НАЧАЛО - MACEDONIAN TRIBUNE

Отиване към съдържанието

Главно меню:

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ - БРОЙ 138 - 2015 г. | MONTHLY PUBLICATION - ISSUE 138 - Year 2015

Санъ Стефанска България

1 март 2015 | Г.Младеновъ
Въ този брой на Македонска  Трибуна ще се спремъ на  Санъ Стефанския договоръ и последствията отъ неговото не реализиране! Ако този договоръ останеше така, както бѣ подписанъ, днесь Отоманската империя и Аустро Унгарската империя щяxа, още да сѫществуватъ (The book is called Stuggle for Mastery of Europe by A.G.Tailor To-day there is “macedonian” nation. How ever let it be known “macedonian” is a bulgarian  who remain under Turkish rule after the Berlin Congress of 1878). Въ България ще има тържества за горе споменатиятъ миренъ договоръ! По-сѫщото време, делегация отъ България и делегация отъ Вчерашната Югославска Република Македония, ще делятъ българското минало съсъ сръбскитѣ агенти, които управлявътъ тази сръбска република за сърбитѣ! Някой трябва да информира тази сръбска република, да видятъ какво стана съ руската “Македония (Украйна). Албанцитѣ пишътъ и говорятъ, за една Албания на Балканскиятъ полуостровъ а ние българитѣ продължаваме, да се будалкаме на българи и “македонци“. Македонци“ сѫздадени отъ Коминтерна и сръбската комунистическа партия!
Нещата чакътъ?  Въ България историцитѣ казаха публично, че тѣ няма съ кого да седнътъ да пиетъ едно турско кафе въ градъ Скопие! Сърбо-македонциѣ, още мислятъ и реагирътъ по сръбски? Тѣзи сръбски даскълчета, още мислятъ, че сѫ въ Югославия и може да диктувътъ на България?
Българскитѣ историци се опитаха да пояснятъ сърбо-македонизма на  българскиятъ народъ, безъ да обиждатъ БКП и нейнитѣ функционери! Братътъ българинъ и сестрата българка, ще трябва да знаетъ, че БКП е партията която македонизираше Пиринскиятъ край на Майка България. Днесь още не знаемъ, какво мисли тази руска шпионска партия?
Нещата се променятъ и то много бързо. Идеята за Свободна и Независима Македония  е импотентна българска идея съ която смѣ щели да присѫединимъ Македония къмъ  България!
Най-добре го е дефинирълъ моятъ чичо Радко! За  Свободна и Независима Македония пишемъ и говоримъ, но фактически искаме реализирането на Санъ Стефанскиятъ миренъ договоръ!
Този договоръ днесь, изглежда да има повече шансъ отъ колкото преди!

НЕИЗВЕСТНИ СТРАНИЦИ ЗА СЪПРОТИВАТА НА БЪЛГАРИЯ СРЕЩУ СЪВЕТСКИТЕ ФАЛШИФИКАЦИИ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

Д-р Спас Ташев
Широко разпространено, при не без основание, е мнението, че в епохата на комунистическа диктатура България е била най-верният и безропотен съюзник на СССР. Това поведение вероятно има своите корени в русофилската част на българското общество преди 1944 г. Ако обаче за реакциите на самозащита срещу русофилството има достатъчно примери, то на широката българска общественост е малко известен единствения факт на открита съпротива на България срещу антибългарски извращения, намерили почва в СССР. Ябълката на раздора е била Македония, а българският „бунт“ изпреварва с няколко месеца разгара на Пражката пролет.
През ноември 1967 г. проф. Войн Божинов, зам.-директор на Института по история при БАН, написва своята справка „Неправилни научни концепции по македонския въпрос в трудове и публикации на някои съветски историци“. Зад анализът застава ръководството на БАН и материалът, заедно с други актуални разработки, посветени на Македония, е отпечатан на циклостил в специално издание под общото заглавие „Македонският въпрос“.
В книгата се констатира, че след създаването на СР Македония, историците в тази република и в Югославия обнародват много книги и публикации с документи, в които преднамерено и антинаучно се фалшифицира историческата истина, а целта е да се ограби българската история. Търсят се исторически корени и доказателства, за да се обоснове създаването на новата нация в СР Македония след Втората световна война, която се изгражда на антибългарска основа, като системно се денационализира българското население във Вардарска Македония. Отчита се, че поради недостатъчното научно изследване и познаване на македонския въпрос, а също и поради недостатъчния отпор от страна на българската историческа наука, тези антинаучни концепции, широко разпространявани от историците на СФРЮ чрез техните книги, издания и пр., печелят терен. Това положение нанася сериозни вреди на българската история и на националните интереси на България.
Като се анализира политиката на СССР, в книгата се казва:  „През последните години някои съветски историци, вероятно по конюнктурни съображения, отстъпиха от тази историческа истина по македонския въпрос, като в свои трудове и публикации на документи усвоиха антинаучни концепции, близки или покриващи се с тези на историците в СР Македония, въпреки убедителните сведения и факти на самите документи, говорещи за българското население и народностен характер на Македония“. Изводът се набива на очи – тази дейност на СССР вреди на националните интереси на България.
Проф. Войн Божинов анализира редица съветски исторически издания, в които се прокарват открито антибългарски тенденции. Така например пише, че „младата съветска колежка Ирина Сенкевич, въпреки изричните констатации в докладите на Хитрово (руски консул в Битоля, б.а.), заключва неправилно: „М.А.Хитрово нарича езика на славянското население в Македония „славянски“… Това значи, че авторката съзнателно изхвърля името „болгарин“ и „български език“, като ги замества със „славянин“ и „славянски език“. Така правят историците и от СР Македония, които отиват и по-нататък, като заместват „българин“ и „българско“ с „македонец“ и „македонско“. И то не само в итерпретацията, но и в самите документи“. Такива неслучайни грешки И. Сенкевич допуска и в други свои публикации“.
Друг случай е посочен в научната публикация „Към въпроса за дейността на македонската интелигенция в Русия в началото на ХХ век“ с автор К.Л.Струкова. Същата „има предвид ясно и отделно интелигенцията от Македония, но не като такава от географска област, а като нещо различно в народностно отношение. Затова и в заключението си тя казва, че публикуваните материали свидетелстват за наличието на културни връзки между Русия и Македония в първите десетилетия на ХХ век, за настойчивия стремеж у македонците да развиват контакти… Изводът е, че славянското население на Македония се преценява като нещо отделно, различно, в смисъл, че не е българско… Ясно личи стремежът на авторката да не признае историческата истина, че става дума за българско население в Македония“.
Проф. Божинов описва и случаи на българо-съветско научно сътрудничество при съвместни публикации, при които съветската страна не спазва постигнатите договорки и извършва научни фалшификации в ущърб на България. Такъв е случая с тритомния документален сборник „Освобождението на България от турско иго“, върху който работи смесен екип. В него е включено писмо на българския архимандрит Методий Кусев от Охрид, в което говори от името на българите в Македония като техен представител и пълномощник. Въпреки, че никъде в текста на документа не се говори за „македонци“, съветските редактори изменят анотацията и записват „Писмо от архимандрит М. Кусев до Н.П. Игнатиев за необходимостта от обединение на българския и македонския народи в политическо и църковно отношение“. По този повод в изданието на БАН се констатира, че „с този текст, в явно противоречие със съдържанието на документа, в който никъде не се говори за отделен македонски народ, се прокарва погрешната линия, изтъкната и в горепосочените трудове, да не се признава българският характер на населението в Македония“.
Анализирана е и статията за Македония, поместена в Съветската историческа енциклопедия, издадена в Москва през 1965 г. За нея се казва, че „основната линия в тази статия е положението, че славянското население в Македония е нещо отделно от българската народност в средновековието и от българската нация в новото време. Затова никъде в нея не се споменава за българско население и българска култура… Тези… положения… явно говорят за премълчаване и отстъпление от историческата истина по главния въпрос за народностния състав на населението на Македония“. Антибългаризмът на съветските „другари“ достига най-острата си форма като говори за съвремието. „В СФРЮ македонците съставляват основното население в СР Македония, със свой национален език и култура…, а в България македонците (около 180 000 души), живеят преимуществено в Благоевградски окръг и се сливат с родствените им българи“. Коментарът на БАН по този случай е, че за СССР „те не са българи, но стават такива“.
Проф. Божинов описва и случай, когато ЦК на БКП през 1963 г. решава да уведоми ЦК на КПСС със свои бележки по македонския въпрос. За съжаление „в по-голямата си част те не се взеха под внимание при окончателната редакция на труда за печат. Изхождайки от положението, че съществува СР Македония , в рамките на СФРЮ, съветските историци написаха двете глави за историческото развитие на Македония, включвайки тази област и в историческите карти на труда в „Югославските земи“ в историята, като по отношение на етническия състав на населението заеха неясни, неопределение научни позиции“.
Изводът в циклостилното издание на БАН „Македонският въпрос“ е категоричен: „В най-новата история обаче най-голяма денационализация спрямо част от българската нация се извършва с българското население във Вардарска Македония. Именно за нея се търсят исторически доказателства и аргументи, търси се историческата наука, като се фалшифицира нейната правда“. Затова се апелира „съветската историческа наука…, като отхвърли конюнктурните съображения“, да „се придържа към историческите факти и истина“.
До разпадането на СССР през 1991 г., Москва не промени своята позиция по македонския въпрос. За съжаление днешна Русия на Путин продължава тази съветска политика, поради което съвременното русофилско прехласване в България не е в съзвучие с българските национални интереси и буди недоумение когато се лансира от лица, определящи се за патриоти.

БУНТЪТ НА „ИЗРОДИТЕ“ ИЛИ ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО ИЗВИНЕНИЕ
(скромното мнение на един участник в свирен мач)

Д-р Спас Ташев
Убеждават ни, че България се променя. Вярваме на тези думи, защото ни се иска да бъде така, защото не желаем все да водим началото на края по редица показатели както в ЕС, така и извън него. Затова винаги с надежда приемаме обещанията за нова политика, загърбила всичко лошо от миналото, на което сме били свидетели.
В името на новата политика вицепремиерът Меглена Кунева по своя собствена инициатива обеща, че ще въведе конкурсното начало при избора на ръководители на държавни агенции. По принцип идеята е добра, най-малко защото се опитва да намали вредните последици от партийните назначения. Първият опит в тази насока бе обявения „публичен конкурс“ за председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Тук аргументите за конкурсно начало са още по-силни, защото политиката към сектора не е ясно формулирана, наблюдават се редица деформации, а над 3-те милиона представители на българската диаспора не само, че са с различни политически пристрастия, но на всичко отгоре трудно упражняват дори правото си на глас и се чувстват изоставени от своята родина.
Повярвал в доброто, реших и аз да се кандидатирам за председател на ДАБЧ. Още при подаването на документите си за т.н. "публичен конкурс" заявих, че принципно си давам сметка, че постът председател на ДАБЧ е политически и тъй като трябва да се носи политическа отговорност, не е необходимо да се провежда конкурс. Ако такъв не бе обявен и проведен, като безпартиен гражданин на България нямаше да се интересувам от въпросното назначение и нямаше да възразявам срещу самия механизъм на осъществяването му (което не означава, че няма да обсъждам архаичността на отстояваните идеи).
Нас обаче ни убеждаваха, че конкурс ще има, а и доскоро твърдяха, че е имало. В хода на "конкурса" започнахме да разбираме, че ни лъжат. Затова неведнъж алармирах в своя профил във Фейсбук, а чрез него се опитах да направя поне за себе си публично представяне. Друг един кандидат – Кирил Радев, също възприе подобен подход, за което заслужава поне поздравления. Надеждите ни обаче бяха попарени.
Сега партийното назначение е признато и от правителствени източници пред цялото общество. Ето текста на стенограмата на заседанието на Министерски съвет по отношение на назначението на председател на ДАБЧ:
"Точка 1
Проект на Решение за определяне на председател на Държавната агенция за Българите в чужбина.
БОЙКО БОРИСОВ: Определя Борис Вангелов Борисов по предложение на Патриотичния фронт.
Приема се."
На въпрос на медии към вицепремиера Румяна Бъчварова за назначението в ДАБЧ тя отговори, че да се въведе изцяло конкурсното начало е добро желание, но то не би могло да работи ефективно, ако не се промени законодателството. "В случая става въпрос за назначение, което е в правомощията на премиера. И единият от коалиционните партньори имаше изисквания към премиера".
Някога отиващите на смърт гладиатори поздравявали с крилатата фраза Ave Caesar, morituri te salutant (Здравей, Цезаре, тези, които ще умрат, те поздравяват). Само че нашето общество не е гладиаторско, а ние сме избиратели, затова няма да ръкопляскаме. Аз поне съм гласувал за партия/коалиция, която е в управлението на страната, а сега излиза, че сме втора категория граждани, необходими само по време на партийни битки. Явно за някои като в библейската притча сме от званите, но не и от призваните. Затова започнаха да ни наричат изроди и да ни проклинат. Тяхно право, с този подход обаче утре тях няма да ги има...
Големият въпрос остава. Защо ни лъгаха и се подиграха? Защо трябваше да си губим времето и да пишем концепции за нова политика? Защо диаспората бе излъгана, че нейни представители ще присъстват на изслушването, обявено за "публично"? Защо бе създаден специален мейл, на който явно безсмислено се зададоха толкова въпроси? Защо в изданията на българите в чужбина се опитваха да правят интервюта с кандидатите, за да добият представа за всеки от тях и неговите компетенции? Защо бе унищожена цялата тази енергия?
Мисля, че тези, които настояваха и извършиха назначението, не си дават сметка или дори не знаят за всичко това. Трагично е. Вместо нова политика, ставаме свидетели на опит за реанимиране на стара такава, която вече е изживяла времето си и не носи нови позитиви нито в идеята за „ребългаризация“, нито в задълбочаване на духовното единение на държавата България с диаспората, нито в преодоляване на отрицателните последици от демографските процеси. За сметка на това с реанимирането на старата политика националните интереси на страната са застрашени както по линия на джихадизма или внасянето на чуждо антибългарско (например македонистко) влияние, така и по отношение на прокламираното желания за влизане в Шенгенското пространство.
Сеенето на ветрове обаче предизвика жътвата на бури. Реакцията се прояви в един истински виртуален бунт. Заради всичко това мисля, че някой трябва да се извини и да поеме отговорност за пропиляното ни време и попарени надежди, че нещо в България се променя. Или за запазване на добрия образ на България пред нашите партньори от ЕС и НАТО.
В крайна сметка да не се превърне бунтът във виртуална революция...

****

Авторът бе един от кандидатите за председател на ДАБЧ. Работи като аситетнт в БАН, доктор по статистика и демография, защитил дисертация на тема „Имиграционна политика и демографски перспективи на България“. В момента разработва плановата тема „Миграционен натиск върху България и потенциални демографски ефекти“.

Полемики!

Г.Младеновъ 15.03.2015
Преди няколко дена ни бе изпратена една статия, нещо като полемика! Статията бе написана отъ моятъ приятелъ българинъ, на име Владимиръ Перевъ! Ще обесня, нещо на нашиятъ читателъ, преди да се спра на полемиката. Презъ лятната ваканция на редакцията (ав.2014г) щеше да изследваме разликата между фаранцузитѣ въ Куибекъ и французитѣ въ Ню Брънзуикъ въ Канада. Спряхме се на тази тѣма, понеже много се спекулира, че българитѣ въвъ Вардарска Македония не сѫ българи? Французитѣ живеещи въ провинцията Куибекъ се чустватъ горна класа французи, и гледътъ на фарнцузитѣ отъ Ню Брънзуикъ като на селяндури понеже казватъ, че сѫ Acadien, а не французи! Ние смѣ“македонци“, а не българи! Познато ли вие това което пиша? Едно врѣме помощника на Петъръ Младеновъ (външенъ мининстеръ на Р.България) (името му беше Поповъ) ми каза Вие “македонцитѣ“, този веренъ синъ на БКП не знаеше, че ние смѣ единъ и сѫщтъ народъ, разделенъ политически!
Трябва да призная, че въ Провинцията Ню Брънзуикъ, че онези които сѫ много образовани казватъ, че сѫ французи, а онези които нямътъ више образование казаватъ, Je suis Acadien! Фактически провинцията Ню Брънзуикъ е първата провинция, която е двоезична и е провинция въ която The Acadians сѫ двоезични! Тѣзи французи, сѫ много по-образовани отъ колкото онези които живеятъ въ провинцията Куибекъ! Пишейки за мойтѣ братя българи въвъ Вардарска Македония трябва да призная, че тѣ сѫ много по-образовани и знаятъ триковетѣ на сърбитѣ който се практикуватъ въ високитѣ етажи на властта въвъ Вардарска Македония! А сѣга дали езицитѣ говорени отъ малкитѣ народи ще просѫществуватъ? Народнитѣ езици ще се употрбяватъ отъ онези които нямътъ нужда отъ международни езици! Нещо за така измислената “мкедонска“ нация отъ Коминтерна и измислениятъ “македонски“ езикъ отъ сърбитѣ? Македонската нация е вече въ кошчето за буклукъ, сега е вече е врѣмето и за тази какафния наричана “македонски“ езикъ така да заврши.

Росен Плевнелиев: Народът е жаден за справедливост

Македония в ЕС - само след договора за добросъседство

Военен ритуал за издигане на националния трибагреник

България отпразнува 3 март

За Сан Стефано

2 март 2015 | Владимир Перев
На трети март българите по света празнуват великия национален празник - международното потвърждение на освобождението на страната от петстотин годишното османски владичество, образуването на Третото Българско царство и възкресението на българската държавност. Заедно с всички българи, чествуват и македонските българи.
Ако за България това е празник на свободата и възкръсналата идентичност на европейски и световен план, дотогава в Македония, това е денят на краткосрочната радост, само за няколко месеца, а след това да стане ден на изгубените илюзии, на отново изгубената още не придобита свобода и тъговен път към нови исторически голготи.
Македонските българи участваха във всички битки за свободата на България, от четите на Караджата и Христо Ботев, боевете на Шипка, чак до победния път към Сан Стефано. България е тяхното отечество и те никога не се почувстваха разделени от Родината си.
Един нещастен и несправедлив мир в Берлин, остави македонските българи извън цивилизацията, остави ги като роби на една насилствена империя, която беше вече отдавна умряла.
Днес, за македонските уши болезнено звучат изявленията на българските общественици за Трети март като национален празник на свободата. В Македония, македонските българи говорят не за трети март, ами за Сан Стефано, като символ на не досегнатата свобода в този далечен момент, свобода, която и до днес остава недостижима и неизвестна.

ЗА „ЧИСТИТЕ“ БЪЛГАРИ, ЗА „МРЪСНИТЕ“ МАКЕДОНЦИ-БЪЛГАРИ И ЗА ПОДЛИТЕ ЮГОСЛАВЯНИ

Публикувано на март 2, 2015 | ГЛАС НА БЪЛГАРИТЕ ОТ МАКЕДОНИЯ
Владимир Перев
Повод: Колонката на Стоян Андов „Македонци-българи са извършвали най-мръсни работи за идеята на голяма България“, „Фокус“ бр. 1008,  30 януари 2015 г.
В текста на Стоян Андов, публикуван във „Фокус“ брой 1008, авторът, основавайки се на историческите събития на Балканите и около Македония, в периода на Балканските и Първата световна война, си е позволил определени неточности, което само по себе не е нищо лошо, но си e позволил и някои произволия, които могат да доведат младото поколение до погрешни заключения.
Неговото тълкувание на Сръбско-българския договор от 1912 година за разпределение на сферите на влияние на двете държави, не отразява точно духът на договора, нито фактите за т. нар. демаркационна  линия за разграничаване на така наречената „неутрална зона“. Разширявайки „неутралната зона“ от Албанските планини до десния бряг на р. Струма, той анулира нарушаването на договора от страна на Сърбия и признава сръбската окупация на по-голямата част от Вардарска Македония. За реализирането и спазването на нормите на този важен договор, върховен контрол упражнявал руският император, но в това време той най-вероятно бил зает с разпадането на империята, което скоро щяло да ги отнесе в небитието.

Пълен текст

За мартеницата

1 март 2015 | Владимир Перев
Мартеницата, този символ на пролетта, на новото, по-хубаво време, символ на младостта, в Македония винаги е била символ и на македонските българи, символ на определена етническа принадлежност. В Македония мартеница не носели македонските албанци, не носели ни сърбите като пришълци на македонската страна, дори нито македонските власи не са я искали мартеницата като символ на българщината. Но мартеници се носеха, най-често, почти единствено децата, до някъде далечните 1955-56 г., когато мартеницата веднага, на някакъв необясним начин изчезна. В училищата вече никой не ги учи децата как се прави мартеница, а на родителите тихомълком им беше казано да не дават на децата да носят мартеници. Тогава властта си каза своето, а всички бяхме на пътя на югословенизацията и затриване на националните идентичности, специално българската.
Някъде към края на осемдесетите години отново започна да се възстановява славенето на март и мартеницата, така че децата по училищата отново да започнат да се занимават с мартеници, да плетат и да ги носят, но обичаят никога повече не възкръсна между възрастните хора.
Затова напълно странна е идеята на Управлението за защита на културното наследство на Македония и на Института за фолклор на Македония, македонската държава, заедно с България, Румъния и Молдова, да кандидатства пред ЮНЕСКО за опазване на мартеницата като част от македонското културно нематериално богатство. Петдесет и повече години Македония затриваше мартеницата, в страницата вече няма никаква традиция за носене и изработка на мартеница, за да изведнъж някой да се сети, че в някакви селища в Пиянечкия край, още няколко души носят мартеници.
Ще трябва да минат няколко години и мартовски чествана, за да се види кой и какво е мислил с възкресението на мартенските обичаи. Става ли дума само за политика, или за истинско връщане към корените и забравената ни идентичност ...

 
C/ Weihnachtsgeschichten und mehr
Назад към съдържанието | Назад към главното меню