НАЧАЛО - MACEDONIAN TRIBUNE

Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 134 - 2014 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 134 - Year 2014

This issue of Makedonska Tribuna will look into the evolution of the Macedonian Question from the Bulgarian point of view.
Bulgaria, in 1944, found itself again on the losing side of the war. The victors, especially the Serbs and the Greeks through the Treaty of Bucharest in 1913 and the Treaty of Versailles in 1919, enacted measures which forced the ethnic Bulgarians in the geographical region of Macedonia to lose their Bulgarian heritage.
Following the treaties and into the nineteen eighties, the Russians supported the Serbian policies in the Balkans since the Serbs had sided with the Russians in both the First and Second World Wars.
As a result of these treaties, Bulgaria was forbidden to discuss the issue of the bulgarians in Macedonia. Even after the healing of the schism, the Bulgarian Orthodox Church was not allowed to raise the issue of the closure of their churches outside of Bulgaria in 1913.
After Kruschev, the new leader of the Soviet Union, Breznev, was more sympathetic to the Bulgarian case in the Balkans. It was then that a compilation of documents on the history of the bulgarian  people was published by the Bulgarian Academy of Science, Institute of History, in the book, ' Documents and Materials on the History of the Bulgarian People'.  In August, 1978, the Ministry of Foreign Affairs of Bulgaria published a Declaration which stated that the population in Macedonia was Bulgarian. The declaration outlined the history of the bulgarians and how they came to be under Serbian and Greek occupation in Macedonia. This document, which was the first official pronouncement on the topic since 1944, was presented to the Great Powers and the Balkan States. It announced that Macedonia had Slavic people, the majority of whom were Bulgarians.
This document was entered in the American Congressional Records #129 of June 7, 1983. Senator Jesse Helms stated that Bulgaria had issued a document in which it claimed that the majority of peoples in Macedonia were Bulgarian. However, he wished the record to show that Macedonia was populated not only by Bulgarians but also by Albanians and others.
In the declaration there was no mention of Macedonia nor Macedonians. The concept of a Macedonian nation was a creation of the communist movement in nineteen thirty four. This concept was used to separate the bulgarian peoples in Macedonia from their ties to Bulgaria and to attempt to turn them into fanatic anti-bulgarian Macedonians.
When the Republic of Macedonia declared independence in 1991, it was with the understanding that Macedonia was to be a free state in the future Yugoslavia not to be a state independent of the future Yugoslavia. But in the violence that led up to the partitioning of former Yugoslavia, with many excuses and pretextes, the Republic of Macedonian allied itself with the Serbs.
In May 1993, the New York Times published the document which stated that the Republic of Macedonia was populated by Bulgarians and Albanians. In response, the ambassador of the Republic of  Macedonia in Washington sent a letter to the paper which stated that in the last census there were no Bulgarians registered in the republic. The New York Times published the letter with the headline 'Do Not Believe it, the Macedonians are Not Bulgarian'. It was during this period that the former Secretary of State, Dr. Henry Kissinger commented that when the Albanians in Kosovo became independent, then the Slavic people in the Republic of Macedonia who were Bulgarian would want to join Bulgaria.
Today, the new Bulgarian government ia about to begin conversations with the former Yugoslavian Republics to reach a 'Modus Vivandis'. As to whether the Bulgarians in the Republic will achieve freedom and use Bulgarian as their official language, it is too early to speculate. But change is in the wind.
Aldona Mladenoff

Dear Ms. Mladenoff,

I am writing to you in response to your recent article in Makedonska Tribuna. I am Bulgarian from Pirin Macedonia, I currently live in New York and I am also an MPO member.
I tried to search the New York Times article you mention
'Do Not Believe it, the Macedonians are Not Bulgarian'
but unfortunately, I could not find anything online.
I was wondering if you might have a link or a copy of this article.
I also want to thank you and everyone in Toronto for your tenacious work on behalf of all of us. You make us proud!

Best regards,
Julia Quinn (Daskalova)

ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 Ноември - Ден на народните будители

Днес е Денят на народните будители

Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Отбелязва се ежегодно с факелни шествия на 1 ноември и е официален празник в Република България.
01. Възникване на празника
Духовното просвещение на българския народ дава тласък на национално-освободително движение по българските земи. В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. За първи път честване на народните будители става на фестивала в Пловдив през 1909 г. Всепризнат патрон на българското будителство е свети Йоан Рилски почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски по инициативата на група интелектуалци (Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. (При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар - чак до 1968. Съответно 19 октомври - деня, в който се чества Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец) става 1ви ноември по новия календар). На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г., излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.
Прокламацията на Денят: „Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“
02. Отмяна на празника по време на комунистическия режим и последвалото възстановяване
През 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим. Забраната е част от системно налаганата в обществото пропаганда и цензура, характерни за целия период на тоталитарно управление на България. С този акт комунистическата власт се опитва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развитието на културата и историята в България. Въпреки това, традицията остава запазена в паметта на българския народ. В много селища на България този Ден се отбелязваше неофициално: в района на град Пирдоп на този Ден учениците от началните училища изработваха фенерчета с изписани букви от българската азбука осветени отвътре и дефилираха пред обществото на селището облечени тържествено, в много случай с народни носии.
След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „МАТИ БОЛГАРИЯ“. От 2002 г. се изпълнява ритуал по издигане на на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.
03. Личности, чествани на този ден
Сред най-тачените български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Никола Бацаров, Иван Вазов, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров, Нешо Бончев, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов и много други.
По повод обявяване празника за общонационален министър Стоян Омарчевски казва: „...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот...Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоан Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“

Речта на омразата към българите

20 ноември 2014 г. | Владимир Перев
Някак тихо и съвсем незабелязано в македонските медии мина представянето на книгата на д-р Ненад Живановски „Език на омразата – теоретичен поглед и изследване за темата България в македонските медии”. Откровено и ясно, почти за първи път, се заговори за речта на омразата в македонските медии в представянето на България в Македония, за масираната негативна пропаганда по отношение на България и най-вече, за речта на омразата срещу всичко което носи квалификацията България - българин - българско.
Даже и повече - изследването обясни и същността на проблема, че езика на омразата идва директно от официалните и прикрити апологети на властта, че властта е поръчителя и вдъхновителя на такава отрицателна пропаганда в медиите и тя се ползва от нея за политическа ликвидация на демократичните и поиначе мислещи хора в страната.
Книгата не разглежда проблема за македонските граждани които припознават своята българска национална идентичност в Македония, тя не говори за духовното и на моменти физическо насилие срещу онези които са декларират като македонски българи. Този проблем на насилие към една значима етническа група която е наследен още от времето на Титова Югославия и преди това, наложена от кралството на сърби, хървати и словенци, до ден днешен е табу за македонските научни дейци, но и за македонските журналисти.
В македонската политическа общественост, езика на омразата е редовна, ежедневна проява, насочена към всичките, които не се декларира като "македонци". Тя редовно се използва и срещу албанците, турците, ромите и други, но за първи път, едно научно произведение отваря рак раната на македонското общество - вулгарната, неразумната и с нищо непредизвикана омраза към българите в Македония и изобщо. Ненад Живановски и тази книга отваря проблема на безумната антибългарски реч на омразата и дано да бъде последна такава - да бъде урок и посока към европейските ценности.

За парите за ж.п. линия Скопие - София

13 ноември 2014 г. | Владимир Перев
С изненада и без големи усилия от македонска страна, Европейската банка за възстановяване и развитие даде заем на Македония от 305 милиона евро за изграждането на втората фаза на ж.п. линия между Македония и България, за която ще бъдат 145 милиона евро, а останалите 160 милиона ще бъдат за пътищата в страната. Става дума за изгодни банкерски условия, със срок на плащане от 15 години и гратисен период от 4 години и с минимални лихва. Обща е оценката, че той кредит ще даде допълнителен стимул на македонската икономика.
Повече от двадесет и пет години се говори за довършването на ж.п. линия между Македония и България, но до сега нямаше никакви видими дейности. Скептиците казват, че историята ги е научила, винаги когато се отвори въпроса за Коридор № 8, става въпрос или за някаква спекулация на властта с която се заблуждава македонското население, или се готвят нови парламентарни избори. Сега, оставя надеждата, че този път, европейските пари ще бъдат гаранция за изграждане на вече историческия проект.

Откриха паметник на Георги Марков в София

ноември 11, 2014 | БНТ
Паметник на Георги Марков беше открит на площад “Журналист” в София. Събитието е част от кампанията на президента “25 години свободна България”.
Паметникът беше открит в присъствието на трима български президенти – Жельо Желев, Петър Стоянов и Росен Плевнелиев.
Дако Данков – скулптор: Вложих всичко от себе си. И през нощта, и през деня съм мислил и работил по този паметник, премислих всеки детайл, говорих с много негови близки, които ми разказаха как се е държал и обличал.
Росен Плевнелиев – президент на България: Надявам се този паметник да служи като мост за бъдещите поколение, които да преоткриват словата и делото на Георги Марков, за да не се превръща България никога повече в заложник на каквато и да е тоталитарна власт и моля, нека всички заедно, когато чуваме най-важната думичка свобода, да си дадем сметка, че комунистическият режим, колкото и да беше силен, колкото и да беше нечовешки, не успя да отнеме най-важното на човека – неговата свобода, неговия избор да избере и да отстоява позиция Такъв беше Георги Марков. Нека се поучим от него.

Яворов и Македония

7 ноември 2014 г. | Владимир Перев
Поетът и революционер Пейо Яворов и сто години след кончината не престава да интригира почитателите на поезията му и неговата революционна дейност. Българският културен център в Скопие се присъедини към чествуването на делото на големия поет и революционер и преди македонските посетители представи капиталното дело на доц. д-р Милкана Бошнакова "Яворов и Македония". За самата книга, за революционното и поетическото дело на Яаворов, но и за желанията и поривите още един път да се обнародва оставнината на поета, преди македонските посетители говори авторът д-р Милкана Бошнакова. Препълнената зала на Българския културен център в Скопие с внимание изслуша деаталното и напълно изложение на авторката и даде свое признание за нейния капиталов труда и на досега новите разкриени и непубликувани документи от живота и дейността на поета. Представянето бе организовано заедно с къщата музей "П.К. Яаворов" от Чирпан и фондация "Яворов".

Депутатите одобриха новия кабинет

Бойко Борисов връща на президента изпълнен мандат

Формулата на новия кабинет

Президентът връчи мандата на ГЕРБ

По-лошо е да нямаме правителство

Ясен е съставът на новия кабинет

Мемориално в село Цапари, Битолско

3 ноември 2014 г. | Владимир Перев


На първи ноември, Архангелова Задушница, в битолското село Цапари се проведе величествената възпоминание на гробището на падналите офицери, сержанти и войници, в боевете на Битолския фронт в Първата световна война.
Почти сто години, гробовете на загиналите български войници в селото бяха запустели, с един малък паметник на селската нива който означаваше, че тук има български военни гробища. Някъде през 2007 мястото са устройства, се поставиха кръстове, а гробището бяха парцелирани и затворени с ограда. За това голяма заслуга има гражданското сдружение солидарност от Пловдив и председателя Лука Стойчев.
Възпоменанието се отвори с изпълнението първо на македонския химн и след това на българския химн "Стара планина".
На честването са присъствали военните аташета на България, Сърбия и Гърция, акредитирани в Македония и ръководителя на НАТО в командата в Скопие.
Първи говори посланика на България в Македония Иван Петков. Той подчерта силата на родолюбието и дадените жертви, накрая казвайки, че "мъртвият враг не е ничии враг".
Експосланика на България в Македония, настоящ депутат, генерал Михо Михов отдаде почит на загиналите жертви, говори за силните патриотични традиции на Българската армия и за честта на "падналите за единение" на българското племе.
Депутата Валери Симеонов говори за славата на семейни традиции в борбата за Македония и отдаде почит на мъртвите.
Евродепутата Ангел Джамбазки, говори за славата традиции на българската армия и държава, за войните за обединение от Дунав до Бяло море и за падналите жертви на народа, който искал да живее в своя държава.
Лука Стойчев емоционално говори за желанията, амбициите и усилията да се направят тези гробища, като последна почит на падналите в борбата за свобода.
Отбелязването завърши с изпълнението на "покойници ..." на Вазов, за след това всички присъстващи да отидат в селската църква Св. Георги, където се проведе молебен и панихида.
Трябва да се каже, че присъствието на граждани от всички краища на Западна Македония, Битоля, Прилеп, Ресен, Охрид и Скопие е голяма, както никога досега. Това е още един сигнал за самосъзнанието на македонските българи.
Както обикновено, македонската преса и македонските медии, не отбелязаха честването, а нямаше присъстващи нито от официални лица на македонската държава, нито по значими личности от местното самоуправление.

Паметникът на М.ДЖ. в Скопие
http://vecer.mk/makedonija/spomenik-na-mdzh-i-vo-skopje

3 ноември 2014 г. | Владимир Перев
Проектът Скопие 2014, който трябва да украси града, а я пълни македонската столица с паметници от барок и други неизвестни посоки на изкуството, го превърне Скопие в копие на Дисниленд и изложи правителството, но и държавата на присмива в целия свят. Вече става неясно дали правителството се подиграва със себе си или будалка всички граждани на държавата. В Македония всичко е възможно и вече никой не иска да мисли дали става дума за истина или някой си прави шеги с държавни пари.
Последната новина е шокираща, но минава без коментари. Именно изключително проправителствения вестник "Вечер" съобщава, че на ден 13 ноември, дни на "освобождението на Скопие от фашизма" през 1944 г., паметник в града ще получи героя с инициали М.ДЖ. и даде и снимка на паметник и плакат на поп иконата Майкл Джексон.
Ако информацията е вярна, това е картина на нещастието на един народ и една държава, но ако става дума за измислици на проправителствения вестник "Вечер", ако той си е позволил такова нещо, тогава става въпрос за сигнал за цялостно разстройство на досегашното единство на правителствената камарила и сблъсък в самия връх на партията.

За българските паспорти в Македония

2 ноември 2014 г. | Владимир Перев
Македонските медии, но и македонската власт чрез медиите, повече от петнадесет години водят открита война срещу македонските граждани, които искат да имат двойно гражданство и получават български паспорти. В тази война няма правила нито морал - медиите говорят, че те македонските граждани не са патриоти, че българската държава не е знаела какво прави и давала гражданства на мошеници, че македонските граждани не са се чувствали като българи, но излъгали властите в България, само за да получат паспорт и заминат за Европа на печалба и подобни други недугавости.
За воля на встината трябва да се каже, че е имало и такиви случаи, но най-често македонските граждани с българско гражданство са честни и работливи хора и почти всичките имат български корени и семейна традиция за миналото, както е почти положението и с две трети от македонското население. Трябва да се отбележи и факта, че сърбите в Макеонија и тяхното потомство, който са над 100,000 души никога не изискват българско гражданство, те мислят, че това е под тяхното национално достойнство.
Истината пък е съвсем друга. В Македония властта е добре запозната с тезата на руския лидер Владимир Путин, че Македония трябва да се разпадне като държава, а една част да се присаедини към Албания. За втората, образно казано македонска част, Путин счита че, трябва да принадлежи на Сърбия, кaтo руско обезщетение за упадъка на югославско-Сръбската държава и награда за сърбите за тяхното антиевропейство и верността им към Русия. За да се осъществи тази Путинова идея, в Македония не трябва да има много български паспорти, ами македонските граждани да бъдат с двойно гражданство сръбско и македонско, за при едно евентуално преброяване, сърбите да са мнозинство.
Македонските българи тълкуват тази теза като организиран комплот, за сажаление и за част от българските държавни органи, заедно с техните сръбски приятели и всичко това под шапката и силната ръка на Путин и вечната руска имперска политика в ущърб на България. Българският народ още чувства последствията на тази политика на своите лидери в миналото, а македонските българи са уплашени от вазможноста и те да попаднат в лапите на една политика, която на народа тук не донесе нищо добро в период от 150 години.

Пътуваме София – Скопие с влак през 2022 г.

октомври 31, 2014 | БНТ | Автор: Милен Кирилов
България, Република Македония и Албания ще кандидатстват пред Европейската комисия за финансиране за доизграждането на трансевропейския коридор номер 8. Това обявиха на конференция в София министрите на транспорта на трите страни Николина Ангелкова, Миле Янакиески и Едмонд Хаджинасто. На организирания от бившия транспортен министър Петър Мутафчиев форум стана ясно кога ще се построи железопътния път между София и Скопие.
Една от мечтите за поколения българи – да има обща железопътна линия между София и Скопие е на път да стане реалност. На въпрос на По света и у нас транспортният министър на Македония Миле Янакиески увери, че страната има политическа воля по този проект.
Миле Янакиески – министър на транспорта и връзките на Македония:  “Днес сме тук да покажем политическата воля на двете страни за подобряване на инфраструктурата. Това означава по-добра икономика, очакваме от 2022 г. да имаме изградена железопътна линия между Македония и България.”
Първият етап на ж.п.линията от Куманово до Беляковци вече се строи, втория – до Крива Паланка трябва да започне догодина, а третия до Гюешево през 2017г. Късно следобед тримата министри подписаха съвместна декларация.
Николина Ангелкова – министър на транспорта: “Обединихме усилия за това колко е важно България заедно с Италия, бидейки държави членки на ЕС да лобират пред Европейската комисия да се включи в централната транспортна европейска мрежа.”
Едмонд Хаджинасто – министър на транспорта и инфраструктурата на Албания “За нас коридор номер 8 е много важен, особено за нашите пристанища. Виждаме, че македонската страна работи по въпроса и за това сме мобилизирани да не изоставаме от тях.”
Така постоянно протакван поради финансови и дори идеологически причини сега коридор номер 8 е на път да се реализира.

Стрелба към сградата на правителството на Република Македония

29 октомври 2014 | Владимир Перев
Миналата вечер около 22 часа, в близост до сградата на правителството на Република Македония, се чуха две мощни детонации, които ги смутиха жителите на целия град. Веднаж се установи, че детонациите са всъщност стрелба от оръжие или оръжие от голям калибър и са разстреляни към сградата на правителството. Единият снаряд ударил в източната фасада на сградата, а другият падна на покрива.
Следователите работят по идентификация на извършителите и утвърждаване вида на оръжието, с което се стреляло. За сега не се знае нито по за извършителите, нито по за местоположението  от който е стреляно.
Това е втори път сградата на македонското правителство да бъде обект на неизвестни стрелби. Първият път беше през 2007г. и до ден днешен не е открито нищо. Разследването продължава ...

 
C/ Weihnachtsgeschichten und mehr
Назад към съдържанието | Назад към главното меню