of individuals from Macedonia into studies in Sofia.
The opening of rail and road corridors between Skopje and Sofia should also be pursued.  
Negotiations should be started with the European Union to open the border which has divided Bulgarians since 1919.
We encourage the professors of history at the University of Sophia to behave with dignity and reserve during their interactions with those in Skopje, Macedonia.

(dictated by G. M.)

За лустрацията в Македония и тайните архиви в Белград

28 август 2014 | Владимир Перев
Македония задълбочи процеса на лустрация, за онези граждани които са припадали на разузнавателните структури в времето на комунизма. Конкретно, заради спецификата на югославското общество, което бе организирано като федерация, определени сътрудници не са могли да будят валидно лустрирани защото техните досиетата са намират в федералното полицейско управление в Белград. Сега, Македония и Сърбия, едновременно носят закон за отваряне и обмен на досиетата, така и значителен брой македонски граждани ще бъдат отново лустрирани. Това ще бъдат онези сътрудници които са били под прякото ведомство на федералната полиция в Белград, а това са повечето от хората които са работили в военното разузнаване, дипломатическо мисии в чужбина, икономически експерти на работа извън Югославия и някои други специфични услуги. Това означава  ще се отворят много от досиета на македонски граждани които са работили в Белград, или са имали служба на федерално ниво.
Информацията че тяхното лустриране ще започне от 1 януари 2015 г., ще отвори нови страхове между структурите на бившия режим, защото повечето от тях сега работят в македонските правителствени органи, като хора които имат чисто минало. Сега ситуацията коренно се променя. До сега още никой публично не се съпротиви на самия закон за лустрация, но някои от лустрираните не са доволни от работата на комисията и вложили са частни жалби до македонските съдове, но всичките жалби са отхвърлени, а лустрацията потвърдена.

 
C/ Weihnachtsgeschichten und mehr
Назад към съдържанието | Назад към главното меню