НАЧАЛО - MACEDONIAN TRIBUNE

Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 131 - 2014 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 131 - Year 2014

На 13 Юли 2014 година въ Македоно-Българскиятъ храмъ Свѣти Георги Пообедоносецъ въ градъ Торонто, имаше Панахида за падналитѣ български въстаници презъ врѣме на Илинденско-Преображенското въстание отъ 1903 година. Свещеницитѣ Б.Дранговъ и Г.Десподовъ ослужиха горе споненатата панахида. За въстанието говори Отецъ Б.Дранговъ, които прочетѣ имената на многото български въстаници, които дадоха живота си за обединението на Македония и Одринска Тракия въ една българска държава.
Следъ краткото слово на отецъ Б.Дранговъ, бѣ даденъ обедъ въ честъ на българскитѣ комитѣ и войводи! За отбелязване е, че презъ врѣме на панахидата присѫстваше и българскиятъ дипломатически представителъ отъ българското консолство на Р.България въ градъ Торонто.

28 юли 2014 | Георги Младеновъ | New Brunswick
Тази година, както и преди ние българитѣ отъ Македония и България сами си се поклонихме въ градъ Смилево и запалихме свещи за упокоението на душитѣ на нашитѣ български въстаници, които дадоха живота си за обединението на българитѣ въ една българска държава, презъ врѣме на Илиденско-Преображенското въстание  отъ 1903 г..
Днесь това българско въстание, което е прието отъ историцитѣ на цивилизованиятъ святъ, като българско въстание, се оспорва отъ сръбскитѣ цигани наричани даскали въвъ Вардарска Македония. Чета и се хващамъ за главата, какъ може човекъ да е членъ на сръбското МАНУ въ градъ Скопие и да се изказва публично, че България имъ откраднала царъ Самуилъ, http://www.utrinski.mk/ dated 24.07.2014. Тази сърбо-македонска измислица е публикувана въ най-сръбскиятъ вестникъ въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония. На сръбскиятъ циганинъ Тодоръ Чепрегановъ, които спекулира съ  насъ българитѣ, му предлагамъ да публикува, заедно съ другиятъ сръбски циганинъ на име Блаже Ристовски ,какво е написълъ тяхниятъ идеологъ на “македонизма“ (Кръсте Мисирковъ) на първа страница на списанието Вардаръ отъ Одеса, презъ 1901 година. Тамъ на първа страница, този идеологъ и циганинъ  на “македонизма“ пише, че никой няма да  имъ вярва че има “македонска нация“, но съ пари отъ тѣзи хора, може да направитѣ и цигани“. И ето днесь, следъ 113 години отъ излизането на Вардаръ въ Одеса, имаме хора цигани, които лъжатъ поробениятъ българинъ, че той е освободенъ македонецъ отъ българската окупация презъ есента на 1944г..
Чествайки Илиденско-Преображенското въстание, и сто години отъ първата свѣтовна война ни кара да се замислимъ до кога ние българитѣ, ще се лъжемъ, че сърбитѣ ще позволятъ на поробенитѣ българи въ Повардарието да се върнатъ къмъ свойтѣ български корени? До кога българското правителство ще подкрепя сърбитѣ, за да влязътъ въ Европейкиятъ сѫюзъ безъ да иска отъ тяхъ да вдигнътъ рѫцетѣ отъ Македония? На българскиятъ политикъ му предлагаме, да види кой патрулира градъ Охридъ (сръбскитѣ Полицай) и кой пее въ градъ Прилепъ, градътъ на Димитъръ Талевъ и на братята Чкатрови?
България въ тѣзи дни на изпитание, ще трябва да намери сили и се обърне къмъ албанскитѣ политици, за намиране на формула и етническо парцелиране на Македония!
Презъ Априлъ 1941 година албанцитѣ отъ Тетово, щяха да маршируватъ до градъ Скопие за да го присѫединятъ къмъ тяхната Албания. Днесь въ Скопие албанцитѣ какзватъ, че градъ Скопие е тяхенъ и че искътъ да граничътъ съ България близо до градъ Кюстендилъ! Българситѣ политици мълчътъ, както да ги е страхъ отъ сърбитѣ, да не ги изгонятъ отъ работата, която не заслужаватъ! Българскитѣ политици, днесь сѫ въ рѫцетѣ на пристъпницитѣ! Пристъпление има, но пристъпници още няма! Никой не знае, кой е изпратилъ паритѣ отъ една отъ банкитѣ до еврепейситѣ банки?
На ,,македонцитѣ“ които сѫ окупирали Вардарска Македония за сърбитѣ имъ припомямъ, че днесь никой няма да имъ помогне да станътъ сърби! Ако тѣ сърбо-македонцитѣ на сърбина Стоянъ Новаковикъ, не сѫ върнътъ къмъ свойтѣ български корени и не направятъ завой за връщане въ прегръткитѣ на Майка България, тѣ ще бѫдътъ изгонени отъ Македония, следъ десетина години. Следъ десетина години, тѣ сърбо-македонцитѣ които оправлявътъ Македония, ще се молятъ на Сърбия да ги приеме така както приеха и Лазаръ Мойсовъ!
За сега бѫдещето на Вардарска Македомния е подъ съмнение, никой няма намерение да се кара съ Гърция и България, за да се запази сърбо-македонизма на сърбитѣ!
Въпроса се свежда до статистика? Онези, които сѫ окупирали Вардарска Македония за сърбитѣ, имътъ изборъ или да прикачътъ онази частъ на Македония, която е населена съ българи къмъ България, или да оставятъ Вардарска Македония на албанцитѣ? Другъ изборъ няма! Другиятъ изборъ сѫ прикъскитѣ на сръбскитѣ цигъни отъ сръбското МАНУ въ градъ Скопие!

Честваме 111 години от Илинденско - Преображенското въстание
На 2 август (20 юли по стар стил) 1903 година преди 111 години
започва Илинденско - Преображенското въстание


Подготовка и повод за избухване на въстанието
След организираното от Върховния Македоно-одрински комитет Горноджумайско въстание напрежението в Македония нараства чувствително. Правителството на Османската империя засилва репресивните мерки, съсредоточава военни и полицейски части, които извършват масови беззакония. Увеличават се стълкновенията между турските въоръжени сили и четите на организацията. Само през първата половина на 1903 година са отбелязани 86 сражения. В тази обстановка през януари 1903 г. част от членовете на ЦК начело с Иван Гарванов свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На конгреса не присъстват задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров. Все пак задграничното представителство на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение. Гоце Делчев е против прибързани въоръжени действия, защото познава много добре обстановката и смята, че без българска подкрепа може да се стигне до поражение, но след идването си в Македония се среща със завърналия се от заточение Дамян Груев. Двамата решават, че след като решението е взето и разпратено по окръзите, връщане назад не може да има и Делчев се подчинява на общото решение. В навечерието на въстанието обаче той е убит край село Баница на път за конгреса на Серския революционен окръг.
В ръководните среди на организацията няма единно мнение за методите на революционната борба. Самият Гоце Делчев дълго време настоява борбата да се води чрез партизанска война, реализирана через постоянни терористични актове, които да не засягат населените места, а да се съсредоточат върху турски военни и пътни обекти. Групата около Георги Петров настоява за провеждането на т. нар. перманентна революция, за да не се допусне пълно изтощаване на силите на организацията. Те предлагат действията да се разпрострат във времето и пространството, за да се постигне по-голям териториален и времеви обхват. Членът на ЦК д-р Христо Татарчев се изказва за провеждането на масово и внезапно въстание, като се използват всички сили на организацията и на населението, за да може или да се постигне евентуален успех, или, ако акцията се провали, европейската дипломация да бъде принудена да проведе реформи в Турция.
В края на април 1903 година още едно събитие ускорява избухването на революцията. Група младежи, известни в историята като „гемиджиите“, извършват серия от атентати в Солун. Във въздуха е хвърлена сградата на Отоман банк, взривен е френски кораб, прекъснато е осветлението на града. Повечето атентатори загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града. Саможертвата на тези младежи нажежава още повече обстановката. Европейските държави още от януари 1903 г. се опитват да проведат известни реформи, но вековните им противоречия не допускат особен резултат. Съдбата на населението се поема от организацията.
На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август) (Илинден). Началото на бойните действия в Одринско се определя на Конреса на Петрова нива за 6 август (19 август) (Преображение Господне). По-късно Серският окръг решава да се вдигне на 27 септември (Кръстовден). Така на практика се реализира идеята за перманентна революция.
Ход на бойните действия
В определения ден щабът на въстанието в с. Смилево в състав Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев нарежда на въстаническите отряди да започнат бойни действия. Призивът „хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот“ мотивира въстаниците към борба. Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия). В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности - българи, власи и гъркомани.
Боевете в Македония започват на 2 август 1903 г. - Илинден. Постепенно обхваща Битолско, Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско. В град Крушево българските въстаници обявяват Крушевска република и канят гърци и власи на обща борба против Османската империя. Никой не посяга срещу мирното турско население. "Доблестно въстание срещу цяла империя" - възхищава се един австро-унгарски дипломат.
Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно с решениеята на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан конгресът на Петрова нива, който изработва план за действията и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. На 18 август бойните действия започват, обявена е Странджанската република. Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград.
Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия. Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството. Тези бройки са доказателство за непримиримостта на населението в Македония и Одринско със съществуващия национален и социален гнет, за непреклонната му воля да живее свободно, за стремежа му да отхвърли окончателно османското господство. Въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6 септември прави тънък дипломатически ход. Той обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието. Турция прехвърля отговорността върху софийското правителство. Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта. Външните министри на двете империи изработват реформен план. Мюрцщегските реформи (по името на града, където се срещат граф Ламздорф и граф Голуховкин) предвиждат омиротворяване на областта и даване някои права на народностите в империята.
На 17 септември щабът на въстанието изпраща молба до български отговорни фактори да обявят война на Турция. При съществуващата международна обстановка България няма нито сили, нито възможност за реална помощ. Всички обществени слоеве в страната независимо от своите различни схващания съчувстват на въстаниците и оказват морална и материална помощ. Освен възпиращите предупреждения на силите българското правителство много добре разбира, че и съседните държави няма да останат безучастни при евентуална намеса. Главната причина за сдържаното поведение си остава икономическата и военната слабост. Това се осъзнава и от ръководителите на организацията. Неслучайно Гоце Делчев твърди, че „лошо бихме се отплатили на България за многобройните нейни жертви подир нас, ако искаме да я вкараме боса в огъня“. За съжаление, върховният момент в развитието на революционните процеси в Македония не съвпада с готовността на княжеството за решителни действия.
Анализ на ефекта от въстанието
Илинденско-Преображенското въстание избухва преждевременно, преди да бъде завършена всестранната подготовка на населението. Затова масово въстание избухва само в два революционни окръга. През 1903 г. не съществуват реални възможности за победен изход от въоръжена борба. Османската империя все още притежава огромни човешки, военни и икономически ресурси, които не могат да бъдат пречупени от една балканска държава, а още по-малко от населението на една провинция. Международното положение също не позволява благоприятен изход. Великите сили все още не са готови да пристъпят към решаване на сложния Източен въпрос. Русия е заета в Далечния изток, където назрява въоръжен конфликт с Япония. Австро-Унгария, другата държава с решаващ глас в балканските дела, все още не е завършила юридическото присъединяване към империята на окупирените през 1878 г. Босна и Херцеговина, за да допусне ново преразпределение на политическата карта на полуострова. Балканските държави също много внимателно и ревниво следят борбите на българското население за свобода и са решителни противници на реформи без тяхно участие, тъй като това означава застрашаване на интересите им в района, независимо от това колко обосновани са били те. Въпреки поражението, въстанието събужда европейското обществено мнение.
Ето каква равносметка на въстанието дава Христо Силянов, деец на ВМОРО:
"Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие: Безумно дързък боен зов към империята на султаните; Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят... Тъкмо това обстоятелство, че въстанаха най-отдалечените от България и най-съседни до Гърция македонски краища, дойде да подчертае самородния български характер на движението против турската тирания... Въстанието в Битолско и Одринско беше масово. Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си - живот, имот и чест - с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в толкова късо време толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплощение на българското бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода"
След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на дипломацията. Започват контролирани от европейските държави реформи според Мюрцщегската реформена програма. Въпреки реформите, в България всички разбират, че пътят към националното единение минава през война с Турция, подготовката за която започва още през 1904 година.

За посещението на Метю Нимиц

30 юли 2014 | Владимир Перев
Без много шум, без ново предложените за разрешаването на проблема с името и с няколко нови идеи за който никой нищо не чу, мина и отмина посещението на Метю Нимиц в Скопие. Той замина за Атина и цялата македонско общество с внимание подслушва какво там ще се говори и какво ново ще донесе неговата визита на македонския южен съсед.
Нещата станаха ясни още от преди две седмици когато германската канцеларка Ангела Меркел заяви че, македонско-гръцкия спор трябва да се реши с компромис, за след това да изясни че, думата компромис означава решение с което никой от участниците в спора няма да бъде доволен. Това изявление на Меркел подига кръвното налягане и на македонските и на гръцките националисти и и запали червената светлина за тревога от неизвестен източник.
След двадесет и две години вече става ясно че разрешаването на спора е пред вратите и само въпрос на време е когато ще дойде историческият момент за това. Гърция не губи нищо, никой и нищо не изисква от нея, а всички изисквания на международната общност са насочени към Скопие.
Македония вече плаща дебела сметка за отлагането на приемането и в НАТО и ЕС. Замразени са демократичните процеси в страната, парализирани са медиите, а съдебната система е под контрол на държавата каквато не се помни от периода след 1945 година. Македония получи правителство и лидерство каквото има само в путиновата Русия.
Не е най важното това че, македонските граждани са най бедните в Европа. Този народ никога не е бил богат, поне не от Втората балканска война насам. Научил е да живее в мизерия, но от друга страна влошили са между етническите отношения тук, нещо което влияе не само на стабилността на държавата, ами още повече, на нейното съществуване на политическата карта на света.
Вече никой не внимава какво говори Метю Нимиц, а какво говори Ангела Меркел. Македонците подозират че, някакви тъмни сили държат страната в бедност и квазиантично национално заблуждение, а многобройните паметници на някави антични герои единствено напомнят на народа за загубената му истинска идентичност и за духовното насилие връз него.
Името и идентичността вече отдавна са загубили истински смисъл, така че обикновения македонски човек ще приеме било какво решение, само да се надмине сегашното положение и страната да тръгне към европейските ценности, нещо което е единственият изход за всичките балкански държави.

1000 г. от Битката при Ключ

 
 

Новият председател на Македонския научен институт доц. д-р Александър Гребенаров:
ВЕЛИКИТЕ СИЛИ ЗАБРАВИХА БЪЛГАРСКИЯ ХАРАКТЕР НА МАКЕДОНИЯ

Публикувано на 7 юли 2014 | С доц. Ал. Гребенаров разговаря Крум Михайлов
Избраният преди няколко дни председател на Македонския научен институт доц. д-р Александър Гребенаров е потомък на бежанци от Македония и Тракия, верен на амбицията да съхрани харамийския дух на предците си. Член на научния и управителния съвет на Македонския научен институт (МНИ), преподавател в НБУ и ПУ „Паисий Хилендарски”. Съставител и редактор на десетки научно-изследователски трудове и филми. Книгите му „Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918–1947)”, „Македонският научен институт (1923–2008). Документален летопис”, печелят конкурси към Министерството за културата.

Пълен текст

 
C/ Weihnachtsgeschichten und mehr
Назад към съдържанието | Назад към главното меню